“Втълпявайки отровата на ужаса в нашето съзнание, тези радетели на краха ни обезоръжават. Вместо да насърчават съпротивата - човешките общества оцеляват в най-големите бедствия и развиват интелигентност за опасностите - те пропагандират униние. Изобщо не става въпрос да отричаме сериозността на проблемите пред нас, но паниката и страхът винаги са били любимите инструменти на диктатурите. Нека отбележим, че този патос на бездната доминира най-вече в стара Европа и САЩ: сякаш песимизмът е второто жилище на старите привилегировани народи, които са се отказали да градят бъдещето. Тревогата за околната среда е универсална, страхът от края на света е чисто западен. Последният изблик на един континент, ядосан, че вече не е господар на света, който проповядва на другите мъдрост, която сам никога не е практикувал. Част от нашите елити иска изчезването на цивилизацията. Белият човек вече не ридае. Той иска да умре, ни повече, ни по-малко”.

 

Според френския философ Паскал Брюкнер екологията се намира в повратна точка в своята история: или ще участва в демократизацията на обществата, или ще доведе до авторитарни политики и масово разширяване на сферата на забраните. 

 

 

- В повратен момент ли е екологията след европейските избори?

 

- Днес тя се намира в положението на социализма през ХIХ вк. Внимателен към бедите на работническата класа, изведнъж той се раздели на два лагера: единият демократичен, загрижен за плурализма, другият авторитарен, довел до болшевишката революция и създаването на СССР. По същия начин, екологията се намира в повратен момент от своята история: или ще участва в демократизацията на обществата, или ще доведе до нов тоталитаризъм в името на култа към Гея. 

 

Единствената оригинална сила на миналия половин век, тя изтъкна опустошенията на прогреса и индустриалното общество. Тя събуди нашата чувствителност към природата, страданията на животните, предусети изчерпването на изкопаемите ресурси. Върху това осъзнаване се изгради цяла сценография на Апокалипсипа, която без чувство за мярка бие шумния барабан на паниката, заимствайки от гносиса до средновековните месианства. Именно в този параклис, сам по себе си разделен, може да се роди диктаторска тенденция. “Зелените” спечелиха в Германия, защото “умерените” надделяха над “фундаменталистите”.

 

- Климатоскептик ли сте?

 

- Ни най-малко. Като страстен планинар, през зимата забелязвам намаляване на снежните валежи на средна височина, а през лятото драматично топене на ледниците. Противно на легендата, във Франция няма климатоскептичен лагер. Малцината, които поставят под въпрос глобалното затопляне, веднага са определяни за опасни и вкарвани в черен списък. Еколозите си измислят въображаем враг, за да атакуват всеки, който не е съгласен с техните анализи. Що се отнася до САЩ, въпреки позициите на Тръмп, забравяме, че става въпрос за Федерална република и всеки щат следва собствена екологична политика, без да се влияе от диктата на Вашингтон. Вижте Калифорния, която се възпротиви на правителството. 

 

Имайки предвид всичко това, аз съм скептик към определена зелена мегаломания. Вземете, например, “Да спасим планетата”. Планетата ни ще оцелее, каквото и да направим, дори и утре ядрена война да унищожи и последните представители на човешкия вид. Животът ще продължи, безразличен към нашето изчезване. Не земното кълбо трябва да съхраним, а определено качество на отношението на човека към природата. Колкото и да не се харесва на активистите, ние нямаме средствата да контролираме климата: не сме способни да предизвикаме сняг или дъжд по своя воля, да се противопоставим на сушата или да прогнозираме градушка. Как бихме могли, без колосално надценяване на самите себе си, да искаме “да спасим планетата”?

 

Екологията препоръчва две основни добродетели, скромност и предпазливост, които контрастират с арогантността на класическия позитивизъм и алтернативните идеологии на капитализма, социализма и комунизма. Но в момента, в който иска да победи гордостта на човешкото същество, тя го обвинява за всички възможни и въображаеми щети. Всеки път, когато ни сполети бедствие, обвиняват глобалното затопляне, следователно човешката ръка: всички пожари, бури, горещини, суши, близки и далечни, били от човешки произход, последици от нашето въздействие околната среда.  

 

Климатичната промяна се превърна в швейцарско джобно ножче с много приспособления за разбиране на света: всичко се обяснява чрез нея, глада, войните, тероризма, болестите, проблемите на плодовитостта, любовната мъка. “Белият дроб, белият дроб, ви казвам”, повтаряше Тоанета в “Мнимият болен”, обяснявайки така треските, бубонната чума, водянката. Глобалното затопляне, глобалното затопляне, ви казвам. Ще успее ли човекът за няколко години да поправи това, което векове е разрушавал? Съмнявам се. 

 

- Не изпитвате ли никаква симпатия към Грета Тунберг?

 

- Грета Тунберг несъмнено е искрено момиче, може би манипулирано от семейството си; посланието, което изпраща, е не по-малко пораженско. Оплакването на планетата ражда хубави клишета, но не и политика. Още повече, че тази скандинавска пития се задоволява да използва това, което медиите ни повтарят до втръсване от години: а именно, че човешкото приключение е приключило, че крахът е неизбежен. Грета Тунберг е талантлив вентрилок, който изцяло възпроизвежда това, което са му втълпили.

 

Същото е и с демонстрациите на младите хора: изпадаме в захлас пред тяхното решимост, докато повечето от тях са просто папагали, които ни мъмрят с думи, които са им втълпили. Ако радикализмът се изразява в това да свалят портретите на президента Макрон, за да го накажат, че не не напредва достатъчно бързо, ние наистина сме свидетели на тийнейджърски бунт!

 

Когато разумът ридае, риданията убиват разсъдъка. Гледката на възрастни или на държавни лидери, които аплодират сълзливите проповеди на Грета Тунберг, е плачевна. Истината е, че те аплодират самите себе си в чисто нарцистична церемония. Страхувам се, че това младо момиче ще има ужасно бъдеще: хвалена настойчиво от медиите и дори предложена за Нобелова награда, как ще се справи с неизбежния спад на популярността, който ще последва този епизод? Като цяло, децата чудо остаряват зле.

 

- Изразява ли екологията изчерпването на прогресизма?

 

- Екологията практикува масово разширяване на сферата на забраните: “не” на дизела, на колата, на самолета, на ГМО, на месото. Тя е не толкова изчерпване на прогресизма, колкото негова инверсия: увереността, че човешкото приключение е приключило. Тя използва всички постулати на марксизма, за да посочи крайния виновник: самият човек с неговата воля за власт. Тя отхвърля капитализма, измислен от един Запад грабител на народите и разрушител на Земята. Ето защо толкова пенсионери на болшевизма се преоблякоха в зелено, за да разширят палитрата си с обвинения. Вместо да променят света, живота си, те искат да променят живота, за да спасят света. Но и тук става дума за хитър прогресизъм: увереността, че избирайки отрицателния растеж, човечеството ще бъде по-добре, стига да се превъзпитат своенравните човеци.

 

- Трябва ли да спрем да раждаме деца, за да спасим планетата?

 

- Твърде много обичам децата си, за да им дам живот, казваше още Иполит Тен през ХIХ век. Капитан Кусто обясняваше в едно интервю, че трябва да се премахват близо 300 хил. души на ден, за да се възстанови равновесието между природата и човека. Бившият зелен депутат Ив Коше предлагаше  да се наказват с данъци двойките, които раждат трето дете, с мотива, че по отношение на замърсяването, едно бебе е равнозначно на 620 полета със самолет Париж-Ню Йорк отиване и връщане.

 

Всеки има право да не се размножава, но алибито е малко смехотворно: демографите знаят, че най-доброто средство за намаляване на плодовитостта е развитието. Да не раждаме повече деца, означава да се подготвим за човечество от старци. Борците за отрицателен растеж се обявяват за леви, но искат да поставят страните от Юга на диета и да ги принудят да останат бедни, да се лишат от прогреса, на който те самите се радват. Не е ли неприлично мултимилионерът Никола Юло (бивш министър на екологията - бел. пр.) да се представя за братски проповедник на скромността и да иска от французите да затегнат коланите? Китай, Индия и Африка се подиграват на нашите препоръки и са прави.

 

- Защо елитите са обсебени от края на света?

 

- Екологията е гангренясала от катастрофизъм. Пророците на бедствието са легион, от Пабло Сервин, най-талантливият, до астрофизика Орелиен Баро, без да забравяме Фред Варгас, която е по-сигурна в края на света, отколкото във вината на Чезаре Батисти.

 

Втълпявайки отровата на ужаса в нашето съзнание, тези радетели на краха ни обезоръжават. Вместо да насърчават съпротивата - човешките общества оцеляват в най-големите бедствия и развиват интелигентност за опасностите - те пропагандират униние. Изобщо не става въпрос да отричаме сериозността на проблемите пред нас, но паниката и страхът винаги са били любимите инструменти на диктатурите. Нека отбележим, че този патос на бездната доминира най-вече в стара Европа и САЩ: сякаш песимизмът е второто жилище на старите привилегировани народи, които са се отказали да градят бъдещето. Тревогата за околната среда е универсална, страхът от края на света е чисто западен. Последният изблик на един континент, ядосан, че вече не е господар на света, който проповядва на другите мъдрост, която сам никога не е практикувал. Част от нашите елити иска изчезването на цивилизацията. Белият човек вече не ридае. Той иска да умре, ни повече, ни по-малко.

 

- Може ли да се прави екология само в една страна?

 

- Разумно е да се декарбонизира икономиката, да се диверсифицират енергийните източници, да се озеленят градовете; но не е достатъчно да искаш, за да можеш. Само лобита, без политика, не могат да променят изменението на климата. Не е ли това инфантилното нетърпение на “всичко, веднага”, което изисква незабавно разместване в системата? 

 

Екологията трябва да си поставя цели, които са й по мярка: запазване на един район, осигуряване на оцеляването на дивата фауна, забрана на вредните продукти, изчистване, доколкото е възможно, на езерата и океаните, възстановяване на застрашени обекти, промяна на хранителните ни навици и най-вече насърчаване на научните изследвания. Тя трябва да бъде изкуство на възможното, политика на компромиса, а не морал на чистотата. В противен случай, ще възникнат други движения като “жълтите жилетки”, обединявайки граждани, които са ядосани, че ги притискат. Любопитно е, че единствената енергия без емисии на парникови газове, ядрената, единодушно е отхвърлена от Зелените, докато Германия, която замърсява Европа с експлоатацията си на лигнитни въглища, събира всички похвали на този лагер. 

 

Защо да пренебрегнем вече постигнатия огромен напредък, вместо непрекъснато да повтаряме списъка на бедствията: за двеста години гората във Франция се е удвоила, дивите животни се завръщат навсякъде, впрочем дивият планински козел или глиганът поставят сериозни проблеми, също като вълкът и мечката, реките се възраждат, скоро отново ще можем да се къпем в Сена, въздухът в Париж е по-добър, отколкото през 70-те години. И накрая, ние никога не сме живели толкова добре и толкова дълго, в добри условия… и никога не сме обвинявали толкова много своята епоха. 

 

Това отчаяние върви ръка за ръка с грубо шарлатанство, достойно за съветската пропаганда: “Монд” от 22 октомври 2018 г. вече обяви на първа страница: “Био храната намалява риска от рак”. Дори и самата статия да е по-нюансирана, прибързаният читател ще заключи, че за да избегне рака, трябва да яде био! И понеже младежта излиза на улицата, нека й пожелаем да избегне прекалено лесното проповядване на отчаяние и да намери пътя за положителни действия. От нея зависи надпреварата между силите на нихилизма и силата на смелостта.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

observer на 29.06.2019 в 12:45
Какво ли е искал да каже авторът? Екологията е загърбена през индустриалния бум в демократична викторианска Англия, не и за аристокрацията в просторните имения, отсъства напълно в индустриализиращия се СССР, та и до днес, в комунистическо-капиталистически Китай не са чували за нея, в псевдодемократични страни като Индия и Бразилия също. Екологичните норми са белег за цивилизованост и материална възможност да си наложиш ограничения. Във всели случай тоталитаризмът не помага изобщо. Раждаемостта е отделна тема, но безконтролната раждаемост на африканците един ден ще доведе света до катастрофа.
ФАКТИ на 30.06.2019 в 03:40
Дясно мислещите са против образованието на чуждите деца с тяхните пари. Виктор Юго: "Този, който отваря училище, затваря затвор" ... Наркоманията и алкохолизмът са същите като безработицата и самотата, и изолираността, и пасивността - липсата на надежда. И на тях безработните, самотните им трябва лечение, внимания, помощ и комуни. Бедността дори е същото, и има нужда от лечение. Дясното проповядва индивидуализмът. Но да си помогнеш сам, е същото като Мюнхаузен който се дърпа за косата. Ако някой не си е помогнал, значи не може да си помогне. Било лесно да си в багажникът на колата, а кой те поставя в багажникът на колата?-не е ли този който е роден със златна лъжичка на задната седалка на ролс-ройс..
Тихомир Томов на 01.07.2019 в 19:13
Най-бележитият еколог до момента си остава Адолф Хитлер !

Напиши коментар