В този свят, който едва се държи на краката си, да не знаеш нищо, докато се преструваш, че си извор на науката, е привилегия на надутите идиоти, на които е поверена мисията да правят история. Те са безполезни. Въпреки това ги слушат, следват, дори ги превъзнасят. Лъжливи учени и фалшиви гении образуват странна конгрегация, наводнила света от доста време насам.

 

 

 

Много нещастия, които ни сполетяват, произтичат от факта, че в ужасно перфектния свят около нас 

 

вече никой не умее или не смее да каже “не знам”.

 

Модерният идиот е акумулатор на всякаква информация. Телевизията и вестниците напояват паметта му с празни приказки, създавайки му илюзията, че човекът с универсални знания от Ренесанса все още е възможен и самият той е щастливо въплъщение на тази възможност. И най-малкият повод е добър за него, за да говори, независимо от темата, с тон на доброжелателна снизходителност, потопявайки събеседниците си (когато се случи да са прозорливи) в мрачните бездни на скуката. Истината е, че той не знае нищо и прикрива своята нищожност под този порой от бабини деветини, за които обича да вярва, че са голяма и завидна култура. 

 

В наши дни да знаеш, да знаеш всичко - вече не говорим за това да знаеш добре - е едновременно задължение и добродетел. Незнание не се допуска. И тъй като участниците в тази колосална измама знаят всичко, да научат - т.е. да признаят невежеството си дори в една-единствена мъничка област - е слабост, която малцина все още си позволяват.

 

Хората, които вършат зле работата, за която им се плаща, приказвайки надълго по теми, които смятат, че владеят като никой друг, вече не могат да бъдат преброени. Те знаят много, но не точно това, което би трябвало да знаят. Поставени един до друг, тези индивиди, от които зависи добрия теоретичен ход на света, образуват огромна катастрофа. Колоните на античните храмове все още стоят, докато злополучните балкончета, проектирани само преди няколко години от инженери, които със сигурност са много учени, се срутват. 

 

Постмодерен свят, гъмжащ от некомпетентност

 

На върха на това крехко - и все по-крехко - съединение на арогантни невежи властват световните лидери, политиците, манипулаторите на нашите съдби. Няма никаква разлика между монтьора, който ви връща колата, която върви толкова зле, както и когато сте му я оставили, и министъра, чиито решения противоречат на здравия разум и общия интерес. И единият, и другият вредят със своята некомпетентност, която не искат да признаят. И за която никой не се е сетил да ги обвини. Освободили ли сме се - поне през последните десетина години - от политик или висш служител заради неговата некомпетентност?

 

Като гротескния герой, споменат по-горе, политикът не знае нищо за нищо. Никога кандидат или избранник не е чут да казва “не знам”. Подобна изповед би била непоносимо човешка за героите, които бродят (много често безполезно) в територията на боговете. Те винаги са готови да обясняват неща, които не знаят, да налагат решения на проблеми, чието съществуване им е било неизвестно допреди секунда. Отказът да кажат “не знам” е 

 

отворена врата за най-ужасните самозванци.

 

Това нещо, колкото и да е ненормално, вече е нормалност в нашите общества. Вече нищо не работи, както трябва, защото твърде много хора знаят твърде много неща, без да знаят нищо конкретно или полезно. Какъв по-добър пример от очарователния спектакъл на предизборните “дебати” - потресаващ панаир на провалени експерт-счетоводители -, където числата валят като дъжд, защото е важно да знаеш, когато искаш да станеш нещо, където се изразяват със сентенции на имените личности и се демонстрират бюрократични познания, които в никакъв случай не са доказателство за компетентност? 

 

Неизмеримият сбор от цялата тази претенциозна некомпетентност води света към разруха. Горди с алманаховата си култура, посредствените пораждат и насърчава посредственост. Образува се спирала, която се спуска все по-бързо и се стеснява се - и само отделни късчета могат да й се изплъзнат. В този свят, който едва се държи на краката си, да не знаеш нищо, докато се преструваш, че си извор на науката, е привилегия на надутите идиоти, на които е поверена мисията да правят история.

 

Авторът, Раду Портокала, е френски писател и журналист, роден през 1951 г. в Румъния, която напуска през 1977 г., бягайки от комунистическата власт. Сътрудничил е на различни медии, сред които RFI, Voice of America, BBC, Le Point, Le Quotidien de Paris, Libération и други. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

18 коментар/a

ЦИО на 13.09.2019 в 19:57
Никаква изненада. Ако не е Valeurs actuelles, ще е Causeur. Този материал на Causeur е изваден от контекст. Така представен от Гласове, изобщо не се разбира за какво става дума. Тези нападки си имат точен адрес и получател, френската еколожистка Клер Нувиян /Claire Nouvian. След пробивът на еколожистите и зелените на изборите за ЕС парламент, много пропутински медии са им бесни. Портокала е работил и за Le Point и Courier international , налял е доста вода във виното. Парен каша духа. Началото на месец май колежката му Élisabeth Levy , със съучастието на Pascal Praud, организира един тв капан на Claire Nouvian. Траш , помийно шоу а ла Владимир Соловьев. Само французите не са руснаци. Шоуто беше добре организирано, но контра продуктивно. Вместо да я "разбият", рейтингът на Claire Nouvian излетя в космоса. Още в Causeur го предъвкват този погром. Това което публикуват Гласове тук, е опит на редакцията на Causeur да е в подкрепа и защита на Élisabeth Levy. След като се провалиха и окакаха май, още шумолят.
Весел Мусев на 10.10.2019 в 18:04
- А това как Ви изглежда? - “Знам много тайни неща, но нищо няма да Ви кажа!”: модата на юдео-масоните, висшите духовници и учените, работещи за военните.
Helleborus на 13.10.2019 в 11:56
Това, което хората наричат тенденции, не са случайни съвпадения, зад всеки тренд стои личност (човешка или нечовешка), която образува своята пирамидална структура на влияние, обхващайки в основите големи маси. Тези хора са свързани помежду си и са проникнали в различни гилдии и власти, затова създават погрешното впечатление за естествен феномен. Но подобно както през комунизма имаше пълен синхрон между наука, култура, образование и политика, защото върхушката знаеше откъде духа вятъра и знаеха какво трябва да пишат, говорят и вършат, за да бъдат в безопасност и на върха на пирамидата, така е и сега. Затова има изключително невежи и подкупни учени, които пробутват измишльотини за наука, има и съответните политици, които да им гарантират професорските титли и финансирането, работа по проекти, има журналисти, които да възхваляват техните постижения, съответно учените връщат услугата, като почитат делото на съответните политици и подкрепят с „научност“ техните политики, гости са на съответните медии. Съществува и кастата на културните дейци, които действат като евангелизатори и обръщат населението към "правата" вяра, а държавният образователен монополист индоктринира и поколенията. Но хората трябва да знаят, че на върха на всяка една пирамида стои личност, с нейните ЛИЧНИ цели и опити за овладяване и трябва да са наясно, че докато се озъртат за келепира, търсейки откъде духа вятъра, те стават поредната пионка в армията на онази личност. В света нищо не се случва нито случайно, нито без волята на такива сили, високо в йерархията. Точно затова идеята за свобода е нелепа, както се представя днес, свобода има само там, където има добър господар. И добре, че има и алтернативни общества, за да бъде ясно, че не става дума за естествено развитие, модерност или неизбежно състояние на целия свят в 21 век. А става дума за диктатори, по-прикрити или по-явни, които често историята изхвърля, заедно с техните поддръжници и с времето разкрива мерзостите им. Всичко това нямаше да се случва, ако нямаше толкова много нагаждачи и безмозъчни папагали в обществото.

Напиши коментар