В европейските институции липсват личности

Когато преди две години и половина австрийският канцлер Вернер Файман трябваше да подаде оставка заради забележителния си неуспех, един журналист го попита какво смята да прави занапред. “Нещо, свързано с Европа”, отговори социалдемократът. Наследникът на Вернер Файман, социалдемократът Кристиан Керн, изхвърлен от поста преди 18 месеца, дори се самопровъзгласи за предпочитания кандидат на своята партия за европейските избори, без да се допита предварително. И двамата австрийци не успяха да сменят своето амплоа. След протести в партията, Кристиан Керн трябваше да се оттегли от политиката, а Вернер Файман казва, че днес е “активен в сферата на недвижимите имоти”. И двамата показаха обаче, че все още 

възприемат европейските институции като склад за бракувани политици. 

Един офис в Брюксел, друг - в Страсбург, интересни социални гаранции и особено щедра заплата: има и по-лошо от това.

Европейските избори през 2019 г. наближават. Кандидати от цяла Европа ще си пробиват път с лакти, за да намерят място в листите, дори да получат пост в Европейската комисия. Освен това Европейският парламент и Европейската комисия остават идеалните места, за да се отървеш от някои колеги. Ако се вярва на вътрешни слухове в Свободната демократическа партия (FDP), такъв е случаят в Германия с Никола Беер, която беше министър на образованието и културата в провинция Хесен. Лидерът на партията не спира да я хвали. Въпреки това 48-годишната Никола Беер, генерален секретар на партията, никога досега не се е отличавала. Можем да се запитаме дали Беер щеше да бъде изпратена в Брюксел, ако бе успяла да се наложи в родината си. А има и такива, които са принудени да напуснат националната политическа сцена, като Катарина Барле (СДП), министър на правосъдието, която открито заявява, че предпочита да остане в Берлин.

Накратко, 

Европейският съюз винаги е имал проблем с политическия персонал на държавите-членки. 

Тази ситуация се дължи и на двусмислените отношение между страните-членки и Съюза, който формират. 28 или скоро 27, държавите-членки искат заедно да имат по-голяма тежест, отколкото всяка една поотделно. Те знаят, че се нуждаят от солидни институции и от представители, които са изявени политически фигури, а не бюрократи. Въпреки това, държавите-членки са сдържани по въпроса да преотстъпят самоуправлението си на ЕС, посредством представители със силен характер, защото искат да упражняват влияние върху европейските институции. 

Особено от германска гледна точка, 

Европа дълго време беше място, където политическите кариери приключват, 

и рядко място, където започват или се ускоряват. Разбира се, отскоро нещата се промениха. Кризата изтласка няколко германци на важни европейски постове. На последните избори за Бундестага още четирима евродепутати се кандидатираха заедно с кандидата на СДП за канцлерския пост, Мартин Шулц. Европа рядко е истинската цел на личните политически амбиции - с няколко изключения, като председателя на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента, Манфред Вебер (ХСС), който е прекарал целия си политически живот в Брюксел. Най-добрите желаят да продължат да служат на родината си, а не на европейските институции. 

Случайностите и политическите конфликти също играят своя роля. Доналд Туск, перфектен като председател на Европейския съвет, през 2014 г. уверяваше месеци наред, че не мисли да напуска поста си на министър-председател на Полша. Големият му съперник Ярослав Качински, от своя страна, смяташе, че Туск е “много лош” премиер. Въпреки това същият този Качински е доволен днес, че един поляк се е издигнал на толкова висок пост. Не би могъл да се намери по-добър пример за илюстриране на проблематичния образ на европейските институции.

Превод от френски: Галя Дачкова