- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1684
- 0
Министерството на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (МБПСЕС 2018) излезе с нарочно съобщение до медиите, в което се обяснява за поредната обществена поръчка свързана с ключовото за страната събитие през 2018-та година. Повод за реакцията на ведомството бе публикация на агенция БГНЕС, в която се презентира информация за бъдещия обновен сайт на председателството, който едновременно ще може да се ползва от около 10 000 потребителя. Наскоро в медиите изплува информация, която тръгна именно от БГНЕС, че поръчката е възложена на бивш съветник на Румяна Бъчварова.
На първо място от МБПСЕС държат да уточнят, че лице с името Васил Величков няма договор с ведомството с предмет “разработване на техническо задание за обществена поръчка” за новия сайт на председателството. Справка в секция “Профил на купувача” на сайта на самото министерство, обаче, разкрива точно обратното. От т.нар. “метаданни” или на файла на “Техническо задание за изработване, дизайн и техническа поддръжка на интернет сайт и мобилно приложение за нуждите на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018; предоставяне на хостинг и стрийминг”, е видно, че като автор на “техническата спецификация” е именно лице с имена: Vassil Velichkov.
"Агенция БГНЕС никога не е твърдяла, че Величков има договор с Министерството на българското председателство, а единствено, че името на автора на заданието съвпада с това на бившия съветник в политическия кабинет на вицепремиера във втория кабинет “Борисов” Румяна Бъчварова, в чийто мандат за директор на НДК бе назначен Мирослав Боршош, днес обвиняем за неправомерно разходване на средства, отпуснати за ремонтни дейности във връзка с председателството. Файлът, с автор Vassil Velichkov, е публикуван на 14 август. Той все още е достъпен на следния адрес: https://sop.bg/eu2018bg-837/proceduri-20-3-zop/a3-0002710.html и всеки, който пожелае да се запознае с него и да се увери, че като автор е посочен именно лице с имена: Васил Величков, лично може да го направи", се казва в информацията на агенцията.
На второ място от МБПСЕС потвърждават информацията, че новият сайт на председателството ще струва 70 000 лв. без ДДС. От ведомството отричат, че за общата сума, която излиза на държавата изработването на обновения сайт, а и на този, който бе стартиран още преди година и половина, възлиза на над 120 000 лв. с ДДС. Сумата се формира, като към настоящата поръчка в размер на 70 000 лв., бъдат добавени и изразходваните вече 35 000 лв. без ДДС, които държавата дава за изработването на сайта: www.eu2018bg.bg. Точната сума, която интернет-сайтовете на председателството струват на данъкоплатците е 126 000 лв. с ДДС.
На трето място от МБПСЕС потвърждават и друга информация на Агенция БГНЕС, че страницата на председателството ще е на четири езика – български, английски, френски и немски. От ведомството допълват още, че страницата ще е съобразена с нуждите на хората с увреждания.
“Сайтът ще бъде основният източник на информация, свързана с Председателството, предназначена за журналист, широката общественост, както и за практикуващи специалисти и експерти. На него ще бъде разположен календар с подробностите за всички събития по време на Председателството.
Порталът ще осъществява връзката с акредитационната система, през която ще се регистрират журналистите, желаещи да посетят събитията от календара на председателството. Сайтът ще дава възможност да се гледат пряко или на запис откритите дебати чрез лайвстрийминг. Достъпът до него ще бъде свободен, както и до всички публикувани статии, документи, прессъобщения, снимки и видеа. Към портала ще бъде разработено мобилно приложение, което да допълва ролята му на основен източник на информация за председателството и ще бъде удобен „инструмент“ за пълното проследяване на събитията в календара на председателството”, пишат още от МБПСЕС.
Съобщението, с което Министерството на българското председателство на Съвета на Европейския съюз на практика, се опитва да отрече несъществуващи твърдения, е поредното, което институцията изпраща до медиите, но постфактум. Стана практика, институцията да разяснява дейността си едва след като журналистите от различни издания са информирали за случващото се около подготовката на най-важното събитие на страната ни след присъединяването й към Европейския съюз.
