„Русия ще продължи да върви напред и никой никога не може да спре нашия стремеж да се развиваме". С тези думи Владимир Путин обяви, че ще се кандидатира на президентските избори догодина. Решението бе очаквано, резултатите от изборите на 18 март са предопределени. Но четвъртият мандат на Путин изобщо няма да прилича на предишните.

 

Снимка: РИА "Новости"

 

Путин успя да съхрани интригата до самото начало на предизборната кампания. От днес започва да тече 10-дневният срок, в който Съветът на Федерацията, в съответствие с конституцията, трябва официално да определи датата на изборите.

 

Начинът, по който Путин направи заявка за четвърти президентски мандат, съзнателно или не, бе натоварен със силна символика. Направи го пред работниците на заводите „ГАЗ“ в Нижни Новгород, като знак за това, че се опира на широките народни маси, а не на елита или номенклатурата. Обяви го в деня, в който цялата страна обсъждаше отстраняването на руския национален отбор от зимната олимпиада, тоест в разгара на поредния етап от конфликта между Русия и Запада.

 

Тъкмо конфликтът със Запада се превърна в основната външнополитическа интрига, белязала  третия президентски мандат на Путин – както и национализацията на елита.

 

Четвъртият мандат обаче няма да е просто продължение или надграждане на предходния период.

 

Независимо от „олимпийското предзнаменование“, не конфронтацията със Запада ще бъде основна тема през следващите шест години. Още повече, че не Путин започна този конфликт: САЩ бяха тези, които се бояха от завръщането на Путин в Кремъл и все по-нарастващите амбиции на Русия.

 

През следващия мандат нито САЩ, нито Западът като цяло няма да са основният проблем на Путин. В този смисъл решението на МОК е наистина символично - като опасен, но последен изстрел на една отиваща си епоха.

 

Конфликтът със Запада ще отстъпи на втори, даже на трети план сред грижите на Путин по простата причина, че самият „Запад“ си отива. Атлантическото единство между САЩ и Европа се руши буквално пред очите ни, а сила набират антиглобастките елити както в САЩ, така и в Европа. Разбира се, натискът и даже нападките срещу Русия ще продължат, но Западът ще затъва все повече във вътрешните си противоречия и проблеми. И отделните съставляващи го страни ще търсят да възстановят отношенията си с Русия.

 

А Путин от своя страна ще отделя все повече внимание и усилия за задълбочаване на сътрудничеството по южния и източния фланг – от Турция до Китай, от Иран до Япония, от Латинска Америка до Африка. В следващите години формирането на новия световен ред ще придобива все по-зрими и забележими очертания – от постепенното изтласкване на долара в международната търговия до създаването на нова архитектура на сигурността в Азия, опираща се на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

 

Най-важният за Русия проект ще си остане задълбочаването на интеграцията и разширяването на Евразийския съюз. Въпросният съюз би трябвало принципно да включва и Украйна, борбата за която ще си остане траен приоритет не толкова на външната, колкото на вътрешната политика на Русия.

 

На вътрешнополитическия терен Путин ще трябва да се занимае с най-актуалния въпрос в момента – кадровият. Тоест осъществяване на мащабно, глобално обновяване на националния елит и издигането на нови хора. Както и създаването на условия за това способните, умните, честните и национално отговорни хора да влязат във властта и служат на родината си.

 

Това ще е програмата-минимум до 2024 година.

 

А програмата-максимум ще си проличи чак накрая. И този край може да не е непременно след шест години, защото и след 2024 г., живот и здраве, ще се намери подходяща длъжност за Владимир Путин. Но да не избързваме.

 

Превод за "Гласове": Анастас Добрев

 

Източник: https://vz.ru/politics/2017/12/6/898424.html

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

12 коментар/a

Габриел Гарсия Маркес на 07.12.2017 в 20:00
Есента на патриарха. В края на седмицата лешоядите плъзнаха по балконите на президентския дворец, разкъсаха с клюнове телените мрежи на прозорците, раздвижиха с крилете си застоялото вътре време и в понеделник призори градът се събуди от вековната си летаргия, облъхнат от хладния и лек дъх на голям мъртвец и разложено величие. Едва тогава се осмелихме да влезем, без да щурмуваме порутените стени от дялан камък, както предлагаха най-дръзките, и без да къртим главния вход с волски впрягове, както предлагаха други, защото някой блъсна обкованите с желязо порти, устояли на ломбардите в героичните времена на този дом, и това се оказа достатъчно, за да рухнат от пантите си... ... ...
OLD на 07.12.2017 в 20:21
Интересен текст и прогнози . А иначе, хубаво прилагне на текст, писан за друго време, за други хора и по друг повод. "Сто години самота" е една прекрасна идея, в която всеки намира своята интерпретация , на идеята на авторът. Но и Павлов , добре е открил онова нещо , наричано условен рефлекс. - : ))
ама ние къде сме? на 07.12.2017 в 22:42
Западът е мъртъв, но още не го знае.
Да-а-а на 08.12.2017 в 08:19
Западът, както се знае още от едното време, загнива. Затова пък „Русия ще продължи да върви напред и никой никога не може да спре нашия стремеж да се развиваме".
А защо на 08.12.2017 в 11:01
Разните вехти витии никак не искат да разберат, че Русия има самочувствие на световна държава и свой суверенитет, с които не търгува! Русия никого не плаши и никога не е нападала, но който я нападне им сърба попарата и болно помни! Времето ще покаже!
анонимен на 08.12.2017 в 11:11
искаме мир а не воини мир и дружба с русия на мен русия не ми е враг не може дьржава която даде 20 милиона жертви през 2 своина да иска воина
Хм... на 08.12.2017 в 18:18
Кой пък те праща на война с Русия? А дали са искали война ония изстрадали руснаци след Великата отечествена е едно, дали са искали ония недосегаемите по върховете, дето и след ядрена война ще оцелеят в скривалищата си на километри под земята, а и доста войнички проведоха междувременно, и дали искат днешните зомбирани младежи, които лепяха стикери по немските си коли “Можем да повторим”, “На лов за германки”, “към Берлин” и принизяващото и обидно “Спасибо деду за победу”, е съвсем, съвсем различно.
xzndrx на 08.12.2017 в 18:41
Програмата на Путин е дедоларазация на световната търговия чрез/и разбиването на Саудитска Арабия и стягането на китайския обръч около врата на Европа., а също и разпад на Украйна и Румъния чрез гражданска война.
Муйо на 08.12.2017 в 19:08
Прекалено оптимистично. Световният финансов капитал няма да капитулира толкова лесно. А ако Путин не изчисти авгиевите обори, оставени му в наследство от Горбачов и Елцин, очакват го неприятни изненади.
Николай Подгорни на 08.12.2017 в 19:24
Китай става все по-мощен,това е всичко.Поради което на Владимир Владимирович му става все по-широко около врата.
observer на 09.12.2017 в 09:20
Това сега хубаво ли е? Дедоларизацията до какво ще доведе, до биткойнизация, до юанизация? А стягането на могъщия китайски обръч около европейските ни вратлета положително явление ли ще е? За разпада на Украйна и Румъния е ясно, разруха, бедност, страдания, смърт, бежанци, познато ни е от Югославия и Близкия изток, безспорно много хубаво нещо. След такава реклама на Путин и Русия враговете им могат да си вземат почивен ден. А иначе по-сериозно, Китай не може без останалия свят, от някъде трябва да получава ноу хау, технологии и да краде всичко, което не е способен да измисли. Някъде трябва да продава произведеното, от другаде да мъкне суровини, Америка се деиндустриализира, Сибир обезлесява, китайският въздух вече само китайци могат да дишат без да се задушат, докато не преобърнем всички ресурси на Земята в отпадъци, ще е така. После край.
Sin на 09.12.2017 в 16:51
Ама вижте, този следващ мандат не е сигурен. При честни и демократични избори всичко е възможно. Така че президент може да стане някой друг. Иначе защо да има избори ?

Напиши коментар