Френската аукционна къща “Арткюриал” продава на търг на 4 декември фотографския фонд на писателя, част от колекцията на неговия внук: семейни албуми, стъклени плаки, апарати…

 

 

 Медан и околностите му, 1895-1900 г.

 

Работата на Емил Зола като фотограф дълго време остава непозната за широката публика. Тя е открита късно, благодарение на книгата на неговия внук Франсоа-Емил Зола, публикувана през 1979 г., с 480 илюстрации. Именно от него идва фотографският фонд на прочутия писател, който ще бъде продаден на търг на 4 декември от “Арткюриал”.

 

Емил Зола започва да се занимава с фотография през  1894-1895 година.

 

Голямата сага за Ругон-Макарови е завършена. Той е на 54 години. Тази страст ще го владее близо десет години, до преждевременната му смърт през 1902-а. Направените снимки се оценяват на над 7000, което показва значението на това изкуство в неговото творчество. До нас са достигнали само хиляда плаки в добро състояние и 500 фотографии. По-голямата част от колекцията му се пази в музея в Медан, който притежава правата за възпроизвеждането им. Музеят “Орсе” също притежава негови снимки, благодарение на дарението, направено през 1988 г. от Жан-Клод Льо Блон-Зола, друг внук на писателя.

“Тази колекция, разкриваща интимния свят на един велик писател чрез неговия собствен обектив, е от голям исторически интерес, казва Гийом Романе, специалист по книги и ръкописи в “Арткюриал”. Както обобщава Мишел Турние в една статия: "неговото сърце е било в апарата”.

Със снимката Емил Зола продължава същия подход, както в литературата. Неговият любопитен поглед към вещите и хората го кара да погледне какво се случва от другата страна на огледалото. А от неговите снимки, със съвсем обикновени на пръв поглед сюжети, се излъчва една много особена атмосфера.

“Не можете да кажете, че сте видели нещо, ако не сте му направили снимка, разкриваща куп подробности, които иначе не могат да бъдат забелязани”, пише Зола. 

Писателят снима живота си. В началото фотографиите му не са предназначени за публикация, а за лични албуми за него и близките му.

 

Зола води двойствен живот.

 

Женен за Александрин Меле от 1870 г., той среща Жан Розеро, която жена му е наела като перачка през лятото на 1888-а по време на почивката им в Роян. Тя е на 20 години. Той се влюбва лудо в нея. От връзката им се раждат две деца, Денис и Жак. Това второ семейство ще остане скрито от 1889 до 1891 г. и тайната ще го накара да страда (той не е имал деца със съпругата си), докато мечтае да изживее щастието си открито. Зола се разкъсва между Медан, където живее с Александрин и посреща приятелите си, и Верньой, където настанява Жан и децата.

 

Денис и Жак, юни 1897 г.

 

Десет фотографски апарата и три лаборатории, по една във всяко от жилищата му в Медан, Верньой и Париж, е това, от което Зола има нужда, за да задоволи страстта си към фотографията от 1894 година. Освен образите от втория си живот, Зола обезсмъртява също в обектива си Париж на барон Осман, Париж от годините на Световното изложение през 1900 г., както и пътуванията и изгнанието си в Англия.

Зола познава добре Надар, който го посвещава в тайните на своето изкуство. Но той ще разработи свой собствен метод. Бележките му доказват до каква степен е бил изследовател, жаден за открития, и голям перфекционист. Нищо не е било оставено на случайността. Зола сам проявява негативите и прави снимките си. Служи си с всички формати, ту с плаки, ту с фотографска лента, която току-що се е появила. Неговият методичен дух, строгост и упоритост го нареждат сред най-големите специалисти по фотография на своето време.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Революция по руски

Революция по руски

Всяка революция поражда диаметрални оценки. И причината не е в липсата...

Напиши коментар