Санкциите: От Древна Троя до съвременна Русия. Хроники за една невъзможна любов

Санкциите: От Древна Троя до съвременна Русия. Хроники за една невъзможна любов
През 2014 г. САЩ, Европейският съюз и редица техни сателити си присвоиха правото да бъдат последна инстанция и да наказват Русия за “нарушения на международното право” - разбирани и оценявани само от тяхната камбанария. Това продължи и през следващите години, но 2018-а се оказа високосна. Заспиваш вечер и се събуждаш сутрин с бюлетина за здравословното състояние на Сергей Скрипал, дъщеря му и “Новичок”. В тази ситуация санкциите набъбнаха и освен в търговско-икономически и финансов аспект, придобиха политически и дипломатически характер. На 13 септември 2018 г. помощник държавният секретар на САЩ, отговарящ за икономиката заяви, че Москва така и не е позволила инспекции на място и не е предоставила "проверими уверения" (каквото и да означава това словосъчетание), че няма отново да използва химически оръжия. При положение, че бъде осигурен достъп до руските складове в търсене на химическо оръжие, поредните санкции срещу Русия щели да бъдат по-ограничени. В отговор на това откровено провокационно искане, Министерството на външните работи на Руската Федерация, обяви чрез своя говорител, че унищожаването на химическите оръжия е приключило още през 2017 г. и то под контрола на Организацията за забрана на химическите оръжия. Ще има още да слушаме обвинения и опровержения, ще сме свидетели на нови пакети санкции и контрамерки, но няма да видим “кой-кого”, тъй като все още продължаваме да се намираме в условията на военния паритет. Дойде време да си кажем приказката за едни събития (истински, измислени или манипулирани), които се развиват около нас.

 

 

I. Тридесет и три столетия търговски войни

 

Мнозина изследователи твърдят, че икономическите санкции датират от времето на Пелопонеските войни. Те са прави, но не докрай, тъй като не санкциите са последица от тези войни, а войните са последица на санкциите. 

 

През 433 г. пр.н.е. Перикъл сключил съюз с Керкира (остров Корфу) – непримирим противник на основния спартански съюзник Коринт. Пак тогава били подновени договорите за приятелство с Региум и Леонтини. По този начин достъпът на зърнени храни до Спарта бил силно ограничен. Както е добре известно, в Пелопонес жито не вирее в изобилие, а както е също така добре известно, когато си притиснат до стената вадиш оръжието. Появили се още съюзници на Спарта и Коринт. Мегара била съсипана от икономическите санкции на Атина, а Егина от години - обременена с много тежки данъци. С една дума причините се оформили и оставал само поводът.

 

През 432 г. пр.н.е. малкият полис Потидея на Халкидическия полуостров въстанал срещу властта на Атина. Къде Халкидики, къде Пелопонес? Спарта веднага обявявила война на своята съперница. Колко благородна била целта!?! Според спартанския цар Архидан II - представител на най-закостенялата аристократична традиция, важното било всички елини да се вдигнат срещу “тиранията на Атина” (всъщност най-развитата гръцка демокрация). Вдигнали се и взели, че я победили. Колко това било “хубаво” за Древна Гърция, най-добре разбрал Филип II Македонски, който я приобщил към младата си империя половин век след Пелопонеските войни.

 

Ние обаче твърдим, че първата икономическа война в историята е Троянската. Основание за това ни дава констатацията, че Илион (Троя) заемал стратегически важна позиция на крайбрежието на Егейско море и контролирал пътищата навътре в подконтинента. Неговият цар в много по-висока степен заслужавал титлата си в сравнение с т.нар. “царе” на десетките ахейски държавици. Именно затова те се обединили в решението да елиминират един път завинаги влиянието на своя съперник.

 

Разни там Елени и Париси, барабар с олимпийските богове и огромното число герои от двете воюващи страни, дето умирали всеки ден и пак не свършили, стават само за миманса на събитията отпреди тридесет и три века, които в съвременен прочит са нескопосна трагикомедия.

 

Минали години.

 

“Василеопаторът Стилиан Зауца имал роб скопец на име Мусик. Той се сприятелил със Ставракий и Козма, които произхождали от Елада, търговци – жадни за печалба и сребролюбци. Желаейки да печелят повече, чрез посредничеството на Мусик, те преместили тържището с българите от столицата в Солун и обложили българите с по-тежки търговски мита. Когато българите съобщили това на Симеон, той уведомил император Лъв. Заслепен от пристрастието си към Зауца, последният сметнал всичко това за дреболия. Симеон се разгневил и вдигнал оръжие против ромеите.” Така пише продължителят на хрониките на Теофан. 

 

Ето че, през 894 г. избухнала първата търговска война в средновековна Европа. Войските на Симеон навлезли в Югоизточна Тракия и нанесли тежко поражение на византийците. При оттеглянето си българите отвели много пленници, а хазарите, които служили като наемници, били върнати на императора с отрязани носове.

 

В наши дни на наемниците в търговските войни не им режат носовете. Те обикновено се самоубиват или изпадат в тежки депресивни състояния. Представителите на по-високия ешалон стават клиенти на пенитенциарни учреждения, ако не са се подготвили добре да достигнат до екзотични държави, които не извършват екстрадиции. Най-висшите се оттеглят, за да правят необходимите анализи и в очакване на следващите сблъсъци да “лъскат саби, щитове”. Най-висшите от най-висшите се ползват от индулгенция. Такива като Доналд Тръмп по три пъти могат да обявяват личен фалит, но като застанат начело на държавата, раздават правосъдие от последна инстанция.

 

Минавали си годините, а търговските войни ставали все по-интензивни. Колко века са си разменяли удари под кръста Венеция и Генуа, но на спортен език, “мачът все оставал в центъра”. Генуезците взели леко позиционно предимство в Черноморския регион като се сношили с добруджанския владетел Иванко, а силно превъзходство получили чрез подкрепата на османските турци за завземането на Константинопол през 1453 година. Затова щедро им бил отпуснат цял квартал (Пера) за заселване и стопански дейности, където само генуезкият консул имал правомощия за уреждане на отношенията на сънародниците си. Турците имали мъдро разбиране за използването на търговските и занаятчийските умения на неправоверните. Затова след 1492 г., когато Изабела Кастилска и Хуан Арагонски изгонили евреите от Испания, Османската империя радушно ги приела. Все в същия период, венецианците пък заложили на своя карта – Свещеният орден на рицарите от Йерусалим, Родос и Малта.

 

Малко по-рано от описаните събития, противоречията ударили и мощния Ханзейски съюз, който обхващал основните търговски центрове от Лондон до Берген (Норвегия). Впрочем, и до ден днешен пазители на неговите традиции са свободният ханзейски град Хамбург и свободният ханзейски град Любек във Федерална република Германия. През 1356 г. южните ханзейски градове отказали да купуват от Новгород и Псков восък, който бил една от най-ценените тогава стоки. В отговор на това управлението на Новгород спряло износа на кожи от редки животни към останалите градове от съюза. Само че, тези кожи били полуобработени и имали трайност три-четири месеца. При тогавашните условия завършване на процеса било възможно само в Брюге (Брюж) и Лондон. Станало така, че вследствие на забраната за износ, целият Новгород се вмирисал. Тези пикантни обстоятелства са изкусно интерпретирани от Пол-Лу Сюлицер в известната му книга “Богаташите”. Все пак, страните постигнали споразумение и кожите поели по предназначение. 

 

Като цяло, така заършват повечето от търговските войни.

 

И пак минали години...

 

Когато през 1770 г. Джеймс Кук започнал да изследва източното крайбрежие на Австралия, а Джеймс Харгрийвс изобретил предачната машина, северноамериканските колонисти взели, че се възмутили от британското присъствие и се хванали за оръжие. На 19-20 януари същата година се състояло подобието на битка при Голдънхил, близо до Ню Йорк. Нито едната, нито другата страна инкасирали сериозни загуби, но все пак бил открит конфликтът с британската корона. На 5 март 1770 г. станало “Бостънското клане”. Макар и силно хиперболизирано, защото пострадали общо трима души, то възбудило духовете и започнали епизодични сблъсъци по правилата на партизанската война. Дошъл обаче важен момент. На 10 май 1773 г. британският парламент приел закон, с който митото за чая, внасян в Обединеното кралство е намалено, но за този – товарен за американските колонии, останало твърде високо. На 16 декември Лендъл Питс повел отряд колонисти, предрешени като индианци-мохавки към кея Грифън. Те се качили на борда на корабите на Източноиндийската компания и изхвърлили триста сандъка с чай в залива. Това събитие остава в историята като “бостънското чаено парти” или “бостънското пиене на чай”. В Чарлстън докерите пък отказали да разтоварват чая и той така си останал на корабите. 

 

Ето, че и заради чай са ставали революции, а не само заради “македонската наденица”, както ни уверява телевизионната реклама.

 

В края на 1806 г. Франция била на върха на могъществото си с единствен останал съперник - Обединеното кралство. Това мотивирало Наполеон да обяви блокада на гордия Албион, с която забранил от 21 ноември износа на храни и други продукти от континентална Европа. На 7 януари 1807 г. британците от своя страна наложили забрана на кораби на неутрални държави да търгуват с Франция, но тази мярка нямала особен ефект. Разбира се, започнали флангови действия. През септември 1807 г. британски морски сили подложили на обстрел Копенхаген и пленили флота на Дания като наказание за това, че тя се е присъединила към континенталната блокада. От своя страна французите изпратили окупационен корпус в Португалия, която отказала да се включи в континенталната система.

 

Най-важна в изтощителната икономическа война била позицията на Русия. Според договора от Тилзит от 25 юни 1807 г. между Наполеон и Александър I, руската империя поела ангажимента за присъединяване към континенталната блокада. Още към 1810-1811 г. станало ясно, че за Русия е крайно неизгодно участието в тези санкции спрямо Обединеното кралство, защото нейната външна тръговия спаднала с двадесет-тридесет процента. Руснаците започнали тайно да внасят британски промишлени изделия и да изнясят селскостопански продукти чрез кораби на неутрални държави. Същевременно въвели повишени мита за френските стоки. В разговор с пратеника на Александър I във Франция, в началото на 1811 г., императорът дал воля на негодуванието си. Той изтъкнал, че по достоверни сведения, руските митнически власти горят френските стоки и заплашил, че в отговор ще заповяда също “да се изгаря... всичко, което идва от Русия”. Макар и не най-важната, това е една от причините, които мотивирали Наполеон за “великия поход” през 1812 година, който поставил началото на края на преекспонираното му величие.

 

Този път минали не много години – само дето мястото на действие се прехвърлило в Далечния Изток.

 

Като основна база за икономическата си експанзия в Китай, Обединеното кралство използвало своите колониални владения в Индия, а до 1833 г. Източноиндийската компания имала пълен монопол върху британската търговия в района. Основните стоки, внасяни в Китай били вълна, памучна прежда, калай, олово и желязо, а износът от там включвал чай и сурова коприна. 

 

През 20-те години на ХХ в., тази компания взела в ръцете си контрабандния внос на индийски опиум в Китай и той станал най-важният за нея доход, като се почне от данъците върху посевите с опиумен мак и се мине през издаването на лицензи на отделни търговци. Така вносът на опиум значително надвишил по своята парична стойност целия износ от Китай и се наложило последният да посегне на запасите си от сребро в държавния резерв. 

 

Разбира се, Обединеното кралство искало не само узаконяване пласмента на опиум, но откриване на китайския пазар за внос на платове, намаляване на митата, установяване на повече пунктове за международна търговия - дотогава такъв бил само Кантон (Гуанчжоу), отмяна на някои привилегии на китайските търговци. Дълготрайна цел станала предоставянето на екстериториалност за британските поданици, което ги изваждало от юрисдикцията (както гражданска, така и наказателна) на местните власти. Върхът на претенциите стигнал до искане за създаване на военноморска база на китайското крайбрежие.

 

В своите попълзновения в този регион, Обединеното кралство далеч не било само. Търговците и корабособствениците от САЩ започнали да проявяват интерес към проникване в Китай и други азиатски държави още в края на  XVIII век. Основно износно перо станали ценните кожи, а вносът по традиция включвал чай и коприна. Сериозен интерес представлявали китоловството и риболовството в северната част на Тихия океан. Американците се показали и достойни конкуренти в контрабандния внос на опиум – на тях принадлежали всички количества с произход от Османската империя. 

 

По това време Франция била твърде заета с колониалната си експедиция в Алжир, но присъствала както в Китай, така и в цяла Югоизточна Азия с множество католически мисионери.

 

Управляващата династия Цин и нейното правителство добре осъзнавали гибелните последици от вноса и употребата на опиум – от здравето на населението, упадъка на нравите, разоряването на занаятчиите, отслабването на дисциплината в армията и сред чиновниците до изтичнето на сребърния запас в чужбина, което всъщност било икономически най-обезпокоителното. За да бъдат взети мерки, за императорски комисар в Кантон бил назначен сановникът Лин Цзе-сюи. През 1839 г. той заповядал да бъдат конфискувани от британските търговци и унищожени повече от 20 000 сандъка с опиум. И така през ноември 1839 г. започнала първата опиумна война.

 

Реалните военни действия се развили през лятото на 1840 година. Обединеното кралство разполагало в китайски води с шестнадесет военни кораба, с петстотин и четиридесет оръдия и четири хиляди войници. Те се оказали напълно достатъчни за разбиване на архаичните местни въоръжени сили. Още след първите поражения, централното правителство отменило забраната върху опиума. През 1841-1843 г. се редували периоди на примирие и британски наказателни операции. На 29 август 1842 г. на палубата на военният кораб “Корнуолис”, акостирал край китайското крайбрежие, бил подписан Нанкинският договор. Съгласно неговите условия, Китай отстъпил на Обединеното кралство Хонгконг (Сянган). Задължил се да плати 20 милиона юана контрибуции и да открие за британската търговия пет морски пристанища, в които да бъдат обособени отделни квартали за чужденците със собствено управление. Търговията с опиум не била легализирана, но и не била забранена – останали си добре известните и отработени стари канали.  

 

На следващата година в Хумин било подписано допълнително споразумение, по силата на което Обединеното кралство получило правото на “най-облагодетелствана нация” и привилегията за екстериториалност, т.е. консулска юрисдикция за британските поданици, респективно несъобразяване с местния правен ред.

 

През 1839 г. САЩ изпратили два кораба, за да направят морска демонстрация на Китай. Те нарекли корабите “ескадра”, макар че по това време едва ли целият им военен флот се е равнявал на пълноценна ескадра (впрочем, авторитетният американски изследовател Джоузеф Най е изчислил, че през 80-те години на ХIX в. цялата редовна американска армия е била по-малка по численост от тази на Княжество България).

 

На 3 юли 1844 г. американците получили въз основа на договора от Ванся правото на най-облагодетелствана нация и всички предимства, дадени на Обединеното кралство. Те дори били надхвърлени с по-широко приложно поле на екстериториалността и безмитното превозване на стоки от едно открито китайско пристанище до друго. Вярно е, че този акт формално лишавал американските търговци на опиум от покровителство на тяхното правителство и от пряка защита на неговите консули. На това САЩ намерили бързо решение. Създадена била компания “Ръсел и Ко”, която поела опиумната търговия. Нейни собственици били консулите в Кантон и Шанхай, а те се ползвали с имунитет.

 

Най-накрая на опашката успяла да се нареди и Франция, но това е съвсем естествено, тъй като французите не си направили труда дори за минимална военна демонстрация (както американците), а още по-малко за преки военни действия (както британците). Те обаче, си получили правото на “най-облагодетелствана нация” на 24 октомври 1844 г. и извоювали свобода на китайците да изповядват християнството, а на френските мисионери да строят храмове и да проповядват в откритите пристанища на Китай.

 

Има-няма петнадесет години и избухнала втората опиумна война, ама тя не била толкова за търговията с наркотици, колкото за увеличаване на привилегиите на великите държави, защото и други от тях поискали да се хванат на хорото.

 

Изминал малко повече от век и бумерангът взел, че се завърнал. Благодарните народи на Далечния изток, които разбрали предимствата на опиума, решили да ги споделят със своите едновремешни покровители от САЩ и Западна Европа. И станала, каквато станала...

 

Следва продължение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • OLD

    30 Окт 2018 18:57ч.

    Интересен преход -екскурзионен през историята . Похвално е започнатото от двамата автори.С нетърпение ще очаквам изводите от анализа им . Надявам се в продължението да засегнат и темата за вероятната или най-възможна истинска причина / табу / за убийството от Брут и сие, на Император Гай Юлий Цезар- Едикта- Декрета му за забрана на лихвата на територията на Римската империя. Която тема е най-съществена и днес, за парите като инструмент на завладяване и власт, за полезните идиоти и вредните идиоти, за справедливото необходимо и несправедливото излишно. За това как "бедните и средните" тук в БГ, плащат три пъти повече косвени данъци от всички в другите европейски страни , а същите финансисти и предприемачи наши и национално отговорни, в това число и финансово кредитните институции , данък печалба само 1/3 от това което пълни фиска спрямо косвените , докато при другите съотношението на двата данъка в пълненето на фиска е 1/1. Та пак мъгла или димка , ли ще излезе нещо полезно ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ма ти изчете ли го цялото?

    30 Окт 2018 19:11ч.

    Горкия...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ма ти изчете ли го цялото? на 30.10.2018 в 19:11

    30 Окт 2018 19:21ч.

    Амчи, не ! Имам си система , за нечетене на текстове , " ала логорея". Тъжно е да давате оценка , поради "всичко знаене". То не е като знаенето на азбуката ни . Между другото , ще ми кажете ли колко са буквите общо/ главни и малки / в Кирилицата ни ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ма ти изчете ли го цялото? на 30.10.2018 в 19:11

    30 Окт 2018 19:24ч.

    П.П. Без да ги броите на пръсти или чрез новата "Александрийска библиотека" ! - : ))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АрхидаМ II

    31 Окт 2018 7:21ч.

    Първо: Моля авторите да не ме прекръстват. Второ: Да обърнат внимание на шумерските храмови документи и търговските войни на Гилгамеш срещу Нипур, Лагаш и ред други шумерски градове, които са много по-древни от Троянската война.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    31 Окт 2018 8:08ч.

    В Библията пише за едни праведници, които нямали право да търгуват, понеже не притежавали "знака на Звяра". Пазете се от тия праведници! И тежко и горко на ония непокаяли се в тия последни дни, които ги мразят, хулят или отхвърлят! Били сте предупреждавани, и пак сте!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • трол

    31 Окт 2018 8:10ч.

    През 1994 година Руската федерация, САЩ и Великобритания подписват в Будапеща Будапещенския договор, който задължава Украйна да даде всички ядрени и балистични ракети на нейна територия, на Русата федерация, като в замяна тези три велики сили гарантират националната цялост на Украйна. През това време в Украйна стават две цветни революции, които Путин нарича държавен преврат. И заради Майдана 2014 година - втората цветна революция в Украйна Путин изпраща в Крим 30 000 души войници без отличителни знаци, които , подкрепени от Черноморския руски флот, базиран в Севастопол, организираха референдум, който без санкцията на украинското правителство е незаконен, и то за 15 дни и Крим бе окупиран от руските войници, като пак повтарям това бе нелегитимен и незаконен референдум. Ама в Косово имало отделяне на Косово от Сръбската държава. Но в Косово имаше етническо прочистване и избиване на косовски албанци от сърбите на Милошевич, докато в Крим нямаше етническо прочистване. Даже украинската Кримска армия не даде и един изстрел срещу руснаците. Това си беше анексиране на Крим - Аншлус - , както Хитлер направи в 1938 година Аншлуса на Австрия. По късно Путин разкри, че това е планирана от военните на Руската армия операция. Това е висша форма на вероломство от страна на Руснаците и Путин и на руснаци изобщо не трябва да се вярва, както баба ми казваше: "на турчин вяра да нямаш", та така и на руснаците. Ами какво биха казали нашите русофили, ако Турция вземе пример от Руснаците и изпрати 30 000 войници, без отличителни знаци в Кърджали и направи референдум за присъединяване на Кърджалийски окръг към Турция и го присъедини, защото следва примера на Путин и Руската федерация, който се превърна в прецедент. Та затова са санкциите срещо Руската федерация и стига нашите родоотстъпници русофили плачат за Русия и санкциите срещу Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до трол на 31.10.2018 в 08:10

    31 Окт 2018 9:28ч.

    Никой не е длъжен да ви чете лъжливите опорни точки още от сутринта. Буламачите, които атлантиците забъркахте в Косово, ще ви принудят да си носите негативите докато дойде времето да признаете поражението си. Що се отнася до санкциите, ето как достойно отговарят вечно санкционираните на обичайните снизходителни опити за замазване на вмирисаното от вас положение: https://topwar.ru/uploads/posts/2018-10/thumbs/1540832027_original.jpg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    31 Окт 2018 11:11ч.

    Не беше лошо авторите да прочетат Тукидид, преди да пишат за Пелопонеската война.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    31 Окт 2018 16:36ч.

    Вероятно каква е целта на статията ще стане ясно във втората част. Разликата между преди и сега е, че преди хората са плячкосвали без да се крият зад „хуманни“ причини. Завладяването на територия е означавало да се сложи ръка над ресурсите, приходи от данъци, евтина работна ръка, често кръвен данък млади моми и момци за служба на царя. Все пак е съществувало и едно оправдание, че ще разшириш предела на своите богове, на които служиш. Тогава атеисти не е имало. Хората са се борили за културата и идентичността си докрай или са били достатъчно почтени да я променят, когато видят нещо по-силно, войната е била война на култури. Защото на всички е било ясно, че благоденствието слиза отгоре надолу, от бога към човека. Слаб бог, слаб народ, силен бог, силен народ. Което правилно разбиране е повече за похвала от нашия мултикултурализъм, който всъщност означава пълно отричане на важността на горния етаж, от където идват идеите, при нашето домостроителство. Нашата култура се измисля в движение, смуче се от пръстите на еврочиновниците, да им се не надяваш каква култура извира от тях, сексуалната тема е водеща. Днес войните са много по-прикрити, както и боговете. Ресурсите ни също са ограбени и кръвен данък плащаме и приходи отиват към по-големите, но всичко това е етикетирано под други имена. Може би ако служим на някой бог, той е на лицемерието... и на пълното отричане на нашата идентичност и на боговете на бащите ни. Основният етикет тук е демокрацията, обаче наши стратегически партньори са Саудитска Арабия, а стратегическият ни враг е Русия. В Саудитска Арабия и сега се режат глави и други части на тялото, според официалния закон. Там демокрация и човешки права не сме занесли. От друга страна, ако бихме искали да демократизираме държава, която е вече демокрация, но не съвсем развита, като Русия, ние би трябвало да я включим във всичките си съюзи и да комуникираме с нея. Само по партньорска линия може да се постигне промяна, официално обявен враг не може да бъде повлиян културно, нито народът там освободен. Хуманитарният претекст ако беше истински в политиката, би трябвало да потърси обединението първо на всички християнски народи, които преди всички останали биха могли да постигнат и с най-малко вътрешно противопоставяне нашия идеал за хуманно общество. Ако нямаме знанието как да постигнем това в Русия, никога няма да го постигнем в Саудитска Арабия. Очевидно тук има някакъв друг принцип и той не е чак толкова скрит. Който сам дава парите и си плаща данъка, става партньор, а който не ни допуска до ресурсите си, става враг. Арабите си плащат добре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Троле,

    31 Окт 2018 16:41ч.

    Вярваш ли си в това, което драскаш?Хората от Крим до 2014 г. праят няколко опита да са в състава на Русия сгласно украинското законодателство. Не става. 2014 г. с подписите на Франция, Германия, Украйна се подписва документ как да се реши проблемът Майдан. На другия ден след този документ е преврат с първа задача да бъде ликвидиран физически законно избрания президент В.Янукович! Да ама не става! Руснаците се намесват в неговото спасяване. Преврататджиите наред с многото глупости, които правят,приемат закон за забрана на руския език в Украйна и Бадеровските биячи, тръгват да слагат ред с голям кютек или куршум. В Крим и Донбас не са косовари и знаят какво искат и как да го пазят! Стана по всички правила на съществуващото международно право-рферендум,гласувания по инстанции и Крим се върна в Русия. Донбас нямаше статуса на Автономна Република Крим, нещата се проточиха и превратаджиите лъснаха какво искат да правят със своите граждани, които не искат да живеят и уважават Бандеровските касапи и предатели, осъдени още в Нюрберг. УкрПрезидент подписа Минските съглашения с участието на лидеите на Русия,Германия,Франция и пръст е си мърда да ги изпълнява. Никой не иска да го застави да ги изпълнява,но полека лека разбират с кой си имат работа- тотална корупция и пълна разруха на държавата под чадъра на САЩ. Нима не е ясно, че Украйна е поредния полигон против Русия, а народът да ходи да работи къде иска и колкото иска, като бежанци… Най-отвратилното е, че фашистите Бадера и Шухевич, дес са национални герои, а победителите унижени, оскърбени и малтретирани на 9 Май!!! Е, троле, такива неща не се прощават и краят им е ясен, в т.ч. и на такива драскачи като теб, ако не се опомните!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • трол

    01 Ное 2018 6:53ч.

    Говори се за фашизъм в Украйна, за Бандеровци , Шукшевич, как има жестоки фашисти и т.н .Навсякъде има и добри и лоши хора, доброто и злото са във всеки човек, и това е в природата на човека. Но да видим какво е фашизъм на държавно ниво. Ленин изведе теорията за държавно монополистичния капитализъм - империализма. Това било шепа финансисти - монополисти да овладеят финансите, после промишления капитал после търговския на едро и дребно капитал и накрая, чрез своя партия, която финансират да овладеят държавата и така да установят пълен диктата над обществото. Това било загниващ, умиращ и в навечерието на социалистическа революция строй. И понеже се вървяло към такъв частен монопол, Ленин решава да направи още една крачка напред и да създаде ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм, като СОЦИАЛИЗЪМ. Мусолини, който лично се е срещал с Ленин, решава да създаде само държавно монополистичен капитализъм - империализъм, без да одържавява собствеността на олигарсите монополисти, а Хитлер създава Държавно монополистичен капитализъм - империализъм, но примесен с нацизъм и антисемитизъм. Това според Георги Димитров е фашизъм и е фашизма. Ако вие комунистите можехте да правите обществено политически анализи, щяхте сами да анализирате и да разберете, че в Путинова Русия има фашизъм на държавно ниво, като това, което е в Русия, напълно отговаря на теорията на Ленин за имтериализма, като Ленин никога и демагогски не казва, какво всъщност е социализма.. Има олигарси монополисти, те финансират държавата Руска федерация, Путин прави Аншлус на Крим, искаше да прави това и с Донбас и Луганск, води две войни с Чечня, с Грузия, конфликта между Армения и Азърбейджан, в Сирия и може да разпали и световна война. А в САЩ, още в 1903 -13 година, където е имало наченки на държавно монополистичен капитализъм - империализъм, е въведено силово, чрез държавата връщане на КОНКУРЕНЦИЯТА. Това става чрез анти тръстово и анти монополно законодателство. Така фирмата на Рокфелер е разделена на шест - 6 - по малки фирми, които започват да се конкурират. Затова има санкции срещу Руската федерация, защото в нея има фашизъм и Русия постоянно се мъчи да разпалва войни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никой не е забранявал руския език в Украйна

    01 Ное 2018 7:49ч.

    Крим беше присъединен не със спонтанно движение на кримчани, а след брилянтно проведена операция на Москва. Крим е особено ценен заради стратегическото си значение за Черноморския флот на Русия. Донбас, обратно, беше необходим като незарастваща рана, правеща невъзмоно присъединяването на Украйна към НАТО. Затова и Москва не призна ДНР и ЛНР. По същия начин действаше и в Молдова и Грузия. Това са все рефлекси от старата имперска политика на Царска Русия и СССР, но в миниатюрни мащаби според днешните възможности на страната.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    01 Ное 2018 12:01ч.

    "Крим беше присъединен не със спонтанно движение на кримчани" Не ни обяснявай глупости. Всеки знае как протекоха нещата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол

    01 Ное 2018 13:47ч.

    Наблюдател, дай твоята версия как стана Аншлуса на Крим към Русия. Аншлус значи присъединяване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фриц Клингенберг

    02 Ное 2018 1:15ч.

    Станала каквато станала ... през 2014 г. по БВП по данни на МВФ Китай изпреварва САЩ. През 2019 г. БВП на Китай ще е с 20% по-висок от на САЩ. Китайската икономика, и умишлено, е е много подценена остойностено по континенталния счетоводен стандарт. Американската икономика е силно надценена/надписана, според техния "стандарт" ... е ... правете му сметката!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол

    02 Ное 2018 9:37ч.

    Админ, вместо да ме триеш, по добре ме опровергайте. И понеже не можете да ме опровергаете, защото пиша истини, ти решаваш да ме триеш, което показва твоята слабост и слабостта на лявата идеология, която се проповядва в този сайт " Гласове". А това е лява цензура, един вид диктатура, защото нямате нито идеология, нито философия, но ако ви се покаже истината дори не искате да я видите или чуете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сащисан непеошник с орязана надница

    02 Ное 2018 9:58ч.

    Какво има да те опровергаваме бе, ти сам се опровергаваш с неистините, които разпространяваш. Че даже и точния псевдоним си сложил...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Рим и Картаген

    03 Ное 2018 11:13ч.

    Няма търговски сблъсък, нали? Като знам КОЙ е Маргарит Ганев - защо ли питам?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Андрей

    04 Ное 2018 0:06ч.

    Маргарит Ганев както винаги на висота!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи