И за премиерите, както и за всички останали хора, е важно да си знаят мярката. Но това разбира се не се отнася за Бойко Борисов. Както станахме заложници на „управленската“ му изключителност във вътрешен план, сега предстои да сърбаме попарата и от дипломатическите му умения.
Булгар-булгар дипломация
Снимка: АП, архив

 

Амбицията му да играе ролята на регионален медиатор, при това от чисто алтруистки позиции, вкарва страната ни в крайно нестабилно състояние. Защото да си мост, означава да няма твърда почва под теб и да си зависим и от двата бряга. А Бойко Борисов се опитва от едно лице да играе две роли - посредник между Европа и Турция и между Европа и Западните Балкани. По същество е глупаво да се стремиш към подобно нещо, но в изпълнението на Борисов то може да се превърне в катастрофално. Ще ни се наложи като нация дълго да плащаме сметката от желанието му да блесне като регионален фактор на Балканите.

 

В началото на третия си мандат премиерът ни се натовари сам със задачата да адвокатства за режима на Реджеп Ердоган. С надеждата, че така не само ще отклони бежанския поток от страната ни, но и ще си присвои ключова позиция в рамките на диалога ЕС- Турция.

 

За целта, той се постара да спечели всячески доверието на турския диктатор. Не просто му върна напълно незаконно една група от политически бежанци, но по време на срещата във Варна напълно оправда репресиите вътре в Турция. Според него това било напълно резонно, от гледна точка на извършения опит за преврат.

 

В този смисъл, цената за да бъдем посредници, заплатихме под формата на ценностна капитулация. През устата на Борисов Европа оправда вкарването в затворите на десетки хиляди хора, самото защото са на мнение, различно от това на Ердоган. И обществото ни може да не е чувствително към подобни неща, но в европейските столици това е било отбелязано.

 

Всъщност, ако България играе ролята на посредник, това е и защото тя отговаря на две „важни“ условия: хем е част от ЕС, хем и днешното ни управление носи в себе си нещичко от режима на Ердоган. Както е казал народът, краставите магарета през девет баира се надушват.

 

Рзбира се, самият ни мащаб и географското ни положение изискват да поддържаме приятелски отношения с Турция. Но третия кабинет на ГЕРБ отдавна е преминал тази черта. Той не просто изглежда треперещ от страх пред Ердоган, но се опитва да внуши подобни чувства и сред европейските си партньори. Ние се оказваме по същество „троянския кон“ на Ердоган в Европа.

 

А не е това начина да омилостивим турския президент. Прегръдките му с Борисов не означават нищо. Ако Реджеп реши, че му е изгодно, ще отвори бежанските шлюзове към България. Което ще ни подложи на невероятно изпитание. Нито логистически, нито психологически ние можем да се справим с подобно предизвикателство.

 

Работата на българската дипломация е да се подсигури от страна на Брюксел, ако подобно нещо се случи, а едва след това да се умилква пред Анкара. Европа трябва да има подготвена реакция за действие на територията на България (и Гърция), която да включва конкретна помощ за страната ни и налагането на санкции срещу Турция. И това нещо трябва ние да го свършим, ние трябва да сформулираме как ще изглежда европейската „тояга“ ако „морковът“ не сработи. Но, разбира се, днешното управление нито има куража, нито пъл акъла да си постави подобна задача.
Но неосъзнатият провал с Турция само амбицира днешното управление да прилага същите подходи и процеса на интегриране на Западните Балкани.

 

Започвайки с един безмислен договор с Македония, Бойко Борисов реши, че е прозван да направи дипломатическа революция и на запад от нас. Той може би искрено вярва, че е успял. За него аплодисментите на европейските лидери при влизането на Ципрас и Заев, ръкуването между Тачи и Вучич и подписването на една нищо неозначаваща декларация може би се вписва в рамките на успеха.

 

Въпросът, от който дори и слугинските медии не успяха да избягат, е къде е интересът на България от приоритета, който сама си е поставила по време на председателството на Съвета на ЕС. Докато Макрон предлага вътрешна интеграция в днешните граници, ние акцентираме върху географското им разширяване. И то към регион, който ако бъде инегриран, ще увеличи вътрешното напрежение в съюза.

 

Всъщност България няма никакъв интерес да се превръща първо в ментор, а впоследствие в център на Балканска Европа. На последната е съдено да се превърне в изключително тежка периферия за съюза и затова основните западни страни са настроенни пределно скептически към този процес. Изпъстрени от вътрешни противоречия и лабилни към влиянието на глобалните играчи, балканските страни в един момент могат да блокират дейността на европейските институции.

 

Напротив, нашата цел не е да обособяваме регион на „лузърите“, а да се опитаме максимално да участваме в интеграционните процеси и председателството бе шанс именно в подобна насока. Който бе пропилян.

 

Акцентът ни трябваше да бъде поставен върху опитите да се формализира политиката на по-нататъшната европейска интеграция, като нейните финансови, отбранителни и външнополитически измерения да бъдат общодостъпни. Не е ясно дали щеше да е възможно да разгърнем темата за унификация на ЕС в пълнота, нито пък да наложим своите виждания, но на тази база можехме поне да осъществим по-лесно влизането си в еврозоната и Шенген.

 

Изобщо, заставайки един път между Европа и Турция и втори път между Европа и Западните Балкани, ние неусетно излизаме от ролята си на органическа част на ЕС и все повече ще бъдем възприемани от съюзниците си като чуждо по форма и съдържание тяло в Европа. И опасността това да се случи е безкрайно близка. Борисов ни е дал вече огромна инерция.

 

Свързани статии: 

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/bitkata-na-generalite
 

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/georgi-g

 

 

 

 

 

Още от категорията

13 коментар/a

ГЕРБ на 20.05.2018 в 16:21
е болест, която предизвиква повръщане.
ИВАН ПЕТРОВ на 20.05.2018 в 17:14
ГЕРБ - ТОВА Е ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР НА СНАГАТА НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ
Дефиниция на 20.05.2018 в 18:00
ГЕРБ е Мафията , превърната в политическа партия. Престъпна банда , покварила целия народ.
иначе щеше да знае истината на 20.05.2018 в 18:22
Борисов е един самозванец, нямащ никаква представа от реалния живот в България и игнориращ мнението на хората за него. Той не се интересувал от мнението на социолозите, имал си собствена социология. Като се срещал с хората, виждал колко много го обичат (по негови думи). Само че не иска и да знае, че тези хора с които се среща предварително са подбрани от Цветанов. Народът мисли друго, но никой около него не му го казва, а той не обича да чете (иначе щеше да знае истината).
Знам ги. на 20.05.2018 в 18:48
Да не е луд Борисов, та да се върже на куката "регионален медиатор"? Нито е медиатор, нито е регионален. Много отдавна се е доказал като водач, колкото и да не ви се иска. Вижте му дипломите, вижте му колана. Това не се прави от човек с посредствени амбиции. Не ми е кръвна група Борисов, обаче - 8 години на първо място във властта, това да не е от въздуха? Просто прогледнете. После си адаптирайте критиките към реалната реалност. Чак после очаквайте резултат.
До "знам ги" на 20.05.2018 в 19:12
Точно в това е въпросът, че амбициите му са големи, пък той си е съвсем посредствен в потенциала си. "Реалната реалност", за която пишете, е само реалността на щедро заплатените медийни слуги, падишахът отдавна е далеч от реалността на българите. Във властта е "от въздуха", защото Цветанов е майстор по фалшифицирането на избори. А пред ББ има, както казва един уважаван от мен анализатор, два изхода - на единия го чака заредено оръжие, а на другия - килия, и не е ясно кое е за предпочитане от тези двете. Това обяснява "амбициозността" му. А Герб е обрал отходните материали от предишната управляваща партия. И по политиката за Западните Балкани са, както се вижда, също далече от българския интерес.
Знам ги платените герберски подлоги на 20.05.2018 в 19:35
Бедни, бедни Боко! Комплексирана, нагла и тъпа тикво!
Вижте му дипломите ??? на 20.05.2018 в 19:37
Ко речи ??? :-) ... Не се е раждал по-голям тъпир в новата българска история , докопал поста на министър председател. Ако броим и Средновековието , може би Бърдоквата ? Но никак не е сигурно. Борисов /и Цветанов разбира се/ са еманация на Простотията.
Helleborus на 20.05.2018 в 20:29
За Ердоган е така, но за другите комшии не мога да се съглася, те са си наша отговорност от край време. България е инвестирала много в тях, говорят нашия език, приели са вяра по наши книги и чрез наши проповедници. Никой да не ме разбира, че говоря за влияние в лошия собственически смисъл, такова влияние България не е оказвала. Но винаги е било мъдро да инвестираш в съседите си, защото те са били враждебни и опасни за нас дори след като сме ги направили народи на словото, ами ако не бяхме и това направили? Някой знае ли какви щяха да бъдат тези народи, ако не сме им пращали просветители? Може ли да живееш добре, заобиколен от хищници отвсякъде? Ако има и най-малкия шанс да вървят отново към просвещение и укротяване на страстите, той трябва да се използва. Влияние в положителна посока винаги си струва усилията. А когато каузата е изгубена с единия съсед на юг, приобщаването на останалите е още по-важно.
д-р Захари Бисеров на 21.05.2018 в 08:04
"В контекста на действията на САЩ в Сирия, които подкрепят кюрдите, противостоянието по оста Турция-САЩ расте така, че дистанциране на турците от алианса е логично и очаквано. В съществуващата геополитическа конструкция на света Турция заема едно от ключовите места благодарение на своето местонахождение и своя човешки и материален ресурс. Така или иначе този фланг на НАТО е уязвим, още повече, че на него е и България, а тук е обществена тайна, че българи срещу руснаци няма да воюват.На претендиращите да бъдат лидери на България ще напомним, че не съобразявайки се с теориите и законите на геополитиката всяка една малка държава рано или късно е изправена пред съдбовен избор. За България той е сведен до две възможности-или сме с Русия, като част от Евразийския проект, или след 130 години прекъсване ще ни се наложи да се сблъскаме челно с някои постановки описани в „Стратегическата дълбочина“ на бившия премиер на Турция, Ахмед Давутоглу. От гледна точка на геополитиката ние сме в триъгълник-Москва, Анкара, София и това е базата, която е неотменима и ще трасира бъдещето на страната ни. Задействане на тази конфигурация е неизбежно от гледна точка на геополитиката и е въпрос единствено на време да прерасне в съюз имайки предвид геостратегическото разположение на България и Турция. Разбира се, важна е „тежестта“ с която ще стартираме в този регионален „съюз“ . Естественото място на България е рамо до рамо с Русия.
шива на 21.05.2018 в 13:16
„Който обижда министър-председателя, обижда една нация, един народ и една държава.“ От исковата молба на Бойко Борисов в съда. От това знаменателно съждение трябва да направим извод, че Б. Борисов е сравним с Луи ХIV /кралят-слънце/, халиф-султан Баязид, Карл Велики, Наполеон, Мао, колегата Шикългрубер и генералисимус Сталин. Позволявам си да твърдя, че българският премиер е напълно неспособен за своя пост, простоват, неук, неграмотен, със съмнително и престъпно минало /потвърдено от сводките на американските посланици в България/, страхлив, мнителен и невъзможен в случайно подарената му служба. За да е по-обидно за споменатия – същият е напълно некадърен тенисист и ритнитопковец. С характеристика, доближаваща епохата на неолит и кроманьон, можем да предположим, че Особата е кадърен да бъде чобан, хамал, каруцар или поне файтонджия. Споделената любов с азиатски диктатури е престъпление срещу нацията. Той е прост, вие прости ли сте?! ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ
Наблюдател на 21.05.2018 в 14:55
Не мога да кажа, че харесвам Бойко, но по отношение на опита за преврат в Турция е напълно прав. Ердоган преследвал превратаджиите??? А какво да прави? По-добре е автора на статията да направи справка какви бяха последиците от предишните, успели, преврати в Турция и да не пише глупости.
whit на 21.05.2018 в 18:53
Сигурно само аз виждам много положително в многообсъжданата среща. Европейските лидери до един ни показаха уважение към българския министър-председател. Ние можем да си мислим всичко и да го критикуваме за всичко. Съседите - също. Не знам искат или не искат сближаване и присъединяване с и към Западна Европа, но и Западна Европа не се стреми толкова силно към бързото им присъединяване, колкото се смяташе. Всъщност топката е у тях.

Напиши коментар