“Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба… Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нужно да се пролива кръв… През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците”. В книгата си “Крокодилът на Аристотел” (Le Crocodile d'Aristote) френският философ Мишел Онфре изразява възхищението си към антимарксисткия мислител. Откъс от нея публикува “Поан”.

 

 

"Прудон и неговите деца", картина на Гюстав Курбе от 1865 г.

 

Огромната популярност на Маркс е обратно пропорционална на тази на Пиер Жозеф Прудон. Вярно е, че през ХХ век политическата мисъл на германския философ на практика направи възможен Съветския съюз, много страни на Изток, няколко страни в Африка, но също, и днес все още, Китай, Куба, Виетнам, докато политическата теория на Прудон, уви, никога не е била прилагана в нито една страна. 

 

Нека да добавим към това, че повечето френски интелектуалци и философи от миналия век са били марксисти в някакъв момент от съществуването си - включително Албер Камю, това означава притегателна сила… Впрочем полемиката, която противопоставя Маркс и неговия т. нар. научен социализъм на Прудон, въплъщаващ един предполагаемо утопичен социализъм, интелектуалният Маркс, който умее да мисли, на работника Прудон, неспособен да разбере едно сложно разсъждение, е клише, доста разпространено и днес. 

 

Маркс представлява авторитарния социализъм с диктатура на пролетариата, следователно диктатура, докато името на Прудон се свързва с един анархистичен социализъм, който не залага на насилието, за да се осъществи, а на нова икономическа организация, която е в състояние да позволи справедливо разпределение на добавената стойност. Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нуждо да се пролива кръв. Прудон ненавижда якобинците от 1793 г., Революционния трибунал и правителство, Робеспиер и монтанярите, всички положителни препратки към Маркс и марксистите. Пред тях той предпочита жирондицните, защото те отхвърлят якобинската централизация на властта и нейната концентрация във фигурата на човек, който стои на върха на пирамида, за да им противопостави децентрализирана организация, изградена от основата - която определят сътрудничеството, взаимопомощта, федерацията, иначе казано: обратното на икономика, планирана чрез диктатура на пролетариата. 

 

Маркс срещу Прудон.

 

В началото на техните отношения Маркс цени Прудон от “Какво е собствеността?” (1840 г.). В “Светото семейство” (1845 г.) Маркс не спира да го хвали и го представя като самоосъзнал се пролетарий - в това твърдение се усеща левият хегеланец, какъвто по това време е Маркс, който мисли в категориите на “Феноменология на духа”. Прудон критикува радикално частната собственост, която е в основата на капиталистическата и либерална политическа икономия; той мисли политическата икономия като наука; за пролетариата той е това, което е бил Сийес за третото съсловие преди Френската революция; помним “Какво е третото съсловие?”, в което абатът казва: “Какво е третото съсловие? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Прудон въздейства по същия начин, твърдейки: “Какво е пролетариатът? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Тогава Маркс е възхитен.

 

Но когато се появява неговата “Система на икономическите противоречия”, с подзаглавието “Философия на нищетата”, Маркс скъсва брутално с него, публикувайки “Нищетата на философията”, в която съсипва от критика Прудон. По какви причини? За историята са дадени подходящи причини: Прудон изпозвал погрешен хипотетично-дедуктивен метод. Ясно… Но можем ли да повярваме, че подобно несъгласие за метода може да породи толкова презрение, атаки срещу противника, класова омраза в Маркс към Прудон?

 

Има и други причини, те очевидно не са толкова достойни за уважение и можем да разберем, че Маркс ги прикрива зад методологически претекст, който на пръв поглед е по-почтен: Маркс моли Прудон на 5 май 1846 г. да бъде негов кореспондент във Франция. В писмо, което му изпраща на 17 май 1846 г., французинът отказва: обяснява му, че и дума не може да става социализмът да стане доктринален, да поучава  народа, да се превърне в нова теология и да стане “нова религия”, ако не и нова мистика, да прибягва до отлъчване и анатеми, да замени една нетърпимост с друга нетърпимост, че кървавата революция не е методът, а “Вартоломеева нощ на собствениците” не е решение на проблемите, поставени от капиталистическата собственост. Защото Прудон вярва в мирен метод, който включва самоуправлението, което трябва да предхожда възпитанието на народа: “Нашите пролетарии имат толкова голяма жажда за наука, че ще приемат много зле, ако им предложим да пият само кръв” (« Correspondance », том II, с. 200).

 

През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците. Това означава, че много добре е разбирал замисъла на германския философ, който се обижда; той няма да спре да дразни този, на когото се е възхищавал.

 

По-късно, когато пише “Капиталът”, Маркс ще използва метода на Прудон, после неговите понятия: добавената стойност, която френският философ нарича “придобивка”, разделението на труда, механизацията, конкуренцията, монопола, намаляването на нивото на печалбата, кризите и т.н. На какво се е възхищавал Маркс? На това, което е използвал, а именно анализа на капитализма. Защото, ако и единият, и другият си приличат по това, което е, те се различават по това, което би трябвало да бъде. Те споделят описанието: прочита на света, анализа на икономическата система, генеалогията на капиталистическата експлоатация на пролетариата чрез конфискацията на принадената стойност, но те се разделят при решенията, които трябва да се вземат за установяване на социална справедливост. Това писмо от 1846 г. го казва: Прудон иска да революционизира икономиката, Маркс - да изтреби собствениците. Така че спорът не е методологически и текстуален, а идеологически и екзистенциален.

 

Анархистичен социализъм.

 

Прудон обяснява например механизма на придобивката, която Маркс ще нарече по-късно принадена стойност. В своята “Първа записка” (“Какво е собствеността?”), той  създава следния живописен образ: “Двеста гренадири за няколко часа са издигнали обелиска в Луксор върху основата му; можем ли да предположим, че само един човек за двеста дни ще успее да постигне това?”. Възложителят на тази работа е платил добре за индивидуалния труд на тези двеста работници, но това, което двеста работници могат да постигнат само чрез общия си труд и никога не биха постигнали, ако работеха сами, а именно силата на колективния труд, не бе платена: това ограбване е кражбата. Когато Прудон пише прочутата фраза: “Собствеността е кражба”, именно това има предвид, кражбата, наречена придобивка, която си присвоява собственикът, който не е работил. Придобивката е също арендата за земите, наемът за апартаментите, рентата от инвестираните средства, банковата лихва, облагата и печалбата, получени на борсата. Прудон иска да разпредели справедливо плодовете, получени от колективния труд. Той разбра, че забогатяването на едните, на богатите, върви ръка за ръка с обедняването на другите,эна  бедните. За да го постигне, той не иска конфискация на земи, колективизация и премахване на частната собственост, той дори я защитава като гаранция срещу комунизма, чиято авторитарна, дисциплинарна и кървава - ако не и тоталитарна природа е предвидил.

 

Той иска друга социална организация, изградена върху сътрудничеството, взаимопомощта. Прудон предлага нищо по-малко от самоуправление - което е обратното на диктатура на пролетариата. Каква е тази взаимопощ, която е в основата на Прудонистката доктрината и която се противопоставя на всяка кървава революция? Икономическа федерация на производителите и потребителите в търговията им, за да позволи на едните да плащат справедлива цена, а на другите да бъдат възнаграждавани справедливо. Този социализъм е представен като утопичен от социалистите, които имат амбициите да развиват научен социализъм! Маркс се стреми впрочем към идилично и райско безкласово общество, докато Прудон се задоволява да даде максимални шансове на конкретната справедливост. Маркс е син на адвокат, увлякъл се по немската философия, по-специално по Хегел; Прудон е син на бъчвар, който фалира, защото не знае как да изчисли печалбите от стоките си, и на майка готвачка; на седем години той пасе единствената крава, която семейството притежава; стипендиант, той не може да се яви на матура, заради бащиния фалит, тогава става чирак печатар, после коректор. По онова време коригира коректурите на “Новият промишлен и обществен свят” на социалиста Шарл Фурие, безансонец като него: така той открива социализма. След като остава без работа, обикаля Франция, търси работа в печатарството, понякога намира, но също е и безработен. Връщайки се в Безансон, той основава печатница, но е сполетян от същото зло като баща си и фалира. Заминава за Париж, живее суров, беден, мизерен живот. Той отива по-далеч в своето откриване на социализма. За разлика от Маркс, той не е от партията на народа, защото той самият е народа.

 

“Положителна анархия”. 

 

Именно той за първи път се нарича анархист в политическия смисъл на думата. Преди него анархията е синоним на безпорядък; след него, който предлага “положителна анархия”, думата означа истинско управление. В края на живота си, в “Теория на собствеността”, той защитава идеята за анархистична държава - с други думи, далеч от оксиморона, за който априори си мислим, конкретна анархистична и прагматична формула, в която тази политическа форма гарантира анархистичните придобивки.

 

В името на анархистичния социализъм той атакува капитала, управлението и католическата църква и, без да вярва нито в теорията за социалния договор на Русо, нито във формулата на пряката демокрация, нито във всеобщото избирателно право, нито в якобинския социализъм, наследен от Френската революция, той иска организация на работници от самите тях и за самите тях. Той вярва в класовата борба, в противопоставянето на капитала и труда, но и в силата на свободата и индивидуалната инициатива. Той не желае диктатура на пролетариата, а организация на работническата класа в практиките на самоуправление. Той не поставя нищо над свободата, това е неговият начин да постигне справедливост без да извършва несправедливост - което няма да е така нито при Маркс, нито при социалистите.

 

Наследството на мисълта на Прудон бе опустошено от Маркс и неговите хора, които искаха да пропъдят, без оглед на морала на своите средства, всяка социалистическа анархистична опция в международното работническо движение. Заплахи, поставяне на бюлетините в урните преди началото на изборите, създаване и разпространение на фалшиви новини, по този начин марксистите си осигуриха лидерството на левицата в Европа. 

 

Марксист, Ленин организира болшевишки държавен преврат през 1917 г. и няколко седмици по-късно бяха отворени първите лагери, за да бъдат натъпкани противниците. Натъпкани, а после убити. Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба. 

 

“Здрава и мека”.

 

Картината на Курбе показва работник, който пише, мисли, работи за своите близки, а не, както в случая с Маркс, дребнобуржоазен интелектуалец, който мисли за света, изхождайки от своята библиотека, книги и философските произведения на Хегел. Художникът искал да накара философа приживе да му позира, но той винаги отказвал, смятайки, че всичко това е суета. Така че след смъртта му Курбе работи по снимки на Прудон. За тридесет и шест дни той рисува това платно, на което го виждаме да седи замислен на стъпалата,  обграден с книги, хартия, перо и мастилница. Дясната ръка е върху бедрото, лявата ръка е подпряла долната част на брадатото му лице, той има твърд вид. Нищо по-нормално, като знаем, че Курбе е използвал снимки, но също… посмъртната му маска! Зад него играят двете му дъщери, едната се учи да чете от буквар, другата си играе с пясък. В първоначалната версия децата са придружени от майка си; тя изчезва в окончателната версия, заместена от… кош за пране, поставен върху плетен стол! Сцената се разиграва в дома му, на улица “Д’Анфер” в Париж.

 

Блузата, носена от Прудон, му била подарена от Бесто, богат селянин от Ла Бос, докато излежавал тригодишна присъда в затвора “Ла Консиержери” за простъпка в пресата. Същият му изпращал и хранителни продукти. “Владетелят”, както той го наричал, му донесъл тази блуза на свиждане в затвора през октомври 1849 година. Философът бил съобщил на издателите си («Correspondance », том II, с. 384), че му е студено в килията и е без дрехи и гащета. Приятелят от Ла Бос сложил в кошницата също пастет от полска яребица, който Прудон описва като чудо - “никога не сме имали такова лакомство”, пише той на своя приятел д-р Маге на 30-ти същия месец. Той добавя: “Блузата е със същата изработка, почти щях да кажа същата тъкан като пастета: напълно селска кройка, полски кантове, здраво и меко платно; открих само един съвсем малък недостатък и той е, че тя е по мярка на г-н Бесто и все още не мога да я облека. Главата ми не минава, каквото и усилие да направя! Ще трябва да я срежа или да я оставя в шкафа. Тази пречка ме обижда. Исках да нося тази блуза в знак на братски спомен; струва ми се, че дупката, която ще направя, ще бъде дупка и в моите чувства” (Correspondance, том III, с. 41-42).

 

Блузата на Прудон разказва за верността му към неговия път на човек от народа: дете на бедни родители, самият той работник, винаги на страната на бедните, смирените хора, той е философът на бедните и знае, че винаги те плащат сметката на Историята. Ако не харесва Френската революция, то е, защото тя не е била нищо друго за клетниците, освен смяна на господарите: при Луи ХVI или при Робеспиер, те се блъскат и нямат думата. Разбира се, Френската революция е родила красиви идеи, Свобода, Равенство, Братство, но каква свобода може да упражнява беднякът? С кого е равен той, ако не с братята си по мизерия? И кой е негов брат? Със сигурност не и новобогаташите, които са увеличили състоянието си с благата, конфискувани от духовенството и които заменят властта на феодалната аристокрация със своята, властта на собственическата буржоазия. Така че дали е Монархия, Република, Директория, Реставрация, Империя е все едно за бедните, които не виждат ежедневието им да се подобрява. 

 

Прудон не вярва в друга власт за народа, освен тази, която той самият ще упражнява, решавайки за това, което засяга. В своята “Първа записка” той пише: “Да бъдеш управляван означава да не бъдеш изпускан от очи, проверяван, шпиониран, насочван, подчиняван от закони, регулиран, затварян, поучаван, наставляван, контролиран, оценяван, преценяван, цензуриран, командван от хора, които нямат нито титлата, нито познанията, нито добродетелта за това… Да бъдеш управляван означава при всяка операция, при всяка сделка, при всяко движение да бъдеш оценяван, регистриран, преброяван, таксуван, подпечатван, измерван, котиран, разпределян, облаган с годишен данък занятие, уволняван, упълномощаван, апостилиран, предупреждаван, възпрепятстван, реформиран, поправян, наказван. Под предлог за обществена полезност и в името на общия интерес да плащаш своя дял, да изпълняваш, да бъдеш ограбван, експлоатиран, монополизиран, злоупотребяван, изстискван, мамен, присвояван; после, при най-малката съпротива, при първата дума на оплакване, обуздаван, поправян, презиран, обиждан, преследван, тормозен, пребиван, обезоръжаван, връзван, затварян, разстрелван, обстрелван, съден, осъждан, депортиран, жертван, продаван, предаван и върха на всичко, измамен, подиграван, оскърбяван, опозоряван”. Ето защо той смята, че самоуправлението е формата на социализъм, която най-добре може да гарантира свободата, която той цени над всичко.

 

По своe време той пише, че комунизмът няма да промени с нищо живота на бедните, че ще смени господарите за пореден път и че единственото решение за тях е да не се доверяват на никого освен на себе си. След век на марксистки експерименти, тази идея не е загубила нито сила, нито актуалност.

 

Мишел Онфре

 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: “Michel Onfray - La blouse de Proudhon”.

 

Свързани статии: http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/marks-i-engels-piyat-chaj 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

100 коментар/a

"двамата прекрачват в полето на метафизиката, въпреки критиката на кант" на 07.02.2020 в 16:19
Това наясно ли си защо си го изтипосал? Кант е критик на класическата метафизика, която е хипостазна, но това не означава, че отменя метафизиката с критика - метафизика чрез критика е вече екстазна и бележи скъсване с класиката. Принципно метафизичността на философската позиция не може да се отмени, но може да се радикализира метода и да се изчистят (трансцендентализират) доколкото е възможно изходните точки на анализа, който задължително следва да е критически. Маркс предлага радикален критически анализ - "критика на критиката", но в полето на Хегеловата диалектика неговото "преобръщане" е една безкомпромисност с абсолютния идеализъм на Хегел. Това не означава, че методът работи в "материята като субстанция", това означава, че самата диалектика не допуска абсолютизациите на материално или идеално в субстанциален план, защото всяко предходно или предприемащо се като абсолютно ниво, бива подложено на критическата процедура, казано иначе - анализът, когато е критически, не спира пред дихотомията "теза - антитеза", но е синтез (отрицание на отрицанието).
jxk на 07.02.2020 в 14:02 на 07.02.2020 в 16:23
Митингаджийската ти тъпотия не признава граници. Това е интелигентен форум, това не е митинг на сдс.
изопринозин (рецепта по Маркс) на 07.02.2020 в 16:45
В смисъла на горния ми пост, не може да бъде обвиняван Маркс в каквито и да е абсолютизации или чисти емпирицистки обективации; нещо повече, съобразно Хегеловия метод, оказва се, че Маркс е по-талантлив в правомерността на приложението на диалектическия метод, отколкото самия Хегел. Защото тъкмо Хегел е този, който тръгва от принципа за тъждество на действително и разумно, докато Маркс подхожда максимално безпредпоставъчно и разгръща силата на метода именно в полето на синтетичното преодоляване на класическите метафизически дихотомии между субективно и обективно, теоретично и практическо, разумно и действително, без да ги заличава в подвеждането им под някакъв мистичен абсолют, т.е. без да си позволява използването на патерицата на абсолютизацията в полза на едното или другото, за да спасява конструкцията на философията си в смисъла й на класичен епифеномен, който - парадоксално на заявките на метода - се увековечава в себе си и не допуска собственото си отрицание, препращайки всички възможни отрицания в плана на иманентното. Напротив, "отрицанието на отрицанието" при Маркс е конкретно-, а не абстрактно-диалектическо, то разрешава възникналото противоречие чрез революционизация спрямо предходното стъпало и заварените обстоятелства, и тази революционизация атакува не само въпросните условия и обстоятелства в целеполагането на субективната дейност на човека като активистко преучредяване на въпросните обстоятелства именно в интерес на субекта, но и "възпитава самия възпитател", както се изразява Маркс в "Тезисите" за Фойербах", доколкото не допуска увековечаването на никакво абстрактно, аналитично и инклузивно достигнато ниво в статута на практически революционизиращия субект, а напротив, продължава с перманентните усилия по диалектическото снемане на абстрактното - в конкретно, на аналитичното - в синтетично, на инклузивното - в ексклузивно, на догматичното - в критично, и т.п., и т.п.
Това наясно ли си защо си го изтипосал? Кант е критик на класическата метафизика, която е хипостазна, но това не означава, че отменя метафизиката с критика на 07.02.2020 в 16:45
Хехе , как знам на какво марксистчето ще клъвне, айде преведи на езика на Кант какво твърди хегелмарксовото мислене, защото като тип мислене това е едно мислене , защото независимо какво твърди маркс, уклона към старата "класическа" както казваш ти, школската ,както е казал Кант , метафизика е налице още при Хегел , да не говорим за екстри като профетизма и предикативното говорене на барон Маркс, защото разума е един , възможна е една метафизика, имаме един свят, един бог. Критика на критиката не значи че като кажем че небето е зелено, то наистина е зелено.
това не е митинг на сдс. на 07.02.2020 в 16:49
Естествено че не е? СДС е бкп. Социалистически архималоумнико.
дрън дрън ярина на 07.02.2020 в 16:50
Какво значи "още при Хегел" - та Хегел е след Кант в историко-философската линия. И не ме смятай за марксист, никъде не съм твърдял, че съм такъв. Сума ти пъти повтарях, че автентичният Мар кс е недокосваем за ниския философски интелект на така наречените марксисти. А последното ти изречение издава трагична заядливост на некомпетентен гамен. Не е нужно изобщо да навлизаш във води, от които няма как да излезеш, защото нищичко не разбираш нито от Кант, нито даже от Хегел. Учебниците по марксизъм, които си чел, няма да те направят знаещ, както и мене разглеждането на живописни репродукции не ще ме направят художник.
Хегел е след Кант в историко-философската линия. И не ме смятай за марксист на 07.02.2020 в 17:16
Много добре знам кой след кого е. Говорим за типология на мисленето, затова ти казвам марксистчето, защото мислиш като марксист, още по точно - мислиш като хегелианец /понеже той е преди барон маркс, щом държиш на хронологията/. Гамен - да, некомпетентен- едва ли. Мързи ме да те обучавам безплатно, нищо не ти е ясно, възпроизвеждаш една хегелианска историко философска метода, в неомарксистки оформен понятиен апарат - мистификации, които и досега се ширят повсеместно и спомагат за затъпяването на студентите в университета в софия, вероятно и другаде. Това преобръщане за което говориш е само вътрешнодворцов преврат валидно никъде другаде освен само вътре в самата хегелмарксова парадигма, - цитат - "но в полето на Хегеловата диалектика неговото "преобръщане" е една безкомпромисност с абсолютния идеализъм на Хегел "- край на цитата. Нищо не са научили и двамата от критика на чистия разум, арогантни метафизици на истината от последните хора, въобразили си че с техните тезиси свършва историята, филисофията. Още шелинг го реже хегел навремето, замисли се защо, виж основанията. Много то подсказах, длъжник си ми.
"Мързи ме да те обучавам безплатно" на 07.02.2020 в 19:39
Сълзи ми потекоха от смях бе, ох, покрай идиотщините ти... недей повече толкова безплатен хумор!... Сллушай, клоун, ще ти платя един път, ако трябва, когато съм тъжен, все така да ме разсмиваш! Ахххахахахахаха! Я кажи в пет изречения ти какво научи от критиката на чистия разум, неграмотнико, какво е "чист разум" например. Ще бъде забавно, разрешавам ти да погледнеш в уикито! ((:
"свършва историята, филисофията" на 07.02.2020 в 19:42
Ох, да, да, ох как ни забавляваш, в такива моменти ми хрумва, че май е по-добре да не свършваш никога с напъните си, комико!
как ни заб на 07.02.2020 в 21:00
Хехе пролетариата се съединява, хайл другари :)
какво е "чист разум на 07.02.2020 в 21:07
Каквото другаря маркс е казал тикво зелена, как може да питаш разни случайни по такива въпроси. Нека нашто момче марксиста да даде разяснение на другарите.
Дяволите на иглата на 07.02.2020 в 21:19
Нелицеприятните факти за произхода, личния и семейния живот на Маркс, Енгелс,Ленин.... до 1989г. въобще не се споменаваха. Сега станаха в по-голямата си степен известни и това което шокира е най-меко казано .....моралният им релативизъм и малкото хуманизъм. А нали комунизмът е най-хуманният строй ?С малки изключения като стане дума за Маркс,марксизъм,комунизъм повечето коментиращи ни обясняват какво е искал или не искал да каже Маркс,Хегел или Кант ,тоест не се различават от едновремешните учебници по диалектически и исторически материализъм и научен комунизъм. Разбирам....., да се направи твърдение възхваляващо Маркс ноооо.....да се подкрепи с цитат,цитати или пък критика,нооо.... обоснована също с цитати. Бръщолевения в стил по колко дявола се събират на върха на една игла, в дъъълги постове ме карат само да направя извод,че болшинството коментиращи не са чели произведения на Маркс,Енгелс,Ленин,както и произведения на критиците им,а са чели преразкази на това което са уж казали и писали. Сериозният подход изисква дори освен четене на конкретен труд и запомняне къде и как да се намери и цитира съответната мисъл в оригинал,а не някой си да ми преразказва какво е запомнил и разбрал.
текста на 07.02.2020 в 21:29
на онофрето не е лош, струва си да се повдигат въпросите, които повдига дори да не вярва човек в социализма.
нали комунизмът е най-хуманният строй на 07.02.2020 в 21:38
А това заключение от къде следва по необходимост?
Когато на 08.02.2020 в 09:22
четеш Маркс, класиците, ти влизаш в техния мироглед и нищо ново не можеш да създадеш. Защото класиците са дали някакво виждане за явленията във философията и политическата икономия, ти отиваш в техния образ и представа, и сам не можеш да генерираш идеи, и класиците не могат да бъдат надскочени. По добре е да имаш някаква представа, въображение, образи на нещата, преди да ги четеш и изучаваш, и когато почнеш да четеш и изучаваш класиците - да сравняваш своето виждане с това на Маркс, Енгелс или Ленин. А те са писали толкова много, че са напълнили главите на учените след тях, че тези учени изобщо не са могли да развият нещо ново след като ги прочетат. И досега учението им не е доразвивано от никого. Никой не е успял да намери грешките на Маркс, Ленин, Енгелс. И тук има форумци, които са чели всичко от Маркс и класиците, цитират ги, и искат опонентите им да ги цитират, и ако някой не ги цитира, го обявяват за глупак. Но тези хора нямат свои идеи, свои виждания и за абсолютна истина, безкритично приемат само учението на Маркс и другите класици. А Маркс говори само за производство на стоки, и реализация на тези стоки имало в монополно средство за обръщение, което е подобно на производството. Или производството и продажбата на стоките(средството за обръщение) било с една и съща формула. Докато след Маркс в 1903 - 1913 година, американците силово, чрез закони, връщат пазара и конкуренцията, и измислят рекламата, която е фетишизацията на стоките в очите на потребителите на пазарите. Маркс говори за стоков фетишизъм при простото стокопроизводство, но не обяснява как става фетишизацията при капитализираното стокопроизводство и пазар с конкуренция. А стоките се превръщат във фетиш, идол, чрез рекламата. А това са едни от многото грешки и заблуждения на читателите на Маркс и Енгелс и Ленин, след като ги прочетат.

Напиши коментар