Интензивността, с която Брюксел действа, за да принуди отделните страни-членки да ратифицират Истанбулската конвенция, навежда на мисълта, че целта е да се създаде свръхдържава, без публичен дебат и без да е получено съгласието на европейските народи. През последните 200 години Наполеон, Хитлер и Сталин са правили опити за политическа консолидация на Европа. Днес вероятно ставаме свидетели на четвърти опит. Той, както и предишните три, сигурно няма да успее, но отново народите на Европа ще платят висока цена. Това пишат Христо и Марин Генчеви в своя статия, публикувана на английски език в престижното списание The American Spectator с оригинално заглавие “The European Union: The (Un)Conventional Rise of a Superpower”.

 

 

арх. Христо Генчев и д-р Марин Генчев

 

„Аз съм категорично против [създаването на] една европейска свръхдържава!“ - заяви Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, на пресконференция в началото на тази година, когато беше запитан как ще отговори на коментара на Борис Джонсон, че превръща ЕС в свръхдържава. Въпреки това някои от политическите начинания на Комисията правят това заявление да звучи неискрено.

 

Понастоящем ЕС е конгломерат от държави, обединени в свободен пазар, който обаче няма право да разследва, задържа или налага наказания на отделни личности. Поради това ЕС не се вписва в дефиницията за държава на Макс Вебер, а именно: „човешка общност, която (успешно) поддържа монопола за легитимна употреба на физическа сила върху дадена територия“. Ако Истанбулската конвенция (ИК) бъде ратифицирана от ЕС, е вероятно това да се промени.

 

ИК е конвенция на Съвета на Европа, която се противопоставя на насилието срещу жени и на домашното насилие. Въпроса за ратификацията на ИК се превърна в разделителна сила в немалко европейски държави. Поддръжниците на ИК претендират, че целта на конвенцията е борбата с насилието срещу жени. Обществено консервативните противници са на мнение, че в немалко страни този документ ще наложи в правото непознато досега различие между „пол“ (sex) и „социален пол“ (gender). България, Чехия, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Обединеното кралство все още не са ратифицирали този документ.

 

Дебатите относно ИК ясно показват, че лево-либералните медии и неправителствените организации са се превърнали във важен инструмент на Брюксел за налагане на влияние върху страните-членки. Следователно не е за учудване, че ратификацията на ИК налага и задължението да се осигурят допълнителни правителствени ресурси за тяхната дейност (Член 8). Но ако изследваме по-внимателно ИК, се вижда, че в нея са заложени много по-важни въпроси от задължението да се създаде финансова сигурност за ляволибералните идеи точно преди предстоящите през 2019 европейски избори, на които може да се очаква политическа промяна.

 

Допреди година само индивидуални държави се включваха в ИК. Но на 13 юни 2017 г. комисар Вера Йоурова подписа документа от името на Европейската комисия, като така засвидетелства намерението на ЕС да стане част от ИК чрез единодушно гласуване на Съвета на Европейския съюз. Тази стъпка е показателна с оглед на задълженията, които се поемат с ратифицирането на този договор, а именно: „предотвратяване, разследване, наказване и обезщетяване на актове на насилие ... причинени по престъпен начин от недържавни извършители“.

 

Така че ние трябва да запитаме как ЕС ще е в състояние да изпълни поетите задължения, посочени в конвенцията, без да има централизирано разследване, правоприлагане и места за лишаване от свобода и няма право да упражнява власт над отделни личности. За нас има две възможни обяснения:

 

1. Брюксел поема задължения, без да има намерение да ги изпълни;

 

2. Централизирано разследване, правоприлагане и места за лишаване от свобода на ЕС са в процес на учредяване. С други думи, ИК би могла да осигури единодушно гласуване на Съвета на ЕС, за да може да бъдат изгради институции, чрез които да упражнява власт директно върху отделни личности, като така ще трансформира ЕС от свободен пазар в свръхдържава.

 

Интензивността, с която Брюксел действа, за да принуди отделните страни-членки да ратифицират конвенцията, ни навежда на мисълта, че вторият сценарий е по-правдоподобен. През последните 200 години Наполеон, Хитлер и Сталин са правили опити за политическа консолидация на Европа. Днес вероятно ставаме свидетели на четвърти опит. Той, както и предишните три, сигурно няма да успее, но отново народите на Европа ще платят висока цена.

 

Опитът за ратификация на Истанбулската конвенция от Европейския съюз и планът да се ремоделира еврозоната в трансферен съюз са недвусмислени знаци, че Брюксел се опитва да създаде свръхдържава без публичен дебат и без да е получено съгласието на европейските народи. За да успее, тази значима промяна трябва да се състои преди европейските избори през май 2019 г., когато противниците на сегашния европейски елит вероятно ще станат достатъчно влиятелни, за да го блокират.

 

Така че с оглед на решителната вербална опозиция на г-н Юнкер срещу създаването на европейска свръхдържава, е подходящо да си припомним съвета на Ото фон Бисмарк: „Никога не вярвайте на нищо в политиката, докато то не е официално опровергано“.

 

Статията е публикувана на адрес: https://spectator.org/the-european-union-the-unconventional-rise-of-a-superpower/

 

 

 

 

Още от категорията

32 коментар/a

Мунчо на 12.07.2018 в 12:29
И ся кво праим? За ли сме или против Европейска Супердържава?
Бит мъж на 12.07.2018 в 12:33
Чакайте не беше ли конвенцията за битите жени? Той Цветанов това ни обясняваше. А сега - хоп европейси затвори и полиция. Малко тарикатски номер.
до Мунчо на 12.07.2018 в 12:56
Искаш ли да те управляват джендъри?
споко на 12.07.2018 в 13:00
Бийте жените си редовно и никаква свръхдържава. Даже тази ни е в повече.
Мунчо до "до Мунчо" на 12.07.2018 в 13:06
то Цв. Цветанов не е ли джендър от всякъде?
Тричана нутрия на 12.07.2018 в 13:08
Аз лично съм против Истанбулската конвенция, защото тя изобщо не дава ясен отговор как ще се регулира транс-националния европейски надзор над локалния улов на рапани и развъждането на нутрии. Двусмислените й, уклончиви текстове оставят впечатлението за скрит опит да се сложи западна ръка върху тези икономически отрасли.
до Споко на 12.07.2018 в 13:08
А не може ли сами са пазим жените в България (а не чрез Съвета на Европа) и също така да не допускаме Европа да бъде съсипана за пореден път от безумните идеи на някои политици?
Фен на Урумов на 12.07.2018 в 13:10
Урумов, земи кАжи нещо по въпроса.
Д-р Иванов /психиатър/ на 12.07.2018 в 13:10
ЕС в момента се изживява като стар шизофреник. Лошото е, че българската държава мина под прякото управление на същите тези . Но пък е интересно от професионална гледна точка.
до Споко на 12.07.2018 в 13:17
Има, няма държава - боят си е задължителен. Най-хубавото е после, след сдобряването.
Helleborus на 12.07.2018 в 13:28
Ние първо трябва да си дефинираме вярно понятието държава. Никоя държава, било то и супердържава, не е идеологическа организация и не може да нарушава правата на хората да имат свои убеждения и да ги практикуват. Включително чрез образование, както е записано във Всеобщата декларация. Никой закон не може да провежда хибридна война спрямо обществото, чиято цел е да променя неговите традиции и ценности. Държавата не е бог, гуру, духовен учител, папа, ментор, патриарх. Държавата е организация в ниските нива на човешкото съществуване, нейните функции се основават на нуждата от общи действия в неща, които човек не може да свърши сам. Обаче всеки може да мисли сам! Най добре функциите на държавата могат да се разберат, ако вземем произволна група от хора, които попадат на пустинен остров или основават малко село в планината. В рамките само на няколко дни те ще разберат, независимо, че може да са с различни убеждения, че е по-удобно да си построят пътищата заедно с общи сили и да се охраняват заедно с общи сили, да наказват престъпниците заедно. Но никога по силата на нуждата, те няма да стигнат до извода, че трябва някой да се бърка вътре в дома им, в семействата им и в делата им. „Гледай си работата“, „не се бъркай в чужди работи“, „не си навирай носа, където не ти е работа“ са изрази на стотици години, заклеймяващи всякакви клюкарстващи и морализаторстващи хора. Затова е казано, моят дом е моята крепост. Ако вън от дома си руша, правя боклук, правя скандали, обществото може да ме санкционира. Но на кой бог ще се молим си е наша работа, също и как си възпитаваме децата. Докато те са кротки и изпълнителни и особено, ако са трудолюбиви и не висят на врата на обществото, никаква външна сила, нито политическа, нито обществена, няма права над дома ни и над възпитанието им. Най-малко да ги кара да вярват, че може да са в сгрешено тяло. Ако държавата е придобила навици да се меси, то тя ги е придобила точно чрез онези подли злонамерени и досадни наглеци, на които народът е казвал да не си пъхат носа в чуждите работи. „Държавата“ трябва да се излекува от любопитството си спрямо личните дела на човека, да си пази границите и да си строи пътищата, а не да регламентира всяко човешко действие, извършващо се в затворен кръг от хора на доброволен принцип. Имам чувството, че ако се съберат десет баби на седянка да предат къделя и един държавен чиновник ще им напише вътрешен правилник.
Респект към арх. Христо Генчев и д-р Марин Генчев, но на 12.07.2018 в 13:30
Брюксел не е субект, а обект на Истанбулската конвенция и действията му не са насочени към създаване на свръхдържава. Напротив, за ИК е изгодно да има отделни държави, в които да вършее един наднационален експертен орган от НЕЗАВИСИМИ специалисти /GREVIO/ - нещо като нашия КЕВР, или ако искате по-точно като ЧК.
до Мунчо на 12.07.2018 в 13:53
Цветанов е пъпешоглав, джендъри са Кончита Вурст, Азис, феминацитата, почитателки на Сафо, които се обличат и държат агресивно като мъже.
джендър е на 12.07.2018 в 14:22
ЦЦ е джендър. Само как със зъби и нокти брани ИК! Скочи и на ББ само заради пустата ИК! Може от време на време да не е, но това го прави джендър флуид ... или нещо такова беше.
до джендър е на 12.07.2018 в 14:41
Джендър означава социален, избираем пол. За разлика от биологичните полове, които са два (интерсексуалността и транссексуалността са болести), джендърите могат да бъдат десетки. Социалният пол се определя от външността, облеклото, поведението, сексуалността, половата идентичност, начинът, по който те възприемат околните хора. Идеята за джедър флуидност се свързва с лесбийката феминистка Джудит Бътлър, която отрича биологичните полове и говори за спектър от идентичности. Цялата тази концепция цели да нормализира признати болести като хомосексуализма, интерсексуалността, транссексуалността, травестизма и т.н. Самата Бътлър ходи късоподстригана като мъж, облечена в мъжки костюми, тя има откровено мъжемразки и хетерофобски възгледи.

Напиши коментар