Чубайс: Светът се обърна наопаки. Такъв ужас в Давос помня само веднъж

Чубайс: Светът се обърна наопаки. Такъв ужас в Давос помня само веднъж
Най-точното описание на днешния Давос е усещането за ужас от глобална политическа катастрофа. Това коментира Анатолий Чубайс, бивш член на екипа на експрезидента Борис Елцин, днес председател на “Роснано”, в интервю за Иля Копелевич, главен редактор на Business FM.

 

- Анатолий Борисович, у нас всичко минава под знака на утрешното встъпване в длъжност на Тръмп и мога да кажа, четейки западните издания, с които сме свикнали, от CNN до “Файненшъл Таймс”, “Уолстрийт Джърнъл”, че Тръмп го критикуват хора от прогресивния елит. Какви са вашите впечатления? Поучават го, че протекционизмът е нещо лошо, че трябва да се борим с глобалното затопляне, че бъдещето не е на индустриалната икономика, а все пак на новите технологии и т.н. Учат го на всичко това. Такова е впечатлението, ако четете тази преса. В Давос по същия начин ли критикуват Тръмп, или гледат по-различно на него?

 

- Мисля, че “темата Тръмп” е важна, разбира се, имайки предвид утрешната клетва. Но честно казано, според мен е важен не толкова той самият, колкото като отражение на общата картина, и даже не отражение, а може би концентриран образ на тази картина. Затова, ако позволите, ще отговоря малко по-широко на въпроса ви, разглеждайки Тръмп цялостно. 

Бих започнал с това, че такъв ужас, който в момента изпитвам, с абсолютното мнозинство участници в Давос – за всичките години мое присъствие там, помня само веднъж. А тъй като познавам Давос – с ужас пресметнах, че вече от 25 години съм тук, това е дълъг исторически период, в който имаше само още един Давос със същото усещане на ужас. Това беше Давос от 2009 г., когато се разгръщаше глобалната световна финансова криза, всички се чудеха какво е това, криза в системата или криза на системата? Оказа се, че все пак е криза в системата. Някак го преживяхме. 

Днес, през 2017 г., степента на ужас е същата като тази от 2009 г. Всичко това се изразява с формулите: светът, построен след Втората световна война, се руши, вече го няма. Ето ви проста, но много добра илюстрация: Давос беше открит от генералния секретар на Комунистическата партия на Китай – г-н Си Дзинпин, с великолепна реч, ода на пазарната икономика с ярки призиви за нуждата от премахване на междудържавните търговски бариери, за намаляване на митата и в заключението си той заяви, че Китай отваря редица пазари, които досега бяха закрити. Това беше суперлиберална реч, изградена в най-добрите традиции на Чикагската школа. 

Това се случи преди два дни и в същото време Тръмп в свое интервю заяви, че всички обиждат Америка, че той ще увеличава вносните мита, че ако германските или други автомобилни концерни построят заводите си в Мексико, ще им се наложи да плащат гигантски вносни мита, които той ще въведе. Светът се обърна наопаки. 

Ето още една-две илюстрации за това какво представлява Тръмп. Както спомена една от най-големите американски участнички, Тръмп като президент има само две опции: или се отказва от всичко казано досега, или ни довежда до катастрофа. 

И още един любопитен детайл – промяна има не само в тоналността, промени се терминологията. Авторитетни световни лидери, аналитици, журналисти използват в обяснението на сегашната ситуация термини, забранени доскоро в публичната реч: “идиотско решение”, “решение на идиоти”, “дебили” и т.н. Може би най-точното описание на сегашния Давос  е усещането за ужас от глобална политическа катастрофа. При това, обърнете внимание, няма катастрофа на икономиката, глобалната икономика имаше ръст миналата година, очаква се такъв от 3,7% и през 2017 г., оттук и цялата сегашна катастрофа – това е чисто политическо явление за първи път от 25 години. [2009 г. кризата е икономическа, сега е политическа, оттук и 25 г.]

 

- Какво е вашето лично отношение по темата? Вие също ли възприемате това като катастрофа, или може би като неочакван ефект, уплах, с който ще свикнем и осмислим – не е толкова страшно?

 

- Ще се опитам още веднъж сбито да опиша позицията си. Ако говорим накратко, става дума за глобален исторически процес. Сега не е възможно да проумееш какво се случва. В историческия процес, в който 70-те–80-те г. на миналия век бяха апогеят на либерализма и крахът на комунистическата система, “тачеризъм”, “рейгъномика”, а като опаковка съответстващата идеологическа работа, в това число Франсис Фукуяма с книгата си “Краят на историята”, чийто смисъл е в това, че историята е приключила с победата на либерализма навсякъде и повече нищо няма да има. 

След което ние виждаме, че се случва напълно противоположното: ценностите на националната идентичност, на държавните национални интереси, приоритетът на националната култура и т.н. Тук точно присъствах на гореща дискусия, на чиято сесия един от участниците нападна Русия на Путин за това, че Путин строи нов свят, основан на националните интереси. На което отговорих, че може и да е прав, но той не го прави сам, а с добри партньори, например народа на Великобритания. 

Казвам го, защото това е голям цикъл и в цялата днешна глобална криза на либерализма може да съзрем или края му, както на мнозина им се иска, или обратно, рестарт за обновяването му. Аз смятам, че светът демонстрира готовност и нужда от обновяване на фундаменталните либерални ценности. Това е изискване не само към глобалния либерализъм, но и към руския либерализъм, който извървя подобна история за същите 25 г. 

Дълбоко съм убеден, че първо, днес пред либералите при цялата тежест на ситуацията се очертава очевидното предизвикателство, очевидното търсене, очевидната нужда от преоценяване на фундаменталните либерални ценности. Мисля, че ако световните либерали, както и руските, бъдат адекватни на това предизвикателство, ще могат да преосмислят нещо от догмите, които не работят, и тогава целият този негатив ще се обърне в позитив. 

Още повече че трябва да си даваме сметка, че покрай тези идеологически, културни процеси, разбира се, най-важно значение имат технологиите, които пред очите ни глобализират целия свят. Ние с вас говорим по телефона от Давос с Москва, което даже преди 20 г. нямаше да е толкова лесно. В този смисъл технологиите правят света по-близък, става дума, струва ми се, не толкова за катастрофа, колкото за криза на либерализма. А това са различни неща. Ако либералите успеят да направят правилните изводи, значи не само ще я преодолеят, но и ще овладеят и оглавят новата вълна.

 

- Парижкото споразумение, глобалното затопляне – във всяко отношение важна тема за вас като шеф на “Роснано”. В Русия, в Новосибирск, или е разгърнато, или се разгръща мащабно производство на нанотръби, което технически не ми е много ясно, но ще има голямо значение в процеса на намаляване на изхвърлянето на отровни газове – глобален проект от международно значение, който може да има търсене от цял свят. Ако го бъде, ще изпълнява Парижкото споразумение. Това е преамбюл, за останалите подробности кажете вие.

 

- Наистина темата за Парижкото споразумение и глобалното затопляне е една от централните в Давос, дори на фона на всичките тези политически страсти, за които ви разказах. Буквално вчера бяха обнародвани данните от НАСА, че изминалата 2016 г. е най-горещата на земното кълбо в историята на наблюдение на климата. Помня, че 10-15 г. по-рано това беше спорно: някой беше “за”, друг “против”. Пред очите ми ситуацията радикално се промени. Днес сред сериозните учени, сериозните политици и бизнесмени няма такива, според които такъв проблем не съществува. За съжаление положението в Русия е друго, у нас този проблем изобщо не се повдига пред обществеността и не е осъзнато в това число и от т.нар. демократична част. Това е доста обидно, защото вчера присъствах на сесията, на коята премиерът на Бангладеш заяви, че те са много бедна страна, но правят всичко възможно, и невъзможното дори, за да внесат лептата си в борбата с глобалното затопляне, като изграждането на алтернативна слънчева енергетика и други стъпки.

 

- В Бангладеш е горещо, а у нас – студено, затова и обществеността, както знаете, мисли, че със затоплянето ще стане само по-добре.

 

- Това е така. Взехте ми думите. Но ето, премиерът на не толкова южна страна, която се нарича Норвегия, заявява, че Норвегия, чието благосъстояние е основано на износа на нефт и газ, не само ще развива алтернативна енергетика, но я смята за национален принос и приоритет на действащото правителство в борбата с глобалното затопляне. 

Там е работата, че диапазонът е от Норвегия до Бангладеш. И в този диапазон Русия не само има свое място, тя има своя мисия. Тази мисия, както ми се струва, се очертава все по-ясно, особено с оглед на това, че Русия все пак се реши да подпише Парижкото споразумение и президентът Путин беше в Париж, което политически е извънредно важно. 

В какво може да се състои тя? Казано общо, всичко, което върши човечеството като противопоставяне на глобалното затопляне, се дели на две части. Едната – енергоефективност и алтернативна енергетика. Тук Русия започна да се оттласква от мъртвата точка. Националният стартап на възобновяема енергетика в Русия се развива. Това е добре, но тук няма да сме лидери. По-скоро ще въвеждаме готови технологии, вместо да създаваме нови. 

Втората част е не по-малко важна от енергетиката и алтернативната енергетика – това са новите материали. Даже на нивото на здравия смисъл, без да съм специалист, е ясно, че ако човечеството успее да изобрети нови материали с трайни свойства, надвишаващи сегашните, това би означавало намаляване на въздействието върху околната среда, защото автомобилите могат да се произвеждат по-леки, къщите също, по-малко ще се харчат материали и енергия за производството. 

Проведохме специално изследване, което показа, че наномодифицирани материали са способни да допринесат в борбата с изхвърлянето на въглероден двуокис повече от цялата алтернативна енергетика на земното кълбо. 

Именно в това второ направление, направлението на материалоефективността, ако може така да се каже, ние наистина можем да се придвижваме напред. Един от нашите водещи проекти е производството на въглеродни нанотръби. Смятаме, че създадената промишлена технология от новосибирски учени е най-добрата в света. Надминали сме конкурентите си минимум за три-четири години, вече четвърта година ежегодно утрояваме производството. Миналата година произведохме повече от три тона, тази ще произведем над седем, а след година ще открием нов реактор с мощност 50 тона. Няма аналог на земното кълбо. Смятаме, че в тази част с борбата с глобалното затопляне Русия ще може да представи на света своя собствен принос и да съдейства за разпространението му.

 

- Какво представляват тези въглеродни нанотръби?

 

- Това е просто. В училище ни учеха, че въглеродът може да бъде във формата на графит, един от кристалите, с които пишем с молив, а може и да бъде в друга форма – кристална решетка, и тогава се превръща в свръхздрав елмаз. Така са ме учили в училище.

 

 

- Сега има и графен, също позната дума.

 

- Съвършено вярно. През 1990 г. стана ясно, че освен тези две има още няколко кристални форми на въглерода. Едната от тях са въглеродните нанотръби, открити от японски професор, другата – именно графенът, за чието изобретение руските учени, живеещи в Лондон, Гейм и Новосьолов, получиха Нобелова награда. И въглеродните нанотръби, и графенът притежават уникални механически свойства на здравина и добавката им в части от процента в основни материали радикално променя свойствата им. Не става дума за свръхуникални материали като устойчиви на горещина за защита на апарата на кораба по време на излитане през плътните слоеве на атмосферата. Става дума за основни материали. Добавката в алуминий го прави по-здрав, отколкото титана, добавката в пластмасата не я прави здрава, но затова пък електропроводима, и става дума са добавки в части от процента.

 

- В милиарди долари как бихте изчислили създаденото в Русия производство, за което хората трябва да знаят?

 

- Ако ситуацията се развива според плановете ни, някъде към 2025 г. капитализацията на компанията ще се изчислява на няколко милиарда долара, а към 2030 г. може вече да бъде най-голямата в Русия и да надвиши пазарната капитализация на “Газпром” и може да стане най-големият износител от Русия, но за това е нужна още много работа.

 

- Можете ли да назовете имената на хората, чийто научен и технологически принос е бил решаващ?

 

- Да, разбира се. Това са Юрий Коропачински, сибирски предприемач, много силен професионалист, и Михаил Предтеченски, когото можем да поздравим с избора на академик на РАН.

 

Превод от руски: “Гласове”

 

 

Коментари

  • Колкото и колосални да са усилията на някои люде да сипят хвалебствия по адрес на либерализма, безусловно трябва да признаем, че либерализмът е загниване.

    20 Яну 2017 12:04ч.

    Днес битува констатацията, че шест седми от населението на Земята е излишно и по един или друг начин трябва да бъде редуцирано. То разбира се нямаше да бъде излишно и «в тежест», ако светът не беше станал прекомерно либерален, при което всеки го удари на потребителски мързел и напусна нишите, в които беше неговото място, където беше смисълът на неговото съществуване, и тръгна да търси «лесното», с което го примамва ежеминутно глобалният либерализъм. В резултат на това огромни маси от хора, които можеха да произвеждат дори само толкова, че да осигурят собственото си съществуване, се превърнаха в дармоеди и — което е най-лошото — КРИМИНАЛИЗИРАХА СЕ. Вследствие на всеобщата криминализация нашата планета пък се превърна в едно НЕСИГУРНО КЪТЧЕ от Вселената.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • смях

    20 Яну 2017 12:58ч.

    Браво на редакцията за статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 900

    20 Яну 2017 16:10ч.

    Браво ,целият свят е ужас и катастрофа само русия просперира. Наистина трябва човек да е луд ,че да вярва на това интервю.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    20 Яну 2017 17:10ч.

    Преди глобалното господство на либерализма е имало постоянни войни в Европа, а и в Америка, и колониален диктат върху Азия и Африка. Вместо да изнася производството си в Индия и Кктай, Великобритания е водела войни с тях. Като опростяваме образа на света, в който живеем, накрая свеждаме тезите си до лозунги. Днес това е смърт на либерализма, вчера - победа на пазара, край на историята, преди това призовавахме пролетариите да се съединяват и им обещавахме свят без държави, без правителства и без пари. Нещата не са толкова прости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    20 Яну 2017 17:18ч.

    А от всички глобални проекти комунизмът се оказа най-кух и без връзка с реалността. Да не се бърка с идеята за социална справедливост. Не случайно реалният комунизъм нямале нищо общо с фикциите за отпадане на държавата, на парите и готвачките, дето щяли да управляват. От завоя на 180 градуса с НЕП-а на Ленин, през феодалната система на Сталин, реалният социализъм, който си беше държавен капитализъм, та до пазарния либерализъм на днешните китайски комунисти, без демократични глезотии обаче.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SFERA

    20 Яну 2017 22:05ч.

    Be conscious and realized (Y) http://sfera.zonebg.com/knigi.htm

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тези руски гении

    20 Яну 2017 23:11ч.

    след 2 години ще продадат лиценза на омразния Запад и ще изпият парите. Так нада.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • китайский пионэр

    21 Яну 2017 9:38ч.

    observer на 20.01.2017 в 17:18, умолявам Ви, спрете да плещите дежурните си глупости. Хората, влизащи тук, са предимно интелектуалци. Неведнъж във форума на тоя сайт е бил поставен фундаменталният въпрос "Що е реалност изобщо?" и са били давани доста находчиви отговори. На този фон изказванията Ви не просто дразнят с невежеството си, те просто са жалки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • всичко на всичко

    21 Яну 2017 14:31ч.

    Социализмът загуби заради индустриализацията. Индустрилизацията ражда капитализмът и бедността. Трябвало е всичко да се прави занаятчииски в комуни, и да се употребява като в семейството. Всичко по поръчка, дрехи, обувки, храна, мебели, къща, кола.. И институти за изобретения и приложения - за всяка сфера и проблем, трудност, проблемче..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    22 Яну 2017 10:54ч.

    "китайский пионэр", освен с ругатни, помъчете се да докажете принадлежността си към интелектуалците и с нещо друго.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Най-после да прочетем в КОМЕНТАРИТЕ нещо, което заслужава внимание: „observer“ е изрекъл формулата «феодална система на Сталин».

    22 Яну 2017 11:28ч.

    Точно така, observer! Системата, с която Сталин ликвидира робовладелството, приложено някога от Троцки и неговата банда, се оказа нео-феодализмът. Точно това прави сега и Тръмп в Америка — системата на хомосексуалните неолиберали, които са всъщност и нео-Троцкисти, не е нищо друго, освен нео-робовладелство и Тръмп (учейки се задълбочено от опита на Русия и Източна Европа, от която произхождат неслучайно и първата и втората му съпруги) е решил да приложи опита на Сталин за връщане към нео-феодализъм, но при американски условия. При това Тръмп изразява нескрити адмирации спрямо Путин, който — макар и по-деликатно — се старае да смени разюзданото троцкистко робовладелство на днешните руски олигарси с «нео-Сталински нео-Феодализъм». Мнозина се стряскат, когато чуят за «феодализъм», но на такива трябва да им е ясно, че ФЕОДАЛНИЯТ СТИЛ на съществуване на едно общество, макар външно да изглежда суров и кръвопролитен, е всъщност далеч по-способен да защити справедливостта, отколкото е загниващото още в своя зародиш робовладелство на затъналите в СЛОБОДЍЯ разюздани и сексуално-перверзни олигархии. По всичко изглежда, че човечеството, след като е напуснало своя родово-племенен първобитен период, очертава не някакъв илюзорен «прогрес» по измислената от Хегел схема: «теза, антитеза и синтеза», а зацикля между двата единствено мислими полюса: РОБОВЛАДЕЛСТВО и ФЕОДАЛИЗЪМ. Робовладелството е рожба на БЕЗБОЖИЕТО, докато феодализмът е моделиран по пирамидалния БОЖЕСТВЕН образец на древно-египетското общество, което ние днес погрешно квалифицираме като «робовладелско» (горките роби мъкнели огромни каменни блокове, за да строят пирамиди!), но най-вероятно е то да е било «феодално». Така че всичките тези капитализми, социализми или либерализми на новите времена са всъщност винаги едно от двете — или «робовладелство», или «феодализъм». Без оглед на това, как ще решим да го наречем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не е съвсем вярна мисълта, че «социализмът е загубил заради индустриализацията».

    22 Яну 2017 11:47ч.

    Истина е, че «индустрилизацията поражда бедност», но това става само тогава, когато някой се опитва да трансформира индустриализацията в робовладелска индустриализация. Което ще рече, че капитализмът е един твърде груб и неделикатен подход към започнатия с ентусизъм възход на занаятчийските комуни. Комуните са колективно дело, докато капитализмът е рожба на индивидуализъм. Всеки индустриалец, който по природа би трябвало да е занаятчия от предходната нему занаятчийска комуна, остава в даден миг насаме с егоизма на своята сугубо човешка индивидуалистична природа и си казва: „Мама му стара, не мога ли аз да ги изцицам тези кретени до последната им капчица сили?!“ И ето ти го — той се превръща в загрубял капиталист, а ако има повече късмет и не фалира, става олигарх, увековечавайки богатствата си и за потомците «до девето коляно».

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Причината, поради която социализмът загуби, е от съвсем друго естество.

    22 Яну 2017 13:28ч.

    Основното му престъпление дори не е в това, че загуби, а че се оказа неспособен да остави НАСЛЕДСТВО. Всеки режим, ако не се осъществява от прости и глупави хора, допуска, че един ден може да му се случи да се провали — без да коментираме огромното разнообразие от поводи за такъв провал — и поради това умните ръководители приготвят спасителни шансове за своята система. С други думи — правят така, че ако се случи нещо деструктивно, то да не се окаже фатално и след време, когато се акумулират достатъчно нови сили, системата да се самореставрира. При социализма нямаше такава задълбочена мисъл — хората, които трябваше да правят социализма, не схващаха нищо от идеите на класиците (а те предупреждаваха ясно и отчетливо за опасностите), а се задоволяваха да наизустят само по няколко цитата, които при нужда извикваха с ентусиазъм под формата на лозунги. Резултатът днес е налице — това, което застигна социализма, е най-лошото. То е нео-либерализъм от най-криминална проба. Но и това не е причината за фаталния край. Смъртта на системата е окончателна и неподлежаща на реанимация, защото масите от населението се оказват неспособни ДА ЗАПОЧНАТ ОТНАЧАЛО: да отидат на село, да разорат пустеещите земи, да започнат да произвеждат храна, да се опитат да упражняват занаяти — макар и примитивни; например да станат ковачи, сарачи, абаджии… Като през Възраждането! Защото днес именно Възраждане е нужно. Започне ли се ОТНАЧАЛО, с Възраждане, след това може да се развие и индустрия и — ето ти го: българското общество би се оказало отново живо и здраво. Но не би! Защото както един човек (или народ) можеш чрез подходящо възпитание да го научиш на трудолюбие, така можеш да го научиш и на мързел. Престъплението на социализма беше, че той научи населението на мързел. Научи го да се стреми да напуска естествената си среда — на село — и да ходи в града, където инак изрядният селски стопанин се превръщаше в посредствен и безотговорен индустриален работник. Разбира се трябва да има и индустрия, трябва да има и работници за тази индустрия, но трябва тези работници се синтезират при едни по-естествени обстоятелства — поради това, че самите тях индустрията ги интересува така, както селяните ги интересува селското стопанство. В практиката на социализма се получаваше така, че огромни маси от бивши селяни (бивши — заради изнасиленото отчуждаване на земеделската собственост на село) тръгнаха да си търсят някаква работа, каквато и да е тя, за да могат някак си да преживяват. А то само с „някак си“ и с „работа, каквато и да е тя“ не става! И когато соц-системата рухна, а предателските кръгове на елита се постараха да ликвидират и последния спомен от НЕ СЪВСЕМ ИЗРЯДНАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ, огромните овакантени тълпи се почувствуваха никому ненужни — досущ като черните работници по плантациите на Робовладелския Американски Юг след официалното премахване на РОБСТВОТО. И така тълпите имаха вече само два изхода — да заминат в чужбина, където хора с по две висши образования се принуждаваха да стават слуги или чистачи на нуждници, или пък да си останат в България, където ако не умрат от глад и студ през зимата, ще бъдат пребити от бой от криминални типове, изтръгващи от джоба им последните пет лева. Или пък ще бъдат изпохапани до смърт от глутниците озверяли бездомни псета из улиците на някога процъфтяващите градове.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    23 Яну 2017 9:54ч.

    В Китай първо действие на индустриалната революция и пазарната икономика беше заложено по времето на хунвейбините и Мао. Тогава по производство на стомана на глава от населението! Китай достигна първо място в света. Доменни пещи имаше във всяка втора къща, а стоманата се лееше денонощно; хората спряха да четат, горяха книги; единственото, което се четеше бяха червените книжки с клишетата на Мао. Т.е. за да имаш единно индустриално общество на първо място трябва да преориентираш съзнанието на МАТЕРИАЛНИ РЕЛСИ. В обществото на пазарната лакомия, ненаситния задник, пълното душевно опустошение и безбожие, се създават идеални условия за процъфтяване на МАФИЯТА. Както при социализма, никой не мислеше за индивида, за неговите страдания, желания и болки, така и при пазарното общество, никой не мисли за МАФИЯТА и нейните опустошителни бизнеси. От гората, никой не ще да види, да обърне внимание на отделното дърво, поради което в един момент, гората се стопяха, изчезва, няма я! Така са изчезнали хиляди цивилизации, откак свят светува. Така ще изчезне и то с ускорени темпове, и днешното ИДИОТСКО, УЖ ЛИБЕРАЛНО, УЖ ГЛОБАЛНО ОБЩЕСТВО. Мафията унищожава всичко със скоростта на светлината; покосява по- страшно от чумна епидемия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи