Още с първите глътки свобода България жадно поема по пътя на модернизацията. Приема се Търновската конституция. София е избрана за столица на България. Постепенно електроенергията се въвежда в обществения и частния живот. Приема се, че първата електрическа дъгова лампа светва в градината пред двореца на първи юли 1879 година по случай интронизацията на княз Александър Батенберг.
 
Текста чете:
Явор Дачков
 
 
 
 
 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

2 коментар/a

Вярно? на 24.07.2016 в 10:06
Аз съм учил ,че електрификацията в България е дошла след 9.9.1944г. от "народната власт"....
Верно! на 17.07.2017 в 13:28
"През периода 1947-1970г. енергетиката на страната, подобно на цялата икономика, преминава към централно планиране. Енергийната система като единна система е сред промишлените отрасли, които са най-пригодни за подобно икономическо развитие.Голяма част от страните с пазарна икономика – Франция, Англия, Испания, Гърция и мн. други през този период също развиват планово, по държавна линия, електроенергийните си системи. Осъществена е през 1970г. пълна електрификация на населените места в страната (93,9%), в които живее 99,6% от населението на България. Електроенергията достига до всички кътчета на страната, влиза във всеки български дом, става ежедневен спътник в живота на българина. България преодолява изостаналостта си, изпреварва всички балкански страни и се приближава по специфично потребление на електроенергия до групата на развитите страни – сигурен белег, че излиза от групата на страните с аграрна икономика и навлиза в групата страни с промишлено развити икономики. Периодът 1971 – 1989г. е връх в технологичното развитие на България. Достига се до осъществяване на прозрението на Феликс Каниц, който един век по-рано в издаден през 1882г. на френски език обобщава труд „Дунавска България и Балканът” резюмира по следният категоричен начин българския народ: „Никога не съм имал случай да наблюдавам такъв самобитен талант за правене на машини и организиране на промишлени предприятия. Там (в другите европейски страни) инженерът и фабрикантът науката си на образованието. А тук кой ще е майсторът?.. Самото естество е надарило българинът с тези вътрешни способности, които, за да разцъфтят, чакат само лек подтик и които обещават най-радостни надежди за бъдещето.Аз съм може би първият, който отбелязва и не се двоуми да повтаря, че трябва да считаме българите като бъдещ индустриален народ в Европа. През периода България реално влиза в групата на развитите индустриално-аграрни страни. При прехода ни към капиталистическо стопанство, от 1990г. има непрекъснат спад на общото състояние на страната. За съжаление енергетиката бързо започва да губи водещите си позиции. Енергетиката е синтезиращ показател за състоянието на икономиката. Спадът на електропотреблението през 1999г. спрямо предишната година е драстичен. Общото електропотребление ни върна на нивото от 1978г., т.е. с 22 години. Промишлеността е употребявала само 11 млрд. кВтч, което се равнява на потреблението през 1968г., когато нашата страна стъпва на пътя за превръщането й в аграрно-индустриална. Или в промишлено отношение се връщаме 30 години назад. Това говори не за спад на производството а за разруха – сигурен белег , че България излиза от групата на индустриално аграрните страни и минава в групата на икономически неразвитите страни."

Напиши коментар