Делничните грижи са противно занимание. Улисани в тях, пропускаме големите новини. От година в България тече знатно погребение. Прощаваме се с неизменния ни спътник в последната 30-годишна история. Отива си икономическият неолиберализъм, чийто правила и рецепти предначертаха живота ни – от икономиката през институциите до въпроси като тежестта на ученическите раници. Имаме труп. Изпращан е по християнски – за него се говори или добро, или нищо, тоест нищо. Но няма християнски мотив в мълчанието. Започне ли да се говори, ще бъде повдигнат въпрос за цената, която българският народ плати за грешките на трупа приживе.

 

 

След реституция през 90-те години, държавата в лицето на столичната община си връща собствеността върху къщата на Пейо Яворов. Нпо-та, фирми или “съобщества” не успяха да спасят символа. Може ли митинг да накара частника, който и да е той, да направи от къщата музей, тоест да развива благотворителност? Не.

 

Делничните грижи са противно занимание. Улисани в тях, пропускаме големите новини. От година в България тече знатно погребение. Прощаваме се с неизменния ни спътник в последната 30-годишна история. Отива си икономическият неолиберализъм, чийто правила и рецепти предначертаха живота ни – от икономиката през институциите до въпроси като тежестта на ученическите раници. 

 

Преди всичко трябва да се направи разяснение какво точно означава терминът. На медийно и фейсбук ниво в последните години неолиберализмът се установи като доктрина, подкрепящи бежанци, хомосексуалисти, етнически и други малцинства. Но това са само част от характеристиките на идеологията, засягаща човешките права. 

 

По-важна е икономическата съставка на понятието – неолиберализмът е придатък на теорията за “абсолютна свобода”, родила свещената крава “икономика без държавна намеса”. 

 

Частна собственост, пазар, свободни цени, нулеви правителствен контрол и интервенции, минимална администрация, ниски данъци, без бариери пред желанията на субектите - това са елементите на икономическия неолиберализъм. Сам построен върху ценността “без граници”, той навлиза в околни територии - настоява за абсолютна свобода в сфери като образование, здравеопазване, екология и т.н.

 

30 години тази идеология бе лозунг, който всестранно трябваше да следваме. Имаше възражения, но се възприемаха като ехо от тоталитаризма, към който комунисти и русофили ни тласкат. 

 

Ако днес някъде по света живее туземно племе, и пришълец му покаже мобилен телефон, то няма да види в него едно от многото комуникационни средства.

 

Ще види божи атрибут.  Точно така през 1989 г. в изолираната и туземна България бе спуснат икономическият неолиберализъм. Политици, медии, университетски преподаватели и другите подразделения на елита го възприеха като свише безалтернативно добро. 

 

А в действителност той е най-обикновен човешки продукт, притежаващ алтернативи и срок на годност. 

 

Още малко пояснения. Родоначалник на съвременния икономически неолиберализъм е Фридрих Хайек. Опечален от австрийския опит през 30-те години на XX век, той стига до извода, че всяка държавна намеса води до диктатура. В случая – Австрия отива в лапите на Хитлер. Тезите на Хайек са контрапункт на Джон Мейнард Кейнс, който вижда държавната намеса като благотворна за капитализма. Хайек става  знаме за водещата западна икономическа мисъл след Втората световна война, което ще бъде забито върху трупа на социалистическия блок след Студената. Трябва да дойде икономическата криза от 2009 г., за да се прозре, че рецептите на  Хайек не само не са универсални, но и произхождат изначално от изкривяване на действителността – в родината му Австрия през 30-те няма нито данъчна, нито монетарна намеса. 

 

Не несвободата, а свободата е приветствала Хитлер.

 

Историята е пълна с политкоректни заблуди.

 

Така или иначе победата на капиталистическия запад в края на миналия век стана повод икономическият неолиберализъм да бъде привнесен във вече бившия социалистически блок. Доктрината за “абсолютната свобода” помагаше на западните корпорации при завземането на източните територии. При бариери и протекционизъм щеше да им е по-трудно. Освен това, туземни общества като българското бяха ползвани като опитно поле за проверка на следствията. България, която бе най-верният сателит на СССР по-рано, прие безрезервно и слугински този “чужд опит”. 

 

Захласването по “абсолютната пазарна свобода” се превърна в слепотта за многото други доктрини, също характерни за капитализма. 

 

Така или иначе след кризата през 2009 г. световната икономическа мисъл започна все по-често да показва недостатъците на Хайек. Светът се промени. а Тръмп и новият консерватизъм са едно от следствията. Макар у нас икономически дебат да не се водеше, промени се и България. 

 

Точна това се случва през последната година като закъсняла рефлексия от западните тенденции.

 

Без заглавия, шумно опело и тиради, страната ни също се прощава с икономическия неолиберализъм.

 

Имаме поредица от събития. Хората ги забелязват, но не съзнават какво точно означават:

 

  • След реституция през 90-те години, държавата в лицето на столичната община си връща собствеността върху къщата на Пейо Яворов. Обществото приема със спокойствие и надежда покупката, защото препредавана от едни частни ръце на други се е превърнала в руина. Нпо-та, фирми или “съобщества” не успяха да спасят символа. Може ли Столична община да бъде лош стопанин? Да, но един митинг под прозорците на Фъндъкова или неин наследник ще принудят местната власт да я превърне в бляскав музей. Може ли митинг да накара частника, който и да е той, да направи от къщата музей, тоест да развива благотворителност? Не.

 

  • Демократична България е най-либералната от всички либерални политически сили. Кандидатът й за кмет в София Борислав Игнатов обещава в дни със замърсяване да не се допускат в градския център коли, регистрирани в други общини. Идеята се прилага в европейски градове. Но какво означава тя? Означава, че дори Игнатов и Демократична България удрят пирон в ковчега на икономическия неолиберализъм. Избирателност спрямо колите означава държавна или общинска намеса. Не да се движат свободно, а да бъдат ограничавани. Колкото налудничаво да звучи, хайекианската рецепта е друга: автомобилите се движат без проблем, въздухът става толкова мръсен, че населението почва да се изнася по селата – за да не се изнесат и те, останалите столичани сами слизат от колите, а чистотата се възстановява.

 

  • Делегараните училищни бюджети, в пазарния вид, въведен от Даниел Вълчев през 2007 г., отдавна са история. Поредно правителство на ГЕРБ, заедно със синдикатите и образователните експерти, се мъчи да ги ликвидира. Без много шум, пак без опело, държавата си връща ролята и в тази сфера – подпомага училищните бюджетите в малки общини, погранични райони, регулира учителски заплати. И уседналост въвежда за първолаци и ясли, защото слободията не може да е повсеместна. “Сбъркахме, като пестяхме от учители”, каза на 15 септември министър Красимир Вълчев. Десетина крачки още в тази посока са нужни, за да се прозре, че многото учебни тетрадки и пособия в ученическите раници са плод на многото издателства, чийто интерес е в детските раници да има колкото се може повече купени от тях бумаги. Тоест, дължи се пак на икономическия нелиберализъм.

 

  • Бизнесът иска да внася работна ръка, тоест държавата да улеснява установяването в България на чужди кадри. Желае го по една единствена причина – у нас няма кой да работи. А недостигът отново се дължи на икономическият неолиберализъм, даващ абсолютна свобода на индивида да завърши висше образование в София или Пловдив, а после да прилага знанията си в Париж или Ню Йорк. Българският данокоплатец финансира родното образование, което пък подпомага с кадри чужди икономики – такава е сегашната система. Кой друг печели? Печели глобализма. А кой има полза от глобализма – корпорация от Франкуфрт или фирма от Смолян? Ползата е за германската корпорация. Така излиза, че в глобализма нищо глобално няма, подпомага държавни икономики, но някои от тях – големите. Нормално е малките да се защитават. Не им се умира, видяха какви троянски коне им носи икономическият неолиберализъм.

 

  • “Сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие. Защото парата от прегряващата ни днешна икономика оглушително надува свирката на готовия да потегли към следваща гара локомотив. Защото категорично усещаме, че до голяма степен сме изразходили съществуващите икономически преимущества– дойде времето с подходящи политики и ресурси да открием нови предимства, които да увеличават потенциала за иновации и производителност на труда. Защото всяка държава има собствена съдба в икономическото си развитие. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този процес да се случи от само себе си. Анализ на опита и на други държави показва, че публичната власт е отговорна да не стои безучастно отстрани, а да ускори тези процеси като: стимулира усилията за повишаване на добавената стойност на икономиката; подкрепи повишаването на технологичното ниво на всички индустриални сектори”. Това са думи на вицепремиера Томислав Дончев в програмна реч от началото на 2019 г. “Прегряла икономика”, публична власт, длъжна да се намеси”, “стимулиране на..” – и той пали свещ за неолиберализма.

 

Случващото се е ясно. Имаме труп. Изпращан е по християнски – за него се говори или добро, или нищо, тоест нищо. Но няма християнски мотив в мълчанието. Започне ли да се говори, ще бъде повдигнат въпрос за цената, която българският народ плати за грешките на трупа приживе. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

21 коментар/a

дреалист на 07.10.2019 в 21:19
А ве Вълчев... Как го намеси тука неолиберализъма, виж опрай понятията...
mml на 07.10.2019 в 22:04
Сега е демокрация и всеки гомню може да казва на масите кое как е, не е като едно време, което е казал вожда - това е. Добре че е др.путин та отвреме на време да пита - а възможно ли е класика да е сбълкал. Слава на др.путин, стълб на съвремения капитализъм!
Helleborus на 07.10.2019 в 23:37
Каквато и теория да измисли човек, той не я прилага коректно и оттам идват проблемите. В теорията на капитализма няма проблем, освен, че и тя не се прилага коректно, когато държавата не се възприема също като един частник, какъвто всъщност е. Според тази теория всяка група от хора, която има общ интерес и обща собственост, може да оперира като икономически субект или субект с нестопанска цел. Народите отговарят на това изискване, те имат обща собственост – морета, планини, природни ресурси, както имат и други общи интереси, които трябва да защитават заедно. Няма никакво противоречие в това държавата да оперира заедно с частниците, защото тя по нищо не се различава от тях и не може да бъде изключение в теорията на капитализма. Тя щяла да ги заглуши, ами различните бизнеси също се заглушават един друг и големите акули изяждат малките рибки, има фирми по-малки от държавите, но има частници и с много по-голямо богатство дори от една държава. А редно ли е интересът на един частник, да заглуши интереса на цял народ, като ще говорим за заглушаване? Кое дава правото на тези частници да забраняват на народите да си бранят своя интерес? Точно тези частници изкривяват икономическата теория така, че държавите да не управляват добре своя "фирмен" интерес, за разлика от тях самите. Те противопоставят държавата на частния бизнес, а държавата е РАЗНОВИДНОСТ на този частен бизнес. Не може да има закон, който да забрани на коя да е група хора (включително няколко милиона) да се организира и да има икономическа или друга дейност. За дадените примери в статията, какво пречи държавата да издържа определени музеи (най-добре и те да печелят и да се самоиздържат, защото това ще е доказателство, че държавата ги управлява добре и са привлекателни, не искаме запустели „храмове“) и същевременно с това да има и частни, какво пречи държавата да налага регулации за учениците в държавните училища, които да не важат за частните, където децата могат да се запишат и в другия край на града, какво пречи държавата да развива здравеопазване в интерес на народа, като същевременно с това оперират и частни лекари и клиники, които си имат и свои клиенти? За да ги заглуши държавата, значи тя трябва да предлага перфектно лечение, още по-добре, ако е така, целта е да няма недоволни. Проблемите идват точно оттам, че държавата не се възприема естествено като форма на организация, която има право на активен контрол над своите си дейности, както борда на една фирма има контрол над своите дейности. Тя се опитва да НЕ управлява своето умно и отговорно, под претекст че дава свобода, затова всичко там върви на зле. Никой борд от директори не дава свобода на работниците да правят каквото искат, някой да е чул работниците да са ЗАДЛЪЖНЕЛИ спрямо своите шефове или ФАЛИРАЛИ бизнеса самостоятелно, без знанието на своите шефове? Както става с нашите държавни предприятия, гладове, болници, училища... Така че не е проблема нито в капитализма, нито в демокрацията, а в измамниците, които изкривяват теорията. Не е хубаво да се мисли двуполюсно, в крайностите, (комунизъм спрямо капитализъм, всичко частно спрямо всичко държавно) като се върви от едната крайност в другата - това е принципа на махалото, където добрият живот винаги остава по средата, т.е. винаги го прескачаме.
Ако някой на 08.10.2019 в 08:32
си мисли, че ще се върне социализма, или комунизма, дълбоко се лъже. В света ще дойде консерватизма, който е за глобализция и федерализъм - центростремителни сили, но и за държава на патриотизма, родолюбието, любовта към родината - майка и отечеството - баща, като центробежни сили, като европейската комисия ще бъде нещо като центробежен регулатор. Целият свят ще мине една или две крачки надясно. Ще има социалдемокрация - ляво - либерализъм - като център - и консерватизъм - като дясно. Няма да има социализъм, комунизъм, демократичен социализъм, няма да има фашизъм и ислям. Неолиберализма като политика на регионите няма да го има, както няма да има и атеизъм, а ще има държави на отечествата, както и федерализъм. Ще има диамантено християнство с четириединен бог. То вече го има в целия свят и промените в света са в тая посока. И когато се казва, че ще има промяна и Мая Манолова и БСП искат отново социализъм или комунизъм, което е повече или всичко държава, и силово командна икономика, чрез репресии и сталинизъм или путинизъм. Това просто няма как да се случи, защото и БСП и левите хора нямат идеи за обществото, освен невярната половинчата идея на Маркс за производство и реализация в монополно "средство за обръщение", както и на Ленин, че света отива към тотален монополизъм на финансовия капитал и създаване на държавно монополистичен капитализъм - империализъм. Сега БСП развива визия за България за повече или всичко държава, което си е пак социализъм или комунизъм, вместо идеята на социалдемократите, за малко повече данъци за социални помощи или за социална държава. Преоблякъл се Илия , огледал се - пак в тия. Промяната няма да е в тая радикално лява посока, а ще бъде вдясно - по надясно. Или ще дойде на власт десницата, в случая Демократична България.
Истината за либерализма на 08.10.2019 в 10:32
Съгласен съм с автора. Само да допълня. "За мъртвите или добро, или нищо" е популярен цитат, обикновено се цитира в тоя вид, но е непълен. Принадлежи на древногръцкия политик и поет Хилон. Пълният израз е : "За мъртвите, или добро, или нищо, освен истината". И тъй, за либерализъма, криворазбраната свобода и анархия, за тресавището, в което ни набутаха истината, само истината и цялата истина, колкото и гнусна да е тя. Иначе няма измъкване.
Борбата с либерализма ясно подсказва руския си произход и оттам опитите за хибридна атака на 09.10.2019 в 07:39
При комунизма беше ясно и просто, капитализмът беше зло, срещу което трябваше да се борят трудещите се. Капиталистите са богати, не работят, а само ограбват труда на трудещите се, махаш капиталистите и всичко остава за теб. Е, оказа се, че не е така, ама никак. И ето, в родината на комунизма настана капитализъм. Някакъв си техен, с национални особености. А една от тях е, че без враг зад портите не могат. Така беше изобретен либерализмът. Понятие неясно и хлъзгаво, но с една много важна черта, опасно е за единоначалието. Там е така, някакви либерали имали претенциите, моля ви, да се явяли на избори. Че и протестирали. Пък един, докато го биели, биячът си навехнал ръката. И веднага присъда. Друг пък се изказал във Фейсбук, обидил властта, а затова има закон, забранено е. Присъда. Тук пък друго, нашият либерализъм, това е Истанбулската конвенция, дето никой не я е чел и страховете на сливенските цигани, че ще им вземат децата и ще ги подарят на норвежки гейове. Същите, дето си защитаваха наскоро пастора педофил.

Напиши коментар