Министърът на туризма дигитализира туризма. Пак?

Именно в качеството си на министър, през 2015 г. на Световното туристическо изложение в Лондон WTM, на срещата на министрите на туризма, Ангелкова заяви: „България е напълно дигитализирана, защото разпоредих във всички висококатегорийни хотели да бъде пуснат Wi-Fi.“ Прессъобщението с което от ведомството се похвалиха как нашия министър смая световните лидери в туризма, все още стои в архивите. В същото време, докато по световните борси дори и малките африкански държави предлагаха дигитализирана реклама на продукта си – например слагаш 3Д очила и насреща ти тича лъвски прайд, гонен от слонове, на нашия щанд се правеха грънци, дървени кръстчета, поднасяха рисувани с водни боички картички и мартенички с розички. 

Николина Ангелкова е същият министър, който още при първото си назначение през 2014 г. заяви, че до месец-два националният туристически сайт, на стойност вече около 7 млн.лв., ще заработи. Той не е функционален и до днес, а по думите на министъра, която крачи смело към дигитализацията, „в сегашния си вид той не върши работа“. Това е може би единствената официална страница в интернет, където на картата на Google стои съобщението: „Тази страница не може да зареди картите коректно“.

За дигитализацията на туризма говори същата Ангелкова, която в продължение на четири години не стартира системата за отчитане на посетителите на хотелите, наречена ЕСТИ – Единна система за туристическа информация. По този показател сме единствените в ЕС, които нямат такава система, и това е само една от причините държавите, които не желаят страната ни в Шенген, да са наясно, че ние не можем да проследим хората, които влизат в страната.

Така се стига до статистическия абсурд в страната за една година да са влезли 10,5 млн. чуждестранни туристи, но на хотел да са отседнали 3,5 млн. от тях. Оказва се, че на родната икономика, както и на националната ни сигурност се губят чужденци, равни по брой на населението на страната. Дали съществува друга държава в света, която поради институционална немощ може да „загуби“ няколко милиона посетители?

Всички обещания на министъра, че бизнесът ще излезе на светло, продължават да се разбивта в неумолимата реалност: Националният статистически институт (НСИ) все още отчита туристическа леглова база за цялата страна, която е по-малка само от леглата на Слънчев бряг. Няма механизъм, няма сила, която да разплете взаимовръзките между апарткомплексите, тайните и явни апартаменти и тяхната сива роля в хотелиерството. От бранша са наясно, че в различните сезони между 40 и 70 на сто от туристическия бранш, преимуществено в сферата на хотелиерството и настаняването, са в икономическа сянка. 

През юли, тази година министърът все пак подписа договор за изпълнение на поръчката за ЕСТИ с избраната чрез конкурс фирма „Технологика“, която през месец май, догодина, трябва да стартира тестовия вариант на системата. И тук вече започват уговорките. Всички големи хотели ще са вързани със системата и в реално време ще отчитат регистрацията на гостите. Наличието на тази система обаче, по никакъв начин не изключва спиране на сегашната практика чартърите с гости, които чакат за регистрация на рецепцията на четиризвезден черноморски хотел, да се записват на тетрадка с карирани листа, отворена пред напълно ненужен компютър в който нищо не се въвежда. Но в населените места, където няма интернет (а уж още през 2015 г. дигитализацията я бяхме оправили), собствениците ще подават информация на кметовете веднъж месечно за своята заетост. 

Става ясно, че когато хотелиер е изградил обект отвъд всяка комуникация (но задължително със сателитна телевизия), както и собственик на апартамент или на къща за гости в друг комуникационно недостъпен район, всеки от тях ще решава дали може или не може да отчете нещо в края на месеца на кмета на населеното място. Може да може, но може и да не му е точно този месец сгода на душата, да признае за броя на гостите си. 

Да обърнем поглед отново към националната статистика. През 2017 г. у нас са пристигнали над 10 млн. чуждестранни туристи, нощувките са 17,1 милиона, или гостите на страната ни не са успели да преспят и по две нощи на българска територия. Дори китайските скоростни туристи не успяват да направят такъв набег, когато обикалят най-желаните дестинации в Европа. 

Точно в деня на обявяване на дигитализацията като нов приоритет, който иначе Ангелкова обяви за изпълнен още през 2015 г., стана ясно, че спира работата на пречиствателната станция в курорта Елените. БНР предаде, че станцията никога не е притежавала разрешително за ползване и не отговаря на нормите за чистота на морската вода. Това същата морска вода ли е, за която министърът на туризма заяви, че е значително по-чиста от тази по гръцките курорти или няма да издребняваме за един курорт с около 10 хил. легла? 

Естествено, пречиствателните станции нямат общо с дейността на туристическото ведомство, нито с издаването на Акт 16 на строителен обект. Тук става дума за местни „приятелски“ схеми, които допускат експлоатация на обекти, които на външен вид приличат на завършени. Но по силата на какво експертно познание, министърът на туризма гарантира, че и тази пречиствателна станция работи безупречно? 

За сметка на това, като контрольор или инспектор по плажна дейност, Ангелкова лично газеше по пясъка и броеше чадъри, шезлонги, шалтета и метри отстояние между свободни и платени зони. Би било комично, ако не бе демонстрация на непознаване на ролята на цялото ведомство. Задачата на всеки министър е да създава дългосрочни политики, да работи синхронно с всички институции, които да изпълняват стриктно задачите си, свързани с контрола на всеки елемент от придружаващите дейности. 

Ако лично министърът гази по плажа с метър в ръка, защо не влиза в кухните на хотелите, за да помирише казаните с манджите; защо не проверява лично повредената и бълбукаща по улиците канализация в курортите, защо не минава по стаите на хотелите, за да види дали са добре почистени, защо не се разправя с таксиметровите шофьори, защо не държи сметка на автобусните превозвачи, не тръгне по пътеките в планините, които водят до уникални тракийски светилища, а оттам могат да се проврат само кози? Защо само плажовете?
Така и не се сбъдна обещанието, че от догодина (това беше още преди три години), чадърите на плажа ще са безплатни. Няма и да се случи. 

Не е ясно дали новата дигитализация (след пускането на Wi-Fi по хотелите, обявено пред цял свят през 2015 г.) ще може да се справи с инфраструктурните проблеми, които се отнасят веднъж до пречиствателни станции, втори път до подстъпи до привлекателни за туристите места; с информационни центрове, които стоят празни и заключени, с насочващи табели, с планински маршрути, с опазване на уникални места от туристически вандализъм.

Между другото, още през 2014 г. Николина Ангелкова обяви инициативата си да създаде нарочен фонд за подобряване на довеждащата инфраструктура до уникалните туристически обекти. „Чудните мостове“ могат много да разкажат за това точно какво води до тях и от колко години коли се чупят неспасяемо из кратерите, с които е обсипан пътят. Автобус с туристи е невъзможно да стигне до природния феномен, а туристическият център с големи витрини си стои затворен. 

Факт е, че до този момент от министерството не е излязъл и един работещ проект по темата с къмпингите, но когато в началото на март 2016 г., без да е изготвена някаква алтернатива, дивото къмпингуване беше забранено, протестиращи опънаха палатките на Орлов мост и министърът светкавично се отказа от идеята си.
Ведомството също е видимо безпомощно в заемането на позиция, свързана с обновяване на ски инфраструктурата както на Витоша, така и в Банско. И докато ние се чудим какво изобщо трябва да се случи, австрийците представиха курорта с най-дълги писти в Европа – общо 270 км. Гърците, като наши съседи, вече са на пазара с два чудесни ски курорта. 

На нарочната пресконференция за дигитализацията на туризма, министърът заявява „готовността на Министерство на туризма да инциира създаването на консултативен съвет за дигитализация в туризма, който да играе ролята на платформа за диалог и партньорство. В него предвиждаме широко представителство на всички заинтересовани – бизнеса, държавните институции и изпълнителната власт, браншовите организации в сектора, академичните среди, IT отрасъла…“

За бога! Нека се присъединят таксиметровите компании, убър, и всяка баба с теле, която може да позира за снимка „щастлив селски туризъм“. 

„Целта на съвета като постоянен орган е да приема стратегия с план за действие в сектора, разчитайки на експертизата на членовете му, както и да има непрекъснат мониторинг на световните тенденции, за да предлага на министъра на туризма новостите, които трябва да бъдат въведени в рекламата и за иницииране на евентуални законодателни инициативи".

Този вид изречения дали се преподават в школа по писане на думи на бройка? Какво в действителност би означавало дигитализация на туризма у нас? 

Тъй като министърът никога не успя да стигне до създаването на определените в Закона за туризма туристически региони (трябваше да са девет на брой), то най-активните представители на бранша – както общински, така и частни, трябва да се научат как изглежда дигитализацията. 

Компютърен специалист еднолично създава дигитализирано представяне на Аладжа манастир край Варна. С минимална редакция този проект по нищо не би се различавал от сходни на него в големите британски музеи, например. И това не е постижение на политиката на министерство, а на инициативността на управата на манастира.

Туризмът е възможно най-частният от всички бизнеси и създаването на консултативни съвети на национално ниво е радост за онези, които обичат да говорят, седнали на маса. А всъщност е достатъчно ентусиастът, създал дигиталната презентация на Аладжа манастир, да покаже какво и как е направил и да го обсъди с колеги, които ще разбират професионалния му език. 

Туризмът в България не може да е сбор от консултативни съвети, а е място по място, пътека по пътека, табела по табела. Нека влезе министърът в Даскалоливницата в Елена и сред отчайващата архаична трагичност на иначе феноменалното по стойността си място, да обясни на служителите как ще ги дигитализира.
Поредната „заявка“ за действие е поредна имитация на дейност, която не води до нищо. 

Дигитализацията означава също, че музеите и туристическите обекти трябва да бъдат оборудвани с аудио преводачи със слушалки, за да може всеки турист да се движи според собствения си интерес, а не да следва екскурзовод, вдигнал оранжев чадър нависоко, та да го виждат. 

Рекламата на дестинациите отдавна е извън обхвата на държавните структури. Така, както министърът се хвана да чертае културно-исторически маршрути, за да налее ум и разум в главите на туроператорите, а те я оглозгаха чрез реакцията си, така и „дигитализацията“ не означава абсолютно нищо, ако бизнесът не пожелае да се облегне и на този маркетингов инструмент. 

Когато не става дума за национални бюджети за туристическа реклама, като тези на Турция, например, които са в стотици милиони долари годишно, то единственият подход е в подкрепа на регионалните ентусиасти, които да получават ноу-хау за методите за повишаване на гледаемостта им в интернет. Всичко интересно в България – музеи, природни обекти, селища, ресторанти, хотели, атракции, отдавна се намира в мрежата и то получава собствена оценка след всеки нов посетител. Хората, които преживяват хубавото и лошото дигитализират всеки ден емоцията си и тя е достъпна за цял свят. 

Затова ако някога видим обществена поръчка с предмет „Дигитализация на туристическите обекти в България“, това е поредният опит да се усвоят едни пари, след като с ново туристическо лого на България нищо не се получи. 

В Деня на независимостта, на крепостта Царевец срещам двойка възрастни американци от Лос Анжелис, Калифорния. Стигнали до България, защото решили, че в този живот трябва да видят и Европа. Като дошли в Европа, чули, че някогашната Източна Европа се развива чудесно. Отишли до Чехия, оттам в Унгария и после, като протегнали пръст по картата, оказало се лесно да дойдат в България. В София вечеряли в хубав ресторант със страхотна българска храна и попитали сервитьора къде да отидат в България. „В Търново! Ще сте там на голям ден за българите – Денят на независимостта!“ – казал келнерът. 

Ден преди да потеглят за Търново обаче, като минавали през центъра на София, видели голяма, голяма опашка. Попитали хората за какво е – бил Денят на отворени врати на президентството. Наредили се и за тяхно изумление не само се запознали с българския президент, но дори се снимали с него. И той, досущ като Вас, ни попита: „Вие какво правите тук? Защо толкова много българи се чудят как сме пристигнали в България? А сега къде да идем?“  Веднага започвам: Отидете до Арбанаси. Там обезателно посетете Констанцалиевата къща. Оттам тръгнете към Боженци. След Боженци – Габрово. Вече били в Габрово обаче, но табелките за Атър така и не открили. Досещам се, че говорят за Етъра. Явно ще го пропуснат поради липса на обикновени физически табели.
Вадя лист и пиша препоръките си на английски и на български, в случай, че искат да покажат на някого коя посока търсят. „Хей, тук наистина няма нужда от интернет! Тук хората сами ти казват за всичко красиво!“ – смее се възрастното семейство.
Разделяме се, защото те ходят бавно, колата им под наем е паркирана далеч, а искат да потеглят по новия маршрут.