Почина Йордан Василев

Почина Йордан Василев
Първият главен редактор на вестник „Демокрация“ – писателят Йордан Василев, е починал днес на 82-годишна възраст.

 

Йордан Василев е български литератор и политик. Роден е на 26 септември 1935 г. Семейството му е изселено от София през март 1948 г. – първо в Радомир, после в Троян. Софийското им жителство е възстановено през 1964 г.

 

Следва и завършва българска филология в Софийския университет; по време на следването си е изключен от университета след въстанието в Унгария през 1956 г. От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември“. През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа. Започва като уредник в сп. „Литературна мисъл“, но и оттам е уволнен.

 

Специалист в Института за литература на БАН. Защитава дисертация за Иван Хаджийски. Хабилитира се през 1990 г.

 

Активен деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и в СДС. През януари 1990 г. е натоварен от ръководството на СДС да бъде главен редактор на новия в. „Демокрация“, първият брой на който излиза на 12 февруари. На този пост остава до края на август 1990 г.

 

Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. През юли 1991 г., заедно с част от клубовете, напуска Федерацията на клубовете за демокрация и остава в СДС-национално движение.

 

Депутат в VII-то Велико Народно събрание, член на „групата на 39-те“. Отказва да подпише новата конституция.

 

Бил е депутат и в XXXVI-то Народно събрание. По неговите думи се отказва от председателското място в комисията, поради факта, че е трябвало да участва в заседания на Консултативния съвет за национална сигурност към Президента, в който по право участва и съпругата му Блага Димитрова, която по онова време е вицепрезидент.

 

Коментари

  • Adolf

    28 Май 2017 21:38ч.

    Беше много заблуден човек,бог да го прости!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вълчева

    29 Май 2017 0:47ч.

    Голямо репресиране, накрая се гушнал при Блага- доста по-възрастна, но учила в Москва, възхвалявала Червенков и Димитров, с персонален автомобил от ЦК на БКП. През 1989 се изцепи пред "Ал.Невски" с нейното :" България от страна на розите се превърна в страна на склерозите", което не й попречи да влезе във властта. Няма да го забравя как се катереше по покрива на Университета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Adolf

    29 Май 2017 8:40ч.

    Тя Блага беше права за склерозите,нали беше една от тях.Да не помниш собствените си произведения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Минувач

    02 Юни 2017 10:43ч.

    Не са точни изреченията: "Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. През юли 1991 г., заедно с част от клубовете, напуска Федерацията на клубовете за демокрация и остава в СДС-национално движение." Истината е такава: "През юли 1991 г., заедно с част от клубовете, напуска Федерацията на клубовете за демокрация и остава в СДС-национално движение. Отцепилите правят многократни неуспешни опит да се регистрират като Федерация на клубовете за демокрация. Този неуспех води до уволнението на прокурора Татяна Дончева от правителството на Филип Димитров. Тогава те създават "Национален клуб за демокрация." Василев става негов председател. След него председател е Лучников, който никога не е имал нещо общо не само с Клубовете." Василев беше освободен от главното редакторство на "Демокрация" поради поразяваща, вечно ракиена, некадърност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Минувач

    02 Юни 2017 11:46ч.

    Съдия по делото, с което Йордан Василев претендираше да има нещо общо с Федерацията на Клубовете за демокрация беше Иглика Герасимова. И тя, заедно с Дончева, беше наказана от правителството на Филип Димитров.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    02 Юни 2017 16:39ч.

    Агент (семейно) на Шести отдел на Шесто управление на ДС, като целия (почти) Клуб за гласност и преустройство. Дисидент, та дрънка!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КОБА,

    03 Юни 2017 9:52ч.

    Ще го запомня този тип с парезата на уста и с факта че посегна сексуално на доведената си дъщеря!"Бог"да не му прости и там-в АДА!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hans Castorp,München,Bayern,BRD

    04 Юни 2017 16:21ч.

    Интересно е човек да позанича из форумите след смъртта си, ама това може някак си само от оттатък, от отвъдното да (не) стане. Любопитно е, че Йордан Василев събира сто процента негативи в един интелигентен форум като този на ГЛАСОВЕ. Много типичен български феномен. Всички сме нещо доста злобни и по малко (или повече) завистливи. Покойникът беше безспорно един ерудит, както и добър литературен Критик. Никой не споменава неволите му с Блага покрай написването на книгата за Багряна. Третият том тогава дори не видя бял свят. След двайсетина години прочетох трите тома още веднъж и бях поразен. Възторгът ми доста поспадна. Оказа се, че книгата е пълна с реверанси към властимащата тогава партия, които реверанси във времената на свободното слово ужасно дразнеха. Ама толкова ли беше задъстеняческивопиющокомпромиснолошо...колко лесно се забравя и сега поне на тази придобивка на клетата ни демокрация до пълна свободия се радваме. За проблемите на семейството в началото на 80-те покрай ЛИЦЕ, вероятно много са забравили или въобще не са научили. На фона на празните откъм "забранена" литература чекмеджета на нашенските (псевдо)дисиденти, ЛИЦЕ беше все пак нещо. За съжаление житейската поанта на Йордан Василев беше от лоша по-лоша. Никога не е късно да станеш за резил. В по-далечните години преди демокрацията, в квартала, той беше известен сексгрил, доста булки забърса, ама и булката му Блага хич не му прощаваше за баланс. Това раздаване във всички посоки на двамата беше симпатичният период на това интелигенско семейство. После Блага грохна , а след това просто се спомина. Данчо съвсем го удари през просото. Дали беше пипал малката виетнамезка не стана ясно. Според мене- твърдо да, но не изключвам азиатската палавница да го е изпреварила, т.е. да го е похитила сексуално, а татенцето просте не се е съпротивлявал. Симпатични консенсуси по набоковски, иначе извън закона. Това бяха още времената, когато някои нашенски депутати все още наричаха последното "консенсум", при това консумирането на подобна лексика не идваше само от Горни, Долни Богров или Среден такЪв. Деменцията на Данчо все повече галопираше. Това, че е бил ухо на Шесто се дрънкаше (на ухо) отдавна, но някак си все повече му личеше. Жалък беше при гостуванията си при Кеворк. Опитният Ченгесарян, представящ се за семеен приятел , го използваше доста добре за пропагандните си цели. За мъртвите хубаво или едикакво си. Някои сентенции не важат по нашите земи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Браво

    06 Юни 2017 9:31ч.

    Браво още веднъж.От коментарийте си личи светлата дИмократична личност.Какво да кажа никой не е свететец дори и най големите демократи като този редактор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи