Георги Разсолков - първият български авиатор, преминал свръхзвуковата бариера

Георги Разсолков - първият български авиатор, преминал свръхзвуковата бариера
Полк. о.з. Георги Разсолков е първият командир на полка в авиобаза „Граф Игнатиево“. Той е и първият български пилот, пресякъл звуковата бариера на 200 км от Москва. Съпругата му - Анастасия Разсолкова е първата жена-пилот на БГА „Балкан“. Управлявала е Ил-18 до всички посоки на света, преди да слезе на земята през 1987 година.

 

 

 

Историята на първия български пилот, преминал звуковата бариера, започва с детската му мечта да лети във висините. Отраснал в Белица, малкият Георги е запленен от аеропланите всеки път, когато царски офицер, чиято съпруга е родом от града, лети между склоновете на Рила и Родопите и спуска писма до любимата си. „И аз през прозореца гледам самолета как лети и минава ниско. Виждам пилота, очилата му и как пуска писмото. Тогава там бяха само ливади – Бельовите ливади. И ние, децата, бягаме да вземем писмото, да го носим на съпругата му. Бяхме още малки разбира се и по-големите с по един шамар го вземаха от нас, та те да го носят, а ние – след тях. И оттогава се зароди мечтата да бъда такъв“, спомня си бай Георги.

 

Само за десетилетие детският блян се превръща в реалност. Георги Разсолков е сред малцината младежи, подбрани през есента на 1948 година и обучавани за пилоти във военизирания аероклуб Граф Игнатиево. Там той взима успешно и първия си пилотски изпит, което му отваря пътя за обучение във военно-въздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Две години след дипломирането си вече е командир на ескадрила в изтребителния полк в Граф Игнатиево. Там се сблъсква и с първия си противник.

 

 

„Март месец 54-а година започна да влита нощем на пределно малка височина самолет с ниска скорост, триста километра в час максимална и някъде стотина минимална. И при това влизаше регулярно на 200 метра височина. Нас ни вдигаха по тревога и заемахме указаните зони, които трябваше да покриваме за прихващане. Радиолокационно покритие нямаше. Насочване – никакво. Трябва да го открием визуално. А визуално нощем, дори и при пълна луна, не може да се открие. На повече от 50 метра, максимум 100 – не можеш да откриеш самолет. Една вечер, докато излитах, той премина над летище Граф Игнатиево. На 300 метра полосата свети, аз излитам, той минава над мене. 2-3 пъти така се получава. Премине над аеродрума, изхвърли позиви с тогава антиправителствено или, както тогава го наричахме, противонародно съдържание и на сутринта ние не спали, се прибираме, а военно контраразузнаване ни посреща и пита „Пак ли не го хванахте?“. А ние – навели главите виновни.“

 

Играта на котка и мишка продължава до 8 септември 1954, когато накъде към 22 часа вечерта командирът на следващата ескадрила старши-лейтенант Илия Еленски засича случайно целта край Любимец. Разчет на противовъздушната отбрана осветява неприятелския самолет със сигнална ракета. Изтребителят се нарежда зад нарушителя и се опитва да намали скоростта си, за да пристъпи към атака. Георги Разсолков преразказва спомените на своя боен другар и приятел:

 

„И той се нарежда отзад, отваря т.нар. клапи за кацане или задкрилки както още се наричат, спуска и колесника. Обаче на основния колесник има две зелени лампи, а на предното колело – бяла лампа. Когато спуска колесниците, тези лампи светнали. По ирония на съдбата в същото време в района е разположена зенитна батарея, която също е вдигната по тревога и когато вижда така обозначилия се самолет, започва барабанен огън по нашия другар. Въпреки това той успява да открие огън по вражеския самолет. Пуска една серия с двете оръдия, без третото, но когато зенитните снаряди започват да се пръскат около него, той се прикрива и излиза от атаката.“

 

Нанесените по противника поражения се оказват фатални. Седмица по-късно разузнаването докладва, че въпросният самолет е паднал на 3 километра в турска територия. Оттогава нарушенията на държавната граница спират. Вражески самолети повече не влизат на българска територия.

 

ПО-БЪРЗ ОТ ЗВУКА

 

 

Стремителната кариера на Георги Разсолков му осигурява място сред малцината български пилоти, изпратени да се обучават в Съветския съюз на новия МиГ-19 – първия съветски свръхзвуков изтребител. Инструкторите от школата в Саваслейка, разположена на 300 километра от Москва, са впечатлени от владеенето на самолета от българите и им поставят висока оценка. Истинско впечатление обаче прави командирът на групата – капитан Разсолков, който единствен получава похвала от ръководството – маршала на Съветския съюз, тогава генерал-полковник Евгений Савицки.

 

„Трябваше да се излети, да се изкачим на 10 километра височина, да се включи максимален режим на двигателите, т.е. форсажен, да се премине скоростта на звука и да се направят няколко еволюции, за да се види ефектът от управлението на самолета. Това е съдържанието на упражнението, просто упражнение, не е сложно, но интересно. За първи път отиваш зад звуковата бариера. Когато пилотът захождаше в определената зона, за да изпълни упражнението, инструкторът отиваше и искаше да чуе дали ще се получи гръм от неговия обучаем. Обаче гръм няма.

 

Дойде и нашият ред. Аз като старши на групата изпълнявам първи. Времето беше облачно с долен край на облачността 3 хиляди метра. Питам инструктора „Как да изпълня упражнението?“, а той ми отговаря „Ами, под облаците ще минеш. Каквато скорост даде самолетът, такава.“. Излитам аз, отивам в зоната, самолетът е набрал голяма скорост. Достигам 10 хиляди метра. На форсажен режим съм, минах скоростта на звука, направих две-три еволюции. В това време ръководителят на полета ми съобщи, че нарушавам зоната за движение на транспортни самолети. Обърнах го на полутона и с голяма скорост тръгнах към летището. Наближавам, а ръководителят полети се чува „Ноль сорок пятый, какая скорость у тебя?“. Поглеждам и отговарям, че е хиляда и двеста и малко отгоре. Реших, че съм сгрешил, защото по инструкции не е разрешено под 5 хиляди метра да се преминава скоростта на звука, защото се получава ударна вълна от самолета. Кацам, правя маньовър и на стоянката спирам двигателите, а инструкторът стои на петдесетина метра и ме вика с показалец. „Такъв гръм беше тука. Единствения. Ну, молодец!“. А аз, тъй като с висока скорост захождам към летището, минавайки под облаците, ударната вълна от звуковата бариера е била насочена пряко към земята, от което се е получил голям гръм. Инструкторът ме поздрави за това, че неговият обучаем е получил единствения гръм при провеждането на упражнението.“

 

РАЗУЗНАВАНЕТО МУ ТЪРСИ СЪПРУГА

 

Георги Разсолков е женен за Анастасия Разсолкова – първата жена-пилот на БГА „Балкан“. Любовта към авиацията ги свързва и в живота. И досега.

 

Зимата на 1954 година е студена и командирите на ескадрили често навестяват канцеларията на офицерите от ВКР на Граф Игнатиево. Един ден, като на майтап, Георги Разсолков се обръща към тях с думите: „Слушайте, вие като разузнавачи, вземете ме запознайте с някоя девойка. Ама хубава девойка! Стоим тука вързани като коне. Нашият ВКР като скочи, тупна се по гърдите и вика: „Аз, аз ще те запозная!“. Иди – казва в аероклуба – там има фотоснимки. И ще видиш. Аз отидох. Гледам една девойка. Рапортува. С комбинезон, боне, рапортува на инструктора, че е изпълнила задача. Цъкам, викам си „Не става!“. Лятото обаче мой колега от въздушния полк идва да ми каже, че имали един свободен билет за кино и ме кани да отида с неговата компания. А тя – там. И я виждам и дотук. Там се запознахме и край. От пръв поглед, както се казва. Но тя беше хубавица. Като излизаше за работа, от двата блока на прозорците всички гледат къде отива. Тя – в униформа, лети, втори пилот. Оженихме се на 1 януари 1955 година. Гражданско удостоверение номер 13. И валеше така дъжд. Та досега. Мина сребърна, златна, диамантена сватба. Всичко мина. Няма вече. Няма бъдеще. Има само настояще. И спомени.“

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи