“Сбогом, слава, имах те и винаги знаех, че не си заслужаваш много. За мен ти беше най-малкото опит. Но не си моят живот”

 

 

50 г. след смъртта на звездата на 4 август 1962 г., “Пари мач” публикува един вълнуващ текст, в който Мерилин Монро разкрива своите чувства. В този него актрисата отваря сърцето си. Два дни преди смъртта си тя дава разрешение на “Пари мач” да го публикува. Целият й чар преминава в тези редове. Най-добрата почит към нея е да го прочетем отново.

 

“Славата за мен не е цялото щастие. Тя е много мимолетна, дори за един сирак. А аз бях отгледана като сирак. Славата не е всекидневна почивка. Тя не те засища. Знаете ли, тя е малко като хайвера. Хубаво е да се яде, но не на всяко хранене.

Никога не съм имала навика на щастието. Помислих си в един момент, че бракът го дава. Виждате ли, аз не бях отгледана като другите американски деца. На тях щастието им се дължи още от раждането. Те имат право на него и това е нормално. Въпреки всичко, благодарение на славата ми успях да срещна и да се омъжа за двама от най-прекрасните мъже, които някога съм срещала. 

Не мисля, че хората ще започнат да ме мразят. Във всеки случай, те няма да го направят от само себе си. Обичам хората. “Публиката” малко ме плаши, но имам доверие в хората. Разбира се, те могат да бъдат повлияни от пресата или от историите, които студиото пуска за моя сметка. Но мисля, че когато хората отидат на кино, те сами преценяват. Ние, човешките същества, сме смешни създания. И винаги имаме право сами да си създаваме мнение. 

Веднъж казаха за мен, че съм свършена, че това е краят на Мерилин: когато съпругът ми Хенри Милър беше съден за обида на Конгреса. Той отказваше да даде имената на приятелите си, които вероятно имат връзки с комунистите. Директорът на една компания дойде при мен и ми каза: “Ако не успеете да убедите съпруга си, сте свършена”. Аз му отговорих: “Горда съм с позицията, която зае съпругът ми. Ще го следвам до края”.

В действителност, да бъдеш свършен би трябвало да е облекчение. Би трябвало да се почувстваш като бегач на 100 м, който е преминал финиша и си казва с голяма въздишка: “Това е, свърши се”. Всъщност нищо никога не е приключило. Трябва винаги да започваш отначало, винаги. 

Но аз мисля, че винаги получаваме успеха, който заслужаваме. Сега ще живея за работата си и за няколкото приятели, на които наистина мога да разчитам.

Ще отмине ли славата? Е, добре, нека отмине. Сбогом, слава, имах те и винаги знаех, че не си заслужаваш много. За мен ти беше най-малкото опит. Но не си моят живот”.

 

Мерилин Монро 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Шепот от Бергман

Шепот от Бергман

Преди десет години, на 30 юли 2007-а, си отиде един от най-великите ре...

Напиши коментар