Шествия и възпоменания са организирани още в Ловеч, родното място на Апостола - Карлово, и при историческото Къкринско ханче, където е заловен.
Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и Вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в империята.
Смъртната присъда е издадена на 14-ти и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19-ти. Тогава той още не е навършил 36 години.