Едно от лукавствата на джендър-идеологията е подмяната в езика. И дебатът около конвенцията показа до каква степен тази подмяна вече е факт. Езикът не само отразява действителността. Той я конструира! И в случая подмяната на езика има за цел да внуши, че всеки може сам да конструира своята полова идентичност, своята телесност. Много се изписа за различните смисли и контексти на употребата на понятието за социален пол (джендър). Лукавостта се състои именно в това – да се научим да мислим за себе си, за телесността, за пола в безкрайно много смисли и контексти, в безброй много роли и идентичности. А джендър-образованието е само „грижа” на джендър-активистите да формират такова мислене още в детската градина (например, като дадем право на детето ни да избира поне две версии на приказката, в която принцесата може да се ожени или за принц, или за друга принцеса!). В действителност „джендърният” език е част от диктатурата на релативизма, където всички дефиниции са опасни и следователно трябва да се деконструират. Идеологията се налага чрез агресивна прозелитистка пропаганда, която трябва да ни наложи по нов тоталитарен начин новите идеологически „идоли” на трансхуманизма.

 

 

 

Дебатът за и против Истанбулската конвенция отвори наистина сериозна тема – тази за нашата идентичност. Обсъждането на юридическите аспекти в текстовете на конвенцията съвсем не изчерпва голямата тема, а само ни въвежда в по-общия контекст на една нова идеология.

 

Не знам зали Конвенцията ще доведе до преодоляването на някакви „стереотипи”, но дебатът около нея вече пропука нашенските стереотипи за ляво и дясно, за консервативно и либерално. Пропукаха се под натиска на особената чувствителност по темата за тайната на пола, за пола като най-интимната структура на нашата телесност. И може би не е важно, че тази чувствителност беше артикулирана неубедително, с голяма неграмотност, и дори подплътена с идеологически страхове.

 

По-важното е, че тази чувствителност започна да разпознава симптомите на новата диктатура – диктатурата на релативизма, която се опитва да размие границите на пола, на семейството, на интимността в любовта между мъжа и жената. Някои дори успяха да уловят дълбокия антропологичен смисъл на подмяната, която идеологията на джендъра и на трансхуманизма се опитва да наложи като провъзгласи пола единствено за „социална конвенция”, „конструкт”, „роля”, „идентичност”. В случая тоталитарният натиск се прикрива с лукавството на постмодерния дискурс с неговите безкрайни „деконструирания” на половата идентичност или „семантика на другостите”.

 

Това е лукавството на едно постантропологично мислене и говорене, което по радикален начин откъсва всяка „семантика” на човешкото от реалността на човека. Това е постантропологично мислене и говорене, което е отвъд истината за човека и иска да конструира един „нов човек” – човек, изяло „свободен” от самия себе си, от своята природа, телесност, пол. Така теорията за джендъра издигна идеологическия лозунг на трансхуманизма за създаването на нов човек, без дори за това да е нужна някаква технология.

 

Лично мен не ме вълнува особено дали това постантропологично мислене и говорене е „най-добрият плод” на някакъв либерализъм (най-често квази-), нито пък дали неговото неприемане ще бъде стилизирано като някаква „-филия” или „-фобия”. За мен е важна свободата отвъд всякакви идеологически проекти, включително и на джендър мейнстрийм проекта за конструирането на полово неутрален човек, който може сам да изгради своята полова идентичност.

 

За мен е важна единствено християнската идентичност в нейната евангелска автентичност, която може да ни направи свободни от лукавството на всяко идеологическо мислене и говорене за човека, от всякакви идоли на трансхуманизма. И няма нищо чудно, че свидетелството за тази християнска идентичност неизбежно влиза в конфликт с постмодерната лукавост, която на всяка цена иска да останем на равнището на безбройните „смисли” и „интерпретации”, за да забравим за реалността (или поне да гарантираме правото на всеки да си я конструира по свой избор). Дори не е нужно да търсим отговор на въпроса, защо правото на такъв избор винаги търси вдъхновение от хомоеротиката…

 

Едно от лукавствата на джендър-идеологията е подмяната в езика. И дебатът около конвенцията показа до каква степен тази подмяна вече е факт. Езикът не само отразява действителността. Той я конструира! И в случая подмяната на езика има за цел да внуши, че всеки може сам да конструира своята полова идентичност, своята телесност.

 

Много се изписа за различните смисли и контексти на употребата на понятието за социален пол(джендър). Лукавостта се състои именно в това – да се научим да мислим за себе си, за телесността, за пола в безкрайно много смисли и контексти, в безброй много роли и идентичности. А джендър-образованието е само „грижа” на джендър-активистите да формират такова мислене още в детската градина (например, като дадем право на детето ни да избира поне две версии на приказката, в която принцесата може да се ожени или за принц, или за друга принцеса!).

 

В действителност „джендърният” език е част от диктатурата на релативизма, където всички дефиниции са опасни и следователно трябва да се деконструират. Относителността на дефинициите е полето, където всеки сам може и трябва да конструира своята полова идентичност, задължително сам и от своето субективно и моментно усещане. И доколкото езикът не само отразява, но и вече конструира действителността, тази негова релативизация обслужва един идеологически проект.

 

Идеологията се налага чрез агресивна прозелитистка пропаганда, която трябва да ни наложи по нов тоталитарен начин новите идеологически „идоли” на трансхуманизма. Оказахме се в ситуация, в която езикът е раз-логосен, за да можем и ние да се раз-въплътим в избора си на полова идентичност, в отхвърлянето на телесността и природата в процеса на трансхуманизация. Това е особена власт на дискурса, която действа с прикрита принуда, тоталитарно. Дори опитите за отстояване на християнската идентичност често пъти стават жертва на тази власт на дискурса и където постистината изяжда всеки смисъл. А „постистина“ е просто популярна метафора на лукавството, в което обраства нашата християнска идентичност. Днес свободата да говорим за човека от позициите на тази християнска идентичност е истински подвиг, аскетично отхвърляне на тоталитарната претенция на постистината да бъде общоприета догма. Това е подвиг на отхвърляне на идеологическото лукавство и на радикално говорене за човека, за неговата природа, телесност, пол.

 

Основният принцип, върху който се изгражда теорията на джендъра е дихотомията между природа и култура, в постулирането на пълната независимост на културата от природата. Според тази теория човекът се ражда „полово неутрален” и само „въплъщаването“ му в определено тяло, в определена обществена и културна среда детерминира неговата полова идентичност. Той обаче трябва да бъде свободен от всички тези природни и телесни „детерминанти” и има правото сам да конструира своята полова идентичност, има правото сам да изгради всички свои джендърни функции и характеристики, роли и идентичности.

 

Така мистичното понятие за “джендър” – за разлика от природния пол, който Джудит Бътлър нарича „фантазма”, е израз на постмодерното криптоплатоническо вдъхновение за създаването на освободен от природата и телесността човек. Идеята за независимата от природата джендърна идентичност води до пълното преформатиране на човека, до пълното му премоделиране. Този нов социален конструктивизъм придава на джендърните матрици статута на платонически „идеи” отвъд материалния природен свят. От богословска гледна точка всяко отхвърляне на промислителното даруване на природата, телесността и пола ни въвежда в сферата на гностическото мислене за човека.

 

За християнската идентичност теорията на джендъра ще си остане постмодерна версия на неогностицизъм, който се гнуси от природното, телесното, от пола и по свой си начин се опитва да ги подмени с някакъв „виртуален” човек. Така мистичното понятие за джендър става въплъщение на мистичната „фантазма” на развъплътения човек, на безприродната човешка „квазиипостасност” (все пак да си припомним и богословска терминология). С други думи джендър-теорията е своеобразен постмодерен „ангелизъм”, който превръща човека в чист безполов „дух” – фиксация, идол на хомоеротиката.

 

Очевидно дихотомията между природата и културата създава лоша антропология. Християнската идентичност обаче свидетелства, че тази дихотомия е фалшива. Телесността и полът са природна даденост или зададеност, на богословски език – дар, който човекът е призван да проявява и осъществява в своето формиране като личност. Полът има своето основание в богодаруваната природа на човека и не може да бъде сведен до джендърната матрица, до джендърните функции и характеристики. На човека му е дарувана природа, и всичко, което тази природа притежава – включително и телесността, и пола – е предложено на човека като възможности за живот.

 

Човекът трябва да осъществи тези възможности самовластно (=свободно), а пространството за това е брачният завет и семейната общност. В това осъществяване на пола нищо природно не се отхвърля, а се преобразява в автентична възможност за живот чрез взаимността на брачното съ-живеене. В брачния завет и общност човекът осъществява дара на пола, без да го отчуждава от природата и телесността, а като го култивира. В брачния завет полът се осъществява чрез съпружеството, чрез раждането на деца, чрез майчинството и бащинството… и в същността си това осъществяване е приемане с благодарност на всеки природен дар, включително и този на пола. Затова и еросът в брачните отношения е метафора на любовта към Бога.

 

Истинското осъществяване на пола има смисъл на благодарение; то е благодарение за даруваните ни природа, тяло, пол, и благодарение към Твореца, Който ни ги е дарувал. И това благодарение се корени в евхаристийното отношение, което предшества и природата, и културата. Обратното, хомоеротиката, от която извира трансджендърната самоидентификация, е проява на неблагодарност към тялото; тя е неблагодарно отношение към даруваните ни от Бога природни и телесни възможности за живот.

 

Тъкмо от тази неблагодарност се ражда постмодерният мит за джендъра. От нея се ражда претенцията на автономията и доведената докрай свобода „от” всичко, включително от собствената природа, телесност и пол. Това е претенцията за деконструирането на самия себе си, което проправя пътя на човека да стане „като бог”. В теорията за джендъра лукавството на това постмодерно мислене докосва най-интимната структура на човешката природа и предлага на човека да изгради свой „профил” със същата лекота, с която създава профила си в социалните мрежи. И след това да превърне този свой профил в идол на самия себе си. Достатъчно е само да се откаже от онази изначална благодарност към даруваните му пол, телесност, природа.

 

Противоотровата срещу лукавството на трансхуманизма и постантропологията остава радикалната истина за човека, която извира от Откровението на въплътения Бог и ежедневно се потвърждава от нашата християнска идентичност. Тази истина се подхранва от благодарението към Бога за всеки дар, който ни е предложен като възможност за живот. Това благодарение предхожда всяко наше мислене и действие; то формира истинската ни идентичност и освобождава от всеки „нов” идол, от всяко „ново“ идеологизиране на живота. Затова и днес с нова сила звучи призива на св. апостол Йоан Богослов: „Чада, пазете се от идолите”! Още повече от постмодерните идоли на джендър-идеологията… Дано ни оставят правото на такъв подвиг!

 

-----------

Доц. д-р Свилен Тутеков е преподавател по християнска етика и антропология в Православния богословски факултет на Великотърновския университет

Изночник: pravoslavie.bg

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

29 коментар/a

бай Петко на 21.01.2018 в 10:42
Много добър коментар. Накратко казано, глобалистите-либералтоталитаристи искат (и успяват) да разрушат вече и човешката личност, след като разрушиха и семейството и нацията. Затова се разрушава половата идентичност, затова по линия на еволюционизма и разните "екологични", "зелени", "защитници на животните" ни се внушава, че кучето и котката стоят далеч над човека, а за маймуната... няма и думи.
висок на 21.01.2018 в 11:08
Ако допуснем сега джендърството... след няколко години ще ни натискат за узаконяване и на содомията!
биогноза на 21.01.2018 в 12:34
Джендъризмът не е постмодернизъм, поне не в аспекта му на трансцендеднтален критицизъм, постфеноменология или екзистенциализъм. При джендър-идеологията само се парадира с някои от постмодернистките философски термини, без да се взема предвид перманентността на деконструктивната процедура, която по същество си е еже-моментна десубстанциализация на "смислите в себе си", вкл. и на самата общественост като самоцелна онтологична структура. Никакъв джендъризъм не е интегрална част от постмодерната философия и нейния дух на процедурна самодеконструкция на собствените й претенции за тотална или общочовешка валидност. Това най-после трябва да се разбере, а не да се повтарят едни и същи клишета. Приветствам статията, защото и тя има своето достойно място в дискусията, оформила се на страниците на сайта; но не приветствам догматичния реализъм на нейната онтологична позиция, както и философски съм склонен да оспоря имплицитно деонтологичните презумпции на етическата позиция на автора.
релативизмът е не по-опасен от догматичната абсолютизация на 21.01.2018 в 12:52
Пост-модернизъм не значи само и единствено нещо, което във времето следва модернизма. Пост значи не само "след", но преди всичко знак, както и пост в буквалния, християнски смисъл на личностна обхода - въздържане от храна, от греховни действия, от умножение на смисли/същности, от вкаменяващи саморефлексии и т.п. И дори и да игнорираме дихотомията между натура и култура, едва ли бихме могли да игнорираме една къде-къде по-дълбока конструктивистка дихотомия - между символ и знак, семантика и семиотика. (Припомняме, че самият автор на статията признава конструктивната функция на езика.) Едното е несводимо към другото, въпреки историческите претенции на всеки възможен реализъм да отдава предпочитание на дисциплиниращата семантична символика. В духа на постмодернизма е да не ни примирява с визирания вид редукции към уравниловъчния реализъм, изискващ редукция към строго семантични дълженствания, а да приеме парадоксалния характер на всяко едно конфигуриране на фактите в границите на интерпретация, която само по случайната и обстоятелствена воля на интерпретатора бива положена в претенциите й на абстрактна тоталност. Защото последната не е значеща, преди да бъде и знакова, следователно всеки неин "пост-" е неин извечен коректив, както постът преди някои големите християнски празници ни изчиства от натрупаните нечистотии.
passer-by на 21.01.2018 в 13:13
или с други думи : човекът навлезе в епоха, когато вече се чувствува повелител /господар/ на Живота на планетата, натрупал е някакви знания и умения за генно манипулиране на съществуващата тук понастоящем биомаса и не желае да се съобразява със законите на Еволюцията / и на изградените на тяхна база обществени стереотипи / ... е, оттук започва и самоунищожението на Човечеството, което ни е познато във вида до момента... "Open mind for a different view and nothing else matters."
Зооджендемист на 21.01.2018 в 14:13
А защо принцесата да не може да се ожени за любимия си Датски Дог??
ДИАЛОГ на 21.01.2018 в 15:05
Успяха да отворят още прозореца на Овертон, но взе че влезе ИСТИНАТА. Може би помогнаха/стигнаха и "ония" 45 години.
йордан Бояджиев на 21.01.2018 в 17:34
Джендърите използват жените и децата в конвенцията както пиратите са ги използвали-подкарани пред тях като жив щит за да превземат крепостта и защитниците да не могат да стрелят.
observer на 21.01.2018 в 17:40
Манджата съвсем я пресолихте. Не може само с джендъри да ни занимавате, това беше сайт за политика, култура и анализи, интелигентен, елитарен, вече ви чета само заглавията.
Муйо на 21.01.2018 в 18:07
Най-добре ще е принцесата да се омъжи за баща си, пък ако той междувременно се самоопредели като жена, сичко ша е фръст! Не се мръщете, драги ми врабци и цанцугери, в "конструктите" (още една дума-проститутка) на Джудит Бътлър никъде не се казва, че кръвосмешението, педофилията, геронтофилията, зоофилията или некрофилията са недопустими. Щом се е почнало с оправдаване на хомосексуализма, въпрос на време е да се оправдаят и другите полови извращения - вече има "научни изследвания", които пробутват идеята, че педофилията не е чак толкова лошо нещо - https://cs6.pikabu.ru/post_img/big/2015/02/15/11/1424025945_2060988424.png. Авторът добре се е сетил да цитира св. апостол Йоан Богослов, само че и св. Йоан Златоуст е казал доста неща по въпроса.
вижте какво на 21.01.2018 в 18:20
Никой не чете, а още по-малко разбира подобни анализи. Майната им на джендърите. Ние ги игнорираме тотално и ако много надигнат глава, много бой ще има. Аз пишката си я харесвам и не си я давам. Който е на друго мнение по този въпрос, нека да си я отреже, няма да му пречим. Но много ще съм ядосан, когато тръгне по медиите да си обяснява проблема. За мен дали е с пишка или не, той си е най-обикновен педерас.
Муйо на 21.01.2018 в 18:21
Напълно съм съгласен с observer. Всичко по въпроса вече е казано от Хилари Клинтън: "Геите са елита на обществото!" Кво има да се разсъждава оттук нататък?
порги и бес на 21.01.2018 в 18:43
Някои хора без смирение нравоучителстват така, сякаш са присъствали на Сътворението. Медиаторните фактори, въобразили си че някакъв си техен Бог ги е поставил да посредничат "между човека и Бога" така и няма да схванат, че Бог не е това, което искаш да бъде. Бог е преди всичко Себе си.
за ___observer на 21.01.2018 в 17:40 Манджата съвсем я пресолихте на 21.01.2018 в 21:00
Та тази тема е точно за политика, култура. Утре, ако се приеме тази конвенция, какво става със законодателството ни, какво става с културата ни, която и без това вече е в процес на загиване, пак благодарение подражание на чужди, съмнителни идеи. ………………………. Тази конвенция е политиката на държавата утре! Утре Минчев се кандидатира за министър на културата и всяка дума, която не се хареса на Лорда, ще е повод да те вкара в съда! Ей така, за да покаже силата на "закона" който Ти днес ковеш!
Статията е много добра на 21.01.2018 в 21:12
С тази конвенция ще вкарат в училищата предмет не за вероучение, а за тая психо идея, която ще поквари децата ни. Гледам, Цачева казала, че няма да има трети пол, щото Конституцията не позволявала! Няма трети пол, защото Конституцията не позволява или наистина няма трети пол?? …………..……………………….. Тогава, след като нашият основен закон не позволява, защо я налагате тази конвенция? Как изобщо ще я приемете, след като е в разрез с Конституцията? Или, да дадем път на списания, телевизии, да си говорят, страшно няма, да променим съзнанието на децата си и ще дойде ден "естествено" да сменим и Конституцията!!?? ………………………… Да ви на европейските ценности еврогъзовци!

Напиши коментар