И двете изисквания означават България да се съгласи да вземе обратно от Германия 60 000 мигранти, минали транзит през нея по пътя си на запад. Точно това обаче Борисов не би посмял да направи и вече го е казвал на Меркел (ако може да му се вярва). Подобен отпор би трябвало да я обижда като негова покровителка, защото в стремежа си да крепи своето крехко правителство проверява кои са истинските й приятели в ЕС да й помогнат в очертала се нужда от двустранни договори за преразпределяне на мигрантите. Омайните думи, които отправя към Борисов, имат такова предназначение, но той сякаш не ги чува. От друга страна, нашият премиер не може да се нареди в лагера на Орбан, макар че се прегръща с него на всяка европейска среща. Когато се поставя въпросът да спре финансирането от еврофондовете на правителства с антиевропейско поведение (такива, които не участват в разпределението на мигранти), Борисов определено би избрал парите. В момента той няма печеливш ход и затова не се натиска да е под прожекторите в ЕС.

 

 

Как е възможно германската канцлерка Ангела Меркел да хвали българския премиер Бойко Борисов в друга държава, а той да си прави оглушки? Седмица мина, откакто тя заяви на всеослушание в Скопие, че е куражлия политик, а той мълчи, сякаш не става дума за него. Да не се е разболял от скромност?

 

"Искам да подчертая ролята на премиера Зоран Заев, но и на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Алексис Ципрас", каза Меркел на 8 септември и добави: "Искам да благодаря за ролята и куража на Борисов, защото в продължение на години се намирахме в ситуация, в която нямахме напредък, а сега се получи пробив. Имаше проява на политическа храброст", подчерта тя на съвместна пресконференция с македонския премиер Зоран Заев, говорейки за договора между Атина и Скопие за името Северна Македония. За нея нямаше значение, че подписването стана без българско присъствие в тръстиките край Преспанското езеро, където Гърция и Македония не сметнаха за необходимо да отбележат, че и България е дала принос за този резултат.

 

Борисов толкова много се стара по време на българското председателство на Съвета на ЕС да си изгради образа на балкански лидер, че няма как да не се е засегнал от проявената неблагодарност. Сега не кой да е, а германската канцлерка поправи пропуска, но не се забеляза обичайният му изблик на гордост от собствените заслуги. Борисов може да е недодялян в дипломацията, но вече натрупа значителен международен опит и няма как да не знае, че песните на задграничните сирени са опасни, защото са пленителни.

 

Меркел го придърпва към себе си, защото има нещо наум,

 

което би могло да му струва неприятности. Ден преди да отиде в Скопие канцлерката бе в Марсилия за среща с френския президент Еманюел Макрон. А още един ден по-рано Макрон бе в Люксембург за среща с лидерите на трите държави от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург). По-рано той гостува в Испания и Португалия, както и в Дания и Финландия. Неговата засилена международна активност означава много, защото Франция има особена европейска тежест.

 

Тъй като Меркел е с твърде отслабени позиции в своя четвърти мандат, Макрон вижда удобен момент да поеме лидерството на ЕС, като я използва за съюзник. Той не крие целта си, която трябва да бъде постигната на европейските избори в края на май 2019 г. Като се има предвид колко бързо спада неговата популярност в собствената му страна (едва 29% от французите го смятат за добър президент, а 71% са негативно настроени към него), възходът му на международната сцена би могъл да укрепи позициите му. Той вижда възможно решение, като събере зад гърба си европейските народи или поне техните лидери. Как да стане?

 

Идея му дадоха не други, а неговите политически опоненти в европейския дебат - унгарският премиер Виктор Орбан и италианският вътрешен министър от крайната десница Матео Салвини. Те се срещнаха  в Милано по повод наближаващите евроизбори да си говорят срещу миграцията в Европа, което и за двамата е любима тема. Използваха случая да хвърлят стрели срещу "шефовете на промигрантските партии", и по-специално срещу Еманюел Макрон.

 

"В момента в Европа има два лагера. Макрон е начело на политическите сили , които подкрепят имиграцията. От другата страна сме ние, които желаем да спрем нелегалната имиграция", каза Орбан. "На границата сме на исторически поврат в Европа", продължи думите му италианският министър, който получи незабавно одобрение от съмишленичката си Марина Льо Пен, оценила срещата му с Орбан като "основополагаща за Европа на свободните нации" в противовес на "ЕС на Макрон".

 

Френският президент веднага се възползва от подаръка

 

и отвърна от Копенхаген: "Щом искат да гледат на моята персона като на свой главен опонент, значи имат основание, [...] няма да отстъпя нищо на националистите и на онези, които разпалват езика на омразата". След това в Люксембург той доразви стратегията си. Той призова "прогресистите" от целия ЕС да се обединят за "дълга и трудна борба" с националистите, за да изградят "европейски суверенитет".

 

Така осем месеца преди европейските избори бе начертан ясен фронт между двата лагера - прогресисти и националисти - и сега въпросът е кой къде ще се позиционира. Естествено големите държави се стремят да си осигурят колкото може повече съюзници сред малките, които са мнозинство, но са слаби да играят лидерска роля. Меркел е естествен съюзник на Макрон, но не с цялото си правителство. Нейният вътрешен министър Хорст Зеехофер (от баварския ХСС) се ориентира към лагера на съмишлениците на Виктор Орбан и австрийския канцлер Себастиан Курц (ротационен председател на ЕС), сформирали нещо като нова Австро-Унгария чрез координиран антимигрантски отпор. Парижкият вестник "Монд" се опита да избистри картината, като направи графика

 

как изглеждат двата лагера в момента:

 

Зад Макрон се нареждат настоящите лидери на Европейския съвет Доналд Туск и на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер (и двамата консерватори), чиито мандати ще изтекат след евроизборите. Там са също испанският премиер Педро Санчес (социалист) и гръцкият му колега Алексис Ципрас (радикално ляв), плюс левите премиери на Португалия Антониу Коща и на Швеция Стефан Льовен (с неясна съдба след патовия резултат на последните избори). В същия лагер са и либералите Ксавие Бетел и Шарл Мишел, за които стана дума.

 

Лагерът на Орбан досега е привлякъл освен италианския популист Матео Салвини също лидера на полските ултраконсерватори от партията "Право и справедливост" Ярослав Качински, ръководителката на френския Национален сбор (преименувания Национален фронт) Марина Льо Пен, лидера на възходящите крайнодесни "Шведски демократи" Джими Акесон, холандския депутат и лидер на популистката Партия на свободата Херт Вилдерс, председателката в Бундестага на групата на крайнодясната "Алтернатива за Германия" Алис Вайдел, австрийския вицеканцлер от крайната десница Хайнц Кристиан-Щрахе, лидер на Партията на свободата.

 

Търсят се още съюзници сред онези, които засега мълчат или се държат двусмислено. В тази група е и Бойко Борисов, който в по-младите си години е изучавал

 

тактиката на снишаването

 

от личния си преподавател Тодор Живков. Положението му е много сложно. Иска му се да изглежда  лидер от европейска величина, защото по време на председателството остана с впечатлението, че прегръдките и целувките с големите го издигат на наднационална висота. В същото време не смее да се обяви за "прогресист", защото ще събори правителството си, крепено от националисти.

 

Макрон заяви в Люксембург, че очаква от прогресистите "солидарност" и "отговорност". За да не се измъкне някой, че неговият френски е разбран неточно, даде обяснение на пресконференцията с лидерите на Бенелюкс: "солидарността" означава да се помогне на държавите с твърде много мигранти да се разтоварят от бремето, а "отговорността" налага онези, които са ги пропуснали през своята територия като първа европейска граница, да си ги вземат обратно.

 

И двете изисквания означават България да се съгласи да вземе обратно от Германия 60 000 мигранти, минали транзит през нея по пътя си на запад. Точно това обаче Борисов не би посмял да направи и вече го е казвал на Меркел (ако може да му се вярва).

 

Подобен отпор би трябвало да я обижда като негова покровителка, защото в стремежа си да крепи своето крехко правителство проверява кои са истинските й приятели в ЕС да й помогнат в очертала се нужда от двустранни договори за преразпределяне на мигрантите. Омайните думи, които отправя към Борисов, имат такова предназначение, но той сякаш не ги чува. От друга страна, нашият премиер не може да се нареди в лагера на Орбан, макар че се прегръща с него на всяка европейска среща. Когато се поставя въпросът да спре финансирането от еврофондовете на правителства с антиевропейско поведение (такива, които не участват в разпределението на мигранти),

 

Борисов определено би избрал парите

 

В момента той няма печеливш ход и затова не се натиска да е под прожекторите в ЕС. Предпочита да обикаля най-отдалечената граница на съюза, както направи в края на август с кандидата на Германия за следващ председател на Еврокомисията Манфред Вебер. Заведе го в Резово да му покаже къде свършва на югоизток континенталният ЕС и да се похвали колко добре пази от мигранти европейската граница с Турция. Вебер има подкрепата на Меркел за високия пост като кандидат от Европейската народна партия, в която членува и ГЕРБ на Борисов. Но с една подробност - той не е от ХДС на Меркел, а е от ХСС на Зеехофер, които са традиционни коалиционни партньори, но с различни виждания за мигрантите. Пред задаващата се междусъюзническа война в ЕС Борисов вероятно ще се позиционира близо до хора като Манфред Вебер, за да изглежда, че продължава да се държи близо до Меркел, без да се налага да й приглася. Същото се отнася и за приятелството с Макрон. 

 

 

 

Източник: segabg.com

 

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

Г-н Светослав Терзиев... на 14.09.2018 в 10:03
...може ли с прости думи като за прости хора да ни разясни какво е това Популизъм? Добро или лошо нещо е той? Популистите престъпници като комунистите ли са или са добри хора като демократите? Популистите всъщност демократи ли са или страховити и кръвожадни тоталитаристи? Популистите вредни за народите ли са или са само вредни за демокрациите им?
Ханибал Барка на 14.09.2018 в 11:49
Обяснявам какво е популизъм. Преди 3 години пиарите в правителството в Берлин казват на обществен враг №1 Ангела Меркел, че ако поставят на границата войници или полицаи, които да връщат мигрантите обратно, това ще е лош пиар. И след това, тя извършва гигантското престъпление, с ужасяващ за бъдещето на цяла Европа ефект - покани цяла Африка и Азия да дойде да живее на нашия чуден континент. С мантрата на всички идиоти, като се почне от Ленин, Сталин, Мики Маус и се стигне до Мао - "Ще се справим!". Ето това е популизъм от най-чист вид! Европопулистите имат една обща черта - това обикновено са такива, които ни деца гледат, ни семейства имат /разни феминистки като залюханата кметица на Кьолн или объркани хора като смешника Макрон/. През оная работа им е, какъв контитент ще оставят на бъдещите поколения. Робуват на идеологии до нивото на религиозно преклонение. Тези идеологии техни величества Животът и Здарвият разум не просто са отхвърлии, а са ги сдъвкали и изплюли. Като Мултикултурализма или Мултиидиотизма, както му викат мислещите хора. Или като напълно провалена идея, че първобитни хора от Африка или Азия могат да се интегрират успешно в модерните западни общества. Другата отличителна особеност на тези популисти е, че убива дебата като го заменя с лепене на етикети /лейбълинг/. За тях всеки, който иска да оставе един прекрасен и сигурен континент на децата си и "ксенофоб". Всеки здравомислещ човек, който твърди, че трябва да се преразгледат принципите за "хуманизъм"/приети във времената на желязната завеса, която чрез тях се даваше убежище на бегълците от Източна Европа. Във времето, когато всеки африкански тарикат или аллахакбараджия иска да дойде и да руши европейското общество, тези принципи за хуманност просто трябва да бъдат преразгледани/, а оттам и принципите, по които трябва да се дава каквото и да било убежище, са "националисти". Европопулистите или евроболшевиките, наричат такива хора и "последователи на Хитлер" - глупост, която дори не подлежи на дебатиране.
Що е популизъм? на 14.09.2018 в 12:57
Колегата който пита,прочети определението в тълковен речник или уикипедия... Простичко казано да казваш това което аудиторията и се иска да чуе.Спомни си обръщението на мадритският лъжец за 800 те дни...пример. Лично не споделям идеята за разграденият двор.Европа обаче тръгва нататък. Изборът на парите? Казва човекът.Ако България поведе вътрешна чистка на откраденото,на корупцията,с даденото ни от природата(без да имаме нефт и диаманти) ще си живеем добре и спокойно.Но нашите добрали се до власт управници са алчни задници и сякаш колелото се върти без надежда да спре.Алчност...там е проблемът...Няма визия за днес камо ли за утре. Не живея в БГ от над 10 г и съм се нагледал на какво ли не но тук върховентсвото на закона се спазва на 90%. Карал бил бързо?книжката на място се отнема ...глоба на място и на съд...рецидив имало...съд и затвор.Това да не си платиш глобата....става все по голяма и след 3 подканяния ще те арестуват.Няма значение кой си...компютъра не се интересува. Познавам човек който е искал да прави бизнес в БГ и Румъния но като се е сблъскал с мафията и изнудването конкретно в БГ е си е казал -не е за мен,в моята страна поне никой не те закача и си работиш спокойно ...та това е.Затова и напуснах БГ-за спокойствието и липсата на мутри около теб....и тука има мутри но главичките им са приведени щото държавата вди да не си развяват байрака.
София на 14.09.2018 в 14:42
Борисов никога не е имал печеливш ход , за това се иска мисъл и интелект. Той разпродава на безценица всичко , което му поискат срещу жълти стотинки и тлъсти комисионни. Продава и нас като притурка , като крепостни на монополи и външни интереси. Трябва да бъде набучен на кол за назидание , да се гърчи поне една седмица преди да го вземат в Ада , където ще плаща за откраднатите от нас милиарди , унищожени животи и съсипани човешки съдби !
ТАЛАСЪМ на 14.09.2018 в 18:53
И за какво му е на бб да се държи до меркел? Тя си отива - в буквален и в преносен смисъл.И пияндето ще я последва с ишиасна стъпка. На макрончо съдбата му е предрешена - този мандат ще му бъде възхода и падението едновременно. После може да зи създаде някакъв нов рвропейски съюз в пределите на африка или азия, но не и в европа.
OLD на 14.09.2018 в 19:16
Някой да е прочел или чул детайли от договорът по плана " Маршал" ?

Напиши коментар