От диалога Тръмп – Путин определено може да излезе и ще излезе нещо полезно в глобален план, особено в сферата на сигурността и разоръжаването, а също виждаме и интересни раздвижвания по южната граница на Сирия и в Украйна.
Но в самата Америка сега диалогът с Русия няма абсолютно никакво значение сам по себе си. Както героят на Достоевски се чудеше какво ли ще е, ако вечността е руска селска баня с паяци, така и ние се чудим как огромното богатство на международната политика може да се редуцира до нищожния проблем за спасяването на една богата, амбициозна и безогледна жена с разклатени нерви от затвора, който търпеливо я чака, и напълно заслужено.
Допитванията системно показват, че обикновеният американец в грамадното си мнозинство нехае за руската „опасност“ въпреки непрестанния медиен терор над него в тази посока. Само половин процент от американците назовават и Русия сред заплахите за страната си.
Като регистриран член на Демократическата партия, впрочем като почти всички други политически събудени хора в град Ню Йорк, всекидневно получавам от разните отдели на „ЦК“ на партията по няколко кървави електронни писма. В събота най-фебрилното окръжно бе за събирането на 50 хиляди подписа против посещението на Путин във Вашингтон през есента, за което през седмицата съобщиха Тръмп и държавният секретар Помпео.
„Да не позволим на Путин да стъпи в нашата страна и да атакува нашите междинни избори!“
Нашето разузнаване, пишат ми от Демократическата конгресна комисия по кампаниите, Democratic Congressional Campaign Committee, потвърди, че Путин е атакувал изборите ни в 2016 г. и сега активно планира да атакува междинните ни избори. За какъв дявол Тръмп кани Путин във Вашингтон тъкмо пред най-големите ни междинни избори?!
Писмото параноично редува тлъст шрифт с червени и сини мастила, ключови думи само с главни букви. Заглавието на писмото истерично крещи: „РУСИЯ ТРЕВОГА!“
Как виждат тези партийни пропагандисти възможност Путин от срещата си с Тръмп в Белия дом да „атакува изборите“ за конгресмени в огромната, децентрализирана американска федерална република? Нали в 2016 г. ставаше дума уж за хакнати компютри на Националния комитет на Демократическата партия, за откраднали писма на Хилари, на близкия на сем. Клинтън Джон Подеста и други, които после били „изтечени“ в медиите, и които уж навредили на избирането на Хилари?
С какво самото физическо присъствие на Путин в Белия дом заплашва Америка? Страхуват ли се демократическите партийни бонзи от думите, които той ще каже пред камерите там? На Путин май очевидно му хареса да се меси в американската политика с реплики, които изпуска пред американските камери.
След като самият Тръмп превърна пресконференцията в Хелзинки най-вече в трибуна за борба с хиларизма, дълбоката държава на американските разузнавателини служби и корпоративни медии, в която руският му „конкурент“ му беше най-драг съюзник, беше логично и последният да се възползва.
Казаното на пресконференцията за американските лица, с които имал връзка и британският сенчест финансист Бил Браудър, и бившият американски посланик в Москва Майкъл Макфол, спечелили 1,5 млрд. долара от сделки в Русия, без да платят данъци нито там, нито в родината си, но пък дали 400 млн. долара за кампанията на Хилари, бе веднага опровергано от демократите – ставало дума не за 400 милиона, а за по-малко от 400 хиляди, и то не за Хилари, а за партията. Но дори информаторите на Путин този път да са сгрешили, което ми се вижда малко вероятно, със сигурност до есента ще се подготвят много по-добре.
Сделките на Хилари са такъв характер, че ще се намерят хиляда начина да бъде обесена,
а и омразата към нея у милиони американци не е изстинала. Това, което прави доста силни вълни от трибуната в Хелзинки, от Белия дом ще предизвика цунами. Така руската истерия на демократите ще извърти пълен кръг и ще доведе закономерно до окончателния позорен крах на хиларистката клика. В това не бива да има никакво съмнение.
Разследването на Мълър за руската зависимост на Тръмп е в задънена улица и обречено въпреки заклинанията и имейл кампаниите на демократите. Стана ясно, че разследването на ФБР за писмата на Клинтън, подновено 11 дни преди президентските избори през 2016 г., е била забавено заради разследването на фалшивата руска връзка.
Путин каза също, че по едно от 12-те обвинения на Вашингтон срещу руски агенти, повдигнати преди срещата в Хелзинки, имало вече заведено дело и в американски съд и никакви доказателства за вина не били намерени. В четвъртък американският Сенат с абсолютно мнозинство 98 срещу 0 гласа прие резолюция, внесена от близкия на сем. Клинтън нюйоркски сенатор Чък Шумър, с която забрани американски длъжностни лица да бъдат привличани в разследванияте на руските правозащитни органи, както предложи руският президент в обмен на допускането на 12-те обвинени да бъдат разпитани от американските органи на американска земя. Американският политически елит в своята съвкупност се ужасява от възможността делото на „руската връзка“ да попадне в ръцете на независим от партизанското им телефонно право съд – било руски или американски.
На пресконференцията в Хелзинки Тръмп отново буквално заби опонентите си седем педи в земята: „Защо сървърът на Демократическия национален комитет никога не бе иззет и изследван от ФБР? Къде е сървърът? Къде са 33-те хиляди изчезнали писма на Хилари? Позор за ФБР и за нашата страна!“ И двамата с Путин ухилени си стискат ръцете пред камерите! С явно удоволствие!
Бясната реакция на американските преститутки –
и от уж „либералните“ медии като CNN – с коментарите на Андерсън Купър и Уулф Блицър, и от консервативните като Фокс нюз – с интервюто на Путин с Крис Уолъс, и на жълтата преса като нюйоркския таблоид „Дейли нюз“ – никак не е безпричинна!
Този стар компютърен трик е нарочен за връх на художеството
Путин отива във Вашингтон: „Ето това наричам „силен човек!“
За по-разсеяните сини колеги, които джафкат по команда срещу „предателя“ Тръмп, искам да припомня накратко
какво всъщност се случи в Америка през последните две години
след лятото на 2016 г., когато завършваше президентската кампания на демократите и Бърни олицетворяваше всички наши надежди, събираше в пъти повече пари от Хилари с нейните акционни комитети от милиардери, и то само от дребни дарители като мене, и водеше убедително в допитванията и срещу Хилари, и особено важно, срещу Тръмп. Следващите редове са мой вътрешен поглед като регистриран демократ и привърженик на Бърни, но също и стопроцентова истина.
През август 2016 г. Демократическият национален комитет (DNC) фалшифицира първичните избори (primaries) в партията срещу Бърни и Хилари получи номинацията, въпреки че нямаше реален шанс срещу Тръмп. Бюрократите от DNC строшиха гръбнака на Бърни и го принудиха да подкрепи с половин уста Хилари. След това бяха разобличени в корупционни зависимости от Хилари и хиларистките Деби Васерман-Шулц и Дона Бразил – принудени да подадат оставка. Целия ентусиазъм на привържениците на Бърни обаче се изпари и това допринесе много за победата на Тръмп, макар че никой от нас, разбира се, не е гласувал за него – аз гласувах за зелената Джил Стайн.
Кабинетът на Обама започна безпрецедентно разследване и на майчиното мляко на Тръмп, семейството му, преходния му тим и всички, свързани по някакъв начин с него. Партийният бос Дона Бразил бе дала предварително на Хилари въпросите за президентския дебат. DNC плати на Кристофър Стийл да излезе с фалшивото досие на Тръмп. Корпоративните медии забълваха записи на Оранжевия, дрънкащ пубертетно за сграбчване на жени за телесни части, раздуха се феминистка истерия.
Когато Тръмп, въпреки всичко казано, и както прогнозирах в началото на септември, спечели изборите, кабинетът на Обама веднага започна разследване на несъществуваща „руска намеса“ в тях. Барак промени указ (executive order) 12333 и даде на ред допълнителни инстанции право на достъп до разузнавателни данни, които после изтекоха в медиите: първият черен президент продължи достойно делото на Буш II по превръщането на Америка в образцова полицейска държава.
Раздуха се отгоре безпрецедентна пропагандна истерия за „руската връзка“ на Тръмп с активното участие на службите и медиите, която не само не престана и след встъпването в длъжност на новия законно избран президент, а се засили и бързо взе облика на пълзящ държавен преврат, който не е прекратен и досега. Тук сигурно играят самостоятелно и интересите на ВПК от поддържане военна ескалация с Русия, както пише Пол Крейг Робъртс, а безспорно и 17-те разузнавателни служби са твърде много и постоянно си търсят оправдание, но живецът на злото съм уверен, че е именно у политическата класа. Службите и медиите са техни лостове. Това може да изглежда идеализъм, но мисля, че е истината. Възникна никога небивал досега Хобсов Левиатан, и то в резултат на уж либерализацията и глобализацията.
Уотъргейт, който взе главата на Никсън, е детска игра в сравнение с техните зловещи машинации!
Както вече писах в началото на месеца, преди десет месеца с уволнението и на Стив Банън всички помислихме, че превратът на хиларистите успя. Но напоследък нещата изглеждат съвсем различно. Тръмп трупа пирови икономически победи у дома – пирови, но победи. Бизнесът реагира добре на данъчните му съкращения, Дау Джонс значително надвишава равнището на Обама. А зад кулисите Тръмп одобри и всички социални програми, които лидерката на демократите в Конгреса Нанси Пелоси му поиска. Безработицата е под 4%, спадна и сред чернокожите, инфлацията е ниска. Това, разбира се, става с цената на увеличен бюджетен дефицит и нови колосални заеми. Но лихвите не растат, курсът на долара не помръдва много, пазарите не наказват Тръмп. А пропагандата срещу него губи сили и той се чувства все по-независим във външната политика и способен да се върне към първоначалните си приоритети от 2016 г. – и най-вече към
органичната си, неподправена омраза към Хилари и нейната партизанска клика.
Твърде много се напати егото му от тях!
И в това отношение и Путин, и Си, и Асанж, и всеки друг лидер на конкурентна на враговете му политическа или пропагандна сила му е приятел и съюзник. Всичко друго губи остротата си за Тръмп – и нефът, и газът, и иранското и корейското ядрено оръжие, дори Нетаняху. И затова кани Путин и ще го кани и посещава и в бъдеще.
И по парадоксален начин нараненото инфантилно его на президента с оранжевия перчем копае в същата посока като „къртицата на историята“ – и към нормализация между САЩ и Русия, от която цял свят е заинтересуван, и за която няма обективни пречки, и към очистването на авгиевите обори на Демократическата партия и на целия вашингтонски прогнил властов естаблишмент.