Джони, Джеки и Чарли? Мани ги тия тримата с кучешките имена!

<p><strong>Времената бяха абсурдни, да, знаехме, че между нас гъмжи от слушалки,</strong></p> <p><em>разказва Джеки в интервюто, което даде специално за &bdquo;Гласове&ldquo;. </em>Веднъж дойдоха да ме кандърдисват да влизам в партията. Казах им, че всичко добре разбирам, ама аз сега тръгвам в професията. Нали ако вляза в партията и тръгна напред, всички ще кажат: <em>Ей го, тоя ги използва.</em> Няма да е хубаво. След това дойдоха други, които ме увещаваха: <em>Вие само ще ни сътрудничите, понякога ще ни давате малко информация. </em>Казах им: <em>Вижте какво, вие знаете кои са моите родители, знаете от какъв род съм! </em></p> <p><strong><em>Ако стане нещо, аз първи с пушка ще изляза да браня Родината и нашия строй! </em></strong></p> <p><em>Обаче да пиша как некой разказвал вицове против партията, ами че то аз ги разказвам вицовете, аз пускам такива шеги&hellip; Как да напиша, че некой друг е направил такова нещо? Моля ви се! На мен можете да разчитате, но такива неща&hellip; Още повече &ndash; не обичам да пиша.</em> Оставиха ме. Но виж какво, според мен нас просто са ни отписали. Видели са, че сме несериозни хора, на които не може да се разчита. Нали го знаеш тоя лаф:</p> <p><strong>Джони, Джеки и Чарли? Мани ги тия тримата с кучешките имена! </strong></p> <p>Предполагам, че сме имали по-несериозен вид в техните очи, та затова не са ни закачали.&nbsp;Някои колеги много ни се ядосваха, защото виждаха колко весело и радостно живеехме. Не обръщахме внимание ни на това, ни на онова. А и филмите, които правим (и тогава и сега), все едно &ndash; хоп! &ndash; за три дни сме ги направили! С лекота, да! Ама знаеш ли зад тази лекота колко труд има&hellip; А те гледат как хората ни се радват, как ръкопляскат. И завиждат. Спомням си, бяхме на някакъв купон, ние се веселим както си знаем, а един се приближи към нас и казва:</p> <p><strong><em>Вие сте шутовете на социализма! </em></strong></p> <p>Тогава Джони му отговори хубаво. Каза му: <em>Виж какво, не знам дали е така, но знам, че по време на феодализма единствено шутовете са имали някакъв шанс да си опазят достойнството.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><strong>&bdquo;Гласове&ldquo; публикува разкази и спомени на двама от тях &ndash; Джони и Джеки. Очаквайте третата история, разказана от 1 л. eд. ч., тази на Чарли. &nbsp;</strong></em></p> <p>&nbsp;</p>