Някои да се раждат с наколенки, а други с по два-три чифта крила

Някои да се раждат с наколенки, а други с по два-три чифта крила
„Абсурдът, който направо ме смазва в наш,та мила България и в наш,та готина страна, е това умение на българина да отрича всичко готино. В един момент така да му влезе дяволът в душата и сърцето, че да вземе да си построи паметник на собствения си тиран (бай Тошо), който го е мачкал дълги години. Не мога да си обясня как българинът, когато не беше свободен, беше по-нисък от тревата и как, когато стана свободен, не можеш да му затвориш устата от глупости.” Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката, китарист-блусар, певец и автор на песни, е фронтмен на софийската рокгрупа Подуене блус бенд. Шофьор и автомеханик по професия, Васко Кръпката започва музикалната си кариера като барабанист. В края на 80-те създава групата Подуене блус бенд, която е една от първите блус-формации в България. Песните му са повлияни от края на комунистическия режим. Сред известните песни от началния период на групата са „Бюрократ“, „Слънчев бряг блус“ и „Комунизмът си отива“. Участва в много митинги, барикади и други прояви за сваляне на комунистическия режим. Интервюто с Васко Кръпката е направено преди 13 години, но наблюдения и размислите за българската действителност звучат съвсем актуално днес.
<p style="margin-left:1.0pt"><br /> <br /> Детството си свързвам с баба и дядо. Баба Будимка, Бог да я прости, трънчанка, живя 50 години в София и все едно, че никога не е била тук. Все така си говореше - на трънчански. Много колоритна баба! Голема скица! Затова и всичките ми детски спомени са все на трънски диалект. Викаше ми:<br /> <br /> <em><strong>Ела да те цунем по образ!</strong></em><br /> <br /> Като дете бях адски отворен, като сега. Като се почне с цигарите. Пропуших ги рано-рано, трябва да съм бил шест годишен. Брат ми ме научи да пуша. Но ги отказах във втори клас.&nbsp;С брат ми сме много различни. Когато бях малък си спомням, че осъмнах като се мъчех да нарисувам Мики Маус. На сутринта той ме виджа и казва: <em>К,во правиш, бе? - Ми, рисувам Мики Маус</em>. Вика: <em>Ти си луд! </em>Сигурно съм луд... Хората са различни и това е много хубаво. Едните са луди, а другите са нормални.<br /> <br /> <strong>Сещам се за разни щуротии...</strong><br /> <br /> Веднъж видяхме един запорожец със свалени стопове, крушките стърчаха. С един приятел от махалата решихме да си свалим крушките. И моментално се появи отнякъде милицията и ни порица! Но нямам спомен да съм лъгал или да съм гепил. Е, гепихме си топчетата. Но имахме един Главен Гепач в махалата, който вършеше тази работа. Като малък бях &quot;дете на природата&quot; - по-чист, по-необременен...<br /> <br /> Много мечтаех и до ден днешен си мечтая за същите неща. Първо си мечтаех да стана боклукчия, за да мога да се возя на кофите на камиона отзад. Но това всяко второ дете от махалата си го мечтаеше. После си мечтаех да стана пилот, за да летя във въздуха. Но най-голямата ми мечта беше (и е!) да имам шарен бус пълен с музикални инструменти. Ама ти много назад ме връщаш...<br /> <br /> Ти си малка и не знаеш, но преди много години даваха по телевизията един филм със Стефан Данаилов, играеше майор Деянов и свиреше една мелодия на китара. Беше първият китарист, когото видях на живо - Стефан Данаилов. Тогава ми купиха китара и аз веднага научих мелодията. Шамарът, който ми удари съдбата тогава беше, когато разбрах, че това не е Стефан Данаилов, а майор Деянов, а китарата е радиостанция, по която майор Деянов предава сведения. Това уби всичко детско в мен. Беше първият шамар, след който мога да кажа, в мен започна да се формира по-социално мислене.<br /> <br /> <strong>Сблъсъкът с училището започна още в пети, шести клас.</strong><br /> <br /> Имах проблеми с дисциплината. Бунтувах се срещу униформите, подстрижките, дългите коси. Срещу това, че не беше важно за учителите колко знам и колко мога, а колко съм послушен. И затова не бях послушен. Сега пък е точно обратно. Сега учениците имат много права и да си кажа честно, днес ми е жал за учителите.</p> <p><strong>За първи път свирих пред публика на барабани</strong><br /> <br /> през далечната 1975 г. Бях втори курс в Техникума по автотранспорт, а групата ни се казваше &quot;Старт&quot;. Но до ден днешен не мога да кажа, че съм роден да бъда певец или музикант. Нямам такова самочувствие. Но още тогава, когато свирех на барабани, накрая след концерта, като сядахме на масата, китаристите ми връчваха на мен китарата, защото аз още тогава си измислях песни. А и музикантите, които обичам са точно такива. Мик Джагър! Той не е само певец, той е автор на песни. Той е готин пич! Затова може би не отидох да уча музикално училище, не отидох в Консерваторията. Защото си викам:<br /> <br /> <strong>Щом Джагър не е учил?!...</strong><br /> <br /> Разбира се, това ми е оправданието. За някои неща адски ме мързи. За други бачкам от сутрин до вечер. Мързи ме да уча, мързи ме да чета, признавам си. Слава Богу в това се компенсираме с Елена. Защото тя много чете и ми разказва после книги, статии...<br /> <br /> Издаваме нов албум и ще ти кажа изречение от едно наше парче. В него става въпрос за нощните пеперуди, които нехаят затова, че &quot;някои да се раждат с наколенки, а пък други с по два - три чифта крила&quot;. Обичам хората с крила!<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/40456_qWwrnTdlOm1XLqwsyXtLs94G93hojb.jpg" style="height:582px; width:450px" /><br /> <em>Авпопортрет, 2001 г.</em><br /> <br /> <br /> <strong>Човещината ценя най-много.</strong><br /> <br /> Най-добрият ми приятел е Елена, жената на моя живот. Тя е безкрайно скромен и честен човек. Тя ме прави по-добър отколкото съм. Защото, когато имаш тази честност да себе си и такова съкровено приятелство, ти просто правиш всичко възможно да не се компрометираш, да не загубиш нито частица от това приятелство.<br /> <br /> Едно желание? Лично за мен? Мечтая за околосветско пътешествие с микробус, в който да се спи. Както се спи в нашия бус Росинант. Не, това не е име, а титла, защото той е Росинант VI-ти.<br /> <br /> <strong>Сега ще ти разкажа една хубава случка. </strong><br /> <br /> Беше 1995 г., когато ни поканиха на един блус фестивал в Букурещ, на който свирихме на сцената с моя идол на белия блус - Джон Мейл. Това беше звезден миг за мен! Нещо като абитуриентски бал, нещо като първата целувка, нещо, за което си мечтал дълги години и изведнъж не вярваш, че то се случва с теб, на теб, пред очите ти.<br /> <br /> <strong>Нечестността не мога простя. </strong><br /> <br /> Няма да простя на човек, който за власт и за пари е готов да накара много хора да страдат. Не, всъщност много силно звучи. Защото общо взето съм мекица и много лесно прощавам. Но днес сме свидетели на избиване на невинни хора. И това никога и на никого не бих простил.<br /> <br /> <strong>Абсурдът, който направо ме смазва в наш,та мила България </strong><br /> <br /> и в наш,та готина страна, е това умение на българина да отрича всичко готино. В един момент така да му влезе дяволът в душата и сърцето, че да вземе да си построи паметник на собствения си тиран (бай Тошо), който го е мачкал дълги години. Не мога да си обясня как българинът, когато не беше свободен, беше по-нисък от тревата и как, когато стана свободен, не можеш да му затвориш устата от глупости<br /> <br /> <strong>Заразени сме от робска психика.</strong><br /> <br /> Всеки предпочита да нахлузи наколенките. И това направо ме съсипва. Като гледам как хората са готови да се навеждат. Мисля, че т.н. обществено мнение се поведе от една кофти интонационната среда и жълтурия. Не искам да обобщавам и да хвърлям обвинения срещу журналисти, защото аз много добре знам колко различни са музикантите, колко различни са журналистите, колко различни са хората. Но общо взето най-четените и най-гледаните медии в този държава поведоха хората в тази посока. Ако трябва да обясня с песен , тя ще е &quot;Питат ли ме дей зората - шат на паткаката главата!&quot; или: &quot;За крадец не ставаш сине, ти си будала&quot;. Това са посланията, които му се вързаха на българина много по-лесно...<br /> <br /> <strong>Това е въпрос на избор, да!</strong><br /> <br /> Много интересно, че всичко това се случва, когато хората получиха&nbsp; правото на &nbsp;избор. &nbsp;Да чуваш друга музика в тази държава освен чалга?! Гошо Минчев, Бог да го прости, издаде шест албума, които никой не си купи. Никой! Като натиснеш копчето на компютъра виждаш, че той е продал 20 бройки от албума си &quot;История с китара&quot; за две години. Да, това е вкус, съгласен съм, но той, сигурен съм, се възпита от жълтите вестници, от жълтите предавания, които ни заливат ежедневно. Ето, например, много рядко виждам човек, който да ми каже: <em>Търся новия албум на Камелия Тодорова. </em>Останало е едно общество от малко, но качествени хора, които живеят някакъв различен живота. Всичко останало го е ударило на &quot;Шат на патката главата!&quot;<br /> <br /> <strong>Де да знам как ще свърши?!</strong><br /> <br /> Аз си мисля, че интелигентните хора в тази държава все пак могат и да се оправят сами. Мен да ме пуснеш ей тук на подлеза, ще сложа една шапка и пак ще изкарам някой лев. Искам да кажа, че хората, които се поведоха по жълтото мислене, по отричане но всичко готино в тази държава, не са способни да направят нищо сами в този живот. Трябва някой да им свърши работата. Затова и често се сещам за Теди Москов, който казва:<br /> <br /> <em><strong>Когато на готин пич му е кофти, това е блус. Когато на кофти пич му е гот, това е чалга.</strong></em><br /> &nbsp;</p> <p><br /> <em>П.П. Разговорът е проведен през 2001 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • блусбрадърс

    08 Авг 2014 1:12ч.

    Когато на готин пич му е кофти, това е блус. Когато на кофти пич му е гот, това е чалга. Чалгата вече е навсякъде. Кофти пичовете са мнозинство и им е готино.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дедо йоцо

    10 Авг 2014 15:37ч.

    вземете му интервю сега !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БКП

    10 Авг 2014 21:54ч.

    Какво постигна България за 24 години евр(оГ)ейска демо(но)крация? - От 9 милиона българи останахме 7 - колкото бяхме през 1944-та, след войната. Бетонирахме Черноморието, планините си и всички квартални градинки. Въпреки това десетки хиляди българи останаха бездомни. А преди 10-ти ноември 1989 от девет милиона нямаше нито един клошар. - Престъпността нарасна няколкостотин пъти. Преди си оставяхме ключовете под изтривалката, а блиндирани врати и аларми бяхме виждали само на кино. И въпреки това никой не обираше жилища, защото престъпниците бяха зад решетките. Сега хората треперят зад зарешетените си прозорци и бронирани врати, а престъпниците се разхождат свободни из улиците с по 30-40 РЕГИСТРАЦИИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, представете си! - По соц. време деца на по 6-7 годинки си играеха на улицата сами до полунощ лятото и никой не се страхуваше, че ще бъдат убити, отвлечени или изнасилени. И нямаха GSM-и! Докато сега до пети клас не смеем да ги пуснем да ходят до училище и да се прибират сами в 6 вечерта! - Тогава хората си купуваха жилища и ги изплащаха 20 години с гарантирана лихва от 0.5% годишно, а повечето хора дори не знаеха какво значи думата \&quot;инфлация\&quot;. Сега за една година плащаме на банките повече лихви, отколкото тогава за 20! - Тогава произвеждахме екологично чиста земеделска продукция и я изнасяхме по цял свят. Сега ядем турски домати и краставици, испански картофи, гръцки карфиол и китайски чесън! Да не говорим за френското \&quot;кисело мляко\&quot; на Данон, направено от нишесте, сухо мляко, маргарин, желатин, тебешир, овкусители и консерванти. - Тогава чакахме по 10 години, за да си купим кола. Шофьорският курс за любители беше 6 месеца. При това - безплатен! За това пазехме колите си, карахме разумно и жертви по пътищата почти нямаше. Днес всеки може да се сдобие с 20-годишна трошка за 500 лева, да си купи книжка за още толкова, да се напие и да убие с нея няколко човека, за което получава условна присъда. - Тогава имахме 6 атомни реактора и изнасяхме ток за Турция и Гърция, а братушките ни осигуряваха безплатно съхранение на отработеното ядрено гориво, защото извличаха от него плутоний. Сега 4 от реакторите ни са затворени и до няколко години се канят да спрат и другите два. Вместо тях ни принуждават да плащаме ток от фотоволтаици и ветрогенератори, който е 15 пъти по-скъп! - При социализма образованието беше абсолютно безплатно. Да, дори и висшето, колкото и невероятно да звучи това днес. Дори учебниците в училищата се раздаваха на децата безплатно. За това пък в час имаше дисциплина и ред. Който не иска да учи, биваше изключван. А малолетните престъпници бяха настанявани в ТВУ-та, където ги превръщаха в полезни за обществото граждани. Сега образованието е съсипано, в училищата цари анархия, хаос и слободия, а във ВУЗ-овете завършва с отличие всеки, който може да си плати. - Тогава всички работещи (а безработни нямаше) почиваха всяко лято на море във ведомствените станции. Срещу символично заплащане. Учениците всяко лято ходеха на лагер на море и планина. Безплатно! През лятото на миналата година над 70% от българите не можаха да си позволят и един ден на море. А от останалите 30%, 20% живеят в морските градове. - Тогава имаше безплатно здравеопазване за всички. Разболееш ли се - отиваш на лекар, преглежда те специалист, ако е нужно - настаняват те веднага в болница. Без направления, клинични пътеки, здравно-осигурителни вноски и рушвети за лекарите. Лечението беше гарантирано за всеки българин, а не само за политиците и платежоспособните. А днес може да агонизираш, но свършат ли парите по клиничната пътека, ако не можеш да си платиш кеш - изхвърлят те да умираш на улицата. - Тогава пенсионерите ровеха по щандовете на супермаркетите, за да открият по-вкусни деликатеси. И се редяха на опашки за банани и портокали. Сега ровят по контейнерите за отпадъци, за да не умрат от глад. И се редят на опашки за парче хляб и канче супа пред кухните на благотворителните организации. И всичко това - защото братушките вече не контролират алчните ни и безскрупулни политици. Които много бързо се преквалифицираха на \&quot;демократи\&quot;, \&quot;евро-атлантици\&quot;, \&quot;репресирани дисиденти\&quot;, \&quot;независими анализатори\&quot;, \&quot;съветници\&quot; и \&quot;експерти\&quot;, готови да продадат не само родината си, а и родната си майка. Защото такава е конюнктурата при пазарната икономика, разбираш ли... Е, как няма да си мечтаем при това положение да сме част от великата Руската империя, а не евр(оГ)ейски разграден двор и източник на евтини бели роби?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КПСС -БКП

    12 Авг 2014 0:04ч.

    пич, тук-там си прав и ако не беше портретът на намусения сидеров , бликащ от съзнанието ти - щеше да си симпатяга. Прочетох първите ти три изречения и спрях, защото за теб са виновни само сините и ГЕРБ. Живей си с илюзиите и спинкай кротко. Станишев, и баща му и дедите им са невинни!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи