“Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба… Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нужно да се пролива кръв… През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците”. В книгата си “Крокодилът на Аристотел” (Le Crocodile d'Aristote) френският философ Мишел Онфре изразява възхищението си към антимарксисткия мислител. Откъс от нея публикува “Поан”.

 

 

"Прудон и неговите деца", картина на Гюстав Курбе от 1865 г.

 

Огромната популярност на Маркс е обратно пропорционална на тази на Пиер Жозеф Прудон. Вярно е, че през ХХ век политическата мисъл на германския философ на практика направи възможен Съветския съюз, много страни на Изток, няколко страни в Африка, но също, и днес все още, Китай, Куба, Виетнам, докато политическата теория на Прудон, уви, никога не е била прилагана в нито една страна. 

 

Нека да добавим към това, че повечето френски интелектуалци и философи от миналия век са били марксисти в някакъв момент от съществуването си - включително Албер Камю, това означава притегателна сила… Впрочем полемиката, която противопоставя Маркс и неговия т. нар. научен социализъм на Прудон, въплъщаващ един предполагаемо утопичен социализъм, интелектуалният Маркс, който умее да мисли, на работника Прудон, неспособен да разбере едно сложно разсъждение, е клише, доста разпространено и днес. 

 

Маркс представлява авторитарния социализъм с диктатура на пролетариата, следователно диктатура, докато името на Прудон се свързва с един анархистичен социализъм, който не залага на насилието, за да се осъществи, а на нова икономическа организация, която е в състояние да позволи справедливо разпределение на добавената стойност. Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нуждо да се пролива кръв. Прудон ненавижда якобинците от 1793 г., Революционния трибунал и правителство, Робеспиер и монтанярите, всички положителни препратки към Маркс и марксистите. Пред тях той предпочита жирондицните, защото те отхвърлят якобинската централизация на властта и нейната концентрация във фигурата на човек, който стои на върха на пирамида, за да им противопостави децентрализирана организация, изградена от основата - която определят сътрудничеството, взаимопомощта, федерацията, иначе казано: обратното на икономика, планирана чрез диктатура на пролетариата. 

 

Маркс срещу Прудон.

 

В началото на техните отношения Маркс цени Прудон от “Какво е собствеността?” (1840 г.). В “Светото семейство” (1845 г.) Маркс не спира да го хвали и го представя като самоосъзнал се пролетарий - в това твърдение се усеща левият хегеланец, какъвто по това време е Маркс, който мисли в категориите на “Феноменология на духа”. Прудон критикува радикално частната собственост, която е в основата на капиталистическата и либерална политическа икономия; той мисли политическата икономия като наука; за пролетариата той е това, което е бил Сийес за третото съсловие преди Френската революция; помним “Какво е третото съсловие?”, в което абатът казва: “Какво е третото съсловие? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Прудон въздейства по същия начин, твърдейки: “Какво е пролетариатът? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Тогава Маркс е възхитен.

 

Но когато се появява неговата “Система на икономическите противоречия”, с подзаглавието “Философия на нищетата”, Маркс скъсва брутално с него, публикувайки “Нищетата на философията”, в която съсипва от критика Прудон. По какви причини? За историята са дадени подходящи причини: Прудон изпозвал погрешен хипотетично-дедуктивен метод. Ясно… Но можем ли да повярваме, че подобно несъгласие за метода може да породи толкова презрение, атаки срещу противника, класова омраза в Маркс към Прудон?

 

Има и други причини, те очевидно не са толкова достойни за уважение и можем да разберем, че Маркс ги прикрива зад методологически претекст, който на пръв поглед е по-почтен: Маркс моли Прудон на 5 май 1846 г. да бъде негов кореспондент във Франция. В писмо, което му изпраща на 17 май 1846 г., французинът отказва: обяснява му, че и дума не може да става социализмът да стане доктринален, да поучава  народа, да се превърне в нова теология и да стане “нова религия”, ако не и нова мистика, да прибягва до отлъчване и анатеми, да замени една нетърпимост с друга нетърпимост, че кървавата революция не е методът, а “Вартоломеева нощ на собствениците” не е решение на проблемите, поставени от капиталистическата собственост. Защото Прудон вярва в мирен метод, който включва самоуправлението, което трябва да предхожда възпитанието на народа: “Нашите пролетарии имат толкова голяма жажда за наука, че ще приемат много зле, ако им предложим да пият само кръв” (« Correspondance », том II, с. 200).

 

През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците. Това означава, че много добре е разбирал замисъла на германския философ, който се обижда; той няма да спре да дразни този, на когото се е възхищавал.

 

По-късно, когато пише “Капиталът”, Маркс ще използва метода на Прудон, после неговите понятия: добавената стойност, която френският философ нарича “придобивка”, разделението на труда, механизацията, конкуренцията, монопола, намаляването на нивото на печалбата, кризите и т.н. На какво се е възхищавал Маркс? На това, което е използвал, а именно анализа на капитализма. Защото, ако и единият, и другият си приличат по това, което е, те се различават по това, което би трябвало да бъде. Те споделят описанието: прочита на света, анализа на икономическата система, генеалогията на капиталистическата експлоатация на пролетариата чрез конфискацията на принадената стойност, но те се разделят при решенията, които трябва да се вземат за установяване на социална справедливост. Това писмо от 1846 г. го казва: Прудон иска да революционизира икономиката, Маркс - да изтреби собствениците. Така че спорът не е методологически и текстуален, а идеологически и екзистенциален.

 

Анархистичен социализъм.

 

Прудон обяснява например механизма на придобивката, която Маркс ще нарече по-късно принадена стойност. В своята “Първа записка” (“Какво е собствеността?”), той  създава следния живописен образ: “Двеста гренадири за няколко часа са издигнали обелиска в Луксор върху основата му; можем ли да предположим, че само един човек за двеста дни ще успее да постигне това?”. Възложителят на тази работа е платил добре за индивидуалния труд на тези двеста работници, но това, което двеста работници могат да постигнат само чрез общия си труд и никога не биха постигнали, ако работеха сами, а именно силата на колективния труд, не бе платена: това ограбване е кражбата. Когато Прудон пише прочутата фраза: “Собствеността е кражба”, именно това има предвид, кражбата, наречена придобивка, която си присвоява собственикът, който не е работил. Придобивката е също арендата за земите, наемът за апартаментите, рентата от инвестираните средства, банковата лихва, облагата и печалбата, получени на борсата. Прудон иска да разпредели справедливо плодовете, получени от колективния труд. Той разбра, че забогатяването на едните, на богатите, върви ръка за ръка с обедняването на другите,эна  бедните. За да го постигне, той не иска конфискация на земи, колективизация и премахване на частната собственост, той дори я защитава като гаранция срещу комунизма, чиято авторитарна, дисциплинарна и кървава - ако не и тоталитарна природа е предвидил.

 

Той иска друга социална организация, изградена върху сътрудничеството, взаимопомощта. Прудон предлага нищо по-малко от самоуправление - което е обратното на диктатура на пролетариата. Каква е тази взаимопощ, която е в основата на Прудонистката доктрината и която се противопоставя на всяка кървава революция? Икономическа федерация на производителите и потребителите в търговията им, за да позволи на едните да плащат справедлива цена, а на другите да бъдат възнаграждавани справедливо. Този социализъм е представен като утопичен от социалистите, които имат амбициите да развиват научен социализъм! Маркс се стреми впрочем към идилично и райско безкласово общество, докато Прудон се задоволява да даде максимални шансове на конкретната справедливост. Маркс е син на адвокат, увлякъл се по немската философия, по-специално по Хегел; Прудон е син на бъчвар, който фалира, защото не знае как да изчисли печалбите от стоките си, и на майка готвачка; на седем години той пасе единствената крава, която семейството притежава; стипендиант, той не може да се яви на матура, заради бащиния фалит, тогава става чирак печатар, после коректор. По онова време коригира коректурите на “Новият промишлен и обществен свят” на социалиста Шарл Фурие, безансонец като него: така той открива социализма. След като остава без работа, обикаля Франция, търси работа в печатарството, понякога намира, но също е и безработен. Връщайки се в Безансон, той основава печатница, но е сполетян от същото зло като баща си и фалира. Заминава за Париж, живее суров, беден, мизерен живот. Той отива по-далеч в своето откриване на социализма. За разлика от Маркс, той не е от партията на народа, защото той самият е народа.

 

“Положителна анархия”. 

 

Именно той за първи път се нарича анархист в политическия смисъл на думата. Преди него анархията е синоним на безпорядък; след него, който предлага “положителна анархия”, думата означа истинско управление. В края на живота си, в “Теория на собствеността”, той защитава идеята за анархистична държава - с други думи, далеч от оксиморона, за който априори си мислим, конкретна анархистична и прагматична формула, в която тази политическа форма гарантира анархистичните придобивки.

 

В името на анархистичния социализъм той атакува капитала, управлението и католическата църква и, без да вярва нито в теорията за социалния договор на Русо, нито във формулата на пряката демокрация, нито във всеобщото избирателно право, нито в якобинския социализъм, наследен от Френската революция, той иска организация на работници от самите тях и за самите тях. Той вярва в класовата борба, в противопоставянето на капитала и труда, но и в силата на свободата и индивидуалната инициатива. Той не желае диктатура на пролетариата, а организация на работническата класа в практиките на самоуправление. Той не поставя нищо над свободата, това е неговият начин да постигне справедливост без да извършва несправедливост - което няма да е така нито при Маркс, нито при социалистите.

 

Наследството на мисълта на Прудон бе опустошено от Маркс и неговите хора, които искаха да пропъдят, без оглед на морала на своите средства, всяка социалистическа анархистична опция в международното работническо движение. Заплахи, поставяне на бюлетините в урните преди началото на изборите, създаване и разпространение на фалшиви новини, по този начин марксистите си осигуриха лидерството на левицата в Европа. 

 

Марксист, Ленин организира болшевишки държавен преврат през 1917 г. и няколко седмици по-късно бяха отворени първите лагери, за да бъдат натъпкани противниците. Натъпкани, а после убити. Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба. 

 

“Здрава и мека”.

 

Картината на Курбе показва работник, който пише, мисли, работи за своите близки, а не, както в случая с Маркс, дребнобуржоазен интелектуалец, който мисли за света, изхождайки от своята библиотека, книги и философските произведения на Хегел. Художникът искал да накара философа приживе да му позира, но той винаги отказвал, смятайки, че всичко това е суета. Така че след смъртта му Курбе работи по снимки на Прудон. За тридесет и шест дни той рисува това платно, на което го виждаме да седи замислен на стъпалата,  обграден с книги, хартия, перо и мастилница. Дясната ръка е върху бедрото, лявата ръка е подпряла долната част на брадатото му лице, той има твърд вид. Нищо по-нормално, като знаем, че Курбе е използвал снимки, но също… посмъртната му маска! Зад него играят двете му дъщери, едната се учи да чете от буквар, другата си играе с пясък. В първоначалната версия децата са придружени от майка си; тя изчезва в окончателната версия, заместена от… кош за пране, поставен върху плетен стол! Сцената се разиграва в дома му, на улица “Д’Анфер” в Париж.

 

Блузата, носена от Прудон, му била подарена от Бесто, богат селянин от Ла Бос, докато излежавал тригодишна присъда в затвора “Ла Консиержери” за простъпка в пресата. Същият му изпращал и хранителни продукти. “Владетелят”, както той го наричал, му донесъл тази блуза на свиждане в затвора през октомври 1849 година. Философът бил съобщил на издателите си («Correspondance », том II, с. 384), че му е студено в килията и е без дрехи и гащета. Приятелят от Ла Бос сложил в кошницата също пастет от полска яребица, който Прудон описва като чудо - “никога не сме имали такова лакомство”, пише той на своя приятел д-р Маге на 30-ти същия месец. Той добавя: “Блузата е със същата изработка, почти щях да кажа същата тъкан като пастета: напълно селска кройка, полски кантове, здраво и меко платно; открих само един съвсем малък недостатък и той е, че тя е по мярка на г-н Бесто и все още не мога да я облека. Главата ми не минава, каквото и усилие да направя! Ще трябва да я срежа или да я оставя в шкафа. Тази пречка ме обижда. Исках да нося тази блуза в знак на братски спомен; струва ми се, че дупката, която ще направя, ще бъде дупка и в моите чувства” (Correspondance, том III, с. 41-42).

 

Блузата на Прудон разказва за верността му към неговия път на човек от народа: дете на бедни родители, самият той работник, винаги на страната на бедните, смирените хора, той е философът на бедните и знае, че винаги те плащат сметката на Историята. Ако не харесва Френската революция, то е, защото тя не е била нищо друго за клетниците, освен смяна на господарите: при Луи ХVI или при Робеспиер, те се блъскат и нямат думата. Разбира се, Френската революция е родила красиви идеи, Свобода, Равенство, Братство, но каква свобода може да упражнява беднякът? С кого е равен той, ако не с братята си по мизерия? И кой е негов брат? Със сигурност не и новобогаташите, които са увеличили състоянието си с благата, конфискувани от духовенството и които заменят властта на феодалната аристокрация със своята, властта на собственическата буржоазия. Така че дали е Монархия, Република, Директория, Реставрация, Империя е все едно за бедните, които не виждат ежедневието им да се подобрява. 

 

Прудон не вярва в друга власт за народа, освен тази, която той самият ще упражнява, решавайки за това, което засяга. В своята “Първа записка” той пише: “Да бъдеш управляван означава да не бъдеш изпускан от очи, проверяван, шпиониран, насочван, подчиняван от закони, регулиран, затварян, поучаван, наставляван, контролиран, оценяван, преценяван, цензуриран, командван от хора, които нямат нито титлата, нито познанията, нито добродетелта за това… Да бъдеш управляван означава при всяка операция, при всяка сделка, при всяко движение да бъдеш оценяван, регистриран, преброяван, таксуван, подпечатван, измерван, котиран, разпределян, облаган с годишен данък занятие, уволняван, упълномощаван, апостилиран, предупреждаван, възпрепятстван, реформиран, поправян, наказван. Под предлог за обществена полезност и в името на общия интерес да плащаш своя дял, да изпълняваш, да бъдеш ограбван, експлоатиран, монополизиран, злоупотребяван, изстискван, мамен, присвояван; после, при най-малката съпротива, при първата дума на оплакване, обуздаван, поправян, презиран, обиждан, преследван, тормозен, пребиван, обезоръжаван, връзван, затварян, разстрелван, обстрелван, съден, осъждан, депортиран, жертван, продаван, предаван и върха на всичко, измамен, подиграван, оскърбяван, опозоряван”. Ето защо той смята, че самоуправлението е формата на социализъм, която най-добре може да гарантира свободата, която той цени над всичко.

 

По своe време той пише, че комунизмът няма да промени с нищо живота на бедните, че ще смени господарите за пореден път и че единственото решение за тях е да не се доверяват на никого освен на себе си. След век на марксистки експерименти, тази идея не е загубила нито сила, нито актуалност.

 

Мишел Онфре

 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: “Michel Onfray - La blouse de Proudhon”.

 

Свързани статии: http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/marks-i-engels-piyat-chaj 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

100 коментар/a

тогавашните, както днешните на 04.02.2020 в 19:25
С оглед на току-що написаното, считам, че Маркс съучаства на Енгелс и други техни младохегелиански приятели от тесния кръг по създаването на комунистическа идеология съвсем между другото и доста встрани от специфично научния си и методологичен интерес и задълбочените занимания, които го вълнуват. Комунизмът и неговото пропагандиране за него е като една юношеска игра, а навярно средство и начин да си привлече грантове от добри еврейски финансисти, за да си осигурява хубаво вино и пикантни мезета в една весела компания, в която между сериозните занимания с философия и наука, би могло времето да се прекарва весело и бохемски.
Първо, никак не съм убеден, че ще можете да формулирате на компетентен език и със съответстващите философски аргументи на 04.02.2020 в 19:37
Даскалите по марксизъм дрънкаха / и някои още така си дрънкат в университета, но вече са професори, особено по диалектита, тая нечувана магия на мисълта и словото/ с такива празни приказки като няма какво да кажат по същество. Въпросът не е кой какво може и с какъв език да го изрази, /може и на пазарски език да се улови смисъла и на най привидно сложната философия, не е и да се щипват отделни компоненти без връзка с цялото , смисъл има когато нещо се разглежда в цялост , а не по отделни компоненти и измислени постижения , коментирай това - комунизма на маркс е абсолютния дух на хегел, това е най важното което може да се формулира с най малко думи за смисъла на марксовите писания, а не отделни фрагменти за това или онова, за измислена наука като социологията и други дребнотемия.
негативната свръхобсебеност понякога съди с грешни изначални прерогативи на 04.02.2020 в 19:45
И не забравяйте, че в наши дни, след странните и страшни експерименти на историята, които вече са зад гърба ни, ние сме свръхобсебени от тъмната сянка на комунистическата утопия, направила опит за реализация. В средата на деветнайсти век под названието комунизъм хората са разбирали доста ширококонсенсусни неща от една област на наложителната за всички социална промяна, които принципно са били противопоставяни на старото ретроградно наследство от феодализма и хилавата му идейна алтернатива в лицето на буржоазнокапиталистическото съзнание, които, съответно с консервативния си клерикализъм и буржоазнодемократичния си либерализъм - с основание са били обект на непрекъснати подигравки от радикално скроената и вече образована младеж в университетите на онова време, особено немските. Това съвпада и със специално революционните събития в Германия, свързани най-после с нейното обединение като единна суверенна държава. Всъщност това е краят на немския романтизъм (и не само в естетически смисъл) - сиреч това е времето, когато радикалното не може да бъде повече сантиментално и нежно, а грубо, експресивно, насочено към низините и пасионарния огън, бушуващ в тълпите на прииждащата немска буржоазна революция, които обаче сами по себе си все още не са оформени буржоа в стратификационен план, или изобщо не са буржоа, а свободни интелектуалци. Но поглеждайки отвъд привиденията на тази общо-взето скромна и в най-далечните си послания революция, бурните и бунтовни глави са търсели в комунизма, разбира се, една доста по-далечна алтернатива, която би променила света и човека не само в национален, но и в далечно социален мащаб. Такава е била епохата - старият ред с неговите фетиши е изглеждал прогнил, но все пак не е рухвал от самосебе си - нужно е било да го бутнат насилствено, за да се превърне окончателно в руини. И времето преди събитията, от почти всякакви гледни точки, е оправдавало едно такова бутане. Друг е въпросът, че погледнати от днес, ирационалните и доста често неконтролируеми последствия от революцията, изглеждат срамни и мъчителни. Пак ще го кажа: в задълбочените си научни изследвания Маркс няма предвид онзи комунизъм, който се канализира в революционната практика на ХХ в. А и особите, които го оглавиха в смисъла на професионални революционери и партийни строители, нямаха нито таланта, нито изтънчеността, нито прозорливостта на Маркс като теоретик, те бяха много под него. Истинските, които схванаха далечните последици от теорията му като логика и методология, дойдоха чак след ВСВ. И те не се оказаха от котилото на т.нар. "културни марксисти", както биха могли да си помислят някои.
до поста на 04.02.2020 в 19:37 на 04.02.2020 в 19:48
Няма какво да коментирам, не искам да насърчавам дилетантщина и свръхемоционални битпазарски изблици у хора, които нито познавам, нито уважавам. Говорете си каквото искате, но повече не Ви чета.
Комунизмът и неговото пропагандиране за него е като една юношеска игра на 04.02.2020 в 19:50
Не е игра, комунизма е " научно" обоснован като връхната неизбежна точка в общественото развите "доказан" по всички закони на диалектиката, установяване на диктатура на пролетариата която ще снеме противоречията между труда и капитала, ще изчезне държавата , парите, ще настане безкласово без противоречия общество, което разбира се означава че провъсгласените закономерности на развитието ще престанат да съществуват и логично закономерностите на диалектиката би следвало също да изчезнат, което противоречи на тяхното предпоставяне в изходната точка на тоя възхитителна мешаница, не е ясно на колко бири е бил маркс като е писал комунистическия манифест тоя безспорно най ярък и най оригинален документ за най всеобхватната мощ пред полета на марксовата мисъл пред която в най буквален смисъл няма никакви прегради способни да я ограничат.
Няма какво да коментирам, не искам да насърчавам дилетантщина на 04.02.2020 в 19:54
Някое културмарксистче доцентче от някой университет уцелих. Няма какво да коментираш любезни, достатъчно чух от теб, не схващаш какво ти се говори.
пред полета на марксовата мисъл на 04.02.2020 в 20:02
Не бъркайте марксизма с "полета на марксовата мисъл", съветвам Ви, в противен случай във всичките си постове под тая тема, ще продължавате да плюете скучновато и в духа на втръсналите ни на всицките клишета. И аз не съм очарован от манифеста, особено след напускането на оная деликатна юношеска възраст, която е склонна да се запленява по утопии, но животът и творческият ми път ми дадоха уроци, които изискаха от мен да ги разграничавам - именно в името на истината и коректността в науката, а не на идеологията, пропагандата или емоционалното говорене по митингите. Марксизмът се самоопроверга, но Маркс остана неразбран, дори и за специалистите. А как изобщо да оценяваш нещо, което не си разбрал?!
хич не обичам да ме коментират вехти милюцинери със СРС-та навсякъде из джобовете на 04.02.2020 в 20:06
на 04.02.2020 в 19:54 - Даже не четеш какво пиша, прочети поне последното изречени в поста ми на 04.02.2020 в 19:45
Маркс остана неразбран, на 04.02.2020 в 20:14
Сериозно, някой който прави такова съждение, трябва да е някой който знае нещо вповече, въпроса е какво е то, което е останало "неразбрано"? Да не е като при старши близнака на маркс, георг хегел за който се говори че преди да умре казал - само един човек на света ме разбра, и после се обърнал настрана , и казал - всъщност и той не ме разбра?! Типично за хегел-марксовата мистификация.
хич не обичам да ме коментират вехти милюцинери на 04.02.2020 в 20:22
Виждам лингвистичен напредък по мой вкус, скоро може да почнем да обсъждаме маркс и на пазарски език , да си "принизим" нивото така да се каже. Милиционерите са от вашия отбор другарю марксов почитател.
Просто кръвожадни гурута на 04.02.2020 в 20:28
И Маркс,и Енгел на стотици места пишат за революционно насилие и терор, даже за Холокост. Преведено от гръцки Холокост означава "напълно изгаряне" ,а Маркс и Енгелс са били напълно наясно с това значение на термина от 19-ти век. Маркс и Енгелс са дали стотици податки за класово и етническо насилие и терор. Например: “Класите и расите, които са прекалено слаби за да се справят с новите условия трябва да бъдат отстранени. Те трябва да загинат в революционния Холокост.” Фридрих Енгелс, “Борбата в Унгария” 13 януари 1849 година, вестник «Neue Rheinische ZeitunMarx; People’s Paper April 16, 1853 Journal of the History of Ideas, vol 42, No 1, 1981 " На сантименталните лозунги за братство,които ни се предлагат от името на контрареволюционните народи на Европа,ние отговаряме: че омразата към Русия винаги е била и винаги ще бъде първата революционна страст на немците; че след революцията към нея се е присъединила и омразата към чехи и хървати и че ние в съюз с поляците и унгарците,можем да подсигурим революцията само по пътя на най-решителен терор срещу тези славянски народи " Marx, K. F.Engels. Der demokratische Panslavismus;NRZ, 222 und 223 от 16.02.1848г. "В следващата световна война от земното кълбо ще изчезнат не само реакционните класи и династии,а и цели реакционни народи " Neue Rheinisihe Zeitung,No194,13.01.1849г. с.176. Половината от "Комунистически манифест" е посветена да се доказва,че техния комунизъм,тоест германския е най-правилния,а всички останили 4,5,6 комунизми и социализми са грешни,вредни и даже контрареволюционни.
Васил Проданов на 04.02.2020 в 21:30
Мнозинството от хората по света не харесват капитализма, показват излезлите тези дни данни на Edelman Trust Barometer за 2020 г. Това е най-новото глобално изследване на доверието в капитализма и неговите институции, което компанията „Еделман“ провежда ежегодно в продължение на вече две десетилетия. Според него нито една от четирите основни институции на капитализма – правителства, бизнес, неправителствени организации и медии, не се ползват с доверието на мнозинството. Навсякъде по света хората се страхуват за своето бъдеще. И основният фактор за това е нарастващото неравенство, което създава усещането, че живеем в един все по-несправедлив свят. За 20 години, откакто „Еделман“ започна измерване на това доверие, светът преживя огромен икономически растеж, концентриран главно в Азиатския регион. Но мнозинството от хората не мислят, че ще живеят по-добре през следващите пет години. Над половината от анкетираните смятат, че капитализмът днес носи повече негативи и вреди, отколкото позитиви и перспективно бъдеще. Наблюдава се типично класово разделение в оценките. По-богатите имат повече доверие към институциите и капитализма в сравнение с масата от населението. При това тазгодишното изследване показва по-голямо от всякога разделение в това отношение между тези две класи. Първата, с нейните неолиберални идеологии, доминира в медиите, виждаме това и у нас. Огромното мнозинство от хората по света обаче нямат доверие на тези медии и на това, което се говори по тях. Недоверието нараства паралелно с нарастващото усещане за несправедливост на съществуващата система.
Woland на 04.02.2020 в 21:51
Другарки и другари, идеалният обществен строй е робовладелският. Но напоследък има остър дефицит на роби. Напразно някои философи внушиха на тълпите, че са свободни да правят каквото си искат. Свободата е илюзия и всички ще я усетят когато НСР реши да мине на единна виртуална валута за разплащания от рода на койните. Зарибяването на тълпите скоро ще приключи и господарите ще дръпнат кукичката.
Лазар Кузев на 05.02.2020 в 00:13
Що се отнася до изследването на икономическата анатомия на капитализма, Маркс е свръхгениален. Фундаментът не може да бъде мръднат, но може и следва да бъде надграждан.Тук той е стъпил върху раменете на гениалните си предшественици - Уйлям Пети, Адам Смит и Дейвид Рикардо.Отровното наследство по линията на Хегел тук не е могло да наруши последователната логика - то се забелязва само в някои декоративно прикачени от Маркс специфично хегелови изрази. Съвсем друго е положението, когато той говори като философ на историята за провидяния от него по - висш обществен строй: тук Маркс е един краен рационалист - фаталното влияние на Хегел е вече непренебрежимо. И въпреки това, за човек, който е имал необходимата способност за съждение и търпение да се запознае сериозно /следователно - не от марксистко - ленинските учебници!/ със главните социологически произведения на Маркс, няма как да не е открил, че марксизмът - ленинизмът е дървено желязо. Следователно, когато говорим за чумата на комунизма не трябва да се основаваме на табелките, които болшевиките взаимстват от лексиката на Маркс, а да не разберем, че нищо от марксовият смисъл не е останало зад тези табелки. За целта обаче следва да се подхожда логично, а не идеологично.
И като разчистим плявата на професионалния жаргон на 05.02.2020 в 07:43
предназначена да прикрие липсата на смисъл и остават празните разсъждения на паразита за общество без управление.

Напиши коментар