Опростенческият поглед към социализма не подхожда на академични хора

Опростенческият поглед към социализма не подхожда на академични хора
Дискусията за представянето на социализма в учебниците по история за Х клас завърши с победа на „здравите сили”. Авторите на учебници, набедени в съзнателна апология на тоталитарния режим, вдигнаха бяло знаме и сами цензурираха своите текстове, така че престъпленията на социализма да бъдат разобличени по най-недвусмислен начин. Притеснената общественост може да въздъхне с облекчение: комунизмът си отиде от учебниците по история - „спете спокойно, деца”.

 

 

Въпреки че резултатът от дискусията беше лесно предвидим, самата дискусия не беше безинтересна. Доц. Николай Гочев напр. се опита да обясни на несведующите, че въпросите за оценката  на историческите събития не могат да бъдат решени с оная категоричност, която е допустима при обсъждането на фактологическите въпроси. Освен това не е честно, говорейки за социализма, да изтъкваме само лошото, пренебрегвайки доброто. Нали в крайна сметка става въпрос не за социализма изобщо, а за нашия, българския социализъм, който не е паднал от небето, а е сътворен от българския народ!  

 

Тези и други „комунистически” съображения обаче останаха „глас в пустиня”. Гледната точка на победителите беше концептуализирана не от кой да е, а от директора на Института по история към БАН Даниел Вачков. В  изказване пред БНР той разясни същността на социализма, изтъквайки принципната разлика между тоталитаризма и демокрацията. Гледището му би могло да се представи така: 

 

1) Българският социализъм е тоталитарно общество.

 

2) Насилието е съществено свойство на тоталитарните системи, докато за демократичните общества то е нещо случайно, инцидент. („ … между насилието в демократичните режими и насилието в тоталитарните режими има съществена разлика. При демократичните режими насилието е отклонение от системата. Показва, че има проблеми и системата не функционира добре.”)

 

3) Обществата могат да се разделят на два вида - нормални и аномални. Демократичните общества са нормални, а тоталитарните (каквото общество е социализма) – аномални.

 

Това изказване не е типично за един историк, то е философско. И като много други дълбокомислени философски изказвания е достатъчно неопределено, за да е неуязвимо за критика. Ако кажеш, че при демокрацията насилието е по-малко, по-рядко  или не е толкова отвратително, колкото при социализма, могат да ти посочат факти, които говорят друго.

 

Какви факти обаче трябва да се посочат, за да се опровергае твърдението, че насилието при социализма е съществено свойство на системата? Кога едно насилие произлиза от същността на дадено общество и кога не?  И с какви емпирични аргументи може да се опровергае твърдението, че между репресиите през 1925 г. и тези през 1944 г. има съществена разлика? 

 

Сигурен съм, че въпреки тази прикрита неяснота, а може би тъкмо поради нея, разбирането на доц. Вачков за тоталитаризма и демокрацията би допаднало на мнозина. Тук е налице внушението, че социализмът е насилнически строй и мнозина, включително и авторът на тези редове, са готови да се подпишат под него.

 

Всички хора, които в началото на прехода се самоопределяха като демократи, т.е. противници на комунизма, мислеха именно така. Схващането на доц. Вачков обаче съдържа и едно друго внушение -  че демокрацията има някакво априорно преимущество пред тоталитарния социализъм, така че едно демократично общество е във всички случаи по-добро място за живеене от социализма. Според мен това внушение е крайно съмнително.

 

Аз считам, че самата идея за градиране на типовете общества, така че да се каже кое от тях е „по” и кое – „най”, е несъстоятелна. Според мен и демокрацията би могла да бъде нетърпима за живеене, както и тоталитаризма, макар причините в двата случая да са различни. Това разбира се не е тезис, който може да се докаже, още по-малко – в настоящото ограничено по обем изложение. Тук само ще се опитам да анализирам схващането на доц. Вачков и, ако не друго, да хвърля сянка на съмнение върху тезите, които той поддържа и внушенията, които произтичат от тях.  

 

Може ли да се твърди, че насилието е същностна черта на социализма?

 

Като казва, че насилието е иманентно присъщо на тоталитарните режими, доц. Вачков изказва една прекалено слаба теза: насилието е присъщо на всички режими, защото е атрибут на държавността. Където има държава, има ред, а осигуряването на реда е невъзможно без насилие. За разлика от ортодоксалните марксисти и анархистите аз считам, че без държавност няма цивилизация, така че цивилизованият начин на живот предполага наличието на насилие. Въпросът следователно не е в това дали в едно цивилизовано общество държавата упражнява насилие, а дали това насилие, осъществявано от държавните институции, се счита от членове на обществото за приемливо. 

 

Карл Маркс е считал, че след социалистическата революция държавата като инструмент за насилие ще стане излишна и ще отмре. В. Ленин също е вярвал в тази утопия, но след революцията Съветската държава не само не отмира, а се нагърбва с решаването на задачи, които никоя друга държава не си е поставяла. Целта е регулацията на всички сфери на обществения живот, така че съветският социализъм се превръща в едно свръхрегулирано общество. Регулацията се осъществява чрез разни видове законови забрани, които ограничават правата и свободите на гражданите.

 

На първо място стои маниакалната идея за абсолютната сигурност на установения обществен строй. В името на тази сигурност всички противници на социализма са физически ликвидирани, а гражданите, които на едно или друго основание се считат за неблагонадеждни, се изпращат в концентрационни лагери. По време на късния социализъм репресиите се смекчават, но „казарменият” характер на социализма не се променя съществено. 

 

Регулативната политика на държавата в социалистическа България е копие на съветската. Българските концентрационни лагери, които никнат като гъби след разпускането на опозиционните партии и приемането на Конституцията, са съветско изобретение. Аналогични на съветските са и ограниченията, които българската социалистическа държава налага над правата и свободите на своите граждани.

 

Излишно е да се казва, че една голяма част от тези рестрикции се считаха от повечето хора у нас за  неприемливи. Общото впечатление беше, че балансът между позволеното и непозволеното при социализма е нарушен: за всички мислещи хора беше ясно, че у нас са забранени прекалено много и прекалено важни както за бита, така и за духовния живот неща. Казано накратко, мнозина възприемаха т. нар. реален социализъм като общество, което е прекалено рестриктивно. В този и само в този смисъл това общество може да се нарече насилническо, репресивно. Тъкмо това изглежда има предвид доц. Вачков, когато казва, че насилието е присъщо на тоталитаризма и в частност – на социализма. 

 

Последната бележка е важна, защото насилието като такова има най-различни проявления. Ако говорим напр. за криминалното насилие (хулигански прояви, кражби, измами и пр.), при социализма то беше сведено до един възможен минимум. Същото може да се каже и за някои форми на психологическо насилие, напр. за унижението и изнудването, на които  работниците в едно предприятие могат да бъдат подложени от работодателя. (Да се уволни един работник при социализма за недобре свършена работа беше практически невъзможно. Този факт беше повод за шеги и вицове.)

 

Произлиза ли насилническият характер на социализма от неговата същност, както твърди доц. Вачков? Това е един „коварен” въпрос, защото същността на класа, означен с общото име „социализъм”, се определя чрез дефиниция, а в теорията на дефинициите, която е най-мътната област на философската логика, има една сериозна празнина. Тя засяга дефинирането на общи имена за обществени феномени като „социализъм”, „демокрация” и пр. Как трябва да се осъществи това дефиниране?

 

По принцип съществуват два начина за дефиниране на общите имена – априорен и емпиричен. 

 

По първия начин се определят общи имена, които имат една чисто инструментална функция. Такива общи имена са напр. „глупав”, „ирационално число”, „жител на южна София” и пр. Тяхната употреба се постулира и в крайна сметка е въпрос на конвенция. По въпроса за статуса на тези дефиниции има спор – дали те са извън истината и неистината (нито верни, нито неверни) или винаги са верни. 

 

Вторият начин за дефиниране е емпиричен. Той е приложим към т. нар. естествени видове  като „бор”, „тигър” и пр., естествени субстанции като „злато”, „вода” и естествени феномени като „буря”, „светкавица” и пр. Тези общи имена се мислят с помощта на емпирични дефиниции. Въпросните дефиниции се конструират, като се анализират свойствата на даден единичен предмет, определен за еталон. Еталонът се третира като типичен  представител на предметите от класа, подлежащ на дефиниране, така че важните свойства на еталона се схващат като присъщи на всички предмети от класа. Грубо казано, в този случай дефиницията е описание на важните свойства на еталона – на свойствата, без които този предмет не би бил такъв, какъвто е.1

 

Там е работата, че социалните феномени често се дефинират и по единия, и по другия начин, и не е ясно коя е правилната стратегия в случая. Заобикаляйки този спорен въпрос, бих желал да кажа, че както и да мислим социализма – априорно или емпирично, тезата на доц. Вачков остава извън обхвата на рационалната дискусия. 

 

В първия случай, когато дефиницията на „социализъм” се схваща като въпрос на конвенция, няма нищо по-лесно от това да се изрови от томовете на К. Маркс такава дефиниция на „социализъм”, която постулира несъвместимостта на това общество с насилието. В този случай обществото, което съществуваше в България от 1947 г. до 1989 г., би могло да се обяви за извращение на истинския социализъм, за псевдосоциализъм или напр. за държавен капитализъм [2}. Така тезата на доц. Вачков може да се отхвърли на формални основания.    

 

Ако не желаем да се занимаваме с този вид словесна еквилибристика, би следвало да мислим социализма емпирично. Тогава трябва да решим кой е еталонът за социализъм. Ако приемем, че това е съветското общество, което днес не съществува, въпросът опира до това дали то по принцип би могло да еволюира така, че да престане да бъде репресивно. Какъвто и отговор да дадем на този въпрос, той би бил едно контрафактическо твърдение, което е емпирично непроверимо.[3]  

 

Изводът е, че  тезата на доц. Вачков за есенциалния характер на насилието при социализма практически не ни казва нищо. Както би казал Карл Попър – тя е лишена от емпирично съдържание. 

 

За насилието при демокрацията

 

Доц. Вачков твърди, че разликата между насилието в демократичната държава и в тоталитарната е съществена. Нека да обсъдим този въпрос на фона на един период от нашата история, предшестващ социалистическия и сравним по времетраене с него: България от началото на века до 1944 г. 

 

Понеже не е тоталитарна, България през този период би следвало да се третира като демократична държава. (Тук се абстрахираме от липса на Народно събрание в отрязъка 1934 - 1938 г. Да не издребняваме!) Как стои въпросът с насилието през този период?

 

Картината е твърде потискаща. Войни, преврати, въстания, ужасяващ атентат през 1925 г и ответни репресии, които са не по-малко ужасяващи. После идва антифашистка въоръжена съпротива, в борбата с която властта не подбира средства… И тук, както при социализма, не липсват примери за политически мотивирано насилие, осъществено от държавата.

 

Такъв пример е приложението на Закона за защита на нацията от 1941 г., който е откровено расистки и е донесъл много страдания на българските евреи. Този закон, действал до 1945 г., е бил приет от Народното събрание при пълно спазване на демократичните процедури, макар и в разрез със Търновската конституция. 

 

Въпреки подобни ексцесии картината на насилието в Царство България е по-пъстра от тази в НРБ - тук участието на държавата в това насилие е по-дискретно.  Липсват ограниченията, характерни за следващия социалистически период, които засягат правото на информираност, свободата на печата и книгоиздаването, пътуванията в чужбина, свободния избор на местоживеене и пр.

 

Ето защо ние не можем да определим обществото в Царство България през посочения период като насилническо в смисъла, в който определяме по този начин социализма. Прави ли това разликата между насилието в Царство България и в социалистическа България съществена? 

 

Този въпрос е неясен. Кога разликата при упражняване на един и същи тип насилие, напр. убийство, е съществена? Съществена ли е напр. разликата между насилствената смърт на Димчо Дебелянов и тази на Алеко Константинов? Няма съмнение, че е едно да умреш на война като доброволец, а друго – да те застрелят по погрешка. Обаче толкова ли е важно това? 

 

Тезата на доц. Вачков за съществената разлика между насилието при демокрацията и социализма се натъква на примери на насилствена смърт от двата периода, които са поразително еднотипни. Аз напр. не виждам особена разлика между смъртта на Гео Милев, Христо Ясенов и Йосиф Хербст от една страна и Райко Алексиев и Александър Николов (Сашо Сладура) от друга. 

 

Тези и други примери ме карат да мисля, че е някак несериозно с помощта на неясния термин „същност” да се омаловажава факта, че насилието е господствало в демократична България в периода, предшестващ социализма. И не е от първостепенна важност за хората генезисът на това насилие – дали то се осъществява от Народната  милиция или от „неотговорни фактори”; дали е идейно-политически мотивирано или не. Така, както няма някакъв универсален принцип, който оправдава насилието, няма и универсален принцип, който го омаловажава. Убийствата в Царство България са точно толкова отвратителни, колкото и убийствата при социализма. 

 

За нормалното и аномалното общество

 

Тезата на доц. Вачков, че демократичните общества са нормални, а тоталитарните – аномални, кореспондира с популярното разбиране, че демокрацията е най-доброто възможно обществено устройство. Най-ясно и изчерпателно е изразил аргументи в подкрепа на това разбиране Робърт Дал в известната си книга „За демокрацията”. Тук той сочи десет основания, които правят демокрацията “нещо по-желано от всички нейни алтернативи”. Аз обаче си мисля, че в случая работата не опира до аргументи.

 

Става въпрос за една почти религиозна вяра в превъзходството и  вълшебната целебна сила на демокрацията, която е дълбоко вкоренена в съзнанието на съвременните интелектуалци.  Давам си сметка, че каквото и да кажа, нямам шанс да се преборя с това ирационално преклонение пред демокрацията.  Ще поставя обаче неколко въпроса, които схващането на доц. Вачков провокира.

 

Оправдано ли е да приемем един критерий за нормалност на обществото, който държи сметка единствено и само за политическата му организация? Тук презумпцията сякаш е, че или всички останали особености (характеристики) на обществения живот (икономика, правно съзнание, морал, изкуство, наука, религия и пр.) не са толкова важни, колкото политическата организация, или че състоянието на въпросните особености е функция от състоянието на политическата организация. Но аз считам, че и двете   въпросни предположения са погрешни. Поучителен пример в това отношение е  концепцията за общественото развитие на  Карл Маркс. 

 

К. Маркс дели обществата на няколко типа по един комплексен признак - господстващите в тях отношения на собственост и класовата структура, които тези отношения пораждат. Оказва се обаче, че колкото и софистицирана да е тази концепция, тя е невярна, защото преувеличава значението на икономическия фактор в обществения живот. Мисля, че в схващането на доц. Вачков се преувеличава значението на друг фактор, политическия, като погрешно се счита, че именно той придава един цялостен облик на обществото. 

 

Тук възниква и един втори въпрос. Изчерпващо ли е делението на обществата на нормални и аномални, за което адвокатства доц. Вачков? Какво е напр. съвременното китайско общество: нормално или аномално? И ако ние като убедени застъпници на демокрацията обявим първата по население и втората по икономическа мощ страна в света за една аномалия, няма ли да изпаднем в смешно положение?

 

Делението на обществата, лансирано от Д. Вачков на нормални и аномални, е аналогично на Попъровото деление на обществата на затворени и отворени. Карл Попър счита, че в затворените общества почти цялото човешко поведение се регулира от етически и юридически норми, докато в отворените общества, най-висша изява на които е съвременният капитализъм, една сравнително голяма част от поведението на хората излиза извън обсега на съществуващата нормативна регулация. Тази част от човешкото поведение, която не подлежи на нормативна регулация, може да се определи като нормативно неутрална и в този смисъл – свободна.

 

Свободата на хората в едно общество се схваща като благо и едновременно с това - като отличителна черта на това общество. В това отношение са възможни два типа общество: затворени, при които поведението на хората е в по-голямата си част несвободно (т.е. подчинено на съществуващите етични и юридически норми)  и отворени – в които поведението на хората е във висока степен свободно. 

 

Тази класификация е била изобретена от  К. Попър по време на Втората световна война и концептуализира противопоставката между съществуващите по това време две твърде различни обществени системи: диктаторските  режими (фашисткият и съветският) от една страна и западната демокрация – от друга. 

 

Концепцията на К. Попър, основана върху дихотомията, от която Джордж Сорос е заел името на своята известна фондация, е, подобно на физическите теории,  продукт на силна идеализация. (Да не забравяме, че първата любов на К. Попър са физиката и математиката).  В основата на тази концепция лежат две допускания: 

 

1) че моралът на дадено общество е нещо единно (нормативна система, която е общосподелена). 

 

2) че от гледна точка на облика на едно общество значението на поведението, което нарушава съществуващите юридически и етични норми (да го наречем – девиантно поведение), е пренебрежимо.

 

Според мен обаче има общества, за които тази конюнкция не важи, така че по отношение на тях Попъровата дихотомия е неприложима. Такова е например едно дълбоко разделено общество, каквото е било българското след 1923 г. Тук просто господстват два морални стандарта, така че това, което за едни е проява на висш морал, за други е неморално. Оттук идва и тази колизия, която придава трагичен характер на целия следващ исторически период, включително и изстъпленията след 1944 г. Според мен Попъровата концепция не е в състояние да „улови” подобни общества, да ги класифицира по определен начин.

 

Ако говорим за днешна България, то особено значение за разбирането й има онова поведение на хората, което нарушава всички писани и неписани норми. Това поведение е девиантно - то не е нито свободно, нито принудено в смисъла, в който придава на тези квалификации К. Попър. Въпросното поведение е продукт на един повсеместен нормативен нихилизъм и никоя партия до този момент не е предложила рецептата за лечението на това заболяване.

 

Така или иначе ситуацията е твърде нестандартна. Оттук идва и усещането на хората, че макар и по своето политическо устройство съвременна България силно да наподобява Западна Европа, разликата между живота в България и една Великобритания напр. е „от небето до земята”.

 

В заключение може да се каже, че Попъровото деление на обществата на два вида – затворени и отворени, колкото и остроумно да изглежда, е прекалено просто, за да е вярно. С още по-голяма сигурност това може да се каже и за експромпто  предложеното от Д. Вачков деление на обществата на нормални и аномални.  

 

------------------

 

1. Концепцията за двата вида дефиниране на общите имена - априорно и емпирично, се поддържа от Saul Kripke, Naming and Necessity и Hilary Putnam, Philosophical Papers,volume 2, Ch. 12, The meaning of “meaning”. 

 

2. Такава екстравагантна теза се лансира в монографията на проф. Георги Найденов от 2003 г. „Стогодишната парадигма”.

 

3. Контрафактическо е напр. твърдението „Ако Димчо Дебелянов не беше заминал на фронта, нямаше да бъде убит. ”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Доста семплички спекулацийки

    22 Авг 2019 17:14ч.

    със сбъркан фундамент. Защото “социализъм” и “демокрация” се разглеждат съпоставително, а те са понятия от различен порядък. Оттук нататък не става нито за четене, нито за коментиране. Да не говорим за по-дребни детайли например като твърдението, че в България концлагерите били никнели като гъби след разправата с опозицията, без да е посочена нито една поне поникнала гъба като доказателство. Просто защото Народна република България използва лагерите на Царство България... Никак не е добре нито забъркан, нито сервиран този миш-маш, ако и целта му да е била благородна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    22 Авг 2019 17:27ч.

    Проф. Венцеслав Кулов да не знае, че насилието през 1925 не е проява на демокрация, та да го приписва на нея? Странно. Елементарно е, все пак. Демокрацията или властта на народа, формално определение, предполага свобода на личността, върховенство на закона, както и политически права. Кое от тях е налице по време на необузданите репресии на превратаджиите през 1925? За отмирането на държавата според Маркс пък направо не ми се говори. Как си е представял Маркс човешкото общество в цялата си сложност без структура на управление? Социализмът сигурно не се състои единствено от зло, но адвокатът му не се е справил изобщо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    22 Авг 2019 17:28ч.

    А лагерът Белене ( респ. Ловеч, Бобов Дол и пр. ) насилие ли е или не ? Разбира се, има емперичен и априорен ( макар това последното да е пълна мъгла ) начин за дефиниране !?!? И той, лагерът, може да се отхвърли по формални съображения ( напр. Сталин ни заповяда, а той е извращенец спрямо социализма, истинския ). Т.е. и той, лагерът, е лишен от емеперично съдържание. А оттук колко му е да изпразним от такова и всяко друго твърдение ? Нищо и никаква гимнастика. Впрочем, кой има нужда от нея ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jkk

    22 Авг 2019 17:29ч.

    Още не са ни върнали фабриката със 700 работника. Един пирон не върнаха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФАКТИ

    22 Авг 2019 17:34ч.

    12% ходят на почивка, 1% имат над 5000 лева спестявания. 5 пъти по-малко от времето на социализмът. . . . Г. Стоев си го пише, че мафията е с управление в БСП централата, там дирижират и люпилнята и управлението на партиите. И всичко става по мед и масло. Георги Андреев 1995г: "По-голямата част от обработваемите площи пустеят, а дългогодишните насаждения подивяват или се изкореняват. Избирайки сложна процедура за връщане на земята, Мафията иска да откаже" от земеделие и скотовъдство тези, Които все още имат мерак за това. Защото в перспектива е замислено създаването на огромни частни латифундии, аналог на предишните промишлено-аграрни комплекси (ПАК), Където днешните земеделци ще бъдат ратаи. Това ще стане от само себе си", а засега е строго охранявана тайна.Отдавна обаче не е тайна, че реалният политически Живот се изразява в съперничеството между Първо главно управление (външно разузнаване) на уж унищожената държавна сигурност (ДС) - негова е Мултигруп" и др. - и Второ главно управление на ДС (Контраразузнаване) - негова е Първа частна банка и др. Останалото е бутафория. Не е тайна също, че всички ръководни Кадри на едрия Капитал" са бивши офицери от ДС."Тодор Живков за преходът - след НРБ: .. Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БКП плюе соца БКапиталП

    22 Авг 2019 17:40ч.

    Ми нали държавата е лош стопанин, нали частното щеше да оправи всичко. За к`ва държава говорите!? Има свобода на частната инициатива и тя инициативства, е това е! Без да защитавам соца, четете и класиците, нищо ново! Що да дават повече, като може и по-малко!? Тука пари се вадят! Искате да минете тънко, ама няма вече да има тънко, нито с морето, нито с тока и водата, нито с болниците! Кихане и духане ви чака до дупка! Ай, скачайте пак по площадите като не сте червени!.. Ама сте цървули, да знаете!... …БСП не е лява партия – тя не защищава интересите на наемния труд. Не като такава е замислена и не като такава съществува. БСП като такава е най-успешния проект на прогнилата социалистическа партокрация и на световното задкулисие. Тя не съществува за да се бори срещу капитализма – каза го бившия председател на партията Сергей Станишев. Нейната задача е, от една страна, много изтънчена и подла, а от друга – в известен смисъл – хумана. Тя е създадена за да помогне на една голяма прослойка българи със социалистически убеждения, да се адаптират към установения капитализъм и да го преживеят като бедни до момента на изчезванито на прослойката поради биологически причини. Паралелно с това БСП тушира и амортизира народното недоволство до степен, да не влияе отрицателно върху установяването на капитализма и вписването в него на мизерно малка част от социалистическата партокрация. Трябва да се признае, че замислът е гениален ! БСП е антикомунистическа партия ! Затова левите хора не трябва да очакват някакъв ляв завой в БСП, връщане към корените си или ясно изразена лява политика – това е химера. Тя ще съществува то тогава, докато БСП напълно изчерпи своето предназначение и след това доволна отиде в небитието. От социалдемокрация друго не може да се очаква, освен да бъде „честен” партньор на големите пари, на Глобалния проект, на Новия световен ред…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    22 Авг 2019 17:41ч.

    Sin на 22.08.2019 в 17:28 Лагерът в Белене, ефенди беше създаден през 1943 г. от вашите хора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    22 Авг 2019 17:44ч.

    В министерството на образованието няма такъв законов механизъм според който група граждани могат да изискват то да променя учебниците по история, които са минали съответните процедури. Групата граждани /става дума за едни 40-50 хил. души/ да се заселят на някой остров да си изберат за вожд АлЙо и да си четат истории, писани от А. Тодоров, Келбечева и др. като тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отвратен

    22 Авг 2019 17:56ч.

    Историята на социализма тепърва ще се пише от интелигентни хора, но тя няма никак да се понрави на агитатори и "правоверни" като вачковци, калбечевци и т.н.Не се чудете, че хората масово бягат от България! Трябва да е луд човек, за да остави децата си на манипулатори разни, които унищожиха българската образователна система и на бялото казват черно! Вачков не си ли е получил дипломите в обществото, наречено от него тоталитарно?!? Защо не ги изгори, а продължава да се титулува доцент? За срам на историците този е директор на ИИ в БАН! А някога този институт имаше за директори титани на мисълта като член кол. Мито Исусов, акад. Георги Марков и т.н. Жалка работа!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • RumenS

    22 Авг 2019 18:02ч.

    Буря в чаша вода, е всичко свързано с миналото или бъдещето на България. Миналото е _вече_ толкоз измислено, та и още да излъжат няма да има принципна разлика. А пък бъдеще няма, щото няма кой ги чете тези учебници, И циганетета няма да ги четат даже. Защото за мое огромно удивление се оказа че и циганските махали се изнасят на запад - там добре се живеело на социални помощи. Е, територията няма да остане празна... турците (или който ще дойде тук) ще си дойде с неговите учебници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    22 Авг 2019 18:29ч.

    Факт е, че след Октомврийската революция създаденият от болшевиките социалистически строй повече напомняше робовладелско общество. Всъщност социализмът придоби човешки черти след епохата на Сталин, казано иначе, човечността надделя над идеолозите. Що се отнася до комунизма, където всичко щяло да било без пари и нямало да има държава, това би било връщане пък към първобитно-общинния строй, където съответните племенни вождове ще раздават блага. Странно е, че подобни глупави теории се оказаха толкова издържливи на времето. А случайно живелите тогава да си спомнят, как социализмът ежедневно раждаше пазарни взаимоотношения? Как магазинери, сервитьори, бармани, бензинджии, таксиджии, склададжии живееха с немислим за обикновените хора стандарт?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • lll

    22 Авг 2019 18:31ч.

    Ний сме за суциализъм. Взимаме властта, вкарваме богаташите в лагери, ядем и пием богатството им 45 години , после почваме да плюеме по суциализъма , отричаме го и вземаме държаните заводи без пари , и ставаме капиталисти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    22 Авг 2019 18:38ч.

    "Лагерът в Белене, ефенди беше създаден през 1943 г. от вашите хора ..." !?!? Айде сега. Ама тя и БКП беше създадена по онова време, или ? И май от Гешев ( тогавашният ), нали ! Да не излезе един ден, че всичките глупости след 09.09.1944г. са били и те програмирани тогава ? Пак от "нашите".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • помнещ

    22 Авг 2019 19:18ч.

    ...опростенчески и неопростенчески поглед...априорни и емпирични дефиниции...нормално и аномално общество...академичните хора мъкнат мътна ековода от десетки евродерета, за да си докажат истината...тяхната, малка, лична, но много обективна, научно обоснована "истина"...и не искат да признаят нещо, което всички усещаме... че тогава, в мрачния социалистически период България според статистиките на ООН, беше между първите 20-30 държави в света във всяко едно отношение...а сега...демократично сме се сринали в дъното на световната таблица-класация на държавите...и положението е безизходно...а когато след години някои от сегашните млади, заблудени от техните учебници и дискусии, проумеят съзнателно внушаваната им заблуда....тогава много вачковци и уж оборващите ги куловци и гочевци ще трябва да се спасяват от справедливия им гняв...ноооо...България ще е загубена...и само географско понятие...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хиляди гръмотевици

    22 Авг 2019 19:49ч.

    Авторът е прав за основополагането на демокрацията върху политическото. Това е опасен редукционизъм, който свързва свободата само с представителния вот като всеобщо избирателно право и с гражданското общество - като условно противопоставено на политическата държава. Това създава собствено и илюзията, че свободата е liberty, игнорирайки обаче многостранните й аспекти на freedom, които на свой ред тъкмо политическото низвергва главно чрез механизмите на публичността и опростачването чрез звученето на много гласове, в които автентичното и аристократичното (в духовен смисъл) се губи или остава незабелязано. Затова например интелектуалците на постмодернизма се оказват потиснати именно от многото демокрация - защото при толкова много и профанизиращи се вкусове при демокрацията, подлежащи на - забележите - насилствена (главно медийна) масовизация, не остава никакво място за адекватна презценка, та камо ли пък преоценка на автентичното, творческото, неподдаващо се на масовизация и икономическо остойностяване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kubis

    22 Авг 2019 19:53ч.

    За социализма в учебниците не е необходимо да се пише много. Достатъчно е да се отбележи, че тогава хората живееха в пъти по-добре от сега, много по-спокойни и сигурни за бъдещето си. Държавата беше силна, престъпността бе в пъти по малка, имахме икономиката и тя бе на 21 място в света, правата на човека се спазваха по-добре от сега. А тези които говорят за лагерите живеят 70 години назад в един измислен свят. Лагери имаше и в тях бяха хора които заслужаваха това, освен това по това време имаше лагери и в държави от Западна Европа, но за това не се говори – такова бе времето! А който се рови в историята столетия назад вероятно е доста ограничен и необразован – тогава не е имало социализъм!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Констатация

    22 Авг 2019 19:53ч.

    Този консервативно-православен сайт става все по-носталгично червен....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФАКТИ

    22 Авг 2019 20:21ч.

    Социализмът е големият скок. През 1900г. сърби, българи и руснаци, имат най-малко БВП на глава, освен страните от Африка и Азия. Социализмът изостава само с 10-20г от най-развитите държави. Сега България е изостанала с 80 години. Китай има 10 пъти по-ниско БВП през 1989г. - а сега е изравнено, като стандартът на средният китаец е в пъти по-висок от средният българин. В Китай партията планира, имат 70% държавна собственост в икономиката, 50% от работещите работят за държавата, фирменият данък е 25%, данък лични доходи е 45%.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    22 Авг 2019 20:47ч.

    Всъщност аз не знам защо този строй е наречен комунизъм или социализъм, които сами по себе си са добри и нормални понятия. Злото на режима се съдържа в думата болшевизъм, т.е., че болшинството хора са наложили своето виждане репресивно над малцинствата. Иначе комунизъм и социализъм има навсякъде по света и когато това се прави в групи по взаимно съгласие, животът в общност носи само положителни характеристики, проявява се грижата и милосърдието. Солидарните ни системи на здравеопазване, образование, са чист комунизъм и социализъм. Семействата с техния общ бюджет също. Основното, за което трябва да следим не е това, дали хората искат да живеят в общност и солидарно, а дали в тази общност не се вкарват хора насилствено, както в нашата образователна система. Когато днес се осъжда социализма и комунизма като понятия, се осъжда и самата любов между хората и тяхната свободна воля да живеят заедно и посветени един на друг. А основното, което трябва да се осъди е само и единствено насилието! И понеже ние не осъждаме насилието и болшевизма, то те се проявяват и в демокрацията, под формата на определени ценности, не всички от които са изобщо ценни, но насилствено и по болшевишки се налагат и потискат отново малцинствата, само че интелектуалните, културни малцинства. Т.е. пак имаме болшинство, владеещо над малцинствата, докладващо в Интернет за инакомислещи, заличаващо профили, затриващо кариери, преследващо други традиции и култури. Когато не познаваш врага си, как изобщо можеш да се бориш с него, врагът не е в етикета, (социализъм, демокрация), а в поведението на агресия над инакомислещия. Моята майка не ми беше казала какви са й убежденията, вероятно от страх, да не си навлека проблеми, ако се изпусна в училище, хората през тошово време бяха принудени да си шушукат истините и да се страхуват да ги споделят дори в тесен кръг. Никакви икономически успехи не могат да заличат тази нанесена вреда, да се тъпче Истината и да не може тя да се говори. Истината и свободата са над всичко в йерархията на добрия живот. Но днес, не се ли случва отново същото? Не се ли арестуват хора заради изразени убеждения, които управляващата секта нарича „токсичен език“? И не се ли чувстват най-отявлените комунистически фамилии прекрасно и в свои води и на върха в демократичния режим? Не е зле да се помисли за тези прилики.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шибан собственик

    22 Авг 2019 20:50ч.

    Лош, добър социализЪмЪ, яз си крадох тухла по тухла и си построих вила в Рударци и сега съм горд собственик на 1 апартамент в столицата, вила в Рударци и автомобил, а парижанинът (ако не е от 2-та % собственици на имоти в Париж) си плаща наем цял живот, няма вила и шофира автомобил на лизинг... Извод: Язе съм по-богат от парижанина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не съм запознат с новите учебници.

    22 Авг 2019 20:55ч.

    А така е трудно да се съди. И все пак. 1/ При първите избори след 9.09-ти в НС влезе и опозицията. Не знам защо го допуснаха това комунистите. Сигурно за да знаят кого точно да убият и да пратят в лагер. След това опозиция просто нямаше. Това през целия период на Царство България не се е случвало. Разбира се имало е политически убийства, но да изчезне от политическата сцена ЦЯЛАТА опозиция - такова чудо не е имало. Единственият друг случай /като изключим СССР и другите соц страни/ беше управлението на Хитлер. Както много добре разви тази теория Желю Желев в небезизвестния си труд. Излизаха ли българите в чужбина и как ставаше това? Ако на младите днес им разкажат какво е трябвало да преживеят родителите им или баби и дядовци, за да отидат на гости на братя и сестри някъде по света, сигурно няма да повярват. 3/ Можеше ли да се каже на глас в компания, че Тодор Живков е подлец и мерзавец? Не само никой не би посмял, но и всички присъстващи са щели тихо да се изнижат от сбирката, за да не се наложи да бъдат отправени в лагер заедно с говорившия. 4/ Когато имаше открито партийно събрания бяха ли длъжни всички да отидат? Не само бяха длъжни, но ако не отидеха на другия ден трябваше да дават обяснение, защо не са отишли. За закритите партийни събрания просто не ми се припомня, когато с тайнствен вид партийните членове ходеха и там нищеха кой от ведомството какъв е и дали заслужава доверие. Ами много още може да се говори по въпроса. Да, средно народът беше по-нахранен от сега, но цената бяха гореизложените точки. Този строй така премаза психиката на българина, че и до днес народеца е още уплашен,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво

    22 Авг 2019 22:32ч.

    е социализма? Социализма идва от теорията на Маркс, че има производство, а реализацията на стоките е в монополно "средство за обръщение", което е като производството. На базата на тази непълна теория, защото има и реализация на пазар с конкуренция, която е противоположна на "средството за обръщенияе", Ленин създава теорията си за държавни монополистичния капитализъм - империализма. Това е, че шепа олигарси - монополисти овладяват финансите, производството, и търговията на едро и дребно и чрез своя партия, която финансират установяват пълен диктат над обществото. Това бил последен стадий на капитализма, който е умиращ, загниващ, паразитиращ и в навечерие на социалистическа революция. И Ленин, за да избегне този последен стадий прави още една крачка напреди и одържавява обществото. Държавата "глътва" икономическото общество с частна собственост, става монополист, и унищожава църквата, а семейството от патриархално става матриархат. Или се прави национализация. Създава се ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм, който е социализма. Това означава всичко държава, и държавата не отмира както казва Маркс. Естествено когато всичко е държава има и тотално насилие или всичко насилие. Има лагери, убийства на опозиционерите, изселване, желязна завеса, терор, страх, репресии и хората трябва да работят под страх от наказания и убийства, защото не можеш да накараш един човек да работи, ако няма интерес да работи. Нямаше свободна инициатива, творчество и интерес да се работи. Човекът беше винтче в държавната машина на диктатурата на пролетариата, както още се наричаше тази комунистическа държава. Като винтче в тази машина всеки беше един вид войник, робот и управлението на производството ставаше чрез единоначалие, както в армията. Нямаше за този войник и робот думи като чест, достойнство, да бъде уважаван заради труда си инициативността си, а се ценеше властта силата, арогантността, нахалството, особено в по късния стадий на социализма - развития социализъм. Парите и стоково паричните отношения уж щяха да отмрат, но на тяхно място дойдоха купоните и уж имаше пари, защото се допускаше лична собственост, която си беше частна собственост, и заради нея имаше пари, които обаче не бяха конвертируеми в западните общества и пазари. По принцип в социализма парите бяха купони. Семейството се превърна в матриархат, както при дивото стадо и в 1/3 от семействата се разведоха. Брака от църковен ,който беше много здрав със здрави семейства, стана граждански, за пред държавата, и част от държавата и сега когато рухна и социализма, започнаха да живеят и без брак. Много може да се пише, но спирам до тук.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    22 Авг 2019 22:33ч.

    Дълъг материал, сносни наблюдения и констатации. Най-важното от изписаното е че с промяната в учебниците се търси оценка на исторически период. Оценяваш ! Преди да са ритнали камбаната помнещите и от позиция ангажирана, политическа. Това е "демократична" репресия на инакомислещи. В пъти по-опасна от арест на някакви протестиращи (примерно), защото цензурира мисленето на децата ни. Както е посочил автора - прави се от индивиди (интелектуални лилипути, това е от мен) с академичен профил. Диктатура на автоцензурата в името на химерата евроатлантически ценности. Ще ми се да добавя само едно. Описвайки "комунизма" Дж.М. Кейнс казва че това е смес от религия и бизнес, неща които западната цивилизация държи в различни сфери на духа. Нека се запитаме дали е още така. А когато търсим примери за диктатура и насилие да не забравяме Южна Америка и Чили. Там насилието не беше "социалистическо". Но беше подкрепено и теоретически и практически все от последователи на Попър, Мизес, Ротбард ....Фридман и чикагските момчета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не мога да разбера защо смятаме децата ни за идиоти.

    22 Авг 2019 22:42ч.

    Те са достатъчно умни, мисля, че са по-умни отколкото бяхме ние навремето. Ако не за друго, защото на днешните деца поне никой не им казва как трябва `правилно` да се мисли. Нека са свободни да мислят. Ако учебниците са достатъчно честно написани и са изложени главно фактите от миналото не е ли достатъчно да оставим младото поколение само да направи изводите си?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • неспокоен флуудер

    23 Авг 2019 0:11ч.

    Социалните инженери, като Джордж Сорос и приятели, от векове се забавляват с живота на масите. Правят си цветни революции както им скимне. Първата е била червена, в Русия. За да откраднат руското злато (и на следващ етап необятните им природни богатства) подлъгват шепа бунтовници да застраши сигурността на царя. След това го убеждават (руския цар) да предаде златото на Русия (360 (?) тона) на "отговорно пазене" в трезорите в Грейт Бритън, да не би да го ограбят тези бунтовници, след това уреждат екзекуцията на ЦЯЛОТО царско семейство, и златото си остава при англкийската кралица, почти сто години!... Чак докато неотдавна тоз льош Путин не поиска да си им го върнат... В наши дни се нагледахме на редица шарени революции - много цвят, много нещо, радост за джендърското око - оранжева (Украйна), синя (у нас), розова (в Грузия), цяла арабска пролет се разрази преди няколко години. Държавите от Близкия Изток, които успяха да овладеят положението и обществото им не се обърка, се броят на пръстите на едната ръка... От Сирия не остана камък върху камък - и всеки дърпа парче сирийска територия към себе си - Туркието иска богатия на нефт и газ Север, Исраел - окупираните Голански възвишения, също богати на нефт и газ. Башар Асад може да си задържи юго-източната пустинна части и да продължи да нарича тази остатъчна територия Сирия ... Преди няколко месеца завърши(?) неуспешно поредният опит за режим-чейндж във Венецуела... За Хонг Конг да не говорим, доказа се и там костеливият дълъг пръст на задкулисието... В Раша отново клатят лодката, Нахални обещава чудеса, Собчак го поддържа защото е фън, и защото руските красиви и интелигентни си мислят, че да, от другата страна на оградата тревата е мнооооого по-сочна и зелена, борят се за демокрация и свобода на словото... Общо взето моделите, които тез инженери (шегобийци с пари) инсталират са много специфични - един в Швеция, друг в Норвегия, трети в Канада.... Европейският Съюз пък е друг експеримент по социално устройство. ОО за всички, политическа коректност и уважение за джендърите и постепенна подмяна на коренното население с пришълци - мотивирани за работа и просперитет и... напълно уязвими и послушни! Най-възмутителното е, че социалната цена, която заплащат съответните народи няма никакво значение за тях, социалните инженери. За тях това са само проекти, фън и радост, и много $$ в джоба! А лично на мен не ми харесва ТЕХНИЯТ избор за съдбата на райското кътче България, и за бъдещето на нашия изстрадал народ - с лъжа и измама - ограбване на историята ни, включително ежегоден нелегален трафик на артефакти на стойност милиарди лв; лъжи, осакатяване и изопачаване на историческата истина, методично потъпкване на националното ни самочувствие чрез контролирана мизерия, чудовищно плячкосване на материалните ни блага чрез груба намеса в политическия ни живот; поддържане на власт на една шайка пладнешки айдуци - корумпирани зависими алчни мутри до пълното затриване на нашия прекрасен народ. И пъкленият им план може наистина да се осъществи, ако не се вземем в ръце и не си отвоюваме обратно държавата!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Този строй така премаза психиката на българина, че и до днес народеца е още уплашен, ...

    23 Авг 2019 0:20ч.

    Народът ни не е уплашен от 45 години бурен икономически растеж, а е осакатен от 500 годишното методично избиване на най-будните и смели Българи през турското робство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 500 годишното методично избиване на най-будните и смели българи през турското робство

    23 Авг 2019 1:37ч.

    е нещо съвсем отделно и дето се вика едно на ръка. От робството излязохме достойно имайки хайдушкото движение, имайки за пред света Априлското въстание, имайки Илинденско-Преображенското въстание. Тогава се борехме с ЧУЖДИ поробители. Комунистическият строй си беше наш роден. Българи изтезаваха българи, българи хранеха с остатъците на други българи прасетата на остров Персенк. Социализмът си имаше и хубави черти - например социалната страна на управлението, даваща възможност на хората да се лекуват и образоват безплатно. Но като ще говорим какво е било не трябва да си затваряме очите пред истината. А истината е, че съществуваха комунистическите репресии и те не могат и не трябва да се крият. Младите трябва да учат истината да знаят, че ужаса на този строй не трябва да се повтори. Имахме нещастието да преживеем 500 години в робство и след по-малко от 70 години пак трябваше да преживяваме масови убийства. Само истината ще ни направи свободни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Демокрацията ни лиши от толкова радости...

    23 Авг 2019 6:35ч.

    Да пренощуваш пред магазина със залепен на витрината списък и да отнесеш на следващия ден седемдесеткилограмов съветски цветен телевизор, да ти излезе номера за кола, за която цялата фамилия е пестяла с години, да попаднеш на улична сергия, където продават тоалетна хартия и да купиш колкото можеш, нанизана на канап, да отидеш на екскурзия в Съюза и да донесеш на жената парна ютия подарък. А най-хубавото, да се уредиш да работиш в Либия или Нигерия за долари и после Кореком, магнетофон Филипс, дънки Райфъл, уиски, Тоблерон за детето и Тик так. Тогава кой като тебе!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нищо ново под слънцето

    23 Авг 2019 8:05ч.

    Историята се повтаря всеки път, и както е казано - като фарс. Революцията изяжда синовете си и на дневен ред идва "времето на измамниците" (имаше такава книга, ако си спомняте). Само че след ВСВ и тогавашната революция като че ли България се нормализира по-бързо - поне от 70-години, които вече добре си спомням, значи за около 20-25 години. А сега вече 30 години ни тресе деволюцията. И академичните среди с нищо не се отличават. И там на власт са дребни душици и дребни умове. Поздравления за проф. Кулов!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СБЪРКАНА ВИ Е ГЛЕДНАТА ТОЧКА

    23 Авг 2019 8:20ч.

    Не си губете времето с оценки на тоталитарния характер на режима, а се опитвайте и репресиите в предходните периоди да бъдат представени подобаващо и да не бъдат забравени!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И ОЩЕ НЕЩО

    23 Авг 2019 8:28ч.

    Убийства и насилие, дело на партийни институции, има от началото на режима през 1944 до края му през 1989 г. Поклон пред жертвите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не, мреси им на демокраДцията!

    23 Авг 2019 9:19ч.

    Ако неолибералната им демокрация беше наистина праведна, то днес флагманите й САЩ нямаше с най-тоталитарна наглост да налагат санкции на непослушните спрямо глобално-политическия им хегемонизъм и монополната доминация на валутата им, и нямаше да още от създаването на ООН да превземат чрез "свои калинки" и днес удобно да блокират институциите на международното право, съчетавайки това с крещящото му нарушаване по всякакъв повод. Демокрацията им е една фасада, прикриваща вътрешна нищета, както правилно ни казваше едно време комунистическата пропаганда. Убеден съм, че даже и ония с най-черните души, които продължават да им вземат парите и да им служат, се увериха в това. Друг е въпросът какъв беше по характер оня строй. И аз като автора съм изпълнен с много противоречиви мисли и чувства прямо преживяното тогава. Но това не ми пречи да се гнуся от още по-чудовищната (и вече фарсова) свинщина, която ни натресоха с техните прословути "западни ценности". Защото знаем от мъдрите книги, че не само с хляб и банана живее човек, а и заради едното Слово Божие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кибик

    23 Авг 2019 9:34ч.

    Заебете философите! Ако социалистите обещаят да въведат социализма в пенсионнното дело и здравеопазването, гласувайте за тях! Други не обещават подобно нещо и работят за физическо намаляване на пенсионерите и богатеенето на бялата мафия - фармация и лечителство!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • автор: Христо Георгиев

    23 Авг 2019 10:06ч.

    Черно на бяло 75 години от Девети Кой заповяда да се унищожи до крак Съпротивата в България Пета ловна дружина на подп. Казанджиев избива седем семейства заедно с децата и две четиригодишни близначета четвъртък, 22 Август 2019 / брой: 161 автор:Христо Георгиев https://duma.bg/koy-zapovyada-da-se-unishtozhi-do-krak-saprotivata-v-balgariya-n198218 Известно е, че през лятото на 1944 г. - месец-два преди съдбовната дата Девети септември, се екзекутират масово, без съд и присъда, партизани и ятаци. Но защо точно тогава? Показанията, които дава като свидетел пред Първи състав на Народния съд генерал Борис Димитров (1896-1945), командир на създадената в началото на 1944 г. жандармерия, са малко известни. Целта на привикването му в съда е да се установи дали масовите репресии и зверства, които се извършват при преследването на нелегалните в България по време на Втората световна война, са "художествена самодейност" на низши чинове, или са следствие на план, утвърден от министър-председателя Багрянов, регентите и министрите. Генералът е категоричен: всичко тръгва отгоре! ... https://duma.bg/images/2019/08/19242.jpg https://duma.bg/images/2019/08/19239.jpg https://duma.bg/images/2019/08/19240.jpg https://duma.bg/images/2019/08/19238.jpg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво на 23.08.2019 в 08:00

    23 Авг 2019 10:52ч.

    е бъдещето? От християнската цивилизация на "догмата" за Светата Троица, минахме в християнска цивилизация на светата четворица, с четириединен Бог, или диамантената цивилизация, или Божието царство на Святия Дух. Старите учения, като фашизъм, социализъм, комунизъм, демократичен социализъм, както и религии кат исляма, просто изчезват и ще изчезват, и са само в носталгичните бълнувания на по възрастните вече хора. Няма да има реакция и реставрация на старото и на социализма и фашизма. Социалисти, комунисти, демократични социалисти нямат вече идеи за уж нещо по добро от капитализма. Социалистическата партия или ще се разпадне, или ще стане БСДП - българска социалдемократическа партия. Може да има ляво - социалдемокрация, център - либерализъм и дясно - консерватизъм. Отношенията се обърнаха на 180 градуса. Ще има и има вече глобална пазарна икономика, с пазари и конкуренция. Но ще има и има национални държави или държави на Отечествата с патриотизъм, родолюбие, любов към Родината майка и Отечеството - баща. Като освен това има федерализация на ЕС, както и на Север и Юг във света, като федерализацията е центростремителна сила, а държавите на отечествата е центробежна сила и федералното управление ще бъде един вид центробежен регулатор. Светът ще се обедини в СЕВЕР и ЮГ за да няма икономически кризи при новия глобален пазарен конкурентен капитализъм. Мисля, че са излишни всякакви носталгични спомени за социализма, който бе направен по едно грешно допускане на Ленин за държавно монополистичен капитализъм - империализъм. Хората трябва да запазят пълно спокойствие и да работят много и упорито и да повишават производителността на труда. Като капиталистите не трябва да увеличават нормите, но да увеличават заплатите, защото от увеличаване производителността на труда печелят и те Не трябва и да увеличават изкуствено цените и да има инфлация, за която няма причини, освен алчността на търговците да оберат парите на хората. .А политиците да реформират системата, за да се получи диамантеното християнство. Ще има доброта, човещина, любов, уважение и т.н. на хората един към друг. Не всеки да е срещу всеки, а хората да са рамо до рамо един до друг и добри и човечни да работят повече и да живеят по добре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Аз описвам

    23 Авг 2019 11:03ч.

    това, което се случва в света. Не пиша някакви фантасмагории, които не са верни, а живата реалност. Но ме изтриват. А всички виждат, че светът се променя, но не знаят точно какво се случва. А аз описвам това, което се случва. И мисля, че хората трябва да знаят какво се случва и дори да коментират това в сайта. Истината не трябва да се крие и дали Явор Дачков или Администратора имат дадени други виждания и това, което пиша може да не съвпада с техните виждания, мисля, че не трябва да се изтрива истината.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Най-голямата ни трагедия като народ е,

    23 Авг 2019 11:38ч.

    че всеки защитава собствената си теза, И защитата не се състои в друго, не излизат с факти, че ето такива неща не е имало, не, те се защитават, заливайки с помия опонентите си. Да се плюе по управленията преди 9.09. не е нищо ново. 45 години ни учеха в училище колко ужасно е било тогава. Всъщност историята, която учеха децата за Царство България след Освобождението беше история на борбата на добрите привърженици на Димитър Благоев и всички останали `лоши`. И сега когато се правят опити да се каже нещо и за репресиите на самите `добри` започва големия рев. Преди 89- ни пълнеха главите само с това - колко всичко е прекрасно, как Партията ни води напред към светлото бъдеще и пр. и пр. Ами вместо тия вопли защитниците на социализма да разберат, че за тези 45 години трябва да се казва истината. А истината не е много приятна. Далече съм от мисълта да защитавам днешната демокрация, но да се пеят само хвалебствия за социалистическа България си е жива лъжа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 77777777777777777 глупака

    23 Авг 2019 11:55ч.

    у нас никога не е имало комунизъм/такъв е имало само в кибуците на израел/ а също и истински социализъм/като социална държава/.Имаше дьржавен капитализъм от болшевишки тип.Това за сведение на калинките в историческата наука .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин

    23 Авг 2019 12:36ч.

    До Мильо Лудия: Лагерът в Белене е създаден през 1949г. от комунистите. Освен, че си луд си и неграмотен!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 75 г.

    24 Авг 2019 18:12ч.

    Тези, които дойдоха на власт на 9.9.44. , не са преставали да управляват под различни модификации и форми- комунисти, посткомунисти, седесари, царисти, герберасти, турци на българска служба- нещо като обратни еничари, при които е налице- според определението на дядо Вазов- "българин на турска служба". Българският народ се оказа неспособен да изгради своя система на демокрация, комунистите се самовъпроизведоха чрез мутирали милиционери, слуги на режима пред 89г., обслужващ персонал, дисквалифицирани комунисти, всякакви отрепки .Затова 75 години са една цялост, една и съща част от една епоха, която съвсем няма да си отиде скоро.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • парадокс е

    24 Авг 2019 22:43ч.

    при капитализма от български тип, а и не само, да се каже или пише нещо добро за социализма и комунизма. Че е имало ужасно лоши неща е ясно, но къде е нямало, а и защо трябва да се представят тенденциозно и унизяващо усилията при изграждането на страната ни на милиони българи? А това лице - Даниел Вачков, и подобни като него ликвидират, както академизма, така и научния подход и се явяват разрушители - те ще разрушат всико в стремежа си да угодничат по най-недостоен начин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дължим голяма благодарност

    25 Авг 2019 13:15ч.

    на журналиста Христо Георгиев, който вече години наред въпреки манипулативната държавна пропаганда не оставя да умре истината за периода до 09. 09. 1944, както и за първите години след това. Нещо, което не се осмеляват да направят професорите по нова история, защото ще им изстинат местата. Всичко е въз основа на документи, а не като измишльотините на новопръкналите се демократи (част от които бивши сътрудници на ДС).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Глухар

    25 Авг 2019 17:08ч.

    Твърде много думи . Всичко зависи от това - колко голям простак държи властта . Той си нарича обществения строй както му харесва на него , без значение ние какво мислим и искаме . Прослушайте песента ТОДОР КОЛЕВ - „Песен за простака „

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Авторът е прав

    26 Авг 2019 13:51ч.

    Даже подтвърждава Евгений Евтушенко: "Посредствеността е не естествена, както е не естествена ЛЪЖАТА!". Иска да каже много, но и това, което казва е стойностно за обективността на процесите в страната. Всички искат ИСТИНАТА! Коя е ТЯ? Оказва се - всеки я мери от висотата на своята осведоменост и някакви познания. Животът е сложен и трудно се описва с малко думи много хиляди години. Оказва се, че готови рецепти НЯМА, в т.ч. "Що е социализъм и има ли почва у нас?" на Д.Благоев на стотици страници се опитва да ни светне нас, а той сам е търсил отговор до последния си дъх. Е. опитахме един модел на "социализма", защото друг в този момент нямаше! Този модел бе изчерпан, защото и външните, и вътрешните условия се промениха! Нов модел никой не предложи, в т.ч. "Центърът за стратегически изследвания на БСП". Никой не предлага, защото елитите са на кръстопът: нравствеността пада стремително, всичко се подчинява на парите и виждаме как категорично се отричат очевидни факти. Стигнахме до там, че "българска" студентка в Берлин да пише дисертация, че Баташко клане не е имало??????? Други титоловани "учени" проповядват, че турското робство било "османско присъствие"; посланик Уорлик ни внушаваше, че Турция е оставила огромна култура в България…. 1944 г. официално е призната на държавно и международно равнище като Трета национална катастрофа на страната. Почва се строителството на Нова България с много борба, макар че е съпроводена с грешки, пропуски и т.п. Работата учеше, училищата бяха достъпни за всички, болници и санаториуми също, България стана уважавана страна сред съседите си и в света. Висшите ешалони на Партократията се самозабрави, ръководена главно от лични интереси, което естествено доведе до евтино продаване на всичките усилия и надежди на ТРУДОВИТЕ хора. Станахме това, което сме и още не можем да се изправим! Защо? Защото интелегенцията не може да оглави БОРБАТА за национална нравственост и с личен пример да докаже как се отстоява този морал. Доктрината приписана на А.Дълес, действа безотказно чрез своите соросоиди. Няма такива, като Ив.Чолев, син на един от най-заможните хора в Костенец, близък до Царя, който можел да го помилва преди разстрела 1923 г., но Ив.Чолев поставя условие: "Или да бъдат помилвани и всички останали мои 13 другари, или не приемам помилването!" Преди разстрела, на въпроса "Какво е последното ти желание, Иване?" Отговор: "Да бъда разстрелян ПРЪВ, та нито един от 13-те осъдени на разстрел да не остане с мисълта, че съм се възползвал от помилването на Царя!". Това поведение не е ли повод за сериозна дисертация? Или колко много АБПФК, когато Т.Живков ги създаваше, да отговаряха: "Ние не сме се борили за привилегии!" Кой ще ги изследва тези личности днес от всевъзможните научни центрове и фондации??? Архивът е пълен с такива примери на достойство, смелост и всеотдайност към Родината! Но, докато Уорлиците продължават да ни внушават своите Дълесови доктрини, заставят ни да преписваме нашата История, доброто ще живее само в спомените на тези, които са се борили, вярвали и вярват, че "животът да бъде по-хубав, животът да бъде по-мъдър…"! Помните, това са думите на синът на Първия кмет на Банско и майка му е възпитаничка на Американския коледж в София....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ролята на учителя

    26 Авг 2019 15:36ч.

    След като е спорно, няма място в училище. Училищната история няма задача да разкрива цялата остина на някого. Тя учи децата да мислят, това е цадачата и целта и, и това се прави с примери от дадената област. И това се отнася за всеки предмет. Разни порфесори бъркат аудиторията. Ролята на учителя е да ги учи, но ни да пази психиката на децата от такива набези! Защо не покажете ка се организират хората да си направят цели села и всеки има къща (независимо от режима) и как това полезно нов хау да се изпозлва днес, а не да робуваш на банки 30 години? Не е ли безсрамно д аописваш живота на родителите си като живот в някакво престъпление. Гнусно е всичко това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Едни неща са спорни, други не са

    28 Авг 2019 8:45ч.

    Статията оспорва с право "философската" теза на Вачков, че насилието е същностна черта на социализма, както и смешката за нормалните и аномалните общества, които с нищо не са доказани. Отделен е въпросът за другите от политкоректния хор, които с пяна на уста отричат безспорните факти за построеното по време на социализма и за икономическия, социален и културен напредък на обществото тогава. А недъзите му никой не отрича. Не се отричаха те и в един от учебниците, който успях да прочета в оригиналния му вид. Жалко, че доколкото разбирам авторката се е огънала и се е съобразила с необоснованите хули.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи