Путин за Втората световна война: Западът пренаписва историята

Путин за Втората световна война: Западът пренаписва историята
Президентът на Русия Владимир Путин написа статия „75 години от Великата Победа: обща отговорност пред историята и бъдещето“. Материалът е публикуван на сайта на Кремъл и в „Российская газета“. Агенция „Фокус“ представя пълния текст на статията на Путин без редакторска намеса.

 

 

Изминаха 75 години от края на Великата Отечествена война. През тези години израснаха няколко поколения. Политическата карта на планетата се промени. Няма го Съветския съюз, който спечели грандиозна, смазваща победа над нацизма и спаси целия свят. А и самите събития от тази война, дори участвалите в нея, са далечно минало. Но защо Русия чества на 9 май като най-важния празник? А на 22 юни животът сякаш замръзва. И бучка се търкаля към гърлото? 

 

Прието е да се казва: войната е оставила дълбока следа в историята на всяко семейство. Зад тези думи стои съдбата на милиони хора, техните страдания и болка от загубата. Гордост, справедливост и памет.

 

За моите родители войната са страшните мъки в блокирания Ленинград, където умира двугодишният ми брат Витя. Където по чудо оцеляла мама. Баща ми, имайки броня, отива доброволец да защитава родния си град. Той постъпва така, както и милиони съветски граждани. Воювал е на плацдарма Невский пятачок и е ранен тежко. И колкото по-далеч са тези години, толкова по-голяма е необходимостта от разговори с родителите, за да научите повече за военния период от живота им. Но вече е невъзможно да се пита нещо. Ето защо пазя свято сърдечните си разговори с баща ми и майка си по тази тема, техните скъпи емоции.

 

За мен и моите връстници е важно нашите деца, внуци, правнуци да разберат през какви изпитания и мъки са преминали техните предци. Как и защо може са успели да издържат и победят. Откъде се появи тяхната наистина желязна сила, която изненада и зарадва целия свят? Да, те защитиха дома си, децата, роднините, семейството си. Но всички бяха обединени от любов към Родината, към Отечеството. Това дълбоко, лично чувство в неговата цялост се отразява в самата същност на нашия народ и се превърна в едно от определящите обстоятелства в неговата героична, жертвена борба срещу нацистите.

 

Хората често питат: „Как ще се държи настоящото поколение? Какво ще се случи в критична ситуация?“ Пред очите ми изникват - млади лекари, медицински сестри, понякога вчерашни студенти, които днес отиват в „червената зона“, за да спасяват хората. Нашите войници в борбата с международния тероризъм в Северен Кавказ, в Сирия, стояха до смърт. Много млади момчета. Много бойци на легендарната, безсмъртна шеста авиационна рота бяха на 19-20 години. Но всички показаха, че са достойни за подвига на войниците на страната ни, които я защитаваха по време на Великата отечествена война. 

 

Следователно съм сигурен, че характерът на народите на Русия е да изпълняват своя дълг, а не да се щадят, ако обстоятелствата го налагат. Безкористност, патриотизъм, любов към дома си, към семейството, към отечеството - тези ценности днес са основополагащи за руското общество. На тях, до голяма степен, се дължи суверенитета на нашата страна. 

 

Сега имаме нови традиции, родени от хората, като Безсмъртния полк. Това е поход на нашата благодарна памет, жизненоважна, жива връзка между поколенията. Милиони хора отиват на шествия с фотографии на свои роднини, които са защитавали Отечеството и са победили нацизма. Това означава, че техният живот, изпитания и жертви, победата, която ни дадоха, никога няма да бъдат забравени. 

 

Нашата отговорност към миналото и бъдещето е да направим всичко, за да предотвратим повторението на тези ужасни трагедии. 

 

Затова счетох за свой дълг да напиша статия за Втората световна и Великата отечествена война. Обсъждах тази идея повече от веднъж в разговори със световни лидери, срещнах тяхното разбиране. В края на миналата година на срещата на върха на лидерите на страните от ОНД (Организацията на независимите държави – бел. ред.) всички бяхме обединени: важно е да предадем на потомците паметта, че победата над нацизма е спечелена предимно от съветския народ, че в тази героична борба - отпред и отзад, рамо до рамо - имаше представители на всички републики на Съветския съюз. Тогава говорих с колегите си за труден предвоенния период.


Този разговор предизвика голям отзвук в Европа и света. Така че, обръщането към уроците от миналото е наистина необходимо и актуално. В същото време имаше много емоции, лошо скрити комплекси и шумни обвинения. Редица политици по навик побързаха да заявят, че Русия се опитва да пренапише историята. Те обаче не можаха да опровергаят нито един факт, нито един цитиран аргумент.

 

Разбира се, е трудно и невъзможно да се спори с истински документи, които между другото се съхраняват не само на руски, но и в чужди архиви.


Затова има нужда да се продължи анализа на причините, довели до световната война, размишленията за нейните трудни събития, трагедии и победи, за нейните уроци - за страната ни и за целия свят. И тук, повтарям, от основно значение е да се разчита само на архивни материали, на свидетелствата на съвременниците, за да се изключат всякакви идеологически и политизирани спекулации.


Още веднъж ви напомням очевидното. Основните причини за Втората световна война до голяма степен произтичат от решения, взети след Първата световна война. Версайският договор се превърна в символ на дълбока несправедливост за Германия. Всъщност това беше грабеж на страната, която беше длъжна да плати огромни репарации на Западните съюзници, което изчерпа икономиката й.


Главнокомандващият на Съюзните сили, френският маршал Ф. Фош пророчески описа Версай: „Това не е мир. Това е примирие за двадесет години“.


Именно националното унижение формира благодатна почва за радикални и реваншистки настроения в Германия. Нацистите умело играеха на тези чувства, изградиха своята пропаганда, обещавайки да спасят Германия от наследството на Версай, да възстановят предишната си власт и всъщност тласнаха германския народ към нова война. Парадоксално е, че това е пряко или косвено насърчавано от западните държави, предимно Обединеното кралство и Съединените щати. Техните финансови и индустриални кръгове бяха много активни за инвестиране в немски фабрики и заводи, произвеждащи военна продукция. А сред аристокрацията и политическия истаблишмънт имаше много привърженици на радикални, крайнодесни, националистически движения, които набираха сила в Германия и Европа.


Версайският „световен ред“ породи множество скрити противоречия и явни конфликти. В тяхната основа бяха границите на новите европейски държави, произволно оформени от победителите в Първата световна война. Почти веднага след появата им на картата започват териториални спорове и взаимни претенции, които се превръщат в „бомби със забавено действие“.


Един от най-важните резултати от Първата световна война е създаването на Лигата на нациите. На тази международна организация се възлагаха големи надежди да осигури дългосрочен мир и колективна сигурност. Това беше прогресивна идея, последователното изпълнение на която без преувеличение можеше да предотврати повторение на ужасите на глобалната война.


Лигата на нациите, която обаче беше доминирана от държавите-победители Великобритания и Франция, показа своята неефективност и просто затъна в празни приказки. В Лигата на нациите, а и въобще на европейския континент, многократните призиви на Съветския съюз да се създаде равноправна система на колективна сигурност не бяха чути. По-специално, за сключване на източноевропейски и тихоокеански пактове, които биха могли да поставят бариера пред агресията. Тези предложения бяха игнорирани. 

 

Лигата на нациите не успя да предотврати и конфликтите в различни части на света, като нападението на Италия над Етиопия, гражданската война в Испания, агресията на Япония срещу Китай, аншлюсът с Австрия. А в случая с Мюнхенското споразумение - в което освен Хитлер и Мусолини, участваха лидерите на Великобритания и Франция - с пълното одобрение на Съвета на Лигата на нациите стана разчленяването на Чехословакия. В тази връзка отбелязвам, че за разлика от много от тогавашните лидери на Европа, Сталин не се опетнява с лична среща с Хитлер, който тогава е известен като уважаван политик в западните среди и беше добре дошъл гост в европейските столици.


В частта за Чехословакия Полша също действа заедно с Германия. Те решили предварително и заедно кой ще получи коя чехословашка земя. На 20 септември 1938 г. полският посланик в Германия Й. Липски информира министъра на външните работи на Полша Й. Бек за уверенията на Хитлер: „... ако въпросът между Полша и Чехословакия стигне до конфликт въз основа на полските интереси в Тешин, Райхът ще застане на наша [полска] страна“. Нацисткият лидер дори даваше подсказки, съветваше началото на полските действия „ да последват ... едва след като германците окупират Судетските планини“.


В Полша си даваха сметка, че без подкрепата на Хитлер техните агресивни планове биха били обречени на провал. ук ще цитирам запис на разговора на германския посланик във Варшава, г-н А. Молтке с Й. Бек, от 1 октомври 1938 г., относно полско-чешките отношения и позицията на СССР по този въпрос. Ето какво пише там: „... г-н Бек ... изрази огромна благодарност за лоялната интерпретация на полските интереси на конференцията в Мюнхен, както и за искреността на отношенията по време на конфликта в Чехия. Правителството и обществеността [има се предвид в Полша] изцяло отдават почит на позициите на фюрера и райхсканцлера“.


Разделението на Чехословакия беше жестоко и цинично. Мюнхен дори свали официалните, крехки гаранции, които останаха на континента. Той показа, че взаимните споразумения не струват нищо. Именно Мюнхенският сговор послужи като „спусъка“, след който голямата война в Европа стана неизбежна.


Днес европейските политици и най-вече полските лидери биха искали да „премълчат“ Мюнхен. Защо? Не само защото техните страни тогава предадоха задълженията си и подкрепиха Мюнхенския сговор, но и защото някои от тях участваха в делбата на плячката. Но и защото е някак неудобно да си припомним, че в онези драматични дни от 1938 г. само СССР се застъпва за Чехословакия.


Съветският съюз въз основа на международните си задължения, включително споразумения с Франция и Чехословакия, се опита да предотврати трагедията. Полша, преследвайки своите интереси, направи всичко възможно да предотврати създаването на система за колективна сигурност в Европа. На 19 септември 1938 г. полският министър на външните работи Й. Бек директно пише за това на споменатия вече посланик Й. Липски преди срещата си с Хитлер: „... през последната година полското правителство отхвърля предложението четири пъти да се присъедини към международната интервенция в защита на Чехословакия“.


Великобритания, както и Франция, която тогава беше главен съюзник на чехите и словаците, избраха да се откажат от гаранциите си и да хвърлят тази източноевропейска държава на разкъсване. Не просто да се откажат, а да насочат стремежите на нацистите на изток, с цел Германия и Съветският съюз неизбежно да се сблъскат и да се обезкървят.


Именно в това се заключваше западната политика на „умиротворение“. И не само по отношение на Третия райх, но и към други участници в т.нар. Антикоминтерновски пакт – фашистка Италия и милитаристка Япония. Кулминацията й в Далечния Изток е англо-японското споразумение от лятото на 1939 г., което предоставя на Токио свободни действия в Китай. Водещите европейски сили не искаха да признаят смъртната опасност за целия свят, произтичащ от Германия и нейните съюзници. Надяваха се, че войната ще ги заобиколи.


Мюнхенското споразумение показа на Съветския съюз, че западните страни ще решават проблемите на сигурността без да се съобразяват с неговите интереси. А в удобен случай те могат да формират антисъветски фронт.


В същото време Съветският съюз се опитваше до последната възможност да използва всеки шанс за създаване на антихитлерова коалиция. Повтарям: въпреки двуличната позиция на страните от Запада. Така чрез разузнавателните служби съветското ръководство получи подробна информация за задкулисните англо-германски контакти през лятото на 1939 година. Обръщам ви внимание на факта, че те се провеждаха много интензивно и почти едновременно с тристранните разговори на представители на Франция, Великобритания и СССР, които, напротив, бяха умишлено забавени от западните партньори. В тази връзка ще цитирам документ от британските архиви.


Това е инструкция от британската военна мисия, която пристигна в Москва през август 1939г. В нея изрично се посочва, че делегацията трябва да „преговаря много бавно“; че "правителството на Обединеното кралство не е готово да поеме подробни ангажименти, които биха могли да ограничат нашата свобода на действие при всякакви обстоятелства“. Отбелязвам също: за разлика от британската и френската, съветската делегация се ръководеше от висши ръководители на Червената армия, които имаха всички необходими правомощия за „подписване на военна конвенция за организиране на военна отбрана на Англия, Франция и СССР срещу агресията в Европа“.


Своята роля в провала на преговорите изигра и Полша, която не искаше да поема никакви задължения пред съветската страна. ори под натиск на западните съюзници полското ръководство отказва да сътрудничи на Червената армия в конфронтация срещу Вермахта. И едва когато стана известно за пристигането на Рибентроп в Москва, Й. Бек неохотно, не директно, а чрез френски дипломати, информира съветската страна: „... в случай на съвместни действия срещу германската агресия, сътрудничество между Полша и СССР при технически условия, които трябва да бъдат определени, не са изключени“. В същото време той обясни на колегите си: „... Аз не съм против тази формулировка само с цел улесняване на тактиката. Нашата принципна гледна точка по отношение на СССР е окончателна и остава непроменена“.


В тази ситуация Съветският съюз подписа пакт за ненападение с Германия. Всъщност той направи това последен от европейските държави и на фона на реалната опасност да се изправи срещу война на два фронта - с Германия на запад и Япония на изток, където вече се водят интензивни битки по река Халхин-Гол.


Сталин и неговият антураж заслужават много справедливи обвинения. Помним както престъпленията на режима срещу собствения ни народ, така и ужасите на масовите репресии. Повтарям: съветските лидери могат да бъдат упреквани по много причини, но не и за липса на разбиране за същността на външните заплахи. Те видяха, че се опитват да оставят Съветския съюз един на един с Германия и нейните съюзници. И те действаха, осъзнавайки тази реална опасност, за да спечелят ценно време за засилване на отбраната на страната.


Относно пакта за ненападение, сключен по това време, сега се говори много и се отправят претенции именно по адрес на съвременна Русия. Да, Русия е приемник на СССР, а съветският период, с всичките му триумфи и трагедии, е неразделна част от нашата хилядолетна история. Но също така ви напомням, че Съветският съюз даде правна и морална оценка на т.нар Пакт Молотов-Рибентроп. В резолюция на Върховния съвет от 24 декември 1989 г. тайните протоколи бяха официално осъдени като „акт на лична власт“, който не отразява „волята на съветския народ, който не носи отговорност за тази конспирация“.


В същото време други държави предпочитат да не си спомнят споразуменията, подписани между нацистите и западните политици. Да не говорим за правната или политическата оценка на подобно сътрудничество, включително мълчаливото съгласие на някои европейски лидери с варварските планове на нацистите, до тяхното пряко насърчаване. Какво стои зад циничната фраза на полския посланик в Германия Й. Липски, изречена в беседа с Хитлер на 20 септември 1938 г .: „... за решението на еврейския въпрос ние [поляците] ще му поставим ... красив паметник във Варшава“.


Ние също не знаем дали е имало някакви тайни „протоколи“ и приложения към споразуменията на редица държави с нацистите. Остава само да „вярваме на думите им“. По-специално, материалите за тайни англо-германски преговори все още не са разсекретени. Затова призоваваме всички държави да засилят процеса на отваряне на архивите си, публикуването на неизвестни досега документи от предвоенния и военния период. Така, както прави Русия през последните години. Тук сме готови за широко сътрудничество, за съвместни изследователски проекти на историци.


Но да се върнем към събитията непосредствено преди Втората световна война. Наивно беше да се вярва, че след като се разправи Чехословакия, Хитлер няма да предяви нови териториални претенции. Този път към доскорошния му съучастник в раздела на Чехословакия - Полша. Между другото, поводът тук беше и наследството на Версай - съдбата на така наречения Данцигски коридор. Последвалата трагедия на Полша беше изцяло на съвестта на тогавашното полско ръководство, което попречи на сключването на англо-франко-съветския военен съюз и разчиташе на помощта на западните партньори. Постави народа си под колеалата на хитлеровската машина за унищожение.


Германската офанзива се развива в пълно съответствие с доктрината за блицкриг. Въпреки жестоката, героична съпротива на полската армия - само седмица след избухването на войната, на 8 септември 1939 г., германските войски са в покрайнините на Варшава. И военно-политическият елит на Полша избяга на територията на Румъния до 17 септември, предавайки своя народ, който продължи да се бори с нашествениците.


Западните съюзници не оправдаха полските надежди. След обявяването на война на Германия, френските войски напреднаха само на няколко десетки километра във вътрешността на германската територия. Всичко изглеждаше само като демонстрация на активни действия. Освен това Англо-френският Върховен военен съвет, заседаващ за първи път на 12 септември 1939 г. във френския Абвил, решава да спре напълно настъплението поради бързото развитие на събитията в Полша. Започна прословутата „странна война“. Това е пряко предателство от страна на Франция и Англия на задълженията им към Полша.


По-късно, по време на процеса в Нюрнберг, германските генерали обясниха бързия си успех на Изток. Бившият началник-щаб на оперативното ръководство на Върховното главно командване на въоръжените сили на Германия генерал А. Йодл призна: „... ако не бяхме победени през 1939 г., то това е само защото на запад по време на войната ни с Полша приблизително 110 френски и английски дивизии срещу 23 германски дивизии, остават напълно бездейни“.


Помолих да се съберат от архивите целия масив материали, свързани с контактите на СССР и Германия в драматичните дни на август и септември 1939 година. Както свидетелстват документите: точка 2-ра от Секретния протокол към Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август установява, че в случай на териториално-политическо преустройство на областите, влизащи в състава на Полската държава, границата на сферата на интересите на двете държави трябва „приблизително да преминава по линията на реките Нарева, Висла и Сана“. С други думи, в съветската сфера на влияние влизат не само територии, на които живее предимно украинско и беларуско население, но и исторически полски земи в междуречието на Буг и Висла. Не всички сега знаят за този факт. 

 

Както и фактът, че веднага след нападението срещу Полша през първите септемврийски дни на 1939 г. Берлин упорито и многократно призовава Москва да се присъедини към военните действия. Съветското ръководство обаче игнорира подобни призиви. И няма намерение да се включва в драматично развиващите се събития до последна възможност. 


Едва когато става окончателно ясно, че Великобритания и ФГранция нямат намерение да помогнат на своя съюзник, а вермахтът е способен бързо да окупира цялата Полша и да излезе фактически на подстъпите към Минск, е взето решение на сутринта на 17 септември да се вкарат войсковите съединения на Червената армия в т.нар. източна броня. Днес тя е част от територията на Беларус, Украйна и Литва. 

 

Очевидно е, че не е имало други варианти. В противен случай рисковете за СССР щяха да се увеличат многократно, тъй като, повтарям, старата съветско-полска граница преминава само на няколко десетки километра от Минск. И неизбежната война с нацистите щеше да започне за страната от изключително неблагоприятни стратегически позиции. А милиони хора от различни националности, включително евреи, живеещи в близост до Брест и Гродно, Перемишъл, Лвов и Вилно, ще бъдат хвърлени на унищожение от нацистите и техните местни слуги - антисемити и радикални националисти.

Фактът, че Съветският съюз до последната възможност се опитваше да избегне участието в разгарящия се конфликт и не искаше да играе на страната на Германия, доведе до това, че реалният контакт на съветските и германските войски се случи много на изток от границите, посочени в тайния протокол. Не край Висла, а приблизително по така наречената линия Кързън, която през 1919 г. е препоръчана от Антантата като източната граница на Полша.


Както знаете, подчинителното наклонение е трудно да се приложи към вече настъпили събития. Мога само да кажа, че през септември 1939 г. съветското ръководство имаше възможност да прокара западните граници на СССР още повече на запад, чак до Варшава, но реши да не го направи. 

 

Германците предложиха да се определи ново статукво. На 28 септември 1939 г. в Москва И. Рибентроп и В. Молотов подписват Договора за приятелство и границата между СССР и Германия, както и тайния протокол за промяна на държавната граница, който признава демаркационната линия, където де-факто стоят две армии.

През есента на 1939 г., решавайки своите военно-стратегически, отбранителни задачи, Съветският съюз започва процеса на инкорпорация на Латвия, Литва и Естония. Влизането им в СССР е осъществено на договорна основа, със съгласието на избраните власти. Това беше в съответствие с тогавашното международно и държавно право. Освен това през октомври 1939 г. град Вилно и околният регион, преди това част от Полша, са върнати в Литва. Прибалтийските републики в рамките на СССР запазиха своето управление, език и имаха представителство в съветските висши държавни структури.

През всичките тези месеци на дипломатическата и военно-политическата борба, работата на разузнаването, която беше невидима за любопитните очи, не спря. Москва разбра, че пред нея има непримирим и жесток враг, че вече се води скрита война с нацизма. И няма причина да възприемаме официалните изявления, официални протоколни записки от онези години, като доказателство за „приятелството“ между СССР и Германия. СССР имаше активни търговски и технически контакти не само с Германия, но и с други страни. В същото време Хитлер многократно се опитва да вкара СССР в конфронтация с Великобритания. Съветското ръководство обаче не се поддаде на тези убеждения.

Хитлер прави последния си опит да убеди Съветския съюз да предприеме съвместни действия по време на посещението на Молотов в Берлин през ноември 1940 г. Но Молотов точно спазва инструкциите на Сталин, като се ограничава до общи дискусии за идеята на германците за присъединяване на СССР към Тристранния пакт - съюзът на Германия, Италия и Япония, подписан през септември 1940 г. и насочен срещу Великобритания и САЩ. Неслучайно още на 17 ноември Молотов инструктира съветския пратеник в Лондон И. Майски по следния начин:

„За да се ориентирате ... В Берлин не беше подписан никакъв договор и не беше предвидено да се подпише. Случаят в Берлин беше ограничен до ... размяна на мнения ... Германците и японците, както виждате, много биха искали да ни насочат към Персийския залив и Индия. Отхвърлихме дискусията по този въпрос, тъй като считаме такъв съвет от Германия за неподходящ“. А на 25 ноември съветското ръководство сложи край на това. Официално на Берлин бяха изложени условия, които бяха неприемливи за нацистите, включително изтеглянето на германски войски от Финландия, споразумение за взаимна помощ между СССР и България и редица други.

По този начин, умишлено изключвайки за себе си всякаква възможност за присъединяване към Пакта. Тази позиция окончателно укрепи намерението на фюрера да започне война срещу СССР. И вече през декември, като остави настрана всички предупреждения на своите стратези за катастрофалната опасност от война на два фронта, Хитлер одобри плана на Барбароса. Той направи това, осъзнавайки, че именно Съветският съюз е основната сила, която му се противопоставя в Европа. И че предстоящият сблъсък на Изток ще реши изхода на световната война. И беше сигурен, че походът срещу Москва ще бъде бърз и успешен.

Това, което искам да подчертая специално, е, че западните страни фактически тогава се съгласяват със съветските действия и признават стремежът на Съветския съюз да гарантира сигурността си. Така още на 1 октомври 1939 година тогава бившият началник на британското Адмиралтейство У. Чърчил в изказване по радиото заявява: „Русия провежда студена политика на собствените си интереси... За защитата на Русия от нацистката заплаха явно беше необходимо руските армии да застанат на тази линия (има се предвид западната граница)“.

На 4 октомври 1939 г. в Камарата на лордовете британският външен министър Е. Халифакс заяви: „... трябва да се припомни, че действията на съветското правителство се състоят в прехвърляне на границата по същество на линията, препоръчана от лорд Кързън по време на Версайската конференция ... Цитирам само исторически факти и вярвам, че те са неоспорими“. Известният британски политически и държавен деятел Д. Лойд Джордж подчертава: „Руските армии окупираха територии, които не бяха полски и които бяха насилствено превзети от Полша след Първата световна война ... Би било акт на престъпно безумие да се постави руското придвижване под общ знаменател с придвижването на немците“.

И в неофициални разговори със съветския пълномощен министър И. Майски английските висши политици и дипломати говориха по-открито. Британският заместник-министър на външните работи Р. Бътлър на 17 октомври 1939 г. сподели, че: „... в британските правителствени кръгове те смятат, че не може да се поставя въпрос за връщането на Западна Украйна и Беларус в Полша. Ако е възможно да се създаде етнографска Полша със скромен размер с гаранция не само от СССР и Германия, но също Англия и Франция, британското правителство ще се смята за напълно удовлетворено“. На 27 октомври 1939 г. главният съветник на Н. Чембърлейн Х. Уилсън казва: „Полша трябва ... да бъде възстановена като независима държава в своята етнографска база, но без Западна Украйна и Беларус“.

Заслужава да се отбележи, че по време на тези разговори почвата също беше проучена за подобряване на съветско-британските отношения. Тези контакти до голяма степен поставиха основата на бъдещия съюз и антихитлеристката коалиция. Сред отговорните, далновидни политици се открои У. Чърчил, който въпреки добре познатата антипатия към СССР, и по-рано се застъпваше за сътрудничество с него. Още през май 1939 г. той заяви в Камарата на общините: „Ще бъдем в смъртна опасност, ако не успеем да създадем голям съюз срещу агресията. Би било пълна глупост, ако отхвърлим естественото сътрудничество със Съветска Русия“. И след избухването на военните действия в Европа - на среща с И. Майски на 6 октомври 1939 г., той поверително заяви, че „... няма сериозни противоречия между Великобритания и СССР и, следователно, няма основания за напрегнати и незадоволителни отношения. Британското правителство ... би искало да развие ... търговски отношения. Освен това би било готово да обсъди всякакви други мерки, които биха могли да помогнат за подобряване на отношенията“.

Втората световна война не се случи за една нощ, не започна внезапно, изведнъж. И германската агресия срещу Полша не беше внезапна. Тя е резултат от много тенденции и фактори в световната политика от този период. Всички предвоенни събития бяха подредени в една съдбовна верига. Но, разбира се, основното, което предопредели най-голямата трагедия в историята на човечеството, е държавният егоизъм, малодушието, снизхождението към набиращия сила агресор и неподготвеността на политическите елити да търсят компромис.

Следователно е несправедливо да се твърди, че двудневното посещение в Москва на нацисткия външен министър Рибентроп е основната причина, която породи Втората световна война. Всички водещи страни в една или друга степен носят своя дял на вината за нейното начало. Всяка от тях направи непоправими грешки, като по презумпция повярва, че е възможно да надхитрите другите, да си осигурите едностранни предимства или да остане далеч от предстоящата световна катастрофа. И за такава късогледство, за отказа да създадат система за колективна сигурност, те трябваше да платят с милиони животи, колосални загуби.

Пиша за това без най-малкото намерение да поемам ролята на съдия, да обвинявам или оправдавам някого, особено да инициирам нов кръг от международна информационна конфронтация в историческата област, който може да сблъска държави и народи. Считам, че академичната наука с широко представителство на уважавани учени от различни страни трябва да бъде ангажирана в търсенето на балансирани оценки на миналите събития. 

 

Всички имаме нужда от истина и обективност. От своя страна винаги съм насърчавал и призовавам колегите да водят спокоен, открит и довителен диалог. За самокритичен, безпристрастен поглед към общо минало. Такъв подход ще позволи да не се повтарят допуснатите грешки и да се гарантира спокойно и успешно развитие в продължение на много години напред.

Въпреки това много от нашите партньори все още не са готови за съвместна работа. Напротив, преследвайки целите си, те увеличават броя и мащаба на информационните атаки срещу страната ни, искат да ни принудят да се оправдаваме, да се чувстваме виновни. Приемат откровено лицемерни и политизирани декларации. Например резолюцията за значението на запазването на историческата памет за бъдещето на Европа, одобрена от Европейския парламент на 19 септември 2019 г., директно обвиняваща СССР, заедно с нацистка Германия, в разпалването на Втората световна война. Естествено, там не се споменава за Мюнхен. 

 

Вярвам, че подобни „документи“ - не мога да нарека тази резолюция документ –с явното намерение да се предизвика скандал, за опасни, реални заплахи. В крайна сметка тя беше приета от много уважаван орган. И какво демонстрира? Колкото и тъжно да е, това е съзнателна политика за унищожаване на следвоенния световен ред, създаването на който беше въпрос на чест и отговорност на държавите, редица представители на които днес гласуваха за тази невярна декларация. И по този начин те вдигнаха ръка на заключенията на Нюрнбергския трибунал, на усилията на световната общност, която създаде универсални международни институции след победата през 1945 година.

 

Припомням в тази връзка, че самият процес на европейска интеграция, по време на който бяха създадени съответните структури, включително Европейският парламент, стана възможен само благодарение на поуките от миналото, на неговите ясни правни и политически оценки. А тези, които съзнателно поставят под въпрос този консенсус, разрушават основите на следвоенна Европа.

Освен заплахата за основните принципи на световния ред, има и морална, нравствена страна. 

 

Подигравките и издевателствата с паметта - това е подлостта. Тази подлост е умишлена, лицемерна и напълно осъзната, когато изявленията за 75-годишнината от края на Втората световна война изброяват всички членове на антихитлеристката коалиция с изключение на СССР. Подлостта може да бъде страхлива, когато събарят паметници, издигнати в чест на борците срещу нацизма, оправдавайки срамните действия с лъжливи лозунги за борба срещу нежелана идеология и уж окупация. Подлостта е кървава, когато тези, които се противопоставят на неонацистите и наследниците на Бандера, биват убивани и изгорени. Повтарям, подлостта се проявява по различни начини, но от това тя не престава да бъде отвратителна. 


Забравянето на уроците на историята неизбежно води до тежко възмездие. Ние твърдо ще защитаваме истината въз основа на документирани исторически факти. Продължаваме честно и безпристрастно да говорим за събитията от Втората световна война. Това е насочено и към мащабен проект за създаване в Русия на най-голямата колекция от архивни документи, филмови и фотоматериали за историята на Втората световна война и предвоенния период.

 

Такава работа вече е в ход. Също така използвах много нови, наскоро намерени, разсекретени материали при подготовката на тази статия. И в тази връзка мога отговорно да заявя, че няма архивни документи, които да потвърждават версията за намерението на СССР да започне превантивна война срещу Германия. Да, съветското военно ръководство се придържаше към доктрината, че в случай на агресия Червената армия бързо ще отблъсне противника, ще премине в настъпление и ще води война на противниковата територия. Подобни стратегически планове обаче изобщо не означават намерението СССР да атакува първи Германия.

 

Разбира се, днес историците разполагат с документи за военно планиране, директиви на съветския и германския щаб. И накрая, знаем как се развиха събитията в реалността. От висотата на тези знания мнозина говорят за действия, грешките, погрешните изчисления на военно-политическото ръководство на страната. Ще кажа едно в тази връзка: наред с огромния поток от дезинформация от различни видове, съветските лидери получиха и реална информация за предстоящата нацистка агресия. И в предвоенните месеци те предприеха стъпки, насочени към повишаване боеспособността на страната, включително скрития призив към част от военнослужещите, отговорни за обучението, за преместване на формирования и резерви от вътрешните военни окръзи към западните граници.

 

Войната не беше внезапна, чакаха я, подготвяха се за нея. Но нацисткият удар беше наистина безпрецедентен в историята на разрушителната мощ. На 22 юни 1941 г. Съветският съюз се натъква на най-мощната, мобилизирана и обучена армия в света, за която работи индустриалният, икономическият, военният потенциал на почти цяла Европа. В тази смъртоносна инвазия участваха не само вермахтът, но и германските сателити, военните контингенти на много други държави на европейския континент. 

 

Тежките военни поражения от 1941 г. доведоха страната до ръба на катастрофата. Необходимо беше да се възстанови бойната готовност и контролируемост чрез необикновени методи, универсална мобилизация и напрягането на всички сили на държавата и хората. През лятото на 41-вапод вражески огън започва евакуацията на милиони граждани, стотици фабрики и заводи в източната част на страната. Колкото е възможно по-бързо, производството на оръжие и боеприпаси е стартирано в тила, което започва да пристига на фронта през първата военна зима, а до 1943 г. военното производство на Германия и нейните съюзници е превишено. За година и половина съветските хора постигнаха това, което изглеждаше невъзможно. Както на фронта, така и в тила. И все още е трудно да се осъзнае, разбере и да се осъзнае какви невероятни усилия, смелост и всеотдайност изискват тези големи постижения.

 

Срещу мощната, въоръжена до зъби, хладнокръвна, агресивна нацистка машина се изправи гигантската сила на съветското общество, обединена от желанието да защити родната си земя. За да отмъсти на врага, който е разбил, стъпкал мирния живот, неговите планове и надежди.

 

Разбира се, по време на тази ужасна, кървава война някои хора бяха обладани от страх, объркване, отчаяние. Имаше предателство и дезертьорство. Бруталните грешки, породени от революцията и Гражданската война, нихилизмът, подигравателното отношение към националната история, традиции, вяра, които болшевиките се опитаха да насаждат, се почувстваха особено в първите години след идването на власт. Но общото отношение на съветските граждани и нашите сънародници, които се оказаха в чужбина, беше различно - да спасим, запазим родината си. Това беше истински, неудържим импулс. Хората търсеха подкрепа в истинските патриотични ценности.

 

Нацистките „стратези“ бяха убедени, че огромна многонационална държава лесно може да се сгромоляса под собствената си тежест. Надяваха се внезапната война, нейната безмилостност и непоносими трудности неизбежно да изострят междуетническите отношения. И страната да бъде разделена на части. Хитлер категорично заяви: „Политиката ни към народите, обитаващи огромните простори на Русия, трябва да бъде да насърчава всяка форма на несъгласие и разцепление“.

Но още от първите дни стана ясно, че този нацистки план се е провалил. Брестската крепост беше защитавана до последната капка кръв от войници от над 30 националности. През цялата война - и в големи решителни битки, и в защитата на всеки плацдарм, на всеки метър от родния си край - виждаме примери за такова единство.

За евакуираните милиони регионът на Волга и Урал, Сибир и Далечния Изток републиките на Централна Азия и Кавказ станаха техен дом. Жителите им споделиха последното си, подкрепяха с всичко възможно. Приятелството на народите, взаимната им помощ станаха за врага истинска неразрушима крепост.

Съветският съюз, Червената армия, направиха основния, решаващ принос за разгрома на нацизма - без значение какво се опитват да докажат сега. Герои, които се сражаваха до края, обкръжени в Белосток и Могильов, Уман и Киев, Вязма и Харков. Те тръгваха в атаката под Москва и Сталинград, Севастопол и Одеса, Курск и Смоленск. Освободиха Варшава, Белград, Виена и Прага. Те взеха с щурм Кьонигсберг и Берлин.

Ние поддържаме истинската, а не гладка или лакирана истина за войната. Тази народна, човешка истина - сурова, горчива и безпощадна - до голяма степен ни беше предадена от писатели и поети, преминали през огъня и ада на фронтовите изпитания. За моите, както и за другите поколения - техните честни, дълбоки истории, романи, пронизваща „лейтенантска проза“ и стихотворения оставиха отпечатък върху душата ни завинаги. Те станаха завещание - за почит на ветераните, които направиха всичко възможно за Победата. За да помним онези, които останаха на бойното поле.

И днес простите и велики в своята същност реплики от стихотворението на Александър Твардовски „Убит съм край Ржев ...“, посветени на участниците в кървавата, брутална битка от Великата отечествена война в централната част на съветско-германския фронт, са шокиращи. Само по време на сраженията за град Ржев и Ржевския плацдарм от октомври 1941 г. до март 1943 г. Червената армия загуби, включително ранени и изчезнали, 1 милион 342 хиляди 888 души. Казвам тези страшни, трагични, все още далеч от пълни числа, събрани от архивни източници - за първи път отдавайки почит на подвига на известни и безименни герои, за които в следвоенните години поради различни причини говориха незаслужено, несправедливо малко или мълчаха напълно.

Ще цитирам друг документ. Това е докладът на Международната комисия за репарации от Германия, оглавена от И. Майски, подготвен през февруари 1945 г. Задачата на Комисията беше да определи формулата, според която победената Германия трябваше да компенсира щетите, понесени от побеждаващите сили. Комисията заключи, че „броят на изхабените от Германия войнико-дни, прекарани на съветския фронт, надхвърля това число на всички останали съюзнически фронтове поне 10 пъти. Съветският фронт също привлича четири пети от немските танкове и около две трети от немските самолети“ . Като цяло СССР представляваше около 75 процента от всички военни усилия на антихитлеристката коалиция. През военните години Червената армия „унищожава“ 626 дивизии от държавите на „оста“, от които 508 са германски.

На 28 април 1942 г. Рузвелт в обръщението си към американската нация заяви: „Руските войски унищожиха и продължават да унищожават повече от човешката сила, самолетите, танковете и пушките на нашия общ враг, отколкото цялата останала Организация на обединените нации.“ Чърчил в съобщение до Сталин на 27 септември 1944 г. пише, че „именно руската армия извади червата на германската военна машина ...“.

Тази оценка резонира по целия свят. Защото в тези думи се съдържа същата велика истина, която никой тогава не поставя под въпрос. Почти 27 милиона съветски граждани загинаха на фронтовете, в германски плен, умираха от глад и бомбардировки, в гетата и пещите на нацистките лагери на смъртта. СССР загуби един от седем свои граждани, Великобритания - един от 127, а САЩ - един от 320 души. За съжаление, тази цифра на най-тежките, непоправими загуби на Съветския съюз е неубедителна. Необходимо е да се продължи усилената работа за възстановяване на имената и съдбите на всички загинали - бойци на Червената армия, партизани, агенти под прикритие, военнопленници и затворници от концлагери, цивилни, унищожени от наказателни отряди. Това е наш дълг. И тук специална роля принадлежи на участниците в движението за издирване, военно-патриотични и доброволчески сдружения, такива проекти като електронната база данни „Памет на хората“, базирана на архивни документи. И, разбира се, е необходимо тясно международно сътрудничество при решаването на такъв общ хуманитарен проблем.

До победата довеждат усилията на всички страни и народи, които се борят с общия враг. Британската армия защитава родината си от нахлуване, воюва с нацистите и техните сателити в Средиземно море, в Северна Африка. Американските и британските войски освободиха Италия, откриха Втория фронт. САЩ нанесоха мощни, смазващи удари на агресора в Тихия океан. Помним колосалните жертви на китайския народ и огромната му роля в разгрома на японските милитаристи. Не забравяйте бойците на „Сражаваща се Франция“, които не признаха срамната капитулация и продължиха борбата срещу нацистите.

Винаги ще бъдем благодарни за помощта, оказана от съюзниците, предоставили на Червената армия боеприпаси, суровини, храна и оборудване. И тя беше значителна - около 7 процента от общата военна продукция на Съветския съюз.

Ядрото на антихитлеристката коалиция започна да се оформя веднага след атаката срещу Съветския съюз, когато САЩ и Великобритания безусловно я подкрепиха в борбата срещу Нацистка Германия. По време на Техеранската конференция от 1943 г. Сталин, Рузвелт и Чърчил сформираха съюз от велики сили, постигнаха съгласие за развитието на коалиционната дипломация, съвместна стратегия в борбата срещу общата смъртна заплаха. Лидерите на Голямата тройка имаха ясно разбиране, че комбинацията от индустриални, ресурсни и военни потенциали на СССР, САЩ, Великобритания ще създаде безспорно превъзходство над врага.

Съветският съюз изпълни изцяло задълженията си към съюзниците, като винаги протягаше ръка за помощ. По този начин, в мащабната операция „Багратион“ в Беларус, Червената армия подкрепи десанта на англо-американските войски в Нормандия. През януари 1945 г., пробивайки до Одер, нашите войници сложиха край на последното мощно настъпление на Вермахта на Западния фронт в Ардените. И три месеца след победата над Германия, СССР, в пълно съответствие със споразуменията от Ялта, обявява война на Япония и побеждава милионната Квантунска армия.

Още през юли 1941 г. съветското ръководство заявява, че „целта на войната срещу фашистките потисници е не само премахването на заплахата, надвиснала над страната ни, но и да помогне на всички народи на Европа, стенещи под игото на немския фашизъм“. Към средата на 1944 г. врагът е изгонен на практика от цялата съветска територия. Но той трябваше да бъде довършен до края в неговото стрце. И Червената армия започна освободителна мисия в Европа. Тя спаси цели народи от унищожение и поробителство, от ужаса на Холокоста. Спаси ги с цената на стотици хиляди животи на съветските войници.

Важно е също да не забравяме за огромната материална помощ, която СССР оказва на освободените страни за премахване на заплахата от глад и за възстановяване на икономиката и инфраструктурата. Той направи това в момент, когато пепел се простираше на хиляди километри от Брест до Москва и Волга. Например през май 1945 г. австрийското правителство поиска СССР да предостави хранителни помощи, тъй като „не знаеше как да изхрани населението си през следващите седем седмици преди новата реколта“. Съгласието на съветското ръководство да изпрати храна на държавния канцлер на временното правителство на Австрийската република К. Ренер е определено като „спасителен акт ...“, който „австрийците никога няма да забравят“.

Съюзниците създадоха съвместно Международния военен трибунал, предназначен да накаже нацистките политически и военни престъпници. Решенията му осигуряват ясна правна квалификация за престъпления срещу човечеството като геноцид, етнически и религиозни прочиствания, антисемитизъм и ксенофобия. Пряко и недвусмислено Нюрнбергският трибунал осъди и съучастници на нацистите, сътрудници от различни видове.

Това срамно явление присъства във всички европейски страни. Такива „фигури“ като Петен, Квислинг, Власов, Бандера, техните сътрудници и последователи - макар и облечени в дрехите на борци за национална независимост или свобода от комунизма, са предатели и палачи. По безчовечност те често превъзхождаха своите господари. Опитвайки се да спечелят благоволение, като част от специални наказателни групи те с охота изпълняваха най-канибалистичните задачи. Работа на техните кървави ръце са екзекуциите в Бабий Яр, Волинското клане, изгореният Хатин, или изтребването на евреите в Литва и Латвия.

И днес позицията ни остава непроменена - не може да има оправдание за престъпните действия на нацистките съучастници, те нямат давност. Затова предизвиква недоумение, когато в редица страни онези, които са опетнени от сътрудничеството си с нацистите, изведнъж се приравняват с ветераните от Втората световна война. Считам за недопустимо да се приравняват освободители и окупатори. А героизацията на нацистките съучастници може да се разглежда само като предателство към паметта на нашите бащи и дядовци. Предателството на онези идеали, които обединиха народите в борбата срещу нацизма.

Тогава лидерите на СССР, САЩ и Великобритания се изправиха без преувеличение пред историческа задача. Сталин, Рузвелт, Чърчил представяха държави с различни идеологии, държавни стремежи, интереси, култури, но показаха голяма политическа воля, издигнаха се над противоречия и пристрастия и поставиха на преден план истинските интереси на света. В резултат те успяха да постигнат споразумение и да постигнат решение, от което спечели цялото човечество.

Държавите-победителки ни оставиха система, която стана квинтесенция на интелектуалното и политическо търсене на няколко века. Поредицата конференции - Техеран, Ялта, Сан Франциско, Потсдам - постави основата на това, че светът живее без глобална война вече 75 години, въпреки изключително острите противоречия.

Историческият ревизионизъм, проявите на който сега наблюдаваме на Запад, особено по отношение на темата за Втората световна война и нейния резултат, е опасен, защото грубо, цинично изкривява разбирането за принципите на мирното развитие, заложени през 1945 г. от конференциите в Ялта и Сан Франциско. Основното историческо постижение на Ялта и други решения от онова време е споразумението за създаване на механизъм, който да позволи на водещите сили да останат в рамките на дипломацията, като същевременно разрешават възникналите между тях различия.

XX век донесе тотални и всеобхватни световни конфликти, а през 1945 г. ядреното оръжие също излезе на арената, способно физически да унищожи Земята. С други думи, уреждането на спорове със сила стана изключително опасно. И победителите във Втората световна война разбраха това. Разбрахме и осъзнахме собствената си отговорност към човечеството.

Тъжният опит на Лигата на нациите бе взет предвид през 1945г. Структурата на Съвета за сигурност на ООН е проектирана по такъв начин, че да направи гаранциите за мир възможно най-конкретни и ефективни. Така дойде институцията на постоянните членове на Съвета за сигурност и правото на вето като тяхна привилегия и отговорност.

Какво е правото на вето в Съвета за сигурност на ООН? Най-ясно казано, това е единствената разумна алтернатива на директен сблъсък на най-големите страни. Това е заявление на една от петте сили, че едно решение за нея е неприемливо, противоречи на нейните интереси и идеи за правилния подход. А останалите страни, дори и да не са съгласни с това, приемат тази позиция като даденост, изоставяйки опитите да реализират своите едностранни стремежи. Тоест, по един или друг начин, трябва да се търсят компромиси.

Новото глобално противопоставяне започна веднага след края на Втората световна война и на моменти беше много ожесточено. И фактът, че Студената война не се превърна в Трета световна война, убедително потвърждава ефективността на споразуменията, сключени от Тримата големи. Правилата за поведение, договорени по време на създаването на ООН, направи възможно по-нататъшното минимизиране на рисковете и поддържане на конфронтацията под контрол.

Разбира се, виждаме, че системата на ООН работи с напрежение и не толкова ефективно, колкото може. Но ООН продължава да изпълнява основната си функция. Принципите на Съвета за сигурност на ООН са уникален механизъм за предотвратяване на голяма война или глобален конфликт.

Чуваните доста често през последните години призиви да се отмени правото на вето, да се отнемат специалните възможности на постоянните членове на Съвета за сигурност - всъщност са безотговорни. В крайна сметка, ако това се случи, Организацията на обединените нации по същество ще се превърне в Лига на нациите - събрание за празни разговори, лишено от всякакви лостове за влияние върху световните процеси. Как завърши всичко е добре известно. Ето защо победоносните сили подхождат към формирането на нова система за световен ред с изключителна сериозност, за да не се повтарят грешките на техните предшественици.

Създаването на модерна система за международни отношения е един от най-важните резултати от Втората световна война. Дори и най-непримиримите противоречия - геополитически, идеологически, икономически - не пречат да се намерят форми на мирно съвместно съществуване и взаимодействие, ако има желание и воля за това. Днес светът не преминава през най-спокойните времена. Всичко се променя - от глобалния баланс на силите и влиянието до социалните, икономическите и технологичните основи на живота на обществата, държавите, цели континенти.

В миналите епохи смени с такъв мащаб почти никога не са се случвали без големи военни конфликти. Без борба за власт за изграждане на нова глобална йерархия. Благодарение на мъдростта и предвидливостта на политическите лидери на съюзническите сили, беше възможно да се създаде система, която да удържа от крайните проявления на такова обективно, исторически присъщо, развитие на световното съперничество.

Наш дълг – на всички тези, които поемат политическата отговорност и преди всичко на предстаявителите на държавите-победителки във Втората световна война – е да гарантираме, че тази система ще се запази и усъвършенства. И днес, както и през 1945 г., е важно да покажем политическа воля и заедно да обсъждаме бъдещето. Нашите колеги - господата Си Дзинпин, Макрон, Тръмп, Джонсън - подкрепиха руската инициатива, предложена за провеждане на среща на лидерите на петте ядрени държави - постоянни членове на Съвета за сигурност. Благодарим им за това и очакваме такава лична среща да се проведе при първа възможност.

Какъв е дневният ред за предстоящата среща на върха? На първо място, според нас е целесъобразно да се обсъдят стъпки за развитието на колективните принципи в световните дела. Да поговорим откровено за поддържането на мира, засилването на глобалната и регионална сигурност, контрола над стратегическите въоръжения, съвместните усилия за противодействие на тероризма, екстремизма и други належащи предизвикателства и заплахи.

Отделна тема в дневния ред на срещата е ситуацията в световната икономика. И най-вече, преодоляване на икономическата криза, причинена от пандемията от коронавирус. Нашите страни предприемат безпрецедентни мерки за опазване здравето и живота на хората, подкрепят гражданите, които са се озовали в трудни житейски ситуации. Но колко тежки ще бъдат последствията от пандемията, колко бързо глобалната икономика ще излезе от рецесията, зависи от способността ни да работим заедно и в съгласие, като истински партньори. Освен това е недопустимо превръщането на икономиката в инструмент за натиск и конфронтация. Сред нужните теми са опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата, както и гарантирането на сигурността на глобалното информационно пространство.

Програмата на предстоящата среща на върха на „петорката“, предложена от Русия, е изключително важна и актуална както за нашите страни, така и за целия свят. И по всички точки имаме конкретни идеи и инициативи.

Не може да има съмнение, че срещата на върха на Русия, Китай, Франция, САЩ и Великобритания ще играе важна роля в намирането на общи отговори на съвременните предизвикателства и заплахи и ще демонстрира обща ангажираност към духа на съюза, високите хуманистични идеали и ценности, за които рамо до рамо се сражаваха нашите бащи и дядовци.

Въз основа на обща историческа памет можем и трябва да се доверяваме един на друг. Това ще послужи за солидна основа за успешни преговори и съгласувани действия с цел укрепване на стабилността и сигурността на планетата, за просперитет и благополучие на всички държави. Без преувеличение, това е наше общо задължение и отговорност към целия свят, към настоящите и бъдещите поколения.

 

Източник: "Фокус"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Антоанета

    19 Юни 2020 14:56ч.

    Казаното от Президента на Русия Владимир Путин е абсолютната истина! Велик и мъдър държавник! Бъдете здрав Г-н Президент! Не само Русия, но света има нужда от Вас, независимо дали на Западните лидери и САЩ това им харесва! Кога и в България ще се роди такъв велик държавник?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    19 Юни 2020 15:23ч.

    велик велик, ама и той не смее да изрече истината докрай. Изложил е куп неоспорими факти, но още толкова та дори повече е спестил. Драмата на Русия е че не иска или не може ( най-вероятно) да направи дисекция на собствената си история. Абсолютно верни неща говори Путин за историята на Германия, Франция, Англия прочее САЩ... Но в цялата статия никъде не се споменава нещо за болшевишката революция, затова, че главния идеолог на нацизма Алфред Розенберг е роден в Руската Империя и ако не беше революцията най-вероятно въобще нямаше да има ВСВ щото австрийския клоун Шикългрубер по съвместителство син на сервитьорка въобше нямаше да прочете трудовете на Розенберг..... Русия извърши гигантски подвиг, но драмата е, че тя не донесе свобода в Източна Европа... Ако през 1939г в Кремъл седеше едно нормално руско правителство примерно на Корнилов или Колчак или подобни на тях хора Германия щеше да бъде смазана още през 1939г, да не говорим, че въобше нямаше да посмее да напада дори Полша ! Докато не се извърши "катарзис" и не се прочете цялата руска история такава каквото наистина е била Путин и днешния руски елит ще се чудят защо махат паметника на иначе страшно талантливия руски маршал Конев а не пипат паметниците на да кажем Суворов или Кутузов .....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    19 Юни 2020 15:48ч.

    Статията е с непоклатима съдържателна логика, единственият компромис, който видях, е подчертаването на двоякото отношение към Сталин от страна на днешното руско ръководство. Можеше и да го премълчи, или, както се казва, широка и добра руска душа е - ако беше англичанин и се отнасяше до английски или американски диктатор, със сигурност щеше да го премълчи. В поста на тов. ЗИП са подхвърлени интригуващи идейки, с някои от тях не бих могъл да се съглася. Продължавам да устоявам тезата си (която се покрива с тази на Путин), че действията на съветското ръководство в навечерието на войната са безупречни, т.е. направено е далновидно и стратегически 99% от това, което е можело и трябвало да се направи, за да може не само СССР, но и цялата коалиция да спечели войната по праведен начин, т.е. без всякакъв колаборационизъм с фашистите. Защото ако правителство на немски агенти като Колчак или Корнилов трябваше да прави руската политика, съветският и в крайна сметка руският "златен век" можеше да не се случи никога - така Русия никога нямаше да играе първа или втора цигулка на световната сцена, както това се случи по време или след ВСВ именно с помощта на Сталин. В най-добрия случай Русия щеше да бъде от ранга на една Канада, която големите западни и източни зверове лесно щяха да опитомят и разпарчетосат. Защото най-ценното, което имаме, това е една Русия, която никога няма да се обуржоази от съглашателства със Запада до такава степен, че да игнорира и забрави завета и мисията си, завещана й от Древните. И една очаквана забележка към текста - необработен е... и към превода - отвратителен е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • леле леле ,ЗИП

    19 Юни 2020 15:50ч.

    Какъв Корнилов, какъв Колчак, какви нормални правителства . Този филм е от 90те- отиде си заедно с клоуните Горбачов и Елцин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Зип

    19 Юни 2020 16:32ч.

    Безниквеници освен да лекар нещо по същество имат ли да кажат. Едно е сигурно поне за мен. Ако в Кремъл седяха нормални руски мъже комичните швабуци щеха да видят Волга през крив макарон. Дори в най-лошите времена на ПСВ фрицовете седяха най-много в Беларус.Тва да стигат до Волга требе да си яко некадърен или мразен от собствения си народ за да позволиш да се случи!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • безниковец неникаквец

    19 Юни 2020 16:41ч.

    Да не забравяме, че самите фрицове са мразели - и в случая не Русия, а вече болшевизма, затова и са имали мотив да стигнат. Освен това механизираната война с основа в бронетанковите сили е некласическа война, както пък ядрената и с високоточно ракетно оръжие е още по-различен тип - постнекласическа. Така че аналогиите с миналото са аргументи, но само косвени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • комичните швабуци

    19 Юни 2020 17:38ч.

    през 1940 г. прегазиха трикратно превъзхождащите ги френски и британски войски за 40 дни; комичните швабуци гониха двукратно превъзхождащите ги британски войски през цяла Либия, та до Египет; комичните швабуци биха американците при Касерин и в Ардените като маче у дирек... Разбира се, ако начело на съветската армия беше офицерът на британска служба Колчак, СССР щеше да цъфне и да върже.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Зип

    19 Юни 2020 17:45ч.

    Изключителната английска нация през октомври 1940 смаза швабуците в битката за Британия и им нанесе първото военно поражение. Де факто през есента на 1940 Англия воюва сам самичка с цяла Европа под нацистки ботуш... Швабуците разбира се имаха мноо силна сухопътна армия, но в по-сложните видове въоръжения, като флот и авиация Англия доста лесно ги смаза..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    19 Юни 2020 19:30ч.

    Верни неща е казал Путин. Омаловажил е Пакта Молотов-Рибентроп и особено секретния му протокол, който е последният тласък към войната. Народите наистина не са отговорни пряко за решенията на властващите, но тяхна е отговорността, че са ги допуснали до върха. В крайна сметка винаги те плашат за греховете им с живота си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Изключителната английска нация през октомври 1940 смаза швабуците в битката за Британия,

    19 Юни 2020 21:28ч.

    след което си даде почивка до 1944 година. "в по-сложните видове въоръжения, като флот и авиация Англия доста лесно ги смаза", свидетелство за което са 17-те потопени бойни кораба от ескадрата на адмирал Кънингам в битката за Крит, както и линейният кораб "Бархам" и самолетоносачите "Кърейджъс", "Глориъс", "Арк Ройал" и "Ийгъл". Макар че и през 1944 година изключителната английска нация успява да се прослави в битката при Арним, където яде бой на скъсване от немска дивизия, разбита на Източния фронт и изпратена в тила за превъоръжаване и попълване с личен състав. Изключителната английска нация и досега не е разсекретила загубите си, нанесени ѝ от един-единствен немски танк във Вилер-Бокаж. Известно е само, че Витман е изстрелял почти целия боезапас от 92 снаряда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    19 Юни 2020 22:06ч.

    Всъщност истината за ПСВ и ВСВ е, че Европа се самоуби като геостратегически фактор и поднесе властта като на тепсия на САЩ, който влезе през задния вход на историята. Обединението на европейските страни в ЕС всъщност беше закъсняла реакция на случилото се през двете войни, но вече беше много късно. Европа просто загуби играта и няма никакви шансове да се върне в нея.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Путине, Путине...

    19 Юни 2020 22:10ч.

    Дали да не спомена думите на сърбите за Колумб и Америка?? Имам предвид комунизма. С кого иска да се надприказва Путин? Има неопровержими факти за Втората световна война и за голямо съжаление на Путин тези факти са известни в целия свят. Не се и съмнявам, че щяха да ги скрият, изгорят и покрият ако само Путин и КГБ разполагаха с тях. И не му ли омръзна на Путин да влиза в полемика със западните исторически фондове? Те съществуват. Путин се надява приказките да бъдат прочетени само от немислеща и възхваляваща го човешка маса. Само, че сега се е объркал вече не сме ерата на Сталин, днес е ерата на информациите и скрито-покрито няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    19 Юни 2020 22:51ч.

    “Официално на Берлин бяха изложени условия, които бяха неприемливи за нацистите, включително изтеглянето на германски войски от Финландия, споразумение за взаимна помощ между СССР и България и редица други.“ Никакво споразумение за взаимна помошт между СССР и БГ не е предлагано, чел съм документа, Сталин е искал българските пристаништа на Черно Море да бъдат дадени на СССР при “брацката“ подјалба, Хитлер не се е съгласил. Относно Финландија-Лигата на Нациите(предшесвеник на ООН) изхвърлја СССР от организацијата заради вероломното нападение на СССР над Финландија(т.н. Зимна Војна от краја на 1939г). Всъштност след това Германија с нејните војски във Финландија е била в случаја на страната на по-слабија в заштита от савецките агресори. Печално, но факт

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Блеещият тук

    20 Юни 2020 0:30ч.

    бил чел документа...А бе лальо, чел си на дядо си цървулите, т.е. превод на нещо, което даже и си нямаш понятие как изглежда. Пък и както се вижда, ако така четеш, както и пишеш... То е ясно. Има една българска приказка - прост ,та дрънка. Айде стига, ти направо надвикваш камбаните.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    20 Юни 2020 2:58ч.

    в живота най-много обичам мучащи твари да ми обясняват какво съм чел, ама на какъв език съм го чел, ама какво съм разбрал, ама защо пиша с македонската азбука и т.н. Четеш преговорите между Молотов и Рибентроб в Берлин през ноември 1940 г за присъединяване на СССР към Оста(Германия, Италия и Япония), документите са с номера 138, 139, 140 и 141. http://lib.ru/HISTORY/FELSHTINSKY/sssr_germany1939.txt_with-big-pictures.html#109

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Зип

    20 Юни 2020 5:55ч.

    В края на краищата е прекрасно, че Германия пукна през 1945г и се превърна в зомби изсмукано от тевтонския си дух. Русия намери сили и след нацизма смаза и комунизма. Само си представете какъв би бил света при победа на немските варвари? Вместо сегашния прекрасен построен по англосаксонски образец....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Може ли да попитам?

    20 Юни 2020 8:40ч.

    Защо никой в България не споменава нищо за огромния скандал в Германия - "Експериментът Келтнер" - 30 г. са давали отнети деца за отглеждане на педофили! Защо тук има гробовно мълчание за това? https://www.rt.com/news/492170-berlin-pedophiles-foster-children/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отдавна известно

    20 Юни 2020 8:47ч.

    През 1940г. при Дюнкерк Хитлер напълно целенасочено пожали и съхрани английския експедиционен корпус,като спря настъплението на немските бронетанкови дивизии към морето и изчака ингелизите да се евакуират на Могливия остров. После изпрати Рудолф Хес за преговори. Противник на Хитлер беше Фпанция и в" Моята борба" същият неколкократно заявява,че Британия не е противник на Германия. Отдавна е известно,че английското кралско семейство е било с нацистки възгледи. Въздушната война беше просто форма на натиск срещу Ингелизия да сключи мир с Германия,та да я освободи за срещу СССР. Британците ги спаси Чърчил,при всичките му кусури - тури в шах кралското семейство и сега наистина е пародия да му бутат статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Путин за Втората световна война: Западът пренаписва историята

    20 Юни 2020 9:29ч.

    Изтокът също. С всяка промяна по върховете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • магнум

    20 Юни 2020 9:32ч.

    Горният пост е тип уйдурма. На фона на общо-взето свестните мнения, такива бездарни и провокативни пасквили трябва да се трият. Защото това вреди на престижана изданието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • магнум

    20 Юни 2020 9:33ч.

    Говоря за поста на Виктор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 007

    20 Юни 2020 9:34ч.

    Владимир Владимирович се държи като адвокат на СССР, като го оправдава и възхвалява дори на моменти. Т.нар. съюзници също не са безгрешни, вината за двете световни войни лежи и върху тях. Но ако аз можех да задам въпрос на Путин, щях да го насоча в друга посока: Дали баща му и майка му биха се гордяли, че внучките им не са патриоти? И двете са омъжени за чужденци, и преди събитията от 2013г. кротко си живееха в чужбина, защото в Родината не им беше много комфортно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шляхтите

    20 Юни 2020 9:49ч.

    Трудно може да се оспорят фактите изложени от Путин. Виждам писаници в стил....,а вие защо биете негрите. Путин спаси Русия от разпарчетосване. А Полша наистина трябва да повръща милиарди пари,а също и изконни немски територии. Поляците са дълбоко съпричастни и активни участници в геноцида над евреите. Поляците правят системни погроми над евреите и след 1945г. та чак до средата на 60-те години. На Сталин поляците трябва краката да мият и водата да пият защото им даде голяма част от Източна Прусия и Силезия. В Катин Сталин изтреби най-изявените им антисемити и ги спаси от поставянето на Полша на подсъдимата скамейка като антисемитска държава в Нюрнберг.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Tenax

    20 Юни 2020 9:55ч.

    Бе то сичкуту убу, само дето БиБиСи свалиха статуята на Джордж Оруел. Някой от коментиращите демократи да знае защо?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    20 Юни 2020 9:59ч.

    Психичната причина за победата на съветските народи бе любовта към Родината от една страна, както и вече наложената и дала плодовете си идея за равни възможности на всички трудови хора, без разлика на пол, социално положение раса и народност. Тези две идеи липстваха у хитлеристите, те вървяха след идеите за превъзходството си от всякакъв вид, в другите народи виждаха само различни степени на недочовеци, а специално за славяните Хитлер се изказал че били тор на германската нива. Тези различия в идеите дадоха своите плодове и показаха същността си. Подобни битки между народи водени от нови и стари идеи са се случвали много пъти, те не са само военни, военните са само крайна форма на изява на икономическите, културни и философски битки, по мисълта на Ленин. Народи без нова идея за напредъка си загиват, такава е човешката природа, българският народ е също такъв печален пример.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • братский

    20 Юни 2020 10:06ч.

    Ето какво мисли по въпроса средностатистичният руснак: "Американцы успешно продолжают надувать свои пузыри. Америке кранты. Скоро. Но есть хорошие новости. Бессменный президент, вождь и духовный лидер Путин В.В. не собирается на пенсию или в монастырь, а будет продолжать свою деятельность". В резюме казано: от Русия напоследък все хубави новини.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СССР - ЕС 3:0

    20 Юни 2020 10:20ч.

    Специално за тов. ЗИП и "прекрасния нов англосаксонски свят", който той обожава: https://cont.ws/@minopla/1705948

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    20 Юни 2020 11:46ч.

    в часовете по руски (седми или осми клас) се правеше анализ по картината:"Опять двойка". Сега може да се направи анализ по снимката "Товарищ Путин, вы большой учёный" https://www.yavlinsky.ru/wp-content/uploads/2020/06/zero3.jpg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Досага само

    20 Юни 2020 13:12ч.

    Който може да оспори Путин с факти да заповяда. Досега виждам само квалификации и безсилна злоба.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уилт

    20 Юни 2020 15:32ч.

    Истинската история на ВСВ, но без оценка за ролята на Сталин! Не е сериозно. Но не смее, защото над 50% от руснаците одобряват Сталин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и още

    20 Юни 2020 17:40ч.

    Но ако се оцени ролята на Сталин във ВСВ ще трябва да се оцени и огромната роля на Берия

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • овцо, можеш ли да дадеш линк

    20 Юни 2020 17:51ч.

    към нещо, написано от руснак?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Никой

    20 Юни 2020 18:09ч.

    Първо преводът е отвратителен. Второ статията най-напред е публикувана в National Interest (Vladimir Putin: The Real Lessons of the 75th Anniversary of World War II - https://nationalinterest.org/feature/vladimir-putin-real-lessons-75th-anniversary-world-war-ii-162982)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Точно Путин

    20 Юни 2020 18:41ч.

    Ами това ,че над 50% от руснаците одобрявят Сталин е заслуга точно на Путин. При Хрушча,че и при Брежнив,да не говорим за Горби никой не смееше да гъкне в защита на Сталин. Сталин близо 40 години беше системно заличаван от историята на СССР и Русия. Руските ,а и международните хаз.ри раздуха до одиозно изкривяване политическите преследвания при Сталин. Именно политически,защото Сталин репресира не кого да е,а ленинската и троцкистката шайка от гей-педерасти и волунтаристи за световна революция. Покрай тях разчисти и меншевиките,есерите и анархистите - все отговорни за сриването на руската държава по време на Февруарската революция от 1917г. Ноември 1940г. Сталин е опрян до стената и той напълно го съзнава. Франция е сгазена като от луда крава -теле и Хитлер разполага с целия ресурс на континентална Европа. От Дюнкерк 1940г. Сталин знае,че Хитлер иска да се договори с британците. Рудолф Хес е там и въобще не е ясно какво става с преговорите му. Въздушната война срещу Британия все повече прилича на театро с цел Британия за да клекне за преговори. Вътре в СССР Сталин също е наясно,че работата не е добре. Троцкистки шемети под влиянието на гражданската война в Испания са се наложили през 1938г. щото механизираните и танковите корпуси да се разформират до батальони придадени на всяка мотострелкова дивизия. Сталин е бесен и на пожар започват да възстановяват механизираните и бронетанковите съединения. Няма време и да довърши чистката на троцкистите в армията. Това се вижда от действията през 1941-1942г. - на места армията се бие упорито и умело ,а на много места търпи тотален провал,та да се стигне до преминаването на цяла армия,тази на ген. Власов, на страната на немците. Продължаваща хрушчо-хаза.ска мантра е,че Сталин несправедливо си изтепал маршалите и генералите. Троцкисти заговор е имало и точно защото разгромът му не е довършен,обяснява напълно нелогичните и странни капитулации на Червената армия през 1941-1942г. Реално Вермахтът разгроми напълно довоенната Червена армия и Съветската армия трябваше да бъде създадена наново през втората половина на 1942г. Тогава се появиха новите маршали нямащи нищо общо с троцкизма. Сталин не е виновен,че сред ленинистите,троцкистите,есерите,и меншевиките са преобладавали х.зарите,руски и дофтасали от цял свят. Сталин е национален лидер и световната революция на хазар.те въобще не го е бригала.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мишо Константинов

    20 Юни 2020 18:53ч.

    Нещо тов. Путин пропуска агресията срещу Финландия, изключването на СССР от ОН и други такива. Иначе, че всички са били маскари, били са. Каквито са и в момента.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    20 Юни 2020 19:05ч.

    Всъщност Сталин за руснаците е това, което е Наполеон за франсетата. С тая разлика, че Сталин е успешния случай, а Наполеон след Ватерло - неуспешния.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пропуска агресията срещу Финландия

    20 Юни 2020 19:06ч.

    Агресията срещу Финландия не е самоцел, каквато е немската агресия срещу почти цяла Европа и СССР. Въпросната "агресия" е част от съветския план за стратегическата отбрана на страната пред лицето на предстоящото нападение срещу СССР. Преди тази война СССР е предлагал на Финландия по дипломатически канали да се уредят нещата посредством оптимална двустранна полза, които обаче финландската страна недалновидно отхвърля, защото колаборационизмът им с Хитлер и Запада за тях е стратегически, докато за Сталин - само тактически, предвид надвисналата хитлеристка опасност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сталиниана

    20 Юни 2020 19:10ч.

    Не можеш да разбереш ходовете и действията на Сталин във външен и вътрешен план ако не изхвърлиш западните и хрушчовските пропагандни бръмбари от главата. За Сталин трябва да ти говори някой умен и проницателен човек, свидетелствал наживо събитията от оная епоха и нямащ изкуствено натрупани антируски и антикомуистически предубеждения и омрази в себе си. Приветствам днешния пост от 18:41

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сталиниана на 20.06.2020 в 19:10

    20 Юни 2020 19:26ч.

    Те го те: http://militera.lib.ru/h/kymanev_ga2/index.html или https://avidreaders.ru/book/govoryat-stalinskie-narkomy.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Никой

    20 Юни 2020 20:49ч.

    Що се упражнявате в това което не разбирате. Погледнете https://en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_casualties и ако все още съвестта ви го позволява продължавайте да пишете своите глупости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    20 Юни 2020 21:11ч.

    до колегата 20.06.2020 в 17:51 -рецепта за пирожки става ли? Ето коментар от руски журналист, освен това бивш депутат от Държавната Дума https://yakovenkoigor.blogspot.com/2020/06/blog-post_19.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Никой

    20 Юни 2020 21:28ч.

    До горната не зная какво. Прокоментирай линка който съм дал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

    20 Юни 2020 22:21ч.

    Другарю Никаквец, какви жертви са дали руснаци, как точно са загинали, защо след 75г те все още не знаят колко точно са загинали във ВСВ НЯМА АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ИСТОРИЯТА, КОЯТО Жужко Е СКАЛЪПИЛ. Това е съвсем друга тема.ПОНИМАЕШ? Може и да не ти харесва моя отговор, но поне трябва да си наясно, че не можеш да ме извикаш в кварталния ОФ клуб за да ми наредиш как трябва да мисля.Аман от безполезни бивши партийни пропагандатори, които за нищо не стават.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мнооого загрижени

    20 Юни 2020 22:45ч.

    За жертвите на руснаците мноооого са се загрижили всички шороши и либерасти вътре и около Русия и особено от САЩ и Дойче Зеле........,на думи и с крокодилски сълзи. Наследниците на жертвите обаче,участват в шествието на Безсмъртния полк. На кого да вярвам - на внуцити и правнуците на загиналите или на разни розовогащтни либераст-джендъри? Най-интересното е,че като попровериш родословието на повечето руски либерасти и все накрая стигаш до накогашно болшевишко и/или семитско потекло. Даже фамозният шахматен либераст Гари Каспаров макар да се прави на арменец,всъщност наполовината е немски хаз.р.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Направи му добро

    20 Юни 2020 23:08ч.

    Всъщност преоценката на Сталин нямаше да е толкова актуална ако троцкизмът не надигна напоследък глава в З.Европа и САЩ. Сталин беше изхвърлен не само от мавзолея, но и от историятя ня СССР. Хрушчов му направи добро, защото така Сталин получи християнско погребение,а не мумия на египетски фараон.В България троцкизмът беше нещо отминало,забравено и екзотично. Повечето троцкисти и в СССР,и в България се бяха писали ленинисти и поради туй несправедливо репресирани от Сталин. А троцкизмът даже беше основал и Четвърти интернационал и в световен мащаб въобще не беше безобиден. Днес е обединен с културния марксизъм и джендъризма. Подценявянето му в САЩ също ги докара да тая преданархия и Сиатълска комуна. Тия хора нито ги вълнуват сънародници,нито Отечество,нито християнство. Те са световни револУционери и както преди 100 години и сега искат световен революционен пожар.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Господин Никой

    20 Юни 2020 23:15ч.

    БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ и т.н. Ти си си просто това което си. Ако можеш чети това онова, но едва ли!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    21 Юни 2020 3:42ч.

    За ВСВ може да се каже: 1. Тя започва много рано след ПСВ, поради унижението, на което е подложена Германия от мирния договор след ПСВ. 2. Национализмът в Германия е следствие на обидата нанесена от останалите западни държави. И до сега се учудвам на подема на немския народ през 20 и 30 години на миналия век. Те са първи в науката, въоръженията, икономиката и културата. Изключвам еврейския въпрос и мисля, че ако са го заобиколили, Светът днес щеше да изглежда друг. 3. През целия междувоеннен период западните държави по един или друг начин са насочвали Германия на Изток - към СССР -Русия. 4, Договорът Молотов-Рибентроп и за двете страни е бил тактически, защото и двете са знаели какво ще се случи само след не повече от 2 години. 5. Войната с Финландия е след отказа и', да се разменят територии, за да може да се гарантира защитата на Ленинград. Тази война изглежда и малко театрална и заблуждаваща страничните наблюдатели за истинската сила на Червената армия. 6. В края може да се каже: " Всичко тази страшна война е платено с руска кръв и злато!" Резултатът е: Британската империя се разпадна, САЩ станаха велики, богати и наложиха $ за световна валута, Германия загуби статута си на велика сила и стана васална на западните страни, СССР излезе от войната с големи загуби и разрушения, възтанови се и за известно време беше втора световна сила, загуби Студената война и се разпадна. 7. Сталин както казва Чърчил: "Пое Русия с конница и я остави с ядрена бомба" Не съм сигурен, че дълбоко в себе си е бил комунист.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Познатите от последните години тези

    21 Юни 2020 6:44ч.

    Всички са виновни, особено съседите на Русия, Германия на Хитлер е приравнена със съюзниците от антихитлеристката коалиция, а най-виновна е Полша. Отдадено е дължимото и на Украйна. Воювалите на Източния фронт Унгария и Италия са подминати. Личи си традиционният конюнктурен подход в оценката на събития и участници. Статията няма каквато и да била познавателна стойност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    21 Юни 2020 6:54ч.

    Един истински великорус би трябвало да гледа с пренебрежение към един космат кавказец от осетинско-грузински произход... Но са съжаление "хазарите" изпиха мозъка на оцелелите великоруси след 1917... Да, днешна Русия е "хазарски проект" на лунатици, като Бланк, Лейба и Яков, но все пак надеждата за излекуване остава... И утре е ден !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ на 20.06.2020 в 22:21

    21 Юни 2020 9:23ч.

    Пусни си песента "Тъпа овца", много ще ти отива и на ника, и на скалъпените лъжи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • овцо, помолих за линк

    21 Юни 2020 9:48ч.

    към нещо, написано от руснак. Не се прави на овца!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    21 Юни 2020 12:52ч.

    "На 28 април 1942 г. Рузвелт в обръщението си към американската нация заяви: „Руските войски унищожиха и продължават да унищожават повече от човешката сила, самолетите, танковете и пушките на нашия общ враг, отколкото цялата останала Организация на обединените нации.“ Лош превод, Организацията на обединените нации е създадена през 1945г, Рузвелт е казал "Обединените Нации"(така са наречени държавите от антихитлеристката коалиция).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    21 Юни 2020 12:57ч.

    воювалите на източния фронт Италия и Унгария са подминати, защото чрез тези полезни идиоти в момента РФ се опитва да разцепи ЕС.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Д имитров

    21 Юни 2020 14:23ч.

    Изключителна статия! Тя е такава с истинността на фактите,дълбочината на анализа,изводите,препоръките. Управлението на Владимир Владимирович ще бъде епоха в развитието на Русия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Затова

    21 Юни 2020 14:46ч.

    Италия е спомената 4-5 пъти и то не с добро - и като подпалвач на войната ,и като участник. Унгария,кактои България са били безгласни сателити и затова не им обърнато внимание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един българин.

    21 Юни 2020 16:08ч.

    За разлика от Рузвелт, един сенатор от МИсури е казал малко след 22.06.1941: "If we see that Germany is winning we ought to help Russia, and if Russia is winning we ought to help Germany, and that way let them kill as many as possible although I don't want to see Hitler victorious under any circumstances." http://en.wikipedia.nom.si/wiki/Harry_S._Truman

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Янко Пеев

    21 Юни 2020 19:49ч.

    Но моята Русия ще надживее мръсните англосаксонци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    22 Юни 2020 1:43ч.

    указания на Молотов при преговорите в Берлин за присъединяване на СССР към Оста(Германия, Италия и Япония):"в) Болгария — главный вопрос переговоров — должна быть, по договоренности с Г[ерманией] и И[талией] отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию." АП РФ. Ф. 36. Оп. 1. Д. 1161. Лл. 147–155. Собственноручный заголовок документа. Автограф В.М. Молотова. Имеется помета: «Сов. секретно. В. Молотов. 9 ноября 1940 г.». https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1010982 А сега Путин: "Официално на Берлин бяха изложени условия, които бяха неприемливи за нацистите, включително изтеглянето на германски войски от Финландия, споразумение за взаимна помощ между СССР и България и редица други". Интересно кога германците станаха нацисти, та нали савецките и германските другари заедно подписваха договори, деляха Европа, празнуваха с парад в Брест, търгуваха активно. А окупирането на БГ по начин, по който бе осъществено в Балтийските държави, се нарича "споразумение за взаимна помощ между СССР и България ". Освен това брацкият СССР не е имал никакви, ама абсолютно никакви намерения да влиза в Оста, затова за преговорите в Берлин за присъединяване към Оста отиват има-няма 65 представители на брацкия СССР.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Другото лице на войната. Който разбира руски, да чете:

    22 Юни 2020 17:17ч.

    https://novayagazeta.ru/articles/2020/06/22/85957-samovary-rossii

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    22 Юни 2020 19:01ч.

    "Почти 27 милиона съветски граждани загинаха на фронтовете, в германски плен, умираха от глад и бомбардировки, в гетата и пещите на нацистките лагери на смъртта." А тези нештастници, които бјаха пленени по време на војната от германците но не загинаха в германски плен, след 9.5.1945г от германските лагери бјаха директно вкарани в руските затвори/колонии, заштото бјаха третирани като предатели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни

    23 Юни 2020 12:05ч.

    Путин възнамерява да отвори архивите. Надявам се да го изпълни. Не разбрах защо твърдението че Сталин е готвел "превантивна" война срещу нацизма е клевета. Войната срещу фашизма, вкл изпреварваща е дълг на всеки антифашист. "Миролюбието" пред агресора (за което правилно обвиняват мюнхенци) е престъпление.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    24 Юни 2020 7:08ч.

    Сталин е не е готвел превантивна война срещу нацизма, защото тогава нямаше да си сътрудничи с него икономически, да му връща емигрирали германски комунисти и да подписва пактове и секретни протоколи за разпределяне на територии. Сталин е искал същото като западните демокрации Великобритания и Франция - нацизмът да насочи агресията си срещу отсрещната страна. В крайна сметка всички са пострадали от хитруването си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • логореята

    24 Юни 2020 9:31ч.

    Целта на Путин, както преди това и на Сталин - да отсрочи неизбежното стълкновение - https://cont.ws/@m-su/1709819

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не разбрах защо твърдението че Сталин е готвел "превантивна" война срещу нацизма е клевета

    24 Юни 2020 9:34ч.

    Защото едно такова твърдение може да хрумне само на глупав човек, който стои далеч от управлението, реалната политика и голямата геополитика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    24 Юни 2020 13:53ч.

    Във Великобритания тайните документи от времето на войната, според закон трябва да останат тайни 50 години. Този закон бе променен през 1967г до 30 години, но засегна само документи след 1967г а от 2010г срока бе намален до 20 години. Някои тайни документи от ВСВ с изтекъл 50 годишен срок бяха публикувани, но това бе в разрез с днешната политика и затова излезе ново решение - останалите да останат тайни до 2050г. От публикуваните се видяха много интересни неща, неща за които говори Путин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    24 Юни 2020 14:22ч.

    Най-упорити и нагли в глупостите си са поляците. Те винаги са се смятали за "специални" и всичко трябва да се върти около тях. Но от поляк НИКОГА няма да чуеш, че Полша и Хитлер имат пакт за ненападение от януари 1934г. Че когато Хитлер влиза в Чехословакия, Полша също заграбва част от нея. Без Чехословакия, която е една от най-индустриализираните държави в Света, Германия не би могла да води война. И Англия, Франция и Италия я подаряват на Хитлер БЕЗ да питат чехите. Договор за нанападение между СССР и Германия се подписва когато СССР води война с Япония и трябва да се подсигури да не воюва на два фронта. Япония е много недоволна, че Германия не я подпомага, когато воюва срещу СССР и затова не нарушава споразумението за примирие със СССР, когато Германия напада СССР. Що се отнася до "превантивна война" от страна на Хитлер, ВСЕКИ агресор се оправдава, че жертвата го е нападнала преди това. Такива епизоди има и в българската история.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Димитров

    24 Юни 2020 15:01ч.

    Във всяка реч или изказване няма излишна дума,няма заплаха,има реалност,конструктивен подход,равнопоставеност,как да не уважаваш такъв ръководител?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поляците не бяха виновни за Втората световна война по времето на социализма

    25 Юни 2020 7:46ч.

    Те са виновни днес. Днес те са сред подпалвачите ѝ, като англичани, французи и донякъде само германците. Украйна също е виновна в днешно време. От днешна гледна точка тя дори не е била част от СССР, а съюзник на Хитлер. Пропусната е вражеска Грузия, може би заради неудобния факт, че възвърналия славата и величието си Сталин, е грузинец?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    25 Юни 2020 15:02ч.

    Не само секретна информация. Има огромен набор от публикувана информация за войната, но по някаква причина никой не й обръща внимание, като тази за военнопленниците. Войник от противникова армия, когато е пленен, се задържа като военнопленник за да не може да воюва повече срещу пленилите го. Но по някаква причина (по-умните форумци да я обяснят) САЩ и Германия обменят военнопленници докато войната е в прогрес. Последната 6-та обмяна е през януари 1945г, когато американската армия е в Европа. За 2300 американски войници, те разменят 4500 немски войници, за да продължат да воюват за Хитлер.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдателче, я дай линк за дружбата между американци и хитлеристи

    25 Юни 2020 21:41ч.

    И то от сериозен източник. Че иначе всеки може да изпляска каквато лъжа му нареди началникът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи