“Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба… Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нужно да се пролива кръв… През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците”. В книгата си “Крокодилът на Аристотел” (Le Crocodile d'Aristote) френският философ Мишел Онфре изразява възхищението си към антимарксисткия мислител. Откъс от нея публикува “Поан”.

 

 

"Прудон и неговите деца", картина на Гюстав Курбе от 1865 г.

 

Огромната популярност на Маркс е обратно пропорционална на тази на Пиер Жозеф Прудон. Вярно е, че през ХХ век политическата мисъл на германския философ на практика направи възможен Съветския съюз, много страни на Изток, няколко страни в Африка, но също, и днес все още, Китай, Куба, Виетнам, докато политическата теория на Прудон, уви, никога не е била прилагана в нито една страна. 

 

Нека да добавим към това, че повечето френски интелектуалци и философи от миналия век са били марксисти в някакъв момент от съществуването си - включително Албер Камю, това означава притегателна сила… Впрочем полемиката, която противопоставя Маркс и неговия т. нар. научен социализъм на Прудон, въплъщаващ един предполагаемо утопичен социализъм, интелектуалният Маркс, който умее да мисли, на работника Прудон, неспособен да разбере едно сложно разсъждение, е клише, доста разпространено и днес. 

 

Маркс представлява авторитарния социализъм с диктатура на пролетариата, следователно диктатура, докато името на Прудон се свързва с един анархистичен социализъм, който не залага на насилието, за да се осъществи, а на нова икономическа организация, която е в състояние да позволи справедливо разпределение на добавената стойност. Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нуждо да се пролива кръв. Прудон ненавижда якобинците от 1793 г., Революционния трибунал и правителство, Робеспиер и монтанярите, всички положителни препратки към Маркс и марксистите. Пред тях той предпочита жирондицните, защото те отхвърлят якобинската централизация на властта и нейната концентрация във фигурата на човек, който стои на върха на пирамида, за да им противопостави децентрализирана организация, изградена от основата - която определят сътрудничеството, взаимопомощта, федерацията, иначе казано: обратното на икономика, планирана чрез диктатура на пролетариата. 

 

Маркс срещу Прудон.

 

В началото на техните отношения Маркс цени Прудон от “Какво е собствеността?” (1840 г.). В “Светото семейство” (1845 г.) Маркс не спира да го хвали и го представя като самоосъзнал се пролетарий - в това твърдение се усеща левият хегеланец, какъвто по това време е Маркс, който мисли в категориите на “Феноменология на духа”. Прудон критикува радикално частната собственост, която е в основата на капиталистическата и либерална политическа икономия; той мисли политическата икономия като наука; за пролетариата той е това, което е бил Сийес за третото съсловие преди Френската революция; помним “Какво е третото съсловие?”, в което абатът казва: “Какво е третото съсловие? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Прудон въздейства по същия начин, твърдейки: “Какво е пролетариатът? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Тогава Маркс е възхитен.

 

Но когато се появява неговата “Система на икономическите противоречия”, с подзаглавието “Философия на нищетата”, Маркс скъсва брутално с него, публикувайки “Нищетата на философията”, в която съсипва от критика Прудон. По какви причини? За историята са дадени подходящи причини: Прудон изпозвал погрешен хипотетично-дедуктивен метод. Ясно… Но можем ли да повярваме, че подобно несъгласие за метода може да породи толкова презрение, атаки срещу противника, класова омраза в Маркс към Прудон?

 

Има и други причини, те очевидно не са толкова достойни за уважение и можем да разберем, че Маркс ги прикрива зад методологически претекст, който на пръв поглед е по-почтен: Маркс моли Прудон на 5 май 1846 г. да бъде негов кореспондент във Франция. В писмо, което му изпраща на 17 май 1846 г., французинът отказва: обяснява му, че и дума не може да става социализмът да стане доктринален, да поучава  народа, да се превърне в нова теология и да стане “нова религия”, ако не и нова мистика, да прибягва до отлъчване и анатеми, да замени една нетърпимост с друга нетърпимост, че кървавата революция не е методът, а “Вартоломеева нощ на собствениците” не е решение на проблемите, поставени от капиталистическата собственост. Защото Прудон вярва в мирен метод, който включва самоуправлението, което трябва да предхожда възпитанието на народа: “Нашите пролетарии имат толкова голяма жажда за наука, че ще приемат много зле, ако им предложим да пият само кръв” (« Correspondance », том II, с. 200).

 

През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците. Това означава, че много добре е разбирал замисъла на германския философ, който се обижда; той няма да спре да дразни този, на когото се е възхищавал.

 

По-късно, когато пише “Капиталът”, Маркс ще използва метода на Прудон, после неговите понятия: добавената стойност, която френският философ нарича “придобивка”, разделението на труда, механизацията, конкуренцията, монопола, намаляването на нивото на печалбата, кризите и т.н. На какво се е възхищавал Маркс? На това, което е използвал, а именно анализа на капитализма. Защото, ако и единият, и другият си приличат по това, което е, те се различават по това, което би трябвало да бъде. Те споделят описанието: прочита на света, анализа на икономическата система, генеалогията на капиталистическата експлоатация на пролетариата чрез конфискацията на принадената стойност, но те се разделят при решенията, които трябва да се вземат за установяване на социална справедливост. Това писмо от 1846 г. го казва: Прудон иска да революционизира икономиката, Маркс - да изтреби собствениците. Така че спорът не е методологически и текстуален, а идеологически и екзистенциален.

 

Анархистичен социализъм.

 

Прудон обяснява например механизма на придобивката, която Маркс ще нарече по-късно принадена стойност. В своята “Първа записка” (“Какво е собствеността?”), той  създава следния живописен образ: “Двеста гренадири за няколко часа са издигнали обелиска в Луксор върху основата му; можем ли да предположим, че само един човек за двеста дни ще успее да постигне това?”. Възложителят на тази работа е платил добре за индивидуалния труд на тези двеста работници, но това, което двеста работници могат да постигнат само чрез общия си труд и никога не биха постигнали, ако работеха сами, а именно силата на колективния труд, не бе платена: това ограбване е кражбата. Когато Прудон пише прочутата фраза: “Собствеността е кражба”, именно това има предвид, кражбата, наречена придобивка, която си присвоява собственикът, който не е работил. Придобивката е също арендата за земите, наемът за апартаментите, рентата от инвестираните средства, банковата лихва, облагата и печалбата, получени на борсата. Прудон иска да разпредели справедливо плодовете, получени от колективния труд. Той разбра, че забогатяването на едните, на богатите, върви ръка за ръка с обедняването на другите,эна  бедните. За да го постигне, той не иска конфискация на земи, колективизация и премахване на частната собственост, той дори я защитава като гаранция срещу комунизма, чиято авторитарна, дисциплинарна и кървава - ако не и тоталитарна природа е предвидил.

 

Той иска друга социална организация, изградена върху сътрудничеството, взаимопомощта. Прудон предлага нищо по-малко от самоуправление - което е обратното на диктатура на пролетариата. Каква е тази взаимопощ, която е в основата на Прудонистката доктрината и която се противопоставя на всяка кървава революция? Икономическа федерация на производителите и потребителите в търговията им, за да позволи на едните да плащат справедлива цена, а на другите да бъдат възнаграждавани справедливо. Този социализъм е представен като утопичен от социалистите, които имат амбициите да развиват научен социализъм! Маркс се стреми впрочем към идилично и райско безкласово общество, докато Прудон се задоволява да даде максимални шансове на конкретната справедливост. Маркс е син на адвокат, увлякъл се по немската философия, по-специално по Хегел; Прудон е син на бъчвар, който фалира, защото не знае как да изчисли печалбите от стоките си, и на майка готвачка; на седем години той пасе единствената крава, която семейството притежава; стипендиант, той не може да се яви на матура, заради бащиния фалит, тогава става чирак печатар, после коректор. По онова време коригира коректурите на “Новият промишлен и обществен свят” на социалиста Шарл Фурие, безансонец като него: така той открива социализма. След като остава без работа, обикаля Франция, търси работа в печатарството, понякога намира, но също е и безработен. Връщайки се в Безансон, той основава печатница, но е сполетян от същото зло като баща си и фалира. Заминава за Париж, живее суров, беден, мизерен живот. Той отива по-далеч в своето откриване на социализма. За разлика от Маркс, той не е от партията на народа, защото той самият е народа.

 

“Положителна анархия”. 

 

Именно той за първи път се нарича анархист в политическия смисъл на думата. Преди него анархията е синоним на безпорядък; след него, който предлага “положителна анархия”, думата означа истинско управление. В края на живота си, в “Теория на собствеността”, той защитава идеята за анархистична държава - с други думи, далеч от оксиморона, за който априори си мислим, конкретна анархистична и прагматична формула, в която тази политическа форма гарантира анархистичните придобивки.

 

В името на анархистичния социализъм той атакува капитала, управлението и католическата църква и, без да вярва нито в теорията за социалния договор на Русо, нито във формулата на пряката демокрация, нито във всеобщото избирателно право, нито в якобинския социализъм, наследен от Френската революция, той иска организация на работници от самите тях и за самите тях. Той вярва в класовата борба, в противопоставянето на капитала и труда, но и в силата на свободата и индивидуалната инициатива. Той не желае диктатура на пролетариата, а организация на работническата класа в практиките на самоуправление. Той не поставя нищо над свободата, това е неговият начин да постигне справедливост без да извършва несправедливост - което няма да е така нито при Маркс, нито при социалистите.

 

Наследството на мисълта на Прудон бе опустошено от Маркс и неговите хора, които искаха да пропъдят, без оглед на морала на своите средства, всяка социалистическа анархистична опция в международното работническо движение. Заплахи, поставяне на бюлетините в урните преди началото на изборите, създаване и разпространение на фалшиви новини, по този начин марксистите си осигуриха лидерството на левицата в Европа. 

 

Марксист, Ленин организира болшевишки държавен преврат през 1917 г. и няколко седмици по-късно бяха отворени първите лагери, за да бъдат натъпкани противниците. Натъпкани, а после убити. Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба. 

 

“Здрава и мека”.

 

Картината на Курбе показва работник, който пише, мисли, работи за своите близки, а не, както в случая с Маркс, дребнобуржоазен интелектуалец, който мисли за света, изхождайки от своята библиотека, книги и философските произведения на Хегел. Художникът искал да накара философа приживе да му позира, но той винаги отказвал, смятайки, че всичко това е суета. Така че след смъртта му Курбе работи по снимки на Прудон. За тридесет и шест дни той рисува това платно, на което го виждаме да седи замислен на стъпалата,  обграден с книги, хартия, перо и мастилница. Дясната ръка е върху бедрото, лявата ръка е подпряла долната част на брадатото му лице, той има твърд вид. Нищо по-нормално, като знаем, че Курбе е използвал снимки, но също… посмъртната му маска! Зад него играят двете му дъщери, едната се учи да чете от буквар, другата си играе с пясък. В първоначалната версия децата са придружени от майка си; тя изчезва в окончателната версия, заместена от… кош за пране, поставен върху плетен стол! Сцената се разиграва в дома му, на улица “Д’Анфер” в Париж.

 

Блузата, носена от Прудон, му била подарена от Бесто, богат селянин от Ла Бос, докато излежавал тригодишна присъда в затвора “Ла Консиержери” за простъпка в пресата. Същият му изпращал и хранителни продукти. “Владетелят”, както той го наричал, му донесъл тази блуза на свиждане в затвора през октомври 1849 година. Философът бил съобщил на издателите си («Correspondance », том II, с. 384), че му е студено в килията и е без дрехи и гащета. Приятелят от Ла Бос сложил в кошницата също пастет от полска яребица, който Прудон описва като чудо - “никога не сме имали такова лакомство”, пише той на своя приятел д-р Маге на 30-ти същия месец. Той добавя: “Блузата е със същата изработка, почти щях да кажа същата тъкан като пастета: напълно селска кройка, полски кантове, здраво и меко платно; открих само един съвсем малък недостатък и той е, че тя е по мярка на г-н Бесто и все още не мога да я облека. Главата ми не минава, каквото и усилие да направя! Ще трябва да я срежа или да я оставя в шкафа. Тази пречка ме обижда. Исках да нося тази блуза в знак на братски спомен; струва ми се, че дупката, която ще направя, ще бъде дупка и в моите чувства” (Correspondance, том III, с. 41-42).

 

Блузата на Прудон разказва за верността му към неговия път на човек от народа: дете на бедни родители, самият той работник, винаги на страната на бедните, смирените хора, той е философът на бедните и знае, че винаги те плащат сметката на Историята. Ако не харесва Френската революция, то е, защото тя не е била нищо друго за клетниците, освен смяна на господарите: при Луи ХVI или при Робеспиер, те се блъскат и нямат думата. Разбира се, Френската революция е родила красиви идеи, Свобода, Равенство, Братство, но каква свобода може да упражнява беднякът? С кого е равен той, ако не с братята си по мизерия? И кой е негов брат? Със сигурност не и новобогаташите, които са увеличили състоянието си с благата, конфискувани от духовенството и които заменят властта на феодалната аристокрация със своята, властта на собственическата буржоазия. Така че дали е Монархия, Република, Директория, Реставрация, Империя е все едно за бедните, които не виждат ежедневието им да се подобрява. 

 

Прудон не вярва в друга власт за народа, освен тази, която той самият ще упражнява, решавайки за това, което засяга. В своята “Първа записка” той пише: “Да бъдеш управляван означава да не бъдеш изпускан от очи, проверяван, шпиониран, насочван, подчиняван от закони, регулиран, затварян, поучаван, наставляван, контролиран, оценяван, преценяван, цензуриран, командван от хора, които нямат нито титлата, нито познанията, нито добродетелта за това… Да бъдеш управляван означава при всяка операция, при всяка сделка, при всяко движение да бъдеш оценяван, регистриран, преброяван, таксуван, подпечатван, измерван, котиран, разпределян, облаган с годишен данък занятие, уволняван, упълномощаван, апостилиран, предупреждаван, възпрепятстван, реформиран, поправян, наказван. Под предлог за обществена полезност и в името на общия интерес да плащаш своя дял, да изпълняваш, да бъдеш ограбван, експлоатиран, монополизиран, злоупотребяван, изстискван, мамен, присвояван; после, при най-малката съпротива, при първата дума на оплакване, обуздаван, поправян, презиран, обиждан, преследван, тормозен, пребиван, обезоръжаван, връзван, затварян, разстрелван, обстрелван, съден, осъждан, депортиран, жертван, продаван, предаван и върха на всичко, измамен, подиграван, оскърбяван, опозоряван”. Ето защо той смята, че самоуправлението е формата на социализъм, която най-добре може да гарантира свободата, която той цени над всичко.

 

По своe време той пише, че комунизмът няма да промени с нищо живота на бедните, че ще смени господарите за пореден път и че единственото решение за тях е да не се доверяват на никого освен на себе си. След век на марксистки експерименти, тази идея не е загубила нито сила, нито актуалност.

 

Мишел Онфре

 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: “Michel Onfray - La blouse de Proudhon”.

 

Свързани статии: http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/marks-i-engels-piyat-chaj 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Платонов - откъси

Платонов - откъси

Кой е Андрей Платонов? Младите читатели едва ли са чували за този гени...

100 коментар/a

Констатация на 04.02.2020 в 15:23
Значи и днес ни управляват марксисти...
Значи и днес ни управляват марксисти на 04.02.2020 в 15:25
Да, марксисти преминали в управлението, така е от 9ти септември, а в русия от 1917.
какво разбрахме на 04.02.2020 в 15:48
Лакеят на капитализмът казва, че равенството е само в Бог, в божественото сме равни? Значи неравенството не е божествено, не от Бог.
Черно на бяло на 04.02.2020 в 16:01
Рейгън каза на живковистите да управляват към капитализъм и да станат капиталисти. Те му казаха: "Ама с каква идеология?" Той: "Със същата, ще обвинявате предишните, и ще обещавате, и така до края на светът" ... В последната реч на Тодор Живков от 1 ноември 89-а, Тодор Живков казва - че Унгария го послушала, Унгария прави демокрация 23 октомври 1989 г. Събитията в Полша и Унгария се развили по техен сценарии. 4-18 юни 1989 г. - "Солидарност" победи на изборите в Полша. Тогава Вагенщайн има сдс-плакати на балконът си. ... Кой западен експерт е казал – че правим лошо дясно? Дянков ни спуснаха, Кристалина е окей за тях, и Лиляна Павлова я издигнали в ЕС средите банкерски. Нито изоставаме по БВП за 30 години спрямо другите държави, гледам статистиката, освен спрямо Китай – където 70% от БВП се прави от държавна собственост и 50% работят за държавата. Гледам администрацията с най-малка издръжка в бг, процент от БВП, и броят е под почти всички страни като процент от популацията. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/8/88/Total_general_government_expenditure_on_general_public_services%2C_2016_%28%25_of_GDP%29.png
д г на 04.02.2020 в 16:19
Поредните философски вариации по тема "Нероден Петко", само че в оригиналната приказка жените оплакат Нероден Петко че можел да се пребие, а тук авторът хвали Нероден Петко за това което можел да направи, ако само да бяха го оставили да се роди. Ако беше се върнал още по-назад във времето щеше още по-всеобхватно да реши всички нужди и проблеми на човечеството, ако само Ева и Адам не бяха опитали забранения плод дал им познание на добро и зло. Нямаше Кайн да убие Авел, нямаше да има нужда от труд и раждане с мъка, въобще цял ден щяхме да пляскаме с ръце и пеем песни. Всички утопии са мъртвородени по една и съща причина: не познават света в който хората реално живеят, както и самите хора, а са насочени към мисловния свят на въображението на авторите и последователите им, свят в който живеят друг вид хора, несъгрешили и невинни. Този свят безспорно е по-красив и привлекателен от реалния, но само докато някой не се опита да го реализира, тогава става ясно че населен от реални хора идващи от реалния свят, утопичният свят става доста грозен и плашещ, или накратко казано утопията става антиутопия. Анархистична или религиозна утопия, не е от значение, вярата в нея не може да замести познанието, колкото и добре да изглежда като замисъл. А познанието сочи че в реалния свят нещата стават чрез борба за налагане и който не може да се наложи остава само като справка в енциклопедията. Това не звучи сантиментално и романтично, не по френски, но ако все пак в нечии идеи има рационално зърно, то да го приложат в малко мащаби, каквито са утопичните и религиозните комуни, пък който иска да се присъедини към тях. Така без революции и насилие новото ще дойде на този свят. Съмнявам се обаче, че авторът би живял в подобна комуна, лежерната атмосфера няма да пасне на интелектните му търсения.
"Значи и днес ни управляват марксисти..." на 04.02.2020 в 16:35
Значи и колонизаторите католици и протестанти еволюирали в робовладелци, а те в капиталисти , избили стоици милиони из цял сват са марксисти ли, а какво да кажем за глобалистите и неолибералите, причинили от бедност смъртта на други стотици милиони и те ли са марксисти по логиката на г-н Мишел?! Френските революционери от времето на първия геноцид в историята на човечеството - Френската революция, по същата тази логика можем ли да наречен протомарксисти, тъй като лумпените гали са изтребили благородните франки тогавашните собственици на земята във Франция? Съдбата на Франция е да бъде подчинена и превърната в добре охранявана зона, в която да се утаява магребската емиграция, а ядреното оръжие, ако тяхното изобщо е в срок на годност, лека-полека ще бъде поето от Бундесвера.
грейки на 04.02.2020 в 16:35
"Светото семейство" не е книга, излязла само от името на Маркс. Сред авторите фигурира и Енгелс. Аз ви казах в друга тема, че всички книги, в които Енгелс се оказва съавтор, нямат почти никаква философска стойност и не отразяват уникалния Марксов критически и диалектически метод. Идеологическите и пропагандни цели, които са поставяни, профанизират философските идеи. Самият автор Мишел Онфре, въпреки че е философ, не разбира Марксовата иновация във философията - той много непрофесионално и коварно смесва Марксово философско наследство и марксизъм като учение за социалната революция така, както я разбират профаните, включително и повечето партийни следовници на Маркс и Енгелс от Първия интернационал. Високата, почти езотерична стойност на Марксовото наследство, ще я намерите в произведенията, на които само Маркс е автор - например "Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.", "Тезиси за Фойербах", "Към критика на политическата икономия", "Капиталът" и др. Но за голямо съжаление, критическият анализ там е труден даже и за големи професионални философи, а какво остава за безкнижни мизерници или хора без талант в областта на абстрактното.
грейки на 04.02.2020 в 16:47
Иначе има някои свежи попадения в "Немска идеология" (въпреки очевидно търсените идеологизиращи нотки) например върху критиката на утопичното съзнание изобщо и в частност - спрямо утопичния социализъм. Въпросното произведение е дело на Маркс и Енгелс заедно. Анархизмът, подобно на марксизма, също е утопия. Но докато първият вид утопия може да бъде наречен революционна утопия, анархизмът е типично еволюционна утопия, въпреки че си запазва термина "революция" като съдбоносно фундаментален. Препоръчвам интелигентно написаната книга на Жан Грав "Първият ден след революцията", където доста сполучливо популяризаторски се екслплоатира анархистичната тема. Грав е нещо като любимият ученик на Прудон и Бакунин.
Високата, почти езотерична стойност на Марксовото наследство, на 04.02.2020 в 16:50
Да, и особено оригинален е комунистическия манифест на марксчо, него интересно как да разбираме и как да оценим...откъм езотерика разбира се... Само Моята борба на другаря адолф може да се сравнява с тази дело основно на маркс творба...
Високата, почти езотерична стойност на Марксовото наследство, на 04.02.2020 в 16:50 на 04.02.2020 в 17:01
Въпросното произведение не е философска творба. Препоръчвам постове като този, да бъдат изтривани, защото са фактически неверни и заядливо-дилетантски.
Въпросното произведение не е философска творба. на 04.02.2020 в 17:13
Нима? А какво е, това е естествения завършек на мисленето на карл маркс, едно типологично хегелианско мислене , носещо абсолютно същите недъзи и съответно също толкова неистинно говорене на маркс както и при хегел. Комунизма на маркс е абсолютния дух на хегел.
Спиноза на 04.02.2020 в 17:17
Къде Маркс агитира и призовава за насилствена революция, Онфре очевидно не познава Маркс, не го е чел даже. Бърка го с болшевиците на Ленин и Троцки.
Къде Маркс агитира и призовава за насилствена революция на 04.02.2020 в 17:32
Експроприация на частната собственост, диктатура на пролетариата, "снемане" на противоречието между труд и капитал - всичко това как става без насилие, 100 милиона са убити по един или друг начин "за идеята", безспорен марксист номер едно над всички обаче остава кормчията мао, доразвил недалновидния възглед на маркс за градския пролетариат заменяйки го със селския пролетариат като двигател на историята.
observer на 04.02.2020 в 19:06
Никога и никъде не е имало диктатура на пролетариата. И никъде не е имало равенство. Пролетариатът е избран от интелектуалците, нямащи нищо общо с него, защото “няма какво да загуби, освен веригите си”, иначе казано, може да бъде манипулиран без проблеми, казано на прост език, да бъде воден за носа, защото в този период на див капитализъм, не притежава нищо. Върху пролетариата можеш да паразитираш. Чистият реален комунизъм на Ленин отрежда на диктаторствуващия пролетариат ролята на безгласна маса, заселена в жилищата на буржоазията, едно семейство в една стая и работа срещу купони за храна, “пайки”. В това време вождовете на революцията, скрити от народните маси зад стените на Кремъл са обслужвани от бившите царски лакеи и готвачи, докарани от старата столица, понеже си знаят работата. Очовечаването на системата с годините не е заслуга на Маркс и последователите му, а на неунищожената човечност у хората. Единственият принос на тия няколко гении на революцията е, че принуждават и капитализма да се хуманизира. В типично капиталистически дух, капиталистите разбират, че това е изгодно. Не само си спестяват мъките от кървавите революции, пролетариатът се превръща в консуматор и товарооборотът се интензифицира.
Въпросното произведение не е философска творба. на 04.02.2020 в 17:13 на 04.02.2020 в 19:19
Първо, никак не съм убеден, че ще можете да формулирате на компетентен език и със съответстващите философски аргументи т.нар.недъг на Хегеловата философия. Второ, Маркс е иновативен приложител на Хегеловия метод в учението за вещната връзка и стоково-паричния фетишизъм, както и, разбира се, в свързаната с тях изключително оригинална концепция за отчуждението в онтологичен и антропологичен смисъл. Нека не забравяме, че Маркс е един от първите критици на идеологическото съзнание, самият той нарича идеологията "преобърнато съзнание". Специално критическата му теория за вещната връзка е нагледен пример за приложение на диалектиката не просто в социалната философия, а в социологията, въпреки че по това време все още не съществува специална наука с такова име. Същата тази теория представлява по своему първа и оригинална критика на либерализма във всичките му измерения, и най-вече антропологичното.

Напиши коментар