Отиде си големият джаз музикант Милчо Левиев

Отиде си големият джаз музикант Милчо Левиев
На 82 години си отиде Милчо Левиев. Големият джаз музикант и композитор е починал късно снощи, съобщи сайтът "Площад Славейков", позовавайки се на негови близки. Би Ти Ви допълва, че той е починал в Солун след тежко боледуване.

 

Милчо Левиев е композиторът, който прославя България в джаз музиката. През 1970 г. емигрира в САЩ, където прекарва голяма част от живота си. Там е работил с едни от най-големите имена на джаза като Дон Елис, Били Кобъм и Глен Ферис. Изнася концерти по целия свят и пише филмова музика както за български, така и за американски филми. Преподавал е в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис. Удостоен е с орден "Стара планина" и "Св. св. Кирил и Методий" за големите си заслуги в областта на музиката.

 

 

Роден е на 19 декември 1937 година в Пловдив. Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

 

По идея на Радой Ралин създава групата "Джаз Фокус'65", с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. 

 

През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анджелис.

 

В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет, има майсторски клас в Нов български университет.

 

Левиев е двукратен носител на "Грами", притежава приза Dramalogue за най-добър музикален директор (1987), почетен доктор е на Парижката и на Лондонската музикална академия. За него друг голям джазмен - Дон Елис, казва, че Милчо Левиев е от съвременните гении в джаза. "Той може да каже всичко с пианото", казва великият тромпетист още през 1974 г.

 

През 1997 г. е удостоен с орден „Стара планина“ „за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му“.

 

През 1999 г. е удостоен с титлата Почетен доктор на Нов български университет „за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музикално-сценични изкуства“ на НБУ“.

 

През 2007 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му“.

 

В началото на март тази година той обяви, че се отказва от титлата "Почетен гражданин на Пловдив" заради разочарованието от отношението на общинската администрация.

 

През последните две десетилетия живее и преподава в Солун заедно с жена си, певицата Вики Алмазиду.

 

През 2019 г. издаде автобиографичната книга "Артистът не е самотен остров".

 

Светла му памет!

 

 

 

 

 
 
 
 
 
 
 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • БАЙ ХОЙ

    13 Окт 2019 7:11ч.

    Поклон ! Един истински Българин , който не забрави , че е Българин и Българския ! Аз ще го запомня с това , че след години извън България никога не каза " ... а как беше това на български .." и с обяснението на янките как може Тодора да е ПОЛЕГНАЛА ! Почивай в мир маестро !!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • четец

    13 Окт 2019 8:29ч.

    лека му пръст Бог за прости големия творец

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сбогом, майна

    13 Окт 2019 11:45ч.

    Музикант с доказана величина, лека му пръст.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никола Топалов

    13 Окт 2019 14:33ч.

    Свирил за БКП по баровете, хотелете, курортите. Зсиновете на БКП, и дружките им. И понеже в светът на слепите, едноокият е цар, те го пращат да стане като Армстронг, величия световно в джазът. През 1960те елитът на сащ инвестира много в тази музика, фондация Рокфелер, цялата мафия в курортите иска тази музика за поколението над 50г., млади през времето на Капоне и фашизмът, когато са лудували на тази музика. МНОГО КИНТИ, ДЖАЗ ПЯСЪЦИ ПУРИ ДРОГА И УИСКИ, ПРЕЗ 1960ТЕ. Милчо е свирил на ишлеме, аранжименти, при американски джаз корпорации. РАБОТНИК! https://prilivi.eu/2012/01/vuchkov/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Юлиан Вучков 1958г

    13 Окт 2019 14:44ч.

    Попитайте теза младежи какво обичат. Ако са искрени, ще отговорят, че освен себе си не обичат никого и нищо. Стремят се само към три неща: джаза, парите и всевъзможните игри с момичета (момчета). Така еснафът би казал, че обича дебела сянка, луканка и „скромни“ спестявания. Те вършат доста други неща по задължение и с хладнокръвие, което говори, че биха могли да не ги вършат. На тях не може да се разчита. На един „купон“ видях голям радиошкаф, пренесен с лека кола от Подуяне в Лозенец. И този египетски труд за два часа танци. Когато танцуват, те искат да събудят усещането, което оставят у вас най-необузданите джазови мелодии. А тези мелодии наистина не могат да оставят равнодушно едно младо и жизнерадостно сърце. Те властно искат да ви подчинят на себе си, да ви накарат да заживеете в техния ритъм. Певецът пее, многократно повтаря и удължава най-ефектната музикална фраза. Харесва му. Затова ви я натрапва сръчно и с увлечение, запалило цялото му същество. А нашите герои танцуват съсредоточено, с изтощаващо усърдие — понякога красиво, в повечето случаи измъчено, дори грозно. Твърде скромно време, за да се чуе последната дума на джазовите богове. Вратата да е отворена! Фифи и сие могат да кацнат всеки момент. Кой говори големи приказки? Кой се прави на умен? Пак ли очилатият кретен? Нагъл! Поне от физиономията си да беше се засрамил. Те на практика се уверяват, че не е трудно да завършат, без да си мръднат пръста. Всичко зависи от хитростта. Една от значителните причини за появата на безразличната младеж лежи в нейната ежедневна семейна среда. Нейните най-ярки представители са синове и дъщери на хора с обнадеждяващи материални възможности — инженери, адвокати, лекари с частна практика, дейци на изкуството, ръководители на институти и обекти. Може би без да искат, някои от тези родители пренасят повишеното си служебно самочувствие в семейството си. От своя страна техните деца навлизат в живота с бащината си самоувереност. Осигурени от близките си, те нямат навика да мислят за утрешния ден. Те не познават нуждата. Защо да се трудят? Те са уверени, че когато стане нужда, техните бащи имат достатъчно връзки, за да им намерят спокойно пристанище в живота.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    13 Окт 2019 16:03ч.

    Поклон ! Светла му памет ! Изпразваме се от личности, за сметка на "безличности" .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи