Последните данни на "Алфа Рисърч" обрисуват картината на повсеместен упадък на партиите и лидерите в България. Всички губят доверие и трупат недоверие. Което е белег на цялостна криза на политическата ни система. Сякаш и тя самата е наясно, че не може да се рестартира и е задействала механизма на собственото си саморазрушение.

 

 

Въпросът е с какво ще я заместим. Все още у нас живее усещането, че ще решим проблема, като посрещнем

 

новия политически месия.

 

Чувстваме, че всички условия за неговата поява са налице и дори се дразним, че той продължава да се „крие“. С което като общество изпадаме в две заблуждения. Първото - не си даваме ясна сметка, колко трудно се лансира нов мащабен политически проект в днешните условия. И второ - възлагаме му прекалени надежди.

 

След Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов на нас ни се струва, че е достатъчно да се появи нов харизматичен лидер и съществуващите политически партии ще бъдат пометени. Нещо, което е далеч от истината. Феномените от 2001 и 2009 г. се реализираха благодарение на стечението на ред обстоятелства. От които имаше два ключови - недоволството на центриския избирател и наличието на технократски управления.

 

И в двата случая дисонансът между управлението и електората бе добило критични измерения. През 2001 г. напрежението между елитите бе многократно по-силно от това в обществото, а правителството на Костов демонстрираше пълен непукизъм спрямо обществените нагласи. С появата си Симеон даде заявка за сваляне на политическото противопоставяне, прокара идеята за бързо увеличаване на благосъстоянието на населението, с което активира и консолидира избирателите с центристка нагласа до степен волята им да се превърне в

 

политическа буря.

 

При Борисов ситуацията бе донякъде противоположна. Тогава избирателите бяха раздразнени не от партийните разправии, а от тяхното съглашателство. Управляващата коалиция обхващаше трите най-големи партии - БСП, НДСВ и ДПС. Сработи аксиомата, че когато всички са на власт, народът е в опозиция. В добавка кабинетът на Станишев също имаше измеренията на технократско управление, където министрите са просто пълнеж на схемата 3:5:8, а самите решения се вземат от неформалния съвет на тримата лидери.

 

В тези условия появата на Бойко Борисов отново отговори на стремежа на центриския избирател да накаже лицата и модела на Тройната коалиция. И да замени една мъглява властова конструкция с личността на Борисов, с надежата, че е по-ефективно една персона да носи отговорността за цялото управление.

 

Днес ситуацията е различна.

 

Много е трудно нов играч да генерира голяма популярност,

 

когато е изправен срещу чисто популистко управление. Днешното правителство удоволетворява исканията на всеки, който успее да генерира някакъв значим протестен потенциал. Девизът на Борисов може да се изрази с лозунга - „Съгласен съм, стига да съм на власт“. В негово име постоянно се коригират властови решения и намерения, като това ни се представя за проява на далновидност и обществена чувствителност. В добавка, основната опозиционна сила - БСП, също е възприела популистки подход на държание и доби рефлекса да реагира положително на всяка злободневна обществена нагласа. Закономерно, в изпълнената ни с популизъм среда няма как ярко да засвети образът на нов политически спасител.

 

От друга страна, ГЕРБ успяха да изградят изкуствени защитни механизми, които да елиминират появата на опасна политическа конкуренция. Които сработиха ефективно. Бяха цялостно провалени проектите на Яни Янев, Николай Бареков и Веселин Марешки, буквално в рамките на няколко месеца. Те бяха маргинализирани и дамгосани по жесток начин, а всъщност се явяваха двойници на ГЕРБ. Което и ги правеше опасни за Борисов.

 

Много по-силна е естествената защитна позиция на ГЕРБ

 

- контролът му върху голяма част от центриските избиратели. Те ги превърнаха в твърдо ядро, което разклинява недоволството натрупвано от управлението. Последното се завихря закономерно най силно сред привържениците на левицата и десницата, но те няма как да си взаимодействат. Нещо повече, възходът на едните е заплаха за другите и пред подобна переспектива тях до някъде ги устройва вариантът ГЕРБ да са на власт, на принципа на по-малкото зло. Нещо, което се видя много ясно на последните парламентарни избори, когато много привърженици на десницата гласуваха за Борисов, уплашени от възхода на БСП.

 

Но обрисуваната дотук ситуация далеч не предвещава някаква стабилност на управлението. Напротив, дори линейната ѝ екстраполация ще предизвиква кризисни ситуации в бъдеще. Непосредствената се изразява в установяването на траен тренд на спадане на популярността на ГЕРБ, което в крайна сметка може да задейства рефлекса за самосъхранение на Борисов.  И той да реши сам да сложи край на управлението, преди да се е сринал до някакви безнадежни нива, от които връщане към властта е вече невъзможно.

 

Другият риск е избухването на спонтанно недоволство.

 

Натрупаното напрежение може да обхване големи обществени сегменти, които в яростта си да забравят политическите си предпочитания и опасения. Призивът „Долу Борисов“ е леснозапалима смес, която за броени дни е способна да изпепели днешната политическа реалност. Нещо подобно вече се случи  през 2013 г. и неслучайно герберската пропаганда се стреми да заличи в масовото съзнание спомена как тогава партията бе катурната от власт.

 

Ако управляващите удържат властта и през тази година и допуснем, че спечелят европейските и местните избори, то триумфът им ще отключи нов етап в политическото противопоставяне. И опозициония електорат ще поиска много по- радикални действия за свалянето на ГЕРБ. Привържениците и на левицата, и на десницата тогава ще са готови (може би само временно) да преориентират предпочитанията си към нов центристки проект, който да промени статуквото.

 

Току-виж начело с Румен Радев.

 

Проблемът е, че подобна радикализация ще създаде хранителна среда за всевъзможни политически проекти. Те могат да бъдат с екстремистка, расистка, крайно антиевропейска или друга екзотична окраска. И всички те ще са продукт на днешното фатално политическо затишие.

 

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/rano-e-da-si-otyrsvat-perushinata 

http://www.new.glasove.com/categories/komentari/news/syyuz-mezhdu-cinizma-licemerieto-i-krazhbata

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

15 коментар/a

Хибриден путинист на 15.01.2019 в 10:01
Изберете Трифонов и Бареков! Те са истинските! При тях ще цъфтим! Няма да има вече скръб и бедност! В кухнята от чешмата ще текат мед, мляко, а от третия чучур - бира! Особено Бареков - той ще върне в парламента онази от Пловдив, дето викаше "Вижти ма кък съм облекана!" И особено Трифонов - тогава неговото шоу ще се гледа по всички канали, антисептични ями и пречиствателни станции!
Маги на 15.01.2019 в 10:33
При всички случаи застоят е смърт, загиване на държавността. Отговорните политици трябва да решат и предприемат действия, водещи до премахване на това вредно за държавата управление. Управление на мутри, некадърници, кариеристи и корупционери. Младите българи се изнесоха, останали са или богати управляващи, малко млади интелигенти, или бедни работещи, стари пенсионери, болни българи, цигани. Надявам се че все още не са се отказали умните и обичащи страната си българи! Крайно време е да се вземат мерки. България е на смъртен одър!
„Долу Борисов“ на 15.01.2019 в 10:36
Устройва ме!
Ехо на 15.01.2019 в 12:56
Умирането на държавата и българите се дължи на псевдо демократичната политическа система, поддържана и развивана до уродливи форми от несменяемите партийни върхушки! За 30 години партиите показаха какво и колко могат! Крайно време е партиите да бъдат изместени от управлението на държавата от гражданското общество! Това не търпи повече отлагане! Тъй като, партийните върхушки ще се съпротивляват яростно, ще стане само с бой! И ще се случи, защото няма друг начин! Вижда се в зародиш и в други държави! У нас, временно, този процес може да се задържи още малко или притъпи, ако скоро се пръкне нова партия или движение с принципно различна политическа култура, свързана с искане на директни мажоритарни избори, задължителна крайна мандатност при участие във властта и истинско разделение и независимост на властите в държавата!
да бе на 15.01.2019 в 12:58
Задълбоченият анализ на афтора пропуска два основни момента: кой колко е откраднал, съответно с колко "кинти" за "проекти" разполага; и кой е с по-дебели връзки пред "службите" на САЩ, Русия, Турция, ЕС, Германия и баш мафията у нас и в региона. Като пред "кой" нямам предвид партиите и лидерите им, а тези, които стоят зад тях. Ако ги няма Борисов и Радев, и този и онзи, и циркът ще свърши?! Ау, ми какво ли ще правим тогава!!!???!!!??? Сакън, много зле за Балгария!
Така де, на 15.01.2019 в 13:26
Едни 45 години градиха и страдаха, другите за 30 години само грабят и рушат създаденото до тях. Сериозен баланс! Докато не се осъзнае този баланс и се заклеймяат строителите, а прикриват грабителите - никакво движение. Тотална пропадия!
На тъщата зетя на 15.01.2019 в 13:38
Дайте да не се лъжем - след Борисофф, Цветаноффф, Фидосова, Цачева, Караянчева и още хиляди безименни полу- и цели идиоти, всеки друг би направил нещо добро за България. Просто защото тия гореспоменатите успяха да оплескат всичко. По-зле вече няма накъде.
КОКО на 15.01.2019 в 14:07
Мутрата от доста време се е заврял в някоя от дупките си и мълчи оглушително- раздори в обществото между цигани и българи могат да доведат до взрив държавата, раздор между близките до сърцето на мутрата бизнесмени- Домусчиев и Валентин Златев. които сами по себе си могат да срутят властта, тока за бизнеса поскъпна драстично, което може да вдигне цените на стоките и да изкара хората на улицата, раздор при определяне на самолети за ВВС при който БГ застава между САЩ и Европа ( в лицето на Швеция), огромен скандал с либийски танкер което може да доведе до сериозни последици морския ни флот, изкарване на корупционните схеми при строителството на пътищата и при концесията на летище София, скандал с паспортите в който е замесен заместника му и т.н. и т. н. Скрил се е мишока и чака на тъпите си плазмодии начело с Цецо Тъпака да стоят на амбразурата и да продължават да пеят песента за великия вожд Мутрьо Банкянски. Само че не се знае в кой момент от кой от горепосочените проблеми ще гръмне бомба. Сигурно вече е забелязал, че от тупането по гърба и прегръдките с македонците до изолацията му е била само една къса крачка, никой не го покани в Македония след важните за тях вътрешни решения за смяна на името, а Ципрас винаги е поканен и добре посрещнат в Македония. Във вътрешен план мутрата е осран до ушите, сега се вижда и колко струва навън.
Авиатор на 15.01.2019 в 14:55
На хоризонта се задава ново огромно плащане на неустойка заради неизрядно търговско поведение на България и нарушаване на международен договор.
Айде, айде! на 15.01.2019 в 19:49
Интересен анализ но не отразяващ обективната действителност. Борисов е несменяем. За съжаление, така е! Макар и пешка но той е важен за големите западни началници. Геостратегическото разположение на България изисква послушен продажник за когото няма нищо свято. Избори в България след 2009 година няма, има изборни манипулации гарантирани от ГЕРБ. Е, имаше и провали които всъщност показаха че за ГЕРБ гласуват не повече от 6-8% от гласоподавателите. Една незначителна изборна активност и ГЕРБ се сгромолясваше въпреки манипулациите на Цветанов и усилията на всезнайкото Мишо Константинов. Анализът би бил точен ако в политическият живот липсваха гореизброените цигании. Борисов е заложник на чужди интереси и за това за него тоталният разпад на държавността и моралът в управлението са въпрос на жизнените му интереси. Така неговото оцеляване е гарантирано а народът кучета го яли!
Мери на 16.01.2019 в 09:22
Каквото и да си приказваме, главоломният упадък на държавата ни според мен се дългжи на: 1. Невероятно ниската политическа и обща култура на българите, включително и на голяма част от образованите; 2. Затрудненията при пътуването по света преди години, вследствие на което стотици хиляди хукнаха на Запад, като си мислят, че са хванали някого за пешовете, много от тях се върнаха като попарени (имам предвид все пак културни хора с професии); 3. Неприятни особености на българския характер: мързел, алчност, завист, кариеризъм; СТРАХЛИВОСТ, СКЛОННОСТ КЪМ КРАЖБИ И ДАЛАВЕРИ! 4. Невъзможност за правилен избор на ръководители на всякакви равнища, връзкарство и подмазвачество, пренебрегване и надценяване на възможностите - своите и чуждите; Сигурно има и още . С две думи, лоша работа. И все пак смятам, че трябва да бъдат избирани хора с подходящо образование и доказателства за добре свършена работа. А, щях да забравя най-важното - в България няма гражданско общество. Когато лекарите подкрепят учителите, учителите - миньорите, миньорите - майките, тогава нещата може и да потръгнат.
Какъв на 16.01.2019 в 14:56
трябва да е политическия лидер, който може да поправи положението в България? Не трябва да е месия. Трябва да е умен човек, който умее да работи много и то най - вече в интерес на гражданите, които са върховен суверен и после в интерес на държавата.. Трябва да е инициативен човек и творец, но трябва да умее и да се бори за власт със опозицията. Трябва да умее да създаде екип от министри и партийци и парламентаристи, на които да поставя ясни цели за бъдещото развитие на страната, не само за една година напред, но и да има визия за 10 - 20 години напред. Не трябва да допуска партизаните на партията си да заемат всички постове в държавната администрация и да забавят държавата с поне 5 години, понеже администратор не се става за една година. Трябва да е добър човек и да мисли доброто на нацията и на гражданите, но ако някой нарушава законите , трябва безпощадно да се разправи с него според законите. Това означава, че си добър в държавата, когато спазваш законите. Трябва всеотдайно да работи и да изисква и другите всеотдайно да работят, за да не се казва, че "рибата се вмирисва от главата". Трябва задължително да познава законите, системите на държавата, както и да има житейски опит и да познава морала и моралните норми в обществото. Трябва да е човек с характер, който умее да побеждава навсякъде и да не се примирява със загуби. Трябва да е и с висше образование. Понеже тук не може да се пише много, спирам до тук, но искам да кажа, без да съм фен на Бойко Борисов, че той има много черти от това, което описах. А една Йорданка Фандъкова, която аз наричам "пчеличката Мая", която наистина работи за София като пчеличка, също притежава много от тези качества.
Четвърта контролна гражданска власт. на 16.01.2019 в 15:31
В света уж опозицията контролира властимащите, но това не е станало никъде по света. Уж има медии, които са четвърта власт, но те са собственост на олигарси или на концерни и не са обективни. Вярно е, че където има повече християнски морал или както е в Япония, ако стане скандал след публикация в медиите, политиците си подават оставката, а в Япония дори си правят харакири Но навсякъде другаде в света е нужно да има Четвърта контролна гражданска власт, която да се предлага от гражданите и избира от гражданите. Тази четвърта власт трябва да има правото да отзовава депутати, министри и съдии и дори общински съветници, ако не си вършат работата, корумпирани са, или са във връзка с мафията, или се обогатяват незаконно използвайки властта и още много други беззакония. Депутати, министри, съдии се предлагат от партиите и се избират от гражданите. И в това е ролята на гражданите. На едни избори да гласуват, без даже да им се даде възможност да се срещнат с избраниците си,. Но ако има контролна власт, която може да ги отзове, не знам дали депутати, министри и съдии, предложени от партиите, няма да си вършат работата. Гражданите, Гражданското общество има право на протести, демонстрации, шествия, манифестации, но няма свои представители, които то само да си предлага и избира, за да може да контролира трите власти. Ако трябва да се прави промяна на системата, то е да се конституира в Конституцията Четвърта контролна гражданска власт, която да контролира другите три власти. А за да стане това е нужно Велико народно събрание, което да конституира в Конституцията тази четвърта контролна гражданска власт.
Мосю Воланд на 16.01.2019 в 16:39
Животът драги ми българи, не е само секс, ядене и пиене, това го има при кучетата и котките. Животът е да вземаш интелигентни решения и да отговаряш за тях, но къде толкова акъл у българите ? Над 80 % деби** , другите не знаят къде са и какво правят, как да стане просперираща държавата България ?!? Материала нещо много дефектен, що така ?
Атанас Динков на 17.01.2019 в 08:14
Здравейте, основната грешка която допускаме всички е, че мислим за следващия месия. Аман от "лидери". Лидерът е нищо, без екип и експерти. Трябва да се направи цялостен анализ за големите грешки в управлението на държавата до момента. Двете основни партии да се вгледат в своите грешки и да застанат пред народа с екипи от млади и учени хора с нови идеи и ново мислене. Може да се наложи и промяна на действащата конституция на България с ново разпределение на отговорностите и задълженията в управлението на страната.

Напиши коментар