На олимпийските игри за хора с ментални увреждания, които се проведоха в Абу Даби от 13 до 20 март, 11 български атлети завоюваха 19 медала. Десет от тях са принос от отбора по конна езда. Нито една национална или регионална телевизия у нас не пожела да съобщи за това събитие дори с едно изречение. Нито една спортна редакция на коя да е телевизия не счете, че световно събитие от такъв мащаб си струва отразяване дори с две изречения. Осемнадесетте български атлети, които бяха сред още 7500 спортисти от 195 държави, не получиха нито секунда в новинарските емисии.
Специалните олимпийски шампиони VS спортните новини

 Състезателите бяха посрещнати на летище София от посланика на ОАЕ у нас, от семействатата на спортистите и камерата на Нова телевизия. 

На последните летни олимпийски игри за здрави хора в Рио през 2016 г., България изпрати 51 състезатели. Оттам със сребърен медал се върна Мирела Демирева на висок скок, а Елица Янкова в борбата и гимнастичките по художествена гимнастика донесоха бронз.

Тоест – 51 състезатели – 3 медала и нито един златен. Държавата предвиди награден фонд от 250 хил. лв. за златен медал, 200 хил. лв. за сребърен и 150 хил. за бронз.

На Special Olympics общо 18 състезатели в седем спорта спечелиха 19 медала, четири от които златни. Спортното ведомство им отпусна 10 хил.лв., но нито лев не е предвиден за награден фонд.

А това разкрива отношението не на журналистите, а цялостната държавна политика за насърчаване на спортни занимания сред хората с ограничени физически възможности по причина на заболявания.

 

Какво следва от държавното пренебрежение?

 

В деня, когато българските атлети от Special Olympics завоюваха общо 9 медала, водещата новина за националните телевизии, като излязла под индиго бе, че Кирил Десподов ще пропусне първите квалификации срещу Черна Гора и Косово, защото не е възстановен от контузията и на негово място няма да бъде викан заместник.

Това, че някой няма да бъде някъде, защото в този момент е безполезен, е най-разтърсващата новина за националните медии! Като оставим настрана, че няма как новина да е нещо, което няма да се случи, изборът на най-важна тема е потресаващ!

Трета или четвърта новина в съответните емисии е, че след 25 години затишие, българска фигуристка е в първите 30 на света с индивидуалната си програма.

Сред вълнуващите новини е самоотверженото включване на Григор Димитров в инициатива за подпомагане на бездомни хора в…Маями. И Гришо позира с шапка в кухня, където е сипвал боб в панички, заедно със свои колеги. Григор Димитров получава запазено време в новинарските емисии и как се изкачва в световната ранглиста дори когато не играе, защото други играчи, които участват на турнири, отстъпват назад. Григор Димитров никога не би застанал редом с тенисистите от Special Olympics.

 

Каква е ценността на атлетите с ментални увреждания? За медиите – никаква.

 

Пълната липса на отразяване на цялото събитие на откриването на което присъства 40-хилядна публика, разкрива три феномена, които сглобени в едно дават нула интерес.

 

 Кадър от церемонията по откриването на Special Olympics пред 40-хилядна публика

Първо: спортните редактори отразяват само онези събития, които са свързани със скандал, футбол, тенис, първенства на наша територия и онези, които са посветени на казионния спорт. Иначе казано: ако Кирил Десподов си направи нова татуировка на глезена, тази новина ще е далеч преди успеха на българската фигуристка или на гимнастичка от отбора по художествена гимнастика.

Второ: отношението на медиите към хората с увреждания – ментални и физически – е само в частта, когато се показва шоуто от палатките пред парламента и бутането на инвалидни колички по време на протест.

Трето: всички големи редакции – телевизии, радиа, печатни и онлайн, са с договори с министерствата за незабавно отразяване на събития, които са им спуснати като прессъобщение. Онези, които нямат такива договори, дори и не опитват да научат нещо отвъд личните проблеми на Кирил Десподов. Гигантската грешка на българските организатори на Special Olympics е, че не са се договорили със спортното министерство то ежедневно да пуска бюлетин с резултатите на нашите състезатели. Така информацията, която заминава към редакциите от организаторите на Special Olympics си остава някъде там – в електронните пощи.

Обобщение: Най-страшен е гигантският мързел на спортните репортери, които дори не желаят да вникнат в ценността на подобно световно спортно събитие. Този мързел е не само срам за професията, но показва всеобщата нагласа: на кого изобщо му пука, че някакви си непълноценни хора се напъват да тичат, скачат и да печелят медали.

Спортното министерство не предвижда никакъв награден фонд за състезателите от Special Olympics. То е отпуснало 10 хиляди лева, министърът се снима на церемония по изпращането на състезателите и стига толкова.

 

 

След олимпиадата в Лос Анжелис през 2015 г., българският отбор пристигна в София едновременно с младежкия отбор по волейбол, които бяха спечелили титла. Всички камери бяха там заради волейболистите, но нямаше сила, която да накара репортерите да обърнат внимание и на специалните спортисти.

В един миг волейболистите научиха, че десетките хора зад гърба им също са състезатели, при това много от тях – медалисти. Волейболистите хвърлиха саковете, които вече бяха нарамили, върнаха се назад, прегърнаха участниците от Special Olympics и така и атлетите с ментални увреждания получиха своите секунди в емисиите поне като картинка, подкрепени от колеги в спорта и отново напълно пренебрегнати от журналистите.  

От четиримата ни златни медалисти, най-младият Харис Хаджиев от Смолян е едва на 14 години в дисциплината плуване.

 

 

Сред всички 7500 състезатели в Абу Даби присъстват само едни близначки – Ваня и Таня Иванови, на 26 години от Варна. Сестрите са една от големите атракции, всички искат да се снимат с тях. Ваня печели два златни медала в леката атлетика и бронз на 100 м. гладко бягане. В щафетата сестрите са пети, но ги аплодират така бурно, сякаш те са победителки.

 

 

В Абу Даби спортното събитие е посетено общо от 500 хил. души през всичките дни на състезанията. Атлетите са настанени само в петзвездни хотели, а всички разходки са за сметка на организаторите.

Трогателна е историята на Иван Иванов на 34 години от Смолян, който печели два сребърни медала на бадминтон. Той е в тежка криза и не общува абсолютно с никого до деня, когато разбира, че ще участва на олимпиадата. В същия ден проговаря за първи път от незнайно дълго време и на пресконференцията в София, пред журналистите, събра кураж да се изправи и да заяви, че иска да спечели медал.

Лекоатлетът Иван Везюв на 18 г. от Банско печели два сребърни медала на дълъг скок, а Пламен Корсев на 17 г. от Бургас е с два бронза на дълъг скок.

Забележителен е успехът на отбора по конна езда: четирима ездачи и общо десет медала.

 

Отборът по езда от ляво на дясно: Виктор, Илиана, Цветелина и Велик.

 

Илиана Цветанова, на 26 години, е със заболявания, които налагат оперативно лечение. В мига, когато тя се съвземе и премине поредната рехабилитация, Илиана е отново на коня. Смела, упорита, амбициозна. На предишната олимпиада печели бронз, този път стартира със злато и спечели общо три медала. Цветелина Георгиева, на 25, за първи път участва на олимпиадата като ездач и също печели злато и още два медала.

Местните жители от ОАЕ са във възторг от спортните събития, спират състезателите по улиците, снимат се с тях, правят им дребни подаръци, аплодират ги, дори когато се разхождат навън. Абу Даби е превърнато в гигантска арена на подкрепа за хиляди хора с увреждания. Който някога е бил там, не се съмнява и за секунда колко топло и сърдечно е било отношението към състезателите.

В допълнение, за всички атлети е организирана и специализирана медицинска грижа. Здравни програми и пълни функционални изследвания, финансирани от организаторите, са направени безплатно на участниците в Special Olympics,. Още на третия ден от началото на състезанията, по програмата са изследвани 2600 атлети от 147 държави със специалисти, които са дали консултации по основни и придружаващи заболявания. До последния ден 100 процента от участниците са минали през пълни изследвания, а някои от тях получават като подарък лечение или помощни средства. Сенегалски състезател, който е глух, за първи път в живота си получава слухов апарат по време на състезанието и когато чува хората около себе си, се разплаква. Сълзите се спускат като река по лицето му, съотборници го прегръщат, а около него десетки хора ръкопляскат.

 

 

Сенегалският състезател за първи път чува как звучат овациите и подкрепата на хиляди зрители

 

 

Special Olympics е тържество на духа, на смелостта, на безграничните сили у хора, по рождение лишени да бъдат равни на онези, които са напълно здрави. Няма две мнения, че те са герои.

Ден след завръщането си, специалните ни олимпийци ще бъдат отразени в новините. За това се погрижи българският президент Румен Радев, който ги покани на церемония в президентството в съботния ден – часове след завръщането им на родна земя. Телевизиите ще излъчат неговите думи, които той много внимателно ще дозира, защото само неговият глас ще бъде чут.

 

Заключително от ОАЕ – държава с едва 48 годишна история:

 

След провеждането на Special Olympics, в ОАЕ е обявен старт на изцяло нова спортна програма са съвместни тренировки във всички спортове на здрави състезатели и такива с интелектуални затруднения във всички училища и спортни клубове в страната. Съобщението е направено съвместно между Министерство на образованието на ОАЕ и Special Olympics ОАЕ на 18 март, 2019 г.

Целта е дългосрочна работа с младите хора, като едновременно бъдат дадени още възможности на хората с ментални увреждания и възпита здравите деца и младежи в толерантност, култура на взаимопомощ и уважение към усилията на всички хора, независимо от техните ограничения.

Министърът на образованието на ОАЕ Ахмад Бин Ал Фаласи заявява: „Това е позитивна крачка и гигантски крайгълен камък по дългия път към общо интегрирано бъдеще, като така ще даваме още по-широк кръг от възможности за равен старт и равно развитие, без изключение за никого!“

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

5 коментар/a

Ян Хус на 23.03.2019 в 11:20
Ян Хус е известен с възклицанието си, направено на кладата: О, санкта симплицитас! (О, свещена простота!) Само че, за тия гниди, които не зачитат сътезателите ни от Special Olympics, думата "санкта" е излишна, а "симплицитас" (простота) трябва да бъде заменена с латинския термин louts (простаци). Те са само О, louts!
помнещ на 23.03.2019 в 16:08
Отношението на нашето общество и "държава" към такива събития и към ежедневните проблеми на тези наши съграждани е логично следствие от пълния разпад на ценностната система на българина......
Ани на 24.03.2019 в 00:10
Видях в трамвай 7 рекламно клипче на сп олимпикс и от игрите в Лос Анджелис имат 29 медала, а от медиите нито ред! Много се ядосах на БОК и как се наливат пари за федерации, от които няма резултат, така е и с младежките игри, там също се представяме добре, но уви по медиите само простотии и реклами
Браво на младежите! на 24.03.2019 в 18:33
Животът е толкова труден за здравите,, с тела без проблемни и недъзи, а за тези младежи е в пъти по-труден... Поздравления! Истински герои!
Мерудия на 25.03.2019 в 12:56
Поздравления за статията! И аз много пъти съмс е ядосвала и недоумявала на спортните ни новини, започват с мач за Черноморец и едва след това всичко друго. Но темата е за обществото ни и ценностти му- за съжаление, спортното м-во е реплика на най-лошото( едни същи кръгове и федерации, да не говорим за окупиралия ските Цеко Минев!). Познавам хора с увреждания и най-важното за тях е да се чувстват ценени ... а не пренебрегнати. И да знаем, ч евсеи един от нас може да е на тяхно място. Г-жо Панделиева, надявам се някоя от тв да Ви предложи работа като коментатор. Уважавам позициите Ви, с изкл. на тези за природозащитния сектор( тук вече сте преудбедена, манипулириема и дори струва ми, се платена - казвам го като скиор от 30г. и участник в протести от 2007 г. ).

Напиши коментар