Демократическият ЦК затъна в украинското блато, което сам изкопа

Демократическият ЦК затъна в украинското блато, което сам изкопа
Последните три години в САЩ минаха под знака на борбата за оневиняване на партийната фаворитка Хилари за загубата от Тръмп в 2016 г. От миналата седмица нова буря „кърши клонове“ – борбата за оневиняване на партийния фаворит Байдън за предстоящата му загуба от Тръмп в 2020 г.

 

 

 

Предисторията на скандала е добре известна, макар демократите да страдат от амнезия. Вицепрезидентът Байдън взе активно участие в логистиката на преврата в Украйна през февруари 2014 г. Това всъщност беше отмъщението на Обама за унижението от Путин в Сирия през есента на 2013 г. 

 

В разгара на безредиците, в прословутия изтекъл телефонен разговор („F*ck the EU”) на заместник-държавния секретар Виктория Нуланд с посланика на САЩ в Киев, последният я моли: „Да опитаме да привлечем някоя международна личност да дойде да помогне да го акушираме това нещо“. Иначе превратът може да се провали! И тя обещава: „Съливан (вицепрезидентският съветник по националната сигурност) дойде директно при мене и каза, че имаш нужда от Байдън, и аз му казах: сигурно, утре... Байдън е навит.“ 

 

Нищо чудно, че след успеха на преврата Байдън става неофициалният „цар“ на Украйна: назначава премиери, магистрати, шефове на парламентарни комисии. Съчетава, както се оказва – по стар обичай, политическото влияние с личния си бизнес. Синът му Хънтър е назначен за член на борда на най-големия украински газов холдинг „Бурисма“, собственост на олигарха Николай Злочевски, със заплата 50 хиляди долара на месец. 

 

Когато украинският главен прокурор Шокин започва разследване за корупция срещу холдинга, самият Байдън, както по-късно чистосърдечно се хвали на пресконференция, натиска президента Порошенко да уволни прокурора „за шест часа“, като го заплашва, че ще спре един милиард кредитни гаранции от САЩ за Украйна. Самият Шокин даде ясни като слънце показания по случая в рамките на друго дело и те бяха публикувани в края на миналата седмица. 

 

Постмайданска Украйна се оказва истинско Елдорадо за семействата на демократската върхушка. По същото време Девън Арчър, колега на Хънтър в инвестиционната фирма „Роузмонт Сенека“ и близък приятел на заварения син на държавния секретар Джон Кери – Крис Хайнц, също постъпва „на работа“ при Злочевски. Постъпва и самият Хайнц, но по-късно се отдръпва: семейство Кери явно е по-способно на морална рефлексия – или елементарно благоразумие – от семейство Байдън. 

 

Тези факти бяха изнесени и от „Уолстрийт джърнъл“, който също съобщи, че до 2014 г. украинският олигарх Виктор Пинчук е най-големият спонсор на фондация „Клинтън“ (с над десет милиона долара дарения) и че неговият „клиент“, депутатът в Радата Сергей Лешченко, дал на демократите компромата за Пол Манафорт, шефа на предизборния щаб на Тръмп. 

 

Публикуваният миналата седмица разговор на Тръмп с украинския му колега Зеленски от юли т.г. не подкрепя твърдението на демократическото ръководство, че Тръмп склонявал чужда държава да се намеси в изборите в САЩ в 2020 г., нито че е заплашвал със санкции. Това, което се чува там, е обикновена молба за правна помощ за разследване на действия на Байдън, които очевидно биха били престъпления и в САЩ, и в Украйна, ако се докажат – например подбуждане към насилствено сваляне на президента Янукович и търговия с влияние. Демократите страдат от пълна слепота по отношение безобразията и корупцията на своите. 

 

Новата им истерия срещу Тръмп не само няма да има шанс за успех дори и колкото предишната – за „руската връзка“ – но ще рикошира и ще нанесе тежък, може би фатален удар на самата демократическа върхушка. Истерията е много тежка. Дори прогресивният сайт „Интерсепт“, с големи заслуги за информирането около Ед Сноудън и Джулиан Асанж, сега дава трибуна на ексцентрични демократически активисти, кълнящи Тръмп, че използвал таен коварен софтуер, за да държи в тайна телефонния си разговор със Зеленски – това след публикуването му. Други се тюхкат, че не целият текст на разговора бил разкрит, защото те били го прочели на глас за 10 минути, а той продължил 30 минути – всъщност с превод и мънкане. Държавният секретар Помпейо се оплака, че демократите в Конгреса притискали чиновниците му да нарушават закона, като доносничат срещу Тръмп. 

 

Така беше и с доклада на Робърт Мълър – месеци, след като той тури чертата на „руската връзка“, демократите, както казват американците, отказваха да приемат „не“ за отговор, не примиряваха с действителността. Дори заболелият от сърце Бърни се присъедини към хора за импийчмънт. От демократическите кандидати засега само Тълси Габърд се дистанцира от истерията срещу Тръмп. 

 

Междувременно и Зеленски падна жертва на американските „либерални“ медии, които го прекръстиха „Моника Зеленски“ и в последните дни буквално го разсипаха от подигравки, и то на долнопробно, жълто равнище. Предизборното разцепление между фракциите „Тръмп – Зеленски (тук се „подразбира“ и Путин)“ и „Байдън – Порошенко“ е необратим факт. Под неговия знак явно ще премине и президентската кампания догодина, освен ако Байдън не бъде ретиран, за което засега няма сериозен шанс, и втората следизборна битка на разбитите демократи срещу Тръмп. 

 

Украйна е случайна „колатерална“ жертва на вътрешноамериканската партизанска борба, както и у нас„Южен поток“ падна жертва на украинската криза. Такава е логиката на постамериканския свят. В момента Тръмп громи Украйна от периода преди Зеленски като „най-корумпираната държава в света“. На срещата в  ООН бащински посъветва Зеленски „най-добре двамата с Путин да се разберат“ – по съветски? 

 

Че двамата могат да се разберат по съветски – по-точно по руски (российски) – няма съмнение. Крайните, истеричави украинисти не са чак толкова много и все повече додяват на огромното мнозинство украински граждани – 80% рускоезични и, предполагам, вече 90% – постсъветски носталгици. Споменавал съм за моя приятел, украински дипломат, който в разговор за София Ротару използва израза „нашата руска (российская) естрада“... 

 

В петък излезе интересно видео от „срещата на регионите“ в украинския град Житомир, дето от трибуната белоруският бащица Лукашенко говори за нуждата от активизация на търговията между Минск и Киев и че „да, Владимир Александрович“ (Зеленски), тази среща на „регионите на Русия“ (многозначителна грешка на езика!) е най-подходяща за такъв разговор. „На Украйна!“, поправя го миролюбиво от място Зеленски. „Олеле!“ – съвсем не бездарно импровизира комедия Лукашенко. „Да не би да Ви нарекох и „Владимир Владимирович“?!“ Смехове, ръкопляскания в залата. Зеленски: „Слава богу, не“. 

 

Призивите на Оранжевия към американците чрез социалните медии за подкрепа срещу „преврата“ (както той нарича импийчмънта) срещат доста разбиране и 57% – а това е огромен процент – от участвалите в допитванията не подкрепят идеята за импийчмънт. Появи се успоредно и информация за бунт на група холандски парламентаристи срещу официално поддържаната досега версия „Обама“ за свалянето на МН17 в 2014 г. Те задават сериозни въпроси за ролята на Украйна в трагедията. Къщичката от карти на лъжата около Донбас може да се разсипе всеки миг. 

 

Разкритията на кампанията на Тръмп и особено на старата лисица Руди Джулиани, оставил вече маската на народен политик и префасониран в мастит, преуспяващ и нагъл адвокат, за престъпленията на Байдън в Украйна, които предстоят, ще имат разрушителен ефект и върху остатъците от репутацията на Обама, the blackface (бутафорната комедиантска черна маска) на американския империализъм, както го нарече преди време черният интелектуалец и автентичен левичар Корнел Уест. 

 

И ще фокусират вниманието на света върху заплахите, подкупите и изнудването като основен инструмент на американската външна политика изобщо. Канадският сайт „Глоубъл рисърч“ припомни някои класически примери. В 1991 г. като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН Йемен си позволява дързостта да гласува против „войната в Залива“. „Най-скъпото ви гласуване!“ – скърца зъби американската делегация. САЩ клъцват 70 млн долара помощ за най-бедната арабска страна; Саудитска Арабия гони над милион йеменски гост-работници. 

 

Американската whistleblower Катрин Гън разкри изнудванията на САЩ към страните от „коалицията на желаещите“, за да си осигурят подкрепа за втората си война срещу Ирак в 2003 г. – и отново тайни заплахи за спиране на помощи. 

 

Могат да се посочат и десетки други примери. Американската помощ за бедните страни е винаги обвързана с много военни, политически и бизнес „връвчици“ (англ. strings attached), да не говорим че и по размери тя далече отстъпва на помощта от другите богати страни, не само ЕС, но и Япония и дори миниатюрната Норвегия.  

 

Всичко това е много добре известно, но все пак друго е да се повтаря от самия президент на САЩ и цялата му предизборна кампания, и почти цялата му партия, и то всеки ден, и по десет пъти на ден, в продължение на година и нещо, колкото остава до изборите в 2020 г. 

 

Социалните медии са буквално наводнени от туийта на Тръмп с видеото, в което Байдън гордо разправя на журналисти как уволнил украинския прокурор, дръзнал да го разследва, как заплашил украинския президент със спиране на помощ от един милиард, ако това не стане „за шест часа“. 

 

Така Тръмп – милиардерът, капиталистът, империалистът – по неочакван, абсурден начин руши устоите на „либералния“ империализъм на уж „левите“ демократи – или поне прави невъзможно светът да приема последния сериозно. Постамериканският свят налага да си уточняваме понятията в движение. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Спиноза

    07 Окт 2019 16:35ч.

    Синът на Нанси Пелоси - Пол Пелоси, също е работил за газова компания, която е тясно обвързана с Украйна, както и Хънтър Байдън. Демократите разглеждат Украйна като хранилка за техните мързеливи, безделничещи и привилегировани деца. И така е било винаги, цялото богатство на САЩ, целият им фалшив гламур, са платени от ограбени и бомбардирани народи, по целия свят. Американската империя по бруталност и бандитизъм, надмина по-старата си кака Великобритания.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде стига си се мъчил в тая пуста опустяла Америка

    07 Окт 2019 16:41ч.

    Откакто си там, смени всички възможни ориентации

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ябълката

    07 Окт 2019 19:10ч.

    https://literaturensviat.com/?p=14052 Пред публика Горбачов и Елцин се държаха като политически противници, а в действителност и двамата бяха поддържани от Америка, при това от едно и също финансово учреждение. И олигарсите бяха създадени от задграничните кукловоди специално, защото беше решено в Русия да се сформира управляваща компрадорска класа. Когато Русия престане да се чувства колония или полуколония, когато руската власт престане да се озърта към англо-американската империя, а започне да се опира на своя народ, и местата на олигарсите ще изстинат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В голяма грешка си, ябълка

    07 Окт 2019 22:55ч.

    Никаква компрадорска класа няма в Русия. Има пълно срастване на власт и бизнес, което някои наричат олигархия, но по същество си е класическия феодален модел. Царят властва и раздава феоди на приближените си боляри, народът се кланя и търпи, интелигенцията я горят на кладата, но вече само в преносен смисъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • все по-непоносимо става

    08 Окт 2019 0:01ч.

    Ако Тръмп изкара още един манадат - с тях е свършено!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Линдън Ларуш

    08 Окт 2019 9:53ч.

    За съжаление, името на Линдън Ларуш не е достатъчно известно в страната ни. А между другото, този крупен американски икономист е един от главните опоненти на Международния валутен фонд, виден политически и обществен деец, отдал най-добрите години от живота си на борбата със световната финансова олигархия. Тази борба не е била лека: цели пет години Ларуш е трябвало да прекара в затвора, по обвинение в политически заговор. Но по целия свят се надига такава яростна вълна на протест, че се принуждават да пуснат Ларуш на свобода. Сега, когато в Русия явно е поет курс на ускорено вграждане в „световното общество”, ще ни е особено полезно да се вслушаме в мнението на Ларуш за глобализацията. Линдън Ларуш: Най-напред почувствах, че не съм съгласен с политиката на МВФ и Световната банка през 1945 година, когато служех в армията. Случи се в Индия и Бирма. Разбира се, като обикновен войник, много неща не разбирах тогава, но интуитивно се досещах в каква посока трябва да вървят политическите процеси. Както разбрах по-късно, моите виждания бяха по-близки по дух до възгледите на тогавашния американски президент Франклин Рузвелт. Веднага след войната Рузвелт, използвайки възраждащата се мощ на САЩ, реши да приключи с португалския, холандския, английския и френския колониализъм и да застави развитите страни да уважават правата на развиващите се. Той беше привърженик на международното икономическо сътрудничество, насочено към развитието на всички държави, а не само на някои индустриални държави. Но след това политическият климат в Америка се промени в лоша насока. Тя стана друга, вече не рузвелтовска страна, изповядваше възгледи, които ми се струваха омерзителни. И стана нещо ужасно: Америка сключи договор с Англия. Договор, който кардинално промени света, постави го на границата на унищожението. „Подбудител” на този процес беше Чърчил. Все пак до 1965 г. отношенията на САЩ със Западна Европа бяха приемливи. Да, имаше много проблеми, но страните се възстановяваха и развиваха своята икономика. В средата на 60-те години обаче ситуацията се промени. Америка се сдоби с политика, разработена от обществото на Мон-Пелерен и представена в Америка от някой си Милтън Фридмън, човек нищожен и глупав. Но той се харесваше на елита, защото беше един дол дренки с тях. И управляващите кръгове на САЩ възприеха неговата недалновидна политика, тъй като не им достигаше интелект да разработят по-сложна стратегия. Много ме безпокоеше какъв обрат взема така нареченото „световно икономическо развитие” и цялата ми дейност беше насочена към това, да разубедя страните да следват разрушителния курс, изработен от Милтън Фридмън. Той изповядваше съвършено фашистки икономически възгледи. До даден момент икономистите от типа на Фридмън се примиряват със съществуването на политически свободи в обществото, но когато тези свободи влязат в противоречие с техните икономически догми, Фридмън и подобните му се обявяват за отмяна на политическите свободи. Икономическа политика по рецептите на Милтън Фридмън е невъзможно да се води дълго без диктатура. През 1971 г. ситуацията се измени принципно, тъй като МВФ и световната банка обезумяха. Това беше и нравствено, и икономическо и политическо умопобъркване. Те решиха да се върнат към феодализма, който беше красиво наречен „глобализация” или „свободна търговия”. МВФ и Световната банка се захванаха да строят световна империя, вдъхновявайки се от примера на Римската империя. Особен размах придоби това през 1989-1999 г., след обединението на Германия и падането на СССР. Маргарет Тачър, Франсоа Митеран и Джордж Буш-старши фактически наложиха на света идеята за нова Римска империя – световна англоезична държава, управлявана от лондонското и нюйоркското Сити. Тъй като в света повече нямаше реално противодействие на глобализацията, МВФ и Световната банка вече не се стесняваха открито да проявят фашистката си същност. Те започнаха да провеждат в света политика на геноцид, хладнокръвно да изтребват населението на различни страни. Именно такава политика на геноцид се провежда сега и в Русия. Населението се унищожава умишлено. Хората, строящи новата Римска империя – поредната утопия – разрушават икономиката на суверенните държави и убиват, „съкращават” населението. Ключови организации от типа на МВФ, задействани в глобализационния процес, се контролират от правителствата на Англия, САЩ, Канада, Австралия. Те извършват масови убийства. Аз не ги критикувам – аз ги обвинявам! Тези хора са престъпници. Политиката на МВФ и Световната банка е също така престъпна, както и политиката на нацистите, тя води до гибел за населението. - В историята на развитието на Европа ясно се проследяват две тенденции, две основни линии: гръцка и римска. В продължение на хилядолетия те са се борили. Гръцката линия – това е християнството, римската – езичеството. Аз считам, че днешните строители на новата Римска империя са глупави, но и Нерон и Калигула не са се отличавали с големи умове. А колко са направили! Утопията, въплъщавана сега в живота, ще рухне в момента на своя най-висок разцвет. В какво е смисълът на тази утопия? – Преди всичко нейните строители унищожават днешните суверенни държави и провеждат малтусианска политика на изтребление на „излишното” население. В древната Римска империя, която била наследница на Вавилон, също се осъществявал контрол над народонаселението. Както и сега. Задачата на идеолозите на новата утопия е да създадат единна държава, контролирана от един център на банкерите, които по свой произвол ще решават кой да умре и кой да живее и да се развива. Иначе казано, олигарсите се стремят да завземат пълната власт над света.Бертран Ръсел – британски математик, философ, логик – бел. пр.). 1946 г. Ръсел специално подчертава, че е предложил да се разработва ядрено оръжие с една-единствена цел – да се установи властта на световното правителство. И тогава, и по-късно Ръсел призовава САЩ и Англия да се готвят за превантивна атомна бомбардировка на СССР, тъй като Сталин се възпротиви на идеята за преобразуването на ООН в световно правителство, в резултат на което суверенните държави щяха да се окажат унищожени. Последвалата скоро „Студена война” със Съветския съюз беше предприета именно с цел реализация на плана на Ръсел, изискващ разработката на ядрено оръжие, което ще помогне да се прокара пътя на световното правителство. Истинската същност на политическата игра се състоеше в това, че след смъртта на американския президент Франклин Рузвелт Британската империя и нейните съюзници, влизащи в така наречената Британско-американско-канадска асоциация (БАК), се опитаха отново да завземат властта над своята бивша колония – САЩ. А за целта се захванаха да насъскват едни срещу други САЩ и СССР, да провокират надпревара в ядреното въоръжаване. БАК с основание предполагаше, че двете страни ще отслабнат под бремето на тази надпревара и в края на краищата ще рухнат, прокарвайки път на световното правителство, в което главна роля ще играе Британската монархия под прикритието на БАК. Линията на Уелс и Ръсел бе активно поддържана от Хенри Кисинджър. Да, разбира се, само политика в областта на въоръжаването не е достатъчна. Трябваше да се промени манталитетът. И ето – за промяна на манталитета привържениците на световното правителство предприеха опит за „отместване на културната парадигма”. За целта се хвърли на масите антихристиянската идеология на „Новия век” – Ню-ейдж. Тази идеология възникна също в началото на ХХ век. До голяма степен тя израсна от теософията. Сред ключовите й фигури можем да споменем мадам Блаватска и известния сатанист Алистър Кроули. Фашизмът на Хитлер, така наречената „консервативна революция” – също са рожби на „Ню-ейдж”. И в зората на „Ню-ейдж”, и сега тази идеология е враждебна на християнството. Тя отрича, че човек е създаден по Божи образ и подобие, а вместо това внедрява в масовото съзнание представата за човека като развратно животно. Точно за това на масите беше хвърлена така наречената култура на рока, секса и наркотиците. Точно затова, вдъхновявайки се от примера на Римската империя, строителите на новата утопия започнаха да поддържат и пропагандират хомосексуализма и другите полови извращения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БЛУДНИЯТ СИН ДЯСНОТО И ФАРИСЕЙСКИ КВАС КОНСЕРВАТИЗМЪТ

    08 Окт 2019 10:01ч.

    Хитлер, така наречената „консервативна революция” – Хитлер: “Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество” https://www.dokumentalni.com/?p=3139

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Линдън Ларуш на 08.10.2019 в 09:53,

    08 Окт 2019 11:02ч.

    когато постваш подобно дълго четиво, не е зле да се поинтересуваш, какво е написано в него. Достатъчно е да видиш, че въпросният Ларуш дори не знае, кога е починал Рузвелт, останалото е някаква бърканица от налудничави твърдения на болен човек.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Във Русия

    08 Окт 2019 14:51ч.

    през цялото и съществуване, руснаците са подложени на командно силов натиск от царизма, после Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко, Горбачов, Елцин, Путин , Медведев и сега пак Путин ги карат да работят под страх от наказания репресии, убийства, чрез разстрели. Батюшката помешчик е биел крепостните селяни, ако не работят с нагайката. Император Александър втори през 1864 година е премахнал крепостничеството, но не е дал земя на селяните. После Сталин ги е разстрелвал или уморявал от глад при Голодомора, милиони са умрели при работата по построяване на тежката промишленост в Урал, с която са разбили германците и с която толкова се гордеят комунистите. Защото лагерниците в Гулаг са създали тази тежка промишленост, а пленените германци са възстановили икономиката на СССР след втората световна война. И сега пак насила се работи в Руската федерация, като ако има някой да протестира от новото младо поколение, то се осъжда на 3 до 8 години и вкарва в затворите. Целта е да се предизвика страх в младите. Но и младите и средното поколение искат власт на гражданите, на гражданското общество, което много бързо се създава сега в Руската федерация. Те не искат едноличната диктаторска власт на Путин и на около 200 семейства от бившето КГБ и олигарсите. Путин всячески се стреми да подтисне всякакви свободи на руснаците, които са записани в Конституцията на Руската федерация, и ако някой надигне глава да протестира, като напише дори плакат или на лист - думи на протест - бива осъждан на 3 или 8 години и въдворяван в колония или в тюрмата както казват руснаците. Сега има лавинообразно нарастване на негодуванието срещу Путин и спадане на рейтинга на Путин, за когото преди 2 години гласуваха 85% от хората в Руската федерация. Хората не искат едноличен диктатор, като Путин, който да е суверен в обществото, а искат демократична власт на гражданите, излъчващи партии, които да се споразумеят помежду си в държавата и да сключат обществен договор между гражданите и държавата - Конституцията - в преамбюла на която да бъде записано, че върховен суверен са гражданите в Руската федерация. И които да могат да работят свободно, като проявяват свободна инициатива и свободно творчество, а не да бъдат принуждавани насила с репресии и командно силови методи да работят. С една дума хората в Руската федерация искат свобода. Руснаците не са овце, които трябва да бъдат доени, стригани, колени, драни и изядени от Путин и олигарсите, а са лъвове, руска мечка, която се надига, за да изиска да бъде свободен народ от граждани, като всички страни в Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Гошо

    08 Окт 2019 20:27ч.

    Нима си мислите, че ако постът ви е по-дълъг от 5-6 изречения, някой нормален човек ще си губи времето да го чете?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • tester1

    09 Окт 2019 11:26ч.

    Бай Гошо не е зле да знаеш че именно мързела превръща човек в машина за ла*на

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Патриоти

    11 Окт 2019 18:21ч.

    Патриотизмът е ляв. Но всички дърпат на дясно. При частно здравеопазване и частни пенсионни фондове, къде ще се лекуват воюващите за родината, и какви пенсии. На само частно инвестиране, няма достъпни жилища и добра заплата и работа, което изгонва младите. А неглижираната социална услуга образование, достъпът на децата до добра храна, топлина и здраве, ще има ЛИ, здрави и грамотни войници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • tester1 на 09.10.2019 в 11:26,

    13 Окт 2019 9:35ч.

    Не сме толкоз прости, та да си мислим, че въпросният Ларуш сам е написал тоя чаршаф, щото е трудолюбив. Копирал го е. И никой не е задължен да се труди, та да разбере, какви налудничави неща са написани. Достатъчно е още от първите редове да види, че оня, уж американец, разправя какво бил правил Рузвелт след войната, когато вече е умрял.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гринго

    13 Окт 2019 17:25ч.

    "Сега има лавинообразно нарастване на негодуванието срещу Путин и спадане на рейтинга на Путин..." Сериозно? И колко е този рейтинг днес - 20%? 15%? Да го сравним с рейтингите на първите лица на ЕС и САЩ? Да, има някакво спадане в рейтинга след пенсионната реформа, която е много по-мека от нашата, но бе неизбежна... "... ако някой надигне глава да протестира, като напише дори плакат или на лист - думи на протест - бива осъждан на 3 или 8 години и въдворяван в колония..." Хайде бе! По-малко вярвайте на грантоядни "младежки" организации, дето и 0,5% не могат да вземат на избори в Русия. Избори, при които в огромното болшинство секции има видеонаблюдение в реално време. А иначе всички знаем как се организират платени протести от шепа лица, които "искат демократична власт на гражданите". И обученията "как да провокираме полицията, за да бъдем жертви". Виждали сме ги и у нас. Виждали сме и как в "евродемокрациите" полицията смила от бой гражданите, които "проявяват свободна инициатива и свободно творчество"... Колкото и да е тъжно на някои, Елцин вече е в по-добрия свят. А Русия няма да е безгласна буква в световната политика, като по времето на неговия възпитаван в американски ценности екип...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи