“Баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, човек, който никога няма среща със себе си”. В интервю за “Фигаро” Беренис Льове ни припомня най-важните философски послания на Хана Арент. Професор по философия, дисертацията на Льове е посветена на Арент (Hannah Arendt et la littérature - "Хана Арент и литературата"), а по-късно й посвещава книгата Le Musée imaginaire d'Hannah Arendt ("Въображаемият музей на Хана Арент").

 

Хана Арент, 1930 г. 

 

През 1961 г. Хана Арент отразява процеса срещу Адолф Айхман в Израел за “Ню Йоркър”. Тогава тя въвежда категорията “баналност на злото”. Не става  дума за банализиране злото, а за осъзнаване на една реалност, за която нашата мисловна традиция изобщо не ни е подготвила: 

 

изключителното зло се извършва от обикновени хора,

 

същества, в които няма нищо чудовищно, нищо сатанинско.  

 

Баналният човек е човек, който не мисли, а под мислене Хана Арент разбира, следвайки Сократ, способността да установиш вътрешен диалог със себе си. Следователно баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, 

 

човек, който никога няма среща със себе си.

 

Моралното съзнание не произтича от подчиняването на заповед (на Бог или на разума, както при Кант), а от  предусещането на този момент, в който ще се окажа сам със себе си и ще дам сметка на това алтер его, което е в мен. Само този, който има опита за това, може да се въздържи да извърши определени действия, отказвайки перспективата да живее в компанията на доносник или на убиец, изтъква Беренис Льове.

 

Присъствието на литературата в творчеството на Арент е безспорно. За да осмисли индивидуалната идентичност, тя се позовава на Карен Бликсен, по въпроса за доброто и злото - на Мелвил и Достоевски, относно политическото призвание на хората - на Омир и Рене Шар, за Първата световна война - на Фокнър… Открих също, че докато е слушал ораторията “Месия” на Хендел, е имала откровение за 

 

“метафизичния смисъл на раждането”, 

 

разказва Беренис Льове.

 

Хана Арент много добре показва, че нуждата от стабилност, дълготрайност, продължителност и желанието за промяната, вкусът към новото преминават през всяко човешко същество. Фактът, че ги издигаме в противоположни сили, според нея е знак за изгубено равновесие. Арент знае обаче, че новото, промяната, ни заслепява за една безкрайно по-спешна задача: да запазим, да съхраним, да попречим на света да “кипне”, както казва тя. А истинската свобода, тази, която свидетелства за способността на човека да влияе на хода на нещата, се проявява в консервативното поведение. 

 

Арент не се оставя да я затворят в каквито и да било категории - “аз не се вписвам”, обичала да казва тя, - но със сигурност е много критичен мислител на модерността, изтъква Беренис Льове. Модерните философски постулати са компрометирани от тоталитаризма, от логиката им на “всичко е възможно”, от политиката им на социално и антропологично инженерство. Модерността се характеризира, според Арент, и това е основен момент в нейното творчество, с разбунтуването си срещу съществуването. 

 

Характерно за модерните хора е невъзможното им помирение с човешката ситуация. Модерният човек е неспособен на благодарност, безчувствен е за измерението на дара в това, което му е дадено, което не е избрал, на което не е автор. Независимо дали става дума за завещанието на вековете или за половото тяло, в което се е родил…

 

Арент е анти-Бовоар: раждаш се жена и ставаш такава.

 

Според Хана Арент ако има някакъв урок, който трябва да извлечем от тоталитаризма, това е именно да сложим край на този бунт срещу дадеността. Но през 1958 г., когато става свидетел на първите опити да са създаде живот в епруветка и обещанието човека да бъде направен безсмъртен започва да вълнува умовете и лабораториите, тя е принудена да констатира, че 

 

хората не са склонни да се примирят с крайността. 

 

“От известно време голям брой учени се опитват да направят живота “изкуствен” (Арент намеква да опитите за създаване на живот в епруветка - б. р.) и да прережат последната връзка, която все още държи човека сред децата на природата. (…) Подозирам, че желанието да избягаме от човешката ситуация би обяснило и надеждата да се удължи продължителността на съществуването над сто години. Този бъдещ човек, когото учените ще създадат, както те ни казват, след век, не повече, ще се окаже жертва на бунта срещу човешкото съществуване, такова, каквото ни е дадено, дар, дошъл отникъде (говорейки като лаик) и който искат да разменят срещу изделие на собствените им ръце”, пише Хана Арент в увода на “Човешката ситуация”. 

 

С есето “Кризата на възпитанието” аз влязох в нейното творчество, разказва още Беренис Льове. “Една фраза улучи право в целта: “Със зачатието и раждането родителите дават не само живот, те въвеждат в свят”, като свят означава цивилизация, отделна форма на човечеството, формирала се през вековете. Индивидът е предшестван. Тук Арент полага основите на антропология на предаването. Задачата на възрастните е да придружат детето в тази гора от символи, в която влиза като чужденец, да го научат да ги познава и да обича тази цивилизация, която е била там преди него и е призвана да остане и след него”, подчертава френският фисолоф. Според нея геният на Арент е, че обединява задълженията на възрастните към децата със задълженията им към “непрекъснатостта на света”.

 

Възпитанието е застраховка срещу заплахата от разрушение, 

 

която новодошлият представлява за исторически формиралата се цивилизация. Друг важен момент: Арент изтъква добродетелите на предаването на миналото: изоставяйки детето в настоящето, ние не го освобождаваме, а го затваряме в затвора на тук и сега. Без наследството на вековете, духът на времето го връхлетява. Откъдето и парадоксът, дръзко заявен от Хана Арент: “Именно за да запазим новото и революционното във всяко дете, възпитанието трябва да бъде консервативно”, завършва Беренис Льове.

 

Беренис Льове

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

24 коментар/a

Добре, че от време на време... на 14.08.2019 в 13:45
...се появява и коментира Кукурякът, че без него нивото на вестника се определя от джендовите рекламни карета.
София на 14.08.2019 в 15:24
Злото се извършва от немислещи , изпълняващи нареждания , не поемащи лична отговорност съвсем обикновени хора с които си разговарял приятелски до момента , в който някой отгоре им нареди да ти отрежат главата!
Ханибал Барка на 15.08.2019 в 12:16
Подозирам, че тя опитва механично да пресъздава модели, за които е чела, гледайки процеса срещу Айхман. Да - той бе банален, незабележим човек, който до последно твърдеше, че е изпълнявал заповеди. Не приемам обаче, че не е водил вътрешен диалог със себе си, не си е правил равносметка. И това е още по-ужасяващото - човек, който е имал своите съмнения и вътрешна борба, все пак е извършил нещо ужасно. От друга страна с тезата, че баналните хора като Айхман, който творят ужасии, не са способни на поглеждат назад и да се осмислят, намирам за примитивна. Тя е опит за профанизация на един голям проблем.
ФАКТИ на 16.08.2019 в 14:31
Има икономисти и икономисти, новите неолиберални икономисти имат ум и знания колкото счетоводители. Хана аренд, е "счетоводител" сред философите. Такава е и Айн Ранд и българката от Франция - ДС сътрудник Юлия Кръстева. МЕДИИНИ И КНИЖНИ ПРЪДНИ
observer на 18.08.2019 в 08:29
Хана Арендт разбира се, е права. Баналният човек е базата на фашизма и на всяка тоталитарна диктатура. Малко са хората в такива времена, като пастора Ниемьолер, с онези прочути думи - “Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.” За думите си в църквата Ниемьолер е изпратен в лагер. Хана Арендт го знае, видяла го е с очите си и го е изпитала, тя е еврейка, която е оцеляла.
Интересно, какво мислят по въпроса за злото и баналните му носители палестинците? на 18.08.2019 в 11:37
????
за сведение на 18.08.2019 в 12:53
Дясното(олигархията)(елитът)(плутокрацията) има много общо с гей пропагандата и философията им. Те определят моралът, като относителен, подвижен, релативен. ДЕСНИТЕ КАЗВАТ: "ЧЕСТНОСТТА Е КЛАСОВО ПОНЯТИЕ" ... Ето защо плутокрацията(дясното) подкрепя гей пропагандата, това е тяхната пропаганда, че моралът е измислица. ... Има една опорна точка на дясното и неолибералното=фашизмът=крайнодясното, свързано с това, че моралът е подвижен. Тази опорна точка е - "човек изпитва вина, само когато има свидетел, и дори тогава не изпитва(л)". ... Левият Артър Милър: "Моралът е ред, противопоставен на хаоса" Модерното дясно, фашизмът, неолиберализмът, неоконсерватизмът, радикалният капитализъм, е научен защото вярва в генетичният подбор и лошите и добри гени, даващи лоши и добри способности. Но такава наука отрича прогресът, който ще изравни способностите, чрез образование, опит и медицина. Както един господстващ лъв остарява и умира, убиват го, така и най-добрата генетика не издържа на травми и старост, инвалидизация, физическа и психическа, и прогресът и медицината им помага, така прогрррррррррррррррресът и медицината помагат - И - на слабите да станат силни, и равенство. В това последното вярва лявото, и следователно не вярва дясното. Тоест научното дясно си е като старото, консервативно, и не вярва в прогресът. Старото дясно, консерватизмът, отрича науката и прогресът, защото вярва в божествен промисъл, който е подредил така нещата. Тоест, бедните и богатите са такива по божия воля. Истината е, че притчата за блудният син е за лявото и дясното, за семейството, общността и равенството, и отдруга страна за егоизмът индивидуализмът, и пазарният свят. Раят, семейството, обединението, е в ляво, блудният син отива на дясно, където егоистично си инвестира - харчи капиталът но след фалит отива в чистилището, после тръгва наляво към общността. Марксизмът и ленинизмът, родиха фашизмът. Както християнството роди инквизицията, кръстоносците, феодализмът, кладите на вещици, ... Има ли по-първенюшка и не солидарна интелигенция от живковата. Всяко нещо съдържа своята противоположност. Всеки сладък плод е кисел преди да узрее. Фашизмът е безспорно дясно, но дясно което вярва в истинноста на лявото, и разбира най-добре заплахата. Както Анакин Скайуокър - 90% от БКП премина на тъмната страна. "Социализмът е недоносче" Тодор Живков за преходът - след НРБ: .. "Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане." Сорос и БСП, създадоха ДПС, СДС, АТАКА, ГЕРБ. Румен Воденичаров акушира и на СДС и на Атака. Вестникът на Хитлер се казвал "Щурм"="Атака". Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139
Мери на 19.08.2019 в 08:39
Под обикновени хора авторката вероятно разбира посредствени и безлични хора. Напълно съм съгласна с тази теза. В романа си "Щилер" Макс Фриш описва случая на кротък счетоводител на средна възраст, цял живот прекарал мирно и спокойно със семейството си. Една нощ става да пие вода и на връщане заколва всичко живо по пътя си, деца, жена и т.н., ей така му хрумнало... Най-голямото зло се ражда от комплексите, които в повечето случаи са неосъзнати. Пълно е с такива хора пред очите ни...
Да разбираме ли, че "посредствени и безлични хора" се пръкват само от нациите до колкото още ги има,... на 19.08.2019 в 11:01
...които не се считат за уникални и избрани?

Напиши коментар