Ливъридж е инвестиционна стратегия, при която с малко собствен капитал се привличат чужди средства с цел увеличаване на потенциалната възвръщаемост на първоначалния капитал. Така притежател на относително малко собствени средства започва да контролира и инвестира многократно по-голям чужд капитал. Сорос използва собствено финансиране (около 800 милиона щатски долара на година, с които изгражда инфраструктура и мрежи от организации, познати под името “гражданско общество”, НПО и др. Впоследствие организациите от тази мрежа са или основни бенефициенти, или чрез съучастия определят как се разпределят средствата на USAID - почти 30 милиарда щатски долара на година. България е много добър пример за това как работи тази финансова схема. Направена от авторите справка показва, че 92% от средствата, разпределени от българския клон на USAID (“Америка за България”) за периода 2009 - 2018 са дадени на организации, получили финансиране или вече работили по проекти с “Отворено общество”. Подобен подход организацията има и към фондове на други западни държави. Освен очевидната полза от безвъзмездното финансиране, така мрежата на “Отворено общество” получава и немалка политическа подкрепа от тези държави-донори. Тази брилянтна схема е разтърсена с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 година и последвалия рязък обрат в политиката. На 23 май 2017 година Държавният департамент (принципал на USAID) практически премахва всяко финансиране. В тази критична ситуация само мощно финансиране от икономически гигант може да гарантира оживяване на поглъщащата все повече и повече средства мрежа от организации около “Отворено общество”. Този икономически гигант може да бъде само и единствено ЕС. И тук е мястото на Истанбулската конвенция.

 

 

Арх. Христо Генчев и д-р Марин Генчев

 

Измина почти година, откакто Конституционният съд на Република България отсъди, че Истанбулската Конвенция (ИК) противоречи на Конституцията на Република България. В един Европейски съюз, който зачита суверенитета на страните членки и основополагащите договори ИК не би трябвало да бъде повече част от общоевропейската политика и законодателство.

 

Днес обаче тези принципи и договори могат да бъдат потъпкани и то не къде да е, а в Европейския парламент (ЕП). Отчаяни от нежеланието и невъзможността на Съвета на ЕС да одобри пълно присъединяване на Съюза към ИК, ляво-либералните сили в ЕП наложиха резолюция, с която да се отправи запитване към Съда на ЕС дали вече дадения мандат за частично присъединяване е легитимен и се иска становище каква точно трябва да бъде процедурата по присъединяването на ЕС към ИК.

 

В пълно незачитане на становището на КС на Република България Кристин Рево Д'Алон Бонфоа [1] казва по време на обсъждането следното:

 

“... някои страни членки продължават да възпрепятстват процеса на ратификация [на ИК] от ЕС. …. Ние не можем да приемем това; по тази причина Европейския парламент взе нещата в свои ръце, като отправи питане към Съда на ЕС относно всички правни възражения, поставени от Съвета на ЕС, които от наша гледна точка са само оправдания …” [2]

 

Целта очевидно е да се използва ляво-либералното лоби в Съда на ЕС, за да се изтълкува “правилно” уж неясния Лисабонски договор. Така се отваря възможност чрез посочена от съда процедура да се заобиколи съпротивата на източноевропейските страни срещу ИК.

 

Такъв ход е изключително рискован и и вади на показ отчаянието завладяло ляво-либералното лоби в ЕС. И това се случва точно сега - само седмици преди изборите за ЕП! Точно сега се повдига един въпрос, който в западноевропейските страни няма никаква електорална тежест, а в източната част на Съюза ще нанесе огромни щети именно на поддръжниците на ИК.

 

Това поражда редица въпроси:

 

Защо го правят? Защо сега преди изборите за ЕП? Защо тази Конвенция е толкова важна? Защо поемат този огромен политически риск?

 

За да разберем мотивите зад почти истеричните опити да се наложи Конвенцията на целия ЕС е нужна малко предистория.

 

Истанбулската конвенция е документ, създаден в духа на ляво-либералния неомарксизъм на Херберт Маркузе [3]. От десетилетия (края на 60-те години) тези идеи постепенно придобиват доминиращо влияние сред политическия и интелектуален елит в Северна Америка и Западна Европа. Основният замисъл e създаване на нов световен ред, основаващ се на идеите на Маркс и Енгелс, като класовата борба се води не в името на пролетариата (както е при марксизма, който познаваме), а в името /и от името/ на етнически, сексуални и други “онеправдани” малцинства.

 

Днес основно препятствие пред разпространението на неомарксистките идеи в ЕС се оказват страните от Източна Европа, изпитали на гърба си пагубните резултати на подобен социален експеримент. А точно тук след падането на желязната завеса бяха положени огромни усилия за налагането на ляво-либералната идеология.

 

Основен неин проводник става Фондация “Отворено Общество” на осъждания за финансови престъпления [4] борсов спекулант Джордж Сорос и цяла мрежа от свързани с нея организации. Ключ за нейното успешно развитие е моделът, по който се финансира. Той е широко използван във финансовите среди и се нарича “leverage”. Ливъридж е инвестиционна стратегия, при която с малко собствен капитал се привличат чужди средства с цел увеличаване на потенциалната възвръщаемост на първоначалния капитал. Така притежател на относително малко собствени средства започва да контролира и инвестира многократно по-голям чужд капитал. Тази стратегия увеличава размера както на възможната печалба, така и на потенциалната загуба.

 

В конкретния пример за разпространението на ляво-либералния неомарксизъм стратегията изглежда по следния начин: Сорос използва собствено финансиране (около 800 милиона щатски долара на година [5]), с които изгражда инфраструктура и мрежи от организации, познати под името “гражданско общество”, НПО и др. Впоследствие организациите от тази мрежа са или основни бенефициенти, или чрез съучастия определят как се разпределят средствата на USAID - почти 30 милиарда щатски долара на година.

 

България е много добър пример за това как работи тази финансова схема. Направена от авторите справка показва, че 92% от средствата, разпределени от българския клон на USAID (“Америка за България”) за периода 2009 - 2018 са дадени на организации, получили финансиране или вече работили по проекти с “Отворено общество”. Подобен подход организацията има и към фондове на други западни държави. Освен очевидната полза от безвъзмездното финансиране, така мрежата на “Отворено общество” получава и немалка политическа подкрепа от тези държави-донори.

 

Тази брилянтна схема е разтърсена с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 година и последвалия рязък обрат в политиката. На 23 май 2017 година Държавният департамент (принципал на USAID) практически премахва всяко финансиране за организации от ляво-либералния неомарксистки спектър [6]. Няколко месеца след това, на 17 октомври 2017 година, в отчаян опит да предотврати смут в редиците на своята структура от НПО [7] Джордж Сорос обявява, че е в процес на даряване на 18 милиарда щатски долара на Отворено Общество [8]. Звучи добре, но за глобалната мрежа от организации на Сорос дори и такава огромна сума е недостатъчна и може само за кратко да замести липсващото финансиране от страна на САЩ.

 

В допълнение към новия курс на Държавния департамент на САЩ администрацията на президента Тръмп не бездейства и в други направления. Така например, на 9 април 2019 година встъпва в длъжност новият президент на Световната банка, която е друг бастион на глобализацията. Дейвид Малпас е близък съюзник на президента Тръмп още от предизборната му кампания и очакванията са, че той е склонен да промени досегашната политика на банката в съзвучие с вижданията на президента. Един пореден удар по организациите, свързани с “Отворено общество”.

 

Сорос осъзнава какво се случва и в интервю за “Вашингтон пост” на 10 юни 2018 г. заявява, че “всичко, което можеше да се обърка се обърка” [9]. Публикуването на информация от доклада на прокурора Роберт Мюлер, оправдаващ напълно Доналд Тръмп по обвиненията за незаконни връзки с Русия прави положението още по-неприятно за ляво-либералните стратези, защото стана ясно, че Тръмп няма да може да бъде предсрочно отстранен от президентството и шансове за негов повторен мандат се увеличават [10].

 

 

В тази критична ситуация само мощно финансиране от икономически гигант може да гарантира оживяване на поглъщащата все повече и повече средства мрежа от организации около “Отворено общество”. Този икономически гигант може да бъде само и единствено ЕС.

 

И тук е мястото на Истанбулската конвенция. Присъединяването на ЕС към тази Конвенция ще доведе до задължение за финансиране и политическа подкрепа на НПО и медии, занимаващи се с права на жените и сексуалните малцинства директно от бюджета на ЕС (около 140 милиарда на година [11]), заобикаляйки структурите на националните държави [12]! Финансиране, което ще замести липсващото финансиране от САЩ и ще гарантира оживяването на неомарксистките НПО и медии. Предпоставките за това финансиране обаче трябва да се случат преди да бъдат определени параметрите на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 r. А тези параметри се определят сега.

 

С други думи ляво-либералните неомарксисти са изправени пред следните проблеми:

 

1. Ако искат да заместят отпадналото финансиране от САЩ с такова от ЕС, те трябва да го получат сега, или да чакат до 2027 година. А те не могат да чакат до 2027, защото без финансиране през 2027 година тях вече няма да ги има.

 

2. Поради липса на време за подготовка на нов международен договор, който да е приемлив за всички страни в ЕС и да наложи приоритети, гарантиращи нужното финансиране ИК се явява единствената опция на ляво-либералните структури.

 

3. Очаква се промяна на политическото представителство в новия ЕП, което далеч няма да е така благосклонно към манипулациите на неомарксистките мрежи.

 

Така създадената ситуация обяснява много добре защо ляво-либералните сили настояват на всяка цена тази Конвенция да бъде ратифицирана от ЕС сега! С други думи ляво-либералният неомарксистки социален експеримент заприлича все повече на политически и икономически балон, който се пука и неговите създатели със сетни сили се опитват да го спасят.

 

Защо е важно да знаем всичко това?

 

В разгара на последните политически скандали стана ясно, че практика като купуване на имоти на данъчна оценка е способна да съсипе политическата и административна кариера на хора от всички ешалони на властта. Какво биха направили всички тези хора, ако знаеха предварително какви биха били последствията от подобна “безобидна” сделка? Колко хора няма да получат желаните от тях назначения, защото всяка проверка на бъдещи кандидати за висши постове ще включва справка от Агенцията по вписвания?

 

В момента една идеология, изиграла решаваща роля в изграждането на част от днешния български политически и административен елит е вече в режим на финансов и политически банкрут. Не малко политици и магистрати са били съблазнени от възможността за бърза и успешна кариера, предлагана им от организации, свързани с “Отворено Общество”. Те едва ли са предполагали, че обвързването с определени властови мрежи може от предимство да се превърне в непреодолима пречка за тяхното кариерно израстване в бъдеще, когато на всяка връзки с “Отворено общество” ще се гледа като на потенциална търговия с влияние.

 

На 14 ноември 2017 година Найджъл Фараж, представител на Великобритания в ЕП иска в парламента да се създаде комисия за разследване на влиянието на “Отворено общество” сред европейския политически и административен елит [13]. Имайки предвид безотказния политически инстинкт на Фараж, предвидил много предстоящи политически събития (Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и др.) можем да приемем, че такива разследвания ще има. Когато тези разследвания започнат и в България, много политици и магистрати ще осъзнаят, че на грантове, “безплатни” семинари, срещи, специализации и курсове в чужбина скоро ще се гледа не като на безобидно участие в събитие или проект, а като на търговия с влияние. Въпросът “какво дадохте в замяна?” ще е оръжието, с което ще бъдат атакувани много кариери.

 

А ние, българите, нагледали се на какви ли не исторически превратности за пореден път ще сме свидетели на пълен социално - политически обрат. 

 

________________

 

[1] Christine Revault d'Allonnes-Bonnefoy описана като “надежден съюзник” на фондация Отворено Общество в сборника Reliable allies in the European Parliament (2014 – 2019), Open Society European Policy Institute

 

[2] https://www.socialistsanddemocrats.eu/newsroom/last-chance-tackle-violence-against-women-european-elections-warn-sds

 

[3] https://youtu.be/veflfrs8opk?t=120

 

[4] https://dealbook.nytimes.com/2011/10/06/soros-loses-challenge-to-insider-trading-conviction/

 

[5] https://en.wikipedia.org/wiki/Open_Society_Foundations

 

[6] https://www.state.gov/secretary/remarks/2017/05/271051.htm

 

[7] https://www.wsj.com/articles/george-soros-transfers-18-billion-to-his-foundation-creating-an-instant-giant-1508252926?mod=mktw

 

[8] https://www.nytimes.com/2017/10/17/business/george-soros-open-society-foundations.html

 

[9] https://twitter.com/georgesoros/status/1005838891130195973?lang=en

 

[10] https://www.apnews.com/0bab63fd501b4100bfc06491c2061cc5

 

[11] http://ec.europa.eu/budget/graphs/revenue_expediture.html

 

[12] чл. 8 на ИК

 

[13] https://www.youtube.com/watch?v=PZLr0TtPjUc

 

 

Източник: urumov.bg

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

56 коментар/a

Кой е `за затваряне`, моля? на 10.04.2019 в 02:16
Хората, които ни казват истината за Истанбулската конвенция? Добре, че не зависи от вас иначе ще почнете да бесите ли тези, които говорят истината? Имаме си най-прекрасен `Наказателен кодекс`, който би могъл да опази всякакви жени и дъщери. Дали Сорос смята да ни изпрати специална лично подчинена на него полиция, която да пази дъщерите ни? Ясно е, че на Сорос съдбата на всякакви жени и дъщери не го вълнува. Вълнуват го парите. Ама за да се разбере това трябва да имаш повече от една мозъчна гънка. Вие връчете в ръцете на чичко Сорос съдбата на вашите дъщери. Демокрация е. Ние нашите не си ги даваме.
observer на 10.04.2019 в 03:14
Естествено, че от приемането или отхвърлянето на Истанбулската конвенция нищо няма да произтече. Не случайно дадох пример с борбата с корупцията. И за двете има и ще има европейски мониторинг. Разбира се, без никакъв ефект. В случая Истанбулската конвенция е избрана за цел, заради подсъзнателните страхове, каквито би предизвикала у нормалната хетеросексуална публика, а и заради името си, което също поражда инстнктивна реакция на отхвърляне. Като добавим и новата за българския език английска дума gender, заменила двусмисленото sex и става страшно. Всъщност страшното е друго. Все повече се говори на езика на омразата, все повече се търсят разделителни линии и не само у нас, това е обща тенденция и някои непременно ще се възползват по пътя си към властта. Някога Фукуяма провъзгласи края на историята, мислейки, че победилият пазарен либерализъм ще пребъде, както преди него комунистическите идеолози провиждаха края на историята в съвършения световен комунизъм. Но по-скоро историята ще се повтори, просто ние сме в началото.
ИК е добра за арабските страни и африка на 10.04.2019 в 04:31
Европа няма нужда от нея. Четейки конвенцията (благодаря на който посочи линка), човек остава с впечатление че Европа има спешен проблем с равенството между жените и мъжете, и че жените са подложени на непрекъснато насилие. Написана е така че има смисъл и истина--само ако е приложена в арабските или африкански страни. НО Приложена в Европа-- 1)целта е смяна на социални и културни модели! чл.12 "Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете. 2) неправителствените организации са с овластен статут често над-държавен 3) Проблема не е само нестандартните полове и политики отчитащи особеностите на пола... Тя атакува семейството; - намесва се в семейните закони които всяка страна има и които работят отлично....Претендира за инстанция за зачитане на детето--чл 31 е за родителските права и посещение при детето -психологическото насилие е многократно подчертано--какво включва не се уточнява; отваря врата за манипулации 2) чл. 40 сексуален тормоз: "...отговорност за всички форми на нежелано словесно, несловесно и физическо поведение..." т.е за особен поглед също може да се подведе под отговорност чл.33 Криминализиране на психическото насилие--когато не е определено какво точно включва пс. насилие, това позволява всичко да се подведе под този знаменател Но благодарение на авторите разбираме защо точно Европа се "нуждае" от тази анти-конвенция
Великолепен текст! на 10.04.2019 в 05:50
Поклон на авторите! За първи път прочетох стегнат, точен, аргументиран анализ и се ужасих от евентуалните последствия. Един ден в годината говорим за съвременни будители (колкото и да е шаблонна тази дума...). Арх. Христо Генчев и синовете му са блестящи умове. Господ да им даде здраве и дълги години живот!
транспортер на 10.04.2019 в 11:00
Напълно подкрепям статията на двамата братя. Наследствената габровска предприемчивост и предвидливост оставя следа. Все пак въпросът, защо ляво-либералните идеи пробиват път в доминираната от десни партии Европа и ЕНП в ЕП, остава открит? ПП: "Има ли соросоиди в Герб?" На най-високо ниво - Томислав Дончев - бивш програмен директор на "Отворено общество" в РБ.
Заразяване на 10.04.2019 в 11:42
Нека примерът на тези двама Генчеви стане заразен за други истински отговорни патриоти на България! Толкова време мина и е видно как не можем да вникнем и разберем науката на К.Маркс. По-лесно е вулгарното му, пещерно тълкуване, но не и научното вникване в неговите тънкости и развитие. Ако не повече, то поне на равнището на Д.Благоев и другите след него. От публикуваното напират думите на поета: " Какви е чада раждала, ражда и днеска нашата земя хубава!"
Джордж Сорос е създател на проекта "Бойко Борисов" през сдружението "Глобална България" и фондация "Tipping point" на 10.04.2019 в 13:07
Джордж Сорос създава проектът "Бойко Борисов" чрез Цветелина Бориславова. След като придобива на безценица "Си Банк" от Костовия ковчежник Славчо Христов, тя назначава за председател на Уставния съвет на банката Георги Прохаски - директор на "Отворено общество - България" през 90-те. Личният съветник на Бориславова Светослав Божилов също е член на управителния съвет на "Отворено общество" и става учредител на "Си Банк". Бориславова и Светослав Божилов създават сдружението „Глобална България“ през ноември 2002 г. заедно с 14 души от сферите на бизнеса, гражданското общество и медиите. Координатор на инициативата е Цветелина Бориславова, председател на надзорния съвет на СИБанк, а дясната й ръка Светослав Божилов, акционер в СИБанк. Банковата общност е представена още от шефа на Булбанк Левон Хампарцумян и Франк Бауер, председател на съвета на директорите на Българо-американската кредитна банка. „Бизнес квотата“ се допълва от шефовете на „Лукойл България“ и „Овергаз инк“ Валентин Златев и Сашо Дончев. Като представители на неправителствения сектор в сдружението участват Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии, Красен Станчев от Института за пазарна икономика, Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията и Стефан Попов, председател на фондация „Отворено общество“. Сред учредителите на сдружението са също издателят на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев, главният редактор на „24 часа“ Венелина Гочева, шефът на Би Ти Ви Албърт Парсънс, както и собственикът на рекламна агенция „Крес“ Красимир Гергов. Моментът на създаването на сдружението е избран неслучайно - дни преди срещата в Прага, където се очаква България да получи покана за членство в НАТО, както и преди срещата в Копенхаген месец по-късно, където страната очаква да получи „пътна карта“ за присъединяване към Европейския съюз. С оглед на глобалните политически промени политическия проект "ГЕРБ" претърпя редица промени, някои учредители се оттеглиха, други се поскараха напоследък, но никога не е излизал от влиянието на Сорос. През 2009 г. напр. в правителството на ГЕРБ за министър на външните работи се назначава Николай Младенов - програмен директор на "Отворено общество" 1996 - 1998 г., за министър на образованието Сергей Игнатов - екс-ректор на сороският уни НБУ, за министър на еврофондовете и вице-премиер Томислав Дончев - програмен директор на "Отворено общество" 2004 - 2007 г., който пък от своя страна назначи представителката на Демократическия институт на САЩ Деница Сачева за зам. министър на социалното министерство в ББ2, а сега за зам. министърка в МОН, защото е много важно по лоялни сороски и глобалистични политики да се печатат учебници и помагала да се "учат и възпитават" българчетата. https://www.youtube.com/watch?time_continue=519&v=BX321xvtnEw
Петър Стойчев на 10.04.2019 в 13:38
Добър коментар. Има нужда от разследване. Ако има доказателства за търговия с влияние - затвор!
Много добра статия на 10.04.2019 в 13:59
Кратко и точно обяснява прикритите идеи зад една политика наречена Ик, за което е било нужно изчитане на много материали и обмислянето им.
за затваряне са на 10.04.2019 в 01:47 - Истината не можеш да търпиш на 10.04.2019 в 15:15
За затваряне били? - Троле, Истината не можеш да търпиш. Ясно от кои си.
безскрупулни братоци на 10.04.2019 в 17:34
Това са безскрупулни и жестоки, някои лъже- доктори, защото другите не ги интересуват. Сектантски докторчета някакви. Комплексирани и анти- мъже, тези никой не може да ги хареса, освен такива като тях. Истинските мъже са точно противоположни, загрижени да обгрижват и спасяват хората от насилие. тези не ги бива. Как не извикаха толкова време в помощ на някои пострадали, уж доктори били, не им мигват очилата за никого. Саде конспиративни теории, никому ненужни, освен на техните господари и на джобовете им. За съжаление някои доктори, като единият от тези може би, нямат или са загубили всякакво чувство за солидарност и човечност.
ядосвате се, че истината излеза наяве на 10.04.2019 в 18:29
ядосвате се, че истината излеза наяве. Горките соросоидчета.
Съученик на 10.04.2019 в 18:42
Помня ги от НГДЕК. Побойници. Иначе текста е много добре написан. Но дали това е цялата истина? Бъдещето ще покаже!
балона се надува, надува, надува .... пук! на 10.04.2019 в 19:32
Ясно е че НПОтата на ОО са балон, който рано или късно ще се спука! Ще мизерствате готованци! На поточни линии ще работите и си спомняте безплатните бюфети на семинарите. А на тия дето плюят авторите - дайте аргументи против тезата на статията. Емоциите само ви правят смешни!
Че те емоциите са на одобрителите на 10.04.2019 в 23:15
Браво, чудесно и долу Сорос. Нещастният дрът милиардер, причинител на всички световни злини. Как му стигат силите само! Като нявгашния Троцки, и той евреин, низша раса, всичките злополучия, аварии, дефицити на тоалетна хартия и други стоки и скандалите в комуналките бяха негово дело. Ей, едно аргументирано мнение на “ИК е добра за арабските страни и африка на 10.04.2019 в 04:31”, но то си е изключение. Другите като да си пребиват жените всяка вечер след кръчмата, така изглеждат;-)

Напиши коментар