"Правосъдната система се използва за осъществяване на политически вендети, а антикорупционният път на Румъния се е превърнал сам по себе си в инструмент на корупцията". Това се казва в обширен доклад на Дейвид Кларк от Нenry Jackson Society - Великобритания, който публикуваме с незначителни съкращения.

 

"Румънският опит - антикорупционни институции и мерки" бе темата на дискусия, организирана от председателя на ВКС Лозан Панов в средата на март. Основен лектор бе Лаура Кьовеши, главен прокурор на румънската Национална антикорупционна дирекция.

 

 

Резюме 

Румъния е страна от особено значение. Въпреки че тя е спечелила международно признание за своите последни усилия да изкорени корупцията, подробният преглед на антикорупционните дейности в   страната показва, че те често осигуряват удобно прикритие за актове на политическа разправа и сериозни нарушения на човешките права. Използваните методи показват значителна степен на приемственост с практики и нагласи от комунистическата ера.

 

Силната връзка между избирателните действия на прокуратурата, и интересите на тези, които са на власт, е показателна за политизирана справедливост. Случаите често са придружени от кампании за обществено очерняне, предназначени за повишаване на тяхното политическо въздействие. За разлика от посочените политики, румънската Национална дирекция „Антикорупция” (НДА) е активен участник в тези партизански борби.

 

Въпреки че върховенство на закона изисква от съдебната система да работи независимо от правителството, 

 

има ясни доказателства за тайно споразумение между прокуратурата и изпълнителната власт в Румъния. 

 

Очевидно е, че политиците продължават да оказват значително оперативно влияние върху НДА, използвайки контрола върху ключови назначения, и че нашумелите разследвания с висок обществен интерес са политически насочени.

 

Налице е нарастваща загриженост по отношение на прикритата роля на разузнавателните служби в насочването на антикорупционните преследвания. 

 

Румънската разузнавателна служба (SRI) извършва 20 000 телефонни прихващания от името на НДА всяка година, инициира НДА разследвания и по собствените си думи разглежда съдебната система като „тактическо поле” за операции. Правителството отказа да разследва твърденията на SRI за проникване в съдебните и прокурорските служби.

 

SRI и НДА са критикувани за подкопаване независимостта на съдебната власт. 

 

Съдиите, които не успеят да надделеят над върховенството на НДА в своя полза, сами стават мишени на разследване

 

докато тези, които се считат за приятелски настроени към техните интереси могат да разчитат на лоялност. А склонните да направят компромиси в полза на НДА постигат изключително ниво на осъждания от 92%.

 

Методите, рутинно използвани от НДА, водят до сериозни нарушения в процеса, което предизвиква възмущение в повечето демократични страни. Те включват публично демонстриране пред медиите с арестуваните, оковани с белезници, заплашване на роднините на заподозрените с обвинителни актове като форма на лостов механизъм, който предлага на заподозрени имунитет в замяна на уличаваща някого информация, мерки за неотклонение задържане под стража (арест) на обвиняеми за дълъг период от време с цел да се накажат и заклеймяват за системно изтичане на доказателства към медиите, за да се предотврати справедлив процес.

 

Важните принципи на справедливост, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на ЕС за основните права, биват обикновено нарушавани като част от румънския антикорупционен път. Те включват правото на справедлив съдебен процес, правото на презумпцията за невинност и защита от нечовешко и унизително отношение.

 

Тези нарушения на стандартите за правата на човека трябва да бъдат повод за сериозна загриженост от страна на международните партньори на Румъния. Действията трябва да включват следното:

 

  • ЕС трябва да поддържа мониторинг, като част от сътрудничеството и механизма за проверка и допълване на съществуващите показатели за изпълнение с допълнителни инструменти, предназначени за оценка въздействието на политиките за борба с корупцията върху човешките права и стандарти за справедливост.

 

  • Европейската комисия би трябвало да ускори прилагането правилата на закона с цел да се справи с възникващите системни заплахи за върховенството на закона в рамките на ЕС.

 

  • Държавният департамент на САЩ, който следи за спазването правата на човека следва да отчита растящата загриженост за последиците от подхода на Румъния в борбата с корупцията.

 

  • Великобритания трябва да реформира или замени Европейска заповед за арест (ЕЗА), като се включат по-силни гаранции за правата на човека. Два скорошни случая подчертават способност на румънските власти да използват ЕЗА за преследване чрез политически мотивирани правни действия чрез съдилищата във Великобритания.

 

• В очакване на промяна в сегашната система сътрудничеството на Обединеното кралство с Румъния по ЕЗА следва да бъде спряно.

 

 

1. Въведение

 

Разширяването на Европейския съюз (ЕС) чрез включването на десет бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа през 2004–7 г. е замислено като смел акт на демократична консолидация. Интеграцията в институциите на свободна Европа е трябвало да направи политическия преход в региона необратим, точно както го е направил със страните от Южна Европа едно поколение по-рано. Той не е работил извън този начин, поне не краткосрочно. 

 

Вместо нормализиране на демократичните практики има отстъпление от тях сред някои от новоприсъединилите се членки след разширяването. Ако те бяха кандидатствали за членство в ЕС днес, най-малко две от тях - Унгария и Полша - вероятно нямаше да бъдат приети по политически причини.

 

Борбата на Румъния да изкорени корупцията и да се създаде правилно функционираща съдебна система е обект на коментар и загриженост в продължение на повече от две десетилетия. Специалният механизъм за наблюдение на продължаващите усилия на Румъния да е в съответствие с европейските стандарти в тези области е в сила, тъй като тя се присъедини към ЕС през 2007 г. 

Официалното решение за този напредък се прави, защото все повече и повече случаи на корупция по високите етажи успешно се преследват в съда. Реалността обаче е по-сложна. 

 

При по-внимателно вглеждане става ясно, че успехът на Румъния в борбата с корупцията се постига за сметка на висока цена за правата на човека и върховенството на закона. Присъди са налице, но ъглите са отрязани по начини, които нарушават някои от фундаменталните принципи, с които би трябвало да се свързват демокрациите на обединена Европа. Още по-тревожно е, че случаите, цитирани по-долу, показват, че 

 

правосъдната система се използва за осъществяване на политически вендети, а антикорупционният път на Румъния се е превърнал сам по себе си в инструмент на корупцията.

 

Целта на тази публикация е да предупреди политиците и други заинтересовани наблюдатели за тази нова и до голяма степен непризната заплаха. 

 

Първата част описва появата на корупцията като проблем в посткомунистическа Румъния и ролята, която тя играе в отношенията с ЕС. Тя показва, че в своето отчаяние от това, че Румъния не бележи напредък в справянето с корупцията, Брюксел е пренебрегнал значителните проблеми с методите, които използва, само и само да има някакъв формален резултат.

 

Следващият раздел разглежда минало на Румъния и установява, че настоящите съдебни нагласи и практики са наследени в по-гтоляма степен от ерата на комунизма, отколкото се предполага. Останалите раздели на тази публикация подробно описват специфичните начини, чрез които румънската съдебна култура влияние негативно върху съответствените европейски стандарти. Статията завършва с някои препоръки за това как политиката във Великобритания и ЕС трябва да отговори.

2. Корупцията в посткомунистическа Румъния

 

Десет години след като Румъния се присъедини към Европейския съюз, корупцията продължава да бъде сериозен проблем за страната и основен източник на безпокойство за международните й партньори. Индексът за възприемане на корупцията от 2015 г., публикуван от „Прозрачност без граници”, класира 168 страни от най-малко до най-корумпираните, но Румъния е на 58 място. Само две страни от ЕС – Италия и Гърция – са считани за по-корумпирани. 

 

Това представлява в най-добрия смисъл незначителен напредък в сравнение с 69-ото място през 2007 г., когато Румъния стана членка на ЕС. 

 

Едно проучване на Rand Europe, възложено от Европейския парламент, определи, че разходите за Румъния по отношение на корупцията са намалели през последните години.

 

Проучването на Евробарометър, проведено през 2013 г., показва, че на 25% от участвалите в анкетата румънци е бил поискан подкуп през предходната година, в сравнение с 4-те % средно за ЕС. 

 

Корупцията бе определена като проблем в начален етап по време на процеса на присъединяването на Румъния към ЕС. Становището на Европейската комисия при кандидатстването на Румъния за членство, публикувано през 1997 г., отбеляза, че „политическите назначения на определени нива в администрацията са стимулирали корупцията”, и стигна до заключението, че „все още има много какво да се направи, за да се изкорени корупцията”. 

 

За съжаление натискът на ЕС върху Румъния за увеличаване темпото на икономическа либерализация с цел завършване на прехода й към пазарна икономика доведе до непредвидени последици и задълбочаването на проблема. 

 

Както в Русия, комбинацията от слаби държавни институции и възможностите, създадени от приватизацията, допуснаха лицата от системата да използват своите връзки за лична изгода. Най-често срещаните форми на корупция по високите етажи са свързани с участващи в продажбата на държавна собственост под пазарната цена и протежирането при възлагането на обществени поръчки, за които политиците са получили подкупи в замяна.

 

Румънската революция от 1989 г., при която част от комунистическия апарат бе в състояние да си върне лидерството от протестното движение на една зараждаща се опозиция и да стартира отново като Национален фронт за спасение, означаваше, че по-голяма част от бившия апарат си беше останал на мястото дори когато се предполагаше, че властта е в процес на реформа. 

 

Тези групи от хора бяха идеално поставени, за да си помагат при разграбването по време на икономическата либерализация. 

 

Равносметката от посткомунистическия преход в Румъния се изразява в следното:

 

Дерегулацията, продиктувана от ЕС, активира различните крила на хищническия елит да отделят области за частни владения. 

 

Тези частни владения се оказаха много по-влиятелни от държавните агенции и се предполагаше те да направляват и да взимат икономически решения както по отношение на държавните, така и за частните предприятия. 

 

Но ЕС настоя за бърза приватизация, без да гарантира, че политическите условия ще позволят подходящо регулиране.

 

Опасенията на ЕС станаха все по-силни, тъй като процесът на присъединяване се засили и стана ясно, че Румъния, заедно с България, изоставаше от другите страни кандидатки от Централна и Източна Европа в усилията си за реформа. Тя не беше готова да се присъедини с първата група страни, за да започне официални преговори за присъединяване през 1998 г. 

 

Когато преговорите наистина започнаха две години по-късно, те продължиха твърде бавно, а в Доклада на Европейската комисия от 2002 г. относно напредъка е отразено, че пропуските в борбата с корупцията са една от основните причини за нейното забавяне.

 

Проучванията показват, че корупцията продължава да бъде широко разпространена в Румъния и този основен проблем остава до голяма степен неразрешен. Въпреки правната рамка, която е достатъчно всеобхватна и се разшири през последната година, правоприлагането продължава да бъде слабо. 

 

Създадените нови институционални структури все още не функционираха изцяло. Корупцията обикновено бе констатирана при търговските операции, но най-често при взаимоотношенията с държавните органи, както и на политическо ниво. Такива високи нива на корупция подкопаваха икономическото развитие и ерозиратха общественото доверие в държавните институции. Независимите наблюдатели стигнаха до заключение, че няма значително намаляване на корупцията за докладвания период.

 

Схващанията, че Румъния започна да отчита напредък по отношение на изискванията за присъединяване към ЕС, се задълбочиха през 2004 г., когато Траян Бъсеску бе избран за президент и това доведе до първата голяма антикорупционна вълна в страната. Бъсеску, лидер на дясноцентристката партия и непоколебим критик на посткомунистическия елит, назначи ново правителство, чиято политика беше насочена към прочистване. 

 

Работата на държавното обвинение се подобри значително под дейното ръководството на Моника Маковей, министър на правосъдието. Бяха издадени редица обвинителни актове срещу известни личности, включително осем членове на парламента, двама министри от кабинета, както и девет съдии и прокурори. 

 

Сред най-известните от тях бяха Адриан Нъстасе, бивш министър-председател и социалдемократ, който в крайна сметка бе вкаран в затвора през 2012 г. за злоупотреба с обществени средства.

 

Методите на Моника Маковей бяха противоречиви. Обвинените по време на нейния мандат са предимно от съперничещи й политически партии; 

 

тя прескача парламента, за да прокара чрез извънредни постановления позволения за електронно наблюдение на заподозрени лица без заповед; и тя беше критикувана от прокурори за превишаване на своята власт чрез намеса в тяхната работа. 

 

Но нищо от това не е посочено в мониторинговите доклади на ЕС

 

Жаден за признаци на напредък, който ще спомогне за запазване на разширяването на пътя, Брюксел показваше слаб стремеж да се вглежда внимателно в използваните методи. Урокът, който си взеха румънските власти от тази липса на внимание, беше, че ще се даде картбланш за всякакви действия, които биха могли да бъдат правдоподобно представяни като част от пътя за тяхната борба с корупцията.

Въпреки очевидния напредък в готовността на правителството да действа ЕС допълнително забави присъединяването на Румъния с още една година, до голяма степен поради опасенията за корупция. 

 

Цялостният мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 признава, че е имало по-голяма политическа воля за справяне с проблема, но изказва недоволство, че тя не е довела до никакви осезаеми резултати: „Въздействието на периода на борбата на Румъния срещу корупцията е ограничено, не е имало значително намаляване на забелязаните нива на корупция и броят на успешните съдебни дела продължава да бъде нисък, особено по високите етажи на политическата корупция”. 

 

След този доклад обикновено европейските политици преоценяват сериозността на антикорупционните дейности в Румъния чрез броя на осъдените висши политически фигури. 

 

Както ще видим по-късно, ограничената достоверност на базата на този необработен ориентир възпрепятства способността на ЕС да оцени представянето на страната в изпълнението на нейните важни европейски ангажименти.

 

Компромисът, който откри пътя за Румъния да се присъедини към целевата дата през 2007 г., е, че тя ще продължи да бъде обект на наблюдение след присъединяването чрез ново споразумение, известно като Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). 

 

Маковей бе отстранена от поста си няколко месеца след като Румъния се присъедини към ЕС. Националната Дирекция за борба с корупцията (НДА) редовно е хвалена заради очевидно си желание да разследва и да подведе под отговорност важни обществени личности.

 

Сериозната криза настъпи през 2012 г., когато социалдемократите се върнаха на власт и призоваха за референдум за импийчмънт на президента Бъсеску. Издадените извънредни постановления ограничават възможността на Съда да обяви парламентарните актове за противоконституционни, позволявайки на новото правителство да намали необходимия избирателния праг, за да спечели вота за импийчмънт. Понта бързо отстъпи и кризата премина, когато референдумът за импийчмънт на Бъсеску не успя да постигне необходимия кворум.

 

 

Оценките на Европейската комисия след това станаха все по-позитивни по дух. 

 

През 2013 г. назначената като главен прокурор на НДА Лаура Кьовеши поведе по нов антикорупционен път и предизвика преследване на мишени от високите етажи на властта. Както в доклада за 2016, MСП одобрително отбеляза: „НДА разследва над 1250 обвиняеми през 2015 г. и това включва министър-председателя, бивши министри, членове на парламента, кметове, председатели на окръжни съвети, съдии, прокурори и множество служители”. 

 

Виктор Понта беше подведен под отговорност с обвинения в корупция, преди да подаде оставка през ноември 2015 г. Оценката на правителството на САЩ е била също толкова положителна, както тази на служителите, редовно възхваляващи работата на Кьовеши и използващи нейното влияние като буфер в НДA. Американският посланик в Букурещ призова политическите партии в Румъния да се откажат от кандидатите си, обвинени в корупция.

 

Точно както антикорупционната кампания на Моника Маковей убеди ЕС да позволи на Румъния да се присъедини по график през 2007 г., кампанията, инициирана от Лаура Кьовеши след 2013, изглежда, е отворила пътя за присъединяването й към Шенгенското пространство. 

 

През 2016 г. Европейската комисия обяви Румъния за готова да се присъедини и политическото решение сега е висящо. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също така заяви, че мониторингът на Румъния под MСП ще достигне до своя край най-късно през 2019 г. Все пак предположението, на което това се базира – че румънската съдебна система вече функционира в съответствие с европейските норми – остава сериозно оспоримо.

 

Зад заглавията за безстрашни прокурори, извършващи нашумели арести, има достатъчно причини да бъдем загрижени за стандартите на правосъдието в Румъния. Далеч от доказване по надлежния ред, румънските антикорупционни кампании, обърнати към своите управленски проблеми, 

 

често са прикритие за политическа саморазправа и сериозни нарушения на човешките права, които показват тревожно незачитане на принципите на правовата държава. 

Истината е, че често използваните методи показват значителна степен на приемственост от миналото преди демокрацията. За да се разбере как румънското правосъдие работи днес, е необходимо да се върнем към времето на комунизма.

 

3. Комунистическото наследство на Румъния и върховенството на закона

 

От 1947 до падането на режима на Чеушеску през 1989 г. Румъния се откроява като една от най-бруталните и репресивни „народни демокрации”, установени в Източна Европа под съветска егида след Втората световна война. Румънската комунистическа партия успява да завземе властта чрез нагласени избори, разпространено сплашване и убийства на политически съперници. 

 

Тя поддържа хватката си в продължение на четири десетилетия чрез създаването на изключително широко разпространен апарат на държавна репресия. В разгара на своите операции румънската тайна полиция Секуритате е имала около половин милион информатори сред население от 22 милиона души. Тези, които са представлявали заплаха за режима, са били поставяни в затвор, а понякога и убивани.

 

Правото изиграва важна роля в установяването и легитимирането на еднопартийния режим в Румъния. В правото Румъния следва предписанията на „социалистическата законност”, разработена в Съветския съюз. Тези предписания са били дефинирани от Андрей Вишински – човека, който оркестрира московските показни процеси като главен прокурор на Йосиф Сталин през 30-те години на ХХ век – както следва: „Диктатурата на пролетариата е власт, неограничена от каквито и да е било наредби. Но диктатурата на пролетариата, създавайки свои собствени закони, се възползва от тях, изисква те да се спазват и наказва тяхното нарушение“. 

 

По този начин законът е инструмент на политическата власт в ръцете на държавата, а не средство за отчитане на държавата пред гражданите, да не говорим за защитата на правата им.

 

Вишински е човекът, който е изпратен от Сталин да координира комунистическото завземане на властта в Румъния след войната. Една от първите му стъпки е била да използва статута на Съветския съюз като окупираща сила, за да иска формирането на коалиционно правителство, в което министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи да бъдат контролирани от Комунистическата партия. 

 

За няколко месеца съдебната система е прочистена и подчинена на политическия контрол. С полицията и съдилищата на свое разположение, комунистите са имали възможността да премахнат всички останали пречки пред управлението си. Стотици опозиционни лидери и активисти са арестувани по скалъпени обвинения и подложени на показни процеси по съветски модел. 

 

Комунистите завършили своето превземане с прокламирането на Румъния за „Народна република” през 1947 г. и приемането на конституция в съветски стил година по-късно.

 

Измина повече от четвърт век, откакто комунистическата система бе свалена и безброй реформи извършени, за да приведат съдебната система на Румъния в съответствие с европейските норми и международните й ангажименти. Докато това успя да създаде институционална рамка, която външно отговаря на стандартите, очаквани от страна, членка на ЕС, способността на системата да функционира по начин, който зачита европейските ценности, на практика често е подкопавана от нагласи и методи на работа, които са повече присъщи за времето на комунизма. Много малко от това е признато или разбрано дори и от многото организации, политици и политически анализатори, отговорни за изпълнението на мониторинга на Румъния.

 

Първият проблем засяга фундаменталния въпрос за какво служи правото. В западните либерални традиции съдебната система е неутрален и безкористен механизъм за отстояване на универсалните права. Законът ограничава управляващи и управлявани, осигурявайки на физическите лица право на обезщетение срещу деспотично правителство, както и средство на правителството да поддържа обществения ред. 

 

Както вече сме виждали, комунистическите режими използваха закона като политическо оръжие, превръщайки го в инструмент на деспотичното правителство, а не в средство за предотвратяването му.

 

Също така ще видим, че има значителни доказателства, че част от този манталитет е останал в модерна Румъния и че правото продължава да функционира като слуга на държавата. 

 

Продължаващото използване на съдебната система като политическо оръжие е видно в модела „услуга за услуга“ на антикорупционните разследвания с участието на висши обществени фигури. 

 

Разследванията често са насочени към политическите противници на този, който е на власт, 

 

включително високопоставени членове на опозиционните партии и вътрешни партийни врагове. Вълните от арести обикновено са придружени от кампании на риторично денонсиране, насочени към оптимизиране на техния политически ефект за създаване на вината им в съда на общественото мнение. 

 

Правителствени фигури показват своята сила чрез използване на внимателно организирани публични изяви, за да загатнат за предстоящи арести и преследвания. Доказателство, че румънската правна система не оперира като неутрален инструмент на правосъдието, може също да бъде открито в нивата на осъдителните присъди, повече присъщи за авторитарни режими като Китай и Русия, отколкото за нормалната европейска демокрация. 

 

С повече от 90% от подсъдимите, намерени за виновни, е ясно, че съдът работи на базата на силна презумпция в услуга на обвинението. Това понижава прага на доказване, позволявайки присъди да бъдат обезпечени с доказателства, които биха се считали за ненадеждни или недопустими в други части на Европа. 

 

Съдебните решения понякога изрично потвърждават този натиск, като посочват, че решенията, благоприятни за подсъдимите, биха били несъвместими с обществените очаквания. 

 

Подобни опасения включват пропуските в системата на правосъдието на Румъния за поддържане на подходящо разделение на властите между различните клонове на държавата, включени в нейната администрация – изпълнителната, съдебната власт и прокуратурата. 

 

Това е фундаментален принцип на либералната справедливост, гарантиращ справедливо и безпристрастно третиране на изправените пред съда. Въпреки че Румъния е трябвало да го инкорпорира в своите предприсъединителни реформи, формалното разделение на властите често е подкопавано от участието на неформални мрежи на власт и влияние. 

 

Налице са забележими примери на неправомерен натиск, упражняван в нашумели дела, заедно с доказателства за тайно споразумение между съдии, прокурори и политици. По-тревожно е, че все още има индикации, че вътрешното разузнаване – наследник на Секуритате – играе важна и най-вече неразкрита роля в режисирането на наказателните преследвания, изработването на доказателства и влиянието над съдиите.

 

Последната област, където румънското правосъдие носи отпечатъка на миналото, е в 

 

желанието да се възпроизвеждат основните характеристики на показен процес от комунистическата ера. 

 

Обществени фигури, обвинени в корупция, обикновено започват срещата си с правосъдието, като дефилират с белезници в полза на камерите. Доказателствата на обвинението, включително записи от подслушвани телефони, след това избирателно изтичат в медиите, за да се засили впечатлението за вина. 

 

Политици, а дори и съдии изказват негативни коментари за поведението на подсъдимия по начин, който подсказва, че процесът ще бъде чиста формалност. 

 

След като вече е бил заклеймен като престъпник, ответникът се превръща в изгнаник от обществото. Това не е достатъчно, за да се накаже предполагаемият нарушител. 

 

Целта на този пиар цирк е да атакува и дискредитира това, което те представляват – политическата им принадлежност, техните мнения или техните бизнес интереси – и за да се гарантира, че всичко по-малко от присъда в съда би довело до обществено недоволство. 

 

Справедливостта трябва да служи на интересите на пропагандата.

 

4. Румъния, европейски ценности и борбата срещу корупцията 

 

Като се има предвид степента на проблема на Румъния с корупцията, решимостта на ЕС да настоява за промяна е напълно оправдана. Споделянето на суверенитета, свободното движение и икономическата интеграция превръщат стандартите за закон и управление във всяка държава членка в общ интерес за всички. 

 

Но корупцията не е само политически въпрос, повдигнат от най-скорошните разширявания, и праволинейният фокус върху него, който изключва други съображения, означава риск от заслепяване на политиците и сериозно влошаване на стандартите на други места. Необходимо е по-балансирано разбиране на проблемите и как те се отнасят един към друг.

 

Копенхагенският европейски съвет през 1993 г. създаде рамка за оценка на перспективите за членство на страните, които са все още в ранните етапи на прехода към демокрация. Известени като Копенхагенските критерии, изискванията, които се прилагат за новите страни кандидатки, бяха определени, както следва:

 

Членството изисква страната кандидатка да е постигнала стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, зачитането и защитата на малцинствата, наличието на функционираща пазарна икономика, както и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза. 

 

Членството предполага способност на кандидата да поеме задълженията на членството, включително придържане към целите на политическия, икономическия и паричен съюз.

 

Политическите критерии за членство впоследствие са разработени в различни документи, публикувани като част от процеса на разширяване или успоредно с него. Един от най-важните е Хартата на основните права, приета от ЕС през 2000 г. и включена в Договора от Лисабон девет години по-късно. 

 

Основавайки се на Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ), която страните кандидатки се изисква да ратифицират като част от процеса на присъединяване, преамбюлът на Хартата гласи следното: 

 

Като съзнава своето духовно и морално наследство, Съюзът се основава на неделимите и универсални ценности на човешкото достойнство, свобода, равенство и солидарност; той се основава на принципите на демокрацията и върховенството на закона. 

 

Той поставя човека в центъра на своята дейност, като учредява гражданството на съюза и създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

 

Основната част на Хартата определя тези права в по-големи подробности. Няколко от най-важните са свързани с правораздаването. 

 

Правото на справедлив процес е установено в член 47: „Всеки има право на справедливо и публично разглеждане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден по закон”. Член 48 гласи, че: „Всеки, който е обвинен, се счита за невинен до доказване на вината му в съответствие със закона”. Член 50 защитава европейските граждани срещу заплахата от юридическо преследване: „Никой не може да бъде съден или наказван в наказателното производство за престъпление, за което той или тя вече е бил оправдан или окончателно осъден в рамките на Съюза, в съответствие със закона”.

 

Ангажиментът да отстоява основните европейски ценности се отнася до всички аспекти на дейността на правителството. Страните членки са длъжни да се борят с корупцията, тъй като тя подкопава върховенството на закона, разяжда демократичните институции, нарушава нормалното функциониране на пазара и нарушава принципа на равенството. 

 

В същото време страните са задължени да поддържат пълната гама от европейските ценности по начина, по който водят тази борба. 

 

Министрите в правителството, прокурорите, правоприлагащи органи и съдиите са длъжни да зачитат правата на човека и да действат в рамките на закона. В случая на Румъния има основания да се заключи, че това не е било така и че антикорупционното задвижване на страната е довело до сериозни пропуски в стандартите за правосъдие и в целостта на правителството. 

 

Основните области на безпокойство включват 

 

политизирането на правосъдието, съглашение между прокуратурата и изпълнителната власт, 

 

скрито участие на местна разузнавателна агенция, атаки срещу независимостта на съдебната власт и злоупотреби в процеса, извършвани от Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК).

 

 

4.1. Политизирането на правосъдието

 

Официалната оценка на Европейската комисия е, че Румъния отбелязва напредък в борбата срещу корупцията и че НДБК действа като „енергичен и безпристрастен прокурор”. 

 

Както ще видим, тази оптимистична оценка е в разрез с фактите. 

 

Моделът на наказателните преследвания през последните 12 години изглежда ясно свързан със съдбата на различните политически партии. 

 

Малко преди парламентарните и президентските избори през 2004 г. Траян Бъсеску бе обвинен в корупция от НДБК, свързана с времето му като министър на транспорта през 90-те години на ХХ век. 

 

След като става президент, повечето от обвинените значими политически фигури идват от Социалдемократическата партия (СДП) и Националлибералната партия (НЛП), а не от Демократическата партия на Бъсеску. 

 

Всъщност НЛП приключи коалицията с партията на президента през 2007 г. в знак на протест срещу начина, по който е била очевидно нарочена. Обвинителният акт с най-висок профил е срещу бившият премиер Адриан Нъстасе от СДП. 

 

Когато СДП се връща в правителството през 2012 г. под управлението на премиера Виктор Понта, серия от разследвания са започнати срещу критични към правителството медийни собственици и членове от тесния кръг и семейството на президента Бъсеску. 

 

Тези разследвания са понякога придружени от кампании за обществено очерняне, водени от самия Понта, и има солидни доказателства, посочени по-долу, че поне някои от тях са били политически провокирани. Понта изглеждаше, че е увеличил хватката си върху властта, докато, противно на очакванията, той загуби президентските избори през декември 2014 г. от главния десноцентристки кандидат Клаус Йоханис от НЛП. 

 

Отслабени от загубата, Понта и няколко висши негови колеги от СДП са обвинени по обвинение за укриване на данъци и пране на пари от Националната дирекция за борба с корупцията през юли 2015. В крайна сметка той подаде оставка като министър-председател четири месеца по-късно след улични протести, предизвикани от пожар в нощен клуб Colectiv, в който загинаха 64 души. 

 

Траян Бъсеску, след като поднови политическата си кариера с формирането на нова политическа партия, също е изправен пред нови обвинения за пране на пари, обявени от НДБК през април 2016 г. Обвинителните актове принудиха Бъсеску да се откаже от кампанията си за кмет на Букурещ.

 

 

Дори тези, които са твърдо решени да не показват сходство с тези случаи, могат да посочат факта, че обвинителните актове са издадени срещу високопоставени политици от всички основни партии, дори и когато тези лица са били на власт. Понта, в края на краищата, бе обвинен, докато все още беше премиер. 

 

Би било със сигурност грешно да се предположи, че НДБК работи в интерес на която и да е партия, била на власт по това време. Нейните структури са твърде неорганизирани за това, с отделните прокурори, назначени по различно време, при различни правителства, които водят свои собствени разследвания и програми. 

 

И все пак има широко поле в рамките на тази система за различните политически групи да отстояват своето влияние. НДБК трябва да се разбира като неразделна част от все по-въртяща се въртележка от съюзи, интереси и вражди, които определят румънската политика. Да си представим, че тя е безпристрастна само защото е в състояние да удря в няколко посоки едновременно, придава определена наивност за това как работи страната. 

 

 

4.2. Споразумение между прокурори и изпълнителната власт 

 

Степента, в която се предполага, че независими прокурори в действителност разчитат на политическо покровителство, беше разкрита в сделката, сключена през май 2013 между президента Бъсеску и премиера Понта по повод на висши назначения в кабинета на главния прокурор, Националната дирекция „Антикорупция“ и в Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT). 

 

Прокурорите са официално назначени от президента по препоръка на Министерството на правосъдието, но с двете направления в изпълнителната власт, заключени в горчив личен конфликт, става невъзможно да се постигне съгласие по един общ списък с имена. 

 

Решението беше да се разделят постовете, като всяка от страните определя свои собствени предпочитани кандидати. Лаура Кьовеши е избор на Бъсеску, назначена за ръководител на Националната дирекция „Антикорупция“ , а Тибериу Ниту, който е в близост до Понта, стана главен прокурор, въпреки че беше наложено вето от Бъсеску. 

 

Назначенията бяха критикувани от напускащия ръководител на Националната дирекция „Антикорупция“ Даниел Морар въз основа на липса на квалификация на кандидатите. Това, което беше описано като сделка за споделяне на властта, в действителност изглежда договорка на властта, която да произведе разделена структура, обслужваща двама господари. 

 

Друго знаково назначение, което изглежда е било част от сделката, беше това на Данут Волинтиру, който стана прокурор в Националната дирекция „Антикорупция“ през юни 2013 г. и беше повишен 4 месеца по-късно на поста завеждащ отдел след препоръката от Министерството на правосъдието на Понта. Двамата се познават поне от 2004, когато Понта беше избран за депутат в парламента, представлявайки Гори и Волинтиру, става ръководител на регионалния офис на Националната дирекция „Антикорупция“. 

 

Естеството на техните отношения става обект на разследване и доклади, според които съпругата на Волинтиру е получила подозрително голям плащане около € 130 000 през март 2015 г. от държавния енергиен комплекс „Олтения”. Плащането е одобрено от главния мениджър Лаурентиу Сиурел, обещаващ член на PSD, който сега е обвиняем по делото за пране на пари срещу Понта. 

 

Твърденията по този случай са свързани с незаконни плащания от 2007–8, свързани с енергийния комплекс Rovinari в Гори, който по това време е ръководен от Сиурел. Като ръководител на офиса на Националната дирекция „Антикорупция“ в Гори по това време, когато са извършени плащанията, Волинтиру прекратява други две разследвания срещу Сиурел.

 

Първият голям случай на Волинтиру от новия му пост беше разследването срещу Дан Адамеску, обещаващ немски бизнесмен с румънски произход, притежаващ Romania Libera, един от водещите ежедневници в страната. Romania Libera беше постоянен критик на PSD и неуморен борец срещу корупцията в продължение на много години. 

 

Разследванията бяха в ход по обвинения за подкуп и несъстоятелност, включващи два от бизнесите на Адамеску, но разследването беше фокусирано върху двама съдии и синдик. В рамките на няколко седмици от назначаването си Волинтиру превръща Адамеску в мишена и поръчва да бъдат подслушвани неговите комуникации. 

 

 

През май 2014 г. адвокат, нает от застрахователната компания, е разследван и признава взимане на подкуп, като прокуратурата му дава имунитет в замяна на замесването на Амадеску. Друг адвокат се самоубива малко след като бива разпитван. На 24 май министър-председателят Понта дава интервю по националната телевизия, по която говори за случая:

 

„Траян Бъсеску, един от основните бенефициенти, подкрепящи медията на г-н Амадеску, издава вестник, който води силна кампания срещу корупцията. Смятам, че този човек, който ръководи корупционна мрежа с огромен ефект през всичките тези години, представя себе си като издател, който говори за борбата срещу корупцията. Убеден съм, че много скоро ще чуем доста неща за това от държавното обвинение”.

 

 

В рамките на две седмици Амадеску беше арестуван, обвинен и задържан под стража. Понта е имал вътрешна информация за разследването и предварително предупреждение, че арестът безспорно ще се извърши. Това само по себе си е доказателство за споразумение, както и за неуместно отношение между прокурорите и изпълнителната власт. 

 

Дълбоката лична неприязън на Понта към Адамеску и предвид неговия контакт с Волинтиру показват, че е невъзможно да избегнем заключението, че разследването е било политическо от самото му начало. 

 

През януари 2015 г. след законен процес със заложени безбройни насилствени процедури Адамеску беше признат за виновен въз основа на неоспорими показания на един свидетел, като беше осъден на 4 г. и 4 месеца затвор. 

 

Други индикации за нездравословните отношения между прокурорите и политиците се надигнаха наскоро под формата на твърдения срещу ръководителя на Националната дирекция „Антикорупция“ Лаура Кьовеши. 

 

Известен бизнесмен и парламентарист на PSD, Себастиан Гита, който е бил сочен за пране на пари заедно с Понта, направи изявление до прокуратурата през септември 2016 г., твърдейки, че той и други водещи фигури, близки до Понта, са участвали в прикриването на Кьовеши от обвинения в плагиатство през 2012 г., когато е била главен прокурор. 

 

По това време 

 

Кьовеши се сблъсква с твърдения, че е изплагиатствала докторската си теза, но според Гита експертен доклад изчиства името й, докладът е писан от правителството, а не от независим комитет, както предварително е обявено. 

 

Започва разследване, в което Кьовеши отрича обвинението. Ако е вярно, то това би било нелепост за Националната дирекция „Антикорупция“, която има изградена репутация на независим и безпристрастен преследвач на истината. 

 

 

4.3. Ролята на разузнавателната служба

 

Действителните отношения на Националната дирекция „Антикорупция“ с политиците е пример за система, в която няма подходящо разделение на властите и съдебният процес е отворен за манипулации и за партийни интереси. 

 

Все още правителството и политическите партии не са единствените силови центрове, способни да упражняват неправомерно влияние върху посоката на антикорупционното преследване. В страна, в която спомените за ДС са пресни, като има също огромна загриженост за ролята на домашната разузнавателна агенция, която играе роля в наказателноправната система. 

 

Румънската разузнавателна служба е наследничка на ДС, взимайки инфраструктурата и повечето от служителите й през 1990 г. Разузнавателната служба е съсредоточена в наблюдение на комуникационните операции и след комунистическия период е белязана от няколко скандала, включително и за подслушващи дейности, които се предполага, че са забранени. 

 

Подслушването без заповед беше възобновено за антикорупционните разследвания по времето на Моника Маковей 

 

и Националната дирекция „Антикорупция“ започва да бъде силно зависима и подкрепяна от разузнавателните служби, предоставящи подбрани доказателства. Според докладите на Националната дирекция „Антикорупция“ разузнавателната служба е подслушвала средно около 20 000 телефонни разговори на година при извършване на антикорупционни разследвания, десет пъти повече от случаите на подслушване, свързани с националната сигурност. 

 

Според Виктория Стоициу от Социалдемократическата партия (FES) румънските съдилища са издали 16 пъти повече разрешения за подслушване през 2015 г., отколкото САЩ. През февруари 2016 г. Конституционният съд на Румъния, заяви че използването на подслушвателни разузнавателни средства като доказателства от Националната дирекция „Антикорупция“ е противоконституционно, дори и със заповед. 

 

Месец по-късно правителството издаде спешна наредба, позволяваща подслушвателните разузнавателни средства от Националната дирекция „Антикорупция“ да продължат, въпреки че румънската конституция, определяща законите за правата и свободите, не може да бъде променена с декрети. 

 

Включването на разузнавателната служба в правосъдната сфера минава отвъд пасивната роля на предоставяне на антикорупционните прокурори с техническа поддръжка в следенето на комуникациите. 

 

През април 2015 г. старши сътрудник Димитру Думбрава даде разобличаващо интервю, в което той описва как агенцията се намесва в съдебните дела:

„Особено ако преди няколко години вярвахме, че ще постигнем целта си, след като веднъж сме уведомили Националната дирекция „Антикорупция“, като се оттеглим от тактически действия след произнасяне на присъдата от съда, оценявайки (наивно, както можем да кажем днес), че нашата мисия е завършена, в момента поддържаме нашия интерес до окончателното решаване на всеки конкретен случай”.

 

Разкритието, че Румънската разузнавателна служба гледа на правната система като на „тактическо поле“ за операции, в които играе активна роля при съдебните заседания, предлага един директен паралел с миналото. 

 

Общото с тайната полиция на комунистическите режими е, че Държавна сигурност инфилтрира съдебната система като начин на контрол върху обществото и остава подозрение, че практиката продължава и през демократическата ера. Интервюто на Думбрава причини скандал в съдебната система. 

 

Организации като Съюза на съдиите и Центъра за съдебни ресурси изразиха опасения, че агенти на Румънската разузнавателна служба са активни в рамките на прокуратурата, както и с ръководителя на Висшия съвет на магистратите, и призоваха президента да проучи твърденията.

 

Противоречието накара MEDEL („Европейски магистрати за демокрация и свобода”), асоциация, представляваща съдии в 13 европейски страни, да предупреди, че Румънската разузнавателна служба „подкопава и заплашва независимостта на съдебната система и демокрацията в Румъния“. 

 

Като допълнение към критиката за провала при разследване на подозренията за внедряване на агенти на Румънската разузнавателна служба, е заявлението на MEDEL, което поставя под въпрос законността на по-широкото участие на Румънската разузнавателна служба в съдебните заседания:

 

„Ние също така сме загрижени от изнесената информация от доклада за 2014 г. относно действията на разследващата служба с цел получаване и оценяване на информацията, адресирана до прокуратурата, точността на съдебната аргументация и респективно целесъобразността на доказателствата. С други думи, Румънската разузнавателна служба е активна страна в съдебното производство, което е абсолютно забранено от закона”.

 

Още по-зловещ пример на обхвата на Румънската разузнавателна служба в съдебната система идва през януари 2015 г., когато Конституционният съд отменя законопроект за киберпрестъпността, което би дало на разузнавателните служби безпрецедентен достъп до лични компютърни данни. Съдът беше вече обявил за неконституционни други два законопроекта за сигурност, подкрепяни от Румънската разузнавателна служба. 

 

В деня след гласуването един от конституционните съдии, отговорни за решението, Тони Гребла беше арестуван от Националната дирекция „Антикорупция“ и обвинен за използване на влиянието си за заобикаляне на санкциите срещу Русия. 

 

Арестът му доведе до това, че Даниел Морар, колега – съдия от Конституционния съд, и предшественичката Лаура Кьовеши, като ръководител на Национална дирекция „Антикорупция“, заявиха публично, че Румънската разузнавателна служба се опитва да сплаши Конституционния съд и тези опити са били незаконни.

 

Времето, в което е извършен арестът на Гребла, оставя малко място за съмнение за ефекта и предназначението му. Всяко доказателство, че той е виновен за криминални деяния, би било известно на прокуратурата преди решението на Конституционния съд. Решението за ареста му след това е акт на отмъщение и знак, че 

 

румънското правосъдие все още работи със старите съветски принципи на „компромати“ и „свръхбюрократизъм“. 

 

Разузнавателните служби в социалистическия блок биха събрали компрометиращи материали – истински или фалшиви, за своите собствени граждани. Тези неща се използват, когато е удобно от държавата, за да бъде изразено несъгласие и отмяна на актове, като това да изглежда нормално и несвързано със съдебни производства. Тази техника все още се използва днес в Русия и очевидно и в Румъния. 

 

Това обяснява защо при наскорошните антикорупционни разследвания се включва появата на стари твърдения отпреди десет години и по-дълго. Доказателствата се запазват за най-подходящия момент.

 

Това е илюстрирано в случая срещу Елена Удря, парламентарист, близка до бившия президент Бъсеску. На 29 януари 2015 г., няколко седмици след кандидатирането й за президентските избори като кандидат на новосформираната партия „Движение за народа“ (центристки десен противник на PNL на президента Йоханис). Удря е разпитвана от Националната дирекция „Антикорупция“ по подозрения за пране на пари и фалшифициране на декларацията си за имуществено състояние. На следващия ден тя прави изявление, твърдейки, че 

 

действащият директор на Румънската разузнавателна служба Флориан Колдеа е поискал от бившия й съпруг Дорин Кокос 500 000 евро за финансиране на телевизионния канал Romania TV, собственост на политици от PSD и съюзника на Понта Себастиан Гита. 

 

Малко след изявлението Националната дирекция „Антикорупция“ издава три заповеди за арест на същия ден срещу Удря. Обвиненията са свързани с твърдения, че тя и нейният съпруг са участвали през 2009 г. в измама при обществена поръчка за продажба на софтуер на „Майкрософт”. 

 

Те твърдят, че тя, като негова съпруга, се е възползвала от постъпления, получени по корупционен начин. Националната дирекция „Антикорупция“ успешно обжалва депутатския й имунитет и тя е задържана за 7 дни. Месец по-късно отново е арестувана. 

 

Твърденията са, че е приемала подкупи и е злоупотребила с публични средства при организирането на боксов мач през 2011 г., когато е била министър на туризма. Този път тя е задържана превантивно за 72 дни. Пета заповед за арест беше издадена през октомври по нов случай относно придобиване на имот. По средата на този безпрецедентен поток от правни действия, досието, засягащо твърденията за Удря срещу Флориан Колдеа, беше тихо затворено от Националната дирекция „Антикорупция“ през март 2015 г. 

 

 

Лаура Кьовеши дава интервю през септември 2015, в което заявява, че ролята на Румънската разузнавателна служба в нейната институция е преувеличена. Единствено 24 дела на Националната дирекция „Антикорупция“ през годината са били сезирани от Румънската разузнавателна служба. Това, че всички тези дела са инициирани на тази основа, е достатъчно шокиращо признание за миналото на Румъния. Тази бройка е достатъчна за Държавна сигурност да повлияе неправомерно върху обществения живот. 

 

Още повече че Кьовеши пропуска да каже каква е допълнителната подкрепа от разузнавателната служба за дела, които не са започнати. При кои дела Румънската разузнавателна служба действа като разследващ? Каква е допълнителната роля, която играе при всяко дело? 

 

Какво е изискването, ако има такова, което прилага Националната дирекция „Антикорупция“ при проверяване достоверността на всяко едно доказателство, което е подадено от разузнаващите източници? 

 

Колко са останалите случаи, при които Румънската разузнавателна служба играе значителна роля? Независимо че изглежда нездравословно и почти напълно са прикрити отношенията между Националната дирекция „Антикорупция“ и Румънската разузнавателна служба, това са въпросите, на които никой не е в състояние да получи отговори, както и да попита. 

 

 

4.4. Съдебната независимост под атака 

 

Връзката между съдии и прокурори е друга област, където разделението на властите редовно се подкопава. Процентът на осъдителните присъди от Националната дирекция „Антикорупция“ е 92%, като агенцията има бюрократичен интерес да направи така, че този процент да се запази. Това може да се постигне само ако везните на правосъдието се накланят сериозно в нейна полза и съдът функционира по системата за презумпция за вина. За тази цел Националната дирекция „Антикорупция“ използва различни тактики на сплашване и инкорпориране, за да се гарантира, че съдиите ще сътрудничат в поддържането на процента на осъдителни присъди на най-високо ниво. 

 

Един от методите на Националната дирекция „Антикорупция“ за започване на разследване срещу съдии е гневът от оправдаване на обвиняемите. Това създава атмосфера на страх и изкривява съдебното вземане на решение. Корупцията в съдебната система безспорно е проблем в Румъния и борбата с нея е станала висок приоритет за Националната дирекция „Антикорупция“ през последните години. И все пак има въпроси за това дали създава конфликт на интереси при ролята си на разследващ орган в случаите на корупция в съдебната система. С тази власт може да се злоупотребява, както беше в случая „Гребла”.

 

Прокурорите също са обвинени в използване на тактика, за да се монополизира управлението на съдебната власт. През 2013 г. успяват да изберат един от тях за ръководител на Висшия съвет на магистратите (CSM), управителния орган, който контролира назначенията в съдебната власт. Това предизвика отрицателната реакция на съдии, които са се опитали да променят това решение на прокурорите, подчинени на Министерството на правосъдието, като някои са подозирани за агенти на Румънската разузнавателна служба. 

 

Реакцията на Националната дирекция „Антикорупция“ беше да започне разследване срещу двама съдии от (CSM), които са водели протеста. Въпреки че разследването беше прекратено, този инцидент показва готовността на Националната дирекция „Антикорупция“ да злоупотребява с властта си за политически цели.

 

Националната дирекция „Антикорупция“ е готова да нарочи съдии, които счита за недружелюбни към нейните интереси, както и да прави услуги на тези, които смята, че са на нейна страна. Това е илюстрирано в странния случай на Мариана Раринца, преследвана от Националната дирекция „Антикорупция“ по обвинение за изнудване през 2014 г. Раринца работи като секретарка на адвокат, който е женен за тогавашния ръководител на Върховния касационен съд Ливия Станциу. 

 

През юни 2014 г. Раринца е арестувана от екип на специализирано полицейско звено и обвинена в опит за изнудване на Станциу и съпруга и за € 20 000. Тя е задържана превантивно в продължение на шест месеца. Раринца отрича изнудването и заявява, че парите, които е поискала, са в по-малък размер и би ги върнала. Тя е призната за виновна и получава тригодишна условна присъда, като присъдата е отменена след обжалване през май 2015 г. 

 

Нещата не могат да бъдат оставени така, тъй като съдя Станциу е известен на прокурорите и е верен съюзник. Награден от Националната дирекция „Антикорупция“ през 2014 г., Станциу се описва като верен партньор на агенцията, която трябва да му върне лоялността. Двама от апелативните съдии, които се произнасят в полза на Раринца, Ризантеа Гагеску и Дамян Долаче, са подложени на разследване и Националната дирекция „Антикорупция“ предприема стъпки за ревизиране на окончателното решение. През 2016 г. президентът Йоханис награждава Ливия Станциу, като я поставя начело на Конституционния съд. 

 

Националната дирекция „Антикорупция“ използва „поощрения и наказания“ и обикновено получава това, което иска. Това означава, че средата в съда може да е изключително неблагоприятна за обвиняемите. Случаят на Дан Адамеску, собственик на вестник, преследван през 2014 г. е ярък пример. При обжалването за гаранция на Адамеску и първото си явяване пред съда съдията посочва „сериозността на неправомерните действия, извършени от него”, все едно е било доказано, и добавя, че Адамеску трябва „публично да бъде засрамен”. 

 

На следващо заседание съдията цитира нежеланието на Адамеску да признае вината си, което става причина да го задържи под стража до започване на досъдебното производство. Делото по-късно е цитирано от ЕС за международните стандарти за справедлив процес, визирайки презумпцията за невинност. 

 

 

4.5. Злоупотреби на Национална дирекция „Антикорупция“ в процесуалното производство

 

Националната дирекция „Антикорупция“ е рядък пример за държавна институция, на която универсално се гледа с въодушевление в страната и в чужбина. Нейният ръководител Лаура Кьовеши получава блестящо отразяване в международните медии и е получила безброй награди, включително на Почетния легион и „Европеец на 2016 година” на „Рийдърс Дайджест”. НДА се посочва често от западните лидери като пример, който трябва да последват останалите страни. Нивото на одобрение в Румъния е изключително високо. 

 

Собственият бюрократичен интерес означава, че институцията има силен мотив за защита на репутацията си като активен, безстрашен и успешен инструмент за правоприлагане чрез поддържане на възможно най-високи нива на осъждане, особено срещу цели по високите етажи, което генерира благоприятни заглавия в медиите. Нейната обществена стабилност е такава, че да не се чувства ограничена в използваните методи, много от които биха предизвикали възмущение, ако се използват във Великобритания или други европейски държави.

 

С цел да надува своята успеваемост НДА възприема възможно най-широката интерпретация на това какво представлява корупцията. Чл. 297 от Румънския наказателен кодекс включва престъплението „злоупотреба със служебното положение”. 

 

При липсата на ясна дефиниция какво точно означава това, прокурорите са били в състояние да преследват политици и длъжностни лица за широк спектър от действия в изпълнителната власт, много от които не биха били третирани като корупционни в която и да е друга част на ЕС. Например НДА преследва за непредумишлено убийство и злоупотреба със служебното положение бившия вицепремиер Габриел Опреа, след като полицай загива в пътен инцидент по време на ескортирането на служебния му автомобил през октомври 2015 г. Яхвайки вълната на общественото недоволство срещу привилегиите на политическия елит, НДА оспорва правото на Опреа на полицейски ескорт. 

 

Това, което може да бъде злоупотреба с привилегия, което е основание за министерска оставка в повечето страни, може да се квалифицира като престъпление по силата на разширеното тълкуване на румънските прокурори.

 

По оценка на Кьовеши до 42% от всички случаи на НДА засягат злоупотреба със служебното положение, което предполага, че голяма част от разследваните престъпления не са корупционни по общоприетия смисъл на термина. 

 

През юни 2016 г. Конституционният съд постанови, че чл. 297 може да се прилага само при злоупотреби със служебното положение, които изрично са определени като криминални престъпления. С други думи, занапред няма да е възможно наказателното преследване на лица за изпълнителни действия по служба, просто защото НДА ги счита за неправилни. В очакване на решението, Кьовеши агресивно лобира срещу всяко ограничаване на определението, предизвиквайки по този начин жалба от Националния съюз на съдиите, че тя упражнява „форма на натиск върху Конституционния съд, който не е в съответствие със статута на магистратите и принципа за разделение на властите”. Остава да се види какво въздействие ще има решението върху обхвата и провеждането на разследването по делата, заведени от НДА. 

 

Друга област на безпокойство обхваща обема на унизителни тактики, използвани от НДА в преследване на целите си. Изводът за тях може да се намери в собствени публикувани данни на дирекцията. От 10 947 случая, които са висящи през 2015 г., само 1258 завършват с обвинителен акт. 

 

Наличието на такава голяма група хора под заплаха от обвинителен акт, надвиснала над тях, отговаря на целите на прокурорите в събирането на доказателства. В някои случаи разследванията започват срещу членовете на семейството на заподозрения като начин за оказване на натиск и принуда за признание. В други случаи целта е да се използва заплахата от обвинителен акт за извличане на свидетелски показания срещу друга мишена. 

 

В стила на класически лов на вещици и с цел максимизиране на медийното въздействие, на дребни заподозрени се предлага имунитет срещу съдебно преследване в замяна на уличаването на някой по-важен. 

 

Упражнява се натиск върху заподозрени чрез рутинно използване на предварителното задържане. Румънското законодателство позволява на съда да разпореди досъдебно задържане в срок до 180 дни по време на фазата на разследване. 

 

Доклад, съставен от базираната в Букурещ неправителствена организация „Асоциация за защита на правата на човека в Румъния-Хелзинкски комитет”, установи, че задържането под стража се използва значително по-често, отколкото други превантивни мерки, които съдилищата отклоняват в полза на аргументите на прокуратурата, и че най-честата причина, посочена от съдиите за удовлетворяване на техните искания, е сериозността на престъплението, което е в нарушение на насоките, установени от Европейския съд за правата на човека. Съдилищата често удовлетворяват исканията на НДА за предварително задържане в нашумели случаи на корупция въпреки ненасилствения характер на престъплението и наличието на алтернативи, като например домашен арест или съдебен контрол. Това помага да се заклеймява обвиняемият, засилва впечатлението за вина и руши усилията му да се подготви с по-успешна защита. 

 

Тесните и нехигиенични условия в затворите в Румъния означават, че досъдебното задържане също се използва като един вид наказание. 

 

Стандартите в затворите са толкова лоши, че между 1998 г. и 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че Румъния е виновна за 178 нарушения на член 3 от ЕКПЧ, забраняващ нечовешкото или унизително отношение. Съдът регистрира 27 нарушения само през 2015. 

 

Налице е модел на начина, по който се развиват някои от най-важните случаи на НДА. В белезници заподозреният се задържа пред камери. 

 

Уличаващите свидетелства се извличат от колеги и познати със заплахата, че те също ще бъдат изправени пред съда, освен ако не сътрудничат. 

 

По време на формално съдебно заседание се нарежда задържане под стража на заподозрения като доказателство колко опасен е той или тя. Процесът завършва с отрицателно медийно отразяване, като систематично към печата изтичат внимателно редактирани записи от телефонни подслушвания, които биха могли да идват само от НДА или разузнаването. Когато заподозреният вече е пред съда, възможността му за справедлив процес е унищожена.

 

Повечето от тези техники са приложени в случая на Алина Бика, която е главен прокурор на DIICOT, когато е драматично арестувана от НДА по подозрение за подкуп и злоупотреба със служебно положение през ноември 2014 г. Първоначално обвинена в приемане на подкупи за одобряване на компенсации за земя над пазарната стойност по времето, когато е работила в Националния орган за поземлено възстановяване, Бика е осем месеца в затвор за предварително задържане заедно с много хора, които е обвинила. 

 

Съпругът й е арестуван по обвинение за укриване на доходи, което впоследствие отпада, и дори нейният адвокат е задържан в даден момент. Един месец след първоначалното й задържане в медиите изтичат файлове на НДА с нови подробни обвинения относно работата й в DIICOT. 

 

Проблем става даже приятелството на Бика с Елена Удря. Удря и съпругът й са свързани с обвиненията срещу Бика, а в медиите се появиха снимки от наблюдение на двете жени заедно на почивка в Париж. Както коментира Бика: „Чувството е като през 50-те години на миналия век, когато дойдоха комунистите. Наричат ви враг на държавата, вкарват те в камион ... разрушават семейството ви”.

 

Бика е могъща фигура в румънския елит в момента на ареста си, но изглежда, има обидени хора, които са още по-могъщи. Сама си дава сметка, че многократно е кръстосала мечове с Флориан Колдеа от румънското разузнаване:

 

„Имаше навика да ми се обажда с искания, които винаги отхвърлях. Например с искането да бъде арестувано определено лице през август. Когато му отказвах, казвайки, че няма достатъчно доказателства, той отговаряше: „Не сте на правилната позиция. Трябва да се промените или няма да свършите добре”.

 

Тя също подозира, че делото срещу нея е провокирано от нейно решение от 2012 г. да започне разследване на твърденията за кражба и корупция в държавната газова компания, Transgaz, в която един от тогавашните директори, Серджу Ласку, е основен заподозрян. Прилича на рутинно разследване, но след като НДА се концентрира върху нея, разбира кой е заподозреният. Серджу Ласку е брат на Лаура Кьовеши.

 

 

5. Заключения и препоръки

 

През юли 2012 г. Европейската комисия и няколко страни, членки на ЕС, издадоха остър демарш срещу румънското правителство, което по това време беше блокирано в усилията си по импийчмънт на президента Бъсеску. Демаршът упреква премиера Понта в отслабване на конституционните проверки и баланс, подкопаване върховенството на закона, застрашаване на правосъдието и използване на извънредни постановления за заобикаляне на конституцията. Заплахата, че Румъния ще се изправи пред сериозни последствия, беше смекчена, след като правителството се съгласи да отстъпи.

 

На фона на всичко това е невероятно, че Европейската комисия не реагира въобще, когато румънските власти продължиха да използват същия набор от авторитарни техники като част от своята антикорупционна кампания. Разделението на властите е подкопано от желанието на прокурорите за заговор с политиците, които в отговор – заедно с местната разузнавателна агенция – оказват натиск върху правосъдието. 

 

Правителството заобиколи Конституционния съд чрез използването на извънредни разпоредби в области, които засягат основните права и свободи. Това, което беше отчетено като неприемливо при вътрешните властови противоречия през 2012 г., сега очевидно е разрешено в услуга на надзора и антикорупционната бюрокрация през 2016 г. Желанието на ЕС да си затваря очите за тези злоупотреби надхвърля обикновената небрежност и е вид престъпление към подкопаните ценности, на базата на които се предполага, че е основан Съюзът.

 

Цифрите, публикувани от НДА относно нейната собствена работа, целенасочено показват служителите й като героични победители. Само през 2015 г. са обработени 10 947 активни случая, обвинени са 1258 лица и обезпечени присъди в 92% от случаите, всичко това със 131 прокурори по ведомост. 

 

Вместо да са причина за похвала, тези цифри трябва да пораждат основателни съмнения, че румънската правосъдна система в действителност е фундаментално погрешна. 

 

Прокурорите в добре установените и осигурени правни системи в европейските демокрации обикновено постигат нива на осъждане около 70–80%. Как НДА успява да постигне толкова много с толкова по-малко?

 

Отговорът, разбира се, е, че резултатите се постигат на висока цена спрямо стандартите за правосъдие. Както показва наборът от престъпления, правото на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, както определя чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (чл. 6.1 от ЕКПЧ), е било нарушено в резултат на тайни връзки, свързващи политици, прокурори, съдии и разузнавателни агенти. 

 

Това води до поредица политически мотивирани наказателни преследвания, при които на обвиняемите са предоставени недостатъчно смислени средства за защита. Както беше показано, специфичното право на презумпция за невиновност, провъзгласено в чл. 48 от Хартата (чл. 6.2 от ЕКПЧ), е основната жертва. Дори защитата по чл. 49 от Хартата срещу правно преследване при ново разглеждане е категорично нарушена в случая „Раринца”.

 

Не може да има никакво съмнение, че сред стотиците хора, осъдени за корупция в Румъния всяка година, голяма част са виновни за тежки престъпления. И все пак, като се имат предвид големите пропуски и пропуските, подчертани в този документ, не може да има никакво съмнение, че тези цифри включват също така значителен брой невинни хора, които са станали жертви на тежки съдебни грешки. 

 

Това не може да е въпрос на безразличие за тези, които отговарят за защитата на европейските ценности и осигуряване на съответствие с договора на ЕС, но го разглеждат като борба срещу корупцията. 

 

Време е трансатлантическите партньори на Румъния да предприемат по-задълбочен и по-скептичен поглед към това как тази страна осъществява своята антикорупционна кампания. Препоръките, които следват заключенията на този доклад, са, както следва:

 

• Мониторингът от страна на ЕС по Механизма за сътрудничество и проверка следва да се поддържа и укрепи с количествени показатели, допълнени от процедури за контрол на качеството, които му позволяват да оцени практическото въздействие на политиките за борба с корупцията върху човешките права и стандартите за справедливост.

 

• Европейската комисия би трябвало да приложи своя Механизъм за върховенство на закона, създаден през 2014 г. като инструмент за справяне с нововъзникващите системни заплахи към върховенството на закона сред страните, членки на ЕС. Механизмът предвижда тристепенна процедура, в рамките на която Комисията, в диалог с държавата член, произвежда оценка, издава препоръки и след това следи за тяхното изпълнение. Използването на този механизъм трябва да се счита за целесъобразно поради многобройните доказателства, че румънското правосъдие остава системно дефектно. 

 

• Правителството на САЩ трябва да използва влиянието си, за да се гарантира, че Румъния се бори срещу корупцията по начин, който е в съответствие с принципите на правовата държава и на нейните международни задължения за правата на човека. Отчитането на човешките права от страна на Държавния департамент трябва да отразява нарастващата загриженост относно методите, използвани в момента. В момента този проблем до голяма степен е замазан.

 

Изводите за Великобритания в контекста на Брекзит са различни. Въпреки че официалната позиция на британското правителство е, че ще продължи да играе пълноценна роля в ЕС, докато Великобритания е държава членка, способността й да повлияе на бъдещето на една организация, която възнамерява да напусне, вече е станала незначителна. Въпреки това Обединеното кралство ще продължи да участва в няколко международни организации, които имат интерес към стандартите за демокрация и правата на човека. Това включва Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и НАТО. Първите две по-специално имат ефективни инструменти за наблюдение на несъответствия с европейските стандарти и Великобритания трябва да е активна в насърчаването на използването им в случая с Румъния.

 

Може би най-големият въпрос пред Великобритания във връзка с правата на човека в Европа се отнася до бъдещето на европейската заповед за арест (ЕЗА) след Брекзит. Европейската заповед за арест е представена по време на референдума като положителна причина за оставане в ЕС, тъй като дава възможност за бързо екстрадиране на заподозрени между различните държави членки. 

 

За съжаление предположението, на което се основава европейската заповед за арест – че всички страни от ЕС спазват едни и същи високи стандарти за справедливост – е очевидно погрешно. Това е пример за тенденция на ЕС да прави големи интеграционни скокове на базата на самозалъгване. 

 

ЕЗА би се нуждаела от значителна реформа, дори и ако Великобритания беше гласувала да остане в ЕС, защото ефектът и е да превърне британската правна система в продължение на правни системи като румънската, които не зачитат основните права. Рискът за правата на човека в Обединеното кралство беше подчертан от два неотдавнашни случая, свързани с Румъния. 

 

Първият засяга Александър Адамеску, син на Дан Адамеску, който е станал обект на ЕЗА тук, в Обединеното кралство, където живее като писател с жена си и трите си деца. По-младият Адамеску разгневи румънските власти чрез многократно оспорване на тяхното отношение към баща му, така че те подават искане за заповед за арест в Букурещ на 4 май 2016 г. Когато то е отхвърлено на 19 май, делото е преразпределено на друг съдия, въпреки че не е предоставена документацията, изискваща да удостовери, че това е било направено случайно, в съответствие със закона. Новият съдия нарежда друго изслушване с предизвестие от 30 мин. и призовава Александър Адамеску на входа на съда. Изслушването започва в 14,40 ч. и трае около 40 минути. В 15,40 ч. заповедта за арест на Александър Адамеску е на път за полицията. На съдията са му достатъчни само 20 минути, за да разисква, да вземе решение и да се произнесе писмено.

 

Очевидно е, че съдията не може да е взел предвид всички документи по делото, което съдържа общо 37 архивни папки. Излишно е да споменаваме, че писменото съдебно решение повтаря дума по дума аргументите, използвани от НДА. Присъдата мигновено изтече в медиите. В 17 ч. румънски вестник публикува статия относно съдебното решение. Адвокатът на Адамеску не получава решението до следващия ден. ЕЗА след това е пратена до британските власти и Адамеску е арестуван в момента, когато се готви за реч на обществена среща в Лондон на 13 юни. Не са представени данни за криминални деяния, а и такива не са необходими за ЕЗА. 

 

Обвиненията срещу Адамеску са идентични с тези, които са отправени срещу баща му. Шансове му за справедлив процес в Румъния са нулеви, но основанията за оспорване на екстрадирането му са изключително близо. 

 

Вторият случай засяга Стюарт Рамзи, журналист на Sky News, който пуска репортаж за огнестрелното оръжие в Румъния през август 2016 г. Властите в Букурещ категорично оспорват твърденията, но вместо да се ограничат с официално отричане, решават да обвинят Рамзи и колегите му в престъплението „разпространение на невярна информация”. Румънската Дирекция за борба срещу тероризма и организираната престъпност се е обърнала към Великобритания с официална молба за правна помощ. ЕЗА може да последва, но дори и ако това не стане, посланието е ясно: журналисти, изразяващи мнение, което предизвиква неодобрението на румънската държава, ще трябва да си пазят гърба.

 

Фактът, че съдебното сътрудничество може да се използва от чуждо правителство за преследване на политическите опоненти и за атака на свободата на словото на британска земя, показва, че е необходимо последващо споразумение за ЕЗА, което да включва по-силни гаранции за правата на човека. Затова препоръките към Великобритания са, както следва:

 

• Една реформирана европейска заповед за арест или последващо споразумение следва да даде на съдилищата в Обединеното кралство възможност да откажат искане за екстрадиция, ако са налице основателни причини да се смята, че основните права на издирваното лице, както са определени в ЕКПЧ и Хартата за правата на ЕС, биха могли да бъдат нарушени. Най-важното от тях трябва да е правото на справедлив процес. 

 

• В очакване на промени или смяна на текущите разпоредби, сътрудничеството с Румъния по ЕЗА следва да се преустанови.

 

Отговорът на румънските партньори 

Отговорът на румънските партньори относно покачването на антикорупционните наказателни преследвания е да приемат, че Румъния най-накрая започва да се справя с най-големия си проблем. По времето на безпрецедентен международен смут в западните столици има поддръжници на идеята, че това е нещо, по-малко за притеснение. Цената на това пренебрегване може да е създаването на още по-големи проблеми в бъдеще. Първата и най-очевидна опасност е за целостта на ЕС и неговата система на споделяне на суверенитет. По същия начин, по който Гърция фалшифицира националните си сметки, за да отговори на критериите за конвергенция на валутния съюз, Румъния фалшифицира резултатите от своето антикорупционно движение, за да си осигури присъединяване към Шенгенската зона. 

 

Желанието на ЕС да вярва на удобната фикция, че съществува напредък, рискува излагането й като форма на политическа зараза. Колко време трябва на другите да разберат, че войната срещу корупцията предоставя безгранична възможност за заобикаляне на гражданските права?

 

Опасността за Запада като цяло е, че нарушаването на съдебните стандарти може бързо да премине в нещо доста по-лошо, ако продължи да се пренебрегва. Лесно е да се възприеме гледната точка, че крайният резултат оправдава средствата, когато става въпрос за изкореняване на корупцията, но е твърде трудно да се контролира какво става, когато тази логика пусне корени. Авторитарните инструменти, приспособени за една цел, могат лесно да се използват за друга, особено когато управляващите елити вече са успели да отслабят контрола и баланса, предварително заложени, за да им държат сметка. 

 

Затова относителния морал няма място, когато става въпрос за човешки права и върховенство на закона. 

 

Демокрацията в Европа е изправена пред най-голямото си предизвикателство от падането на Берлинската стена. В допълнение към заплахата от страна на тези, които открито поставят под въпрос ценностите, на които е основана съвременна Европа, съществува рискът някои от държавите да се поддадат на процес на пълзящ авторитаризъм, справянето с който ще е по-трудно поради по-трудното му констатиране. Колкото по-рано се разбере проблемът и му се отговори, толкова по-лесно ще бъде осигуряването на дългосрочното демократично бъдеще на Европа.

 

 

Изгочник: http://henryjacksonsociety.org/2017/01/04/new-report-details-threats-to-the-rule-of-law-in-romania/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

8 коментар/a

морски на 11.04.2017 в 10:00
И тук може би всички в един глас трябва да кажем ПРИ НАС Е ПО-ДОБРЕ...
четящ на 11.04.2017 в 10:21
Някои документи относно организацията, произвела този доклад: https://intpolicydigest.org/2015/06/19/the-henry-jackson-society-and-its-lurch-towards-islamophobia/ http://www.thirdsector.co.uk/charity-commission-looking-henry-jackson-society/governance/article/1424329 http://www.spinwatch.org/index.php/issues/politics/item/5706-henry-jackson-society-forced-to-quit-westminster-role-after-spinwatch-complaint https://www.theguardian.com/commentisfree/2013/may/20/labour-cut-ties-henry-jackson-society Би било добре "Гласове" да проверява репутацията на източниците на материалите, които публикува и до колко може да се има доверие на мотивите, стоящи зад дадена публикация.
злобен на 11.04.2017 в 11:05
Независимо от всичко министър в затвора звучи отлично!
носталгия на 11.04.2017 в 16:35
Не знам какви са мотивите, но резултатът е удивителен. Твърденията за политизирана справедливост и нарушаване на европейските стандарти за справедлив процес и върховенство на закона в Румъния не се чуват за първи път.Материалът показва задълбоченост на изследването, ерудиция и цивилизованост, които все по- рядко получават публичност. С носталгия си помислих, че ето този начин на мислене събуди любовта ми към Европа. Трябваше ли да се случи Брекзит,за да се появят отново хора, които гледат отвъд очевидното?Дали пък с нашето повърхностно клакьорство и поддакване на официалната пропаганда не ги прогонихме?
Rattrack на 13.04.2017 в 10:53
До носталгичния по-горе. Не бих имал нищо против да нарушим малко европейските стандарти за справедлив процес и да вкараме поне 10% от висшите ни корумпирани политици в затвора, независимо от политическата им принадлежност. Пък след следващите избори - още толкова, ама от другата партия. Независимо от всичко и Маковей и Кьовеши имат топки да се борят против корупцията и постигат резултати.
ФОКУС на 14.04.2017 в 12:25
Поредно доказателство за взаимосвързаност еврочиновници-пари-балкански крадци-пари-еврочиновници.
Тодор Тодоров - Варна на 18.04.2017 в 12:03
Чак в края на доклада разбирах къде на Дейвид Кларк от Нenry Jackson Society му стяга обувката: Великобритания на "БРЕКЗИТА" се "притеснила" от "опасност за ЦЕЛОСТТА на ЕС и неговата система на СПОДЕЛЯНЕ НА СУВЕРИНИТЕТ"!?! И носи вода от девет кладенеца с нескопосани примери, за да докаже, че "основните права на издирваното лице, както са определени в ЕКПЧ и Хартата за правата на ЕС, биха могли да бъдат нарушени"! Последно ще "нарушаваме ли правата на корумпираните" или ще си играем на шикалки?!? Големият анализатор, след дълги увъртания и неясни примери изплюва камъчето - Стюарт Рамзи, журналист на Sky News, който пуснал изсмукан от пръстите си репортаж за огнестрелното оръжие в Румъния през август 2016 г. може да се сдобие с ЕЗА. Властите в Букурещ посмели да вдигнат ръка на "свещенната крава" Рамзи и колегите му за престъплението „разпространение на невярна информация”. ---- "Румънската Дирекция за борба срещу тероризма и организираната престъпност се е обърнала към Великобритания с официална молба за правна помощ. ЕЗА може да последва, но дори и ако това не стане, посланието е ясно: журналисти, изразяващи мнение, което предизвиква неодобрението на румънската държава, ще трябва да си пазят гърба". Ооооо ужас - някакви си румънци искат да натрият носа на великата, западна, некорумпирана, коронована демокрация! Да посегнат с карфица към надутия медиен балон на островната журналистика!?! Заработва си заплатата човека, без да признае, че за Европа БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА винаги е била РАЗТЕГЛИВО ПОНЯТИЕ! Когато нищо не правите - лошо, като правите - пак лошо! Жалки и смешни британски словоблудци! Не само на Балканите крадецът вика: "Дръжте крадеца"!
Торквемада на 29.04.2017 в 21:17
Ако беше успяла Непобедимата армада, сега нямаше да четем колко сме си ГОТ /понеже комай сме в атлантическия лагер/, а румъните - ХОТ /щото подгонили някакви си нещастни мелези от Албиона и не само/. И освен това, спомнете си случая с британския гамен и футболен хулиган дето счупи главата на барманчето на Златните от гювезлък и после беше лично посрещнат и помилван от кралицата като репресиран от българските варвари! Е не, подобни отрепки заслужават Кьовеши на кубик! Малко им е!

Напиши коментар