Ние и аз

Ние и аз
Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънпартийно, да се наддумваме. Да протестираме пасивно. Да превръщаме какъвто и да е спор в някаква пошла престрелка. Ако става дума за паметник, ако „червен“ човек е написал позицията си, веднага се появяват характеристики, които въобще не се отнасят до паметници. Без разсъждения, без аргументи – направо квалификации. А сме на една черга, тая, пъстрата, българската, в която има всякакви цветове. Да, ама всеки я дърпа към себе си. Докато я скъсаме. Май вече сме я и скъсали.

 

Напоследък все повече ме вълнува невъзможността да бъдем много, когато става въпрос за защита на национален интерес. На нашия, най-точно казано, интерес – като народ, като цялост.  „Аз“ се справя, търси си пътечките към един по-поносим – или луксозен – уют, но „ние“ никакво го няма. На протеста пред Министерството на здравеопазването в подкрепа на децата с онкохематологични проблеми  са неколцина само.

 

Все говорим за емпатия, но незасегнатите от този проблем не са на този протест. Или са колкото пръстите на едната ръка. Всички сме засегнати от наличните експерти в СЕМ – защото засяга една твърде чувствителна страна от социалния живот – оформянето на обществено мнение. Но! Няма ни да се съберем пред институции, от които зависи назначаването на медийни експерти. Приемаме да ни се казва, че последната назначена дама в СЕМ има престижна биография – а фактите говорят не само за ниска диплома, но и за специалност, която няма никаква допирателна с медийните проблеми. Допирателната са само хората, които вдигат ръка „за“ , ръководени от „аз“. Защото единственият критерий – май – е да бъде експерт по послушание.

 

Такива примери има у нас колкото искате. Е,  социалните мрежи набъбнаха от понятия като „калинка“, но тази калинка ще продължава да си лети и да каца на сочна тревичка.  Защото позволяваме да има съвет от няколко души, които да решават вместо нас.

 

Защото го няма „ние“. Произнасям това с горчивина. Самочувствието ми на българка е смазано. Разказва приятелка на дъщеря ми, която е била в Гърция, как селцето – не държавата – а хората от селцето за три дни са се справили с опустошенията след природното бедствие наскоро. Първият ден се появила редичка от чадъри, на мястото на изтръгнатите и вече негодни. Втори ден – втора редичка. Трети ден – трета редичка. Никой не чака държавата, нито седи със скръстени ръце и я попържва. Не че няма за какво. Ние просто седим. Със скръстени ръце. И отделни Дон Кихотовци се сражават с калинки и други сродни насекоми и зверчета – или зверове.

 

Пак ми загорча, когато в друг край на земята едно населено място се вдигна срещу посегателството срещу природата. На плажа в Малибу, Калифорния, е минало помпозното, луксозното ревю на Ив Сен Лоран. Но местните веднага са се вдигнали срещу начина, по който тази луксозност загърбва природата. Прекрасен изглед към Тихия океан, прекрасни вълнения, елитни присъствия ...но скеле е стъпило на самия бряг, найлонови торбички са привързани към това скеле, пълни с вода. Найлоновите торбички местните са изхвърлили от живота си. Те не могат да приемат, че техният Парадайс Коув е подчинен за няколко часа на един лукс. Скелето веднага ще се изхвърли, ненужно, но точно в тази нощ няма да дойде и рибата, която тук хвърля хайвера си, до брега...Местните не са почитатели и на ярките светлини, на прожекторите – защото пречат да се види естествената красота на звездите. Тези хора си искат и красотата на звездите, своето без прожектори небе. Те не се интересуват от звездите, почели с присъствието си събитието. Те не оправдават събития, които нарушават техния ред и техните разбирания. И забележете – неодобрението не е само на хората, които живеят там – а и на тяхната местна управа. Едно съединяване между живеещите там и управата им. Хората искат да си защитят природните богатства, естествената среда, защото това е техният живот,  там са домовете им. Сантимент ли е да искаш да виждаш добре и звездите над този дом? Не, част  от една позиция, това е социална чувствителност, която излиза извън оградата на собствения дом.

 

Е, а у нас?

 

Горчиво е.

 

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънпартийно, да се наддумваме. Да протестираме пасивно. Да превръщаме какъвто и да е спор в някаква пошла престрелка. Ако става дума за паметник, ако „червен“ човек е написал позицията си, веднага се появяват характеристики, които въобще не се отнасят до паметници. Без разсъждения, без аргументи – направо квалификации. А сме на една черга, тая, пъстрата, българската, в която има всякакви цветове. Да, ама всеки я дърпа към себе си. Докато я скъсаме. Май вече сме я и скъсали. 

 

И съвсем не ни е до звездите на нашето небе. Защото мнозина искат да са звезди и, построявайки своя лукс, разрушават брега, на който сме всички.

 

           

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    21 Юли 2019 20:42ч.

    Така стоят нещата във фасадната демокрация, в нея всичко е внос или бутафория. Политиките се спускат отвън, лобитата не са български, нито НПО-тата, сякаш демокрацията е някаква инсталация, като сглобяемите къщи, която чужда фирма може да изработи и да ни я. Демокрацията, като свободата, е вътрешно състояние. Как да се обединяват хора да протестират, като те всеки път, в който се обединят, искат да влизат в политиката, защото дори не са осъзнали, че политиката не се прави от политици, политиците са слуги на народа. Ако в народа няма групи, нямащи общо с политиката, но които да си отстояват правата заедно пред нея и да задават посоката, то демокрация няма как да има. Демокрацията е ред, в който народът иска и получава онова, което иска. Днес всеки се обединява, за да влезе в парламента, значи никой не разбира демокрацията. Тя е когато майките общуват помежду си в разни форуми и се подкрепят взаимно в своите сходни искания, когато същото правят производителите на череши или пък родителите на деца с увреждания. Нашите „кресливи майки“ не създадоха такава платформа, в която могат да общуват с всички майки, защото не ги интересуваше дали всички семейства са съгласни с техните мерки. Тази разединеност се употребява от политиците, ей ти тука малко майки, тука малко болни или медицински сестри, медийни звезди, които стават набързо уж говорители на народа, а всъщност са говорители на самата политика. Народът ни трябва да изгради навик да се самоорганизира, както в политиката има министерства, отдели, администрация, така ОГЛЕДАЛНО в свободното общество трябва да има същото, хора обединени по браншове, по проблеми. Но не на хартия или пасивно, но които да бъдат в постоянна комуникация и обсъждане на своите проблеми, за да могат да излизат с решения и да бъдат подготвени с реакция още в процеса на обсъждане и приемане на законите. Никакъв лош закон не може да се прокара в демокрацията, ако съответната засегната гилдия или прослойка възнегодува. Но за да се случи, хората трябва да спрат да бъдат лъгани, че демокрацията се имитира или внася и че нашите политици ще ни я доставят с голямото си послушание на чужди интереси. Тя и отвън не е донесена от политици, които най-често са на грешната страна, за всяко дребно нещо, обществото се е борило. Не, че не можем да се обединим, по-скоро не можем да преодолеем внушенията на политиците, че те са вседостатъчни, „гражданите да не се тревожат, гражданите да бъдат спокойни“. Ако ние имахме такъв вътрешен живот и без ходене по улиците и висене по площадите, нашите гилдии и граждански сдружения, щяха да реагират. Неорганизиран народ не протестира истински и компетентно, той е просто ваден като тълпа, в нечия партийна и задкулисна услуга.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Когато дойдат

    22 Юли 2019 0:27ч.

    сините или ГЕРБ на власт започват да градят капиталистически отношения с частна собственост, производство и пазар с конкуренция. Започва частно производство, развива се пазара, съвсем друга култура, започва работа църквата, развиват се стоково паричните отношения, манталитета на хората се променя, вместо борба за власт започва развитие на инициативност и творчество, вместо силово командна система има свобода, свободен избор на базата на християнска ценностна система, има свободна инициатива и творчество, свободна воля и свободна реакция или оценка, като се съобразяваш със свободната воля и реакция или оценка на другия, като не правиш на другия това, което той не искаш да ти прави. Изобщо всичко се променя на 180 градуса. Сега старите идеи на Маркс и Ленин се отхвърлят, както и класовата борба и вървим към създаване на съвсем ново диамантено общество, към нова ера, нова епоха в развитието на обществото и хората. но напират да дойдат на власт социалистите - бивши комунисти. Те искат да разрушат всички тези нови отношения които градят ГРРБ или ще гради десницата в лицето на Демократична България. Те искат повече държава или пак държавна собственост, което е същото като социализма или комунизма, само че казано по нов начин. Това означава обръщане обратно на всички отношения, които ГЕРБ или СДС гради сега и премахване на всичко ново. Или ако сега се върви напред, то БСП иска да се върви назад. Вместо да се върви напред макар наляво или надясно както искат другите партии, то БСП иска да се обърнем кръгом и да вървим в обратна посока. И това става вече няколко пъти. Идва СДС - върви се напред. идва БСП тръгва се назад. идва ОДС - прави се приватизация. Идва царя - спира процеса. Идват БСП започва подмяна на кадровия състав, и се прави готовност за връщане назад. Само се чака сигнал от Русия и да идем геополитически към Руската федерация. Сега в Руската федерация има фашизъм и на БСП не и се иска да сме в съюз с Русия. Сега ГЕРб градят новата диамантена цивилизация с помощта на Святия Дух и има десен комунизъм, който се характеризира с пълна заетост на хората, големи заплати и внедряване на НТпрогрес. Това е този комунизъм, както искаха комунистите с държавна собственост, репресии терор убийства и т.н, но вече с жив Бог - Святия Дух, частна собственост християнство и дясна политика. Това означава, че народът ще види сладостта на капитализма в новата епоха на човещина доброта, любов, християнски ценности и човешките права, и това е в целия свят. Никога повече народът няма да гласува за комунисти и социалисти, които ще станат маргинални партийки, както в Полша и Унгария. Затова социалистите хапят толкова стръвно, защото виждат че им идва края. Важното според тях е народът да не види сладостта на капитализма. И сега се правят всякакви опити десните да сме заедно с комунистите и социалистите, за да могат да излъжат българите за пореден път.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    23 Юли 2019 12:15ч.

    На тъпите седерасти все някакви комунисти с Маркс и Ленин им пречат. Как да съм "ние" с такива помияри, питат се повечето сънародници. А главният проблем е в напълно отнетата ни независимост, каквато ни беше позволявана преди 10. 11.-89. Днес нищо не зависи от българите, управляват ни изцяло отвън чрез колониални администрации от предатели от БСП, ГЕРБ, ДПС и др. по спуснати указания за ограбване на България и натикване на българите в периферията на обществото за сметка на фаворизирането на цигани, мюсюлмани, всякакви други.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • То щото

    23 Юли 2019 14:18ч.

    през комунизма нямаше доктрината за "ограничения суверинитет"на Брежнев за целия соц лагер. Сега ние сами даваме част от суверинитета си на ЕС, но това правят всички европейски държави. Изобщо като започнат да се изказват разни глупаци , като този Денев и да обиждат на помияри, седерасти и тем подобни глупости, честно да си кажа погнуса ме хваща от тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи