Дъжд от пари
В момента в ЕС се изпълнява финансовата рамка за програмния период от 2014 до 2020 г. За този период само на Латвия, по данни от открити източници, ще бъдат отпуснати близо 4,5 млрд. евро (по 3 000 евро на глава от населението) от европейските структурни фондове. По данни на Евростат, общият размер на евросубсидиите за държавите от Прибалтика през последните пет години възлиза на 3,5 млрд. евро годишно. Най-крупните донори са Европейският социален фонд (ESF), Европейският фонд за регионално развитие (ERAF) и Кохезионният фонд (KF). Същевременно след приемането на трите прибалтийски републики в ЕС през 2004 г. размерът на задължителните им вноски в общата хазна на ЕС не надхвърля 150-300 милиона евро. С други думи, обемът на получените средства е шест-седем пъти по-голям от този на дадените.
Според депутата в ЕП от Латвия Андрей Мамикин зависимостта на трите прибалтийски страни от парите на ЕС е фатална. Но от всички тях най-зависима финансово е Латвия. През 2017 г. годишният й бюджет възлиза на 8 млрд. долара. Един милиард от тях са помощ от ЕС. Тоест, всяко осмо евро в латвийския бюджет е подарък от ЕС. Тази финансова зависимост ще се запази и през следващата година: планираните в бюджета средства са 8,7 млрд. евро. От тях 1,2 милиарда евро са пари от ЕС.
Технологията на усвояването е проста: достатъчно е да изготвите добър проект, да го пратите за одобрение в Брюксел и ви се отпускат европейски средства. „Има цял куп програми, по които може да се кандидатства: от оборудване на студентски лаборатории в университетите до отоплението на училища и детски градини, от асфалтиране до програми за заетост на безработни с цел връщането им на пазара на труда. Финансирането става по стотици програми и по линия на десетки фондове и инструменти за подкрепа. Обучение на гранични полицаи, семинари за пресата, строеж на нови линии за сортиране на боклука, борба с детската бедност, закупуване на оборудване за борба с контрабандата, подобряване на системата за управление в държавния сектор, помощ за бизнеса при прехода към зелена енергия, дотации за купуването на електромобили, финансова помощ за фермерите за рекултивация на обработваеми земи...По-лесно ще е да се назоват отраслите, на които Евросъюзът не помага“, изброява Мамикин.
Сградата на ЕП в Брюксел
Време е да пораснете
Изобилието обаче може скоро да секне. Мамикин припомня, че бюджетните периоди в ЕС са седемгодишни, а настоящият изтича през 2020 година.
"Някои програми в Латвия ще действат до 2024 г., тъй като започват по-късно или са разчетени за 10-годишен период, считано от 2014 г. Какво ще стане после – никой не знае. Намаляването на финансовата помощ е свързано с две събития. Първото е излизането на Великобритания от ЕС. Наскоро разговарях с еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер и той спомена сумата от 12 милиарда евро – толкова ще са годишните загуби на ЕС от напускането на Обединеното Кралство. При намаляване на приходната част в общия бюджет на ЕС, естествено ще се съкрати и разходната. И всички страни, в това число прибалтийските, ще получават по-малко. По най-скромни изчисления на финансистите загубите се очертават около 150-200 милиона евро годишно. Германия вече изрази готовност да компенсира ЕС с четири милиарда от недостигащите средства. Но е очевидно, че нито една страна от ЕС не е в състояние да покрие изцяло този дефицит: нито Франция, нито Испания, нито Италия“, твърди европейският парламентарист.
.
Германският канцлер Ангела Меркел на път към поредната среща на върха на ЕС в Брюксел.
Според него има и втора причина за съкращаване на субсидиите: "ЕС вече счита прибалтийските страни за „пораснали“. От 2004 г., когато Литва, Латвия и Естония станаха пълноправни членове на ЕС, минаха над 13 години. И чиновниците от Еврокомисията основателно казват: "през изминалите години ние наляхме милиарди евро в икономиките на прибалтийските страни. Вие взехте тези пари и всеки път рапортувахте, че животът значително се подобрява. Сега е редно вие самите да станете донори – ЕС ви помогна, сега вие сте длъжни да помогнете на България, Румъния и Хърватия, които влязоха в ЕС след вас. Да не говорим, че на хоризонта се задават и нови членки от Западните Балкани, както призна самият Юнкер в последната си реч. Детството свърши, време е прибалтийските страни да пораснат и да поемат своята отговорност за нашия общ съюз“, описва ситуацията Мамикин.
Не особено оптимистична е и ситуацията в Литва. Ето какво разказва общинският съветник в Клайпеда Вячеслав Титов пред РИА „Новости“: "Днешното развитие на Литва, както и на целия прибалтийски регион, зависи до голяма степен от европейското финансиране. През последните години страната ежегодно получаваше по 1,6-1,9 милиарда евро. При нас, в Клайпеда, принципът, на който се формира бюджетът, е следният: ЕС, например, отпуска 85% от средствата за изграждането на басейн и само 15% даваме ние по линия на съфинансирането. Има и такива проекти, 85% от чиято стойност се покрива поравно от ЕС и държавата, а останалите 15 процента – от местната власт. ЕС дотира и земеделието в страните от Балтика. Ако притежаваш един хектар селскостопанска земя и я косиш, получаваш по 100 евро годишно. Смело може да се прогнозира, че при намаляване на европейските средства за прибалтийските страни, предстои много болезнен процес – ще ни се наложи да се приучим отново да живеем на собствени разноски“.
Крайбрежната улица в Клайпеда, Литва.
Дотук – безплатно, оттук нататък – кредити
Песимистична е прогнозата за Прибалтика и на Мирослав Митрофанов – съпредседател на партия „Руски съюз на Латвия“ и съветник на евродепутатката Татяна Жданок.
"Сегашният ред за финансиране от Кохезионния фонд ще се промени съществено. Преди старите страни членки на ЕС внасяха средства в този фонд и с тях се финансираха инфраструктурни проекти в новите членове на Общността. Целта бе да се намалят съществуващите разлики в инфраструктурното развитие между старите и новите членове на ЕС. Впрочем, парите от изравнителния фонд можеха да получават не само държави, но и отделни по-бедни региони, например в Испания, Италия и Гърция“, коментира Митрофанов.
По думите му външното финансиране съставлява около една пета от БВП на Латвия. „Естествено, че ако страната бъде лишена от тези средства, това ще се отрази болезнено на икономиката. Сега министерството на финансите се опитва да успокои населението: неотдавна оттам заявиха, че за следващия програмен период след 2020 г. размерът на предвидените за страната ни средства от еврофондовете вероятно ще бъде съкратен само с 15-30 процента“, обяснява експертът.
Рига, Латвия.
Според него, след 2020 година притокът на европейски средства към прибалтийските страни няма да секне, но парите вече няма да постъпват даром, а във вид на дългосрочни кредити. „Проблемът е, че в момента ЕС преживява икономическа стагнация. Затова не се предвиждат средства за големи инфраструктурни проекти, изискващи дългосрочни вложения. При тези условия най-доброто средство за финансиране е отпускането на кредити, гарантирани от държавата или общините“, обрисува перспективите Митрофанов.
Според експерта, в близките години ще се случи още една съществена промяна – проектите, финансирани със средства от европейските структурни фондове, занапред ще се оценяват по-строго, отколкото досега. „До момента в тази област цареше голяма свобода. Брюксел изобщо не се занимаваше с оценка на проектите на стойност под 200 хиляди евро, предоставяйки тази грижа на националните правителства. Но занапред всички проекти, претендиращи за еврофинансиране, не просто ще се подлагат на тотална проверка, но и ще бъдат вкарани в конкуренция помежду си. Ако Германия представи 50 проекта за инфраструктурно развитие, а Латвия – пет, измежду тях ще бъдат предпочетени онези, които са най-добре разработени (а за това трябват висококласни експерти), с възможности за държавно съфинансиране и по-малки корупционни рискове. Освен това Еврокомисията ще може да проверява на всеки етап ефективността на своите инвестиции, а вече отпуснати средства ще се спират, ако държавата откаже да участва в общите програми на ЕС. Като, например, програмата за равномерно разпределение на бежанците във всички страни членки на Евросъюза. А Прибалтийските страни не се натискат особено да приемат мигранти“, припомня Митрофанов.
В очакване на „финансовата буря“
По информация на Андрей Мамикин, в Прибалтика понастоящем се прилагат голям брой програми, които на практика не могат да съществуват без ЕС, осигуряващ до 85% от стойността на проектите. „Докато те влачат на буксир, трудно ще се отправиш на самостоятелно плаване. Както е ясно, че при орязване или пълно прекратяване на финансирането на различните програми, те просто ще бъдат закрити“, признава Мамикин.
И тази нерадостна перспектива не е тайна за властите. „Но в това отношение подходът на различните прибалтийски страни е различен. Естония, например, много преди да се заговори за спиране на еврофинансирането, си постави амбициозната цел да се превърне в „цифров център“ на ЕС. Неслучайно страната получи в Еврокомисията поста на комисаря по единния цифров пазар (той бе даден на бившия естонски премиер Андрус Ансип). Естонците създадоха най-ефективната „цифрова“ държава: от заявлението в полицията до подписването на закон от президента – всичко става по електронен път. Те се оказаха много прозорливи и още преди пет-седем години съумяха да се подготвят за икономическата криза като създадоха държавен инвестиционен фонд. В Латвия, за съжаление, ситуацията е напълно различна. Докато ни дават пари от ЕС, ние ги „усвояваме“, като не липсват случаи на чудовищна корупция. Няма обаче стратегическа визия за развитието на страната“, разказва депутатът.
Бившият комисар по единния цифров пазар Андрус Ансип.
Парламентаристът описва ситуацията като унизителна. „27 години след провъзгласяването на нашата независимост, страната ни продължава да е в позата на просяк с протегната ръка! "Моля ви, чичковци в Брюксел, дайне ни пари, искаме да ядем...“ В същото време най-талантливите и работоспособни младежи продължават да напускат Латвия с десетки хиляди в търсене на достойна работа и кариера в Западна Европа. А чуждестранните инвеститори, които все пак имат желание да вложат парите си в Латвия, много скоро разбират, че тук никой не разчита на парите им".
Разбира се, не всички са настроени толкова песимистично и смятат, че латвийското правителство все пак ще подготви почвата за развитието на страната и след оттичането на европейските пари. Вече се провежда данъчна реформа, съкращава се администрацията, орязват се разходите за социални плащания (докато парите за военни нужди растат). „ Засилва се натискът върху общините за драстично увеличаване на местните данъци и такси, част от които се връщат в държавния бюджет. От този процес най-силно ще пострадат Рига и областта, като най-състоятелни. Отделно от това вече бе публикуван планът на правителството за закриване на почти половината училища в страната“, обобщава Митрофанов.
Ще бъдат ли достатъчни тези промени за преструктуриране на финансовата система? Този въпрос остава открит.