Преди няколко месеца група български туристи пристигна в една западна страна. По време на престоя им 4 души се отлъчиха от групата и поискаха от местните власти разрешение да останат в страната. И четиримата бяха младежи, очевидно нямаха никакви политически причини за решението си да не се завърнат в България и в тая светлина тяхната постъпка може да се смята като реакция срещу паспортната полицейщина на системата, при която са живели.

 

 

 

При нормални обстоятелства тяхната постъпка не би изглеждала по-драматична от решението на един бургазлия да стои две седмици в София. Но в случая и четиримата преживяваха оставането си на Запад като най-решаващ и съдбоносен момент в живота. Явно общата причина за всичко това беше тяхното убеждение, че тук те ще бъдат приети много добре и ще получат приятен, богат и щастлив живот. Въпросът е как те си бяха създали това убеждение или кой им го беше внушил, защото, доколкото ми е известно, никой вестник, радиостанция, какъв да е обществен институт на Запад никога не е обещавал подобни съблазни на хората от Изток.

 

Още при първия контакт младежите бяха изненадани, че полицейските власти, до които се бяха отнесли, не разтвориха ръце, за да ги прегърнат като дългоочаквани гости, нито изглеждаха много възхитени от желанието им да скъсат с комунизма. Беше им дадено разрешение за продължаване на престоя им в страната. След това отлъчилите се трябваше сами да се оправят в живота, като временно им се обезпечаваха покрив и храна. Оттук започнаха разочарованията на момчетата.

 

Те се намериха в свят, където всеки гражданин беше зает със собствените си проблеми, където животът протичаше в борба за съществуване и богатото съдържание на витрините на магазините не беше израз на благотворителност.

 

Само в няколко дни младежите трябваше да разберат, че те са жертви на една огромна идеологична лъжа и на собствената си наивност. И те си спомняха последния път, когато им беше повторена лъжата: чиновника в паспортния отдел на МВР, който по силата на правилата трябваше да връчи лично паспорта на всеки пътуващ.

 

И как този чиновник им даваше наставления как да се държат, когато при тях дойдат български емигранти или разни агенти, за да ги увещават да напуснат чудесната си родина и да предадат светлите комунистически идеали, за да служат на капитализма и империализма. И как тези агенти щяха да обещаят на младежите купища пари, валута по избор, автомобили, вили, яхти... И как истинският патриот трябва с презрение да отхвърли тези изкушения.

 

Те си спомняха също разказите на не един и двама пътуващи български функционери как в купето им след Триест или преди Виена се качили някакви субекти и започнали да ги придумват да останат завинаги на Запад. Лично пред мен един злощастен български писател, който беше изпратен в Рим по някаква филмова работа, разказваше гордо в Клуба на журналистите как италианците са му предлагали договори, купища пари и какво ли не, само за да останел да работи за тях, но той гордо отказал, вероятно от любов към кебапчетата и киселото мляко.

 

Но в случая мен не ме интересува параноичният характер на подобни изявления, нито как взаимно надлъгващи се граждани декларират партийната си привързаност и национално съзнание чрез митологични съблазнителки, които Западът специално развъжда, за да отнеме родината на някой Ганчо.

 

По-важна е съдбата на тия излъгани и самоизлъгани младежи, които внезапно откриват, че тук никой не им обръща внимание, че никому не са притрябвали, че никой няма никакъв интерес да се заселват в страната му, че по улиците на западните градове не са разпилени долари, които чакат някое момче от Бусманци да мине да ги събере (понеже лордовете ги мързи да се навеждат). Единственото, на което могат да разчитат, е известна толерантност и свободата да се оправят както намерят за добре. Изходът е работа, благоприятна за специалиста и не особено привлекателна за неспециалиста.

 

Началото на истинската драма на бегълците е самотата. Като се знае пословичната привързаност на българи към приятели, роднини, дом, всеки може да си представи горчивината на самотните часове. Липсата на близки, незнаенето на езика и невъзможността за нормално общуване, липсата на чувство за сигурност, страхът за непоправимостта на онова, което са сторили, съмнението в способността си да започнат друг вид живот всичко това е предостатъчно, за да ги изпрати обратно пред вратите на българското посолство, за да молят за прошка. И където, разбира се, друг апостол на лъжата издевателствува над тях, като им пее „Мило родино“.

 

Затова аз разбирам двете момчета, които се завърнаха. Но разбирам още по-добре и двете, които останаха.

 

Нека се попитаме кой създаде тяхната илюзия, че на Запад те ще намерят щастлив и лесен живот? Как така се стигна дотам, че Западът за всеки български гражданин да бъде синоним на охолство и блаженство? Откъде дойде това чувство, че ако в София кажеш, че си обядвал с един италианец, всеки да смята, че това непременно е бил Адриано Оливети, макар в действителност да е някой беден сицилианец?

 

Защо, когато се каже, че някой отива в западна страна, се смята, че отива в рая? Защо сума ти български патриоти ще се избият помежду си кой да грабне дипломатическо място на Запад? Защо? Защо? А и не само в България. Преди няколко години в Москва руски приятели ме поканиха на гости у тях, като ми казаха, че ще бъда черпен с нещо изключително. Бяха интелектуалци, образовани и културни хора. И домът им беше пълен с гости, които също бяха поканени да вкусят свещетоно, мистериозното питие... кока-кола! Може да изглежда смешно, но някой отнякъде беше донесъл бутилка кока-кола и ние трябваше да я опитаме горе-долу така, както се взима причастие. Тъжно.

 

Години наред българските вестници, радио, телевизия и всевъзможни пропагандни институти създават напълно превратни впечатления за живота на Запад чрез грубо тенденциозните си и неверни информации.

 

Нека само вземем последната информация на Радио Москва за миньорската стачка в Англия и кризата с електрическата анергия. Руските слушатели бяха информирани, че хората в Лондон горят мебелите си за отопление, което, разбира се, едва ли някой е повярвал. Вместо обективно отразяване на една действително сериозна стопанска криза пропагандната машина на Изток съчинява евтини лъжи.

 

В резултат никой не вярва. И дори когато случайно някаква информация е достоверна, читателите пак не я вярват. Мога с положителност да твърдя, че не познавам гражданин, било то партиен член или не, който да вярва на официалната информация в собствената си страна. Но което е още по-лошо, хората приемат нещата точно наопаки.

 

Така че невярната информация в едната посока създава невярна картина в другата посока. Колкото повече българските вестници и радио говорят за тежкото, бедствено положение на трудещите се на Запад, толкова повече обикновените хора у нас си мислят, че онези на Запад живеят фантастично добре. Само така може да се обясни този невероятен ефект, който постигна цялата партийна пропаганда като превърна Запада в култ.

 

Мисля, че ако всички западни пропагандни инструменти се бяха опитали да работят в същата насока, те никога не можеха да постигнат този успех, изработен от идеологическите им противници. Не искам да засягам преклонението пред всевъзможните предмети, произведени на Запад, от леките коли до чорапогащниците.

 

Това е друга голяма тема. Сега говорим само за информацията, която, основана на приказката за лъжливото овчарче, постига обратни резултати, създава митологични представи за някаква обетована земя. Така че в края на краищата Западът няма по-предан пропагандатор от днешната партийна пропаганда.

 

Нека само за миг си представим какво би било, ако българските граждани имаха достъп до чуждите вестници, ако не се заглушаваха радиопредаванията на български език, макар и неприятни на режима. От Радио Лондон българският слушател щеше да научи точната и обективна истина за положението на миньорите в Англия, щеше да чуе директни документални предавания от техни митинги, щеше да добие ясна представа за положението на работническата класа тук, с всички плюсове и минуси, щеше да узнае колко зле е платен трудът на медицинските сестри например.

 

Тези проблеми са върху челните страници на всички вестници, осветявани от най-различен ъгъл. Или ако българите можеха да имат френски вестници, щяха да научат за тежката картина на живота в областта на Кале. Или пък от Италия щяха да имат представа за положението на селяните в Сицилия, или на металоработниците, което не е никак розово. Те щяха да узнаят, че навсякъде се води борба за живот, че нерядко материалните условия са дори по-лоши от българските, макар по принцип светът да е съвсем различен. И може би тогава мечтателите за лесен, безусилен живот щяха да бъдат по-малко.

 

Но още по-добре би било, ако всеки имаше възможност да пътува и сам да види, както например е днес с югославяните. Тогава култът моментално ще изчезне, защото всеки ще се сблъска с явна действителност. Определено казано, вторият институт, който създава западния култ в България, е паспортният отдел при МВР.

 

Знае се, че забранените плодове са най-сладки. Няма човек у нас, който да не мечтае да посети „дивия Запад“, нещо повече има хора, които са посветили целия си живот на борба за паспорт. Паспорт, който не значи нито родоотстъпничество, нито предателство, нито шпионско завербуване, а нормална човешка необходимост да се види светът, което пък се изразява с купуването на ножчета за бръснене или дамски чорапи на някой евтин пазар. И в този смисъл прозападният култ сред българските граждани е друг резултат на врагоманията, за която вече говорихме.

 

Разбира се, четирите момчета, които напуснаха България, са типични представители на ония заблудени и заблуждавани млади хора, които са тръгнали да търсят „мекото на хляба“ наивен авантюризъм, чиято цена може да бъде твърде висока.

Лондон, 1977 г. 

 

Свързани текстове: Георги Марков: И в Би Би Си няма свобода на словото 

                              Легендата Запад: Хората и животът

 

*Георги Марков е български писател и дисидент. През 1969 г. напуска България и имигрира в Англия. Работи като радиоводещ в английските радиостанции Би Би Си, американската "Свободна Европа" и германската "Дойче Веле". В репортажите си критикува остро комунистическия режим. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон, със сачма, пълна с рицин, от агент на българската Държавна сигурност по поръчка на комунистическата държава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

24 коментар/a

Има и един разказ на Марков за живота в Англия на 18.08.2016 в 06:02
Интересно, интересно, интересно! И вярно! ................. Видях американската демокрация, ама видях че я докараха и у нас! Това е проблемът всъщност! Де да имахме от татово време зaводите и фабриките, и войската, тогава щяхме да се надсмиваме над измисления скучен западеен живот, а за слабоумните американци да не говорим! ............................Ама ни направиха техни роби, щото нашата ДС се оказа на 70% че е работила за чуждите интереси и разбиха една перфектна система, в която всеки гражданин беше акционер в собствената си държава! Носеха ни най-добрата скумрия нашите кораби, и като казвам нашите, те наистина са били наши! ... А партията се оказа че не е наша, ама никак даже! .......... А Марков го убиха англичаните! Той се надсмиваше над техния сив живот и започва да го описва, .... и го премахната ...
чарочник на 19.08.2016 в 08:27
Либера(л)измът (с всичките му фалшиви прелести) е лишеност от самопознание - нещо като физическото увреждане по рождение, само че душевно; тежко на вкусилите от "рая на либето"... Проклятието "международен паспорт" при соца и постсоца - проклятието на вечния еничер...
CMEXXX на 19.08.2016 в 09:58
Мдаааа, а тия от свободна европа и гласът на америка бяха едни херовимчета ... И само истината говореха ... А пък нашите тука - идете на запад, там е рай. Да се смееш ли, да плачеш ли! И ако обичате премахнете бележката под статията, защото е лъжа! Ако имате доказателства - публикувайте ги. И апропо - що не разкриете, че марков е бил двоен агент или това трябва да се пази в тайна ?
българин от Б на 20.08.2016 в 19:58
За хората, които не ги мързи, запада е рай. Е, има и изключения от правилото. А има и такива, на които часовника е безнадеждно спрял в миналото(има и такъв разказ от Г.Марков, ама надали ще види бял свят в тази газета). И понеже Партията беше като майка-кърмилница за овцете в бегето, имаше издигнати кльонове по границата, кльона навътре, за да не бяга раята навън, а да стои в кошарата и да строи я социализЪмЪ, я комунизЪмЪ, квото каже ПАРТИЯТА, това да се строи.А когато всичко се засра, точно най-големите партийци(120 оки и нагоре) духнаха с куфарчета и с отрочетата си на запад. Останалите списват в бегето газети, стават политици, разпределят порции, все се занимават със синекури...а за овцете носталгично ронят сълзи за добрия стар соц, в който по паветата на улиците течаха мед и масло(мед имасло ако си бил галеник на Партията де)
................................................................ на 21.08.2016 в 17:04
Според гопсодина, за който Западът е рай, ако не те мързи, излиза, че местното европейско население е мързеливо на 90%, защото то е бедно реално, и на на нас определено не ни се иска да сме като тях там, .... а и какво означава рай, за господина, ..... да ми посочи професия, която да му дава възможност и да бъде със семейството си, така, както нашите родители и баб са били с децата си
observer на 21.08.2016 в 20:08
Кой създаде легендата Запад? Комунизмът. Повечето ми приятели избягаха. Тогава се бягаше, не като сега. Помня когато видях във Виена фланелка с крокодилче за 500 лева. Бяха ни обменили $10, или 40 лева на черно. Донесох подарък, еднолитрова бутилка Кока кола. В Ню Йорк преди години в хотел с асансьор с ръчка, мръсен и задушен, седемдесетгодишен чех ни развеждаше до етажите с непочистени стаи. И днес валета, хотелски пикола и работници в кухни разказват на близките за успехите си, когато се върнат, да оправят зъбите си тук. Някои успяват, други не. Нищо не получаваш даром. Хората там изобщо не са лоши, говоря за Америка специално, просто това не е Раят.
Хан Крум на 22.08.2016 в 09:53
Драги Нормален, за теб е нормално да слезеш от гората, да утрепеш богатите, да им вземеш имотите и собствеността, да обявиш трудолюбивите селяни за кулаци, да избиеш интелигенцията и да затвориш страната с тел, по който да пускаш съвсем нормално ток. После 45 години съвсем нормално да твърдиш, че Партията е вожд на народа и от това следва ,че комунистите са мъдри ръководители, а тези ,които не са на това мнение са ВРАГОВЕ, да изпълняваш нормално заръката на Ленин и да ликвидираш класовия враг, нормално според теб е да пращаш при св.Петър лагерниците в Белене, а религията да обявиш за опиум на народа. И след 45-годишни манифестации, тотална пропаганда, за която са потрошени милиарди, да не говорим за колосалната пропиляна енерги, за египетските пирамиди и паметници, филми, книги, обслужващи партийната идеологема, за прекъснатата еволюция на цели поколения. И накрая съвсем нормално същите тези катили, перфидни разбойници, мракобесни гадове, премълчали за радиоактивната опасност, същите тези твои нормални другари, решават, че собствеността на държавата вече може да си стане съвсем нормално тяхна, за една нощ заебаха и Ленин, и Маркс, и комунистическите си идеали ,а на другата сутрин се събудиха КАПИТАЛИСТИ с присвоени милиарди долари, раздавани на калпак отгоре надолу. СЕГА това за теб е забавно и нормално, ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО, когато ви направихме малка хиперинфлация, за да обеднеете, оставете мърморковците, работете за нас, ние още повече искаме да забогатеем. Така ли е бе, нормални приятелю? Много трогателна и питаща с ням крясък реплика на The Lost Generation, едно време Дъ Ху възпяха генерацията на бийт поколението, ние вдигахме червени знамена и под строй минавахме пред Мавзолея, за да скандираме екзалтирано свещеното "Слава!Слава!Слава! БКП!БКП!", отгоре двайсетина разбойници със странни имена-Пеко, Тако, Мако, Дако, Тано,Цоло, Начо, барабар с правешкия клоун махаха приветливо с ръка. Всички живееха в хармония със стотината лева заплата, плодовата ракия от 1.60 , завръщане от манифестацията в Грозд, Дълбок зимник или Бункера, лимонадата с порцелановите капачки, а на поцинкования тезгях впиянчен барман разлива в метални канчета грамажа. Кюфтета с кисели краставички и лютеница, на първи май - баница. Коледа нямаше,за Нова година се правеха банкети в стола на завода, с чинии алпака и алуминиеви лъжици, по закачалките преобръщани по два пъти палта, такета, каскети, в потната атмосфера люти от цигари Арда пакет, партийният секретар се размеква и щипе пред всички по гъза Ваня касиерката, а после важно обаснява как империализъмът трепери от руските ракети. Дават за десерт реване в метални купички, всички си тръгват, щото утре 31-ви, за децата носят малки пакетчета със списание "Славейче",пакетче драже "Малинка" и пластмасов лимон с нещо като сок вътре. Навън снегът навява преспи, трамваят бавно иде откъм депото, кондукторът внимава да не ти продупчи пръстите, а ти се чудиш кой е направил тези месингови дръжки и здравите качествени кожени каишки, макар да е ясно че вагонът е немски от онова време, когато обувките скърцаха, балтоните не се протриваха, хората си сваляха шапка при среща, а елхите не се носеха скришом по Коледа. Все пак имаше и радостни моменти- на Великден в 12 часа пускаха песни от Сан Ремо, по-късно престанаха да пускат Гюрга Пинджурова през десет минути и направиха Златния Орфей. Майор Деянов се появи, абе страшни филми даваха, докато се появи Людмила, е те тогава стана наистина страшно. А през това време другарите в Школата обучаваха младите кадри как се трепе с чадър, как се пуска ток в ухото, как се изнасилва дъщеря от пуснати рецидивисти от затвора, докато джипката ги чака пред дома на жертвата, как се реже маркуч за спирачки, как се пуска камион по стръмното за да пресече пътя на врага, как се изчезва противника и жена му и до ден днешен не знае дали е жив, та ходи по Марин Дринов все в черно,как се хвърля момиче от горните етажи, а доле нашите момчета "почистват", все такива мили картинки трябва да забравим . А др.Др.Др. има да си дръдори до откат. Изнесените секретни данни са част от неизнесените секретни данни. Тези трохички се подхвърлят, за да се отпрати в миналото причината за днешната катастрофа. Още през 1949-та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади, фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара. Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България. Проблемът на последните застаряващи ченгета е не толкова колко те лично са завлекли или колко лично са пречукали. Проблемът е в липсата на пълната им индулгенция. Ти ще ги видиш по обед да поркат по кафетата на Паренсов, Любен Каравелов и Венелин, вече в пенсионна възраст, но се държат още, с къси прически- имитират активна готовност, ала с отпуснати месести лица. Дори демонстрират нещо като човещина зад чашката, от време на време казват някоя поверителна лакърдия с трийсетгодишна давност. Мъка им е нещо на другарите, щото зад мерзавщината и безпрекословното изпълняване на кагебистките постулати, нейде нещо е трепвало дълбоко в изтърбушените им души. За собствения им бизнес и пари не питай, веднага ще се маскират на сфинксове, може и да те изгледат с характерното си зверско изражение. Веднъж през октомври на плажа в Созопол се заприказвах с един дядка, благодушен, рисуваше си самодейна картина, попита ме какво мисля, аз го поощрих и полека-лека стана дума за професията му. Оказа се дърт генерал от ДС. Питах го за Сталин и избиването на милиони руснаци в края на 20-те, изведнъж лицето му освирепя и той изригна: "Как няма да ги избие, това са ВРАГОВЕ!" Нататък разговорът се промени, добавих нещо да не блъска толкова бяла в охрите, излъгахме се ,че ще се видим по кръчмите някоя вечер и си отминах. И тези приятели си спомнят всичко, знаят какво точно е ставало през годините на режима. А днес какво още да пиша в този форум? Толкова подигравки си направих за два дена с др и с ДР., с др.ДР. и прочие, все едно да си говориш с дръвен стол. Недругарски беше нещо режимът на другарите. Ето една достоверна писанка. Квартално кафене в панелно гето, 1990-та, мирише на пепелници, машината за кафе още не е загряла, в мрачното утро сервитьорката обръща покривките на масите, прави го естетика и за чистота, барманът нещо човърка по чашите, а един късо остриган таен милиционер, с патлак, подаващ се под якето, му казва доверително: "Дай момчета, да ги хварлим в борбата". По онова време във всяка кръчма още имаше куки, подслушващи настроенията, наглеждащи контингента. "Момчетата" за "борбата" бяха недозатворени катилчета с яки вратове, по правило пресяти от надошлите от селата и криещи се в градовете млади престъпници. Вечер пред Армимекс на Ангел Кънчев побелял симпатяга с подпухнали очи дърдореше нещо по уокитокито и от входа товареха сандъчета с омазнена хартия в джипа отпред. Създаваше се основата на мутренската машина, чиято цел беше да заварди пътя на Лукановите милиарди от възможна конкуренция. Нямаше това онова в тази борба, куршумите и взривовете, запалванията, пребиването до смърт, рекета, бомбите в асансьора още са на ход пред самодейните глупаци, решили да стават капиталисти соло перке. Ювелирните охранители на "охранителите" от МВР току застрелваха по некой непричьом милиционер в тънките акции, взривяваха по некой и друг камион с войничета, а другари като другаря Др. ни говорят за бидонвили на пичка си майчина. Но да се върнем към "момчетата" . През 1989-та можеше да видиш една особена порода младежи от Интерхотела в Будапеща, през Вацлавски намести в Прага, през Братислава и Краков до Магурата на Витоше, издокарани с черни кожени якета с черно поло на голо около якия бичи врат, с черни торбести панталони, черни мокасини и бели чорапи. Питал съм се ,бе защо с черни чорапи точно, мисля ,че това е било нещо като униформен знак, че са "наши момчета". Можеше да ги срещнеш с "кукли" в ръка до чейнджа пред музея Чарторицки в Краков, пред спирката до катедралата на Намести Миру, можеше да ги видиш на гарата в Дрезден. Навсякъде правилни другари в шлифери четяха задълбочено вестник наоколо, седяха в таксита и току прибираха хилядарките на ужилените, мечтаещи да си купят валута за емиграция. По-късно "момчетата" баха обучени да отварят безшумно апартаментите и да зареждат със стока "правилните " оказиони в Габрово и Русе , да речем, със стока от Кюстендил и Пловдив. Стоката се прекарваше мълниеносно, а в МВР дебели служители с ланци под яката на униформената риза отегчено диреха отпечатъци по таваните и над бюфета в дома на ограбените. Имаше и стаи със "заловена " стока, викат завалията, отварят му я и той вижда камара боклуци втора употреба, питат го: "Виждате ли си откраднатото" и после затварят стаята. Друг път отварят пандиза и пускат на свобода некое животно със задача, животното свършва задачата, а после му дават пет месеца отпуск в Испания. Ама там животното пак е на отчет пред "другар", само да не върши поставената задача и айде у фризера. През осемдесет и осма се появеха пъвите крадени коли. По това време в Братислава и Виена имаше хиляди оставени на пътя новички Лади, Вартбурзи, Волги, покрити с листа и паднали гуми. Оттам беше пътя на немците и турците, бягащи от социалистическия ад.През Калотина на ден идваха по двеста коли с русенска, хасковска или с немска регистрация, препродаваха се на турци мълниеносно, а на другата сутрин тръгваха обратно през калотина за Чехословакия, щото там границата с Австрия беше отворена. По-късно "момчетата" почаха да отварят и Опели, нататък е ясно. Горубляне и до днес е пълно с паркинги на "момчета", иди питай като как стана тяхното забогатяване и ще се овъглиш в запалена таратайка. За бухалките и тротила е друга тема... Искате ли още петстотин странички с достоверни факти само от 1988-ма?
Георги Марков за Запада на 24.08.2016 в 23:30
Който не го е чел, нека прочете Писмо на Георги Марков до Димитър Бочев- като го напишете, излиза в Гугъл. В него писателят изразява разочарованието си от Запада, където лицемерието, липсата на съпричастност и меркантилостта са по-силни отколкото в социалистическите страни. Всяка дума на Георги Марков е разобличаваща за западните нрави и на този фон изглежда твърде убедителна тезата, че британските служби са го ликвидирали, защото е имал намерение да развие тези свои наблюдения в книги. Ето един откъс от Писмото: "Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии. За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено НЕМОРАЛНИ и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА са много по-дълбоки и парфюмът на ДЕМАГОГИЯТА (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен."
За конкретните исторически условия, на 27.08.2016 в 03:02
в които Георги Марков пише критичните си материали, той може да бъде оценен като абсолютно правдив. Да, така е! Върху една доста внушителна територия на Земята «разцъфтяваше» комунизъм и този комунизъм играеше двойна игра — сам благоговейно се прекланяше пред «достигналия своето райско благоденствие» Запад, а в същото време манипулираше безпросветните маси, които бяха «призвани» да носят на гърба си всички тежести на тромавия комунистически механизъм, като им тъпчеше в съзнанията мисълта за някаква Западна Опасност. И все пак — дори талантливият Георги Марков не успя да скицира ГОЛЯМАТА КАРТИНА на проблема — тази тънкост на политическия живот не само при комунизма или в пост-комунистическия етап на Европейския Изток, но и въобще навсякъде другаде по света, и то — през всички времена и епохи. Касае се за ДОСТЪПНОСТТА на ЛИДЕРСТВОТО. В отминалите епохи, когато държавната власт, придържаща се към естествения «ролеви модел» за «лидерство по йерархическа схема», предлаган от Християнската Църква, е познавала само една-единствена ефективна форма на управление — монархията, — нещата са се уреждали простичко и без усложнения. Имало е крал, който е прокарвал своите възгледи за кадрови подбор на онези от поданиците му, които ясно са можели да демонстрират качествата си в подкрепа на държавническата визия. Потребните му люде кралят е превръщал в несменяеми велможи, а всичко това е бивало зациментирано от династическите схващания за властта, въздадена на кралството по един мистичен начин — като дар от Бога. Вярно е, че е имало случаи, когато монархическата власт е загнивала, вследствие на което цели кралства и империи са намирали своя безславен край. Вярно е също, че неведнъж Църквата е вършела безчинства поради несъвършенството на човешкия материал, от който е била принудена да се комплектова — една особена прослойка от хора, които често е трябвало да плащат данък за някои от най-непростимите човешки пороци и греховна същност. Но общо взето — по-добра система на управление на човешкото общество от това, което е предлагал тандемът «МОНАРХИЯ — Християнска ЦЪРКВА» дълги векове не е можела да бъде посочена. Защо? Защото ЛИДЕРСТВОТО в системата на властта е била недостъпна за по-низшите йерархически прослойки. Било е абсурдно да се мисли, че би могъл някой, който произлиза от «дъното», да оглави държавата. Нас, българите, са ни лъгали в продължение на век и половина с идеята за «свинаря» Ивайло, който станал ЦАР. Това е безобразна лъжа. Ивайло не е бил никакъв свинар, а приближен на царската власт болярин, който се отличил в защитата на родината си от татарските нашествия и заел престола, за да замени мекушавия и недостоен владетел. А това, че е бил наричан «свинар», е нагла измислица на смъртно ненавиждащите го гърци. Нека сега да се върнем в настоящето. Днес в Европа има само няколко монархии и трябва да подчертаем, че именно монархиите винаги успяват да уредят своите държавни дела осезателно по-добре от всички останали, които са се подвели от прелъстителното обещание, че една републиканска власт (разложена от мантрата за Равенството, Братството и Свободата) ще може да даде шанс на всеки — дори на свинаря — да се възкачи по върховете. При комунизма точно това и стана — оказахме се в продължение на четири десетилетия поданици на свинаря Тодор Живков, по чиято воля беше възложена (на осигурен от западните шпионски централи ловък поръчков убиец) екзекуцията на Георги Марков. След ПРОМЕНИТЕ нещата не се измениха с нищо — ЛИДЕРСТВОТО даже се оказа ДОСТЪПНО не само за свинаря, конекрадеца и чалгаджията, но за закоравялия бандит, който днес е е укрепил така, както не са се укрепявали в дворците си и нявгашните боляри. Ето защо бягството на младите хора от България е оправдано: не защото на Запад някой ще ги посрещне с отворени обятия и ще им осигури величаво бъдеще, а за да не стоят в челобитна поза пред всевластния БАНДИТ на СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ.
ПУХ на 03.10.2016 в 20:38
,,От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите..." Е, как ще му бъде разрешено да пише истината, независимо за кого!?
vuicho на 07.09.2018 в 09:46
http://nikikm.blog.bg/politika/2013/06/24/pismo-na-georgi-markov-ot-1977-g-do-dimityr-bochev-za-koeto-.1123455
Идеалист на 07.09.2018 в 10:10
Преди 1989 за да разбера истината слушах Би Би Си, сега ми се налага да чета Яндекс.ру. Хан Крум добре описал миналия живот, това го помним. Защо пак попаднахме в същата ситуция? Изглежда, че хората не се променят, разликата в живота се дължи, не на вида на политическото устройство, а на технологиите. Иначе който както я нареди.
пропуснал си Хан Крум на 07.09.2018 в 11:20
нещо много важно, като си се увлекъл (а да не са те "съветвали" и тебе?) да наблягаш на ченгета, протритите балтони и кой колко е крал. Да, помня времето, когато ме пращаха за хляб, слагаха ми купоните в ръката с "напомнянето" да стискам, че да не ги загубя! Само че моите родители не са имали протрити дрехи, макар майка ми да е била момиче от село, наведена цял ден над шивашката машина, баща ми обикновен железничар. Аз помня обаче също, че същите тези членове на "бедно работническо семейство" ходеха до 89-та всяка година на почивка, с мене докато не завърших 8-ми клас, като по-късно вземаха и моите деца на море! Всяка година получаваха карти за почивните станции, е, скромно карахме, НО ДЕСЕТ ДЕНА ЧЕ И ПОВЕЧЕ бяхме на почивка! Сигурно ще кажеш: остави тая мизерия, виж какво са правили на запад и къде ходят хората сега на почивка...Ама кои хора, бе Хане, какъв процент съставляваха тогава от населението, и какъв днес ??? Ами аз защо ли нямам спомен (макар преди 10-ти да съм бил из много градове в България) ДА ВИДЯ ХОРА ДА РОВЯТ ИЗ КОФИТЕ ЗА БОКЛУК, дори и в онези гладни години на 50-те? И защо ли нямам спомен преди 10-ти ОТ ОПРЕДЕЛЕНИ МАЛЦИНСТВА ЖЕСТОКО ДА УБИВАТ СТАРЦИ И ДА ИЗНАСИЛВАТ БАБИЧКИ ??? Та виж та си коригирай пропуските, Круме...
Мери на 07.09.2018 в 12:56
Още като студенти в Софийския , преди 30-ина години, намирахме всичко за четене, което ни интересува - "Архипелаг Гулаг", "Голи оток" и др. подобни. Малко ме е срам да си призная, но и "Записките на Ксавиера Холандер", която "Шоуто на Слави" показа преди няколко години (доста късно за хора, които искат да знаят всичко или почти всичко). Георги Марков е чудесен писател с неговите репортажи, разкази и пиеси. Та тезата ми е следната и не е нова: Познанието е за тези, които се стремят към него. Хората, които живеят на Запад, са със съвсем друг манталитет, ако те почерпи, си записва. Това е положението. Затова останах в България и не съжалявам. При правилно и интелигентно управление нещата ще се оправят. Само тези да се махнат! ПАРИ СЕ ПЕЧЕЛЯТ, ПРОБЛЕМЪТ С ДОСТЙНСТВОТО Е ПО-ТРУДЕН!
Наблюдател на 07.09.2018 в 13:16
Най-голям проблем бе, че не можеше свободно да се пътува. Когато започнаха промените в България вече бях на Запад и казвах на всички. Най-дълго ще се задържат комунистите в Югославия. Защото сърбите можеха свободно да пътуват, бяха видяли Запада и знаеха как стоят нещата. Непознаването на Света, невъзможността да се пътува, създаваше ефимерна представа за Запада, където всичко е по мед и масло. Е, сега всеки може да пътува и сам да се убеди как е.

Напиши коментар