Руско-европейските отношения могат да бъдат разширени и задълбочени с провеждането на нова Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа като онази, която през далечната 1975 послужи за основа на "разведряването" и "преустройството". Тази конференция, също както и първата, би могла отново да се проведе в Хелзинки и да постави на преден план въпроса за свободната търговия между ЕС и Русия, както и сътрудничеството между тях в сферата на сигурността.

 

 

През последните десетина години геополитическото напрежение нараства с огромна сила и днес е надвиснало над Европа като дамоклев меч: финансовата криза от 2008г., миграционната криза, конфликтът в Украйна, Брекзит, избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, което раздели вижданията на Вашингтон и Брюксел по много въпроси.

 

Това завръщане на геополитиката на преден план се прояви и в небивалия от края на студената война насам ръст на напрежението между Запада и Русия.

 

Въпреки всичко обаче, комбинирането на три ключови фактори би могло да помогне на европейците отново да вземат в ръцете си своята собствена съдба и да формулират нов "голистки път" между Запада и Изтока. На първо място, "атлантическите революции" във Вашингтон и Лондон позволяват на жителите на Стария континент да си върнат контрола върху своето бъдеще, включително и в сферата на сигурността. На второ място, възпрялата популистката вълна в Европа победа на Еманюел Макрон във Франция, както и вероятното преизбиране на Ангела Меркел за канцлер на Германия през септември 2017, осигуряват на Европа недостигащата й досега движеща сила, възстановявайки стабилната френско-германска ос. Накрая, Русия, която съумя да постигне стратегическите си цели в Украйна и Сирия, осъзнава в навечерието на президентските избори през 2018, че силната външна политика следва да се опира на устойчив икономически растеж.

 

Ангела Меркел говори за това през май, след приключването на срещата на Г-7 в Таормина: "Времето, когато можехме изцяло да разчитаме на други, остана в миналото. Днес, ние, европейците трябва изцяло да вземем съдбата си в своите собствени ръце". Избирането на Еманюел Макрон също даде важен импулс на Европа: новият френски президент стартира очакваните от Берлин реформи и се срещна във Версай с Владимир Путин.

 

В същото време, приетите на 2 август поредни американски санкции срещу Русия убедиха европейците в необходимостта да дефинират нов стратегически път. Въпреки мнението на Брюксел, Вашингтон утвърди редица мерки, които могат да се отразят негативно на европейските компании. Тези санкции ще позволят на САЩ да налагат глоби, да въвеждат банкови ограничения и да изключват от участие в търговете в Съединените щати онези европейски компании, които дръзнат да се включат в изграждането на руските газопроводи или пък използват долара при разплащанията си с Русия.

 

Франция вече се опари от санкциите, наложени на BNP Paribas, на която се наложи през 2014 да плати на американската хазна девет милиарда евро за да избегне съдебно преследване, и сега трябва да защити интересите си.

 

Вашингтон използва санкциите като екстериториален закон във вреда на европейските предприятия и в полза на американските. Санкциите са насочени срещу много европейски компании, както и против редица газопроводни проекти и, в частност, "Северен поток 2", който се финансира частично от Engie и трябва да осигури доставката на руски природен газ в Европа, през Германия, докато американците планират да изнасят в ЕС собствения си шистов газ на много по-висока цена.

 

В подобна ситуация, воденият от френско-германския дует Европейски съюз трябва да се ориентира към открит и конструктивен диалог с Москва (с която имаме много обши политически, икономически, търговски и енергийни интереси) и да облекчи осъществяването на редица инициатива в тази посока.

 

На първо време, развитието на диалога може да се осъществява в рамките на срещата на върха Русия-ЕС, която да приеме и утвърди пътна карта на конкретните проекти, целящи формирането на (както посочва навремето Жан Моне) "фактическа солидарност". Тази солидарност следва да касае реализацията на съвместни енергийни проекти, както и сътрудничеството в агропромишлената и космическата сфери. В тези условия, ЕС следва да продължи да подкрепя текущото търговско сътрудничетво, например в рамките на проектите "Северен поток 2" и "Ямал", без да ги обвързва с каквито и да било политически съображения.

 

Освен това, руско-европейските отношения могат да бъдат разширени и задълбочени с провеждането на нова Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа като онази, която през далечната 1975 послужи за основа на "разведряването" и "преустройството". Тази конференция, също както и първата, би могла отново да се проведе в Хелзинки и да постави на преден план въпроса за свободната търговия между ЕС и Русия, както и сътрудничеството между тях в сферата на сигурността. Брюксел и Москва биха могли да подпишат нов Заключителен акт, която да им позволи да завършат успешно процеса на разведряване в сферата на сигурността и да формират действена солидарност на общото географско пространство от френското атлантическо пристанище Брест до руския тихоокеански порт Владивосток.

 

* Лоранс Дациано е член на научния съвет на френската Фондация за иновативна политика, анализатор на "Фигаро"

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

observer на 23.08.2017 в 09:23
Европа и Русия трябва да се обединят срещу САЩ, предлага французинът. След изборите, когато в Думата празнуваха с шампанско победата на Тръмп, изглеждаше, че Русия и САЩ ще се обединят срещу Европа. Имаше и теория, според която Русия и Китай щяха да се обединят срещу останалия свят. А преди това Северът щеше да се обедини срещу Юга, подобно на Запада срещу Изтока. Най-вероятно обаче Европа и САЩ ще се обединят срещу Русия под американски натиск, а европейците ще се опитват да изклинчат.
волк на 23.08.2017 в 11:59
Прав е авторът, защото е просто като пясъка: при режима на геополитиката не може един чужд континент да пази нашия. В геополитическия дискурс се подразбира имплицитно (вж. напр. Хаусхофер), че 1) Континентите са живи същества - тяхната географска цялост е относително завършена и идентичностна, 2) Европа не е Америка, защото е преди всичко субконтинент на мегаматерика Евразия, 3) Морските и сухоземните териториално-цивилизационни достояния си остават извечно непримирими.
Хм... на 23.08.2017 в 13:48
При тези фундаментални различия в ценностната система? Евразия е термин определящ близостта и връзките между Русия и Средна Азия и толкова. Някои се опитват да пришият и Китай, за повече тежест, той обаче си е сам за себе си.
Муйо на 23.08.2017 в 15:26
Някой в драгата редакция реагира твърде нервно на сарказъм. Изтритият ми коментар гласеше: "Дръжте го! Тоз попържа князът!", с които думи Бай Ганьо отстранява политическия си конкурент. Идеята за обединение на Русия и Европа срещу САЩ е ерес за глобалистката религия, затова авторът непременно ще бъде оплют от глобалистите, синтезирано с "Дръжте го! Тоз попържа князът!". Обяснявам подробно, за да стане ясно дори на observer. Впрочем, интересите на континентална Европа, от една страна, а от друга - на Англия и нейното отроче Америка, никога не са съвпадали. Щом баба Меркел взе да приказва за обединени европейски въоръжени сили, нещата не са съвсем по фен-шуй.
Уточнение на 23.08.2017 в 19:39
Всъщност, авторът е жена....
Муйо на 23.08.2017 в 22:20
Тъй ли? "Лоранс Дациано е член на научния съвет на френската Фондация за иновативна политика, анализатор на "Фигаро" - де го съгласуването по род и число?
Военен парад по повод "13 века България", 1981 г. на 24.08.2017 в 00:00
https://www.youtube.com/watch?v=dbbqUq1qaxE
observer на 24.08.2017 в 10:02
Простата технология на пропагандата. Намираш някаква особеност, характеристика на противника, подбираш подходящ термин, запомнящ се израз, натоварваш го с негативно внушение и го повтаряш безкрай. Глобализъм например. Страшно обвинение в днешния глобален свят. Няма нужда публиката да се задълбочава. Два крака лошо, четири крака добре - скандират овцете в Животинската ферма, докато свинете управляват от бившия дом на човека господар, малко преди да тръгнат на два крака, облечени с дрехите му. Либерализъм лошо. Защо? Защото е обратното на единоначалието? Няма нужда от разсъждения, лошо и край. Навремето Мао обвини СССР в експанзионизъм. Те пък обвиниха Китай в китайски експанзионизъм. Неоснователно? Няма значение, важното е другият да бъде демонизиран. Искаш да разчистиш конкуренцията сред другарите си, обвиняваш ги в троцкистко-зиновиевска ерес. И до днес други пък лепят етикета комунистически на всичко, което не харесват. Етикетите спестяват усилията да се разсъждава. Като как така например Европа и Русия ще се обединят срещу Америка, на базата на какви общи ценности и интереси и каква ще е крайната им цел. Да я завладеят, подчинят?
Муйо на 24.08.2017 в 14:20
Бе той светът никога не е спирал да бъде глобален, такъв си е по природа. Все още не е глобалистки, за велико съжаление на Сорос, observer и иже с ними. Квинтесенцията на глобализма е Трансатлантическото търговско-инвестиционно партньорство, което предвижда цялата власт да се даде на съветите, грешка, на транснационалните корпорации, а самата идея за демокрация, на български народовластие, бива ликвидирана - законите, приети от надлежно избрани народни представители, не важат за транснационалните корпорации и не могат да ограничават тяхната алчност или недобросъвестност. Както е рекъл класикът, "Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от другите!" А либерализмът не е обратното на единоначалието, ами е единоначалие в чист вид - при него не съществува свобода на мнението, либерализмът е истина в последна инстанция, а несъгласните подлежат на лустрация. Което "либералната опозиция" в Русия си го заявява съвсем чистосърдечно. Иначе сме много толерантни. Накрая - на туй видео https://youtu.be/2GqIHxsfMmc едни протестъри си търсят парите, обещани от чичко Сорос. Дали е вярно, или са маскирани агенти на Путин, а?
Да, ама защо на 25.08.2017 в 08:54
Този италианец ни базика по италиански. Още в 90-те години в Европа и в частност в Германия звучаха гласове за нова общоевропейска политика, в т.ч. със собствени въоръжени сили без НАТО. Тия гласове ги заглушиха по европейски с американско участие. Още пример: Европейските документи от Хелзинки в 70-те години. Много добри, много надежди! В тях обаче покойният Зб.Бженински вижда, че те спомагат за пълна финляндизация на Европа, а това не бива да се допуска. Това противоречи на интересите на САЩ. (Бре, той е с полски корени, а ратува за САЩ??? или за световно господство и той като негов идеолог!). На въпрос: как след Хелзинки ще действат САЩ, за да не допуснат именно "финляндизацията на Европа", той без да му мигне окото, заявява: Чрез Полша и Балканите! Не забравяйте казаното преди мен: който владее Балканите, той владее Европа! И тия дето помним тези години станахме свидетели на триумфа на електротехника Лех Валенса, вълненията в Югославия на национална почва и чрез пропагандата на вулгарен национализъм, тя бе разрушена, водачите й хуманно ликвидирани и накрая без ничия международна санкция бомбардираха Белград-просто за назидание на другите, а България като "добър" комшия-пусна бомбардировачите да палят къщите на съседите. Такъв клин отново вбиха между балканските народи, че дълго ще се помни, а те си разигравят коня както искат. Гърция и Сърбия по своему отстояват своето, а всички останали, в т.ч. България само слушкат и се радват на казаното от там, не за друго, а за да не им пипат банковите сметки на награбените пари кой как е успял да ги внесе при тях в тия превратни години. Та още много може да се напомня, с което искам да подчертая, че "...борбата е безмилостно жестока, борбата, както казват е епична". Ако авторът на тези думи и другарите му тогава са се борили за своите мечти и са имали пример, то днес за какво трябва да бъде тази борба: богатите да стават по-богати, бедните по-бедни, вулгарното потребителство да триумфира, за да удовлетворява изключително животинските инстикти на плебса???!!! Или обединение, за да се противопостави на други подобни на Земята???!! Перспективата на обелинение е мижава при такава крайна цел!

Напиши коментар