Захарова: Турция иска да възстанови Османската империя

Захарова: Турция иска да възстанови Османската империя
Говорителят на външното министерство в Москва посочи, че Русия прави всичко възможно за решаване на различията с Турция на масата за преговори.

 

 

Говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова заяви, че не трябва да очакваме бърза промяна в разрушителната позиция на Турция на международната сцена, предаде ТАСС. По думите й, властите в Турция "се движат по спиралата на нагнетяване на ситуацията" и изглежда, че искат да възстановят властта на Османската империя.

"Какво да кажем относно Турция? Ние търпяхме много дълго. Ние много добре знаехме за политиката, която провежда турското ръководство, в това число в контекста на Крим и уреждането на сирийския конфликт", заяви Мария Захарова в интервю за в. "Известия". Тя добави, че Русия е направила всичко възможно разногласията с Турция да бъдат решени на масата за преговори.

"Но, за съжаление, всичко опира до днешното турско ръководство. Изглежда, че то иска да възстанови властта на Османската империя. В крайна сметка, всички елементи на неговата днешна политика се подреждат именно в такава картина. Всички знаем как свърши Османската империя", подчерта Захарова. За съжаление, накъдето и да погледнем - Крим, Сирия, бежанците, тероризма, националния въпрос и т.н., навсякъде виждаме разрушителната роля на турското ръководство, добави говорителката на руското външно министерство.

 

Коментари

  • Много

    04 Май 2016 9:00ч.

    Много други са го разбрали, само у нас не са го разбрали. Ако нарека с истинското име тази ситуация веднага ще ме изтриете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ту-160

    04 Май 2016 9:09ч.

    Никога с гаджалите, никога!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    04 Май 2016 10:50ч.

    Изглежда сякаш дългосрочните имперски планове на Турция отдавна са тревожили властта в Кремъл. Но съвсем доскоро, до съзнателно предизвикания инцидент с руския самолет, на Турция се гледаше като на приятел и алтернатива на доминирания от САЩ Запад. Турция не се включи в санкциите, търговията беше за десетки милиарди, съвместно президентите откриваха джамии в Москва. Какво се случи, че Турция се превърна във враг? Един предизвестен конфликт, турците вече бяха сваляли руски дронове, отправяха протести, Русия не се съобрази изобщо. Този инцидент трябваше да се случи. На Ердоган свалянето на самолета му добави точки във вътрешнополитически план, и забележете, същото се случи и с Путин. Турция с един изстрел се превърна отново в ценен съюзник на Запада, Путин се сдоби с още един, при това много по-приемлив от братска Украйна, враг, за да доизгради образа си на спасител. Ако някой губи от всичко това, това са народите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Разпада на съветската империя

    04 Май 2016 13:30ч.

    Някои смятат, че крахът на СССР е следствие от егоизма на Запада и САЩ, които не са предоставили на Кремъл финансова помощ, достатъчна за стабилизирането на икономиката и стимулиране на нейния растеж. Но можеше ли чуждестранната помощ да спаси и поддържа Съветския съюз? Нещо от рода на "плана Маршал" (неговият автор, американският държавен секретар Джордж Маршал получи Нобелова награда за мир през 1953 г.)? През 1948-1951 г. САЩ безвъзмездно и под формата на кредити отпуснаха на 16 страни от Западна Европа 13,3 милиарда долара от измолените 19 милиарда долара за възстановяване на икономиката. Така Великобритания получи 2,8 милиарда долара, Франция – 2,5 милиарда, Италия и Западна Германия – по 1,3 милиарда. Парите по "плана Маршал" са отпуснати при ясни условия: държавата, съгласила се да участва в плана, се задължаваше да съкрати бюджетния дефицит, да създаде валутни резерви, да развие частния бизнес, да намали митническите тарифи при търговията вътре в Европа. Индустриалното оборудване трябваше да се купува от американски компании и фермери. Тази помощ помогна на мнозинството европейски страни да преодолеят следвоенната разруха и неуредици, предотврати социалната и политическата криза. Обемът на промишлено производство в Запада Европа в средата на 50-те години нарасна в сравнение с 1946 г. 2,5 пъти и надхвърли довоенното равнище 1,6-1,7 пъти. Експертите на Международния валутен фонд и Световната банка през декември 1990 г. анализираха ситуацията в СССР. Те констатираха криза в икономиката в резултат на неуспешните опити да се ликвидират инфлацията и стоковият дефицит и препоръчаха мерки за излизане от задънената улица. Но, както отбеляза през януари 1991 г. Егор Гайдар, препоръките бяха неясни. Западните икономисти по-рано не се бяха сблъсквали с проблем от такъв мащаб. "Държавата е прекалено голяма и опасна, за да се реши някой отстрани да й налага здрава финансова мисъл. Колкото и да е трудно, ще се наложи сами да се справим", резюмира Гайдар. Дисбалансът на бюджета заради резкия спад на цените на енергоносителите (цената на барел петрол марка Брент намаля през 1980-1989 от 36,8 до 18,2 долара) нарасна бързо. Но съветските ръководители, за разлика от полските или китайските, се страхуваха да предприемат радикални стъпки, способни да усилят социалното напрежение. Опитите да се ограничи увеличаването на паричната маса и като последица инфлацията се редуваха с големи емисии (паричната маса през 1989 г. нарасна с 19,5%, през 1990 – с 21,5%), растеж на социалните ангажименти, които не са ресурсно осигурени. Въпреки отсъствието на план за икономически реформи и ясни ангажименти Западът оказа на Москва значителна финансова помощ, страхувайки се от неконтролируем разпад на ядрената държава. През 1985-1991 г. СССР получи кредити на обща стойност 55,5 милиарда долара, от тях 30 милиарда – в 1990-1991. 55,5 милиарда долара от края на 80-те години са равни на над 10 милиарда долара през 1949 г., което е съпоставимо с обема на помощта по "плана Маршал" и много повече, отколкото е получила по него всяка европейска страна. Но тези средства не бяха използвани за стабилизирането на икономиката и бяха буквално изядени. Победата на ГКЧП, обещаващ да задържи и регулира цените, можеше само да ускори банкрута на ядрената държава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Олег Панфилов

    04 Май 2016 13:36ч.

    На 8 март 1983 година 40-ят президент на САЩ Роналд Рейгън нарече пред Националната асоциация на евангелистите във Флорида Съветския съюз „империя на злото“. Това бе ярка реч на политика, който не само даде оценка на безчовечната идеология на комунизма, но бе и убеден привърженик на скорошния край на кремълския режим. В речта си той говори много за т.н. „морал“ на комунизма, а в самия й край Роналд Рейгън обобщи онова, което определяше политиката не само по отношение на сгромолясалия се СССР, но и на съвременна Русия: „Ако има нещо, на което ни учи историята, то е, че да угодничим на агресора като представяме желаното за действителност е глупост. Това е предателство към собственото минало и пренебрежение към собствената свобода“. Роналд Рейгън говори тогава за християнския морал, за лицемерието и за замяната на религията с идеологията на комунизма. Много от западните политици чак сега започват да разбират, че в основата тогава на съветската, а днес на руската политика е заложена лъжата, елементарната измама, лъготенето. Лъжата съпровожда цялата съветска политика от момента на създаването на Съветска Русия, след това СССР, а днес – путинска Русия. Лъжата стана държавен инструмент, както във вътрешната, така и във външната политика. За да построиш тоталитаризма трябва да излъжеш за царизма, за да построиш съветския империализъм трябва да излъжеш за американския империализъм. „Ние сме по-силни“ и „От нас се боят“ са два от лъжливите лозунги, съпровождащи съветските хора с десетилетия. Роналд Рейгън говори за страната на Съветите, за вярата в близкия крах на комунизма. Той не само вярваше в това, но и направи всичко за да приближи края на съветската империя, която за пореден път бе опустошила друга страна – Афганистан и бе избила там милион и половина души. Но Рейгън навярно и не подозираше, че „империята на злото“ ще се превърне в „империя на лъжата“. От онази страшна територия с ядрено оръжие, с десетки хиляди танкове и самолети, с многомилионна армия днешната путинска империя се превърна в бледо подобие на съветската, но все така агресивна и сипеща лъжи заплаха за човечеството. Цяла година светът следи поредната руска лъжа. В разни вариации тази лъжа трябваше да убеди хората, че нито руската армия, нито проруските терористи имат каквото и да е общо с гибелта на пътниците в малайзийския Боинг. Чухме вече най-безумните версии – от „стари трупове“ до „израелска ракета“, неизвестно как попаднала във воюващия Донбас. Руските пропагандисти изписваха и измисляха, задавяйки се в собствените лъжи, все нови и нови нелепи версии. А всъщност става дума за еднозначно и съвършено точно установено събитие – самолетът бе свален с „Бук“, а не от украински самолет и не от израелска ракета, изстреляна от подводница в Средиземно море. Най-интересното в това шикалкавене е, че няма никакъв шанс то да убеди световната общественост. Руснаците ще си вярват до край на официалната кремълска версия. На тях така им е удобно. Да не вярваш означава да станеш революционер, а думата „революция“ е мръсна дума в Русия, освен в съчетание с „велика октомврийска“. Руснаците са свикнали да са прави винаги и във всичко – така от десетилетия ги учи пропагандата. Да се признае, че Русия има съучастие в гибелта на пътниците от Боинга е равносилно на идеологическо самоубийство, сякаш в историята на СССР и на съвременна Русия нямаше и други големи трагедии. По време на спектакъла „Норд-Ост“ загинаха 174 души, в подводницата „Курск“ – 115, в Беслан – повече отколкото в Боинга – 333 човека, мнозинството деца. В Донбас за година и нещо – над 6500. А да не забравяме и Чечения, Грузия, Дагестан, жертвите на многочислени „антитерористични операции“, катастрофи. Империята на лъжата винаги е живяла в състояние на активна дейност – да лъже на нея й се налагаше по много и често. Лъгаха за „царския режим“, а по-късно, след време, скърбяха за „икономическите достижения“ през 1913 година. Лъгаха за фашистка Германия, докато същевременно съветските и хитлеровите чиновници се прегръщаха и взаимно си обменяха опит. Лъгаха за американския империализъм, а непрестанно получаваха американска помощ – през 1891-92, през 1920-те, през 40-те, в началото на 90-те. Лъгаха за „исламския фундаментализъм“, а няколко десетки години помагаха на екстремистите. Също както някога, в зората на съветската власт, лъгаха за кулаците – разориха ги и ги накараха да умират от глад. По измислени обвинения в шпионаж, често в полза едновременно на няколко разузнавания, разстреляха стотици хиляди човека, милиони лежаха в затворите и лагерите по нагласени обвинения в „антисъветска дейност“. Разбира се, в основата на „империята на лъжата“ бе странната идеология, наречена „марксизъм“, с добавките на нейния интерпретатор Ленин. От такава бомбастична смес самият Карл Маркс би се побъркал. И той, и неговият съратник Фридрих Энгелс не веднъж са се изказвали без голяма симпатия за историята и перспективите на Русия, но вездесъщата лъжа и тук свърши работа на съветската власт, тя бе призвана да стане заместител на очакваните, но така и не сбъдващи се успехи. Комунистите повтаряха, че „животът стана по хубав и по-весел“, но след като очакването все се отлагаше с десетилетия трябваше да се търси виновник за проточилия се процес на приближаване към „светлото бъдеще“. Най-често по традиция виновните бяха американците и Европа, е, разбира се и вътрешните врагове – троцкистите, кулаците, белогвардейците, докторите, чуждестранните шпиони и антисъветските елементи. Когато такива врагове биваха изобличени, то за съветската власт най-удобно бе да ги разстреля или да ги запрати за дълго време в Сибир, където сами да си умрат – от глад и от студ. Всъщност в Съветския съюз процесът на лъгането бе двустранен. Съветските хора повтаряха, че „ний друга тъй прекрасна страна не знаем“, но с удоволствие употребяваха вносни „маркови“ вещи и гледаха филмите за Джеймс Бонд. А когато след разпадането на СССР границите се отвориха, те без да се замислят побягнаха вън от същата тази „прекрасна“ страна, „гдето тъй волно диша съветският човек“. На някои им провървя, на мнозина – не. Ето защо, когато се появи Путин, не възникнаха кой знае какви проблеми с възстановяването на традицията на лъжата – хората с удоволствие пак се включиха да участват в този тъй увлекателен процес. В Съветския съюз лъгането бе част от идеологическото въоръжение, част от комунистическия морал, за който говореше президентът Рейгън. Съветската власт постоянно се сблъскваше с реални врагове, със съпротива, която не прекъсваше през цялото съветско време. В Централна Азия – до средата на 30-те години, в Кавказ – до края на 40-те, в Украйна и балтийските страни – до края на 50-те. Най-мощната част на държавния апарат – ЧК, НКВД, МГБ, КГБ се бореше не с правонарушенията и не с нарушителите на обществения ред, а с борците против съветската власт, с т.н. „антисъветчици“. Борбата бе мощна, ако си спомним цифрите на арестуваните и убитите. И за да не знаят хората за това, тях ги лъжеха непрестанно – разказваше им се за някакви достижения и успехи, за петилетки и верни ленинци, издъхващи на своя пост. Нека сега след тази съвсем кратка екскурзия в историята на съветската лъжа си представим майора от КГБ Владимир Путин, който започна своята дейност в Кремъл все със същото лъгане. Той излъга за „чеченския тероризъм“ и започна втората война. Той излъга за „Норд-Ост“, Беслан, атомната подводница „Курск“, наводнението в Кримское, за земетресението на Сахалин, за войната в Грузия. Нима смятате, че не е способен да излъже за малайзийския Боинг? И работата дори не опира да способностите, в тях едва ли някой още се съмнява, а в агресивната лъжа, която се сипе вече цяла година. Роналд Рейгън постави точката в историята на съветската империя като я назова накрая „империя на злото“. Въведените през 80-те години санкции против СССР помогнаха не само да се прекрати кръвопролитната съветска агресия в Афганистан, но тогава се появи и надеждата, че идеологията на комунизма ще изчезне. Корабът под името „КПСС“ изплува с дъното нагоре, но от пробитото му туловище пак изпълзяха разни създатели на какви ли не чудовищни идеологии. Малайзийският Боинг е само една от многочислените трагедии за 15-те години путинско управление, но този път изглежда, че световната общественост е готова да закрие този списък и да доведе делото до трибунала.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    04 Май 2016 14:47ч.

    "Империя на злото" е ефектна фраза, която слага знак на равенство между жертвите и техните мъчители. За американската публика, представяща си руското общество като сплотена от единомислие армия, това може би е изглеждало като истина. За всички онези, заплащали скъпо свободомислието си, е обида.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • коци

    04 Май 2016 18:36ч.

    Ще дойде време и дори и тия които сега се упражняват-естествено след получаване на сребърниците си от сорос-в плюене срещу РУСИЯ да се надяват на НЕЯ !! ЗАПОМНЕТЕ !!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ;-)

    04 Май 2016 22:50ч.

    Чудя се, дали Big Brother ще ни освободждава някога от новата османска империя!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ввв

    06 Май 2016 11:21ч.

    А добър ден... Разгеле, сетила се мара.. аман от циници...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи