Журналистите не разбират защо “жълтите жилетки” не ги обичат. Истината е, че от самото начало журналистите приеха “жълтите жилетки” като нашественик. Извънземно население, излязло от информационното небитие, където е трябвало да си остане. Отказвайки да чуят протеста срещу данъчното изнудване, медиите отговориха с морално осъждане на хората, които “пушат и карат дизел”. Преди “жълтите жилетки”, френският “простак” беше главно расист и националист, но след като стана видим в жълто, се превърна и в източник на замърсяване и на глобалното затопляне.

 

Ив Маму

 

На 29 декември телевизия BFM за кратко бе обсадена от “жълти жилетки”. С викове: “BFM до гуша ни дойде от вас!” и “Журналисти колаборационисти!”, жълтата тълпа протестира 

 

срещу медийното малтретиране. 

 

Седмо действие на “жълтите жилетки” се насочи срещу BFM, но също така срещу France Télévisions и Europe 1. Преди това журналисти от телевизия BFM и CNews бяха подложени на агресия, както по време на митинг на площад “Капитол” в Тулуза. 

 

Посягат ли “жълтите жилетки” на свободата на пресата, малтретирайки журналисти? От друга страна, радват ли се журналистите на статут (подобно на съдиите), които да ги защитава от всяка критика? Три особености във функционирането на медиите могат да обяснят разногласието. Първото е от социологически порядък, второто засяга функционирането на медиите, а третото е политическо.

 

“Крайна десница”, “конспирация”, “малоумие”

 

От самото начало журналистите приеха “жълтите жилетки” като нашественик. Извънземно население, излязло от информационното небитие, където е трябвало да си остане, започна да окупира кръговите кръстовища във Франция. 

 

Географът Кристоф Гилюи ясно обясни в книгата си “Периферната Франция” как глобализацията на западните икономики - и следователно на френската икономика - е довела до икономическото и културно жертване на народните класи. Една нова буржоазия, укрепила се в сърцето на големите градове, улесни имиграцията, за да намали цените на услугите и изтласка останалата част от населението в средните градове, малките градчета и селските райони. Прогонени от централните градове и техните предградия заради поскъпването на земята, лишени от работа поради делокализацията на производството, френските народни класи изчезнаха и в медиите. Те станаха невидими, 

 

народ в излишък на собствената си територия.

 

Не само че медиите отрекоха правото на народните класи на каквото и да било представяне, но същите тези класи бяха превърнати в плашило. Редовно ги вадят от килера, за да изиграят ролята на “простака” расист, който посяга на достойнството на “жертвата” - имигранта от Африка на юг от Сахара и Магреба. А когато френският простак не е охулен като “омразна тълпа” и “размирник” от своя президент, той е осмян в киното с чертите на семейство Тюш (френски филм от 2011 г. - бел. ред.).

 

Гледката на Тюшовците с жълти жилетки, блокирали кръговите кръстовища и входовете на магистралите, в името на правото си на нещо друго, освен икономическо оцеляване, в най-добрия случай предизвика неразбиране от страна на медиите. А в някои случаи автентичен израз на омраза. Неспособни да интегрират тези “жертви” на глобализацията в своята система на представяне на света, медиите веднага ги демонизираха: “крайна десница” (Жан Катремер, “Либерасион”), “конспирация” (Жан-Мишел Апати, предаването C à vous на 17 декември), “малоумие” (les Tuche). 

 

Едно предварително проучване, “Жълтите жилетки”, медийни рамки на гражданските думи” (Les Gilets Jaunes, des cadrages médiatiques aux paroles citoyennes), публикувано на 24 ноември от Лабораторията за приложни проучвания и изследвания по социални науки (LERASS) на Университета в Тулуза, показа неспособността и дори отказа на медиите да приемат насериозно икономическото говорене на “жълтите жилетки”. 

 

Без да са обременени от журналистически предразсъдъци, четиримата изследователи от LERASS (Брижит Себан, Наташа Суяр, Лоран Тион-Ке, Никос Смирнаос) описаха едно “невиждано движение”, което е разработило последователен икономически дискурс срещу данъчния рекет над народните класи, прикриващ се зад екологичната идеология. 

 

Отказвайки да чуят протеста срещу данъчното изнудване и изобличаването на екологизма, медиите отговориха с морално осъждане на хората, които “пушат и карат дизел”, както каза Бенжамен Гриво в JDD на 19 октомври. 

 

Преди “жълтите жилетки”, френският “простак” беше главно расист и националист, 

 

но след като стана видим в жълто, той се превърна и в източник на замърсяване и на глобалното затопляне.

 

Както всички информационни канали, така и телевизия BFM се подчинява на логиката на “забавлението”, което днес управлява функционирането на медийната планета: само вдигането на шум (buzz) осигурява аудитория. Този шум се определя от зрелищния аспект на информацията. Изумлението, което предизвика, определя нейната стойност. Така че

 

движението на “жълтите жилетки” беше третирано като изригващ вулкан: насилие, дим и разрушения

 

в кадрите, анатеми и проклятия в дебатите. А когато зрелището липсва, някои телевизионни канали сметнаха, че им е позволено да си го измислят: всички помнят журналиста от BFM TV, заснет на участък от Шанз-Елизе, който в момента се ремонтира, за да внуши, че демонстранти в жълто са извадили паветата на най-прочутия булевард в света. 

 

Тази логика на вдигане на шум, която телевизията налага на функционирането на медиите, се изрази в пресата в катастрофични заглавия: “Събота с много висок риск” (“Паризиен”, 2 декември) или “Жълти жилетки”: опасната ескалация” (“Паризиен диманш”, 2 декември).

 

Жан-Мишел Апати по France 5 и Жан Катремер по France Inter 

 

Хора на президента

 

Имат ли основание “жълтите жилетки” да казват, че медийната партия работи за Еманюел Макрон? Два примери го доказват. Когато в. “Монд” използва кодовете на нацистката иконография, за да постави на корицата на списанието си M-Le Monde Макрон като фюрера, възникна вълна от протести. Правителството и привържениците на Еманюел Макрон почувстваха нож в гърба. Люк Бронер, директорът на редакцията на “Монд”, веднага се извини лакейски… на Еманюел Макрон.

 

Точно обратното, когато журналистът от “Либерасион” Жан Катремер нарече “жълтите жилетки” “пужадистки* и размирни простаци” (туит от 29 декември), или когато Жан-Мишел Апати спомена за “тайна, скрита организация… на онези, които дърпат конците” (предаването C à Vous, 17 декември), нито “Либерасион, нито телевизионният канал France 5 се почувстваха длъжни да поднесат извиненията си на “жълтите жилетки” заради думите на своите сътрудници. 

 

Именно заради подобни практики често се отправя обвинение в “колаборационизъм” към медиите.

 

Информационният шум е предателство към демокрацията

 

Ако трябва да извлечем поука от този опит за анализ, тя би била следната: информационният шум е предателство към демокрацията. Във време на криза логиката на “забавлението”, приложена към информацията, предава народа, както и властта. Защото и властта страда от представянето на “жълтите жилетки” като природно бедствие.

 

Политическа власт, която улицата оспорва, иска само едно: медиите да замълчат. Без медиите, “жълтите жилетки” не биха съществували, смята властта. И когато BFM TV - или всяка друга медия - разпространява кадри с “жълти жилетки”, които искат оставката на президента, трябва да бъдат изтрити всички плакати, размахвани срещу Еманюел Макрон. 

 

Трябва да се преподават три правила във всички училища по журналистика:

 

Правило № 1. Ако във времена на силно социално напрежение логиката на вдигане на шум не се харесва нито на властта, нито на социалното движение, това не означава, че работата на журналиста е била балансирана. Трябва да се приеме, че правилото за зрелището - да съблазнява, да интригува, изкуствено да забавлява - престава да функционира. Когато Историята бучи, няма нужда нищо да й се добавя. 

 

Училищата по журналистика би трябвало да преподават това основно правило: шумът е запазен за безветрени времена. Когато бушува буря, журналистите трябва да се върнат към основното: да слушат, скромно да предават и да анализират, когато имат необходимите интелектуални способности, което невинаги е така.

 

Правило № 2. Във времена на силно социално напрежение, шумът ни прави глухи, слепи… и злонамерени. Търсенето на зрелище на всяка цена пречи на журналиста да разбира и изневерява на основната функция на информационните медии: да предават, да информират. 

 

Правило № 3. Когато медиите не си вършат работата, неизбежно се появяват алтернативни медии. It’s economy, stupid!**

 

* Пужадизъм, по името на Пиер Пужад, е френско политическо и профсъюзно движение, появило се през 50-те г. на ХХ век. Обявява се в защита на търговците и занаятчиите, които смята за застрашени от развитието на супермаркети в следвоенна Франция, и осъжда неефективността на парламентаризма при Четвъртата република. Терминът “пужадизъм” се използва в пейоративен смисъл за „дребнобуржоазен консерватизъм“ - бел. ред.

** It’s economy, stupid! - Това е икономика, глупако!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

6 коментар/a

Читател - пужадист на 09.01.2019 в 15:30
"Пужадистки" всъщност "пучистки" ли значи? Питам само за собствена информация, иначе благодаря за превода на интересната статия!
Галя Дачкова на 09.01.2019 в 15:40
Пужадизъм, по името на Пиер Пужад, е френско политическо и профсъюзно движение, появило се през 50-те г. на ХХ век. Обявява се в защита на търговците и занаятчиите, които смята за застрашени от развитието на супермаркети в следвоенна Франция. Терминът “пужадизъм” се използва в пейоративен смисъл за „дребнобуржоазен консерватизъм“.
име на 09.01.2019 в 16:21
та нали жълтите жилетки не плащат заплати на журналистите ? и у нас дори. естествен враг на журналиста е недоволният гражданин.
Ханибал Барка на 09.01.2019 в 17:10
Изпитвам абсолютно същите страхове за бъдещето като тези хора. Страхувам се и за бъдещето на децата си. Je suis un gilet jaune!
тарантулата на 09.01.2019 в 17:20
Та нали медиите са най-виновни, задето от екраните и високоговорителите им най-често звучаха директивите откъм глобалното Министерство на истината?! Народът у нас с право ги нарече с презрение: "медиите на соросиадата". Който ги беше купил, той им поръчваше музиката.
народни класи на 09.01.2019 в 19:28
Някой да знае значението на тоя израз? И още един въпрос - освен френските евреи, някой във Франция има ли мнение за "жълтите жилетки"?

Напиши коментар