В “Манджурският кандидат”, шедьовър на американския режисьор Джон Франкенхаймер от 1962 г., съветски експерти разработват хитра машинация, за да дестабилизират Съединените щати и да доведат до триумфа на комунистическата идеология. Те вземат за заложник Реймънд Шоу, американски войник, който се бие в Корея, и използват хипноза и наркотици, за да го накарат да убие американския президент. Този филм е много показателен за антируската параноя, която върлува по онова време в Америка, след края на лова на вещици от сенатор МакКарти. Това пише Жоаким Имад, президент на асоциацията “Критика на европейския разум”, в свой коментар във “Фигаро”.

 

 

Въпреки историческия обрат след края на Студената война, тревогите, свързани с Русия продължават и днес, пише авторът. В господстващия дискурс Русия често е представяна като подобна на октопод сила, която винаги е готова да прави

 

конспирации срещу крехките и уязвими западни демокрации. 

 

Обвиненията срещу Москва са безчет: подкрепа за Доналд Тръмп, принос за победата на Брекзит и възхода на сепаратистите в Каталуния, намеса във френската президентска кампания, в полза на Еманюел Макрон и т.н. Дори вълнението около аферата “Бенала” бе приписано на Русия и на “русофилската сфера на влияние”, която иска изкуствено за раздуе скандала. Така всички глупости, които поразяват западния елит и неолибералния ред, се оказват резултат на подмолните руски маневри, изтъква Жоаким Имад. 

 

Очевидно не сме наивни, за да отречем съществуването на мрежи за руско влияние в Европа или САЩ. Проблемът не е в това, изтъква авторът и посочва, че всички велики сили разчитат на своята soft power ("мека сила" - б.ред.), за да защитят жизнените си интереси в чужбина и прибягват до различни методи. Проблемът е на първо място във факта, че

 

първосигналните обвинения срещу Русия често са нечестни. 

 

Способността за влияние на Русия и, в по-широк смисъл нейната власт, постоянно са надценявани от западните елити. Те пренебрегват всички ограничения на Русия: военен бюджет, близо десет пъти по-малък от този на НАТО, демографски спад, недостатъчно диверсифицирана икономика, която е прекалено зависима от горивата и т.н. Русия няма нито империалистическите амбиции, които твърде често й приписват, нито средствата за тези амбиции, изтъква авторът. Според него Русия по-скоро практикува политика на защита на своите интереси в съседство и иска да бъде балансираща сила в днешния международен ред. 

 

Други държави отиват много по-далеч от Русия в намесата си в чужбина, в момента, в който решат, че едно или друго правителство поема в посока, която противоречи на техните интереси, и не се спират пред нищо, дори пред международното право. Примерите с нахлуването в Ирак или свалянето на Кадафи в Либия ясно показаха това. Но двойният стандарт е такъв, че западните елити са по-склонни да си затварят очите за други страни, отколкото за Русия.

 

Ако се спрем например на

 

последната американска президентска кампания,

 

има основание да се мисли, че Русия е имала интерес от победата на Доналд Тръмп. Неговият проект да задълбочи и умиротвори руско-американските отношения драстично контрастираше с враждебността към Москва, демонстрирана от Хилари Клинтън. Някои руски мрежи със сигурност са работели за победата на републиканския кандидат, но това е оказало слабо влияние върху крайния резултат. Във всеки случай, нищо, което да оправдае политическо-медийното значение около този случай, подчертава авторът. Той цитира изследователя Франсоа-Бернар Юиг, според когото единственият резултат от предполагаемото разпространение на фалшиви новини срещу Клинтън, е консолидирането на вота на избирателите, които така или иначе вече са скъсали с американския естаблишмънт и кандидатката на демократите.

 

В такива объркани ситуации стратегията да се обвинява Кремъл за всички злини, които подриват “либералните демокрации”, е изключително опасна. Тази склонност често

 

цели да оправдае елитите за техните грешки

 

и да предотврати повдигането на въпроси за последствията от политическите им решения през последните години.  

 

Брекзит например произтича от много дълбоки и присъщи на британското общество проблеми, както и на структурата на Европейския съюз: обедняване на средната класа и недоволство от неравенството, културна несигурност и объркване на фона на имиграцията, желание за възстановяване на политическата независимост и т.н. Да се обяснява всичко това през призмата на руските маневри е много нечестно. 

 

Тази първична русофобия поставя един голям проблем,

 

от мига, в който започне да атакува свободата на словото. Проектозаконът за фалшивите новини във Франция например предвижда санкции за чуждите медии, които “дезинформират”. Очевидно тази мярка не е насочена срещу “Ал Джазира”, а именно към РТ и Радио “Спутник”, т.е. субсидираните от Кремъл медии, с които Еманюел Макрон има личен спор. Френският президент ги обвинява, че са заговорничели, за да попречат на идването му на власт. Така, заради антируската параноя и в името на понятието fake news, което е твърде неясно, се атакува упражняването на основните свободи. Политиката е сведена до борба между лагера на истината и тълпите, манипулирани от Москва и, в по-широк смисъл, популистите, които са виновни, защото са гласували неправилно.

 

Тази последна точка е фундаментална, защото почти систематичната русофобия, която се проявява днес на Запад, ни разказва в какво се е превърнала политиката:

 

манихейска конфронтация между човечеството и неговите врагове,

 

подчертава Жоаким Имад. Според него приписването на Русия на атрибутите на злото, означава да се отрече самата същност на политиката и на факта, че напрежението между доброто и злото се проявява по универсален начин. Може би руският мислител Александър Солженицин, улавя най-добре това: "Постепенно открих, че разделителната линия между доброто и злото не разделя нито държави, нито класи, нито партии, а пресича сърцето на всеки човек и на цялото човечество" (“Архипелагът Гулаг”).

 

Така че тези, които отричат сложността на света, от искрена загриженост за бъдещето на либерализма в своите общества или поради неспособността си да понесат факта, че Русия се възстанови след разпадането на СССР, не помагат на демократичния дебат, който твърдят, че обичат. Те му пречат и правят реалността още по-неясна.

 

През 1991 г. дипломатическият съветник на Горбачов Георгий Арбатов отправи следното предупреждение към Запада: “Ще ви направим най-лошата услуга, ще ви лишим от враг!”. Арбатов сгреши. Руският враг все още е тук. Както и конспирацията, но невинаги там, където я очакваме.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

31 коментар/a

На снимката Путин и Шойгу гледат нещо на 13.08.2018 в 21:24
Дали не е щурма на шпертплатовия Райхстаг?
stein на 13.08.2018 в 22:30
Въпросният автор първосигнално пренебрегва фактите: - Русия си хареса Приднестровието и го отцепи от Молдова; - Русия водеше първата и втората чеченски войни; - Русия нападна Грузия и създаде измислените републики Южна Осетия и Абхазия; - Русия анексира Крим; - Русия нападна Източна Украйна и създаде бандитските анклави ДНР и ЛНР; - руските военни от Курската бригада на ПВО свалиха малайзийския Боинг; - Русия поде пропагандистка кампания и хибридна война срещу Запада.
В Воскресенье 23.04 2017 Шойгу взял Рейхстаг. Победище!!! на 14.08.2018 в 00:06
https://www.youtube.com/watch?v=rWGgP_FUpsA
ADIDAS - ГАЗ на 14.08.2018 в 00:22
https://www.youtube.com/watch?v=lEbl1KN_hyM
Българин от Б на 14.08.2018 в 01:42
др. Жоаким Имад така гладко щеше да говори руски след ВСВ ако зависеше само от др.Сталин...но понеже е щастлив да не знае руски, получава от мен преведен припева на тази детска(???) песен ",,,а ако главнокомандващият ни призове за последен(!!!!) бой, Чичо Вова ние сме с теб!" https://www.youtube.com/watch?v=7kpd74vcmUo
Българин от Б на 14.08.2018 в 01:50
,,,в родината ще върнем Аляска(!!!!!!), ще разгромим самураите....." и так далее, мосю Имад, наслаждавай се на песента.
нищо не сте разбрали на 14.08.2018 в 05:09
Песента е чудесна!
Първосигналната е и тук на 14.08.2018 в 05:14
Коментарите под материала демонстрират нагледно първосигналната русофобия. На Запада разкъсван от вътрешни проблеми му е нужен външен враг, чрез който да оправдава и прикрива грешките си и да опитва да консолидира гражданите си. Без външен враг и активна правителствена дезинформация гражданите ще прогледнат и ще поискат сметка от управниците си. А това е опасно за властта.
Re: stein на 13.08.2018 в 22:30 на 14.08.2018 в 06:07
Ако някой първосигнално пренебрегва фактите, това сте вие! Какви са фактите: Чеченските войни отдавна са приключили, Южна Осетия и Абхазия искат да проведат референдум и да се присъединят към Руската федерация (засега Русия им отказва), Крим е в състава на РФ по своя воля, след законно проведен референдум, ДНР и ЛНР също искат присъединяване към Русия, но засега Русия се въздържа, Русия няма никакво отношение към свалянето на малайзийският Боинг (липсват всякакви доказателства за това). Няма нито един руски войник и бойна техника по границите на САЩ, нито един руски кораб по Източното крайбрежие на САЩ, в същото време войски, авиация, ПРО и тежка бойна техника на САЩ са разположени по всички граници на Руската федерация. САЩ поддържат 800 военни бази по цял свят, ангажирани са пряко чрез ЦРУ в сваляне на неудобни правителства по цял свят чрез икономически санкции, търговски войни, политически и медиен натиск, фалшиви новини, манипулация и дезинформация на общественото мнение, намеса във вътрешните работи на суверенни държави, организиране на държавни преврати, политически убийства на президенти на други държави, военна интервенция, "цветни революции", "нежни революции", "арабска пролет", "украински Майдан" и всякакви други глупости. Ако трябва да се изброяват базите, войните на САЩ, превратите, убийствата няма да ни стигне мястото на тази страница. Такива са фактите драги. Извади си главата от задника и се поогледай малко!
майдан на 14.08.2018 в 06:19
Страхът оправдава средствата. Средствата няма да те освободят от страховете ти дкато си жив.
Калоян на 14.08.2018 в 09:02
Колко малоумен трябва за си, за да твърдиш, че Русия е нападнала Грузия, въпреки всички ФАКТИ...
Тогда Путин произнес ключевую фразу: "Россия готова к сотрудничеству с НАТО". А теперь добавил: вплоть до вступления в альянс. на 14.08.2018 в 10:05
...спомняте ли си, другари, не беше чак толкова отдавна? Тогава Путин нямаше нищо против политиката на США. Но какво стана после, защо сега тавариш ПУ се готви за последний бой? Някой има ли отговор?
Айде, айде! до stein на 14.08.2018 в 10:36
Когато твърдиш нещо не е зле да си поне малко подготвен по темата. Често пъти знанията придобити през школските години са достатъчни. Молдова, Приднестровието ....,ако беше учил навремето щеше да знаеш че този възел е завързан още през 19 век. И то не от Русия. Ако Великите сили не бяха се намесили в руско-турската война от 1877-1878 г., днес Молдова и Приднестровието щяха да са в Румъния а Констанца (Кюстенджа) и делтата на Дунав в България. Републики Абхазия и Осетия са бивши княжества доброволно присъединили се към Русия. Алтернативата е била Турция. Крим - Крим още в СССР е бил автономна република. Русия не го присъедини, кримските жители проведоха законен референдум съгласно тогавашната украинска конституция. Другото е за тъпънарите. ДНР и ЛНР като територия винаги са били руски. Те никога не са влизали в Киевская губерния в която са живеели и хахли. ДНР и ЛНР последваха Крим. Боинг, хибридна война, американски избори и тям глупости са за серсемите които вярват и на най-голямата глупост само защото звучи сериозно! Няма съмнение, има и доказателства!, че украинците са свалили самолета. Украйна е виновна дори само за това че е дала въздушен коридор над зона в която се водят бойни действия и там вече има свалени украински самолети и хеликоптери!
Наблюдател на 14.08.2018 в 11:07
Русия има периоди до Путин и след Путин. До Путин на Русия се гледаше положително от страна на Запада. По времето на този период имаше сътрудничество на западни фирми с руски специалисти. Запада се опита постепенно да превърне Русия в свой суровинен придатък и държава откъдето да се снабдява със специалисти. Опита се да превърне Русия в това което в момента е България. Но се появи Путин и плановете им се провалиха. Затова Запада говори повече за Путин отколкото за Русия като държава.
Нека погледнем обективно, доколкото може на 14.08.2018 в 11:18
Оправдания за всичко могат да се намерят. Както за откъсването на Крим, Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия, Донбас, така и за откъсването на Косово от Сърбия и присъединяването му към Албания. Със същото основание и ние можем да присъединим Западните покрайнини, а пък Турция Кърджалийска област и части от Хасковска и Бургаска. Въпрос на политическа воля и военна сила. Тук моралът отсъства, има само интереси. Същото е и с двете Чеченски войни, но с обратен знак. С други думи Русия поради военната си мощ може да си присъединява доброволно каквото си поиска, но пък никой не може да се отдели от нея. Това обяснява и факта, че колкото повече руският народ, включително децата, се сплотява около дядя Вова, толкова по-голям страх изпитват съседите му от бившите братски републики. Та русофобията сред тях никак не е първосигнална.

Напиши коментар