“Искам да споделя това послание, разказвайки моята история: не бива да позволяваме да бъдем съблазнени от този показен лукс, защото накрая губим всичко, ако не зачитаме човешките ценности и закона. Външно баща ми е имал голям успех, с летище, къщи и хора, които са идвали отвсякъде, за да го посетят, но това не трае дълго. Този живот, който може би кара мнозина младежи да мечтаят, беше най-краткият период в живота му. Това е бизнес, който ви обещава всичко, но който накрая ви кара да загубите всичко. Не си струва усилието".

 

Синът на шефа на наркокартела в Меделин публикува книгата “Пабло Ескобар, моят баща”, в която обяснява колко далеч е от реалността образът на трафиканта в сериала на “Нетфликс”, “Наркос”. Днес Хуан Пабло Ескобар е архитект в Буенос Айрес.

 

 

- Вие критикувахте много сериала “Наркос”, който разказва за част от живота на баща ви Пабло Екобар. Кое ви шокира най-много?

 

- “Наркос” на “Нетфликс” и повечето филми, които са били направени за баща ми, допринасят за прославянето на криминалната му дейност. Това има ужасен ефект върху умовете на младите момчета. Мнозина накрая си мислят, че да бъдеш Пабло Ескобар е добра идея, сякаш ставаш супергерой. В социалните мрежи получавам послания, които казват: “Искам да стана Пабло Ескобар”.

 

- Опит да възстановите истината ли е вашата книга?

 

- Аз наистина се опитвам да неутрализирам този опустошителен ефект. Да обясня, че нищо не печелиш с това да се превърнеш в Пабло Ескобар. Животът, който имахме, беше ужасен. Трябваше да бягаме през цялото време, да понасяме атентати, често да бъдем разделени. Криминалната дейност на моя баща не ми позволи да изживея младостта си. Веднъж прекарахме цяла седмица почти без да ядем, живеехме в един апартамент, заобиколени от милиони долари в брой, които не можехме да използваме, защото не можехме да излезем. Тези милиони не ни послужиха за нищо! Не можете да си представите какво впечатление за новост изпитах, когато се преместих в Буенос Айрес и за първи път се качих в автобус.

 

- Защо напуснахте Колумбия, за да се преместите в Аржентина след смъртта на баща ви през 1993 г.?

 

- Заминахме за Аржентина, защото не можехме да продължим да живеем в Колумбия. Бяхме заплашени. Всички шефове на наркокартели ни искаха астрономически компенсации, за да си поделят империята на баща ми. Да останем в Колумбия, означаваше сигурна смърт. Трябваше да променим самоличността си, защото нито една авиокомпания не искаше да ни приеме. Франция отказваше да позволи прелитането на самолети на “Луфтханза”, ако ние сме на борда. Сякаш щяхме да скочим с парашут, за да нахлуем във Франция!… Малко хора ни помогнаха. Почувствах голяма несправедливост, за това че ни накараха да плащаме за престъпленията на баща ми.

Но най-голямата несправедливост дойде от семейството на собствения ми баща. Изненадахме се, когато ги видяхме редом с неговите врагове да искат пари и имоти по време на събрание на шефовете на картела в Кали. Това беше ужасно предателство. Колумбийските присъди показват злонамерените действия на това семейство срещу нас: намеренията им да откраднат имотите ни, дори имотите, наследени от дядо им. Те причиниха това на семейството на един брат, който им беше дал толкова пари, подаръци, къщи, ферми, автомобили, пътешествия, бижута и любов. Ако аз все още не мога да живея в Колумбия, то е защото отказах да направя това, което те правеха: да се съюзя с враговете на баща ми.

 

Кадър от "Наркос". Роберто Ескобар, брат на убития наркобос, заплаши американската компания „Нетфликс“ (Netflix), да спре сериала за Пабло Ескобар и я посъветва да наеме охрана за защита на своите служители

 

- Как научихте за смъртта на баща си на 2 декември 1993 г., убит от колумбийската полиция в Меделин?

 

- Обади ми се една журналистка на име Глория Конготе. Тя знаеше, че съм малолетен. Въпреки това записа разговора ни, после го излъчи без мое знание. С цялата си болка аз й казах това, което не биваше да казвам: “Нямаме какво да кажем за момента. Но да, аз самият ще убия тези мръсници. Ще убия със собствените си ръце тези копелета”. И страната си спомня само за тези десет секунди, в които един малолетен, потънал в болка, реагира на смъртта на баща си. И до голяма степен заради тези думи аз не мога да живея в родината си от повече от 24 години. Няколко думи могат да ни изпратят в изгнание за 24 години.

 

- Пожелахте да се срещнете с децата на Родриго Лара Бонила, министърът на правосъдието, убит на 30 април 1984 г. от вашия баща, и на Луис Карлос Галан, кандидат-президент, също убит по заповед на баща ви на 18 август 1989 година. Защо?

 

- Срещата със синовете Галан и Лара се състоя в рамките на един документален филм, “Греховете на моя баща”. Написах им писмо, в което исках прошка за вредите, които баща ми им е причинил, и в което обясних моята гледна точка, история и цели. Срещнах се с щедри хора с голямо сърце, склонни да простят, защото всички, които са преживели насилието, не искат това да се повтаря. Жертвите и нападателите имат нещо общо: не могат да продължат да живеят с това насилие. Опитах се да се срещна с жертвите на моя баща, за да им кажа до каква степен съжалявам за злото, което баща ми им е причинил. През 2017 г. в Колумбия се говори за мир и помирение, с мирното споразумение след партизанската война на ФАРК. Това показва, че сме били пионери с братята Галан и Лара с идеята за мир и прошка в Колумбия. Това е единственият начин да осигурим бъдеще за родината си.

 

- Какво стана с разкошната хасиенда “Наполи”, в която вашият баща приемаше най-важните хора в страната?

 

- След 16 г. отидох отново в хасиенда “Наполи”, която представлява най-прекрасният период за баща ми. Там имаше летище, самолети, коли, джетове, мотори, двайсетина къщи и зоологическа градина. 1700 души работеха там. Видях едно разбито място, в което високоохраняван затвор върви рамо до рамо с увеселителен парк. Има пет хотела, част от зоологическата градина е запазена заедно с животните. Неотдавна хипопотамите дори нахлули в съседното село. Динозаврите, които баща ми наредил да издигнат там, са съхранени, нещо като “Джурасик парк”. Но къщата е разрушена. А входът е много скъп за едно колумбийско семейство, това е важен бизнес, докато баща ми пускаше хората да влизат безплатно.

Искам да споделя това послание, разказвайки моята история: не бива да позволяваме да бъдем съблазнени от този показен лукс, защото накрая губим всичко, ако не зачитаме човешките ценности и закона. Външно баща ми е имал голям успех, с летище, къщи и хора, които са идвали отвсякъде, за да го посетят, но това не трае дълго. Този живот, който може би кара мнозина  младежи да мечтаят, беше най-краткият период в живота му. Това е бизнес, който ви обещава всичко, но който накрая ви кара да загубите всичко. Не си струва усилието. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар