Никой не обърна внимание на последните думи на руския патриарх, заснети на летището, в които президентът Радев се определя като: “интелигентен, православен, патриот на родината си”. Това бяха финалните думи на патриарх Кирил. Но те не носят сензация. Не са адресирани до целия български политически елит, а лично до президента Радев, а това трябва да се заглуши. И от руските либерални и казионни медии, и от българските обидени и възмутени журналисти и общественици – защо ли? Защо обидата от тона измести смисъла на думите? Защото те са верни: не размивайте руското в българската свобода!...България дарява духовната свобода на Русия през Х век, Русия връща жеста, дарявайки ни политическата свобода на 3 март 1878 г. Обща духовна и историческа съдба. Над конюнктури и идеологии, над обиди и огорчения. Без българското православие нямаше да има руско православие, без руската държава нямаше да я има третата българска държава.

 

 

“Без българското православие нямаше да има руско православие” – с тези думи започна посещението на патриарх Кирил в България 140 години след финала на Руско-турската освободителна война. Признание, което Руската православна църква винаги е помнила за разлика от избирателната памет на политиците, сред които и Путин с характерната му двойственост. От една страна специалното му обръщение към македонския президент Георге Иванов на връх 24 май 2017 г. за “славянската писменост, дошла към нас [Русия] от македонските земи”. [Формално позоваващ се на историческата география, забравящ обаче, че същото може да се каже и за Русия, приела православието насред украинските земи – Киевска Рус]. От друга страна, през същия ден на Червения площад се пее “Върви, народе възродени!” на български език, за България. Руската слабост към македонизма е стара тема, наследена от съветското, но да не забравяме любезното съдействие на българските политици и до ден днешен.

 

Присъствието на патриарх Кирил разтревожи местната русофобия, но нямаше повод за ропот, освен възмутата, че не са поканени и други православни патриарси (част от размиването на руското в българското освобождение) и опитът да се “чества” Брест-Литовският договор като “българска победа над българската освободителка”, пред която дори и Ньойският договор е една дребна и незначителна подробност. Какво тук значи някаква си национална катастрофа, след като Русия е загубила почти една трета от земите си от нашите тогавашни европейски партньори. Как да не празнуваш? 

 

Шипка след 140 години, български и руски флагове, патриарх Неофит и патриарх Кирил с президента Радев и словото му “за вечна признателност към воините на Царя-Освободител”. Дочу се телевизионно мърморене за “неспазен протокол”, откъде накъде българският президент ще е на Шипка? Забравя се обаче, че на 3 март 2003 г. президентът Първанов с президента Путин именно на Шипка честват националния ни празник. 

 

Следват телефонните обаждания на българския премиер Борисов до държавните глави на Сърбия, Черна гора, Полша, Украйна и Финландия, благодари и на Румъния и Молдова. Русия липсва. Защо ли? Защото се почва изтърканият сценарий на размиване на руската роля в българското освобождение. Вместо руска армия, водена от руски император, армията е интернационална (при президента Плевнелиев руснаците или не се споменаваха, или бяха накрая на дългия списък), нещо като битка на народите. Някак се забравя, че войните се водят от държави, в нашия случай Русия срещу Турция. Сърбия и Черна гора се включват накрая, след Плевен, когато е ясно кой ще победи – и целта им е разширяване на територии и независимост. С Полша е деликатно, поляци има на страната на турците, както и в руската армия, впрочем има поляци православни, загинали за България. Няма я Полша обаче, нито Украйна, а Финландия е с автономен статут, но част от руската империя. Руските полкове не са създавани на национален принцип, както и административното делене на империята е по губернии. Болшевиките въвеждат националния принцип със съветските републики като част от “коренизацията” (създаване на местни националности с цел размиване на руското). Болшевишкото отношение към Руско-турската освободителна война е крайно отрицателно, едни от първите паметници, които заличават са свързани с паметта за нея. 

 

Следва зарята, на която в словото на президента Радев, за разлика от Шипка, се изброяват политкоректно: “руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци”. Впрочем тази традиция на размиването на руското е още от Тодор Живков и не без съветско съгласие. Съветският страх от руския национализъм е свързан и с паметта за нашата руско-турска Освободителна война, защото създава неоспорим нравствен образ на империята. А “царизмът” в съветската историография е негативен, разлика има само в ноюнсите на отрицателния прочит. Характерна е фразата на Андропов: с интелигенцията ще се справим за един ден, нашият враг е руският национализъм. 

 

На 4 март в “Александър Невски” в тържественото си слово след литургията патриарх Кирил заявява: “Тази победа носи и духовния смисъл на победата над земното зло и несправедливост. Тя е дадена заради вярата на нашите народи: като награда за беззаветното мъжество на руските войници и в отговор на молитвите и страданията на безчислените български новомъченици, свети ходатаи за своето Отечество”. 

 

Руски войници и български новомъченици. Няма изброяване на народности. Впрочем и на стената на храма със златни букви е изписано: “Вечна слава на падналите за свободата на България руски воини”. В надписа за туристи се изброяват някои народности. Впрочем и ние говорим за българска армия, а не за българи, арменци, каракачани, власи, цигани, помаци и прочее, когато описваме военни победи. Държавата е водеща. Руската държава срещу турската в най-кратката руско-турска война, в която руската армия побеждава турската.

 

Последва реакцията на огорчение на руския патриарх пред президента Радев. Остър тон, гневен, с болка и разочарование, назидателен, личен, няма безразличие, няма и дипломация, има страст. Но думите му са верни. Изречени пред президента, те са адресирани до целия ни политически елит (привет и от Путин). Тонът на руския патриарх отключи стари обиди, чийто тон у нас далеч не му отстъпваше. Поеха го и руските медии, първо жълтите, гонейки сензация, после официалните руски канали, а на шоуто на Соловьов се фиксираха всички руски неразбирания на България от всякакви политически лагери – милитаристично невежество, но с искрен потрес от изкривяването на паметта за войната. 

 

Всъщност тонът на руския патриарх би бил на място пред папата, защото униати превземат православни храмове в Украйна по време и след “революцията на достойнството”, а Рим не пречи. Но на срещата на летището в Хавана нямаше страсти… Тонът пък на Путин на речта му пред федералното събрание беше много френдли, описвайки “Сармат”, “Кинжал”, “Армагедон”, интерактивно при това, фешън, обаче… тонът меден, а съдържанието? Имаше известен синхрон между него и руския патриарх у нас – общото послание е: “достали!” [писна ни!].

 

Никой не обърна внимание на последните думи на руския патриарх, заснети на летището, в които президентът Радев се определя като: “интелигентен, православен, патриот на родината си”. Това бяха финалните думи на патриарх Кирил. Но те не носят сензация. Не са адресирани до целия български политически елит, а лично до президента Радев, а това трябва да се заглуши. И от руските либерални и казионни медии, и от българските обидени и възмутени журналисти и общественици – защо ли? Защо обидата от тона измести смисъла на думите? Защото те са верни: не размивайте руското в българската свобода! 

 

Никой не обърна внимание на Безсмъртната чета на 3 март – да, една шепа българи ентусиасти, но смисълът! Представете си по покана на България да дойдат децата на руските воини, участвали във войната, заедно с нашите наследници на опълченците и с всички останали, които све наследници на незнайните ни новомъченици. Безсмъртна чета – общ, руско-български безсмъртен полк. Да, ще бъде като архаично сантиментална машина на времето от ХIХ век на фона на американските бази на българска земя, продънената ни граница с Турция, обезлюденото ни село и прочее преимущества на демокрацията. Но така се предава паметта, от ръка на ръка, поне на 3 март. За останалите дни на годината паметта е в молитвата на Църквата, невидима за съвремието, но и неуловима от него.

 

Никой не обърна внимание и на почитането на паметта за Руско-турската освободителна война в Донецк. Защото в непризнатите ДНР и ЛНР има признателни на общата ни памет руснаци, украинци, българи, новоруси, ако щете. Но за медиите с атлантически намордник те са терористи. Историческата памет може да бъде системно заличавана, но може и да пробие като подземна вода на най-неочаквано място в най-неочакван момент. Достатъчен е един човек, едно помнещо сърце, което бди, докато другите спят.

 

Обидата от тона на руския патриарх пред българския президент дава храна на русофобията, легитимира я, факт. Да беше пред екс президента Плевнелиев, щеше да бъде посрещнат с фурор. Но факт е и упоритото наследство от времената на Тодор Живков – размиването на руското, дали в крайна или в лека форма е според президента, но е последователно. Интересни са нашите демократи, живковисти и болшевики по стил. 

 

А може просто държавните власти да последват Църквата, която споменава “нашия освободител император Александър Николаевич и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето Отечество”. Русия, руският император и всички воини – всички, и руси, и осетинци, и чеченци, и поляци… всички знайни и незнайни, но е ясно кой води и благодарение на кого сме свободни. 

 

Скандалът ще отмине, ще остане като извор на своеобразна руска църковна дипломация и в споровете на обществената, и на академическата мисъл, повече у нас и по-малко в Русия.

 

Няма да отмине друго: България дарява духовната свобода на Русия през Х век, Русия връща жеста, дарявайки ни политическата свобода на 3 март 1878 г. Обща духовна и историческа съдба. Над конюнктури и идеологии, над обиди и огорчения. Без българското православие нямаше да има руско православие, без руската държава нямаше да я има третата българска държава.   

 

 

 

 

 

Още от категорията

Иранският Рубикон

Иранският Рубикон

Санкциите срещу Иран ще предопределят бъдещето на американското глобал...

61 коментар/a

Пиринец на 13.03.2018 в 10:28
Няма как да си свободен, ако си освободен. Възрожденците са го казали ясно и категорично. Имаме робски манталитет. Благодарност не се иска, грозно е. Как повече трябва да бъдем благодарни? Храм паметникът ни е Александър Невски, пред парламента ни е паметник на Цар Освободител, национален празник ни е договор, за руска победа, защото реалният договор е Берлинския, той очертава границите на България. Пред Софийския Университет е паметник на съветската армия - армия завоевател, обявена война на 8 септември. В градинката зад библиотеката е паметник на руските медици, руски паметник е на кръговото след петте кьошета, а спешният ни медицински център е кръстен на руски лекар, в Пловдив Альошата, във Варна е цял мемориален комплекс. Как повече да бъдем благодарни? Били сме предатели, ние никога не сме обявявали война на Русия/СССР, български войник никога не е воювал срещу руски/съветски. Как повече да бъдем благодарни??? Да напуснем Европейския съюз? Това ли ще е демонстрация на благодарност?
Хохъл на 13.03.2018 в 10:42
Да поканим децата на руските воини!? И като дойдат децата на воините от 45и Азовски полк, 46и Днепровски полк, 47и Украински полк, 48и Одески полк, 129 Бесарабски полк, на кагабейския патриарх ще му стане тясно.
observer на 13.03.2018 в 10:53
Като наследство от комунизма у нас русофилите обичайно са лявоориентирани, а десните са русофоби. Не задължително, но почти винаги. Някога. По времето на Благоев и Георги Кирков не е така. И по времето на националните ни революционери. Русия е дясна, те са леви, оттам и позициите им. Те впрочем съвпадат с позициите на левите противници на властта в самата Русия. Днес обаче наблюдаваме интересно преобръщане. Както свързаният с комунистическата партия руски елит подмени ценностите си от интернационализъм, атеизъм и социално равенство към олигархичен капитализъм, имперска гордост и национализъм с възраждане на православието и почитта към царете, така и русофилското движение у нас повтори същия път. Наистина, по разбираеми причини вместо имперски национализъм виждаме склонност към преклонение и национален нихилизъм, както се полага, когато възприемаш обекта си на преклонение не като брат, а като господар. Естествено е да не те уважават при това положение. Патриарх Кирил всъщност далеч не бе така краен, като някои коментатори в родината му. Само че сбърка. В дните, когато чествахме освобождението от робството си, мнозинството българи все пак избраха да реагират като свободни граждани.
Требор на 13.03.2018 в 10:57
По логиката на авторката войната се води от държави! Ок! Тогава не трябва да споменаваме и българските опълченци, защото тогава де юре е нямало такава държава в правния мир!
Трябвало е да не ви освобождават, защото вие така и не си давате сами нов шанс за възкресение на 13.03.2018 в 11:35
Тя като не избликва от сърцето благодарността, няма наистина защо да сте благодарни... ама поне спрете да се ожесточавате и да мразите; а това, че сърцата ви са закоравели, това не ви оправдава, нито пък с хули и недоволства срещу братята ни по кръв и дух ще изгоните демона от самите себе си.
Бай Иван на 13.03.2018 в 12:47
Не е лошо да чуем и мнението на президента Радев (независимо дали го харесваме или не): "Патриарх Кирил дойде в България като духовен водач, но избра да си тръгне като политик."
Хайде холан на 13.03.2018 в 12:56
Нас да не ни освобождават, добре, ами тебе специално? А да се напънеш да разбереш, че не освобождението раздразни хората, а несправедливите обвинения и господарския тон? Разбрал ли си изобщо, какво означава да те освободят? Да смениш един господар с друг или да придобиеш правото да разговаряш с другите като равен с равен.
справедливо за кого? наместникът на Господ на земята да не би да не е господар? на 13.03.2018 в 15:26
Не мога да разговарям като равен с ония други, които избират да изопачават историческата истина. За тях съм си приготвил даже камшик, и го използвам накрая, ако видя, че безкрайното ми благотърпение, продължаващо вече години, не помага.
д-р Любенова на 13.03.2018 в 15:26
Вие обичате ли България?
байгън на 13.03.2018 в 15:32
Обичта към България няма нищо общо с бай-ганьовското тупане в гърдите.
Леонидов на 13.03.2018 в 15:33
Представете си по покана на България да дойдат децата на руските воини, участвали във войната, заедно с нашите наследници на опълченците и с всички останали, които све наследници на незнайните ни новомъченици. Безсмъртна чета – общ, руско-български безсмъртен полк. Даринка е погрознела нещо в мутрата от изплискването на толкоз булшивишки куруви в устата, получила се е курвенска физиономия.
Бай Иван на 13.03.2018 в 15:54
"Няма да отмине друго: България дарява духовната свобода на Русия през Х век, Русия връща жеста, дарявайки ни политическата свобода на 3 март 1878 г. Обща духовна и историческа съдба. Над конюнктури и идеологии, над обиди и огорчения. Без българското православие нямаше да има руско православие, без руската държава нямаше да я има третата българска държава. " Много точно обобщение, направено от авторката на статията! То бе казано от самия руски патриарх за ужас на местните политкоректни плазмодии и добре платени соросоиди! "В приветствие към патриарх Неофит и към митрополитите от Светия синод на Българската православна църква, патриарх Кирил каза, че Руската православна църква винаги помни, че именно българските мисионери - ученици на Светите равноапостоли Кирил и Методий, през десети век са просветили нашите предци със Светата православна църква и са ги приобщили към славянската писменост, отворили са за тях съкровишницата на християнската култура. По думите му, "затова десетки хиляди руски войници, които са положили живота си за освобождението на България от робството, са върнали на братята българи този велик исторически дълг, който през вековете засвидетелства неугасимата братска обич между нашите църкви". Ето линка http://bnr.bg/play/post/100940806 Та в заключение да кажем, че нищо скандално и унижаващо достойнството ни не е казал руският патриарх! Просто е отбелязал в прав текст това, което всички ние виждаме и чувстваме-опитите за подмяна на историческата истина такава каквато е! А това, че соиросоидната пасмина се възмутила не е интересно за българския народ! За всеки български патриот е важно, че Русия ни е освободила от кървавото 5 вековно робство! За нас също е гордост, че и ние макар и толкова слаби пред една от най-силните империи-Османската сме заявили желанието си да сме свободни с Априлското въстание, което създаде условията Русия да ни защити и освободи!
На Пиринец на 13.03.2018 в 17:00
Да, това очевидно се иска - да напуснем ЕС и НАТО. Всъщност, всичко е добре подготвено активно мероприятие. По време на европредседателството на Европа да стане ясно, че България е истински троянски кон и не трябва да влиза нито в Шенген нито в еврозоната. На България не трябва да се вярва. Това е тезата на ГРУ и кагебейците воглаве с патриарха им. В Русия няма нищо свято отдавна (справка- филмите на Звягинцев). Ако имаше нещо истинско в претенциите за православно възраждане първото нещо което щяха да направят е да изхвърлят мумията от центъра на столицата си както впрочем ние направихме. Т.нар. охранени русофили в България въобще не им пука за нищо - нито за Русия, нито за България нито за православието. Това е толкова очевидно, че няма накъде. След като най-големите им защитници евразийци и великоруси се притесниха от най-неочакваната гавра с президента ни русофил става ясно, че тук играта е геополитическа и няма нищо общо с настроенията на някакви българи. Имперска Русия е в настъпление срещу Запада и България е просто инструмент. Нищо лично.
До: Леонидов на 13.03.2018 в 15:33 на 13.03.2018 в 17:13
Бре, бре, Леонидов, спри се, покажи, как играеш ролята на магарица пред магарешкия боздуган!
Българин от Б на 13.03.2018 в 17:13
„Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?" Екзарх Антим Първи

Напиши коментар