Да говориш романтично и „позитивно“ за смъртта на Андрей Болконски в битката с французите, облечен в бял мундир, или за смъртта на младата Анна Каренина е много по-просто, отколкото за умирането и смъртта на 93-годишен човек в терминален стадий или с тежка форма на деменция. Като цяло в младото поколение се формира пренебрежително отношение към мъртвото тяло, нежелание да се занимава с него. Става дума за същата тази губеща значимостта си телесност. В този аспект има маса приложения, готови да управляват вашия акаунт след смъртта ви, като например Safe Beyond. От праха ви може да се направи винилова грамофонна плоча, което предлага английската компания And Vinyly. Също така, от праха ви може да бъдат направени бижута и изкуствен елмаз. С това се занимава компанията Life Gem. Компанията Chronicle Cremation Designs предлага да направи „мемориален предмет“ от праха на любимия ви човек: чиния, чашка, ваза и т.н. За изработката на тези предмети, праха се смесва с глазура, с която се покриват глинените изделия.

 

 

Сергей Мохов, социален антрополог, танатолог или както сега е прието да се казва, представител на death studies, в интервю за сайта colta.ru говори за промяната в отношението към стареенето, здравето и тялото. Той обяснява биохакинга (корекция на генетичните особености, които могат да доведат до болест, или умната профилактика и забавяне на възрастовите промени, б. пр.) и уелнеса, погребалните практики и цифровото безсмъртие.

 

- За западното академично общество Death studies е нормална научна дисциплина. Каква е съдбата на тези изследвания в Русия?

 

- Като начало, ще бъде справедливо да отбележим, че death studies, както и много други мултидисциплинарни изследвания, е твърде млада дисциплина. Вероятно за начало може да се приеме 1970 г. с появата на първите профилирани издания, като Death Education и Omega. Както и всички други мултидисциплинарни разработки обаче, death studies e широк набор от най-разнообразни подходи към изучаването на смъртта, започвайки от психологията до феминистките изследвания. Може да кажете „аз изучавам смъртта“, но, в крайна сметка, това нищо няма да означава. Какво конкретно изучавате? Ритуали? Самоубийства? Тъгата? Погребалната индустрия? Социалната политика? Демографията? Списъкът е безкраен. Затова, разбира се, даже самото понятие death studies, за съжаление, е много общо. Това е голям минус за тази дисциплина. Но все пак може да кажем, че death studies израсна преди всичко от антропологията. А западната антропология силно се промени през ХХ век. Антропологията е насочена към обяснението на това как хората виждат света и обществата. Това не е само опит за интерпретация, а по-скоро начин да намериш различна оптика в светогледа си. Може да се каже, че целият свят преживява ренесанс на темата за преосмисляне на самото отношение към смъртта.

 

-  И защо има такъв ренесанс?

 

- Причините са няколко. На първо място, това е застаряването на населението. По данни на Световната здравна организация, в средата на XXI век 25 на сто от населението на земята ще бъде над 60 години, а в Европа този показател ще достигне 40 на сто. На второ място, това е развитието на медицинските технологии и като следствие нарастването на количеството ремисии при смъртоносните заболявания. На трето място, все още главни причини за смъртността ще си останат деменцията, синдромът на Алцхаймер и сърдечно-съдовите заболявания. Всичко това се определя като „старост“, което поставя пред социалната политика в съвременните държави сериозни задачи, свързани с необходимостта от развиване на система от пълноценни грижи във финалната фаза от живота на човека (end of life care), започвайки от развитието на достъпна градска инфраструктура, домашни грижи и ранна диагностика и завършвайки на терминалния стадий с палиативна помощ.

 

След десетилетия, на фона на развитието на съвременната медицина, процесът на умиране ще бъде удължен за период от много години. Старците ще стават все повече и повече и ще умират все по-бавно. Именно това прави XXI век време за осмислено умиране. От друга страна, в книгата си „Раждане, смърт и погребална индустрия“ аз вече писах за „изчезващата телесност“ на човека. Сега ние делегираме много от функциите на тялото си на електронни устройства, фитнес трекери, броячи на калории и витамини, прибори за контрол на съня и т. н. Това води до сериозни промени в целостта на нашето тяло. Ние приемаме с лекота различни модификации на тялото си, започвайки от пластичната хирургия и завършвайки с татуировки, пиърсинг и даже смяна на пола. В тази връзка се променя и отношението ни към мъртвото тяло. И затова например расте и популярността на кремацията.

 

Струва ми се, че подобно развитие или преосмисляне на картезианското възприятие на тялото като машина, доведе дотам, че западната цивилизация неочаквано започна да възприема идеите на Изтока с неговото принципно различно разбиране на връзката между душата и тялото и различната му представа за безсмъртието. Разбира се, не е без значение и общият тренд на размиване на експертността. Така например, по-рано за традиционното европейско общество смъртта винаги е била предмет на разговор от религиозни позиции. Но сега този монополен език се разрушава и за смъртта започват да говорят най-различни групи. Това са медицинската общност, която продължава да разглежда тялото като някаква машина в смисъла на Декарт, и биохакерите, които измислят стотици нови схеми как да удължат или даже да премахнат стареенето. Всичко това влияе върху обществените представи за смъртта. На Запад например, стана популярно движението Death Positive, което твърди, че за смъртта трябва да говорим открито и позитивно. Появяват се такива заведения, като death cafe, където на чаша кафе хората говорят само за смъртта, или възникна такова явление, като „полиция на скръбта“, която се намесва в интернет дискусиите как е правилно да се скърби.

 

Но ако разгледаме тезисната структура на всички тези нови движения, се оказва, че необходимостта от „нормализация на смъртта“ се разглежда винаги редом с цял комплекс въпроси от напълно социален характер, като екологията, феминизма или равноправието. Всичко това намира отражение в значително по-голямото поле на критичния дискурс на съвременността, който, въоръжил се с инструментариума на марксистката или постмарксистка философска мисъл, си поставя за задача да разобличи съвременния капитализъм с всички съпътстващи го атрибути, като религията, догмите, властовата йерархия, предразсъдъците, митовете, дискриминацията и т. н. Като цяло този напълно практичен въпрос за смъртта поражда сериозни проблеми в дискурса. Та нали от романтично-възторженото отношение към смъртта, характерно за модерната епоха, разговорът за умирането все повече се свежда до напълно практичните му аспекти. Да говориш романтично и „позитивно“ за смъртта на Андрей Болконски в битката с французите, облечен в бял мундир, или за смъртта на младата Анна Каренина е много по-просто, отколкото за умирането и смъртта на 93-годишен човек в терминален стадий или с тежка форма на деменция.

 

- В първата си книга пишете за причудливото нововъведение в света на погребалната индустрия, електронните мемориали в японските гробища. Какви нови практики са въведени в последно време?

 

- При традиционните ритуали се наблюдават повтарящи се манипулации на тялото: да бъде измито, облечено, положено в ковчег, украсено с цветя и закопано. Погребалните фирми до голяма степен в практиките си са настроени, както и преди в приемственост към тези традиции. Но наскоро американската асоциация на директорите на погребални бюра направи анкета с въпроса как би трябвало да се трансформират погребалните услуги. Един от директорите отговори, че новото поколение не разбира защо трябва да ходи в погребално бюро, за да погребе баба си, или да дава много пари за скъп ковчег, когато това може да се пренасочи към т. нар. цифрови погребални практики. Например, една урна, разделена на две части, в едната, от които е прахът на мъртвия, а в другата, флашка съдържаща аудио, видео и текстова информация за починалия и даже спомени за него, както например във Фейсбук: „Преди една година в неговия и вашия живот настъпи значимо събитие“. Обичайните надгробни паметници са само символичен декор. Виртуалните гробове служат за предаване на информация навън. Те са предназначени за страничния зрител, желаещ да получи информация за покойника. Това е нова форма на информационен обмен, репрезентация, която включва погребални истории в по-широк контекст.

 

Като цяло в младото поколение се формира пренебрежително отношение към мъртвото тяло, нежелание да се занимава с него. Става дума за същата тази губеща значимостта си телесност. В този аспект има маса приложения, готови да управляват вашия акаунт след смъртта ви, като например Safe Beyond. От праха ви може да се направи винилова грамофонна плоча, което предлага английската компания And Vinyly. Също така, от праха ви може да бъдат направени бижута и изкуствен елмаз. С това се занимава компанията Life Gem. Компанията Chronicle Cremation Designs предлага да направи „мемориален предмет“ от праха на любимия ви човек: чиния, чашка, ваза и т.н. За изработката на тези предмети, праха се смесва с глазура, с която се покриват глинените изделия.

 

- "Дарк туризмът" (Dark tourism) явление от този род ли е?

 

- Съществува т. нар. death tourism, свързан с търсенето на хоспис или място за самоубийство и евтаназия. Става дума за определено движение на човека, насочено към очакването на смъртта. А има и феномен, за който говорите вие, или dark tourism, т.е. посещение на това, което наричат мрачни места, като места на сражения или други локации на масова смърт.

 

Защо се появяват практики от рода на dark tourism? Тук си струва да започнем с това, че всяка загуба (смърт) поражда простия въпрос защо стана така. Това може да се преформулира като въпрос за справедливостта и закономерността на случилото се. Защо стана така, защо именно на нас, можеше ли да го избегнем? Като обяснение, ние винаги имаме някакви модели на интерпретация. Например, религията отговаря просто: всички ние сме смъртни, има съдба, рай и ад, а има и много други отговори от спиртично-митичния репертоар. Психолозите говорят за „естествеността“ на смъртта (емоциите по повод на загубата са естествени, „поплачете си“) и необходимостта да продължим да живеем  заради „нещо си“, или дори заради самите умрели. Във всички случаи обаче се възпява идеята за живота заради, който „трябва да се живее“ (което всъщност е доста капиталистически прагматичен подход в християнската култура).

 

Така или иначе, всички интерпретации са насочени към стабилизиране на последствията, към приемане на загубата като свършен факт с акцент върху уж нейната „естественост“. Но когато сме изправени пред насилствена или масова смърт, отговорът на въпроса „защо стана така?“ никога не се намира толкова лесно. В съвременния свят подобна смърт никога не може да бъде обяснена със спиртично-митични конструкции. Опитайте се да обясните, че децата са загинали в огъня, защото Бог така е поискал или защото „смъртта е нещо естествено“. Именно затова масовата смърт винаги предизвиква преди всичко силна агресивна реакция срещу неопределеността, срещу грешката на системата. Така беше и със смъртта на лейди Даяна (макар и не масова, но трагична), така беше и с 11-ти септември, така стана и със стрелбата в американските училища, така става и при катастрофите със самолети и при терористичните актове.

 

Кой ще отговори на въпроса защо се случи това? Каква е причината и защо? Това води до определена публична истерия, до това, което изследователите наричат mourning sickness - „траурна болест“. Хората се поддават на разни конспиративни теории, търсят виновни, изграждат напълно фантастични причинно-следствени връзки и всичко това, само за да си обяснят случилото се. Dark tourism e един от инструментите за търсенето на обяснение и той не е нещо необикновено, това е явление, което винаги е съществувало. Просто у хората сега се появиха повече възможности за пътуване. Например, реконструкцията на Бородинската битка също е dark tourism, своего рода реконструкция на мита за вечното завръщане според Мирча Елиаде.

 

- През последното десетилетие все повече се говори за дигиталното безсмъртие. Възможно ли е то? И ако да, как ще „запишат“ човечеството и след това ще го внедрят в невронната мрежа?

 

- Съвременният естествено-научен възглед за човека се е формирал под въздействието на декартовата философия за дуализма. Съгласно този възглед, природата на човека се разглежда като особена симбиоза на душата и тялото с еднозначен приоритет на първото над второто. Тук на тялото се отрежда ролята на пасивен, ирационален обект, а самата идея за душата постепенно се секуларизира и редуцира единствено до дейността на главния мозък. Картезианският дуализъм лежи в основата не само на съвременната клинична медицина, но и на различните практики за удължаване на човешкия живот. Според този дуализъм може да получиш качествено удължаване на живота си чрез победа над дисфункционалността на тялото-машина, или даже чрез пренасяне на човешкия мозък в нова технологична обвивка. Тази концепция намира своето въплъщение в обществените движения за премахване на стареенето, биохакинга, имплантирането, трансплантологията, киборгизацията и даже криосъхранението на мозъка с оглед бъдещите възможности на възкресяването му.

 

Другата версия на дуализма напълно отделя съзнанието/личността на човека от материалната обвивка на мозъка и разглежда човека като познавателен опит. Тази концепция свежда идеята за човека до сложен набор от уникални личностни характеристики (опит, емоции, характер, особености на езика и т. н.). На тези напълно уникални особености на личността е възможно да бъде направен цифров запис, който да се съхранява на електронни носители или в цифрови аналози на мозъка. С това се занимават, например, Blu Brain Project и The Human Brain Project. Накрая цифровото копие на личността може да се възпроизвежда и допълва, съобразно уникалните алгоритми на езика (като инструмент на познанието и възпроизвеждането на информация), характерни за всяка конкретна личност.

 

Всичко това доведе до идеята за „дигитално безсмъртие“, при което всеки човек ще получи технологична възможност да запише личността си. Сред тези различни възгледи концепцията за „дигитално безсмъртие" е подложена на най-съществена критика, тъй като тя още в зародиша си се сблъсква с цял комплекс от онтологични парадокси. Например, ако се създаде точно копие на личността, може ли да съществуват едновременно няколко копия? Представлява ли дигиталното безсмъртие „пренос“ или е само „копиране“ на личността? Различно ли е тогава копието от оригинала? Възможно ли е съществуването на няколко „съзнания“ и еднакви личности едновременно? Довежда ли смъртта на материалната обвивка на оригинала до „криза в личността“ на копието? Устойчиво ли е копието? Съществуват ли емоции и травматичен опит, свързани със загубата на тялото на копието?

 

Подобен род ограничения поставят идеята за „дигиталното безсмъртие“ в интересно положение. От една страна, това е дискурсивна система, която конструира аксиоми, отговаряйки на въпроси, като „какво е човекът?“ и „как той може да бъде безсмъртен?“. От друга страна, това е технология, при чиято реализация възниква комплекс от колективни дискусии (включително и в сферата на системите за символите и етиката). Но на вашия въпрос, възможно ли е „дигитално безсмъртие“, аз ще отговоря, че смелите прогнози за такова, изглеждат силно преувеличени.                      

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

7 коментар/a

Андрей Болконски на 05.08.2019 в 18:46
Само да уточня, че княз Болконски не загива на бойното поле в бял мундир, а умира у дома от раните си... И руснаците ли вече не познават великата си литература?
синтагмата на 05.08.2019 в 19:43
Философският дискурс за смъртта може да бъде само апоретичен. Препоръчвам книгата "Апории" на Дерида, но е трудна за схващане, даже и от ония, които не мразят философстването. Обясненията на апоретичния "смъртен опит" нямат почти нищо с културната интерпретация на всички ритуали и възможни икономически дивиденти, обезпечаващи суматохата около умирането.
жив е той, жив е на 06.08.2019 в 10:19
Интересно, как би изглеждала една танатология, описана откъм умиращия? Дали би отговаряла на същото, което пишат за смъртта на умиращия разни убедени, които собствено никога не са умирали??
Андрей Балкански на 06.08.2019 в 19:38
Не прочетох статията и съм доволен от това.
Helleborus на 06.08.2019 в 21:06
Повечето от тези неща са глупости на търкалета, но темата е сложна и за мен. Мога да кажа само, че тялото се сее, като семе, от което ще поникне друго тяло, само че духовно. Затова го заравяме в земята, знаейки, че то е съпътствано и от нетварни сили и елементи, които ще се трансформират. Почитта, като ходим на гроба, е към живия отвъд тлението, а не към костите, към живия, който ще възкръсне. За живот или осъждение. Затова, след като човечеството все повече губи, а не придобива знание за нетварните елементи, защото ги отрича, по-добре е хората действително да спазват традицията и да се доверят на предците си. В някои отношения те са на светлинни години напред, защото са по-близо времево до изхода от вътре навън, до Едем. Човечеството постепенно забравя откъде идва и накъде отива.
Господ ни завеща на 07.08.2019 в 09:30
"Защо търсите Живия между мъртвите?" и "Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци" (реплика към оня, който искаше първо да погребе баща си и чак тогава да тръгне след изказалия максимата "Аз и Отец Ми Едно сме").
чудовищна иновативност на 08.08.2019 в 09:46
Четете и се ужасявайте - отново (в) САЩ: https://www.vesti.bg/sviat/uzhasiavashtiiat-biznes-s-myrtvi-tela-v-sasht-6098427

Напиши коментар