Стефан Командарев: Цинично и абсурдно е да не показваме ситуацията в България такава, каквато е

Стефан Командарев: Цинично и абсурдно е да не показваме ситуацията в България такава, каквато е
Стефан Команадарев е завършил медицина, а след това кино и телевизионна режисура. Може би затова всеки негов филм е диагноза на живота в България - точна, мотивирана и професионална. Най-новата му продукция - "В кръг", излиза на голям екран у нас на 8 ноември, но преди това ще има световна премиера на един от най-големите европейски фестивали. Сюжетът се развива в нощта между 9 и 10 ноември 2019 г. и разказва историите на три двойки патрулиращи полицаи в нощна София. В лентата участват едни от най-добрите ни актьори - Ирини Жамбонас, Павел Попандов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Васил Василев-Зуека, Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев-Геро, Николай Урумов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян. Оператор е Веселин Христов, а сценаристи са Симеон Венциславов и Стефан Командарев.

 

 

Пред БТА Стефан Командарев разказва за новия филм и полицейската тематика, за сътрудничеството с един от най-големите световни филмови разпространители, за умението да пази чувствителността си, за поводите да каже на студент, че не става за режисьор. И още - защо европейското кино няма за цел филмите да излизат на печалба, изкушава ли се от телевизията, какво липсва на българския зрител днес, както и защо все още имаме лошо озвучена кино продукция.

 

- Г-н Командарев, филмът "В кръг" вече е готов. Предстои му световна премиера. Каква е Вашата оценка за свършената работа?

 

- Като цяло съм много доволен. Отзивите са хубави. Но се чувствам неудобно да си хваля стоката. Така или иначе, филмът ще има добра фестивална съдба.

 

- "В кръг" е за тройка патрулиращи полицаи. Как си обяснявате интереса към тази тематика?

 

- Полицейските истории винаги са интересни. Въпросът е, че през съдбата на три двойки полицаи, в една нощ в София, ние показваме едни човешки същества в униформи. Защото полицаите са хора, с техните положителни и отрицателни качества. А средата е София - днес, тук и сега. По този начин продължаваме да се опитваме да правим портрет на обществото и на това какво се случва днес.



- Картината, която създавате, реална ли е или пожелателна?

 

- Опитали сме се да бъде максимално реално. Самият сценарий е развиван много дълго време. Вдъхновен е от истински истории, които сме събрали от разговорите ни с много полицаи. Изключително много ни помогна най-големият полицейски синдикат, който от самото начало прегърнаха идеята и ни срещна с много техни членове. Сценарият е създаден на основата на техните истории. Разбира се, това е игрален, а не документален филм. Нещата са фикция, но максимално реалистични. Има много и смешни, и тъжни моменти - както е и в живота.

 

- Като стил на снимане "В кръг" използва прийомите на документалното кино. На последните кинофестивали у нас имаше доста такива филми. Защо Вие прибягнахте до това всеки епизод да се снима в един кадър?

 

- Този стил на снимане го има от десетки години. Той просто е адекватен на конкретната история, защото позволява да постигнем тази максимална автентичност и реализъм. От друга страна, филмът беше с изключително нисък бюджет и този начин на снимане ни позволи да го заснемем, и то за кратък срок.

 

- Един от най-големите световни филмови разпространители - "Бета Синема", купи правата за "В кръг" още преди началото на снимките. Как стана връзката с тях и какво означава това сътрудничество?

 

- С тях се засичам много по фестивали и пазари на филми. Те винаги са ми казвали, че една от най-големите им грешки е, че навремето не са взели филма "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". И всеки път, когато се видим, и на шега, и насериозно, им казвам, че е време да поправим грешката.

 

Те много харесаха предишния филм "Посоки" и след като четоха различни сценарии на "В кръг", заявиха, че имат желание да го купят. А на нас това също много ни помогна, защото парите бяха вложени в продукцията и това беше животоспасяващо.  "Бета Синема" взеха правата за цял свят, с изключение на страните-копродуценти - в случая, България и Сърбия.

 

- "Бета Синема" не взимат "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", но лентата е разпространена в над 90 държави.

 

- Да, той се оказа най-разпространяваният български филм в историята на българското кино. И важното е, че филмът е стигнал до киносалоните по целия свят.

- Срещали ли сте интересни интерпретации на заглавията на Ваши филми по света?

 

- Да. Например, във Франция "Посоки" излезе под доста глупаво заглавие - "Такси София". Но пък беше в афишите на 55 кина, което е повече от добре за българско заглавие. В Испания преводът беше много добър - Destinos, което означава едновременно и посоки, и съдби. Всеки дистрибутор има право на тези интерпретации.

 

- Как успявате да запазите чувствителността си?

 

- Правилно е да се каже, че се надявам, че съм я запазил, защото иначе излиза като някаква хвалба.
Режисьорската професия е нещо много особено. Това се опитвам да вменя и на моите студенти. Това е нещо, което се учи през кожата. На лекции се научава много, но от лекции не можеш да станеш кинорежисьор. Това става само като снимаш свои филми, и те трябва да са много. Един студент трябва да снима много късометражни филми, да обърка нещо в първия, после да го е яд, във втория да не допуска същата грешка, но да се срещне с други предизвикателства. И това се формира с годините като усет. И основният усет на един режисьор е да разбира кога това, което се снима, е истинско и кога - не е. Няма рецепта как да усетиш дали един актьор е фалшив, затова е нужен този усет. А това се учи дълго и трудно, и след това трябва да го държиш тренирано, защото то е основното режисьорско сетиво.

 

- Ако направиш много последователни грешки, означава ли, че трябва да се откажеш? Случвало ли се е да кажете на Ваш студент, че не става за режисьор?

 

- Не. Навремето имаше една приказка - 99 процента труд, един процент талант. Смятам, че навсякъде е така. Тоест, трябва непрекъснато да се снима и да се гледат филми - с идеята да запазиш сетивата и усета, и да си наясно какво се случва със съвременното кино. Отпуснеш ли се да лежиш на стари лаври, си загубен.

- Казвате, че няма европейски филм, който може да излезе на печалба, освен лентите на Люк Бесон. Не смятате ли, че причината за това е, че режисьорите не мислят за това как биха продали филмите си, а се съобразяват само със собствения си вкус?

 

- Европейското кино е кино на малки държави, които говорят на различни езици. И българският не е сред най-популярните езици в света, за разлика от английския. Цялата схема на европейската киноиндустрия, включително механизмите на финансиране, са на друг принцип. Докато в американското кино продуцентът и студиото изваждат пари и инвестират във филма, Европа е приела, че киното е част от културната идентичност на различните държави. По принцип, в Европа филмите се финансират от фондове - обществени, национални, регионални, паневропейски. В Европа продуцентът не инвестира, а намира парите. Затова създадено с идеята, че създава културни продукти, европейското кино няма за цял филмите да излизат печалба. Аз лично се опитвам да намирам баланс в моите филми. Те имат фестивални успехи, но мога да се похваля и със сериозни успехи в разпространението - както в България, така и по света.

 


- Да разбирам ли, че не бива да страдаме от това, че нашата лотария не отделя пари за култура, както е във Великобритания, например?

 

- Механизмите за финансиране са съвсем друга тема, за която ние от години говорим. Става дума за нормализиране на финансирането на кинопроизводството. Защото в момента финансирането е само от Националния филмов център. Както и БНТ, където от година и половина няма завършена сесия.

 

Нормалният модел е да има т. нар. фонд кино, където влиза не само обществено финансиране, но и отчисления от лотарии, хазарт, билети. Така е във всички европейски държави, включително и в съседна Македония. Ние сме с най-ниския процент от БВП за култура в цяла Европа. Беше 0,5, всички мечтаеха и ни беше обещано да стане 1 процент. Доколкото разбрах, вече е станал 0,4. Тоест тенденцията е в друга посока.

- Изкушавали ли сте се да адаптирате Ваши филми като сериали за телевизията?

 

- Телевизията в чистия си вид е пътник. Бъдещето е на платформите от типа на Нетфликс, HBO и т.н. По телевизията гледаш нещо, което са ти програмирали, а от тези платформи избираш сам какво да гледаш. Освен това, платформите започнаха да предлагат доста качествени сериали. Но генерално, сериалът е замислен като сериал, а филмът - като филм. Неслучайно подлежат на различен вид драматургия и на различен вид сценарии. Така че аз нямам нищо против сериалите, но това трябва да е ясно от самото начало.

 

- Според Вас кой тип кино, кой жанр липсва на българския зрител в българското кино? 

 

- Аз съм за това да има всякакви възможни жанрове кино. В последните години обаче има едно леко залитане към изцяло развлекателни жанрове, които са само за наша, вътрешна употреба. Такива филми никога не излизат от България, не пътуват по света и не са обект на световна дистрибуция. От друга страна, това е жанр на принципа на fastfood - отиваш, гледаш и забравяш, докато изяждаш едни пуканки.

 

Аз харесвам кино, което може да се гледа много пъти. Най-трудното нещо в киното е в рамките на пет минути да се разсмееш или да пуснеш сълза, както е в живота. Филми, които харесвам, съм ги гледал по 10-15 пъти и всеки път откривам по нещо ново. Едно кино, което кара хората да мислят, което ни вълнува, усмихва или натъжава, и ни кара да се огледаме в това, което се случва около нас, и остава за поколенията - това е важното кино и то остава за поколенията. Така се случва, че доста от моите филми ги въртят непрекъснато по разни телевизии. И това го разбирам по отчисленията, които получавам веднъж в годината от "Филмаутор".

 

- Г-н Командарев, защо все още гледаме български филми с проблем в озвучаването?

 

- Това е много сложен проблем. Ето какво аз лично съм установил. Постпродукцията на звука и на "Светът е голям...", и на "Съдилището", и на "Посоки", беше изцяло в Германия. И твърдя, че звукът беше правен от хора с "Оскар". Оказва се, че има огромна разлика в звука, в зависимост от киносалона. Може би трябва да има по-голям контрол върху залите.

 

- А докога мизерията във всичките й измерения - и материална, и духовна, ще е сред основните теми, от които се вълнуват българските творци?

 

- Аз лично се опитвам да правя моите филми за живота на 95-97 процента от българите. Мен не ме интересува живота на един или два процента заможни хора, които скучаят. Аз гледам това, което се случва в България като цяло. България е най-бедната държава в Европа и най-притеснителното е, че е държавата с най-голямото неравенство. И това неравенство е между 1-2 процента свръхбогати, почти изчезнала средна класа и огромен процент хора, които живеят трудно. Такава е реалността. Цинично и абсурдно е да не показваме ситуацията такава, каквато е - с бедност, неравенство и липса на свобода на слово. Затова в моите филми показвам нещата като реалност, едно към едно. Идеята е, че показвайки нещата, ние даваме диагнозата. Като бивш студент по медицина и бивш лекар, знам, че правилно поставената диагноза е 80 процента от правилното лечение. Другото е замазване на очите. 

 

Това е пътят за оправяне на държавата. Аз като режисьор мога да направя това, политиците - друго, икономистите - трето. Важното е да не се свиква с неправдата, с неравенството и лошите неща, които ни заобикалят. Проблемите трябва да се показват и ясно да се назовават. 

 

 Даниел Димитров, БТА

Коментари

  • Нещо ви куца в заглавията на

    17 Юли 2019 12:12ч.

    филмите - или дълго, или късо, но някак си не грабва зрителя! Виж, французите по са го улучили!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Юли 2019 19:41ч.

    Точно заради това не гледам българско кино, защото българските режисьори не знаят кой е българския модел, от който се отклоняваме и показват само една тотална бездуховност. Винаги трябва да има един модел и образец и спрямо него да се показва къде грешим. Както например в турското кино е ясен модела, вярната съпруга, която движи всичко в дома като по конец, която е уважавана от децата си, които пък са много покорни и почитат всички възрастни, съпругът, който е добър бизнесмен, но грижовен спрямо всички бедни и нещастни хора, на които подава ръка и т.н. Дали в Турция има и едно единствено реално семейство, което да живее така? Най-вероятно няма такова, защото образът е идеализиран, само че той задава посоката, към която се стреми обществото. Ако в Турция започнат да правят такова режисьорско риалити, ще попаднат на бити и продадени жени и деца, юмручни боеве, незаконен хазарт и жалки клюкарски истории, посолени с много клетви. Ясен е и модела в индийските сериали, мъжът е бог, но само след майка си, в къщата също всичко е като по конец, а многобройните и смехотворни ритуали са опаковани като дълбокомислена мъдрост. Какво реално ще видим от полицейските хроники в Индия, не искам и да мисля, като се тръгне от малки булки и огромни количества насилие над жени и деца, култ към златото и кича. Какъв е американския модел, свиреп професионализъм, справедливост, ред, героизъм, лидерство и глобално мислене. Но в американското риалити на истинския живот, ще се види съвсем друго. Сега, уважаеми български режисьори, какъв е българският модел? „Мизерията във всичките й измерения?“ Знаем, че и ви плащат и награди получавате, за да унижавате народа си и да се стремите към „максимална автентичност и реализъм“. И кой ви излъга, че това е изкуство? От години разни проклетници единствено и само ровят из боклука и целенасочено вадят някакъв позор, което друг народ не би направил. Действителността не се поправя с много гледане на грешни постъпки, тя се поправя с гледане на образеца. А преекспонирането на грешните постъпки какво прави, прави ги модел, нашите режисьори превърнаха мизерията в българския модел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Helleborus

    18 Юли 2019 21:50ч.

    Абсолютно подкрепям, каза им го право куме в очи! Плащат им за пропаганда и тия изпълняват, без значение, че всъщност имат талант! Как пък не видяха и нещо хубаво в България?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • annybody

    19 Юли 2019 8:16ч.

    Подкрепям изцяло мнението на Кукуряка (Helleborus); на хората отдавна им е дошло от особи, които се чувстват силни и могъщи единствено в позицията си на ялови критикари - хорото се води най-вече от Нинова, печално самовлюбения в "микрофоните и светлините на рампата" пРезидент и прочие мижитурки, които така и не могат да родят нищо градивно. Ако се доберат до решаваща роля в управлението на обществените процеси, единственото, до което могат да доведат, е разруха - в стръвния си стремеж към евтин популизъм дори не се досещат, че носят гола и гладна съсипия. Толкова по-зле и за иначе кадърни дейци в областта на изкуството, които пригласят в унисон на процесите на разрухата - с какво ще ги запомним ние, не че на някой друг в "чужбинско" му пука за тяхното "изкуство" и предпочита да потрива ръце доволно и злорадо? Не е време за дитирамби както по времето на тоталитаризма - къде бяха и какво правеха тогава самозваните слепи критикари? Под обективност се разбира реалността в многостранните й аспекти, сити и пресити сме на голо критикарство и очерняне отвсякъде заради самото очерняне; нима на самозваните "интелектуалци" не са им останали други идеи освен чегъртане по популистки утопии?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Енибоди, ти ни скри шайбите,

    19 Юли 2019 22:25ч.

    къде ги омеси Нинова и Президента? А къде е боко Тиквата та колекцията да стане пълна? То да коментираш добре като Херлеборус си требе можене. А не само общи приказки омешани с политика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Евелина Томова

    21 Юли 2019 12:34ч.

    Браво на този човек ..Helleborus !!! Казал е всичко точно и вярно .. затова и аз не гледам бг кино -бандитските истории, пошлите физиономии и елементарния грубиянски език ,,, ,а минах на турски сериали .. заради нуждата или инстинкт към нормалност .. всички я имаме !!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Евелина Томова

    21 Юли 2019 12:41ч.

    .. и в България я има .. потърсете я , покажете я

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Helleborus !

    23 Юли 2019 22:41ч.

    Право думаш, куме, но кой да изгради този модел, като на нас силата ни е в рушенето?! Българските политици ли, които не се наядоха вече 30 години, а може би културните ни дейци на хранилка, които превърнаха културата ни в чалга?! Та кой ояден българин ще обърне модела?! Виж, ние диванните борци за справедливост, може и да се опитаме! Голям праз като е само виртуално! Поглеж се намерил смелчак да прегърне идеята за промяна???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Rattrack

    28 Юли 2019 12:18ч.

    Не знам какви "модели" са ви в главите. Киното си е изкуство независимо от жанра и не всеки го може. Българските кинаджии определено не го могат. Затова и на български филм издържам най-много до 15-та минута. Ние с едно озвучаване не можем да се справим, да не говорим за останалото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    30 Юли 2019 21:11ч.

    Не е нужно да изграждаме този модел, изградили са го нашите хероси (герои), този модел е запечатан от историята. Всеки народ си има някакво предназначение и най-успешните от този народ влизат в своето предназначение и стават велики примери на подражание. Ключови характеристики за нас са просвещението и културното лидерство (Орфей и тракийската култура, оплодила света, богарския език, мисията сред славянските народи, Светите братя, богомилите и тяхната мисия в Европа, научните открития и откривателски потенциал), жертвоготовност и героизъм, с каквито са защитавани род и родина и всяко добро, ненасилие (не водим завоевателни войни), грижа (спрямо арменци, гърци, евреи, дори турци, намерили дома си помежду ни), истинско достойнство и независимост на повечето ни владетели спрямо чужди влияния, поради съзнанието за личната тяхна мисия, добри закони и ред - у нас никога не е имало робство и крайни жестокости. Това са вероятно само част от добрите характеристики на българите, проявени в годините, заради които този народ трябва да бъде в съзнанието на света обрисуван като един велик народ. И изцяло липсват от акъла на „култур трегерите“ ни днес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бананова република

    31 Юли 2019 11:44ч.

    Георги Стоев си го пише, че мафията е с управление в БСП централата, там дирижират и люпилнята и управлението на партиите. И всичко става по мед и масло. Георги Андреев 1995г: "По-голямата част от обработваемите площи пустеят, а дългогодишните насаждения подивяват или се изкореняват. Избирайки сложна процедура за връщане на земята, Мафията иска да откаже" от земеделие и скотовъдство тези, Които все още имат мерак за това. Защото в перспектива е замислено създаването на огромни частни латифундии, аналог на предишните промишлено-аграрни комплекси (ПАК), Където днешните земеделци ще бъдат ратаи. Това ще стане от само себе си", а засега е строго охранявана тайна.Отдавна обаче не е тайна, че реалният политически Живот се изразява в съперничеството между Първо главно управление (външно разузнаване) на уж унищожената държавна сигурност (ДС) - негова е Мултигруп" и др. - и Второ главно управление на ДС (Контраразузнаване) - негова е Първа частна банка и др. Останалото е бутафория. Не е тайна също, че всички ръководни Кадри на едрия Капитал" са бивши офицери от ДС."Тодор Живков за преходът - след НРБ: .. "Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане" . .. Спомням си как ходих на донаборна комисия 1992-1993г, на това военно управление имаше нещо като стенвестник, но то стоеше месеци, години, и пишеше как Якудза е велик блюстител на моралът, колко са важни за прогресът на Япония. (Демек за какво ви е държава, още не са им били спуснали Айн Ранд) това са Хора като Каролев, агенти на червеният капитал и живковистите, налагащи либертарианството. Основател на реформаторският блок Георги Ганев - каза, че работниците хвърлят заплтите си в тоалетната чиния, а работодателите им - инвестират. С което той иска да каже, колко основателно и добре е да има и да се задържат ниските заплати. .. . Knigi/New%20books/Revolutsia%20mente.htm Мутрите са агенти на ДС, играха във филм на БКП и генералите. За да станат плутокрация. Иван Костов казва на БКП - че не трябва да позволят собствеността и пазарът да бъде за други. Тодор Живков за преходът - след НРБ: .. "Един другар ... ми вика: Другарю Живков,не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарвамевълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво,то ще остане" ... Маргините и Галеви са трупове. Те си свършиха работата, играха едни роли. Студената война е спечелена от Червената олигархия - днес капиталистическа върхушка. text/2795-bylgarija-ili-mafijatay

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи