Най-известният онколог във Франция, проф. Давид Хаят, е бивш началник на отделението по онкология на болницата “Питие-Салпетриер” в Париж. В книгата си “L'Enquête vérité: Vous n'aurez plus peur du cancer”, която бе издадена във Франция на 19 септември, той хвърля светлина върху злото на века, смятано за непобедимо. 62-годишният лекар анализира причините, които благоприятстват неговото възникване, сред които е стресът. Откъс от книгата му публикува “Фигаро”.

 

 

 

Тя се казваше Флоранс. Беше прекрасна, блестяща, с чувство за хумор, включително в най-тежките моменти през седемте години, в които я придружавах в нейната битка. Почина три седмици преди да навърши 29 години. В продължение на седем години държах рака й под контрол, от химиотерапията до ремисията. И после изведнъж той започна да се развива с бясна скорост, да нахлува във всичките й органи, един след друг; той стана систематично резистентен към всички лекарства, към лъчетерапията, към всички терапии, които се опитвах да си представя. За по-малко от три месеца, след като всичко дотогава изглеждаше под контрол, ракът я победи. 

 

Не можех да разбера какво се е случило, за да се промени ситуацията толкова ненадейно. От медицинска гледна точка, тоест в стриктно биологични термини, привидно не се бе случило нищо, което да предизвика този брутален и жесток срив на защитата, която с нея бяхме създали, за да държим болестта й на разстояние. Нищо! Привидно. Нищо, освен че четири месеца преди смъртта й съпругът й я беше напуснал. Далеч съм от мисълта да изразявам мнението си за тази раздяла. Не, това, което ме интересува или по-скоро ме засяга тук, е емоционалното въздействие на тези събития върху Флоранс: напускането на мъжа й, което той никога не бе обяснил истински на съпругата си, и чувството, че така губи своята опора, своя компас.

 

Флоранс се бе изправила пред самотата. Прибавете към това осъзнаване - тя вече беше сама в своята битка -, и удара по честолюбието й; изоставянето беше толкова брутално, че тя беше убедена, че е загубила всякакъв интерес в очите на мъжа си и всякаква стойност. Всичко това, можем да си представим, я бе разтърсило дълбоко, бе я направило по-крехка. Така че, за да се справи с тази огромна емоционална болка, тялото й, така да се каже, бе решило да се самоубие, спирайки да се бори с болестта. С една дума, този неудържим прилив на тъга, отчаянието й, бяха изгасили цялата й светлина, цялото й желание за живот, до такава степен, че тя бе позволила на рака да спечели битката. […]

 

Решаващото въздействие на стреса

 

Стресът, ето я думата! Големият злодей на века. Но как е възможно? Как биологично протича неговото въздействие? Терминът “стрес” (stress) идва от старата френска дума estrece, която означава “потискане”, а тя самата произлиза от латинския глагол stringere, който означава “стягам”. Той представлява съвкупност от психическите, емоционални и физически отговори на организма, подложен на принуди или на натиск. Тези отговори винаги зависят от възприятието, което човек има за натиска, който чувства. Днес, след четиридесет години опит, потвърждавам, че съществува връзка между стреса и рака. Това, което можехме да предчувстваме, да предугадим е вече нещо установено. Целият въпрос е да се разбере защо и как стресът служи като спусък! […] 

 

Научният метод, който включва обективното доказване на връзката между причина и следствие, би изисквал да вземем две групи доброволци, да ги качим в самолет, да оборудваме половината от тях с парашут, а другата половина с празна раница… След това да накараме всички тези хора да скочат от самолета! После, за да направим заключения от проучването, остава само да преброим мъртвите, размазани на земята, и да видим дали те са по-малко в групата с парашут, отколкото в групата без парашут! Ето това е научният метод! Друг пример: струва ли ви се възможно да се вземат млади майки и на половината от тях да се отнемат брутално бебетата, за да видим дали в бъдеще ще се регистрират повече ракови заболявания при тези, които са загубили детето си, отколкото при онези, които са продължили да живеят със своето? Този тип демонстрация, естествено и морално, е невъзможно да се извърши. Ясно се вижда, че когато искаме да наблюдаваме връзките между психиката и рака, не можем да се опрем на бъдещи изследвания. Ето защо науката не можа да се произнесе през всичките тези години. Как тогава днес аз мога да поддържам убеждението, извлечено от над четиридесетгодишния ми клиничен опит в онкологията, че тази връзка съществува? Просто защото контактът с хиляди болни, от всякакъв произход, при всякакви условия, лично ми е показал, че тя съществува. […]

 

Друго финландско проучване през 2003 г. ще продължи да разклаща предразсъдъците и да посочва опасността от стреса: 10 808 жени са били наблюдавани от 1981 г., тоест в продължение на двадесет и две години, като въпросник включва списък с особено стресиращите обстоятелства (развод, раздяла, съпружески траур, загуба на близък човек) в живота им. По време на наблюдението са диагностицирани 180 случая на рак на гърдата. Наличието на поне едно предхождащо болестта състояние на стрес увеличило риска от рак на гърдата с 35 процента. Разводът или раздялата увеличили риска 2,2 пъти - смъртта на съпруг 2 пъти и смъртта на много близък родител с 35 процента. При мъжете влиянието на стреса е също толкова ужасно със своята кохорта от вреди. През 2016 г. британско изследване установи връзката между мъчителната тревога и риска да умрат от рак при повече от 15 хил. англичани на възраст над 40 години. При мъжа тревожността причинява удвояване на смъртността от рак. […]

 

Също така трябва да призная, че страданието, което изпитвам в даден момент, е всъщност израз на страданието на моите клетки и те ме информират за своята дълбока скръб. Ако способността ми да понасям това страдание, прагът, от който този стрес става твърде тежък, са пряко свързани с гените, получени от родителите ми, идеята, че вече не мога да се справя с него, предпочитайки на клетъчно ниво по-скоро самоубийство, отколкото мисълта, че никога повече няма да съм по-добре, е ясно свързана с начина, по който животът е променил същите тези гени чрез епигенетиката. Аз съм дълбоко убеден, че съществува връзка между клетъчните емоции - и следователно нашите собствени емоции - и рака. Тази връзка се обяснява с клетъчната интелигентност. Така че, ако моите клетки страдат, логично е те да ме накарат да почувствам в себе си, че повече не мога да понасям това страдание. […]

 

Гениална имунотерапия

 

[Един от проблемите, с които] ще се сблъска раковата клетка, е да се изплъзне на всички системи, които осигуряват защитата на организма и, на първо място, на имунната система. Въпреки че думата е позната, много от нас не знаят на какво точно отговаря. Най-основно, това е система, чиято единствена цел е да защитава индивида от всичко, което му е чуждо, на първо място от всички видове инфекции, които го заплашват. Трябва да знаем, че живеем в постоянно състояние на инфекциозна обсада и имунната ни система е нашият щит! 

 

Например, нашата бактериална флора (прочутата микрофлора) е необходима, за да осигури храносмилането ни, но в същото време е потенциално много опасна. Наистина, ако нашата имунна защита намалее и чревната ни флора внезапно ни атакува отвътре, щетите ще са реални, защото тялото ни включва още повече бактерии, отколкото клетки! Тази защита ни е необходима и срещу всички инфекциозни агенти, които ни заобикалят отвън и които искат единствено да ни заразят, независимо дали по респираторен, кожен или храносмилателен път. Ние оцеляваме пред тази постоянна ужасна заплаха, единствено благодарение на системата за наблюдение, която е нашата имунна система. На първо място, лимфоцитите, които повечето от нас наричат бели кръвни телца, макар че в действителност лимфоцитите представляват само 30 до 40 % от белите кръвни телца. Според техния тип, тези лимфоцити или могат да атакуват пряко всичко, което не е разпознато като принадлежащо на индивида, или да произведат срещу тези заплахи нещо като ракети със страшна ефективност: антителата.

 

Тези антитела са протеини, произведени от определени лимфоцити, които се освобождават в кръвта; циркулирайки, те ще търсят и разпознават всичко, което е чуждо на нашето тяло и е способно да ни навреди, за да го разруши. И, това е геният на природата, тези лимфоцити успяват да си спомнят за чуждото тяло, което вече е срещнато или победено, защото са надарени с изумителна памет. Ако същата заплаха се появи втори път, разпознаването й ще бъде незабавно, а разрушаването й автоматично и още по-бързо и ефективно. В известен смисъл, лимфоцитите се научават да разпознават чужда структура и да я запомнят, което ги прави още по-ефективни в ролята им на защитници при нова среща. 

 

Единственият недостатък на тази лимфоцитна защита е, че лимфоцитът трябва предварително да бъде запознат със заплахата. Трябва да го научат да я разпознава като чужда, показвайки му какво я прави различна и защо, нямайки нищо общо с нашето тяло, трябва да бъде унищожена. Донякъде лимфоцитът функционира като куче, което са обучили да открива опасност. Когато тя е идентифицирана, на сцената излизат контрольорите.

 

Лов на нашественици

 

Тогава друг тип клетки поемат нещата в свои ръце: макрофагите. Те действат като граничари! Те контролират всички клетки, които срещат, искайки личните им документи, за да проверяват дали принадлежат към същия индивид като тях. Когато срещнатите клетки са способни да кажат паролата, нищо не се случва. Но, ако някой изглежда подозрителен, макрофагът се развилнява! Той хваща чуждия елемент, разкъсва го на парчета и обявява тревога на лимфоцитите! Кара ги да усетят, да почувстват, да видят, да разберат с какво тази структура е чужда на организма, което незабавно задейства лова на нашествениците. Всеки ден стотици сигнали за тревога се активират от чудесната ни имунна система, която ни защитава от всяка заплаха. За нея нещата са съвсем прости и се свеждат, по манихейския маниер на себе си и не-себе си, до близкото и чуждото. Съществува това, което съм аз и което защитавам, и всичко, което не съм аз, което откривам и разрушавам. Така че енергията, изразходвана от тази отбранителна система, е значителна, тъй като тя бди седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието за защитата на нашето тяло.

 

Тогава, на този етап, можем да се запитаме защо една толкова ефективна система, замислена да ни защитава срещу всичко, което ни заплашва, не е в състояние да премахне раковите клетки! Наистина те се изплъзват на контрола с хитрости, които можем да окачествим като клетъчна интелигентност. Всяка програмирана атака е точна, контролирана, подходяща. А отличителна черта на тази ракова клетъчна интелигентност е маскировката. Най-старата описана хитрост е маскировъчен механизъм, който прави така, че макрофагите, и следователно лимфоцитите, са слепи и не могат да идентифицират, разпознават, възприемат, откриват и най-малката ракова молекула. Нашите ракови клетки, например, ще се покрият с лепило по цялата повърхност на обвивката си, вещество, което ще доведе до прилепване около злокачествената клетка на всякакъв вид клетки или останки, които преминават оттам. Донякъде като животно, което се крие, покривайки се с мъртви листа, клони, камъчета... Раковите клетки прибягват най-често до тази маскировка, за да циркулират в кръвоносните съдове, така че да напуснат първоначалния тумор и да започнат да образуват метастаза. Това съдово пътуване е дълго и опасно, защото те във всеки миг могат да се окажат лице в лице с клетка от имунната система, която не спира да прави наблюдателни обиколки. 

 

Тази маскировка е само една от десетките хитрости, които раковата клетка е развила с течение на времето, за да се подслони и да приложи своя план за нападение. Но, колкото и да са успешни като маскировка, клетките понякога са разпознавани и атакувани. Както винаги в природата, най-слабите са елиминирани. Това е естественият подбор. Най-крехките ракови клетки ще бъдат засечени и елиминирани и този начин на действие обяснява отчасти защо, в течение на еволюцията си, ракът става все по-опасен и все по-интелигентен: единствено най-злокачествените клетки оцеляват. В крайна сметка, те ще бъдат единствените, които се възпроизвеждат и пораждат потомство, което е с всяко поколение все по-ефективно. 

 

Серийният убиец

 

Дълго време, и все още допреди пет-шест години, не се разбираше защо всички тези макрофаги и лимфоцити не успяват да елиминират нашия сериен убиец. На микроскопа, при наблюдението на тумор, се виждаха добре стотици макрофаги и бели кръвни частици около раковите клетки, но, странно, тези клетки от имунната ни система изглеждаха заспали, неспособни да контраатакуват. След това един ден се разбра защо!

 

Колкото и невероятно да изглежда това, когато раковите клетки разберат, че са открити и атакувани, те отделят около себе си вещество, способно да приспи белите кръвни телца, нещо като мощно приспивателно, което причинява бездействието на всички лимфоцити. Това приспивателно, наречено PDL1, е доста изумително, защото приспива само клетките, които имат на повърхността си специфичен рецептор, наречен PD1. Така, когато PDL1 се свърже с нейния специфичен рецептор, PD1, клетката веднага заспива.

 

Ето това е най-необичайното в тази история! Сякаш раковите клетки знаят, че лимфоцитите, които се приближават, за да ги убият, притежават този рецептор и следователно са чувствителни към приспивателния ефект, който PDL1 ще предизвика! Между другото, след откриването на това явление, съвсем отскоро се разработва нов начин на борба срещу рака: имунотерапията. Тя се състои в предписването на болните на противоотрови на това приспивателно (анти-PDL1 или анти-PD1), които обездвижват раковите клетки, поради което те не могат да приспят белите кръвни телца. 

 

L'Enquête vérité, du Pr David Khayat, Albin Michel, 224 p.

 

Превод от френски Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

15 коментар/a

Роман на 20.09.2018 в 13:03
Благодаря на "Гласове" и Галя Дачкова за полезния материал!
JJJ на 20.09.2018 в 14:04
Човекът е роден да понася стрес. Стресът е част от живота, поради което не бива да му се преписват всички злини на света, а ролята му в гензиса на болестите е по-скоро незначителна. Няма как да се обясни появата и развитието на изключително злокачествения рак на шийката на матката, който се предизвиква от вирусна инфекция със стреса. "Имунитас" преведено от латински означава "освободен от задължение". Имунната система така се грижи за целия организъм, че човек да няма грижа да мисли за собствената си защита; както се пее в песента: "родната полиция ни пази". Проблемът с рака засега е почти абсолютно неразрешим. Пълни глупости са твърденията, че от утре не трябва да се страхувами от рака. Утре ракът може да не е толкова страшен, но в други ден със сигурност.
талантът без личен живот на 20.09.2018 в 15:06
Претенциите за обективна причинност (в науката) всякога са били самозаблуда или демагогия. Няма причинност извън обясненията, а самите обяснения са избор на субект, все едно дали заинтересован или просто невежествено блеещ. От откъса така и не се разбира посоката за отговор на дилемата - "причините" за рака психологически ли са или биологически? Състоянието на микрофлората на организма ли се променя болестно от стреса или самата микрофлора по наследствена презумпция или всякакви там генетични предразположености и мутационни механизми извиква стресиране, респ. податливост към рак?! Ако се приеме по същество стерилното методологично правило, че няма обективна причинност извън обясненията, респ. няма априори вярно обяснение, то въпросът за истината оттук нататък се превръща в проблем на (полит)технологията и политкоректността, а не на някаква си обективна истина (вкл. и за рака), съществуваща изначално извън субекта.
читател на 20.09.2018 в 17:39
повече ме е страх от рака и чумата в българския ум, особено когато има къде да се изразява и то под думите на френско и световно светило по онкология.
писател на 21.09.2018 в 09:50
Поредният псевдонаучен сурогат! Истинската научна медицина е Германската нова медицина (R) на доктор Рике Хамер. Но за нея са нужни достойни и смели лекари, които да я наложат в практиката. Сигурен съм, че има такива, но за сега това е невъзможно, защото конвенционалната медицина е античовешка идеология и политика, защитавана безкомпромисно от глобалната мафия.
Кака Пена на 21.09.2018 в 09:54
Една много добра статия, написана на достъпен език за средностатистическия гражданин. А че има хора, които не са я разбрали, то си е за тяхна сметка
Helleborus на 22.09.2018 в 11:26
Стресът не бива да бъде възприеман еднозначно. Има разлика между изпитанията като проблем и начина, по който ги преминаваш. Разковничето е в начина. Преминаващият през така наречения стрес, може да стане по-добър човек, т.е. изпитанието да изгори плявата в него и да го направи смел и жертвоготовен да се бори със злото в себе си и навън. Нанесените рани ще го разгневят и разпалят по един правилен начин и ще му помогнат да потърси и се прицели по-добре в проблема, а не в невинните хора. Има и лош начин, в който човек се предава на лесните пътища, в които той винаги роптае, чувства се ощетен, обвинява всички хора и богове и става още по-голям егоцентрик, с готово оправдание за всичките си неуспехи. Тези два пътя са вдъхновени от духовни сили, към които човекът става податлив и те си намират място в него и около него. Сещате се детската приказка за Хари Потър и злодеят Волдемор – еднаква злощастна съдба, различен избор! Човекът с лошия избор става свързан със своите демони и бесове, проявени като слабости, зависимости, депресия, отчаяние, роптание, безчувственост, озлобление. И тези духовни сили стават проклетията в неговия живот, без да твърдя, че всяко нещастие е резултат на лични грешки. Проклетии има и в живота на малки деца и на невинни хора, но те най-често са следствие на духовни сили, които са били свързани със семейството и близките или пък не. Но едва ли може да се каже, че има болест, която да няма духовен корен, поради който човекът е предаден на определена съдба. Отново казвам, не по негова вина задължително. Но духовните практики за изцеление са с предимство тук. Защото само по-велика духовна сила може да пропъди проклетията от живота ни. Христос разказваше една притча, за човек, който имал къща, нападнали го разбойници и завладели къщата, заживели там. Но на човека помогнал Някой по-силен, който изпъдил разбойниците. Но къщата не бивало да остава празна, понеже отново разбойниците се връщали, по-силни и многобройни от преди. Силният но добър стопанин трябвало да остане там, заедно със собственика на къщата. Това в общи линии е опростеното духовно обяснение за състоянието ни и пътя за изцеление, покани силния човек, Човешкия Син. Помоли го да смъмри духовете и напастите. Много свети хора са преминали през скърби, без да се разболеят от рак. И много хора, които са избягвали проблемите чрез насилническо поведение, са се разболели от рак. Понеже не самата скръб разболява, а онези мисли и задкулисни сили, с които се съюзяваш. Всяко ново откритие в медицината е добре дошло, но то не променя тази действителност. Проклетията има безброй начини да се проявява в живота ни, ракът е само една от тях.
Federer на 22.09.2018 в 21:19
до "талантът без личен живот" , четеш прекалено много Файерабенд ,да се критикува е лесно, това го може и лаик.Да си конструктивен, виж това е друга работа
талантът без личен живот на 23.09.2018 в 21:17
Не става дума за критика като клюкарско опониране, тук става дума за критика на чистия разум - лаикът (философския) не работи с разума си, за да му приписваш талантите на критичния разум. И не пунтирам Файерабенд, ако и да съм го чел и него, много преди Файерабенд си имаме Кант, Ницше, Хусерл, Витгенщайн. Без критично преучредяване конструктивизмите са опасни. Бих ти препоръчал и Хайдегер - провери защо при него контрастно се различава битие от съществуващо. Най-голямата опасност от некритицизиращия конструктивизъм: да бъде редуцирано битие до съществуващо, казано на християнски език, каква ще ти е ползата да спечелиш света, ако ще изгубиш душата си. Парадоксално казано, само критикът може да бъде конструктивен, именно защото всеки миг умее да се преборва за своята автентичност.
Eisblock на 25.09.2018 в 10:31
Без съмнение много интересно четиво, съобщаващо за определени зависимости и механизми на тази болест. Но тя само една "Болест" ли е или е комплекс от сродни и не до там, болести, с един и същи краен резултат? Има различни обяснения и всред тях има и отделни методи даващи оздравителен резултат. Разбира се, на първо място като съпричинител може да се посочи Стресът. Но не на последно място би следвало да се посочат и вредни привички и обстоятелства изповядвани до настъпване на тази болест. Например, посочва се като причина настъпила силна киселинност на тялото - настойчиво третиране с чиста сода (за алкалност), това водело до оздравяване...____ - И да, д-р Хамер откри преди години как емоционални сътресения предизвикват един вид "късо съединение" в мозъка с което тялото губи контрол над точно определена своя част. В нея "пазачите" му вече не разпознават дегенерацията и не я ликвидират. Правил е няколко десетки хиляди сканирания на мозъци на пациенти и на снимките ясно се виждат късите съединения. На краят на книгата му има таблица за съответствията между различните психически травми с областта на мозъка, където те рефлектират, а от там - с точно определено място на тялото където пристига Ракът! И ерго: - Щом се разпознаела травмата и тя се минимизира, късото съединение се заличавало и защитата на организъма влиза отново в ролята си. Но ако тялото вече е обезсилено от химическата терапия, то не можело повече да се самоизлекува... Явно тук нейде има трудно забележима граница, защото имаше изнесени трагични случай на отказана хемиотерапия с последвала смърт...______Под черта бих казал, че неестественият живот който водим с перманентен стрес в големите метрополии, използването на нездравословна, направо - вредна храна, огромното замърсяване с всякакви патогенни, химични вещества, чисти отрови и пр. - даже привнасяни директно в телата ни, са съпътстващите причинители на тази нова чума. Която реално не се овладява, явно не може, а се разраства все повече. Има и нови вярвания, отделни феноменални резултати и различни течения, даже и всред медиците, но все пак - най-вече за вече болните и за безчет умрелите, всички тези неща са все още много далече.
ГНМ на 26.09.2018 в 11:12
Eisblock, къде ги четете тия глупости за Германската нова медицина на д-р Хамер? След драматичния конфликт не се губи никакъв контрол, а се задейства Специална смислена биологична програма (СБС), с цел да подпомогне организма да преодолее кризата. Каква СБС ще се задейства зависи от съдържанието на конфликта. Не всеки стрес задейства СБС. Той трябва да е неочакван, опустошителен и преживян в самота (невъзможност да споделиш с някого). Всяка СБС протича в две фази: активна (АФ) и, след като се преодолее конфликта, лечебна (ЛФ). АФ води до промени в засегнатия орган, с цел подпомагане на организма да преодолее конфликта. По време на ЛФ засегнатият орга се възстановява. Симптомите по време на тези две фази на СБС, традиционната медицина нарича "болести". Типичен пример за тези две фази е алвеоларния рак на белия дроб. Предизвиква се от конфликт "Страх от смъртта". Стартира се СБС за увеличаване притока на кислород в кръвта, с цел да подпомогне индивида да избяга от опасността. В АФ започва разрастване на клетките на алвеолите, като се формират тумори. В тази фаза организмът се намира в добра кондиция и няма болестни оплаквания, освен ако в този период човека не мине през профилактичен преглед... След решаване на конфликта започва ЛФ. С помощта на тубекулозните микобактерии започва разграждане на вече излишните туморни клетки. Това състяние на организма традиционната медицина определя като болестта тубркулоза. Всъщност тези бактерии са природните микрохирурзи, които безпограшно разпознават туморните клетки и ги разграждат. Всичко това е в пълно противоречие с теорията и практиката на официалната медицина. Затова ГНМ, макар и истинна, категорично се отхвърля от официалната медицина и дори не се обсъжда.
Eisblock на 26.09.2018 в 14:21
Така и не разбрах, какво са по-точно са "тези глупости". Не отричам изследванията на д-р Хамер, а точно обратното. А съм ги чел в оригинала - имам я книгата му с всички данни, снимки и таблици. Това което описваш добре в детайл, а именно СБС, също не съм отричал. Само има една малката подробност, че не само определен кръг стресови категории могат да предизвикат "късото съединение" в мозъка, а още много, ако не и всички по-сериозни житейски стресови ситуации. Някой по-леки "къси съединения" се самоликвидират, други - не. До колкото знам степените на Рихтер не се прилагат за окачествяване на сериозността им. Но, разбира се, мога да бъда просветен за подобно окачествяване в сферите на психо-травматологията. И още, че излекуването на стресовото поражение - "късото" блокиращо този определен участък на мозъка - не отстранява магически започналото раково развитие. Колкото до преследването на д-р Хамер от официалните власти и наложените забрани над него, са следствие на нещастният случай със синът му Дирк Хамер. Тежко ранен от стрелба на Савойският (мисля че този беше), принц, младежът почина след няколко месеца. Д-р Хамер заведе дело и ... от там тръгнаха неволите му. А обвиненията за не професионализъм са заради мнението му прието от някой болни, да не прилагат хемотерапия защото тя срива силите на организъма и отслабва имунната система, т.е. така се премахва възможността за самовъзстановяване. И да, имаше няколко случай раздути от т.нар. "преса", където пациентите просто умряха...______ Отделно от това не съм споменавал подробно за връзката и местоположението на "късото съединение" (мисля, че д-р Хамер го наименува на името на сина си) с мястото, където се образуват раковите клетки и растежа им. И защо точно там агентите на защитната система не забелязват смъртната опасност и защо нормалните клетки започват сякаш изведнъж да дегенерират (с или без външна "помощ") след появата на "късото"...
ГНМ на 26.09.2018 в 16:59
До Eisblock. Имам предвид "...емоционални сътресения предизвикват един вид "късо съединение" в мозъка с което тялото губи контрол над точно определена своя част." Просто контола се поема от една смислена биологична специална програма (СБС) създадена в мозъка в процеса на неговата еволюция, за да подпомага индивида по време на емоционални и психологически страдания. Друга проява на неразбиране на ГНМ е следния ваш въпрос: "И защо точно там агентите на защитната система не забелязват смъртната опасност...". В ГНМ защитна (имунна) система, в смисъла на традиционната медицина, няма. Всички микроби и вируси (въпреки, че за вирусите все още липсват категорични доказателства за тяхното съществуване) живеят в симбиоза с нашето тяло. Самият Хаят споменава, че те са повече от собствените ни клетки. Всички те са под пълния контрол на мозъка и едни или други от тях се активират от СБС, осигурявайки в лечебната фаза пълно завършване на възстановителния процес. Да се твърди, че микробите причиняват болестите е все едно да се твърди, че пожарникарите причиняват пожарите. Защото, където има пожари има и пожарникари. Коя книга на д-р Хамер имате? В Интернет има прекрасен сайт на български с почти перфектно преведени оригинални статии на д-р Хамер, с подробно представяне на Петте биологични закона и Желязното правило на рака. Много интересна е и "Презентация на Германската нова медицина", която той пише от френски затвор за Първия международен конгрес по допълваща и алтернативна медицинска терапия на рака, 14-15 Май 2005 г., на който той задочно е председател. В сйта има и линк към филм с български субтитри за Петте биологични закона на ГНМ (може да се гледа директно и в YouTube).
Eisblock на 01.10.2018 в 12:57
Не познавам българският сайт за д-р Хамер. Не съм чел на български нищо от и за него. Имам 3-то издание книга (1991г.) "Vermächtnis einer Neuen Medizin" - Das ontogenetische System der Tumoren mit Krebs, Leukämie, Psychosen, Epilepsie - Band 1. Купих го и изучавах проблема всестранно заради едно разследване за причините довели до рак и смъртта на жена ми в същата година на издаването. ___Нямам навик да споря или да доказвам каквото и да е. Колкото хора, толкоз и мнения и няма на 100% чистота от примеси. Избягвам безалтернативните утвърждения (напр. за микроби, вируси и пр.). За жалост тълкувате буквално: ___ "И защо точно там агентите на защитната система не забелязват смъртната опасност..."___ Просто не ми се задълбаваше, а и сега е така, в цялата голяма (доколкото може да се твърди че има такава) картина, обхващаща множество други сфери извън конкретната медицина и по-специално подточката РАК - а и този знаем, че не е една единствена, като монолит, "болест", а е комплекс от разнородни, под едно заглавие, обединения. И вероятно ГНМ е също една част от цялото, а не тотална панацея по всички въпроси. Има много интересни за мен лично, изводи от изследванията на д-р Хамер свързани с "късите съединения" и тяхната физикална-анатомична същност-особеност, водеща най-вече към други изводи за цялостната функция на дву-процесорната система Мозък/Сърце с изпълнителният интерфейс - Тялото. Тук не изключвам пътеките водещи към дълбините на полевата същност на материята... Така, че дефектите в една система са резултат от огромно множество, разнородни вътрешни и външни, причини.
ТКТ на 05.10.2018 в 15:49
Някой знае ли кординатите на доктора,тъй като постоянно търсим лечение за моя близка,която е само на 29 год.Ще съм ВИ много благодарна.Някой,ако може да помогне да ми пише на пощата [email protected]

Напиши коментар