Преди десет месеца по повод завземането властта в Бразилия от Жаир Болсонару видяхме как съвременният „либерален“ глобален капитализъм ражда фашизъм, особено в слабите си звена. Това става факт и в България. И съвсем не се свежда само до предизборни анти-БСП нападки или до контрапропагадни заклинания на десните пред неумолимо задаващия се 30-годишен юбилей на „демократичния преход“.

 

В руски блог видях остроумен коментар на изявлението на герберското МВнР по повод широко разрекламираната от тях руска изложба за 9 септември: „Прави са – Червената армия наистина подложи на „репресии“ нацистите в Европа и откъсна източноевропейските страни от „цивилизацията“, породила нацизма“.

 

Истина е, че тези пропагандни действия на режима само увеилчават интереса към хуленото. След произволните арести на известен опозиционен журналист и другите набедени за шпиони, казват, броят на участниците в събора на русофилите на „Копринка“ нараснал с 50% от миналата година. Продължавам да мисля също, че промените в учебниците по история с грубо антикомунистически уклон ще направят почти всички български ученици комунисти.

 

Но е истина също, че зад упоритата нацистка пропаганда на нашите десни – оневиняването на осъдените от Народния съд, грубите фалшификации около самия Народен съд, около Девети септември и въобще на историята на България преди, по време на и след Втората световна война, техния глупашки Луков марш, истерията им срещу т. нар. от тях „МОЧА“ (паметника на Съветската армия в София), фалшификациите им за природата на фашизма, отъждествяването на фашизма и „комунизма“ – зад всичко това стои и определена политическа реалност.

 

Не реалността на партиите на протеста, на европейското „селско въстание“, което издига и социалистически искания покрай ксенофобските лозунги срещу имигрантите. А реалността на все по-сериозно загрубяващия режим на „либералния“ глобален капитализъм, особено осезаемо – в по-слабите му звена, дето медът му все не докапва (trickle down) до масите, но затова пък жилото му им е много добре познато.

 

Всички машинации на герберския режим след евроизборите – орязване финансирането на опозицията, натиск над медиите и гражданското общество, вкл. арести и уволнения на журналисти и опозиционери, спиране излъчването на националното радио, бясната, нямаща спирачки русофобия – говорят за бърза фашизация в украински стил.

 

По усърдието си в коловоза на русофобията например – да повторя за пореден път, пък дано се чуе – днешните десни далече задминават своите предполагаеми образци, осъдените от Народния съд военопрестъпници, да не говорим за по-старите домашни русофоби като късния Стамболов и Захари Стоянов.

 

Да, Борис III и премиерът Богдан Филов присъединяват България към Оста. На руските колеги, дето все ни обвиняват в предателство, можем да кажем – това беше нашият пакт „Рибентроп-Молотов“. В края на 1941 г. Оста обединява почти цяла континентална Европа или двойно повече територия, отколкото ЕС днес. У нас квартируват немски войски с репутация на непобедима сила, гътнала Франция за пет седмици. Координацията между Берлин и София тогава е дори по-тясна, отколкото между Брюксел и София днес. Царят и премиерът общуват с немците всеки ден без преводачи, а също с италианците, унгарците и другите тогавашни съюзници. Филов е уважаван немски професор, в Италия разговаряше свободно на италиански. София тогава е много по-задължена на Оста, отколкото на Брюксел днес – пресен е триумфът в Добрич и Скопие.

 

Но ни царят, ни Филов не допускат мисълта дори един българин да иде на фронта срещу Русия. Въпреки натиска на Хитлер, особено след Сталинград. Като вменяеми люде за тях лоялността към съюзника си има железни граници. Ген. Луков, който мисли другояче, е маргинална (и корумпирана) фигура с основно занимание клеветене на българските управници пред немците, че били много меки към Русия и комунистите.

 

Отношението на десните българи като цяло към Русия по това време е формулирано от Атанас Буров: „Ако не бе дошла Русия тука през 1877 година и ако беше останала турската власт – щеше и нас да изтреби... Затова ние трябва да целуваме винаги краката на Русия и на руснаците, защото ако не бяха те да дадат 200 000 жертви, сега щяхме да веем фесовете и да пеем „Аллах акбар“... Българинът, види ли руснак, трябва да му сваля шапка. Аз не обичам болшевиките, не. Обичам руснаците и Русия.“

 

В интервю за сп. „Тайм“ през януари 1941 г. Борис III казва: „моят народ е русофилски“. През лятото на 1942 г. уверява Рибентроп, че „ако се прати наша войска на Волга, тя ще мине на страната на руснаците заедно с музиката“.

 

За сравнение, в наши дни не само крайните десни ястреби като Соломон Паси, но и премиерът Борисов небрежно говори, че „ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“.

 

Отношението на левите българи в 40-те години към Русия и СССР е добре изразено в „Селска хроника“ и други стихотворения на Вапцаров. През лятото на 1940 г. на Варненския панаир съветският павилион е на поляната зад университета, която днес е „Червеният площад“, наречен така от народа в памет на огромните тълпи граждани и селяни, които вечер се стичат да гледат съветските филми.

 

За българската десница в 40-те години не само война срещу Русия е невъзможна, но и изостряне на отношенията не е допустимо. Премиерът, популярно наричан „Германофилов“, в разгара на войната на Източния фронт, с пристигащите в България от СССР парашутисти и подводничари, се съпротивява упорито на искането на немците да затвори съветските консулства във Варна и Русе, смятани от Берлин за командни пунктове за саботаж срещу немските войски. Трудно дава разрешение за обиски в консулствата да търсят експлозиви – и обиските не водят до нищо.

 

През декември 1942 г. една неделя „Германофилов“ отива на кино да гледа „Ленин през октомври“ по покана на съветската легация, за да „демонстрира добрите ни отношения“, и пише в дневника си, че „филмът е много интересен, но твърде дълъг“ – закъснял за бридж.

 

Трудно ми е да си представя Соломон Паси, Александър Йорданов или ръководството на герберското МВнР да намерят такъв филм за много интересен. Но пък бях приятно изненадан да чуя цапача на „МОЧА“ Асен Генов да говори по телевизията на чист руски, без акцент. Оттогава казвам на руските събеседници по форумите, че в България и русофобите говорят руски, докато в геополитически любимата им Сърбия не само не никой не говори, но не могат и да произнасят правилно руските имена, дори когато сами ги носят.

 

При всичката си умереност спрямо Русия колаборационистът на Хитлер Филов бе надлежно осъден на смърт от Народния съд с одобрението на съюзническата контролна комисия. Поучително за днешните десни!

 

Така че с настояването си, че Червената армия не ни била освободила от нацизма – което всъщност си е руски комплимент за нас, че все едно не сме били съзнателни съюзници на Райха – герберското МВнР иска да каже, че България си е била от горе до долу нацистка. Така зачеркват и плахите опити на царя и Филов да запазят някакъв скромен суверенитет пред Хитлер, вкл. със спасяването на евреите от старите български земи – станало възможно благодарение промените на Източния фронт след Сталинград.

 

Плиткоумите десни пропагандни трикове за нефашисткия кабинет на Муравиев, с които десните са тролили руския посланик в София на откриването на изложбата на 9 септември, са за непретенциозната дясна публика. Която не знае, че нацистка България бе във война със САЩ (която сама им обяви!) чак до 28 октомври, а американските бомбардировки над нашите градове продължиха до 17 септември 1944 г. Страната ни се смяташе за вражеска от САЩ чак до Парижкия договор от 1947 г. А в ООН бяхме приети едва 1955 г., заедно с другите сателити на Райха.  

 

И така, що е фашизъм?

 

Най-правилното определение си остава на Георги Димитров от седмия конгрес на Коминтерна в 1935 г., съгласно което фашизмът е „открита терористична диктатура на най-реакционните... кръгове на финансовата олигархия“. Героят от Лайпциг и най-именит българин за всички времена тогава е избран за лидер на Коминтерна заради опита си в борбата срещу фашизма чрез тактиката на единен фронт на всички антифашистки сили.

 

Това е класово определение на фашизма, което изразява същността на тази политическа идеология и режим и не се оставя да бъде заблудено от несъщественото, мимикрията и lifestyle мъглата около него.

 

Жертва на заблуждение са всички, които се взират в несъщественото – от Чърчил („фашизмът и комунизмът – две страни на една монета“) до нашия (тогава доцент) Драгомир Драганов в СУ („фашизмът е десен болшевизъм, болшевизмът е ляв фашизъм“).

 

Затова повтарям, че терминът „тоталитаризъм“ не казва нищо съществено за политическата, т.е. класова, природа на режимите и значи от него няма особена полза. Той визира техническата обвивка на диктатурата по времето на радиото, киното и въобще телекрана (telescreen) на Оруел. Във филма „Бразилия“ това бе показано в стил steampunk – тоталитаризмът като нещо от жанра на италианския футуризъм от 20-те години на ХХ век. Днес, във времето на Гугъл и Фейсбук, стилистиката е съвсем друга. Но класовата природа е същата.

 

Фашизмът изразява откровено и брутално интереса на горния 0,1% от населението и в същото време разединява, атомизира и хипнотизира останалите 99,9%. 

 

Всичко друго в маркетинговото оперение на фашизма – свастиките и други рунически заврънтулки, Кубратово-ликторските снопове, режещите модни силуети и Ар Деко значките на Уго Бос, струящите знамена над възторжено маршируващи тълпи спортсмени – е хитра мимикрия на финансовата олигархия с цел упояване на експлоатираните и пренасочване гнева им от истинските виновници за положението им към изкупителните жертви – левите, интелигенцията, малцинствата-евреите-мюсюлманите-чужденците, феминистките-ЛГБТ. Преекспонирането на последните обективно помага за фашизирането на масите.

 

Мимикрия са и социалната демагогия, и национализмът, и псевдодуховността, псевдовеличието, „отборният“ дух, спортните и псевдофолклорни фиести, псевдоисторическата и природническа романтика на фашизма. Фашизмът хитро използва модните lifestyle тенденции и не се отказва от нищо привлекателно, което не пречи на основната му цел. Особено обича да се опира на всичко най-долно в „човешката природа“. Тя е податлива на измами. „Лъжливи уста слуша със вяра“, даде й дигнозата Ботев.

 

Фашизмът като диктатура на финансовата олигархия и последно средство за нейното спасяване, често става неизбежен за удържането юздите на колесницата на историята. Така в България превратът от 9 юни 1923 г. се роди от ужаса на финансовата олигархия от новата изборна победа на земеделците, които вещаеха вечен дружбашки режим, а като втора политическа сила пък излязоха комунистите. Тогава имаше „следвоенна революционна криза“, поне според старите учебници.

 

Буров сладкодумно обяснява как деветоюнският режим спечелил занаятчиите и селяните с намаляване на данъците и опрощаване на дълговете, а военните и чиновниците – с увеличаване заплатите, но ожесточението на народа и спонтанността на Септемврийското въстание, възпято от Гео Милев, ни кара да се съмняваме.

 

След отказа на върхушката на КПСС от социализма с пълна сила се възстанови историческата тенденция на капитализма, напоследък преоткрита убедително и от Тома Пикети, да увеличава неравенството сякаш със силата на гравитацията. Нарушен бе ефемерният баланс на капитализма от златните три десетилетия след Втората световна война.

 

Увеличеното неравенство влезе в противоречие и с „пазарната икономика“, като намалява съвкупното търсене отдолу и ражда монополи отгоре. То прави„либералната демокрация“ химера, като овластява корпорациите отгоре и маргинализира, атомизира и хипнотизира масите отдолу. При липса на силна социалистическа алтернатива съвременният глобален капитализъм с необходимост обраства и с фашистко оперение.

 

При това лесно, по привидно демократичен начин. Дясната пропаганда допада на по-ограничените умове, каквито са повечето, а левите идеи искат благородство на духа и сила на въображението, които рядко се срещат. Носталгията по силната ръка е присъща на мнозинството във всички т. нар. демократични страни.

 

Замяната на фокуса на класовата политика в общественото съзнание с фокус на политиката на идентичността е перфектната точка над и-то в полза на олигархията и фашизма. Всяка „говореща глава“, всеки opinion maker, който – вместо на недъзите на капитализма, на рисковете на неравенството – акцентира на джендъри, гейове, феминацистки, мангали, москали, пиндоси и подобни, участва в тази измама.

 

Антисоциалистическата пропаганда е сърцето на фашизма. Хитлер в “Mein Kampf” казва, че мразел комунистите за техния интернационализъм. Но това е заблуда, предполагам искрена. Противоречието между фашизма и комунизма е в отношението им към господството на финансовия капитал, към господството на горния 0,01%. Знаем, че и комунистите могат да бъдат националисти, и фашистите да имат свой интернационал.

 

Антисоциалистическата пропаганда у нас служи също и за замъгляване на истинската история на социализма. Когато тя започне да се изучава обективно, ще стане ясно, че комунистическата диктатура беше антикапиталистическа по природа и че жестокостите й бяха предизвикани от яростната съпротива на капитала на социалистическите реформи. Червеният терор бе вторичен спрямо белия терор.

 

Докъде ще стигне с фашизацията си нашата десница и какъв ще бъде изходът?

 

Засега фашизацията в България си остава на бутафорно равнище, няма дълбоки корени и изглежда няма да има много време за задълбочаване. Водещите глашатаи на фашизацията са предмет на презрение и присмех от поне 80% от българите. Почти всичките са пребоядисани комунисти или деца на комунисти. Електоралната немощ на фашистващата десница е пословична. Международното положение ще се променя не в тяхна полза.

 

И както в 1944 г., възможно е „международното положение“ да реши въпроса и у нас. Дали от изток или запад, или и от двете страни – скоро предстои да видим.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

53 коментар/a

чугун на 30.09.2019 в 08:27
Не мога да не се съглася с Фичо, като е прав, прав е. Докарани са нещата дотам, че единствено Холокоста е пречка Хитлер да бъде тотално реабилитиран. Ами че той, както и Наполеон, е обединител на Европа в похода й на Изток. Що се отнася до нашите крайни десни и фашизирани кресльовци, наистина в мнозинството си със "здраво" комунистическо потекло, техният обикновен фашизъм е като обикновения комунизъм на бащите им - за паница леща, за някой лев е работата. Русофобията и , в краен вариант, про-фашизма, са много печеливши дейности, а за мнозина друго и няма, не могат. Изкарват си прехраната и някакъв провинциален статут и лукс. Според конюнктурата на деня - ако трябва, фашизма ще хвалят, ако трябва - маоизма, ако трябва- марсианците, стига марсианци да ни завладеят. Нито имат морал, нито изповядват идеология. Заработват.Такива хора има навсякъде, но , струва ми се, в България процентно са повече.
Ако наречем елита контролиращ одържавената икономика олигархия на 30.09.2019 в 08:31
определението на Георги Димитров за фашизма ще пасне идеално и на комунизма от болшевишко-сталински тип. А за такова определение има достатъчно основания, в този затворен в себе си и недосегаем за обществото елит бяха лостовете за управление и на икономиката, и на държавата. Това са забележките ми.
«МОЛЕКУЛИТЕ НА СВОБОДАТА», на 30.09.2019 в 08:46
защото в периода 1923- 1944, за политически арести и убийства в България има следната наистина „черна статистика”: „31 000 убити 1923-1925 г.; 9150 убити партизани, 1941-1944 г., с награди по 50 000 лв. за глава; 22 000 ятаци и помагачи с изгорени къщи; 8900 прогресивни граждани осъдени на дългогодишен затвор, от които 655 жени и 1010 малолетни; над 200 души осъдени на смърт; 31 000 души в концентрационни лагери; 15 000 души интернирани; 64 000 душ и арестувани в полицейските участъци”. Народният съд сега се представя умишлено невярно като „комунистически съд”, което си е пълна фалшификация. Още по време на войната е налице Споразумение на четирите велики сили - САЩ, Великобритания, СССР и Франция, за съдене на военнопрестъпниците, след приключване на войната. Това е залегнало и в подписаното Примирие на 28 октомври 1944 г. (на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България), с правителството на Отечествения фронт. За сведение, в него има само 4 души комунисти.
Божидар Божков на 30.09.2019 в 08:47
Айде, пак човекът използвал лостовете на България, за да я питне и да се установи на Запад, ни лее акъл. Такива, като него, по-добре да млъкнат веднъж завинаги, а не да ни обясняват колко умни и красиви прогресисти са станали, след като от село са се установили в Америка, използвайки възможностите на българския държавен апарат.
passer-by на 30.09.2019 в 08:47
Не бива да се забравя: Европа по време на Втората световна война се сражаваше на страната на Хитлер. И в строя на немските агресори срещу Русия воюваха стотици хиляди австрийци, румънци, унгарци, италианци, испанци, французи, финландци, холандци, белгийци, датчани, словаци, чехи, хървати и даже поляци. А България осигуряваше тилова подкрепа за Хитлер на Балканите. Днес новата русофобия се римува с враждебни планове на страните-членки на НАТО и утре те ще тръгнат на Изток, отново следвайки някакъв обезумял фюрер...
Ако наречем елита контролиращ одържавената икономика олигархия на 30.09.2019 в 08:31 на 30.09.2019 в 08:53
След убийствата на Сталин и Берия, троцкистът Никитка започна демонтажа на социализма... У нас Вълко Червенков беше сменен с Тато и резултатът беше налице: от годишен прираст на икономиката 18-21%, тъмпът на растеж спадна на 7-9"... Толкова за "комунизма от болшевишко-сталински тип", невежи писачо. Васил Проданов, 23.12.2015 Когато капитализмът удари, как човешкият капитал линее http://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/kogato-kapitalizmat-udari-kak-choveshkiyat-kapital-linee.70222 Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г За четвърт век преход и еврочленство България се срина от 27-о на 59-о място в света по индекс на човешкото развитие При неолибералния капитализъм всичко е за продан. Дали чрез „всичко за продан” обаче се постига по-голяма „грижа за човека”? През 1990 г., когато за първи път ООН мери този показател, се дават данни за 1987 г., малко преди края на социализма. Тогава България има индекс 0,918 и е на 27-о място измежду 130 държави в света, поставена сред страните с най-висок индекс на човешко развитие. Това означава, че грижата за човека и съответно неговата свобода през предходните десетилетия е била успешна, защото по един комплексен показател страната се е оказала сред водещите в света. На първо място е Япония с индекс 0,996, на 19-о – САЩ с 0,961. От балканските страни само Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави - само ГДР (21-во място) и Чехословакия (25-о място) ни изпреварват. След нас са Югославия - на 31-во място, Унгария - на 30-о, Полша - на 33-то, Румъния - на 41-во, Южна Корея - на 34-то. След това се оказва, че България катастрофално се е срутила в тази класация. През 2006 г., преди да влезем в ЕС, страната ни е на 53-то място. Не си мислете обаче, че влизането в ЕС и тържественото приемане на „европейските ценности” са подобрили нещата. Напротив, сривът назад продължава и през 2011 г. сме на 55-о място, през 2013 г. - на 58-о и няма никакви шансове да стигнем някогашното равнище от края на социализма. От началото на членството ни в ЕС до 2014 г. сме се смъкнали с още 6 места назад.
Не бива да се забравя: Европа по време на Втората световна война се сражаваше на страната на Хитлер. на 30.09.2019 в 08:59
Национальный состав военнопленных в СССР, взятых в период с 22.06.1941 г. по 2.09.1945 г. (ВИЖ, № 9, 1991, с. 46.): Немцы – 2389560 Японцы – 639635 Венгры – 513767 Румыны – 187370 Австрийцы –156682 Чехословаки – 69977 Поляки – 60280 Итальянцы – 48957 Французы – 23136 Югославы – 21822 Молдаване – 14129 Китайцы – 12928 Евреи – 10173 Корейцы – 7785 Голландцы – 4729 Монголы – 3608 Финны – 2377 Бельгийцы – 2010 Люксембуржцы – 1652 Датчане – 457 Испанцы – 452 Цыгане – 383 Норвежцы – 101 Шведы –– 72... УЖАС ПРЕДСТОЯЩЕЙ ВОЙНЫ http://www.ymuhin.ru/node/1970/uzhas-predstoyashchey-voyny
Ако мечтаеш за времената на Вълко Червенков под ръководството на Сталин на 30.09.2019 в 09:14
мястото ти е в Северна Корея. Но ще загубиш възможността да се изказваш. Ще се наложи да маршируваш.
народ поробен на 30.09.2019 в 09:18
Историята съвсем не наивно се повтаря, защото мърлячите (главанаците) никога не си научават урока! Оказва се, че пак само Русия се съпротивлява най-адекватно на онова, което е най-присъщо на европейското и северноамериканско либерално човечество по време на криза - а именно фашизмът. Тъкмо това е и индикаторът, че не сме свободни ние - европейците и американците, защото не можем да спрем тая чума. Свободни са руснаците, защото само те не само че не я приемат, но в крайна сметка ни спасяват от това зло.
Ако мечтаеш за времената на Вълко Червенков под ръководството на Сталин на 30.09.2019 в 09:14 на 30.09.2019 в 09:41
Би било добре преди да съдите, да се пренесете сред духа и настроенията на онова време. Тогава чугунените либерални мантри за "свободна консумация" все още съвсем не са отеквали в главите на масите, а и оглупяването на образованите "диванни експерти" като ваша милост, съвсем не е било феномен и даже синдром.
изборно време на 30.09.2019 в 09:47
Браво!И понеже е изборно време искам да кажа,че този анализ много точно определя защо БСП губи изборите в последните 15 години.Ръководствата на БСП си правеха оглушки на тези процеси и фашизма се възражда в България с бързи темпове.Докато това не се спре БСП ще гледа властта през крив макарон образно казано.Когато чуя от Нинова и нейните хора да говорят ясно,открито и непримеримо по тези жизнено важни за народа въпроси може да има надежда за по добро бъдеще.Но те са десни сектанти и от тях не може да се очаква нищо добро.
Мунчо Мънчев - Сливата на 30.09.2019 в 10:17
Обичам да чета творенията но комунягата от Америка. Така осъзнавам, че решението на някои сънародници да емигрират е било само от полза за Отечеството...
Айде, айде! на 30.09.2019 в 11:48
Изключително интересна статия! Само една забележка. Сравнението на политиките водени от Борис III и проф. Богдан Фифилов и тези на днешните "десни" Борисов и Захариева е повече от неуместно. Първите двама са били интелигентни високообразовани хора и са притежавали изключително широка култура. Подчертавам че не съм царист! Вторите двама са нискоинтелигентни със съмнително образование и силно ограничени в културно и мислово отношение. Мисля че едно такова допълнение би било полезно. То не че тези неща не се виждат отдалеч ама все пак е добре да си ги кажем!
До Автора на 30.09.2019 в 11:50
Добър опит за отговор на съвременните проблеми на България. Позволявам си да вметна: Не само с руските блогери трябва да се общува и обяснява защо сме били съюзници на Гкрмания в двете световни войни, а на всички международни форуми, в които участват българи! Както и да не им е приятно на руските управници, настоявам да им тикаме описаното от Симеон Радев посещение на високо поставената българска делегация в Санкт Петербург при Александър 3 да искат друг Цар на България. Той даже не ги приема, а адютантът му им съобщава волята на този Ал.3:"От тук вие няма да получите Цар! Идете и търсете в Европа!" Унижени, обидени направо от С.П. те пристигат във Виена и в съответното кабаре намират Фердинант Санкт Кобурготски, вземат и го довеждат в София за Цар на българите и резултатът със съюзничеството е на лице… Това на обикновените руснаци никой не казва! В Русия не растат Богове, а също хора и на много от тях са характерни човешките грехове като високомерие, тщестлавие, презрение и т.п., но не могат да си го признаят. На много от тях е чуждо човеколюбието на такива руснаци като Дмитрий Сергеевич Лихачов, който е в основата на честването на 24 май в СССР и Русия и паметникът на Кирил и Методий в Москва! …... Има какво да ми кажем как до 16 век Културата в Русия е вървяла от България, а след това обратно, в т.ч. как белогвардейците полагат основите на българското образование и здравеопазване…… Примери мнооооого, но ги крият под "рафта"!
В българската Конституция на 30.09.2019 в 12:46
има неразработени бели петна, които трябва да се запълнят със съответни текстове. Например за това премиерска република ли сме или парламентарна република. Обикновенно Министър председател става ръководителя на спечелилата и ставаща управляваща партия. По партийна дисциплина партийният лидер - станал Министър председател - казва каква да е политиката на парламента - Народното събрание. Но Министър председателят по Конституция е подчинен на Председателя на Народното събрание, като последния е най старши в държавата, понеже сме парламентарна република. И се получава нон сенс. Вместо Председателя на Народното събрание и депутатите, като най старша власт в държавата, да казват какви ще са законите и политиката на държавата - това го казва Министър председателят и министрите. Защото по партийна линия Председателят на Народното събрание и депутатите от управляващата партия са подчинени на председателя на партията, който е Министър председател. Но по Конституция Министър председателят и министрите са подчинени на Председателя на Народното събрание. Следователно би трябвало в Конституцията да се запише, че Председател на Народното събрание трябва да е председателят на партията, а Министър председател да е друг човек от управляващата партия, макар че най важната власт в държавата е на Министър председателят. Това е затова, за да сме парламентарна република. А сега както е - сме Министър председателска република или поне сме такава на практика. Тези неща трябва да се уредят със закон. А Президента е глава на държавата и избран с преки избори от целият народ, а няма никаква власт, освен да се изказва и да е главнокомандващ въоръжените сили. Затова има войни между президента и Министър председателят, и опозиция и управляващи са в конфликт. Но те не са виновни, а вината е на бащите на Конституцията. Затова трябват промени в Конституцията, поне в тези бели петна в текстовете и.

Напиши коментар