“Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние. С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол”.

 

 

Статията на Беренис Льове, професор по философия, бе публикувана във “Фигаро” преди близо година, на 28 март 2017-а, преди френският Касационен съд да се произнесе по искането на френски гражданин в личните му документи да бъде вписан “неутрален пол”. Искането му бе отхвърлено, а съдът постанови, че гражданското състояние може да включва само думите "мъжки" или "женски" пол, дори когато детето се роди с характеристики на двата пола. Беренис Льове е автор на книгата “Теорията на джендъра или мечтаният свят на ангелите” (La théorie du genre ou le monde rêvé des anges, 2014 г.).

 

Ще признае ли Франция съществуването на трети пол? На 21 март Касационният съд бе призован да разгледа случая на 66-годишен интерсексуален човек, както е уместно да се казва, който иска в личните му документи да бъде вписано означението “неутрален пол”. Роден с  неопределени полови органи (микро пенис, рудиментарна вагина), обявен от мъжки пол при раждането си, и носещ мъжко име, този човек не се чувства нито мъж, нито жена.  Оженил се обаче, осиновил дете. Неговата битка започва едва през 2006 г.: Тази година, разказва той, открих интернет. Интерсексуалните асоциации. Най-накрая се почувствах по-малко самотен. Разбрах, че интерсексуалността е по-разпространена, отколкото смятах. И станах активист. Сведения, които не са маловажни. През октомври 2015 г. постигнал това, което иска, пред съда в Тур. Година по-късно Апелативният съд в Орлеан отхвърлил молбата му. Днес делото отново е на масата. Решението ще бъде обявено на 4 май. Спокоен съм, знам, че ще успеем, коментира Венсан Гийо, президент на Международната организация на интерсексуалните. Ако не пред тази инстанция, това ще стане пред друга. 

Много важно е да разберем какво е заложено в искането за въвеждане на понятието “неутрален пол” в нашето гражданско състояние.

 

Да не бъдем наивни, транссексуалните или интерсексуалните са само претекст, преследваната цел е другаде.

 

А именно, че сексуалната двусмисленост, която засяга тези хора, е страдание само заради онези, които, като нас, постулират нормите. 

 “Неутралното” е в сърцето на антропологията на Джендъра (genre), която постулира една първична неутралност. Според нея неутралността е нашето първоначално състояние: само падането в обществото, каквото е раждането, ни лишава от нея. По природа ние не сме били нито мъж, нито жена. Разбира се, ние сме родени с тяло, надарено с т.нар. мъжки или женски атрибути, но това полово тяло няма да окаже въздействие върху човешкото същество, в което ще се превърнем. Джендърът не отрича анатомичната разлика, той отрича всяка приемственост между биологичната даденост и половата или сексуална идентичност. Джендърът е философия на обезплътяването (désincarnation). Един ни най-малко очарован материализъм, доста далеч от този на Дидро: половото тяло е само машина и по никакъв начин не участва в нашата полова и сексуална идентичност.

Тази малка дума Джендър (genre) - привидно безобидна, но натоварена със страшни постулати, които не мога да развия тук - бе измислена, за да изрази това предполагаемо радикално разединение. Полът (sexe) препраща към анатомията, към биологичното, Джендърът (genre) към културата, историята, между които нямало никаква връзка. Джендърът е полова и сексуална идентичност без секс. Амбицията на джендъра е да сложи край на идеята, че е сигурно следствието от плътската даденост до идентичността. Става дума на всеки да се върне  хипотетичната първоначална неутралност, която му е била е открадната още при раждането и, както ще видим, именно в момента на родителската декларация пред гражданското състояние. За да илюстрираме нещата, ще кажем, че според Джендъра, с неговата известна формулировка “не се раждаш жена, ставаш такава”, Симон дьо Бовоар сякаш се отдръпва от собствената си интуиция. Ако не се раждаш жена (а просто женска), защо ставаш такава? Напротив, всички възможности се разкриват пред нас. 

 

Мъж, жена, ту едното, ту другото, двете едновременно, хомосексуален, хетеросексуален, бисексуален, накратко всички комбинации ни се предлагат.

 

Категорията “неутрален пол” напълно подхожда на опиянението от възможностите, хипертрофията на волята, екзалтацията от флуидността - дума фетиш - на идентичностите, които бележат със своя печат Джендъра.  По този начин битката за Гражданския кодекс представлява голяма битка за радетелите на Джендъра. 

Според тях процесът по “приписване” на полова (sexuée) и сексуална идентичност (sexuelle) започва точно в този момент на деклариране на пола на детето в гражданското състояние. Дори и да става дума само за деклариране на “пола” на новороденото, това не пречи на родителите, а заедно с тях и на цялото общество, когато обявяват “роди ни се син/дъщеря”, да направят заключения за неговия “джендър”. Тогава се задейства адската машина: в зависимост от органите, с които природата го е надарила, новороденото ще бъде отглеждано като момиче или като момче, обречено да стане жена или мъж.

Иначе казано, още от раждането всеки предчувства идентичността на новодошлия и едновременно с това решава окончателно съдбата му, докато той е бил само свобода. В действителност, предупреждава Джудит Бътлър, великата теоретичка на Джендъра -, както самата тя се обозначава и то много убедително, защото въпреки всеобщото отричане, наистина има теория на Джендъра -, “регистрирането” на детето започва още преди раждането, по време на ултразвука. Когато лекарят съобщава на родителите, че очакват момиче или момче, с постулираната първоначална чистота е свършено.

“Приписване”, “регистриране”, този общ речник за привържениците на Джендъра цели да вмени вина на родителите: декларирайки своето потомство, в тази или онази категория, те решават каква ще бъде неговата идентичност, и извършват нищо по-малко от злоупотреба с власт. 

 

Роден свободен, неутрален, неопределен, новороденият, новодошлият вече е в окови!

 

Тогава разбираме каква победа представлява за инициаторите на Джендъра въвеждането в нашето гражданско състояние на понятието “неутрален пол”.

Да си представим, че категорията “неутрален пол” е добавена в гражданското състояние, разбирате ли дилемата на родителите в момента на деклариране на раждането на тяхното дете? 

Дали “добрите” родители ще се разпознават по това, че са избрали неутралната категория и са дали на детето си име, което не се променя по род, разкривайки така пред него всички възможности? 

Как тези нещастни родители, които вече са обвинени, че стават сътрудници на половия ред и емисари на сексистките стереотипи, когато просто упорито гледат на своите деца като на момчета и момичета, въплътени създания, а не възвишени, безполови ангели, как те да нямат чувството, че превишават властта си и нарушават свободата на своето потомство, приписвайки му пол? 

Нека си спомним за филма, приветстван от културното левичарство и Министерството на образованието, “Мъжкарана” (Tomboy ) на Селин Шиама. От какво страда това дете, ако не от това, че му е била “определена” женска идентичност, която не е неговият джендър, и което едно лято, далеч от мястото на определяне на идентичността, каквото е семейството, се представя за момче, заимства името си от Майкъл Джексън и, отивайки “до края на възможността “Майкъл”, както обяснява режисьорката, започва да съществува от този момент. 

 

Ще започнат ли накрая децата да съдят родителите си за това, че при раждането са им “приписали” идентичност,

 

в която те не се разпознават, докато бащата и майката просто са могли да изберат “неутралната” категория?

В една от колонките си в L'Express (14 ноември 2012 г.), Жак Атали предлагаше да се подложи на ратификация от юношите името, което родителите са им дали. Трябва ли към това да се прибави и половата идентичност? И при липсата на съгласие, ще се разреши ли на младежите да променят пола си, според “преживяното”, тяхното “усещане”, независимо от физическата им външност?

Трябва ясно да се разбере, че целта на тази борба е да се освободи напълно половата идентичност от природната даденост и да се разчита единствено на “усещането”. Идентичността вече трябва да зависи само от “вътрешното и индивидуално преживяване на пола, такъв какъвто личността сама го възприема”, както обяви през май 2012 г. аржентинският Сенат, ратифицирайки проектозакона, който дава право на гражданите сами да избират своя пол, както и да не се разпознават нито в един, като за целта е предвидено квадратчето “Х”. Сексуалната идентичност вече не е и не трябва да бъде “даденост”, а чисто субективен опит. 

 

Каквато и да е външността ви, ако се чувствате мъж или жена, тогава би трябвало да можете да бъдете признати според това “усещане”.

 

Това стана незабелязано, но през октомври 2016 г., в рамките на закона за модернизация на правосъдието през ХХI век, беше изменен чл. 61 от Гражданския кодекс: транссексуалните и трансджендърите вече могат да променят гражданското си състояние, без да се подлагат на нужните операции, изтъквайки само “усещането” си: Всяко пълнолетно или непълнолетно лице, което доказва с достатъчно факти, че умопоменаването на неговия пол в регистрите за гражданското състояние не съответства на този, с който то се представя и с който е известно, може да получи промяна, гласи чл. 61, уточнявайки, че фактът, че не е било подложено на медицинско лечение, хирургическа операция или стерилизация не може да мотивира отказ за удовлетворяване на молбата.

Зад тази борбеност за въвеждане на неутралната категория в нашето гражданско състояние, се крие още една битка. Става дума за събаряне на модела на общество, структурирано от разликата между половете. 

Адвокатите на 66-годишния интерсексуален са недвусмислени: Трябва да излезем от нашата бинарна система мъж-жена и да чуем усещането на всеки един, пледира адвокат Мила Петкова. Понятието джендър се е наложило, за да бъдат денатурализирани половите идентичности, докато ние, продължавайки да мислим пола в двойния регистър на мъжкото и женското, показваме безсилието си наистина да се освободим от природата. 

 

Устойчивостта на дуалността мъжко/женско била реликва от натуралистката мисъл. 

 

Да приемаме, че полът е бинарна система, винаги ознава, че приемаме миметичната връзка между джендъра и пола, посочва Джудит Бътлър. Признаването на неутралността ще завърши процеса на денатурализация. Всички връзки с плътската даденост ще бъдат разкъсани. 

Нека си спомним, че понятието Джендър бе създадено в лабораторията на медицински екипи, специализирани в лечението на деца, родени хермафродитни, интерсексуални, и в грижите за транссексуални. Изхождайки от тези маргинални смущения в сексуалната идентификация, от тези патологични случаи бяха направени заключения, претендиращи за универсалност. Изключението ще създаде правилото. И все още на тези случаи разчитат поддръжниците на джендъра, за да разрушат нормата. 

 

Натискът, който се упражнява върху държавите, за да приемат този нов граждански ред, е много силен. 

 

Не спира да расте списъкът на страните, които предлагат в административните документи, освен квадратчето “мъж”, “жена”, квадратчето “неутрален”, което могат да задраскат онези, които не се чувстват нито мъж, нито жена. 

От 2011 г. австралийските граждани имат възможността да се обявят за “неутрални” в паспорта си, а от май 2013 г . - в гражданското състояние.

Аржентина, както казахме, също въведе тази възможност. 

 

Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние.

 

С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол.

Също като Швеция, която започна да отстъпва, ще забраним ли в семействата и детските ясли да се използват мъжки и женски лични имена, за сметка на една измислена дума, hen, еквивалент на неутралност? Все по примера на тази страна, която толкова очарова нашите политици, ще пристъпим ли към голямо прочистване на библиотеките ни за деца, премахвайки приказките, които биха могли да поддържат “фикцията” за мъжкото и женското? Така Пепеляшка и Снежанка ще бъдат прогонени, в полза на истории като Kivi och monsterhund (Киви и чудовищното куче), чийто герой носи безполово име, а мъжките и женските имена са изключени, за сметка на тази прочута неутралност (hen). Под влияние на идеологията на Джендъра, може би не изгарят книги - варварството вече процедира меко, както показа Жан-Пиер Льо Гоф -, но някои са пренаписани, други са включени в забранения списък.

Да се родиш, неизбежно означава да се въплътиш в единия или в другия пол. Ние имаме тяло, нещо повече, ние сме тяло. Тяло, което не ние избираме, което впрочем никой не е избрал, и което ни командва, така както ние го командваме. Онова, което изглежда не признават активистите на каузата на Неутралното, е тежестта на товара, с който натоварват плещите на едно дете, което ще влезе в живота без полова идентичност. 

Киркегор хвърля много силна светлина върху безизходицата на този идеал за размножение на идентичносттите. Авторът на “Трактат за отчаянието” различава две форми на отчаяние, едната поради липсата на възможност, другата поради липсата на необходимост. Към тази втора форма на отчаяние тласка човечеството Джендърът, възбуждайки опиянение от възможности, които никога не се превръщат в необходимост, т.е. в реалност. Джендърът е последният аватар на прогресистката идеология и на този идол свободата като разединяване, отродяване.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

38 коментар/a

неприятно на 17.01.2018 в 15:45
Много е неприятно, когато преводачът, сам не разбрал текста, превежда грубо, приблизително, губейки смисъла на казаното. В началото има няколко такива случаи. Кара ни да се досещаме, което обезсмисля въобще прибягването до превод на чуждоезични текстове.
observerrr на 17.01.2018 в 16:09
80% от статиите са за джендъра. Всичко останало, случващо се по света и у нас, е подминато с царствено пренебреджение.
Муйо на 17.01.2018 в 16:26
Много е неприятно за соросоидите, когато преводачката е успяла не само ясно и точно да преведе текста, но и да предаде отсенките (нюансите, санким) в семантиката. Поздравления за което. Авторката е права - "третият пол", който всъщност е среден род, ще разруши цялата правна система. Вече успяха да пробутат, че зародишът има граждански права, ликвидирайки постулат още от римското право; сега са се захванали с пола, пробутвайки ни средния род. Което ще доведе до пълна боза при наследяването, да ви обадя под секрет. Само че тия бомби със закъснител ще почнат да гърмят масово чак след 30-40 години, когато ще е твърде късно. Ха познайте кой има изгода от това? Ами кредиторите.
Феминистка или лесбийка на 17.01.2018 в 16:28
Главната идеоложка на подривната джендър теория е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. Един „посредствен ум“ не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие! Джудит Бътлър е лесбийка. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът й са женски и биват разпознати от всеки като женски! Тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. (!?) И понеже не може да преодолее Великата Природа с биологичния пол и различието в „половите органи“ – жената/мъж Джудит - създава изкуствено налудничава теория. Как така тя ще има тяло на жена, пък иска да е мъж! И отгоре на това – мъжете съществуват! Развива сложна теория, опакована в един философски изкуствен език, чрез подривно "преозначаване и размножаване" на половите идентичности. Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността (!?), но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави. (!?) В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт: пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма (интегрирането на джендъра)! (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.) По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата. !!! Еднополово ориентираните радикални феминистки заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените! Те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките! Те воюваха за преобразуване на обществото, „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената!... http://epicenter.bg/article/Globalnata-seksualna-revolyutsiya/144614/11/0 ------- ЗАЩО ТОВА ТРЯБВА ДА НИ ОЧАКВА? Може ли НЕНОРМАЛНОСТТА да подлуди цяло едно човечество?!
888 на 17.01.2018 в 16:35
От писанието излиза че Джендерът е един много духовно извисен и свръхинтелектуален педераст - дотолкова че чак е безплътен, неосезаем и абстрактен - създание обитаващо други светове. . Заради тази характеристика трябва да паднем по гръб и да му се възхитим от нуждата му да си развява "байряка" .
Helleborus на 17.01.2018 в 17:05
Едно е сигурно, никога до сега в цялата човешка история, сексуалният живот на човека не е бил тема за разговор в обществото, сред интелектуалците и в политиката, та дори в ежедневието на хората. Каквото и да са правили в интимен план, те са считали това за лично. Едно от най-отвратителните неща днес е принудата на хората да говорят непрекъснато на сексуална тематика и то публично. Създава се впечатлението, че половите теми трябва да изместят всичко останало и да бъдат непременно публични, много циничен поглед към живота. Политическата сцена е като пижамено парти на пубертети. Всичко това няма смисъл да се говори изобщо от политици. Ако г-жа някоя си се чувства окована от пола си и е написала книга, нека който иска да я чете и да става флуиден или какъвто иска. Но също така остава и моето право да ги считам за заблудени и да говоря за тези заблуди на който иска да ме чуе. Да не забравяме, правата са винаги в двете посоки, затова политиката не може да ВЗЕМА СТРАНА в нашия дебат. Нали имаше плурализъм? Аз ще си възпитавам децата в истината, която аз знам, неопределените нека си дуднат както желаят. Макар да ме е жал за децата им, няма да се намеся. Защото те ще пораснат и ще изцелеят, ако има останало здраво общество, където да се подслонят. Но целта е здраво да не остане, ето тук е проблема на проблемите! Законите не могат да третират подобна тематика императивно! От къде е сигурна лесбийката или хомосексуалният, че собственото му дете някой ден с разбита и наранена душа, няма да потърси различен тип среда, с различни ценности? Че няма да бъде гладно и жадно за нормалност? Че няма да бъде изморено и отвратено от това мислене? Никой няма право, заради болните желания на няколко души, да пипа закони и учебници, с цел да изличи всички останали гледни точки. Полът може да оковава някой, но той поне е естествен. Докато отнемането на половата идентичност е насилствен процес, следствие на философски човешки мъдрувания.
Борислав на 17.01.2018 в 17:46
отврат
Теория на ПРЕЛИВАЩИТЕ СЕ джендър-нюанси. на 17.01.2018 в 18:03
Става дума за МАШИНАТА — за скафандъра, който „душата“, оказала се в условията на ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ, нахлузва върху себе си, за да стане видима, различима и способна да функционира в ГРУБИЯ МАТЕРИАЛЕН СВЯТ на веществата (и на останалите скафандри, които образуват т.н. „общество“). Преди да нахлузи скафандъра си, душата наистина е „ангелоподобна“ — сиреч, няма такива атрибути като пол, които имат смисъл само при земните условия: при които трябва да се мисли и за продължението на РОДА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ. Душата без био-скафандъра „тяло“ е само някаква блуждаеща енергийна еманация, която няма мисли, няма чувства, няма интелект (интелектът е само средство за оцеляване при „планератните условия“), няма дори интуиция — все неща, които са свързани с Първата и Втората Сигнална Система на особеното вещество в скафандъра, наречено „мозък“. Вероятно душата е само ВОЛЯ и нищо повече. Може да се предположи, че тази ВОЛЯ-душа е емисар на космически компактни формации от спиритуално естество, които сме склонни да ОБОЖЕСТВЯВАМЕ. След като получи своя скафандър — тяло, — душата се превръща в личност. Ако се наложи да се абстрахираме от ролята на душата като емисар на въобразеното от нас Божество, то пред нас е нещо, което би трябвало да назоваваме ИНДИВИД и нищо повече. Встъпвайки в ролята си на личност, душата унаследява от Създателя на Размножителния Проект на Планетата отговорността да проявява сексуална активност в резултат на която се реализира КОНФЕКЦИЯТА от БИО-СКАФАНДРИ — тела — за новите души: за енергийните еманации, които ще бъдат призовани за нова „емисарска дейност“. В това се състои «продължението на рода человеческий», който макар да е една вторична задача на индивидите, всъщност е животрептущо важна. Но за да се произведе нова партида „скафандърна конфекция“, е нужно взаимодействието на два ОТЧЕТЛИВО-РАЗЛИЧНИ биологически пола — женски и мъжки. Следователно развлекателната (за тогова или оногова) идея за „джендъра“, който може и да не бъде женски или мъжки, трябва да се игнорира. Ако някому това не харесва — да се сърди на г-н Създателя (на Размножителния Проект на Планетата Земя); според някои вещи умове това трябва да е самият Луцифер!… Някой обаче се е намесил и е объркал плановете на Луцифер: направил е така, че да бъде размито отчетливото разграничаване на двата пола до цяла гама от НЮАНСИ. В единия край на скалата е Женското начало, в другия край на скалата е Мъжкото начало. Очаква се, че по средата на скалата ще има точка на равновесие — Женскостта ще е точно толкова, колкото е и Мъжкостта. При това положение възниква предизвикателството, че трябва да решим — регистрирайки всеки нов индивид във формулярите на административната отчетност — от къде до къде да считаме (по скалата), че се касае за МЪЖ, от къде до къде — за ЖЕНА и от къде до къде — за НЕУТРАЛНО ИЗЧАДИЕ.
Дръндорков на 17.01.2018 в 18:13
Ужас.
Любопитна подробност на 17.01.2018 в 18:38
Авторката е преподавател в йезуитския колеж в Париж. Зилоти има и "там"... Колкото до статията - цялата статия представлява една псевдо-профетическа истерия изпълнена, естествено, главно в бъдеще време - без аргументи и дори без приблизителна статистика.
ако хан Аспарух е знаел ... на 17.01.2018 в 18:50
Ако хан Аспарух е знаел, че след 1300 години мъжете, които е повел от степите на Азия към Европа ще станат джендъри, нямаше изобщо да яхне коня.
Чудесно щеше да бъде, на 17.01.2018 в 19:13
ако авторката беше привела данни, след като Аржентина и Австрия са въвели х възможност за полова иденитфикация - колко граждани са се възползвали от нея. Обзалагам се, че не влизат дори в критерия за статистическа грешка. Сиреч, много шум за нищо. Дори свръх-либералните ти майка и баща да попълнят квадатчето за пола с х, ти винаги ще имаш избор да го замениш с м или ж. Къде е трагедия тук? Да не би някой да си гледа акта за раждане, за да реши към кой "джендър" да се определи? И въобще какво общо има това с настоящите спорове за Истанбулската конвенция, които въобще не се занимават с този въпрос?
висок на 17.01.2018 в 19:18
Мдаа, третия пол вече е сигурен и в БГ. Да се подготвим и за узаконяване на содомията! Не се смейте, след педерастията ще изпълзят и тези. Тях при ЛГБТИ ли ще ги прилепим или ще правят нова асоциация на извратеняците. Не ме разбирайте погрешно, не съм против педерастията, тя е медицинско състояние, против съм всички да ставаме такива, дори и по документ!
Още по-чудесно щеше да бъде, на 17.01.2018 в 19:35
ако изобщо не се поставяше въпроса за определяне на пола според хрумванията на тоя или оня. Ако мъж се самоопредели за Наполеон, му дават направление за психиатър, но ако се самоопредели за жена, това било в реда на нещата. Дай сега да запишем детенцето с третия пол, пък то, като порасне, да се самоопредели.
Още по-любопитна подробност на 17.01.2018 в 19:46
Не разбирам защо изчезна коментарът ми, че ако авторката е йезуитка, то Джудит Бътлър и Жак Атали са юдеи. Известно е в цял интернет и неговите околности. Или споменаването на религиозната принадлежност на опонента се разрешава само на правоверни соросоиди?

Напиши коментар