Неефективността на българските съдилища според данни на ЕС

Неефективността на българските съдилища според данни на ЕС
В контекста на предстоящия избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, Институтът за модерна политика изпрати в четвъртък до ръководството на Народното събрание и до министъра на правосъдието аналитичен преглед на актуални данни от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието - 2017 г. и Евростат, които свидетелстват за незадоволителна ефективност на съдилищата.

 

 

Подчертавайки, че цялостният анализ на ефективността на съдилищата следва да отчита и редица други фактори, Институтът за модерна политика (ИМП) изтъква, че изводите, които произтичат от данните на Информационното табло на ЕС, следва да бъдат взети предвид при изслушванията на кандидатите.

По-конкретно:

  • България е на 1-во място в Европейския съюз (ЕС) по средства, харчени за правосъдие, спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). При това е налице ръст на средствата за правосъдие – в периода 2010-2015 г. те нарастват от 0,6 на почти 0,7% от БВП. След нас, с около и под 0,5% от БВП, са Полша, Словения, Хърватска, с 0,4 % са Германия, Латвия, Великобритания, Унгария, Румъния, а с 0,3% и по-малко са всички останали държави-членки. 
  • България е на 4-то място в ЕС по брой на съдиите спрямо населението.
  • В същото време страната ни е на 18-о място в ЕС по натовареност на съдиите – една от най-слабите натоварености в съюза. За сравнение, ако през 2015 г. първите три държави с най-висока натовареност на съдиите имат между 37 и 45 дела (граждански, търговски, административни и др.) на 100 души население, то за България този показател 10 пъти по-малък – 4,8. 
  • Въпреки тази по-слаба натовареност стойността на индекса, който показва съотношението между решените и постъпилите дела е по-нисък в България в сравнение с повечето държави от ЕС.  
  • По продължителност на производствата по граждански, търговски и административни дела, България е в средата на европейската класация, но бележи ръст през последните 5 години – от 67 на 78 дни средно за разглеждане на дело в първа инстанция. За сравнение Дания, която отпуска значително по-малко бюджетни средства, отколкото България – 0,2 % от БВП, средната продължителност на производствата е 17 дни. В Полша, която е втора след България по бюджетни средства за правосъдие – 0,5 % от БВП, предължителността на производствата е значително по-ниска отколкото у нас – 55 дни.
  • За незадоволителна работа на съдилищата в България свидетелства и ръстът в продължителността на делата за пране на пари – от 65 дни (2014 г.) на 182 дни (2015 г.).
  • Българските съдилища са на дъното на европейската класация по използване на информационни и комуникационни технологии за подаване на искове и заявления и за връчване на призовки. Едва около половината от съдилищата имат внедрена възможност за онлайн проследяване на движението на делата. За сравнение Чехия, която харчи за правосъдие 0,3% от БВП (за разлика от България с 0,7%), Унгария и Румъния (с по 0,4% от БВП), има напълно внедрени във всички съдилища възможности за подаване на искове и заявления, за проследяване на движението на делата и за връчване на призовки.

 

 

Коментари

  • Васил Здравков

    15 Юни 2017 23:29ч.

    Някаква съдийка-идиотка от РС София не само не ми присъди правото, но и осъди мен, изправна страна по един търговски спор да заплатя разноските по делото на неизправната страна. И със сигурност това не бе изключение. Друг съдия се мота с мотивите към присъдата си над 3 месеца и се задвижи чак когато писах до Инспектората на ВСС. Със сигурност има и съвестни съдии, но аз нямам ежеднивни дела за да ги срещна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи