Джамал Хашоги – убийство при закрити врата

Рядко има толкова добре „документирано“ убийство като това на 59-годишния саудитски журналист Джамал Хашоги, който влиза на 2 октомври 2018 г. в саудитското консулство в Истанбул, за да получи официални документи за встъпване в брак и излиза оттам във вид на труп, разфасован в няколко чувала. Влизането му в сградата, посрещането, разговорите, които провежда с палачите си – всичко е записано и се съхранява. Консулството е пълно с „бръмбари“ и турското разузнаване разполага с аудиозапис на случилото се, включително и на подготовката, което не оставя никакво съмнение в умишления характер на убийството. Специалният доклад на ООН по случая, публикуван в края на юни 2019 г., съдържа избрани откъси от тези записи, но голяма част от съдържанието им вече беше публикувана: първо в книгата на трима разследващи турски журналисти, а после и в различни вестници, сред които „Ню Йорк таймс“.

Така че хронологията на събитията е приблизително известна: саудитският екип, под ръководството на офицера от тайните служби Махер Абдулазиз Мутреб, известен с близостта си до принц Мохамед бин Салман, казва на журналиста, че му е разпоредено да го върне на всяка цена в Рияд. Хашоги отказва, тонът се покачва, връзват го и го заплашват. Когато започва да крещи, агентите му запушват устата, въпреки протестите му, че е астматик. Десет минути след влизането му в консулството, журналистът умира. Именно тогава на сцената влиза доктор Салах ал Тубайги. Специалистът по съдебна медицина е пристигнал специално от Саудитска Арабия за нарязването на трупа, което ще улесни пренасянето и унищожаването му. На записите се чува ясно как присъстващите  нареждат върху масата „уредите“ на добрия доктор. После, при по-внимателно вслушване, се разбира, че той разрязва тялото, затруднява се на ставите, диша тежко.

Приносът на доклада на ООН, изготвен от французойката Агнес Каламар, е в това, че хвърля по-прецизна светлина върху контекста, в който се случва това, което хладно назоваваме „незаконна екзекуция“. Какво става преди и след трагедията и каква е ролята на участниците в нея, включително на турските власти.

Научаваме малко повече подробности за самия Джамал Хашоги, както и за младата му турска годеница Хатидже Ченгиз, която саудитските власти се опитват да дискредитират, като внушават, че не става дума за любовна история и че госпожица Ченгис всъщност работи за Катар...Докладът описва подробно и обстоятелствата, които съпътстват фаталното посещение на Хашоги в саудитското консулство в ранния следобед на 2 октомври 2018 г.

Джамал Хашоги щеше да навърши 60 години на 13 октомври 2018 г. Поради дългата си кариера на журналист е близък с някои членове на саудитското кралско семейство, познава лично и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. На младини симпатизира на умерените ислямистки движения като „Мюсюлмански братя“, но по-късно еволюира към по-либерални позиции, особено по отношение на свободата на словото. Настоятелно  пледира за създаването на независима медийна платформа, която да обедини арабоезични журналисти, желаещи да работят извън официалната пропаганда и контролираните медии. По-известните саудитски дисиденти обаче не припознават Хашоги за „свой“, упреквайки го, че никога не напада открито кралското семейство.

Заради острите му критики срещу Доналд Тръмп през 2016 г. саудитските власти му забраняват да пише във вестниците, да се показва по телевизията и да участва в конференции, насърчавайки го да избере пътя на изгнаничеството през 2017 г.  

Установява се във Вашингтон, пише за „Вашингтон пост“ и в Туитър, където има над 2 милиона последователи. Негови приятели твърдят обаче, че животът му бил тъжен и изпитвал материални затруднения. Съпругата му, която остава в Саудитска Арабия, е принудена да се разведе, а на някои от децата му е забранено да напускат страната. Често изразявал безпокойство за бъдещето си и това на своите близки, както и опасения, че може да бъде подложен на натиск. Но едва ли е допускал, че Рияд ще прибегне до насилие.

През май 2018 г., на конференция в Истанбул, журналистът се запознава с 36-годишната турска докторантка Хатидже Ченгиз. Младата жена познава добре работата на Хашоги и му се възхищава. Между тях пламва любов и Джамал иска по надлежния ред ръката на госпожица Ченгиз от баща й. В началото той се колебае - разликата във възрастта го смущава и той поставя някои условия: бракът трябва да е граждански, а не само религиозен, годеникът трябва да купи жилище в Истанбул и да го регистрира на свое име и на името на бъдещата си съпруга. Остава само една досадна формалност: официален документ от саудитските власти, че е разведен и може да се ожени повторно. Тъкмо за да се сдобие с въпросния формуляр, Хашоги отива за първи път в консулството в Истанбул на 28 септември 2018 г. От този момент нататък събитията се ускоряват.

Джамал Хашоги и годеницата му Хатидже Ченгиз

Саудитските служители посрещат любезно сънародника си, но му съобщават, че документът не може да бъде издаден веднага. Молят го да дойде за получаването му на 2 октомври. Едва излязъл, един от служителите в консулството (чиято самоличност не е установена) звъни на Махер Абдулазиз Мутреб в Рияд. Двамата събеседници не могат да повярват на късмета си: дисидентът Хашоги, когото режимът се опитва всячески да върне в Саудитска Арабия, смятаният за близък до ненавижданото от режима движение „Мюсюлмански братя“, им е дошъл на крака и ще се върне отново след пет дни! Незабавно е решено да се организира отвличането му, с активното съдействие на консула. Още на 29 септември, както свидетелстват записите от камерите за видеонаблюдение на летище „Ататюрк“, трима души от консулството отлитат за Рияд, откъдето се връщат на 1 октомври, придружавани от още трима мъже. Дипломатите резервират хотелски стаи и апартаменти в Истанбул за 10 души. Обаждат се на високопоставен служител с кодово име Гозан, който има къща на брега на Мраморно море и той потвърждава, че къщата е свободна и може да бъде използвана при нужда.

На 1 октомври служителите в консулството са уведомени, че на другия ден пристига специална „комисия“ от Рияд и в следващите два-три дни се забранява достъпа до втория етаж на неоторизирани лица. На служителите, които не са саудитци, е наредено да не идват на работа на 2 октомври или да напуснат сградата не по-късно от обяд. На 2-ри сутринта 9 души с дипломатически паспорти  кацат с частен самолет в Истанбул. Багажът им, както е прието, не се проверява от турската полиция. Имената на петнайсетте членове на екипа (шестимата, пристигнали предишната вечер и сегашните деветима) са известни. Освен Мутреб и доктор Тубайги, останалите са предимно хора от службите за сигурност и от разузнаването, повечето приближени до принц Мохамед бин Салман и неговото обкръжение.

Сутринта на 2 октомври Джамал Хашоги получава обаждане да се яви в консулството в 13,30 часа. Аудиозаписите разкриват смразяващия разговор между Мутреб и Тубайги. „Ще може ли да сложим дънера в чувал?“, пита първият. „Не, много е тежък - отвръща лекарят – ще го окастрим, не е проблем. Ако го нарежем на парчета и го сложим в найлонови чували, ще стане“.

Малко след 13 часа се чува отново гласът на Мутреб, който пита дали „жертвеният агнец пристигна“. „Пристигна“, потвърждава друг глас в 13,13 ч. Журналистът е въведен директно в кабинета на генералния консул, където му обясняват, че Интерпол е издал заповед за арестуването му и той трябва да бъде върнат в Рияд. Хашоги възразява с аргумента, че срещу него няма повдигнато обвинение и че е предупредил близките си навън (най-вече своята годеница, на която е оставил телефона си от страх да не му го конфискуват). В 13,22 ч. Мутреб му нарежда да изпрати съобщение на сина си, че всичко е наред, но известно време няма да може да му се обажда.  Журналистът отказва, протестира. Нареждат му да си съблече сакото. Един глас му обяснява, че ако не оказва съдействие, знае „как ще свърши всичко това“. За последен път прозвучава гласът на Хашоги, който пита тревожно какво смятат да правят, „наркотик ли ще му инжектират“, после се чуват странни шумове. Турските полицаи, изследвали записа, стигат до заключението, че жертвата е била удушена или с найлонов плик, или гърлото му е прерязано с корда.  В 13,39 ч. вече се чува ясно шумът от включването на резачката.

В 15 часа в проследяването се включват и камерите за видеонаблюдение, разположени из целия град. Те заснемат как трима мъже излизат от консулството, натоварени с няколко големи чувала и един тежък куфар, след което се качват в две дипломатически коли. След по-малко от час сградата напуска мъж, видимо облечен в дрехите на Хашоги, взима такси до Синята джамия, влиза вътре, след малко излиза преоблечен в други дрехи и изхвърля найлонов плик в кошчето. 

В 16,41 ч., притеснена от забавянето на годеника си, госпожица Ченгиз се обажда на телефонния номер, който Джамал Хашоги й е оставил за спешни случаи. Човекът отсреща реагира незабавно, сигнализира мрежите на саудитските дисиденти, живеещи в Турция, и звъни директно в кабинета на Ердоган. На когото докладват след няколко минути и той обещава да изпрати свой представител на място. Приятелите на Хашоги звънят и на саудитския посланик в Анкара , който обещава да проучи случая – но така и не се обажда – събират се пред консулството и информират медиите.

Малко преди 17 часа Мутреб и още двама души напускат дипоматическото представителство и се отправят към летището, където ги чака частен самолет, пратен специално за тях от Рияд. Самолетът излита в 18,30 ч., прави междинно кацане в Кайро, където пътниците преспиват една нощ, преди да отлетят за Саудитска Арабия. Малко по-късно доктор Тубайги и други двама саудитци също се отправят към летището. Турската полиция е вдигната под тревога, но те минават граничния контрол безпроблемно и се присъединяват към други четирима души от екипа. Всички те излитат с частен самолет до Дубай, после до Рияд, където пристигат на 3 октомври. Същата вечер последните двама хартисали пратеници на Рияд също напускат безпроблемно Турция с редовен полет.

Вечерта на 2 октомври турските власти започват разследване. Първоначалната версия е отвличане. Екип от специалисти се заема да дешифрира аудиозаписите от сградата на консулството. Сложна и времеемка работа, която обаче им помага да стигнат до първоначалното заключение: Хашоги най-вероятно е бил упоен, след което е ексфилтриран от сградата в чувал или голям сандък. На наблюдателните камери се вижда как някакви хора горят неидентифицирани предмети в задния двор на сградата.

На 3 октомври сутринта целият персонал на консулството е предупреден, че достъпът до втория етаж на сградата е забранен до второ нареждане, а през това време саудитските власти публикуват официално изявление, в което се казва, че Джамал Хашоги е напуснал сградата жив и здрав и че Рияд е разтревожен за сигурността на своите граждани. В Анкара вече са наясно със ситуацията, тъй като говорителят на президента Ердоган опровергава изявлението, а турците настояват пред саудитците веднага да им предадат журналиста.

На 4 октомври турското министерство на външните работи изисква от саудитския посланик в Анкара да изясни ситуацията. Той твърди, че нищо не знае. Междувременно полицията напредва: тя вече е убедена, че Хашоги е бил убит и докладът й е ръцете на президента. На другия ден турският съд издава разрешение за обиск на помещенията в саудитското консулство, но се сблъсква с дипломатическия имунитет. Камера показва служител, който старателно чисти една от консулските коли. Същевременно Мохамед бин Салман проговаря за първи път по темата в интервю за „Блумбърг“ и определя тревожните информации като „слухове“.

На 6 октомври сутринта 10 души от саудитските тайни служби (Мабахит) пристигат със самолет в Истанбул. Междувременно консулът кани журналисти от „Ройтерс“ да огледат помещенията, за да се уверят, че Хашоги не е там и ги уверява, че властите в страната му правят всичко възможно да го открият. Когато един от репортерите го пита дали някоя от многобройните камери в сградата не е заснела визитата на безследно изчезналия, той отвръща „не“. Същата вечер турската полиция повдига версията за убийство, при това предумишлено.

Седмица след събитията, на 9 октомври, саудитците най-накрая се съгласяват да отворят вратите на консулството за турския разследващ екип. Но Рияд поставя своите условия: никакви криминалисти, огледът на помещенията да се извърши само визуално, Анкара да предостави списък на разследващите и подробно описание на методите, които ще се използват, и най-вече – да предаде на саудитците персоналния компютър и телефоните на Хашоги. Турците отказват и съдът издава нова заповед за претърсване.

Протестиращ с маската на престолонаследника Мохамед бин Салман пред саудитското консулство в Истанбул

На 10-ти сутринта аферата става публично достояние, след като турски вестник разкрива самоличността на 15-те членове на екипа, заподозрени за убийството на Хашоги. Саудитски всекидневник определя публикацията като „fake news“ и твърди, че въпросните заподозрени са най-обикновени невинни туристи. Президентът Ердоган и крал Салман обсъждат за първи път аферата в телефонен разговор и решават да създадат смесена анкетна комисия. Същия ден в Истанбул пристигат още двама агенти на тайната полиция Мабахит. Турското разузнаване проучва техните досиета и открива, че двамата мъже са експерти съответно по генетични тестове и криминални престъпления. 

На 12 октомври турските съдии издават нова заповед за обиск и агентите на Мабахит пристигат в консулството. Остават там до следващата сутрин, после отново се връщат на 13-ти вечерта и на 14-ти. За полицията няма никакво съмнение: извършва се почистване на терена.

На 15 октомври в играта се включва американският президент Доналд Тръмп. Той съобщава в Туитър, че е разговарял за случая с Мохамед бин Салман, който го уверил, че не знае нищо. Американският президент лансира следната хипотеза: ами ако  Хашоги е жертва на неконтролирани убийци, действали на своя глава? Натискът от турска страна се засилва, свикано е спешно заседание, на което се обсъжда възможността за ново претърсване в сградата на консулството. Този път преговорите  завършват с успех и в 19, 18 ч., тринайсет дни след смъртта на журналиста, турските разследващи са допуснати до местопрестъплението, придружени от саудитските им колеги. В кабинета на консула не са открити следи от кръв или ДНК. В една от съседните стаи са открити странни петна с помощта на луминол и ултравиолетови лъчи, но резултатът от анализите не е убедителен. На следващия ден е извършен оглед на резиденцията на консула. Следовото куче души около хладилника, но разследащите не откриват вътре нищо смущаващо. Искат разрешение за претърсване на кладенеца в градината, но консулът отказва. На 17-ти сутринта турските власти с изненада научават, че саудитският дипломат е напуснал спешно страната. Според мълвата бил уволнен, но никой в министерството на външните работи не е уведомен.

Доналд Тръмп и саудитският крал Салман изпълняват ритуален танц със саби, 2017 г.

Чак на 19 октомври Саудитска Арабия допуска официално, чрез специално изявление на главния прокурор, че Джамал Хашоги най-вероятно е убит по време на посещението си в консулството. Магистратът споменава за сбиване между Хашоги и служителите на консулството. Крал Салман незабавно разпорежда преструктуриране на службите за сигурност и възлага задачата на сина си, принц Мохамед бин Салман. Уволнени са няколко високопоставени служители.

Ден по-късно саудитските власти заявяват, че благодарение на предоставените от турската полиция сведения, са установени и разпитани голяма част от заподозрените. От самопризнанията им ставало ясно, че първо са се опитали да убедят Хашоги да се върне в Рияд, но след като той отказал, се стигнало до сбиване и до внезапната смърт на журналиста. Впоследствие агентите се опитали по своя инициатива да прикрият случая. В интервю за американския канал „Фокс нюз“ ръководителят на саудитската дипломация ги нарича „хулигани“, превишили правата си. Той потвърждава задържането на 18 заподозрени, сред които и екипът от 15 души, чиято самоличност е разкрита от турската преса.

На 25 октомври, докато в Турция продължават обиските, следва нова изненада: саудитският главен прокурор заявява, че според последните доказателства става дума за предумишлено убийство. Като уточнява, че тъй като заподозрените са саудитски граждани и са задържани на територията на Саудитска Арабия, ще бъдат съдени в родината си.

На 15 ноември прокурорът най-после прецизира версията си: първоначално убийците искали да отведат Хашоги на по-дискретно място, но след като оказал съпротива, му инжектирали приспивателно и той починал от свръхдоза. Ръководителят на екипа, чието име не се назовава, повикал от Рияд експерт-криминалист, който да заличи следите от драмата, без знанието на висшестоящите. Според прокурор петима от задържаните са направили пълни самопризнания. От общо 21 разпитани свидетели в рамките на разследването 11 са с повдигнати обвинения за убийство, а 5-ма получават смъртни присъди. 

И оттогава не се случва нищо. Или поне нищо съществено.  

Докладът

Тази статия е написана въз основа на информацията, съдържаща се в официалния доклад на ООН, представен на 19 юни 2019 г. пред Съвета по правата на човека в Женева. Специален докладчик е французойката Агнес Каламар, бивш служител на „Амнести интернешънъл“. През януари тя е натоварена със задачата да проведе разследване за смъртта на Джамал Хашоги. В течение на 6 месеца провежда срещи със свидетели и официални представители в Турция, САЩ, Франция, Белгия, Великобритания и Канада. Прави опит да посети и Саудитска Арабия, но запитванията й са оставени без разглеждане. В доклада си от 100 страници тя подчертава, че е получила достъп само до 45 минути от записите, направени в саудитското консулство в Истанбул между 28 септември и 2 октомври 2018 г. Записите й били предоставени от турската полиция, която разполага с пълните 7-часови разговори, но не пожелала да разкрие цялото им съдържание (впрочем, в доклада се отбелязва, че консулството е предприело проверка за скрити микрофони на 27 септември, като саудитците са търсели да разберат къде са поставени „бръмбарите“, но явно безуспешно...). Госпожа Каламар уточнява, че не знае при какви обстоятелства и с каква цел е направен монтажът на получените от нея записи, които обединяват седем различни разговора. Обяснява също, че те са били прослушани в присъствието на преводач, но не й било разрешено да ги транскрибира и дори да си води бележки.

Процесът срещу убийците: голямата тайна

Разпитът на 11-те обвиняеми за убийството на Хашоги от саудитското правосъдие започват на 3 януари 2019 г. Поне трима от тях излагат една и съща версия за събитията: Джамал Хашоги се развикал, запушили му устата, в резултат на което издъхнал. На 31 януари член на семейството на убития е поканен да присъства на разпитите, а на 1 април саудитските власти съобщават, че децата на г-н Хашоги са получили щедро финансово обезщетение. Твърдение, което един от синовете на журналиста – Салах, веднага опровергава.

Представители на постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай) и на турските власти също са поканени да присъстват на разпитите и съдебните заседания, но без преводач и под условие, че ще запазят в тайна чутото. Процесът се провежда при закрити врати, някъде от края на април и началото на май, но никой не знае докъде е стигнала процедурата (нито каква е съдбата на 11-те души с повдигнати обвинения за убийство). Специалният докладчик на ООН заяви, че това е нарушение на международното право и призова за отмяна на настоящия процес.

На форума на Г-20 в Осака на 29 юни годеницата на Джамал Хашоги - Хатидже Ченгиз, призова световните лидери да окажат натиск на Саудитска Арабия. Тереза Мей се отзова на апела, а Реджеп Тайип Ердоган заяви на пресконференция, че „някой“ харчи „огромни пари“, за да възпрепятства разследването. Пак в Осака Доналд Тръмп посочи, че независимо от съдържанието на доклада на Агнес Каламар, засега няма основание да се замесва Мохамед бин Салман в убийството.

В доклада на ООН изрично се подчертава, че въпреки липсата на преки доказателства за съпричастност към убийството, е „изключено“ Мохамед бин Салман да не е бил в течение на аферата още от самото начало. Настоява се и за по-задълбочено разследване, което би доказало това по безспорен начин.

Превод: "Гласове"